Диалози на Европейската Народна Партия с Православната църква

XIV-ти годишен междурелигиозен диалог на групата на Европейската Народна Партия (ЕНП) в Европейския парламент

10-11 ноември 2011г. Естергом, Унгария

Взаимното разбиране и сътрудничество между политиците и религиозните лидери

Quid leges sine moribus vanae proficiunt!

Напразни са законите ако няма нрави!

Изказване на Лъчезар Тошев,

Вицепрезидент на групата на Европейската Народна Партия / Християндемократи в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)

Г-н Председателю,

Преподобни отци,

Почитаеми  Евродепутати и

депутати от националните парламенти

Като един от вицепрезидентите на групата на ЕНП/ Християндемократи в ПАСЕ, бих искал да започна, като благодаря на Президента на групата на ЕНП в Европейския Парламент Г-н Жозеф Дол за отправената покана за участвам отново в този традиционен диалог между политиците и религиозните водачи.

Ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС е много по-голяма сега след приемането на Лисабонския договор. Ето защо сътрудничеството между нашата група и групата на ЕНП в Европейския парламент е от изключителна важност за да можем да постигаме целите на ЕНП и да действаме съвместно с по-голяма ефективност.

Благодарен съм също така за възможността да бъда тук в Естергом, където от 1183 до 1186г. са се покояли светите мощи на един от най-прославените светци на Православната църква – Св.Йоан Рилски. Той е основателят на Рилския манастир който е известен на повечето от вас тук. Бих искал да използвам възможността да благодаря  най-сърдечно и на нашите унгарски домакини за тяхното гостоприемство на които се радваме тук.

Последно, но не по важност, бих искал високо да оценя факта , че този диалог е посветен на ролята на църквите в Дунавския регион, в който съм роден и аз.

Моят роден град  - Богохранимият град Свищов се намира на най-южната точка на Дунава. Това е университетски град от който са и повечето от българските външни министри, дипломати, деятели на външните отношения и финансисти. За нас Дунава не е бил разделителна линия, но по-скоро ни е обединявал и свързвал с останалите народи на Европа.  Сред най-активните инициатори и двигатели на този диалог между политици и религиозни водачи в който участваме е Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол –Нов Рим и Вселенски патриарх г.г. Вартоломей I.

През тези дни той празнува 20-тата годишнина от избирането му на Трона на Константинопол – Трон основан от Апостол Андрей Първозвани. Негово Всесеветейшество беше този, който успя да събере заедно политици, религиозни водачи и хора на науката за да дискутират заедно проблемите на днешното общество. И той успя да постигне това не само тук в Европа, но и чак в Гренландия, в тропическите дъждовни гори на Бразилия и т.н. Бих искал тук да изразя своето възхищение на неговата  обществена и социална дейност.

Ролята на религията в нашето общество е ключова, когато става въпрос за основните ценности. Независимо от секуларизма на съвременна Европа, обществената роля на религиите за въвеждането на тези ценности и за тяхната легитимност е от върховна важност.В нашата Обединена Европа , трябва да живеем заедно и да взаимодействаме  едни с други  независимо от нашите културни  различия. Това всъщност е европейският модел! Той е много повече от сбор на различни идентичности.  Той включва националните различия и специфики в една обща воля за споделено бъдеще, съвместни действия и създаване на наднационални  общи институции със справедливо мултинационално представителство.

Но в днес в обществото ни сме свидетели също и на негативни тенденции като все по-широкото разпространение на нетолерантността, нарастващата дискриминация (по-специално спрямо ромите и емигрантите), увеличаваща се подкрепа за ксенофобските и популистки партии, създаване на паралелни (неинтегрирани) общности,  ислямски фундаментализъм , загуба на демократични свободи, наличие на население без права и потенциална възможност за „сблъсък” между религиозната свобода и свободата на изразяване. Несигурността появила се от европейската финансова криза е в добавка към проблема, като създава чувство за относително влошаване, изкривено възприятие на най-разнообразната емиграция, доминиране на стереотипи за малцинствата в медиите и общественото мнение, ясен дефицит на лидерство в облика на сегашна и бъдеща Европа.  В край на 2012г. ние чухме премиера на Великобритания, президента на Франция и Канцлера на Германия  с почти еднакви думи да заявяват, че мултикултурният модел на Европа е рухнал. Тези изявления предизвикаха голяма загриженост в Европа и бяха тема на широки дебати в нашата Асамблея. Ние смятаме, че от хората които законно са дошли да живеят в нашите страни не трябва да се очакват да изоставят елементите на тяхната идентичност (вяра, език, култура и пр.). Независимо от това обаче, от тях се очаква да покажат воля да се интегрират в обществото на тяхната нова страна, не само научавайки езика, но също така получавайки познания и разбиране на местната култура. Те трябва да спазват демокрацията, човешките права, в т.ч. правата на жените, както и върховенството на закона.

Те не трябва  да остракират (изключват от обществото) тези, които са приели да променят своята култура или вяра.

