09 септември 2014

ГАЙДАРИ ОТ ИТАЛИЯ В БЪЛГАРИЯ


 ГАЙДАРИ ОТ ИТАЛИЯ В БЪЛГАРИЯ

На 7 септември на “Пирин Фолк 2014г.” в гр.Сандански, участваха гайдари от региона в който през 7 век са се заселили българите на Алцек.


Вижте тук репортажа на БНТ-2, излъчен на 9 септември 2014г.
Италианските гайдари и Алцековите българи

БНТ-1, “Панорама”, 12 септември 2014г. 
 
Линк : 

Италианските гайдари и потомците на Алцек




"БНТ 1: 
Предаването “Панорама” отдавна разказва за древните български следи в Италия. След като преди месец ви запознахме с Челе ди Булгерия, сега стигнахме само до Сандански. Но там репортерът Елена Чимева се срещна с италиански гайдари, които идват от земите, заселени някога от потомците на Алцек."

В италианските медии :
 
 Пълен видеозапис в youtube :
 


 В италианските медии :

Isernia News. Italia

Festival del Folk bulgaro, protagonisti “ Il Tratturo” e la zampogna di Scapoli

14.09.2014

http://www.agenziastampamolise.it/index.asp?art=331&arg=2&red=1

Primo Numero Italia

http://www.primonumero.it/attualita/news/1410641321_scapoli-i-musicisti-molisani-miniscalco-e-rufo-al-festival-folk-bulgaro.html
 

Con la zampogna in Bulgaria, Antonietta Caccia, Utriculus, Nuova serie – Anno XIII – Numero 48, semestre 2014, pp.70-77.


Други публикации в италиански медии:
 









Линк към публикацията във в.Лечител от събитието :



В Сандански: Италиански гайдари от земите на Алцековите българи
в.Лечител, 25 септември 2014г.



The zampogna protagonist in Bulgaria

Circolo della Zampogna 

From 5 to 9 September 2014 a representative of the Circolo della Zampogna – consisting of the President Antonietta Caccia, the members and musicians of the group “il Tratturo” Ivana Rufo and Lino Miniscalco as well as Angelo Bàvaro, responsible for activities related to the accreditation of the Circolo at UNESCO – has participated in the meeting held in Sandanski, Bulgaria, between the partners of the European project TECT (Towards to Excellence in Cultural Tourism), of which the Bulgarian town is the promoter and leader. The members of the Circolo were part of the delegation from Sepino (Molise region, Italy) project partner together with the towns of Agia (Greece) and Harrida (Sweden), the Development Company of Santa Cruz de Tenerife (Spain) and the Association of Local Councils in Malta.

With reference to the subject of the meeting focused on the artistic expressions, crafts and music of the territories partners, in the delegation of the City of Saepinum – led by the project coordinator Camillo Marracino – have been part: Vincenzo Cianciullo (photos, graphics, paper design), Andrea Perrella (artistic workmanship of the steel perforated), Valeriano Fatica (vegetable carvings), highly appreciated in the workshop “Be creative” held in the city park of Sandanski, with the demonstration of some passages of their creations and artistic work.

However, it has been undeniable the success of the zampogna; that, thanks to the fascination of the instrument and, in particular, to the high artistic and musical level of Ivana and Lino and to their exciting performance in the international festival “Pirin Folk” that was happening in the same days of the meeting.
To the President of the Circolo and to the musicians Ivana and Lino in fact has been addressed a message of welcome by the Minister of Culture – Ass. Prof. Dr. Martin Ivanov – read on stage at the “Pirin Folk” by Latchezar Toshev, Honorary Associate of Parliamentary Assembly of the Council of Europe.

Besides, the Bulgarian national television realized a large service broadcast on the channels BTN2 (September, 9) and BTN1 (September, 12) in the early evening, the last one visible here , while the weekly magazine “Lechitel” has published an extensive article.
Download here the original in Cyrillic and here the English translation of the message of the Minister, and here the article published in the magazine “Lechitel.”

La zampogna protagonista in Bulgaria

Circolo della Zampogna
Dal 5 al 9 settembre 2014 una rappresentanza del Circolo della Zampogna – composta dalla Presidente, dai soci e musicisti del gruppo “il Tratturo” Ivana Rufo e Lino Miniscalco nonché da Angelo Bàvaro, responsabile delle attività connesse all’accreditamento del Circolo presso l’UNESCO- ha partecipato al meeting tenutosi a Sandanski, in Bulgaria, tra i partners del progetto europeo TECT (acronimo in inglese di Towards Excellence in Cultural Tourism, verso l’eccellenza nel turismo culturale) di cui la cittadina bulgara è soggetto promotore e capofila.

Gli esponenti del Circolo hanno fatto parte della delegazione del Comune di Sepino (CB), partner del progetto unitamente ai Comuni di Agia (Grecia), di Harrida (Svezia), alla Società di Sviluppo di Santa Cruz de Tenerife (Spagna), all’Associazione dei Consigli locali maltesi (Malta).

In relazione al tema oggetto del meeting, incentrato sulle espressioni artistiche, artigianali e musicali dei territori di provenienza dei partners, oltre ai rappresentanti del Circolo, della delegazione del Comune di Sepino – guidata dal coordinatore del progetto per conto del Comune stesso, Dott. Camillo Marracino – hanno fatto parte: Vincenzo Cianciullo (foto, grafica, paper design), Andrea Perrella (lavorazione artistica dell’acciaio traforato), Valeriano Fatica (sculture vegetali), apprezzati animatori del workshop “Be creative” tenutosi nel parco cittadino di Sandanski, con la dimostrazione di alcuni passaggi delle rispettive creazioni e lavorazioni artistiche.

