10 февруари 2018

СЕВЛИЕВСКИЯТ ДЕПУТАТ В УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ



Чорбаджи ГАТЮ КЪНЧЕВ




Гатю Кънчев - Халачев е един от севлиевските първенци в годините преди Освобождението и депутат в Учредителното събрание през 1879г.

(Името Гатю е "сленк" от името Игнат, Игнатий, и се използва често в селищата по северните склонове на Балкана. А името "Халачев"  е прозвище на занимаващите се с търговия на памук и памучни изделия.)

В ДА "Архиви" името на Гатю Кънчев фигурира погрешно като Гатко Кънчев, а в електронните енциклопедии дори като Кунчев.

На общата снимка на депутатите от Учредителното събрание името му е записано като Кънчов.

Ето известна информация за него :

Видният севлиевец, министър Петър Пешев (брат на загиналия поборник Стефан Пешев) пише за Гатю Кънчев в спомените си за времето след разгрома на четата на Бачо Киро в Дряновския манастир през 1876г.
(Вж. Петър Пешев, Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес - с бележки за живота ми. Издателство на БАН, София, 1993г. - фототипно издание от второто издание на книгата, София 1929г. Печатница "Либерален клуб")  :

"Баща ми чак до руско-турската война продължаваше да ходи на Минювото кафене (по после Първановото и хотел Газда, а сега бирария Ст. Цачев).
В това прочуто кафене се събираха чорбаджиите (Хр.Даноолу, Ив.Цачоолу, Х.Колю, Ил.Денчев, Ханчо Ботев, Хр.Генев, Ст.Богданов, Ив. Манеоолу, Хр.Генкоолу, Гатю Кънчев, И.х.Ангелов, Ив. Илеоолу, Г.Дандолов, Недко Спиридонов, Първан Недев и др.) начело с дядо Миню Радков челебия, насядали по миндерите, решаваха споровете на българите и пиеха ракия." (стр.15)
"На другия ден след идването на Фазлъ Паша, мисля че беше 11 мая - Кирил и Методий след пладне няколко заптиета придружени от войници, започнаха да арестуват видните Севлиевски граждани и до вечерта напълниха целия затвор. Арестувани бяха в тоя ден : братя Гатю, 
Иван, Спиридон и Стефан Кънчеви. " (стр. 52-53)
 
 "Когато бяхме  в Хастането (в Търново-б.м.Л.Т.) Севлиевските търговци мои другари по затвор, като узнаха, че брат ми и другарите му в каменния затвор се нуждаят от средства за прехрана, събраха помежде си една сума и им я изпратиха. След като престояхме в Търновския затвор четири недели, нас - мене и първенците ни осбободиха."( стр.61)

"Севлиевският летописец Петко Златев, абаджия бележи в тефтеря си : На 1876г. юни 25 какво обесиха Стефан Пешев и Йонку Карагьозчето. Беше петък.Сутрината събота пуснаха арестуваните". (стр.64)

"Трябва да съм бил 6-7 годишен вече, когато третята ми сестра Наска се сгоди и венча за Спиридон Кънчев Халачев, от видно семейство, член на фирмата "Братя Кънчеви", която фирма вършеше разни занаятчийски работи и търговия ( тютюнджилък, халачество, манифактура, интизапчилък, скотовъдство  и пр.)" (стр.5)

От тази информация която представя Петър Пешев, може да се създаде извества представа за общественото положение на Гатю Кънчев.
 Не е изненадващо, че при изборите за Учредително събрание севлиевските граждани са го посочили за депутат.

Той освен, че е бил от видно семейство и един от севлиевските първенци е участвал и в "народните дела". 

Арестуването му, както и това на братята му от Фазлъ паша, след разгрома на четата на Бачо Киро и поп Харитон показва ,че османската власт е подозирала семейството в съучастие с въстаниците.  

На общата фотография на депутатите в Учредителното събрание направена на 10 февруари 1879г. Гатю Кънчев (изписан като Г.Кънчов от Севлиево) е на най-лявата колона, най-долу.

 
От семейните спомени и предания знам, че Гатю Кънчев се е срещал с Левски, но той не му е направил особено впечатление. 

Изглежда, че не е  очаквал да срещне някой, който  изглежда като съвсем обикновен човек пътуващ из страната.
Очевидно Васил Левски не е имал вид на Крали Марко.

Баба Иванка - съпругата на Гатю Кънчев



Погребението на Гатю Кънчев. В центъра на снимката, младото момиче между жените в траур е баба ми Марийка Кънчева (дъщеря на х.Кънчо Гатев Кънчев)


Синът на Гатю Кънчев - х.Кънчо Гатев Кънчев е женен за х.Радка Хино Семерджиева. Той е баща на моята баба Марийка Кънчева, съпруга на съдията Стефан Тошев.


Чорбаджи Хино Семерджиев и съпругата му Велика И двамата са били хаджии.


Братята на чорбаджи Гатю Кънчев -Спиридон и Иван  имат синове, които стават известни офицери в армията : 
Синове на Спиридон Кънчев от брака си с Наска Пешева са :

Поковник Гатю Спиридонов Кънчев
Полковник Митю Спиридонов Кънчев
Майор Спиридон Спиридонов Кънчев
 и
Д-р Иван Спиридонов Кънчев

Иван Кънчев, също брат на чорбаджи Гатю има син, който става офицер : 

Капитан Христо Иванов Кънчев





09 февруари 2018

100 ГОДИНИ БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ





100 ГОДИНИ ОТ УСТАНОВЯВАНЕ НА  БЪЛГАРО-УКРАИНСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Лъчезар Тошев


Началото на установяване на дипломатическите отношения между България и Украйна


Установяването на българо-украинските дипломатически отношение става на 9 февруари 1918г. -  преди 100 години.