Ние трябва да изградим културни мостове окуражавайки европейските граждани да се запознават  и да уважават културата, езика, традициите и историята на емигрантските групи.  В тази връзка, мултикултурният подход не е достатъчен за да се постигнат желаните резултати. Тук достигаме до големия въпрос за правата и отговорностите на гражданите! Това е една от зоните, където трябва да обединим усилията си  и да си сътрудничим за  постигането на по-голяма обществена сплотеност.  Ако мултикултурният модел се сблъсква с трудности и приетите закони и осигурените възможности не са достатъчни, тогава ние трябва да се обърнем към Интеркултурният подход за да отговорим по по-подходящ начин на предизвикателствата на нашето време. Този подход включва по-активно взаимодействие  в обществото.

Лесно е да се каже, но трудно да се постигне!

Как религиите отговарят на тези въпроси?

Трябва да познаваме и да оценим стъпките предприети  от различните религиозни лидери, да допринесат за мира, толерантността и взаимното разбирателство и усилията им за елиминиране на омразата сред религиозно и културно различни хора.

• Влатадонската инициатива на Вселенският патриарх, която събра заедно висши представители на различни религии от региона на Балканите през 2001г. за да се постигне толерантност между тях.
• Световния молитвен ден за мир в Асизи (инициатива на католическата църква през понтификата на покойният Папа Йоан Павел II) включваща представители на различни религии
• Отвореното писмо на 138 видни  представители на исляма до християните от 2007г.
• Богословският диалог между Православната и Католическата църква и приемането на общия документ от Равена от 2007г.

  Това са само няколко примера които могат да покажат , че религиите  играят своята роля  в разпространението на Пан-Европейските ценности. Религиите са играли  важна роля  през европейската история и са станали важна част от нашата идентичност.

Религията е аспект на културата, която е ценна за много хора и въздейства на техния подход към реалностите на света.

За някои религията днес е само традиция.

Хуманисткото движение например се бори за общество в което ролята на религиите ще е незначителна или дори изцяло елиминирана.

Но за други религията е същността на живота, на техния интегритет, вяра, справедливост, любов, милосърдие и мир.

52% от европейските граждани декларират категоричната си вяра в Бог, срещу 18% които не са вярващи. В някои страни като Малта например, този процент е още по-висок – 95%. В Румъния и Кипър той е 90%, 81% в Гърция, 80% в Полша и Португалия и т.н.

Както справедливо отбелязва Негово Всесветейшество Вселенският патриарх , в

страните където  християнството и религията като цяло са били забранени или за били обект на репресии по време на комунистическите диктатури, религията днес е като събуждащ се гигант.

Преди няколко години, по време на един от предишните диалози, аз казах, че стремежа на хората в тези страни да преоткрият своята религия трябва да се извършва по

правилен начин. В тази връзка образованието  за религията, както и религиозното образование, са от жизнена важност.

Това би помогнало да се избегнат  възможни изкривявания на религиозната практика, или създаване на религиозен фундаментализъм, която е твърде далеч от оригиналното християнство  и от другите основни монотеистични религии.

В тази връзка нека си дадем сметка, че няма специален европейски стандарт за устройване на  връзките между държавата и религиозните общности. Сред страните – членки на Съвета на Европа се прилагат моделите на ясно отделяне на църквата от държавата, модела на държавната църква, системата на „Конкордат” – договор между държавата и едно от вероизповеданията, също така и модела на доминиращата църква. Всички тези варианти са съвместими с чл.9 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Има и страни в които няма специално устройване на тези отношения.

Когато говорим по  въпроса за образованието за религиите или за религиозното образование, ние също можем да констатираме, че няма единна европейска образователна система  относно  обучаването за религиите в училищата.

Има случаи на конфесионално и не-конфесионално задължително обучение.

Има случаи на задължително обучение със или без алтернативно обучение за нежелаещи да изучават такъв предмет. В някои от страните-членки се прилага  незадължително обучение  относно религиите.

Това образование е необходимо, защото чрез него  учениците получават познание за вярата, и обща представа за религиите. То не дава вяра и не може да се очаква в светските обществени училища то да играе такава роля. Но неговата роля  е важна за познанието  което се получава по този начин.

Религиозното образование в мнозинството от страните –членки се практикума в „неделни класове”(неделни училища) под контрола на съответното вероизповедание.

То не е част от учебната програма.

Важно е при такова обучение, да се изтъкват положителни примери, които да станат широко известни, за да се покаже, че религиите чрез установяването на системата от ценности, могат да играят роля обединяваща хората , а не да предизвикват религиозни конфликти.

Един забележителен пример е спасяването на българската еврейска общност от около 50 000 души по време на Холокоста, което е било постигнато с активното участие на Българската Православна Църква. А  това не е било безопасно по онова време.

За да се обясни това невероятно събитие, когато ценностите са говорили по-силно от етническите или религиозните различия, бих искал да се позова на девиза на българските църковни борби от средата на 19 век „Свобода в порядъка, единство в разнообразието!”

Дори днес той звучи съвременно!

Бих искал също да подчертая необходимостта от силна обща позиция  в ЕНП по проблемите свързани с биоетиката, където ние имаме широко поле за сътрудничество с църквите. Тези проблеми засягат най дълбоките слоеве на човешките взаимоотношения и формират сърцевината на нашите ценности.