E’ tuttavia innegabile il particolare successo della zampogna. E ciò grazie al fascino esercitato dallo strumento e, nello specifico, alla elevata qualità artistico-musicale di Ivana e Lino e alla loro entusiasmante performance nel festival internazionale “Pirin Folk”, in corso di svolgimento negli stessi giorni del meeting.
La Presidente del Circolo e i musicisti Ivana e Lino sono stati infatti destinatari di un messaggio di saluto del Ministro della Cultura – Ass. Prof. Dr. Martin Ivanov – letto sul palco del “Pirin Folk” dall’On.le Latchezar Toshev, membro onorario del Consiglio d’Europa.

Inoltre, la televisione nazionale ha realizzato un ampio servizio andato in onda sul canale BTN1 il 12 settembre in prima serata, visibile QUI
Mentre il settimanale di Sofia “Lechitel” ha pubblicato un ampio articolo.
Scarica l’originale in cirillico e la traduzione in italiano del saluto del Ministro, e l’articolo pubblicato sul magazine “Lichitel”.
 



Гайда - Цампоня от гр. Изерния


За първи път потомците на Алцековите българи се срещнаха с Аспаруховите и Куберовите българи, на фестивала “Пирин Фолк”-2014г. в гр. Сандански.

Министърът на културата доц.д-р Мартин Иванов, изпрати поздравителен адрес до гайдарите от провинция Изерния, гр.Скаполи и гр.Кастелнуово ал Волтурно.
На мен се падна честта да прочета неговия поздравителен адрес от сцената на фестивала!

Ето какво казах тогава :
 



Здравейте! Честит празник!


Днес празнуваме присъединяването на Южна Добруджа към България с Крайовската спогодба. А вчера беше Денят на Съединението. Съединението прави силата – спомняме си, че това беше някога, преди 13 века, девиза, който хан Кубрат остави на своите синове. Обаче синовете му се разделили. Един от тях – хан Аспарух, дошъл тук – и нашите предци с него, и основали Дунавска България.
Друг от братята – Кубер, отишъл в Македония и се заселил там. Един от другите братя се заселил край Волга. А четвъртият брат – Алцек, отишъл в Южна Италия и със своята част от българите се заселили в този район.

В История на лангобардите от VIII век Павел Дякон, един хронист, пише следното:
Павел Дякон, 720 – +13.IV.799г.

„По това време херцогът на българите, на име Алцеко, неизвестно по каква причина изоставил своя народ, навлязъл мирно в Италия с цялата армия на своето херцогство и пристигнал при крал Гримоалд, като му обещал да му служи и да се засели в неговата страна. Той го отпратил при сина си Ромуалд в Беневенто, на когото наредил да отстъпи на него и на народа му места за живеене. Херцог Ромуалд ги приел любезно, отредил им просторни площи за живеене, които дотогава били пусти. Сепино, Бояно, Изерния и други градове с техните земи, а на самия Алцеко променил титлата и той бил наречен гасталд вместо херцог. Те, българите, и до днес населяват тези места и, въпреки че говорят латински, не са изоставили собствения си език.“
Залцбургският препис на История на Лангобардинте

Уважаеми приятели, дами и господа, нашите приятели от Италия идват от този регион – големия регион на Изерния, от село Скаполи, от Кастелнуово Ал Волтурно, където някога са се заселили българите на Алцек, Алцековите българи.

Оттогава са минали много години, но и до днес има много традиции, които приличат на нашите и ние можем да ги познаем...ако ги познаваме.

Народните носии; един фестивал, подобен на нашите кукерски фестивали; сиренето качокавало, което ние наричаме кашкавал; много думи в диалектите, които ние знаем и можем да разпознаем, докато италианците се затрудняват с това.

 И най-вече – това е центърът на гайдарите в Италия. Там се произвеждат почти всички гайди в Италия и от този район идват почти 70% от гайдарите в Италия.

Преди две години нито ние знаехме, че те имат такава традиция в това изкуство, нито те знаеха, че в България смятаме гайдата за наш национален инструмент.
Но ето дойде моментът на този ден ние да се срещнем отново след такава дълга раздяла. Това е причината за специалното внимание, което тази година отделяме на нашите гости от Италия. Председателката на Асоциацията на гайдарите в Италия Антониета Качия, а също така изпълнителите Лино Манискалко и Ивана Руфо, които са дошли, за да ни представят своето изкуство с техните гайди, които ние досега не сме чували.
А сега позволете ми да прочета поздравителния адрес на министъра на културата доц. д-р Мартин Иванов към тях. 

 Ето какво пише министърът на културата:










Така че днес за нас е още един голям празник.
Те са тук, между нас!
Добре дошли!






Прочитане на поздравителния адрес от Министъра на културата












Repubblica di Bulgaria
Ministero della Cultura

traduzione non ufficiale



A: Antonietta Caccia
Presidente dell'Associazione Culturale
Circolo della Zampogna
Accreditato ad esercitare una funzione consultiva presso il Comitato
istituito in sede UNESCO per la Salvaguardia del
Patrimonio Culturale Immateriale


A: Ivana Rufo e Lino Miniscalco
Storico gruppo di musica popolare “Il Tratturo”
Castelnuovo al Volturno
Provincia di Isernia


Cari amici, benvenuti in Bulgaria!

È per noi un grande piacere che quest'anno alcuni musicisti italiani, della provincia di Isernia, partecipino al festival internazionale “Pirin Folk” nella città di Sandanski. Secoli fa, quando moltitudini di persone percorrevano chilometri per trovare un posto sotto il sole, una parte dei nostri antenati, i Bulgari, raggiunsero le vostre terre e pacificamente vi si insediarono, a Isernia, Bojano, Sepino, Castropignano e in altre città oggi abitate da voi.