 На тази дата Царство България признава независимостта на  Украйна.

Това става чрез договора между Централните сили – участници в Първата световна война (Австро-Унгария, България, Германия и Османската империя) и Украйна и съпътстващия го Българо-Украински двустранен договор.


Този мирен договор с който е призната Украинската Народна Република е подписан в Брест-Литовск.

До него се стига след разгрома на Русия вПървата световна война войната.

 Военните действия през 1916г.на Румънския фронт

 България влиза в Първата световна война през 1915г., а през 1916г. започват военни действия между нея и Румъния. Тогава на страната на Румъния на фронта в Добруджа – южно от делтата на река Дунав е изпратена голяма руска армия нечело с генерал Андрей Зайончовски. 


Карта на военните действия в Добруджа през 1916г.


По-късно към нея се присъединяват още две руски дивизии и някои сръбски части. Срещу тях застава българската Трета армия нечело с ген.Стефан Тошев в състава на която е и прочутата конна дивизия на ген. Иван Колев.
Военните действия на българската армия през 1916 на този фронт са повече от  успешни. Българската армия разбива руските и румънски армии и защитава България от външната агресия.



След провала на Зайончовски в Добруджа, той е заменен от генерал Владимир Сахаров.
Ген.Сахаров също търпи тежко поражение от българските войски. Руската и румънската армия са разгромени напълно в много кратък срок и българските войски достигат до делтата на река Дунав, а след това и до реките Прут и Серет в Молдова, където преустановяват настъплението. 
 Успехите на германската армия на север, са последвани от избухване в Русия на  революция и тя се превръща в съветска република.
 Болшевиките на Ленин решават да капитулират пред Централните сили на всяка цена, за да наложат своята власт в страната.
Поради това, те започват мирни преговори със съюзниците в Брест-Литовск. Тогава редица държави получават своята независимост от Русия и се появяват на политическата карта на Европа. Това са Финландия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Кавказките републики и разбира се Украйна. 
 Това е звездния миг за украинците , които имат възможност да създадат своя държава в модерните времена. 
 Макар България в крайна сметка да не спечели от тази война, можем да кажем, че и ние имам принос в даването на свобода на толкова много народи, които създадоха свои държави, които съществуват и днес. 
България е една от четирите държави, донесли свобода и на украинския народ!
  
Договорите в Брест-Литовск


Преговорите в Брест-Литовск от Украинска стана се водят от Олексанъдър Севрюк, Микола Любинский и Микола Левитский, Германия е представена от своя държавен секретар Рихард фон Кюлман, Австо-Унгария от външния си министър граф Отокар Чернин, България е представена от Министър-председателя д-р Васил Радославов, от посланика ни във Виена Андрей Тошев (по късно - през 1935г. той става Министър-председател), от дипломата Иван Стоянович и от полковник Петър Ганчев – адютант на цар Фердинанд. 
 
Османската империя е представена от Великия везир Талат паша, от Министъра на външните работи Ахмед Ниссими Бей и от генерал Ахмед Иццет Паша.



Договорът с Украйна в Брест-Литовск е подписан на 9 февруари 1918г. и това е рожденният ден на Украинската Народна Република, тъй като на този ден тя получава своето международно признание. Това е ден първи на украинската държавност! 

 

Този договор е потвърден от първия украински държавен глава - хетманът ген. Павло Скоропадский. Същият ден в Брест-Литовск Премиер-минисътрът на Царство България д-р Васил Радославов, подписва и първия в нашата история Българо-украински договор. Това е началото на двустранните Българо-украински дипломатически отношения.






Подписването на мирния договор с Украйна в Брест-Литовск. На първия ред седнал на масата е д-р Васил Радославов - Министър-председател на Царство България

Освен с този договор, България подкрепя украинската държавност и в друг договор подписан скоро след това пак в Брест-Литовск.
На 3 март 1918 г. в мирния договор с победената Съветска Русия, в Чл.6 е записано изискването към Русия да сключи веднага мир с Украинската Народна Република и да признае мирния договор на тази държава и силите на Четворния съюз. 
 
Ден първи на украинската държавност - 9 февруари 1918г. Подписите под Брест-Литовския договор с който Украинската Народна Република получава международно признание

 
Русия се задължава също така да изтегли незабавно войските си и руската Червена гвардия от украинската територия, като и да прекрати всяка агитация и пропаганда против управлението и общественото устройство на Украинската Народна Република.
От страна на Руската Федеративна Съветска Република този договор е подписан от Григорий Соколников, Лео Карахан, Григорий Чичерин и Григорий Петроски.
От българска страна – подписи под договора от името на Царство България слагат посланик Андрей Тошев, полковник Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Анастасов.
С приемането на този договор, България допринася за това Украйна да получи международно признание и от Съветска Русия. 


Установяване на българо-украинските дипломатически отношения

  На 23 март 1918г. т.е.само 20 дни по-късно, в София, цар Фердинанд издава Указ с който назначава бившия министър на народното просвещение проф.Иван Шишманов за пръв български посланик в Украйна.