Тук бих искал да припомня една фраза на Хораций от преди 2000 години:

Quid leges sine moribus vanae proficiunt!

Напразни са законите, ако няма нрави!

Ето тук аз виждам ролята на религиите в Европа и техния диалог с политиците за постигане на тази цел!

Позволете ми  да завърша своето изказване, като подчертая, че въпреки че е светска партия Европейската Народна Партия  защитава и разпространява християнските ценности в нашето общество. Ние правим това в диалог с висшите представители на основните вероизповедания в Европа и нейните съседни страни!

........................................................................................................................

Няма християнство без Христа

27.10.08 | Лъчезар Тошев

Изказване на Лъчезар Тошев, народен представител, България, Съюз на Демократичните Сили, на XI ДИАЛОГ НА ГРУПАТА НА Европейската Народна Партия (Християндемократи) - Европейски Демократи в Европейския Парламент и ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА. ЯШ, РУМЪНИЯ, 16-17 ОКТОМВРИ 2008 г.

Ваши Високопреосвещенства,
Преподобни и благоговейни отци,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми членове на Европейския Парламент и националните парламенти от ЕНП,
Дами и Господа,

Това е петият от общо 11-те диалога на групата на ЕНП - ЕД с Православната църква, в който имам честта да участвам.

Бих искал да благодаря на Негово Всесветейшество Вселенският Патриарх Вартоломей І и на президента на групата на Европейската Народна партия  и Европейските демократи  в Европейския Парламент - г-н Жозеф Дол за поканата да участвам в този диалог. Благодаря и  на Румънската православна църква и на Негово Блаженство, Патриарх Даниил І, на румънските домакини и специално на г-н Мариан Маринеску – член на Европейския парламент, че ни поканиха тук в Яш, където се покоят мощите на Света Параскева – дълбоко почитана от нас българите. Бих искал да припомня, че нейните свети мощи са били прославяни и почитани в столицата на Второто българско царство - Велико Търново. 

Ще започна с  подчертаване на важността на този диалог и с пожеланието той да продължи и дори да се развие в поредица национални диалози в тези страни от ЕС, където православните църкви са преобладаващото вероизповедание, а защо не и в страните - кандидати за членство и новото съседство където има влиятелни православни църкви? Би било добре  да има допълнителни публикации в тези страни по темите от тази отлична инициатива, и така това събитие да не бъде само веднъж годишно, но да се превърне в един постоянен диалог.

И тези национални диалози да останат в общата европейска рамка на диалога организиран от Групата на ЕНП-ЕД и от Вселенската Патриаршия, за да бъде дадена възможност за обмен на идеи и споделяне на опит.

Надявам се, както и досега Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол – Нов Рим и Вселенски Патриарх  Господин Господин Вартоломей І да благослови продължението на диалога, разширяването му, както и активно да участва в неговото провеждане.

Вселенският Патриарх няма административна власт над останалите автокефални православни църкви. Той може единствено да арбитрира някои спорове и жалби в цялата православна общност съгласно Чл.9 и Чл.17 от правилата, приети от  ІV Вселенски събор състоял се в Халкедон през 451 г. сл. Хр.

Но Вселенският Патриарх е дълбоко уважаван и пръв по достойнство в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква от която са част всички православни църкви.

Той може да инициира дискусии в цялата православна общност.

Процесът на диалог, целящ постигането на етническа и религиозна толерантност и мир, започнал във Влатадонския манастир на Вселенската Патриаршия  в Солун е пример за това. Ние всички оценяваме високо тази негова инициатива, както и участието му в диалога с Европейската Народна Партия, който без него не би бил възможен, които са отлични примери в тази връзка и ние високо ги ценим. Тук е подходящо да отбележа, че Турция няма право да оспорва титлата на Вселенския патриарх, защото титлите в православната църква и във всички други църкви  са църковен въпрос,  а не на държавата.

Европейската Народна Партия е светска партия, за която е важно духовните ценности на християнството да бъдат водещи в развитието на европейското общество.

Християндемократическите партии от ЕНП имат своя естествен съюзник в лицето на християнските църкви, с които имат общи позиции по много въпроси в областта на биоетиката и медицинската етика, на семейството, на образованието и пр. Ние  често имаме  общи опоненти  в тези дискусии в лицето на социалисти и либерали.

Но принципът на толерантност между религиите и етносите е важна ценност не само за ЕНП, а и за почти всички политически партии. В частност, развитието на диалога Християнство - Ислям, който цели постигането на толерантност между тези две световни религии и спазване на общоприетите принципи на обществото е на нашето внимание и  днес.

Да бъдем всички едно с Христа е цел на християнската църква, и този диалог не  е отстъпление от християнската вяра, защото той не цели промяна на вярата. Той цели постигането на нормални и толерантни отношения в обществото.  Да бъдем едно с Христа, не може да бъде заменено с принципа да бъдем едно и без Христа, нито да заменим Христос с представата за Него. Очевидно е, че няма християнство без Христа. Няма религия без Бог. Моралните ценности на обществото извеждат своята легитимност от Бога и цялата ценностна система рухва без Него. Религията е в основата на морала и ценностите на обществото. Затова е важно изучаването на религия като светски предмет в училищата, даващ познание за вярата, а не вяра. Втората част – тази за вярата е част от дейността на църквата, а не на държавата.

