Превод на част от документи в книгата "Съюзническите планове за България през Втората Световна Война" свързани с мисията на Анджело Куюмджийски.
Издание на Американския научен център в София.
СРЕЩА С
МИТРОПОЛИТ АНДРЕЙ
14 декември
1943 г.
Съгласно
предварително уговорената среща с
посредничеството на богат български
търговец на тютюн, двамата с него се
явяваме при митрополит Андрей в неговата
частна резиденция.
Започваме с
банален разговор. После митрополитът
изказва съжалението си, че през първите
три години от престоя си не е изискал
първичните си документи за придобиване
на американско гражданство, нещо което
би му позволило да остане завинаги в
страната.
Помоли ме да
му направя следната услуга:
Преди
заминаването си от Америка, той обещал
на ръководството на Библиотеката на Ню
Йорк два речника, българо-английски и
англо-български, но за съжаление сега,
когато България е във война с Америка,
той не може да ги изпрати директно и ме
попита дали не би могъл да ми ги даде,
за да ги предам в американското консулство,
което да ги изпрати в Ню Йорк.
Взех речниците
и ги занесох в канцеларията на консулството
на г-ца Ламброс.
На тръгване,
когато се сбогувахме с митрополит
Андрей, помолих търговеца на тютюн да
ме остави насаме с митрополита. Търговецът
излезе от помещението и аз се възползвах
от възможността, за да поговоря с
митрополита.
Казах му:
„Монсеньор,
искаше ми се да поговорим с вас по-дълго
насаме в интерес на България и Америка.
Бихте ли ми казали, къде и кога би могло
да стане това?“
Митрополитът
ми отговори:
„Аз, господин
Куюмджийски, също бих искал да разговарям
с вас. Страната ми е допуснала много
грешки, елате, елате, когато ви е удобно,
и ще поговорим. Знам, че вие можете да
направите много за нашата страна,
България.
Ако искате,
елате още вдругиден в 16 ч. и ще отидем
заедно в Църквата във „Фенер“ в Истанбул,
там ще поговорим на спокойствие.“
Отговорих
на митрополита:
„Кажете ми,
Монсеньор, бихте ли могли да заминете
за София, за да предадете разговора ни
на вашите колеги?“
Митрополитът
ми отговори:
„Защо не?
Веднага бих заминал, ще се уговорим като
се срещнем. Сигурен съм, – продължи той
– че вие ще ни помогнете, знам, че можете.“
Отговорих
му:
„Това не
зависи от мен, в голяма степен това
зависи от българите, най-вече от това,
което вие можете да направите в случая“.
„Довиждане,
Монсеньор.“
„Довиждане,
добри ми приятелю, Ангел Куюмджийски,
Господ да ви помага да извадите България
от тази неприятна ситуация!“
* * *
Както се
бяхме уговорили, отидох да взема от дома
му митрополит Андрей.
Запътихме
се към Църквата в квартал „Фенер“, за
да разговаряме на спокойствие, без някой
да ни притеснява.
Казах на
митрополита:
„Вие
споменахте, че България се намира в
неприятна ситуация, че смятате , че тя
трябва да излезе от тази безизходица.
Монсеньор,
много ще зависи от тези, които ръководят
Българската църква. Тя трябва да заеме
ясна позиция в България, за да разбере
българският народ, че пътят, по който е
поела страната е измамен. Необходимо е
вие, митрополит Стефан, митрополит
Неофит, митрополит Борис и други, да
убедите регентите, правителството, че
за благото на България трябва да променят
политиката и то възможно най-скоро,
защото по-късно това ще стане невъзможно
и се опасявам, че българите отново ще
се окажат под робство на други страни,
като Сърбия, Гърция, Турция и др., тоест
ще се върнат седемдесет години назад.
Тези, които
сега управляват, са забравили, че техните
деди са страдали под чуждо робство.
Някои от българите мислят, че Русия ще
им помогне, аз обаче не смятам, че тя ще
помогне на българите докато те продължават
да позволяват на германците да навлизат
в България и да им продават всичко, което
България произвежда. Вашите приятели
в България дълбоко се заблуждават по
този въпрос.“
Митрополитът
ми отговаря:
„Имате право,
господин Куюмджийски, кажете ми обаче,
какво трябва да направим?“
Пита ме
митрополитът:
„Говорили
ли сте за това с господин Балабанов?“
Отговарям
му:
„О, не,
Монсеньор, не съм говорил с господин
Балабанов, но ако той иска да говори с
мен, познава ме добре и ако дойде, аз ще
му кажа какво мисля като приятел на
България, а не като американец. Като
американец аз нямам право да се срещам
нито с вас, нито с господин Балабанов.
Позволих си
да се срещна с вас, защото съм роден в
България и следователно, ако мога да
направя услуга на страната, ще го направя
с най-голямо удоволствие, но това зависи
само от вас и най-вече от Българската
църква. Българската църква може да
направи много за българите и за България.
Имайте
смелост, заминете за София, вразумете
тези слепци, които не виждат в бъдещето
и им кажете, че аз съм тук, в Истанбул, и
съм готов да им помогна да излязат от
тази безизходица. Посъветвайте ги да
ми изпратят две упълномощени от
правителството лица за да разговарят
с мен; да ми изпратят Гунев, Управителя
на Националната банка на България,
кажете на Монсеньор Стефан и на господин
Мушанов да дойдат – аз ще им дам много
добри съвети.