(Той по-късно е Вицепрезидент на първия конгрес на Пан-Европа през 1926г.във Виена , заедно с граф Рихард Куденхоф-Калерги поставил идейните основи на бъдещото европейско обединение, дълги години е професор във Фрайбург и Лайпциг и безспорен първостоител на българските културни и просветни институции. Женен е за украинката Лидия Драгоманова – дъщеря на украинския професор Михаил Драгоманов.) 

Проф.Иван Шишманов, худ.И.Мърквичка

За негов помощник на 15 април 1918г. е изпратен опитният дипломат Петър Нейков – племенник на първия български Министър на народното просвещение д-р Георги Атанасович.

 Петър Нейков по-късно става и известен български писател. 

През май 1918г. двамата българи и съграждани – по произход от гр. Свищов, пристигат в Киев и започват своята дипломатическа дейност.



Петър Нейков



От украинска страна Хетманът ген.Павло Скоропадский определя на 1 юли 1918г. украинския учен, писател, историк и пръв Министър на външните работи на Украйна Олександър Шулгин за посланик в Царство България.



Олександър Шулгин

С това завършва процесът на установяване на дипломатически отношения между нашите две държави през 1918г.  
В отговора си - при връчването на акредитивните писма на украинският посланик в София, българският цар Фердинанд прави интересно заявление, което е удивително актуално и днес.

 


Ведно с целия цивилизован свят, ние се възхищаваме от възвишения полет с който украинския народ, посред тежки обстоятелства, създаде своята независима държава.


Наистина, Вам предстои път пълен с трудности, по който път ние не особено леко минахме, но благодарение на вековната култура и патриотизма на Вашия народ, Аз съм убеден, че Украйна скоро ще закрепне и стане цветуща и могъща държава.“


Цар Фердинанд Български

Преди 26 години 
След референдума за независимост в Украйна, провел се на 1 декември 1991г.още на 4 декември същата година Заместник-министърът на външните работи на Република България Стефан Тафров внася предложение в Министерския съвет за признаване на обявената само преди три дни украинска независимост.
На другия ден – на 5 декември 1991г.българското правителство начело с Министър-председателя Филип Димитров признава независимостта на Украйна. 
  
Филип Димитров и Анатолий Зленко


На 13 декември 1991г.двете страни установяват дипломатически отношения.
За целта в София пристига Министърът на външните работи на Украйна Анатолий Зленко.
 През изминалите  100 години от подписването на Брест-Литовския договор, политиката на България към Украйна е устойчива политика на приятелство, солидарност и партньорство.
Стъпвайки на тази солидна основа от миналото, бихме могли по-ефективно да развиваме нашите отношения в бъдеще!



Свързани теми :


100 години от включването на България в Първата световна война



 

Проф. Иван Шишманов: България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство



 

Плюене срещу тавана : Проф. Иван Шишманов (1862 – 1928г.) оплют в статия на руски език
http://toshev.blogspot.bg/2015/09/1862-1928.html



  
Архиви :

Решение на Министерския съвет  № 421/ 5 декември 1991г. за признаване на независимостта  на Украйна.

ДВ. Бр.103/13.12.1991г.




 

(Бланка с държавния герб на Украйна)


Аз, Хетман на цяла Украйна, оповестявам:



Удовлетворявайки искането на Украинския Народ незабавно да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите: България, Германия, Австро-Унгария и Турция, като Украинска Централна Рада упълномощава своята Рада на Народните Министри да състави и подпише договор между Украинска Народна Република, от една страна, и България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна.

Упълномощените представители на двете страни се срещнаха в Брест-Литовски, съставиха и на 09 февруари 1918 година подписаха основен мирен договор, който дума по дума се състои в следното:



Мирен договор

Между Украинска Народна Република, от една страна, и

България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна


Във връзка с това, че Украинският Народ по време на настоящата световна война се провъзгласи за свободен и изрази желанието си да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите, които са във война с Русия, правителствата на Германия, Австро-Унгария, България и Турция постановиха да сключат мирен договор с правителството на Украинска Народна Република, като с това те се стремят да направят първата крачка към траен и за всички страни почтен световен мир, който не само, че ще сложи край на ужасите на войната, но и ще доведе до развитие на приятелски отношения между народите в следните сфери: политическа, правова, стопанска и научна.  За тази цел представителите на горепосочените правителства, а именно:

за   Правителството на Украинската Народна Република:

            Членове на Украинската Централна Рада

Г-н  Олександър Севрюк,

                        Г-н Микола Любинский,

                        Г- н Микола Левитский,

за  Императорското Германско Правителство:

Държавният секретар по външните работи Императорският Действителен Таен Съветник, Господин Рихард фон Кюлман,

за Императорското и Кралското Съвместно Австро-Унгарско Правителство:
Министърът на Имперския и Кралски Дом и по външните работи,
Негово Императорско и Кралско Апостолско Величество Тайният Съветник, Оттокар граф Чернин фон и цу Худениц,

            за Царското Българско Правителство:

Премиерът, Г-н д-р Васил Радославов,

Посланик, Господин Андрей Тошев,

Посланик, Господин Иван Стоянович,

Военен представител, полковник Петър Ганчев,

Г-н д-р Теодор Анастасов,

За Императорското Османско Правителство:

Великият Везир Талат Паша,

Министърът на външните работи  Ахмед Нессими Бей,

Й. В. Ибрахим Хаккъ Паша,

Генералът от Кавалерията Ахмед Иццет Паша,

се срещнаха в Брест-Литовски за водене на мирни преговори и по предложение на техните представители, които са признати за добре и надлежно представени, се споразумяха за следните постановления:
Член I.


