ХРИСТО
ЛАЗАРОВ ТОШЕВ
1882-1904г.
Д-р Мария Тошева
Христо
Лазаров Тошев е роден през 1882г.в
гр.Севлиево. Произхожда от будно българско
семейство в което кипи възрожденския
освобожденски дух, формирал творческия
му талант.
|
Родната къща на Христо Тошев в Севлиево днес. Виждат се двата дюкяна откъм улицата. |
Той е първородният син на
Лазар Цонев Тошев и Нанка Хаджииванова.
Семейството живее в собствена едноетажна
къща с два магазина откъм улица
“Опълченска” и обширен двор.
Къщата
съществува и днес.
|
Родителите на Христо Тошев - Лазар и Нанка (родена х.Иванова), брат му Стефан и сестрите Стефанка и Анка |
Баща му се занимава
с търговия, джамбазлък-покупко-продажба на
едър и дребен рогат добитък, както и с табаклък
– обработка на кожи в табахните.
Майка му е от семейство х. Иванови, от които е Тома х.Иванов от Севлиевския революционен комитет.
|
Родителите на Христо Тошев - Лазар и Нанка (р. х. Иванова), брат му Стефан и сестрите Стефанка и Анка |
|
Членове на Севлиевският частен революционен кометет, основан от Левски в 1871г. : Никола Генев, Тома Хаджи Иванов (в средата) и Христаки Кънчев |
Полу-брат
на Лазар Тошев от втория брак на майка
му е известният юрист Генчо Ханджиев,
който е бил Подпредседател на Софийския
градски съд, учредител на дружеството
за покровителство на затворниците(1918г.)
и създател на първия в България дом за
малолетни престъпници -”Дом на
човещината”, създаден в София през
1929г.
Майката е добра и благородна жена
от богато семейство х.Иванови, от които е Тома х.Иванов, член на Севлиевския революционен комитет основан от Левски.
Още във второ
отделение тя е знаела наизуст “Верую”
(Символът на вярата). Неин братовчед е отец Сава Шевиков, който се присъединява към "Унията" на Драган Цанков създадена през 1860г. и е изпратен да служи (предимно) в района на Ямбол.
|
Отец Сава Шевиков |
В махалата тя е
било от малкото грамотни и образовани
жени.
На близки и съседи четяла псалтира
и Светото писание.
Била е много религиозна
и е имала дарба да лекува.
В семейсвото
се ражда още един син – Стефан и две
дъщери – Стефанка и Анка.
Христо
растял красив и здрав младеж, смел и
природно надарен.
От малък имал изразена
дарба да рисува и тази му дарба растяла
със всеки изминал ден.
|
Отец Сава Шевиков като млад |
От ранните си
години той е запознат с българската
история, с борбите на българския народ
за освобождението на България и Македония.
Със широко отворен към света поглед,
той попива много от написаните до тогава
исторически произведения.
По-късно това
дава отражение в неговата батална
живопис и дейността му като портретист,
пейзажист и зограф.
След като завършва
пети гимназиален клас - толкова е имало
тогава в Севлиево, изцяло се отдава на
живописта.
Участва и в откриване на
фотографско ателие.
През 1903г. участва
в Горноджумайските революционни формации
и се включва в четата на Илия Балтов (от
с.Буково, Битолско) и (под) полковник Стефан
Николов.
С него е и приятелят му Котев -
също от Севлиево.
Това е видно от изпратена
до брат му Стефан саморъчно направена
пощенска картичка с дата 23 септември
1903г. - Въстаническият лагер в Рила.
В нея
съобщава, че заминава за Пирин планина.
В послепис към нея, много трогателно
звучи молбата към брат му -
“Стефане,
не съобщавай на мама къде се намирам,
защото знаеш колко е чувствителна!”
От
тук проличава неговата синовна обич и
загриженост.
|
Подполковник Стефан Николов |
23. IX.1903г.
Въстаническият лагер в Рила
До Г-н Стефан Тошев,
Ученик в V клас.
Обични ми брате,
Приеми хилядните ми сърдечни поздравления-Поздравлявам всичките си приятели и скъпите си родители. ... Моля те не съобщавай на майка ми, защото знаеш колко е чувствителна. Стефане, аз съм в четата на полковник Николов и Илия Балтов. Ние заминаваме за Пирин планина. С Котев се вждахме в Рила и сега заминаваме заедно. Приеми последното ми сбогом... Брат ви Христо и син.
Стефане, повторно ти съобщавам ,че няма да се бавя много. Ако ме не у...ят, най-късно след един месец съм в София. Ти не се безпокой ни най-малко. Аз в най-удобния момент ще ти пиша. Куриерите сноват често....
Завърнал се през пролетта
на 1904г.в Севлиево, той рисува чудесен
акварелен портрет на баща си Лазар 60 х
45 см., както и една забележителна
карикатура -”Огледало на обществения
строй”- по “Елегия” на Ботев.
|
Портрет на Лазар Ц.Тошев от сина му Христо Тошев, Севлиево, 1904г. Акварел. |
През
април 1904г.заминава за Сърбия. В Белград
учи рисуване в художественото училище
и работи като живописец в редакцията
на едно от Белградските издания
под
псевдонима Йован Ненчевич.
Пътува до
Смедерево – Сърбия. По-късно отива във
вароша Ражан - окръг Крушевац, където
работи като зограф и изографисва местната
църква.
|
Църквата във вароша Ражан |
Местните хора останали много
доволни от работата му и се надпреварвали
да показват уважението си към него.
Бил
след това в Будапеща и Виена.
В творчеството си художникът
по рембрандовски търси и намира и
изненадва с нови типични решения.
Той
ни поднася оригинални хрумвания - както
в търсенето на характера на всеки детайл,
така и в цялостта на композицията.
Живописецът показва, че познава добре
европейските традиции в изкуството, но
запазва и ценностите на българския дух.
|
Скица : Овчар, Севлиево, 13 март 1904г. |
Той е
устремен и сякаш преградата между
зрителя и картината не съществува, прави
го съпричастен.
В
Белград Христо Тошев участвал в преплуване
на река Сава и от простудата заболява
от скоротечна туберкулоза.
В
Севлиево се завръща вече болен и на
21 август 1904г.умира в родния си дом.
Прекършен е един млад 22 годишен живот на смел човек, на талантлив художник и любимец на приятелите си.
Загубен е завинаги един изразен художествен талант на портретист, иконописец, карикатурист, график и пейзажист.