È per questo che dopo così tanti anni, nei dialetti di queste località esistono molte parole che non sono nella lingua italiana ma sono
comprensibili per i bulgari.

Vi sono usanze e tradizioni, che ancora permangono da voi, che hanno la loro variante in Bulgaria. Potremmo scoprire delle corrispondenze anche nei rispettivi abiti tradizionali. C'è anche qualcos'altro che ci unisce!

Voi siete conosciuti per le vostre zampogne. Dalla vostra regione proviene la gran parte degli zampognari italiani. Anche nel nostro Paese le cornamuse (gajda) sono altamente onorate e molti di noi sono convinti che si tratti di strumento tipico del folclore bulgaro.

Il vostro arrivo in Bulgaria oggi è un felice evento!

Consideriamo tale evento il caposaldo del ponte culturale tra la Bulgaria e l'Italia e una tappa nella direzione dlla salvaguardia del patrimonio culturale immateriale connesso agli usi e alle tradizioni che ci accomunano: per voi come per noi.

Prof. Associato Dr. Martin Ivanov
Ministro della Cultura 





Отговор на г-жа Антониета Качия,  

 Президент на Културната асоциация на гайдарите в Италия „Чирколо де ла цампоня“, Акредитиран съветник към Междуправителствената комисия,  създадена в  ЮНЕСКО за запазване на нематериалното културно 
 наследство –  гр. Скаполи : 

  Заедно с музикантите Ивана и Лино, от мое име и от името на Асоциацията, която представлявам,  бих искала да благодаря за високото внимание на министър Иванов към традицията, която представяме. 

Бих искала да кажа, че оценяваме възможността да укрепим културния мост между България и Италия в посока за запазване на нематериалното културно наследство. 

В това културно наследство, което ние имаме, можем да открием следи от някогашната среща с българите, която е обогатила целия регион Молизе.

Щастливи сме, че за първи път участваме на този фестивал, и още веднъж бих искала да благодаря на министър Мартин Иванов и г-н Лъчезар Тошев за вниманието. 
Прегръщам ви всички!



Отговор на г-жа Антониета Качия от името на групата гайдари от Скаполи






Лино Минискалко и Ивана Руфо със своите гайди
Антониета Качия











RACCONTO DI UN VIAGGIO IN BULGARIA:CON LA ZAMPOGNA,UN PROGETTO E LA MEMORIA DI UN CAVALIERE DI NOME ALZEK 

 di ANTONIETTA CACCIA 


Dal 5 al 9 settembre 2014 una rappresentanza del Circolo della Zampogna – composta dalla Presidente Antonietta Caccia, dai soci e musicisti del gruppo “il Tratturo” Ivana Rufo e Lino Miniscalco nonché da
Angelo Bàvaro, responsabile delle attività connesse
all'accreditamento del Circolo presso l'UNESCO- ha partecipato al meeting tenutosi a Sandanski, cittadina del sud-ovest della Bulgaria, tra i partners del progetto europeo TECT (acronimo in inglese di Towards Excellence in Cultural Tourism, verso l’eccellenza nel turismo culturale) di cui la cittadina bulgara è soggetto promotore e capofila. 


Fondato sul principio del coinvolgimento e della partecipazione attiva delle comunità locali, il progetto si propone di favorire la conoscenza reciproca tra i cittadini europei attivando una
cooperazione sul tema della salvaguardia del patrimonio culturale immateriale attraverso lo sviluppo di un turismo culturale e sostenibile. È finanziato dall'Unione Europea nell'ambito di un più ampio programma denominato Europe for Citizens che costituisce uno dei tasselli di quell'altra faccia dell'Europa dei vincoli e dell'austerity, che raramente fa notizia pur mettendo in campo risorse finanziarie e mobilitando intelligenze e saperi capillarmente diffusi nei territori mediante l'attivazione di progetti, reti di scambio, conoscenza reciproca e amicizia. 

Nell'iniziativa che qui interessa, i rappresentanti del Circolo hanno fatto parte della delegazione del Comune di Sepino (Molise), partner del progetto unitamente ai Comuni di
Agia (Grecia) e di Harrida (Svezia), alla Società di Sviluppo di Santa Cruz de Tenerife (Spagna) e all'Associazione dei Consigli Locali maltesi (Malta). 

L'incontro nella città di Spartacus – tale è ritenuta Sandanski, che allo schiavo tracio che osò ribellarsi a Roma ha dedicato una possente statua – era incentrato sulla presentazione,
da parte di ciascun partner, del proprio patrimonio culturale immateriale con particolare riferimento alle espressioni artistiche, artigianali e musicali. Sotto tale ultimo aspetto è stato pertanto integrato nel festival balcanico “Pirin Folk”, in corso di svolgimento negli stessi giorni del meeting, in cui i partners stessi hanno avuto l'opportunità di far conoscere il proprio patrimonio di musiche e di danze. 

Da qui il coinvolgimento del Circolo della zampogna che ha
partecipato all'evento con due musicisti del calibro di Ivana Rufo e Lino Miniscalco la cui entusiasmante performance ha contribuito ad amplificare l'interesse dei media nazionali
bulgari sul festival nonché a dare alla delegazione una risonanza assolutamente inattesa. 

 
Va anche detto che da qualche anno, il Circolo della Zampogna già intratteneva un rapporto epistolare con Latchezar Toshev, membro onorario del Consiglio d'Europa, dal quale era stato contattato al fine di promuovere uno scambio culturale tra la Bulgaria e il Molise sotto un duplice aspetto. Da un lato, sulla base della comune tradizione di uno strumento musicale con la sacca; anche in Bulgaria infatti l'uso della Gajda (la cornamusa bulgara) è ancora particolarmente vivo. Dall'altro, sulla spinta del notevole interesse – da parte di studiosi bulgari – per la ricerca di evidenze di carattere storico ed archeologico nonché di possibili persistenze, nel dialetto e nei costumi molisani, di tracce dell'antico insediamento, in ampie zone dell'attuale Molise, di una comunità di bulgari guidata da un nobile di nome Alzek.