Украинска Народна Република, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга страна, утвърждават, че военното положение между тях е прекратено. Страните, които сключват договора, решават да живеят взаимно в мир и дружба.

Член II.


1.  Между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, от друга страна, тъй като тези две държави имат обща граница помежду си, ще останат тези граници, които са съществували между Русия и Австро-Унгарска Монархия преди започването на войната.
 2.  По-нататък на север ще минава границата на Украинска Народна Република, като се започне от Търноград, общо по линията: Билгорай -Щебрешин - Красностав - Пугачив - Радин - Межириче - Сарнаки - Мелник - Високо-Литовск - Каменец-Литовск - Пружани - Вигоновско Езеро.
По-подробно границата ще се определя от съвместна комисия, предвид етнографските отношения и отчитайки желанията на населението.
3.  Ако Украинска Народна Република би граничила с още някаква друга държава от Четворния Съюз, то по отношение на това са предвидени отделни условия.


Член III.

 Освобождаването на заетите области ще започне незабавно след ратификацията на настоящия мирен договор.
Начинът на освобождаването и предаването на освободените области определят правомощните представители на заинтересованите страни.


Член IV.

Дипломатическите и консулските отношения между страните, които сключват договора, започват веднага след ратифицирането на мирния договор. За възможно най-широко допускане на консулите на двете страни се предвиждат отделни условия.


Член V.


Страните, които сключват договора, се задължават взаимно да си възстановяват военните разходи, т.е. държавните разходите за водене на война, както да си възстановяват военните щети, т.е. тези щети, които са им причинени на тях и на техните граждани във военните райони в случай на военното присъствие със всички реквизиции, направени във вражеския регион.

Член VI.

Военнопленниците от двете страни ще бъдат освободени да се приберат по домовете си, освен, ако те не поискат със съгласие на държавата, в която се намират, да останат в нейните области, или да се преместят в друг регион.
Въпросите, възникнали в тази връзка, се решават чрез отделни договори, предвидени в чл. VIII.


Член VII.

Страните, които сключват договора, във връзка със стопанските взаимоотношения стигат до следното споразумение:

I.

Страните, които сключват договора, се задължават взаимно и незабавно да установят стопански отношения и да организират стокообмен на основание на следните положения:

До 31 юли на текущата година ще се провежда взаимен обмен на остатъци от селско-стопанската и промишлената продукция за покриване на текущите нужди, по следните принципи:
а) количеството и вида на продукцията, предвидена в предходната точка за обмяна, ще се определя от двете страни от комисия, която се състои от еднакъв брой членове от двете страни и която ще се събере веднага след подписване на мирния договор;

б) Цените на продукцията при упоменатия стокообмен се определят по взаимно съгласие от комисията, която се състои от равен брой представители от двете страни.

в) Разчетите се извършват в злато на следната основа:

1000 германски държавни марки в злато, които се равнят на 462 карбованци в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 462 рубли в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала), или 1000 австрийски  и унгарски крони в злато се равнят на 393 карбованци 78 гроши в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 393 рубли 78 копейки в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала).

г)  Стокообменът със стоки, които се определят от гореспоменатата комисия, предвидена в подточка а) се извършва от държавни или контролирани от държавата централни институции.

Стокообменът на продукцията, която не се определя от по-горе упоменатите комисии, се извършва чрез свободен оборот на основание на временен търговски договор, който се предвижда в следващата точка II.


II.

            Поради това, че в т. I не е предвидено нищо друго, то в основата на стопанските отношения между страните, сключили договор, временно до сключването на окончателен търговски договор, но във всеки случай в продължение на не по-малко от шест месеца след сключването на мира между Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и сега намиращите се с тях в състояние на война европейски държави, Съединените Държави на Северна Америка и Япония, от друга страна, трябва да бъдат поставени в основата на тези положения.

А.

В областта на стопанските отношения между Украинска Народна Република и Германия тези условия, изложени в по-долу упоменатите постановления на руско-германския договор за търговия и мореплаване от 1894/1904, а именно:

Чл. 1 - 6, 7 включително и тарифи А и В, 8 – 10, 12, 13 – 19, по-долу в постановленията в окончателния протокол, чл.1, ал.1, абзац 1 и 3 към чл.1 и 12 абзац 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 към чл. 3, към чл.5, абзац 1 и 2, към чл.5, 6, 7, 9 и 10 към чл. 6, 7 и 11, към чл. 6 – 9, към чл. 6 и 7, към чл.12 абзац 1, 2, 3, 5 по-нататък в окончателния протокол, в ал.4, §§: 3, 6, 7, 12, 12b, 13, 14, 15, 16, 17, 18 (с уговорка за съответни изменения в организацията на властите) 19, 20, 21, 23.


При това се получава съгласие по следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила.

2) Чл.5 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват мир, се задължават двустранно да не прекратяват взаимоотношенията си чрез никакви забрани по отношение на вноса, износа или транзитните превози, да се разреши свободен превоз.