Разбира се желанието на родителите трябва да се уважава, при избора каква точно религия да изучава детето. Но е важно  то да има и обща култура и познание не само за своята религия, но и  за основните световни религии.

Един православен християнин не може да мрази някой, който е различен по етнос от него, защото Бог е създал всички хора и следователно този различен по етнос човек е негов брат. Да го мрази защото се е родил различен, значи да обвинява Бог. А християнинът не може да направи това. Етнофилетизмът е ерес в православната църква. Църквата не е етноцентрична и приема християни от различни етноси без разлика в отношението към тях. Православната църква никога не е налагала своята вяра, не е извършвала кръстоносни походи и не е изгаряла еретици. Защото приема, че свободният избор единствено е валидния. Насилственият – не!

Тази свобода днес е и в основата на европейския модел. Ето примерът с Българската православна църква, която през Средновековието е осъждала, но не е преследвала еретиците, през 1915 г. прие сърдечно 20 000 арменски бежанци от Турция, а през 1943 г. по време на Холокоста спаси от депортация и смърт почти 50 000 български евреи - с активни действия, а не с декларации. Въпреки, че всички те бяха религиозно, а и етнически различни. Ето защо е важно тези християнски ценности да се възприемат от цялото общество! И затова диалогът между групата на ЕНП-ЕД и Православната църква трябва да продължи и да се разшири. Така православното християнство ще допринесе със своите ценности  за Обединена Европа и на целия свят - за един свят с по-голяма толерантност и социална сплотеност.

.............................................................

Лъчезар Тошев: Европейската идентичност е християнска

22.11.06 | Лъчезар Тошев

Изказване на Лъчезар Тошев на Десетия диалог на Европейската Народна Партия с Православната църква, Братислава 9-10 ноември 2006 г.

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Блаженства, Преподобни и благоговейни отци,
Почитаеми членове на Европейския Парламент и на семейството на ЕНП,

Дами и Господа,
Бих искал да приветствам продължаването на диалога между групата на Европейската Народна партия и Европейските Демократи и Православната църква и да изразя своята благодарност към Негово Всесветейшество Вселенският Патриарх Вартоломей І и към Г-н Алойз Петерле за поканата, която ми отправиха, да участвам отново в това събитие, като представител на Съюза на Демократичните Сили – България.

Ще започна с позоваване на Откровение 12:1, където се описва жена с венец от 12 звезди, които символизират църквата и нейните 12 Апостоли. Църквата е общност, сплотена около завета на Христа, около неговия Нов завет, обединена от Светия Дух.
Така, кръгът от 12 звезди е символ на общност. Общност, основана на християнските ценности.
Нашата Обединена Европа използва същия символ на Общността.

Европейската цивилизация и нейните ценности имат християнски корени, преминали през столетията и формирали нашата европейска идентичност.

Ето защо няма място за колебание да заявим този факт открито в бъдещата Европейска Конституция.
Отците, основатели на Обединена Европа, бяха християндемократи и включиха имплицитно своите християнски идеи в символите на Европейската Общност и на Съвета на Европа.

Наскоро, вицепрезидентът на Европейския Парламент Г-н Марио Мауро заяви, че синият европейски флаг е символ на Покрова на Св. Богородица, което е още един аргумент в тази посока.

Ако Европа е основана на християнските ценности, изразени не само чрез християнските символи, но и чрез прилагането на етични принципи в Европейската правна рамка, демонстрирани чрез ясни дела на солидарност и политика на протегнатата ръка във всички сфери, анти-западните атаки идващи от комунистически и пост-комунистически кръгове, предимно в т.нар. Ново съседство, трябва да срещнат ясната позиция на Православната църква. Църквата трябва да застане срещу тези тенденции за създаване на анти-западни настроения.
Православното християнство по дефиниция отхвърля всички форми на омраза към други човешки същества, създадени също от Бог! Православието отхвърля етническите конфликти, етноцентризма и етнофилетизма и приема нормалността на различията и на свободата на индивида.
Богословските различия могат да бъдат дебатирани, но те не трябва да водят до насилие.
Това е принцип в православното християнство, който понякога не се спазва поради липса на правилно религиозно обучение. Никой, който мрази своя брат, не може да претендира да се нарича и да бъде православен християнин. Казвам това като православен и това е моето разбиране като такъв.
Православното Християнство би могло да бъде добър европейски пример за подражание – по-специално в диалога "Християнство- Ислям", който е толкова актуален днес. То може да помогне и за създаване на по-добра среда за Диалог между цивилизациите, вместо Сблъсък на цивилизациите в "Новото съседство".

Това е причината да подкрепям силно Влатадонската инициатива "Помирение и мир", представена от Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх през 2000 г.