Di tale insediamento – che non fu l'unico nella Penisola nel corso dei secoli cosiddetti “bui” succedutisi al crollo dell'impero romano – riferisce Paolo Diacono nella sua celebre Storia dei Longobardi scritta alla fine dell'VIII secolo. Forse vale la pena, anche con un pensiero al presente, riportarne la breve cronaca.

“In quel tempo (seconda metà del VII secolo), Alzecone (per i bulgari Alzek), duca dei Bulgari, si ignora per quale motivo, lasciò il suo popolo, entrò pacificamente in Italia, e con la gente del suo ducato si recò da re Grimauld, promettendo che sarebbe stato suo suddito e si sarebbe stabilito nel suo territorio. Grimauld lo mandò a Benevento, da suo figlio Romuald (...).
Anelli di Tomba 33 a Vicenne

Il duca Romuald li accolse con gioia, assegnò loro per abitarvi vaste zone che fino a quel tempo erano state abbandonate, cioè le città di Sepino, Boviano, Isernia e altre ancora con i loro territori, e ordinò che lo stesso Alzecone, cambiando il suo titolo, da duca diventasse gastaldo. I Bulgari abitano ancora oggi (fine VIII secolo) nei territori di cui abbiamo parlato, e benché parlino latino non hanno affatto perso l'uso della loro lingua.”

Sul filo del duplice interesse che si è appena detto, la presenza dei rappresentanti del Circolo della Zampogna in Bulgaria è assurta ad evento degno della più alta attenzione istituzionale ancor prima del rilevo mediatico che si è poi registrato “sul campo”.

Il Circolo attraverso la mia persona in qualità di presidente, i musicisti Ivana Rufo e Lino Miniscalco in quanto componenti dello storico gruppo molisano “il Tratturo”, sono stati infatti accolti da un messaggio di benvenuto del Ministro della Cultura, Prof. Martin Ivanov.

Annunciato all'Associazione da Latchezar Toshev qualche giorno prima della nostra partenza dall'Italia, il messaggio è stato letto dallo stesso Toshev sul palco del “Pirin Folk” in apertura del concerto conclusivo del festival, il pomeriggio del 7 settembre.

Per quanti vi abbiano interesse, il messaggio è riportato sul sito del Circolo ( www.zampogna.org ), per ora in cirillico e in inglese, a breve anche in italiano.

Inoltre, la televisione nazionale bulgara ha realizzato un ampio servizio trasmesso in prima serata, in forma più sintetica sul canale BTN2 il 9 settembre e, in maniera estesa sul canale BTN1, il 12 settembre; quest'ultimo visibile all'indirizzo 


A sua volta il settimanale di Sofia “Lechitel” ha pubblicato un articolo di tre pagine e si è registrata anche una notevole diffusione sul web. 




 


Quando l'ho ringraziato per l'impegno profuso per la calorosa accoglienza, Latchezar Toshev mi ha risposto: “dovremmo essere grati innanzitutto ad Alzek”.

Mi permetto di dire che la nostra gratitudine Alzek dovrebbe condividerla con quel “benedetto” strumento con la sacca, si chiami esso zampogna, gajda, piva o in qualunque altro modo. E sono certa che un cavaliere ricordato non per imprese guerresche bensì per aver guidato la migrazione pacifica di persone in cerca di un posto dove vivere, sarebbe d'accordo con me.



LINO MINISCALCO E IVANA RUFO INTONANO LE LORO ZAMPOGNE IN
BULGARIA





При потомците на Алцек в Италия
Лъчезар ТОШЕВ
в. Лечител, 7 ноември 2013г.



http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=4&b=409

За българите в Италия е писано от различни автори, цитирани са исторически извори, правени са хипотези. Едва ли много хора у нас предполагат, че все още може да се срещнем очи в очи с потомците на Алцековите българи, живеещи край град Бояно в Италия и околните населени места.

Още в самото начало на 6 век Сл.Хр. Енодий от Павия пише: „Откакто дойдоха българите, латинският език се развали.” Това бележи началото на заселването на българи в Италия, което вероятно е започнало още в 4 и 5 век. Във военните кампании на Велизарий срещу готите в Италия са били включени и български части. Друга част от българите са участвали в походите на Атила в Италия. Очевидно много от тях са се заселвали там и са оставали да живеят в свои селища. Редица топоними и в Северна, и в Южна Италия говорят за това и днес.

Историята на Алциок

Фредегарий, който в своята хроника описва историята на франките от 584 до 641 г., пише за един български вожд – Алциок, който е прогонен от Панония. Той поискал убежище при краля на франките от династията на Меровингите Дагоберт I. Дагоберт отначало приел българите, но след това вероломно заповядал те да бъдат избити в една тъмна нощ. От клането оцелели около 700 души, които начело с вожда си Алциок се заселили във Венетската марка при вожда на венетите Валук. Близо до днешния манастир „Санкт Флориан“, по горното течение на Дунава, в Австрия е открит масов гроб от епохата, обявен първоначално за гроб на раннохристиянски мъченици – около 6000 души.

Една от костниците с част от костите намерени при манастира Св.Флориан, вероятно Алциоковите българи, избити почти половин век преди Алцек!