Изключения се разрешават само за такива изделия, които в областта на една от страните, сключили договора, са били или ще бъдат предмет на държавен монопол, както и за някои изделия, по отношение на които от гледна точка на здравеопазването, ветеринарната полиция и публичната безопасност или други важни политически и стопански причини може да се направи извънредно въвеждане на забрани, особено във връзка със следвоенния преходен период.

3) Нито една от страните няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна предлага или ще предложи на друга държава на основание на съществуващото, или  бъдещо митническо обединение, което съществува, например, между Германия и Великото Княжество Люксембург, или в малък граничен обхват, в границите на 15-километрова ивица.

4) Чл. 10  придобива следното съдържание:

„Всички стоки, които се превозват през областта на една от двете страни, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито, независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработват, складират се в складове и пак се преработват.»

 5) Чл.12а  се замества със следното постановление:

а) Във връзка с взаимната защита на правата върху творбите на литературата, науката и фотографията в отношенията между Украинска Народна Република и Германия влизат в сила положенията на договора, сключен между Русия и Германия на 15/28 февруари 1913 година.

б) Отношенията по взаимната защита на търговските марки трябва да бъдат миротворни също и за в бъдеще съгласно постановлението от 11/23 юли 1873 г.

6) Постановлението на окончателния протокол към чл.19 получава следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

7)  §5 от ал. 4 на окончателния протокол придобива следното съдържание:

„Двете страни се договарят, че митническите власти на двете страни ще работят всеки ден през годината, освен неделните дни и тези, определени за празници.”

В.

За стопанските отношения между Украинска Народна Република и Австро-Унгария важат тези условия, които са определени в следните положения на руско-австро-унгарския договор за търговия и мореплаване от 15 февруари 1906 година, а именно:

Членовете 1, 2, 5 с тарифите А и В, включително, чл. чл. 6, 7, 9 – 13, чл. 14 абзац 2 и 3, чл.чл. 15 – 24, по-нататък в постановленията на окончателния протокол към чл. 1 и чл.12 абзац 1, 2, 4, 5 и 6 към чл.2, 3 и 5, към чл. 2 и 5, към чл. 2, 4, 5, 7 и 8, към чл.2, 5, 6 и 7, към чл.17, както и към чл.22 абзац 1 и 3.

При това се постига съгласие по отношение на следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила и занапред:

2) Член 4 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договор, се задължават да не прекратяват взаимоотношения между своите области чрез никакви забрани за внос, износ или транзитен превоз. Изключения от това се разрешават само:

а) за тютюн, сол, барут и други взривни материали, както и за други стоки, които някога в областта на една от страните, сключили договор, са били предмет на държавен монопол;

б) във връзка с военните нужди в случай на извънредно положение;

в) с оглед на публичната безопасност, на санитарните и ветеринарно-полицейските отношения;

г) за някои изделия, за които във връзка с други важни политически и стопански причини може да се окаже наложително приемането на извънредни мерки за забрана, особено във връзка с военния преходен период.”

3) Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение, което съществува, например, между Австро-Унгария и Княжество Лихтенщайн или в малък граничен обхват в границите на 15-километровата гранична ивица.

4) Чл. 8 придобива следното съдържание:

            „Всички видове стоки, които се превозват през области на една от страните, сключили договор, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработва, складира се по складовете и пак се преработва.”

5)  Заключението на окончателния протокол към чл.21 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

С.

Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и България, то те трябва да се урегулират чрез сключване на окончателен търговски договор по правото за най-привилегирован народ.

 Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за някаква друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение или в малък граничен обхват в границите на 15-километрична гранична ивица.

Д.

            Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и Турция, то и двете страни до сключването на нов търговски договор взаимно се договарят за такова поведение, което се прилага за най-привилегирован народ.

            Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае на друга държава на основание на съществуващо или  бъдещо митническо обединение или в малък граничен обхват.


III.

Продължителността на силата на действието на предвиденото в т. II от този договор в отношение на стопанските взаимоотношения между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, Германия, България и Турция, от друга страна, може да бъде удължена по взаимно съгласие на страните.


Ако твърденията, предвидени в първия абзац на т. II не настъпят до 30 юни 1919 година, то всяка от страните, сключили договор, трябва свободно да оповести в срок от шест месеца, считано от 30 юни 1919 година тези положения, които се съдържат в горепосочената точка.

IV.

А.

Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Германия признава на Австро-Унгария, или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Германия, или косвено през някаква друга страна, която се намира с нея или с Австро-Унгария в митнически съюз, или които Германия признава за свои собствени колонии, задгранични поселения и области, които се намират под неин контрол, или страните, които се намират с тях в митнически съюз.

Германия няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която се състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с нея, или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и области, които се намират под контрола на една от страните, които се намират с тях в митнически съюз.

В.

            В стопанските отношения между обхванатите в договора митнически зони на двете държави, Украинска Народна Република, от една страна, и Австрийско-Унгарска Монархия, от друга страна, Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Австро-Унгария признава на Германия или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Австро-Унгария или косвено през друга страна, която се намира с нея или с Германия в митнически съюз. Колониите, задграничните поселения и областите, които се намират под контрол, от тази гледна точка, са наравно с родния край.

Австро-Унгария няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Украйна или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и които се намират под контрола на области на тези страни, които се намират с нея в митнически съюз.

V.

А.

Поради това, че в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Германия, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключващи договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.

В.

Когато в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Австро-Унгария, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключили договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.


Член VIII.