Смятам, че тя може и трябва да се разпростре и към регионите на Кавказ, Близкия Изток и други региони, където прилагането на политиката на взаимно уважение между тези, които са етнически и религиозно различни, е крайно необходимо.
Бих искал да отбележа също и необходимостта да дадем по-голяма публичност на Солунския процес от 2003 г. когато Европейският съвет реши, че страните от Западните Балкани ще имат шанса да се присъединят към Европейския съюз, когато покрият критериите за членство, а също така и да популяризираме в по-голяма степен диалога на ЕНП с Православната църква, подчертавайки неговата значимост за европейския процес.
Разпространението и прилагането на християнските ценности може да помогне на нашето общество да преодолее дълбоката морална криза, в която е изпаднало, да избегне капана на утилитаризма и като следствие да постигне истинска социална сплотеност.
Включването в този процес на Православната църква – по-специално в страните, където тя има значително влияние, ще бъде полезно не само за постигане на сплотеност вътре в обществото, но и да постигне сплотеност между Източна и Западна Европа.
Бих искал също така да приветствам предстоящата визита на Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх в Съвета на Европа на 22 януари 2007 г., когато той ще говори пред Парламентарната Асамблея – събитие, което ще даде възможност за засилване на диалога между Православната църква и нашето общо Европейско семейство в по-голяма степен.

..................................................

Лъчезар Тошев: Свобода в порядъка – Единство в разнообразието

04.12.06 | Лъчезар Тошев

Изказване на Лъчезар Тошев (Съюз на Демократичните Сили, България) по време на IX диалог на групата на Европейската народна партия и европейските демократи с Православната църква – 20. Х. 2005 г., Истанбул

 Ваше Високопреосвещенство, Ваши Блаженства, Преподобни и Благоговейни Отци, Членове на Групата на ЕНП-ЕД в Европейския Парламент, Уважаеми Депутати, Дами и Господа,

Изключително щастлив съм от продължаването на диалога между Групата на ЕНП-ЕД и Православната църква, както и възможността да участвам в този диалог като представител на Съюза на Демократичните Сили – България.

Позволете ми преди всичко да изразя моето удовлетворение от тази продължаваща инициатива и поканата, отправена от Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей І, както и да изразя своята благодарност на Негово Високопреосвещенство Митрополитът на Франция Емануел за неговите забележителни усилия, и тези на Евродепутата Алойз Петерле, както и истинското ангажиране на Стефен Билер, без които това значимо събитие не би било възможно.

Бих желал най напред да ви информирам, че след избора на Рене ван дер Линден за Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, едно от първите решения на Бюрото на Асамблеята под негово ръководство беше Вселенският Патриарх да бъде поканен да говори пред ПАСЕ – една Асамблея, която представлява 800 милиона европейци. Новоизбраният папа Бенедикт ХVІ ще бъде поканен също.

Както вие си спомняте, във финалната декларация на VІ диалог, състоял се в Букурещ пред 2002 г., Православната църква изрази своята готовност да се включи в програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство основана на правата и отговорностите на гражданите. За съжаление, независимо че 2005 г. е обявена за Европейска година на демократичното гражданство, основано на образование, нищо не беше направено, за да се поеме протегнатата ръка. В този смисъл посещението на Вселенския Патриарх в Страсбург е една възможност, която може да се използва, за да се обърне внимание на този въпрос и да се постигнат конкретни резултати чрез дела, а не чрез думи.

Първоначалната цел на образованието е било познанието. Поради грамадния "океан" от информация, до който се достигна, образованието получи нови цели – да създаде познание и умения как да се постъпва с информацията, когато тя е необходима. Днес изглежда, че този модел е също недостатъчен. Основна цел на образованието днес е създаването на познание как да живеем заедно в мултикултурно и мултирелигиозно общество.

В този случай опитът на Православната църква би могъл да бъде много полезен. Свободата, като дар от нашия Бог и Създател, е един от основните принципи на Православието. Щом Бог зачита свободата, която ни е дал, ние следва също да уважаваме свободата на другите, тяхната свободна вола и техният свободен избор, защитавайки, разбира се, и своята собствена свободна воля и свободен избор.

Това може да обясним защо в историята на Православието няма насилие. При едно от моите посещения на Атон, видях икона, на която Христос е назован "Поганократор", което означава, че той е Спасител и Изкупител не само на християните и евреите, но и на цялото човечество в т.ч. и на езичниците, ако те приемат по своя воля Божията светлина, както Св. Симеон Пророк казва, виждайки представянето на Иисус Христос в Храма (Лука 2:32). Втората заповед на нашия Господ Иисус Христос е да обичаме ближните си и даже враговете си като себе си. Можем да мразим някои деяния, но не и човешки същества, които са Божии създания като нас. Това е изключително важно за Православието.

Авва Доротей – един от православните светци и църковни писатели от VІ век сл. Хр. – пише в своето шесто слово, че ако хората се приближават до Бога, те стават по-близки един към друг.Ако те се приближават повече един към друг, те стават по-близо до Бога. В този пример той представя нещата като окръжност, при която хората са точките на окръжността, а Бог е центърът. Всъщност Авва Доротей пише за по-голямо сплотяване на общността, основана на християнските ценности.