Това е територия, някога владяна от крал Дагоберт. Тъй като такъв огромен брой жертви не биха могли да се обяснят с религиозно гонение, най-вероятно това са останките от българите на Алциок, избити по нареждане на крал Дагоберт. Днес костите им са подредени и запазени в криптата на манастира около саркофага на прочутия църковен композитор Антон Брукнер. Науката вече разполага с генетични методи, които могат да отговорят на въпроса за произхода на тези хора, ако бъде допуснато изследване на останките им.

Историята на лангобардите и заселването на Алцек в Италия 

Вероятният гроб на Алцек - конникът с пръстен на гасталд (десният пръстен)
Една от най-известните истории за заселване на българи в Италия е описана от хрониста от 8 век Павел Дякон в неговата „История на лангобардите”. Там той описва как нареченият от него „дук на българите” Алцек поискал мирно от крал Гримуалдо да се засели в земите край Беневенто в Южна Италия. Това се случило около 667 г. Кралят го отпратил при сина си Ромуалдо, който му дал титлата Гасталдо (управител на областта), предоставил му градчетата Изерния, Сепино и Бовианум (прекръстено на Бояно) и други, както и земите около тях, намиращи се в планините, където българите се заселили. Павел Дякон твърди, че българите са се заселили в обезлюдени земи. Тези места се намират близо до планинските проходи, водещи към Неапол. Войниците на Алцек играели роля на въоръжена охрана на тези проходи. По времето на Павел Дякон и до 11 век те все още говорели своя език.

 Повечето от днешните градове и села от региона на Кампобасо на своите електронни сайтове имат историческа информация за миналото си. Много от тях посочват, че през 7 век там са се заселили българи. Почти всички в тези райони говорят на диалект, в който се срещат доста думи, много по-различни от италианските. За градчето Кастропиняно например се казва, че около 11 век то дори се е наричало Българският Кастропиняно. Там през 11 век се е говорел латински диалект и езикът на българите едновременно. 

През 7 век в Кастропиняно резидирал българският първожрец, което превърнало градчето в религиозен център със специален статут. Изглежда, че това обстоятелство правело възможно даването на убежище на преследвани хора. В него „триумфирали всички лоши хулигански навици”, казвали околните „зли езици”. По западно от него пък се намира селцето Канталупо, което някои превеждат като седалището на кана (на българите). Близо до това село се намира малкото селце Вичене – и двете в района на град Бояно. Там през 1987-1988 г. е открит голям „пра”-български некропол от 7 век. 13 от гробовете са на войни, погребани заедно с конете си по азиатския обичай на степните конни народи. В гроб № 33 на един от погребаните са открити и два златни пръстена, единият от които е пръстен на гасталд (гащалд). Пръстените на гасталдите – васали на херцога на Беневенто, са добре проучени и няма съмнение, че погребаният с коня си в гроб № 33 е бил удостоен с тази титла. Това кара италианските археолози да обявят с пълно основание откриването на гроба на самия Алцек. Неговите кости, меч, копие и останките на коня, с който е погребан, са пренесени и експонирани днес в музея на Кампобасо. В същия некропол са открити и редица други предмети, мечове, токи, стремена, които някои обявяват за аварски, но авари в този район никога не е имало.

 Потомците на Алцек

Интересно е дали има останали следи от заселването на Алцековите българи в този район.

Народни носии от с.Летино, район Матезе.

Редица народни носии от района удивително напомнят българските. При един експеримент, който направих у нас, показвайки снимки на носиите от село Летино, намиращо се на 1000 м надморска височина в района на парка Матезе, без изключение всички посочваха отделни райони в България, откъдето смятаха, че са тези носии. Подобни са носиите в селата Черчемаджоре, Черчепиколо, Йелси и др. Селото Гало Матезе, на брега на езеро, на чийто срещуположен бряг е селото Летино. 

 
Носия от Черчемаджоре



То се намира високо в планината. За него в интернет може да се види филм в четири части от 1967 г. Интересно е да се отбележи, че и мъжете, и жените, и децата там масово яздят коне, магарета и мулета, които подкарват със същия вик „дий” който се използва у нас (а също в Северна 

Индия и Бирма, където думата означава „върви!“).
Магаретата се спират с викът "иш", спри, а в България с "ъс".
На уеб страницата на селото се подчертава, че то е основано от малка българска орда, заселила се по тези места. През 1993 г. в кметството на селото е представена книгата, издадена от университета в Бари, за българите в Гало Матезе. Интересно е, че точно районът Матезе и Изерния са център на гайдарството в Италия. 
В една културна асоциация на гайдари там са регистрирани 201 гайдари. В този регион и съседните с него са 3/4 от всички гайдари в Италия, а село Скаполи е единственото, където се произвеждат гайдите, наричани цампони (дзампони). 

Празник на зърното в с.Йелси. Знакът на Бог - "пра"- българският стълб с рога и двете странични колони, с вградена в него статуетка на Св.Богородица с Младенеца - типична семиотична конструкция. Интересно е ,че кравите теглят колата на плазове, а не на колела.



Аналогична семиотична конструкция от църквата в Ларино


Змиеногата богиня на скитите, от които са и българите - в барелеф на църква в Бояно
"Господарят на животните" в барелеф от църква близо до Кампобасо



Провеждат се ежегодни фестивали на гайдари. Гайдата присъства задължително в традиционното празнуване на много празници, като Рождество Христово, Нова година, а също и едни особени празници, подобни на кукерски, свързани с човека-елен и с човека-мечка. Легендите за човека-мечка в Широка лъка и във Врачанско у нас може би са отглас от подобно празнуване на такива празници някога и в България. 

Интересно, че в района се носят един вид цървули, наричани на местния диалект „чоча”.             


В останалата част на Италия названието на цървулите е „цампито”. Заедно с навущата и вървите, „чоча“ не се отличават по нищо от българските цървули.

