ДОНЧО ПАПАЗОВ - 30 години от преминаването на "Невъзможния път"

На 13 юни 2018 се навършват 30 години от самотната обиколка на света на Дончо Папазов : без спиране, през Нос Хорн, на борда на яхтата "Тивия". 

Дончо избра  да отбележи тази дата с курбан на пристанището на Царево.  

Изминаха 30 години от едно от най-големите постижения в българското ветроходство! 

Дончо Папазов обиколи света с яхта, сам, без спиране, като по-голямата част от плаването е през зимния сезон на южното полукълбо, изцяло в поясите на „ревящите четиридесет” и „неистовите петдесет” градуса. 

През 1988 г., Дончо усъвършенства „невъзможния път” на прочутия мореплавател-самотник Вито Дюма, който през 1942-43 г. обикаля света през нос Хорн. 

Дюма спира в шест пристанища и част от маршрута му минава в пояса на 30-те градуса.

 „Невъзможният път” е прието да се нарича предизвикателството да се обиколи света в южните полярни ширини, на юг от трите носа – нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн.

Дончо първи премина невъзможният път без спиране, сам, за 164 дни, през зимата и оттогава го наричат българския „невъзможен път”. 

Дюма извършва огромно постижение и подвиг, останало незабелязано и недооценено заради разгарата на Втората световна война. 

Днес, Вито Дюма има запазено място в морските анали като пионера на самотното мореплаване и преодоляването на „lа route impossible”. 

Постижението на Дончо също потъна във вълненията на голямото политическо събитие - демократични промени през 1989 г., в които той се потопи изцяло. 

24 март 1990г. Първата в България речна демонстрация с над 60 лодки - срещу "АЕЦ-Белене".

 

Необработени кадри от Дунавската демонстрация на Свищовския комитет и ЕКОГЛАСНОСТ

24.03.1990г.  https://www.youtube.com/watch?v=Vp6R-2Os-fE

 

 

 

 Ето откъс от книгата на Дончо Папазов 

„Невъзможният път“, описваща плаването:

„Ура! На 13 юни в 13 часа и 13 минути Гринуичко време преминах на траверс фара "Сан Антонио" и навлязох в устието на река Ла Плата. 

С това сложих край на обиколката. 

Вече прокарах най-трудния път. Вече направих възможен "невъзможния път".

Оттук нататък зад фара на Сан Антонио ми е все едно. 

Колкото дни трябва, ще плавам, без да бързам. 

Ако ще и да потъна, пак ще съм обиколил света. 

Делото е сторено!“ 

От Созопол до  Буенос Айрес (1987) Дончо плава заедно с Методи Савов.

От Буенос Айрес до Созопол (1989) плава заедно с Николай Йотов.

Дончо Папазов е мореплавател, но не само. 

Двадесет години работи в киното и телевизията. 

Сценарист, редактор, журналист и автор на документални, научнопопулярни филми и телевизионни предавания. 

Дончо Папазов произхожда от известен възрожденски род от Казанлък. 

Дядовците му са розовари, произвеждащи най-доброто розово масло за времето си.

След 9. IX. 1944г. баща му е репресиран и изпращан на лагери,принуден да работи като общ работник, а през 1949г. жилището им в София е отнето и цялото семейство е въдворено по задължително местожителство в провинцията.

След промените през 1989г. Дончо става депутат в 36-то Народно събрание от групата на СДС, член на Демократическата партия, Екогласност и ДГИ. 

Става член и на "Свищовския комитет" през февруари 1990г. През на 24  март 1990г. вече ръководи "флота" от 60 лодки,  на първия в България речен еко-протест по р. Дунав срещу строителството на  "АЕЦ-Белене" организиран от Комитета.

Главен продуцент в БНТ, експерт в СЕМ, щастлив дядо. 



Вероятно ще се изненадате, че Дончо Папазов е икономист.  
Започва да учи в София. 

Изключван е  като "неблагонадежден" заради "вражески произход" през 1957г. и след това. 

Заради това на два пъти се прехвърля да учи в Стопанската Академия "Д.А.Ценов" в Свищов.

Приемат го там благодарение на  помощника на Ректора  - проф. Господин Тошев (Който не ми е роднина - б.м. Л.Т.) декан на един от факултетите, който преди 9 IX 1944г. е бил директор на фабрика на баща му Ботю Папазов.

В Свищов е приютен на квартира в къщата на г-жа Лавчиева.
В стаята били наслагани голям брой големи огледала от Виена, (запазени от един по-щастлив период от историята на сем. Лавчиеви. ). Поради това той ходил да чете за изпити в двора на близката църква "Св. Пророк Илия", намираща се отсреща, през главната улица.

Все пак успява да завърши икономическия институт в София и работи повече от 15 години като научен сътрудник и ръководител на секция в ЦНИИТМаш и НИИММ в София. 

За всеобща изненада Дончо зарязва специалността си и се впуска в морски приключения.

През 60-те години участва в леководолазни археологически експедиции и става рекордьор по гмуркане на дълбочина без апаратура. 

И оттогава е непрекъснато във водата!