 Привличането на публични и частни правни отношения, размяната на военнопленници и цивилни интернирани граждани, амнистията, също така и положението с търговските кораби, които са попаднали под властта на противника, се уреждат с Украинска Народна Република чрез отделни договори, които представляват по същество съставна част от настоящия мирен договор и, по възможност, едновременно с него влизат в сила.


Член IX.

Условията, приети в този мирен договора, създават неразделна цялост.

Член X.

 При тълкуването на този договор за отношенията между Украйна и Германия като меродавен е украинскяти и немският текст, за отношенията между Украйна и Австро-Унгария  - украинският, немският и унгарският текст, за отношенията между Украйна и България - украинският и българският текст, а за отношенията между Украйна и Турция - украинският и турският текст.

Заключителни разпоредби

Настоящият мирен договор подлежи на ратифициране. Ратификационните сертификати трябва да бъдат разменени възможно най-скоро във Виена.

Мирният договор влиза в сила след неговата ратификация, доколкото в него не е постановено друго.

 В потвърждение на горното упълномощените лица подписаха този договор, и положиха своите печати.


Удостоверено в пет оригинала в Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.

(L. S.)

R.v.Kuhlmann.

Als Vertreter der Dautschen

Obersten Heeresleitung:

Hoffmann

Generalmajor und Chef des

Generalstabes des Oberbefehlshabers Ost.

Czernin.

Dr. V. Radoslavoff.               Al. Ssewrjuk.

A. Toscheff.                           Mykola Ljubynsjkyj.

Iv. Stoyanovitch.                   M. Lewitsjkyj.

Oberst P. Gantchew.

Dr. Anastassoff.

Talaat.

I. Hakky.

Ahmed Nessimi.

A. Izzet.

(L. S.)


Забележка

към чл. VII на Мирния договор  от  9 февруари 1918 г.


Достига се до споразумение за това, че съдържащото се в абзац 2 на т.III. на по-горе посочения член право на изповядване на отделни (в т.ІІ подточки А, Б, В, Д  представени) споразумения, служи независимо на всяка от страните, които са взели участие в тези отделни споразумения.

По тази причина в този абзац вместо „всяка от страните, сключили договора” трябва да бъде: „всяка от петте части, сключили договор”.


Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.


Al. Ssewrjuk.              Czernin.

R.v.Kuhlmann.           Talaat.

Dr. V. Radoslavoff.               .


Затова Хетманът на цяла Украйна реши:

Представения по-горе Мирен договор да се утвърди, ратифицира и да се изпълнява твърдо и неотклонно сега и за всички следващи времена,  а на Съвета на Министрите на Украинска Държава се възлага да извърши размяна на ратифицираните актове на уговореното в договора място.


Утвърдено:  12 юни 1918 година в Киев.


Хетман на цяла Украйна:  (подпис)  Павло Скоропадский     

 (печат)


Ръкописно: Подпечатал с печат Министър на външните работи Дмитро Дорошенко


Превод от украински език












                                                                                                             Препис



У К А З

5



Н И Е     Ф Е Р Д И Н А Н Д I



С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНА ВОЛЯ



ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ



По предложение на Нашия Министър на Народното Просвещение, Управляющ Министерството на Външните Работи и на Изповеданията, представено НАМ с доклада му от 22 март н.г.под № 754,

ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ :

I. Да назначим Г-н Професор Д-р Ив.Шишманов за Царски Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при Правителството на Украинската Република в Киев, с 13 200 лева годишна заплата и 20 400 лв.представителни г.

II. Изпълнението на настоящия Указ възлагаме на НАШИЯ Министър на Народното Просвещение, Управляващ Министерството на Външните работи и на Изповеданията.

Издаден в София на 23 март 1918 година.

/п./ ФЕРДИНАНД

Управляющ Министерството на Външните Работи и на Изповеданията, Министър на Народното Просвещение : 
П. Пешев

ВЯРНО,
Началник – Счетоводител :

 

Министерство на Външните Работи и Изповеданията


Препис


З А П О В Е Д № 70

Назначавам от 16 того I Легационен Секретар П. Нейков за Генерален Консул в Солун със заплата 7 200 лева и представителни пари 7 200 лева годишно, като същия се привежда на занятие при Царската Легация в Киев.

София, 15 април 1918г.

Министър-Председател,
Министър на Външните Работи и на Изпаведанията :

/п./ Д-р Васил Радославов


АКРЕДИТИВНОТО ПИСМО НА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ ОТ ЦАР ФЕРДИНАНД ДО ХЕТМАНА НА УКРАЙНА ГЕНЕРАЛ ПАВЛО СКОРОПАДСКИ

(препис от черновата)

ДО НЕГОВА СВЕТЛОСТ
ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ СКОРОПАДСКИ
ЯСНОВЕЛМОЖНИЙ ПАН ХЕТМАН НА ЦЯЛА УКРАЙНА


ДРАГИЙ И ВЕЛИКИЙ ПРИЯТЕЛЮ,

Имайки дълбоко присърце да закрепя тъй щастливо установените между България и Украйна приятелски връзки, Реших да назнача за Свой Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при ВАША СВЕТЛОСТ Господин Д-р Иван Шишманов, Професор при Софийския Университет, бивш Министър на Народното Прасвещение, награден с Офицерския Кръст на Царския Орден “Св. Александър”, с Големия Офицерски Кръст на Народния Орден за Гражданска Заслуга и пр. и пр.