Диалектът на Бояно и Пиетрароя

Един бегъл поглед върху диалекта на района показва наличие на думи, разбираеми за българите, но не и за италианците. Такава дума в езика на гр. Пиетрароя (град, свързан в съзнанието на околните райони с легенди за вещери и вещици, т.е. с езически обичаи) например е думата „тринке” или „трунке”. Това означава малка слива, т.е. трънка. В италианския език липсва буквата „ъ” и очевидно се е търсел начин за фонетично изразяване на тази дума. За сравнение италианското съответствие на думата е „пруноле“(prunole), твърде различна от използваната в този район. В района на гр. Бояно обаче тази дума не означава трънка, а глогинка. Разликата не е голяма.  Думата "урви" на местния диалект означава вада за напояване на посеви, порой. Думата "вилио" или "вильо" е инструмент за обръщане на сено, който в България се нарича "вила". Думата "тоягано" има значението на българската "тояга", а "варда" е остен за подкарване на магарета.  "Ричере" ( dire, казвам нещо) е близко до българскат адума "реч", "рече".
Фестивалът в Кастернуово ал Волтурно

„Шерте” на местния диалект е значението на дума за улея, който докарва вода до колелото на воденицата. 
Може да се сравни с думата „шурти”. А думата „крик” означава „прав”. „Варта” е дума, означаваща „чакам“. Думата има прилика с използвана в някои песни от Македония дума „варам”, която има и значение „оставам някого намира”. „Зурре” означава човка,но и муцуна на овца а в нашия език може да се сравни със „зурла”. „Дъб“ на местния език е „церк“, а у нас за това се използва и думата „цер“, вероятно и в двата случая има латинско влияние. "Мучо" е думата за котка (gatto), която е по-близка до българската мачка, маца....отколкото до италианската "гато".

Качокавало

Интересно, че за сиренето качокавало (произнасяно на местния диалект като „качкавало” или "касекавало") се твърди, че някога е правен от кобилешко мляко. „Кавало“ означава „кон“ на италиански, но думата „качо“ – качен на коня, която описва начина на поставянето на меховете на сиренето върху коня, е неразбираема за италианците. Затова пък е използвана от българите и днес в разновидността „качвам (се)“. 








В района на градчето Фрозолоне освен сиренето качокавало се организира и родео с магарета.


 То е любимо занимание за местните хора и е свързано с големи веселби. Особено интересни са барелефите на църквата „Санта Мария дела Страда“ в Матриче, които напомнят много барелефи от Плиска и Преслав. Тези няколко примера дават основание за организиране на професионална етноложка експедиция по тези места. Време е след 1300 години да се срещнем отново с потомците на далечните ни роднини от Кампобасо, Изерния, Кастропиняно, Петрароя, Бояно и Матезе. 






Още веднъж за българите на Алцек
Ст. н. с., д-р Петър ДОБРЕВ

в. Лечител, 21 ноември 2013г. 



Ст. н. с., д-р Петър Добрев работил е над 40 години в БАН по проблемите на древната стопанска история и произхода на древните българи. Публикувал е редица монографии, от които най-важни са следните: Стопанската култура на прабългарите. С., БАН, 1986; Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. С., Огледало, 1994; Древнобългарска епиграфика. С., Тангра ТанНакРа, 2001; Златният фонд на българската древност. С., Тангра ТанНакРа, 2008; Древните българи в световната наука. С., Галик, 2010; Стопанството и цивилизацията на Волжка България. С., БАН, 2010г.В брой 45 на вестника бе публикувана статията на Лъчезар ТОШЕВ „При потомците на Алцек в Италия” , в която се съобщава една изключително важна новост – това, че в Италия дори до днес има селища, чиито обитатели помнят своето българско потекло.

Това откритие идва като логично продължение на издирванията на един от най-добрите познавачи на Италия у нас – основателя на Катедрата по италианска филология проф. Иван Петканов, с когото имах честта да се познавам и да разговарям много пъти за древната история и за итало-келтските езици. Той установи преди много години, че в Италия през VI-IХ в. е придошла твърде голяма маса древни българи, които са нарекли цяла редица селища с имената БУЛГАРО, БУЛГАРИ, БУЛГЕРИ, БУРГАРИ и други подобни названия. В старите италиански документи почти във всяка област на Северна и Средна Италия се срещат градчета и местности с подобни имена и тяхното изреждане заема близо две страници в специалната студия на проф. И. Петканов за българо-романските езикови връзки. 

Причината за широкото разпространение на този вид названия е несъмнено както в големия приток на български преселници, така и в тяхната силна привързаност към българското им име. Отивайки в Италия, те са проявили тази отдавнашна българска черта, която е съществувала още в старите земи при Кавказ и край Волга, където цяла редица градове и области водели названията си от името на древните българи. С него са били наречени градовете Булгар-Балк, Булгар (в Кавказ и край Волга), а също Балхар и Балкария.



В Италия най-рано от всички български селища е споменато градчето Булгаро Верчели, което е създадено още през VI в. и е било известно с това, че в него се е родил през 560 г. един велик християнски духовник – Петър Българина, който завършил краткия си живот като кардинал и заради своето благочестие бил увенчан със званието Блажени Петър Българина Левит. Високият сан на този духовник, а също това, че той е произлизал от български град, построен наскоро след идването на българите в Италия, са два интересни и показателни факта. Но те са останали незабелязани досега, може би защото стоят в пълен разрез с разпространената доскоро представа, че древните българи са водели примитивен номадски живот.


Като цяло проф. И. Петканов откри, че общо през периода от VI до Х в. в Италия е имало на различни места девет селища с имена Булгари, Булгаро, Булгери, а също и някои замъци и кули с подобни имена. В един от тамошните замъци е живеел велможата с име Булгарус, споменат в 791 г. Той е бил почетен с една от най-високите титли, равна по ранг според И. Петканов на титлата княз. В замъци, а не в шатри са живеели в Италия и други видни българи – владетелят на укрепения замък Булгари в областта Тоскана, граф Булгарелус от Арецо, а също обитателят на Villa Bulgara в Павиа и виконтът Булгаринус от Пиза.