Последно, но не по важност, бих искал да припомня девиза на Българската Православна Църква, създаден точно преди 135 години тук в Истанбул, който гласи "Свобода в порядъка – Единство в разнообразието". Това е един девиз, който за времето си може да е звучал наивно, но днес е напълно съвременен и в съзвучие с принципите на Европейския Съюз. Но той има своите корени в християнството. Това може да обясни, защо Българската Православна Църква се включи активно в спасяването на 50 000 български евреи през Холокоста, независимо от религиозните, различия и защо тя е осъждала, но никога не е преследвала еретическите общности през Средновековието.

Като вземам предвид тези примери, бих искал да аргументирам защо включването на Православната църква в образователните програми за демократично гражданство може да е от полза. И нейното взаимодействие с другите участници в гражданското общество би довело до добри резултати.

Както знаете, в стратегията на Европейския Съюз за "Новото Съседство" са включени страни, в които православните църкви са много влиятелни и те биха могли да са партньори на групата на ЕНП-ЕД при въвеждането на християнските ценности в обществото и за да създадем по-добър свят с по-голяма обществена сплотеност, с по-голяма човечност, по-справедлив и честен, отколкото е сега.

Някои критици смятат, че религиозното образование би нарушило светския характер на образованието, което е страх далеч от реалността. Религиозното образование би дало познание за вярата, а не вяра, която се практикува не в училищата, а в религиозните институции. В периода на дълбока морална криза и криза на ценностите, с които нашето общество се сблъсква днес, ние можем да предложим нашите ценности, срещу концепцията на утилитаризма, който според мен е най-голямата опасност за обществото. Тези ценности са нещо невидимо, но те са нашето всичко.

В страните от Централна и Източна Европа религиозните общности пострадаха много по време на тоталитарните комунистически режими, които бяха не само жестоки и престъпни, но и атеистически. Атеистически не означава религиозно неутрални, напротив, те искаха да унищожат не само Църквата, но и самата религия и вярата на хората в нещо, което е над комунистическата доктрина. Те наистина желаеха да унищожат вярата на хората, че Бог ги закриля, както е казано в Псалм 13.

По онова време църквите нямаха право на социална и образователна дейност. Те бяха инфилтрирани от тайни агенти на политическата полиция. Изповедите бяха записвани, за да се създаде недоверие в хората спрямо тайнствата на Църквата и да се дистанцират от тях. Най-жестокото беше, когато тези режими упражняваха натиск над свещенослужителите, за да ги накарат да служат на атеистичния режим. Много от тези, които не се съгласяваха да предадат вярата си, бяха убити и станаха новомъченици на Църквата. Само тези, които са страдали от такива репресии, могат да знаят истински значението на думата свобода, която е толкова важна за християните.

В същото време имаше други епископи и свещенослужители, които не бяха способни да се противопоставят, техният дух беше наистина смазан. Те се съгласяваха да сътрудничат с комунистическите режими. Техните деяния биха могли да се смятат за формално нарушение на 6 и 81 апостолско правило и донякъде, в някои случаи и на 30 правило на Светите Апостоли. Но трябва да имаме предвид, че в много случаи това е постигано след невероятен натиск и репресии.

Ключовата дума на ІХ диалог е "Истина". Истината е, която прави хората свободни, както е казал нашият Господ Иисус Христос (Йоан 8:32). Ето как отново стигаме до свободата. Истината чрез изповед и след това чрез прошка може да доведе до създаване на истинска общност – Общност в Бога, т.е. общност, основана на много по-голяма социална сплотеност и духовни ценности и оттук до помирение вътре в общността.

Църквата, като духовен водач на обществото, трябва да е начело на този процес. Тези клирици, които са сътрудничели с комунистическата репресивна система, трябва да изповядат този факт публично и да са свободни от всякаква по-нататъшна зависимост от представители на бившата политическа полиция.

За да се извърши, това се изисква истинска духовна сила. Не е лесно такава стъпка да бъде направена. Примерът с Румънската Православна църква по този въпрос е много добър и може да бъде използван при решаването на тези проблеми веднъж завинаги, след такъв публичен катарзис.

Не е само мое мнение, че без такъв обществен катарзис Православните църкви в страните, пострадали от комунистическите режими, не биха били способни на истинско сътрудничество със своите най-близки съюзници – партиите от семейството на ЕНП, с които споделят еднакви християнски ценности. Дори в някои случаи има свещенослужители, които преди са сътрудничели на комунистическия режим и които и днес са все още по-близки с бившите комунистически партии, което е доста странно.

На 14 декември 2004 г. в Париж се състоя слушане, организирано от Комисията по политически въпроси на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Един от официалните руски експерти информира и предупреди комисията, че в Русия понастоящем някои кръгове сред бившите комунисти, търсейки нова идентичност, се опитват да комбинират доктрината на комунизма с ксенофобия, агресивен (антизападен) национализъм и православно християнство. Православното християнство е несъвместимо с каквато и да е доктрина на омраза и насилие, етноцентризъм или етнофилетизъм. Религията не трябва да се използва за политически цели! По мое мнение Православната църква трябва да реагира и да застане срещу създаването на такъв "хибрид". Не се нуждаем от създаването на ново "чудовище" от такъв вид. Трябва да застанем срещу злоупотребата с религията от бившите атеисти.