Препоръчах му настоятелно да се старае със всички сили да заслужи уважението и доверието на ВАША СВЕТЛОСТ и понеже са Ми известни неговите отлични качества, усърдието му и предаността му към Мен, убеден Съм, че той ще успее да стори това, както и да изпълнява за Мое най-голямо задоволство, толкова почетната задача, която му Възлагам.

В това си убеждение, Моля Ви, ЯСНОВЕЛМОЖНИЙ ПАНЕ, да приемете с благоволение Господин Шишманова и да дадете пълна вяра на всичко това, което той ще има честта да Ви предаде от Моя страна, особено когато ще изкаже на ВАША СВЕТЛОСТ Моите благопожелания за славата и щастието на Украйна както и чувствата на почит и неизменна дружба, с които СЪМ,


                           ДРАГИЙ И ВЕЛИКИ ПРИЯТЕЛЮ,
                                                            на ВАША СВЕТЛОСТ
                                                                                 Добрият Приятел

                                                                                  (М. R.) ФЕРДИНАНД


                                                                          /Приподписал/ А. Малинов




Превод от украински език


От
Хетмана на цяла Украйна

До
Негово Величество Царят на България Фердинанд!

След като Украйна влезе в кръга на суверенните държави и назначеното от мен Правителство е признато от Правителството на Ваше Царско Величeство, приемам за мой дълг установяване на преки и постоянни дипломатически отношения с Българското Царство.
С тази цел, решавам да предоставя на бившия Министър на външните работи на Украйна Олександър Шулгин, учен, историк, писател, завършил Петербургския Университет специално почетно поръчение да бъде Извънреден посланик  и Упълномощен Министър – Представител на Украинската Държава при Ваше Величество.

Изключителните способности на господин Олександър Шулгин и неговата непоколебима преданост на интересите на Украинската Държава според мен са гаранция за това, че той ще изпълни успешно възложеното на него отговорно поръчение по укрепване на взаимноизгодните отношения между Украйна и България, както и че той ще се прояви като достоен на възложеното му доверие от страна на Ваше Величество.

Във връзка с това, чувствам като моя дълг с най-голямо уважение да помоля Ваше Величество да благоволи милостиво да приеме господин Олександър Шулгин, като посланик на Украинската Държава, да го дари с най-високото за Ваше Величество доверие и да приемете чрез него израза на голямото уважение, което аз от името на Украинската Държава и нейните Правителства представям на Ваше Царско Величество. –


 Хетман на цяла Украйна: 
 Павло Скоропадский


Киев, 1 юли 1918 година



ОТГОВОР НА ЦАР ФЕРДИНАНД
ПРИ ВРЪЧВАНЕТО НА АКРЕДИТИВНИТЕ ПИСМА
НА ПЪРВИЯ ПОСЛАНИК НА УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ
ОЛЕКСАНДЪР ШУЛГИН


Господине Министре,

С особено задоволство приемам от ръцете Ви писмата, с които Негова Светлост Ясновелможния Пан Хетман на цяла Украйна Ви акредитира в качеството на първи украински Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при Моята Особа.
По тоя случай, немога да не си спомня за многобройните културни, политически и економически връзки, които от векове насам са свързвали тъй близките български и украински народи.
Тия връзки са залог за бъдещите също тъй близки и сърдечни отношения между Украйна и България.
Българският народ винаги си спомня с истинска признателност за доблестните украински синове, паднали през освободителната война за свободата на България.

Особено съм трогнат от ласкавите думи, които изказвате за Моя народ и за Мен.
Ведно с целия цивилизован свят, ние се възхищаваме от възвишения полет с който украинския народ, посред тежки обстоятелства, създаде своята независима държава.

Наистина, Вам предстои път пълен с трудности, по който път ние не особено леко минахме, но благодарение на вековната култура и патриотизма на Вашия народ, Аз съм убеден, че Украйна скоро ще закрепне и стане цветуща и могъща държава.

Аз съм много щастлив от уверенията, които ми давате за желанието на Ясновелможния Пан Хетман, на украинското правителство и на целия украински народ да завържат и подържат най-приятелски отношения с Мен и с Моя народ.
Това впрочем съвпада с Моето горещо желание и желанието на всички българи.
Като Ви уверявам в Моята подръжка и съдействието на Моето Правителство във всичко, насочено да Ви улеснява в изпълнението на възложената Ви тъй благородна мисия, поздравявам Ви Господине Министре с добре дошъл между нас!
 





Проф. Иван Шишманов :  

България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство!


Интервю на проф. Иван Шишманов за вестник "Камбана", 13. 04. 1918 г. - при заминаването му като първи посланик на Царство България в освободена Украйна (1 май 1918г. - 30 април 1919г.)


Елисавета Консулова-Вазова, Портрет на проф.Иван Шишманов




източник :

 
https://5corners.eu/shishmanov/




 
- С какви чувства отивате на новия си пост?
 
- Отивам с пълната вяра, че ще мога да използвам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето възраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, – за да се създадат по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.


- Какво ще ни кажете за новата държава и нейното историческо минало?

 
- Създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. 


Също като България, Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Спомнете си за Киевското княжество на Олег, Олга, Владимир и на известния и от нашата история княз Светослав.

Това славно княжество, създадено в IХ в. от същите славянски племена, потомци на които населяват и днес територията на Украйна (поляни, древляни, северяни, угличи, тиверци, дулиби), се наричаше отначало Русь. Но по-късно това име е присвоено от московските князе, та украинците се принуждават да си потърсят друго национално название. В същото време и името Украйна е много старо. 