В някои части на Италия, където българите са били особено многобройни, с тяхното име са били наричани не само отделни градчета и местности, но и целите райони, заселени от тях. За да се различават от имената на българските селища, обитаваните от българите райони и техните главни центрове са носели имената БУЛГАРИА и БУРГАРИА, които се явяват през VII-Х в. на няколко места. В Северна Италия името Булгариа е носело едно графство в областта Милано, известно от VIII в., а също българското средище Бургариа в близост до Корбета, което е споменато през 830 г. Но още повече такива названия е имало в Средна Италия, където се е заселил някога Алцек. Там за тях напомня името на районния център Бургария от областта Перуджа; а също названията на две църковни средища „Сан Джовани ди Булгариа” и „Сан Пиетро ди Булгариа”, които значат „Св. Иван и Св. Петър от района Булгариа”; а за още един район с име Булгариа напомня и името на селището Celle di Bulgaria (т.е Челе от района Булгариа), споменато в документ от областта Салерно на юг от Неапол. В самия Неапол е имало през VIII-Х в. многобройно българско население, затова в един документ от 970 г. високата част на града е наречена „Българската част”. А като пряка следа от някогашните големи райони, заселени с българи, е останало и до днес името на планината Булгариа на юг от Неапол.



След тези разкрития на проф. Петканов интересни детайли откри и известният преводач Асен Марчевски, носител на високото италианско звание „Кабалере”.

В книгата си „Италиански потайности” той отбеляза, че в някои краища на Италия има запазени думи от езика на древните българи, от които особено интересна е думата ТОЯГАНО (сопа), напомняща по своя изговор в Италия думата ТОЯГАНА (тоягата) от родопските диалекти. За тази особена дума и за множество други интересни следи вече обърнах внимание в книгата „История, разпъната на кръст”, затова няма да се спирам подробно тук.

Необикновеното изобилие на ранни български топоними в Италия подсказваше твърде отдавна, че трябва да се посетят и обследват на място районите, в които са оставени те.


Но тази важна стъпка дълго време не беше направена, затова прави чест на автора на публикуваната статия – Лъчезар Тошев, че се е погрижил да проучи директно областите, където някога са се заселили българи.

В резултат от това неочаквано е разкрит един кардинален и незабелязан досега факт. Оказва се, че в Средна Италия – точно там, където са обитавали българите на Алцек – са оцелели като по чудо традиционните български носии, гайди и обичаи, а в диалектите, на които говори тамошното население, има множество специфични старинни думи и изрази, непознати на италианския език.





Направената от мен справка във връзка с това интересно явление показва, че по оценка на италианските езиковеди само в един от диалектите от Средна Италия – този от град Бояно – са запазени близо 20 необяснени досега старинни думи, а в подробно описания диалект от град Пиетрароя има над 70 неразтълкувани старинни образци, по-голямата част от които произлиза най-вероятно от езика на българите на Алцек.
Момичета от с.Летино в традиционни носии. Забележете иглата за коса.


Аксесоари от с.Летино вкл. игла за коса



Игла за коса от Трънско - т.е. от България.Експонат от колекцията на Евдокия Петева- Филова (съпруга на проф.Б.Филов) показана в Етнографския музей в София

Откриването на тези находки е една важна научна придобивка, защото, проучвайки специфичните думи от районите, заселени някога от българите на Алцек, ще можем да добием представа и за езика, на който са говорили някога и българите на Аспарух, и да проверим коя от създадените многобройни теории за тях е най-издържана.


Като цяло откритите в Италия древни български следи са едно ценно съкровище, чието значение тепърва ще изпъкне с целия си блясък. В тях се крие зародишът на нови, по-високи познания, чрез които постепенно да се разбули една от най-великите тайни в българската историята – тайната на произхода на древните българи.
Затова поздравявам Лъчезар Тошев, че е издирил в Италия селищата, в които живеят далечните потомци на Алцековите българи, и е описал характерните за тях носии, обичаи и особени диалектни думи. Чрез това той е поднесъл един необикновен родолюбив дар пред олтара на българската история. И дори оповестяването на откритото от него научно съкровище чрез в. „Лечител” носи в себе си нещо знаменателно, тъй като проучването на това новооткрито съкровище може да допринесе за терапията на някои закоравели научни заблуди, а чрез това – и за повишаването на интелектуалното здраве и духовното самочувствие на българския народ.

     Завършвайки тези кратки бележки, заслужава да отбележа, че силната привързаност на българските преселници към своя народен корен се е проявявала в Италия през цялото Средновековие. В ХIII век за нея напомнят имената на видните граждани на Генуа Булгаринус и Булгаринус де Бургарино, вторият от които е принадлежал към благородническите фамилии на Генуа. Същата силна обич към родния корен е излъчвало и името на известния юрист и професор в Болонския университет Булгаро де Булгарис, в чиято чест е била наименувана сградата Курия Булгара и е била издигната църквата „Санта Мария дей Булгари”.

В началото на ХIV в. се е гордеел със своето българско име и друг известен професор по право – Булгарус де Толентино, както и благородникът от Иския Маринус Булгарус – шамбелан и приближен на крал Роберт. А в края на ХIV в. е споменат и „благородният мъж Хенрикус Булгарелус”.