Партиите от ЕНП и християндемократите, бидейки неклерикални, светски партии, бяха тези, които застанаха срещу всяка форма на диктатура – срещу фашизма, нацизма, и срещу тоталитарния комунизъм, защитавайки ценности като свободата, солидарността, човечността, човешкото достойнство на индивида, справедливостта в обществото и върховенството на закона и равни права за всички. По този начин семейството на ЕНП е най-близо до християнството като цяло. ЕНП се бори за създаването на Европейския Съюз като Съюз на ценностите. Корените на тези ценности са християнски и Европа като цяло е базирана на тях.
Истината се отнася също и за разделението на Църквата преди почти 1000 години, когато мистичното Тяло Христово беше "разпнато" отново от някои от нашите предци в тогава все още единната Християнска Църква.

Диалогът между Православната Църква и Католическата Църква започна през понтификата на покойния папа Йоан Павел ІІ. Той предприе две много важни стъпки, които ние оценяваме високо и аз бих желал да му отдам дължимата почит за това. Преди всичко той произнесе няколко пъти "Верую"-то, без оспорената добавка "filioque" (и от Сина) в текста за произхода на Светия Дух. На второ място – той беше първият папа, който декларира готовността си да се обсъжда въпросът относно "върховенството на папата", което се случи за първи път от разцеплението насам.
В своята енциклика "Ut Unum Sint" – чл. 95, той призова за дискусия с Православната църква по спорните въпроси. Подчертавам – дискусия, а не общо Богослужение, преди да бъде постигнато съгласие. Да се надяваме, че това ще стане.
По мое мнение, много желателно е тази дискусия да продължи и през понтификата на новоизбрания папа Бенедикт ХVІ. Диалогът, основан на Истината и взаимното разбиране, е от най-голямо значение и би трябвало да продължи. Да се надяваме!

Благодаря за вашето мило внимание и търпение.

...............................................................................

Лъчезар Тошев: Ролята на Православната църква в диалога християнство – ислям е изключително важна

Линк: https://www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82/

04.12.06 | Лъчезар Тошев

Изказване на Лъчезар Тошев – народен представител от СДС, вицепрезидент на фракцията на Европейската народна партия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на VІІІ Диалог на ЕНП с Православната църква, Солун, 21-22 октомври 2004

Изключително признателен съм за поканата да участвам в 8-мия Диалог между ЕНП и Православната църква. Това е забележителна инициатива, която е следствие от разширяването на ЕС с нови страни-членки, където Православната църква е влиятелна и аз приветствам инициативата на ЕНП да включи теми от тези страни в своя дневен ред.

Като християндемократи за нас е много важно да запазим диалога с Православната църква, която е така влиятелна в Източна и Югоизточна Европа, а също така и в новото съседство на Европейския съюз.
Бих желал преди всичко да оценя високо направеното от Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей I – Архиепископ на Константинопол – новият Рим, от една страна, и от Вим ван Велцен – вицепрезидент на ЕНП, както и на фракцията на ЕНП – ЕД в Европейския парламент, подкрепена от фондация "Роберт Шуман", от друга страна.

Аз съм тук в двойно качество – като член на СДС, България, чийто председател г-жа Надежда Михайлова, която също е и заместник-председател на ЕНП, ви изпраща своите сърдечни поздрави, съжалявайки, че не може да присъства на това събитие поради предварително поети други ангажименти. От друга страна, аз съм тук и като вицепрезидент на фракцията на ЕНП в ПАСЕ, упълномощен от групата и нашия председател г-н Рене ван дер Линден, да предам неговите поздрави и подкрепа за продължаването на този диалог и в бъдеще.

Фракцията на ЕНП в ПАСЕ създаде специална работна група "Христянство - Ислям", която ще проведе конференция по тази тема идната пролет. В диалога между християнството и исляма ролята на Православната църква е изключително важна, както на Европейска територия, така и в новото съседство.

Мюсюлманската общност е живяла съвместно с Православната църква през дълъг период – по време на турската империя, а също и днес в страни като Сирия, Израел, Египет, Йордания и други, където живеят големи православни общности.
Православните християни са известни там и очевидно добре приети. Те не се разглеждат от мюсюлманите като "кръстоносци", поради тяхната традиционна толерантност и приемането на правото на свободна воля на хората по религиозните въпроси.

В този смисъл, ние в групата на ЕНП сме на мнение, че Православната църква има да играе важна роля в диалога "Християнство - Ислям".

От името на групата, г-н Ван дер Линден депозира предложение до Бюрото на ПАСЕ да бъде отправена покана до Негово Всесветейшество Вселенския патриарх да говори пред Асамблеята.

За съжаление решение все още не е взето, но аз вярвам, че идната година, когато – убеден съм – г-н Ван дер Линден ще стане президент на ПАСЕ, тази инициатива ще бъде успешно реализирана.

Третият въпрос, който бих желал да засегна, е декларацията, приета от участниците в VІ Диалог в Букурещ, която призовава в програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да се включат и църквите.

За съжаление, до сега Съветът на Европа не е реагирал на това предложение. Но следващата година – 2005, беше вече обявена като Европейска година на Демократичното гражданство, основано на образование, което е една възможност за такова взаимодействие.