То се среща още в летописите от ХII-ХIII в., в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVII в., в манифеста на Петър I от 1709 г., в народните песни. С него се означават предимно източните погранични степни области (покрайни) на някогашната Киевска държава (IХ-ХII в.). 

Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата Киевска Русь, а и на цялата украинска етнографска област.

- Каква е разликата между украинци и руснаци?

 


- В психологическо отношение украинецът се приближава до българина. Той е голям индивидуалист, деятелен е, голям реалист е в живота, затова е по-равнодушен и към догматични разпри. 


Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. 

Украинецът мъчно се решава, но упорито държи на своето. Украинското “упрямство” е пословично. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи.

От руснака украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Ненапразно Гогол е украинец.


 

 

- Кои са особеностите на украинския език?

 
- Той се дели на многобройни, но близки наречия (полтавско, чернигивско, бойковско, лемковско и други), развива се както и българския в продължение на 1000 г. Без подготовка не се разбира. Не го разбира и руснакът. Толкова големи са неговите граматични и лексикални особености. В тази кратка беседа естествено нямам възможност да ви дам примери. Но се опитайте само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет Тарас Шевченко и ми кажете, какво сте разбрали.



- Какво представляват украинската литература, изкуство и наука?


 
- Украинската литература, която се начева още през Х в., никога не е прекъсвала своето развитие, както българската. Тя може да се раздели на три периода.
Първият – 988-1458 гг. Най-знаменитите литературни паметници от тази епоха са Нестеровият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. По време на тази епоха староукраинската литература е под най-прямо влияние на старобългарската.
Вторият – 1458-1798 гг. Украйна е под поданичеството на Полша. Оттам и някои западни влияния в книжнината. През този период народната стихия прониква все по-силно в писмената реч. Правят се опити да се преведе свещеното писание на прост език. 


Проф.Иван Шишманов като посланик на Царство България в Киев (на втория ред в средата), на приема по повод полагането на клетва от Хетмана на Украйна, 21 май 1918г.

Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани.

Третият – 1798 г. – до днес. Този период се начева със знаменитото хумористично подражание на Виргилиевата Енеида от поета Иван Котляревский (1766-1833). 


Тази поема, излязла в Полтава през 1798 г., има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тази епоха са гениалният Тарас Шевченко (1814-1861), Шашкевич (Маркиян), роден в Галиция, Федкович (Юрий), роден в Буковина. 

От новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележи Иван Франко – поет, белестрист и учен, Леся Украинка, Михайло Коцюбинский, Винниченко (Володимир) – доскорошен министър-председател, Олесь и други. Ако желаете да знаете повече, отнесете се към Ефремов – Iсторiя Украiнського Письменства.

Украйна притежава още от старо време едно богато църковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство. В това отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. Често украинските художници бяха викани от полските крале дори в Краков. 


И днес украинските селяни в Карпатите се славят със своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и много живописци.
Кой не познава прелестта на украинските народни песни, които талантливи композитори (Лисенко и други) използваха и използват за своите симфонични и оперни композиции? Украинските народни песни, несъмнено, най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити.


Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползват с добра репутация и вън от границите на отечеството си – Костомаров, Драгоманов, Житецкий, Рудченко, Волков, Грушевский (сегашният председател на украинската Централна Рада) и други. През 1873 г. в Лвив бе основано дружество “Шевченко”, което през 1906 г. се преобразува в Академия.



- Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдеще отношенията между България и Украйна?


 


- Близките отношения на България и Украйна датуват още от Х в. Първите си църковни книги украинците получават от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи. Интересно е, че в украинската църква са се запазили и до днес старите наши напеви, които очакват още своето изследвне от нашите музикални теоретици. 


Първата украинска църковна епархия произхожда от Охрид.

 Много рано срещаме между имената на киевските князе и български – Борис и други. След падането на Търново Евтимивият дякон и ученик Цамблак намери убежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитския пост.

От ХVІ в. насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. През ХVІІ в. известният български деец Парчевич бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман Богдан Хмелницкий. На казашките хетмани се дължат и големите икономически привилегии, които бяха дадени през ХVІІ-ХVІІІ вв. на тъй наречените Нижински гърци, между които имаше и многобройни българи.
Кой не знае какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава у подножието на унгарските Карпати)?


Когато през 40-те години на ХІХ в. бе основано в Киев едно тайно “Кирило-Методиево братство”, в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостоятелно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация.


Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха – Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Жинзифов, към украинските поети и писатели Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основяненко. Аз се опитах на друго място да обясня тези симпатии не само със сходството на социалните среди, от които нашите и украинските поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България – тук и там липса на аристокрация, преобладаване на земеделието (80%) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция.


 Оттам и голямата демократичност, но и солидарност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов – най-последователният идеолог на украинството. 

Той бе няколко години професор в нашия университет и почина в София.

При такава интимни връзки в миналото може ли да се съмняваме в бъдещето?



- Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?


 
- Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много.


 Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. 

Защо да ги губим?

Там многомилионната държава няма нужда да обезличава един сравнително малък процент от своето населенение, за да увеличи своя брой. Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии.

Договорът за мир между Централните сили (Германия,Австро-Унгария, България и Турция) и Украйна,9 февруари 1918г.

Брест-литовският мирен договор с победената Съветска Русия, 3 март 1918г.