При тази силна почит към българското име, продължила в Италия през цялото Средновековие, не е чудно, че и до днес хиляди италианци носят фамилни имена от български произход и по думите на проф. Петканов е достатъчно „само да се надзърне в телефонния указател на всеки по-голям град, за да се видят веднага фамилни имена като Булгарели, Булгари, Булгарини, Булгерини, Булгерони, Болгаро, Боргарели”.


Дългата историческа сага на българското присъствие в Италия, започнала още в VI в. и продължила с голямото преселение на Алцек, обяснява защо дори до днес в близост до планината Булгария, където са се намирали неговите главни средища, има селища, в които населението помни своя български произход.
Това именно необикновено, но напълно логично явление откри Лъчезар Тошев и българската история трябва да му бъде благодарна за това, че го извади от забрава.



Buona Primavera con la Martenitsa

di Antonietta Caccia




Anticipati con una email alla quale segue l'arrivo per posta "non virtuale" di un festoso cartoncino con allegati due fiocchi colorati, mi giungono da alcuni anni dalla Bulgaria, alla vigilia del 1° marzo, gli auguri di … Buona Primavera.  
 
Me li invia Latchezar Toshev, membre onorario del Consiglio d'Europa, dal quale venni contattata nel 2011 per uno scambio culturale e di ricerca sulla comune tradizione dello strumento musicale con la sacca (zampogna per noi, Gajda per i bulgari) e sulle eventuali tracce, nella cultura e nei costumi molisani, dell'insediamento in Molise, nel VII secolo, della comunità di bulgari guidata dal Duca Alzek e di cui riferisce Paolo Diacono nella sua Historia Longobardorum. 

Con gli auguri, oltre all'oggetto simbolo della ricorrenza, il Sig. Toshev mi ha inviato anche un breve testo in cui racconta le origini e il significato di una tradizione che mi piace condividere e che pertanto riporto di seguito. 

 "La Martenitsa - costituita da una coppia di fiocchi di lana sottile, uno rosso e l'altro bianco, tenuti insieme da fili intrecciati degli stessi colori - è il simbolo con cui i bulgari danno il benvenuto alla primavera e si augurano salute e felicità.

 Si tratta di un'antica tradizione pre-cristiana che i bulgari portarono con sé dalle montagne del Pamir, loro patria di origine, e che era legata al culto di Farno - il dio della prosperità- raffigurato come un ariete con al collo tale simbolo augurale. 

La "Martenitsa", che deriva il suo nome da quello del primo mese della primavera, si celebra il 1° marzo. In tale data i bulgari – come pure gli abitanti di alcuni paesi della Romania e della Macedonia - appuntano i fiocchi sui loro vestiti o li avvolgono ai polsi come bracciali e ne adornano alcuni animali quali cavalli, cani, il montone che conduce il gregge e altri. 

Dopo averla portata come augurio di primavera fino a quando non vedono una prima cicogna o una prima rondine, le persone appendono la Martenitsa a un albero da frutto in fiore. Durante l'Impero Romano, la ricorrenza entrò a far parte dei festeggiamenti che segnavano l'inizio del nuovo anno. In epoca cristiana, con il Sesto Concilio Ecumenico, tenutosi a Costantinopoli nell'anno 681 - secondo quanto riportato nell'Articolo 62 delle disposizioni conciliari - "la festa popolare celebrata il primo giorno di marzo" fu vietata.

 In quel momento, però, i bulgari erano impegnati ad attraversare il Danubio e a costruire il loro Paese. 

Pertanto, non badarono al divieto; inoltre, non erano ancora diventati cristiani. 

Tuttavia, a poco a poco la Martenitsa perse il suo significato pagano divenendo semplicemente il saluto di primavera e un augurio di buona salute secondo la tradizione bulgara. 

Alla base di come, grazie alla Martenitsa, i bulgari cominciarono (e continuano) a comunicare tra di loro dai diversi luoghi in cui si erano insediati c'è una leggenda: quella di Baba Marta (Nonna Marta) che nasce nel contesto della storia dei bulgari nel medioevo. Nel VII secolo, i bulgari iniziarono a stabilirsi nel territorio della moderna Ucraina con capitale Baltava (oggi Poltava). Dopo la morte, verso il 650/653, di Khan Kubrat (Kurt) – l'unificatore di tutte le tribù bulgare - i suoi figli si divisero. Il primo, Boyan Baltava, rimase nella capitale con i cosiddetti "bulgari neri".

Il secondo, Kotrag, migrò a nord e fu il fondatore della città di Bolgar sul fiume Volga (vicino all'attuale Kazan, dove i "bulgari d'argento" si convertirono all'Islam). Il terzo, Asparuh, attraversò il Danubio con la sua gente e si stabilì nei territori dell'attuale Bulgaria.

 Altri due, Kuber e Mavar, andarono in Pannonia e, successivamente, a Salonicco in Macedonia. 

Altsek, infine, venne in Italia e si stabilì con la sua tribù vicino a Campobasso nell'attuale Molise, stringendo accordi con il duca di Benevento Grimoaldo e con suo figlio Romoaldo. 

C'era anche una sorella che rimase a Baltava la quale, preoccupata per la sorte dei fratelli, mandò loro un messaggero con la martenitza in segno di ricordo del paese d'origine e di augurio di buona salute. Così continuò a fare ad ogni primavera e la gente cominciò a chiamarla Baba Marta. 

La credenza popolare collega il tempo molto variabile del mese di marzo all'umore altalenante di Baba Marta, ora triste per i suoi fratelli, ora contenta per le notizie che riceveva da essi. 



Ancora oggi, attraverso la martenitsa, i bulgari non solo salutano l'arrivo della primavera secondo l'antica tradizione ma mantengono anche un legame spirituale tra di loro ovunque vivano nel mondo." 

Buona primavera anche da parte mia. (Antonietta Caccia)














Posted by at
Абонамент за: Публикации (Atom)