Говорейки само от свое име, бих желал преди всичко да приветствам Влатадонския процес, започнал през 2000 г. тук в Солун, в манастира на Вселенската патриаршия – Влатадон, имащ за цел установяването на толерантност и взаимно уважение между хората от Югоизточна Европа.

Църквата може да изиграе сериозна роля за постигане на помирение след толкова много конфликти, през които премина регионът. Ние пострадахме много от сблъсъка между т.нар. "велики сили" и тяхната борба за зони на влияние. В този смисъл бих искал да призова за препотвърждаване на принципа на независимост на църквата от държавата. Това е особено важно за страните, които пострадаха от комунистически режими, където Църквата беше поставена под пълно доминиране от тоталитарните комунистически партии и техните специални служби – факт, който е много болезнен за всички нас.

Говорейки като редови член на Православната църква, бих искал да споделя, че се чувствам смутен от факта, че Руският патриарх е член на Съвета за национална сигурност на Руската федерация и дори за две години беше негов председател.

Това е светски пост, който според мен предизвиква по скоро въпроси, отколкото да е полезен. И се питам дали това е съвместимо с Правило 6 и Правило 81 от Правилата на Светите Апостоли и как той е успял да съвмести двете позиции.

Като заключение, мисля че ролята на Църквата е да установява християнските ценности в обществото, да работи за толерантност спрямо различните религии. (Не е необходимо да се приемат техните доктрини, нито да се извършват съвместни служения с тях, но да се признае правото на свободна воля на всеки, както Православната църква прави).

Като българин бих искал да дам пример с Българската православна църква, която изигра активна роля за приемането на арменските бежанци от турската империя в началото на ХХ век. Тя също игра активна роля при спасяването на Българската еврейска общност по време на Холокоста и 50 000 евреи бяха спасени, независимо че от религиозна гледна точка има значителни различия и дори конфронтация на религиозните доктрини.

Но това е истински знак как трябва да се разбира притчата на нашия Господ за добрия самарянин.

И бих казал – аз съм горд с моята Църква, заради това.

...........................................................................................

Лъчезар Тошев: За религиозните и обществени последици от събитията на 11 септември 2001 г.

05.12.06 | Лъчезар Тошев

Религиозните и обществени последици от събитията на 11 септември 2001 г. – да извоюваме мира и да преодолеем тероризма 
Изказване на народния представител Лъчезар Тошев – председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-то Народно събрание на Република България по време на VІ диалог между Европейската Народна Партия и Православната църква, Букурещ 29-30 август, 2003 г.

 Г-н Председателю,

Бих желал да повдигна един основен въпрос: Защо терористите са готови да умрат, убивайки и други хора? Това очевидно е отвъд нормалното човешко поведение. Човешкият живот не е ценност за тях – дори собственият им живот. Къде са границите на техния фанатизъм и как може да се обясни тяхната фрустрация? Дали това е ксенофобия или агресивен национализъм или пък религиозен фундаментализъм, или антиглобализъм породен от чувство, че някой друг взема решенията вместо тях?
Убеден съм, че без отговора на този въпрос не е възможно да идентифицираме точно целта на нашите действия, на която трябва да обърнем внимание.

Вчера ние чухме от уважаваната евродепутатка г-жа Дорис Пак, че е необходимо да се организира дългосрочна политика, свързана с образованието.

Но според мен тази политика трябва да се простира не само на територията на Европейския Съюз и дори не само на територията на Съвета на Европа, но далеч отвъд тях.
Тя трябва да обхваща страните от Близкия Изток, Средиземноморските страни, дори някои от страните в Централна Азия. В този смисъл бих искал да се позова на един документ, приет от Съвета на Европа . Това е декларацията и програмата за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, която беше приета по повод 50-та годишнина от създаването на Съвета на Европа, като програмен документ, който сега започва да се прилага.

Думата “отговорности” е ключова дума в този документ. Бих искал да посоча, че отговорността в този смисъл не трябва да се разбира като задължение, а като етична категория, която може да се постигне чрез образование и възпитание.

В този смисъл хората трябва да знаят и да упражняват своите права, и да зачитат правата на другите. Отговорността спрямо другите е в сърцевината на много религии, но особено в Православието. Този елемент е развит като уважение и зачитане на свободата на другия. Това може да се дефинира като една от основните характеристики на Православието. Свободата е в сърцевината на Християнството като цяло. Нашият Господ ни дава свободата да направим лично своя избор по пътя към спасението.
Свободният избор трябва да се направи без външен натиск. Иначе той няма да е валиден. Ето защо Православните християни, бидейки много консервативни, са и много толерантни към другите. Приемането на различността също е една от основните характеристики на европейския модел, което е свързващият елемент между Православното Християнство и Европейския модел. Мисля, че групата на Европейската Народна Партия и Европейските Демократи в Европейския Парламент трябва да обърне внимание на този въпрос заедно с вас – представителите на Православната църква. Присъединяването на църквите към тази програма за демократично гражданство и на Европейския Парламент ще гарантира, че целите на програмата ще бъдат изпълнени.

Смятам, че това е правилният път за постигане на нашите цели за едно по-толерантно и миролюбиво общество в дългосрочна перспектива.

.........................