Кажете на
Монсеньор Стефан и на Монсеньор Неофит
да кажат на Генерал Лукаш, че съм тук,
той ме познава много добре.“
„Добре,
господин Куюмджийски, аз ще замина още
другата седмица и ви обещавам да направя
всичко, което е по силите ми, ще говоря
с принц Кирил. Ще свикам Синода и ще им
изнеса слово.
Надявам се,
че ще ни помогнете, господин Куюмджийски,
нали?“ – завърши митрополит Андрей.
„Колкото до
принц Кирил, бъдете предпазлив, не
говорете с него, преди да сте го обсъдили
с митрополит Стефан.“
„Добре, ще
тръгна след десет дни - колкото ми е
необходимо за формалностите по визите
и време, за да получа паспорта си от
Анкара“ – каза митрополитът.
Излизаме.
Оставям тридесет турски лири за църквата.
Митрополитът
ми казва:
„Вие тръгнете
пръв, вземете такси, а аз ще потегля с
корабчето.“
„Довиждане
и до скоро, Бог да ви пази, господин
Куюмджийски, – изрича митрополитът –
вие и аз можем да спасим тази хубава
страна, България“ – повтаря той и ние
се разделяме.
СРЕЩА С
МИТРОПОЛИТ АНДРЕЙ, ГОСПОДИН ГУНЕВ И
ГОСПОДИН КУЮМДЖИЙСКИ
31 януари
1944 г.
На 29 януари
проводихме наш пратеник до митрополита,
за да разберем кога може да се срещне с
мен. Отговорът му бе, че би могъл да ме
приеме на 30-31 ??? /не се чете/ януари
в шест часа при него.
Пристигаме
у тях точно в шест часа и митрополитът
ни приема …?/не се чете/. Въвеждам
господин Гурфен, като член на нашата
финансова мисия и аз казвам, че може да
има пълно доверие на господин Гурфен,
както се доверява и на мен.
Митрополитът
започва:
„Заради вас,
господин Куюмджийски, приемам господина
с най-голямо удоволствие“.
Съгласно
българския и ориенталския обичай,
митрополитът ни предлага кафе и сладко.
Митрополитът
започва разговора на английски. После
се обръща към мен на български, за да ме
попита дали може да говори свободно
пред господин Гурфен. Отвръщам му
утвърдително.
Митрополитът
казва:
„Отидох в
София, както вие препоръчахте и говорих
откровено с всички мои колеги от църквата
и те одобриха виждането ми да се сложи
край на този пагубен алианс с Германия.
Говорих също така на много от приятелите
ми и най-вече на най-влиятелния човек в
България, той е и ваш приятел – Андрей
Тошев, - изпраща ви най-искрените си
почитания. Разговарях и с други наши
общи познати.
Намерих повод
да се срещна с председателя на министерския
съвет, господин Божилов. Той ме помоли
да се видим отново преди заминаването
ми.
За съжаление
бомбардировките над София навредиха
много на общественото мнение в България.
Всички лица, с които разговарях преди
бомбардировките, направиха следната
забележка:
„Вижте,
Монсеньор, какво правят американците,
а вие искате да ни убедите, че те винаги
са били хуманисти!“
Митрополитът
продължи:
„Оказах се
в твърде притеснително положение – не
знаех какво да им отговоря.
Потърсих г-н
Божилов преди да си тръгна от София, но
щетите от бомбардировките бяха толкова
големи, че не успях да го открия.“
Митрополитът
се обръща към мен на български и казва:
„Направих
всичко, за което ме бяхте помолили.
Целият клир е решен да действа твърдо
и вие скоро сам ще видите на какво е
способен.
Митрополит
Стефан и митрополит Неофит ще поемат
инициативата, вярвайте ми. И двамата ви
ценят много и не са забравили това, което
сте направили за тях и за Българската
църква. Те си дадоха сметка, че ако тази
политика продължи, българите ще попаднат
под господството на Сърбия, Гърция и
Турция.
Те заявиха
също, че ви уважават като човек, който
държи на думата си и са сигурни, че ще
спазите ангажиментите, за които се
договорихме.
На въпроса
дали ще поемете разходите, направени
от църквата в случай на успех на
начинанието, аз отговорих „Да, разбира
се!“.
Митрополитът
продължава разговора на английски:
„Имайте
търпение, всичко ще бъде направено
съгласно първия ни разговор, сега след
бомбардировките трябва да се изчака да
се успокои общественото мнение. Убеден
съм, че малко по-късно те (българите) ще
потърсят господин Куюмджийски, който
е уважаван като добър приятел на
България.“
Господин
Гурфен казва на митрополита:
„Държа да
ви кажа, че в лицето на господин Куюмджийски
България има един превъзходен защитник
пред американските власти, а България
може много да спечели ако послуша
съветите му.“
Митрополитът
отговаря:
„Господин
Куюмджийски е добре познат в България
като човек, който умее да прави услуги.
Ние знаем това, и всички го знаят“.
Господин
Гурфен задава на митрополита следващия
въпрос:
„Готов ли
сте, Монсеньор, при нужда отново да
дойдете в България?“
СРЕЩА С
БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР, ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ,
В АНКАРА
18 декември
1943 г.
На 17 декември
решаваме да заминем за Анкара. Влакът
тръгваше в 18 часа.
В 15 часа господин
Бисеров, генерален консул на България
в Истанбул, ми се обади по телефона и ми
каза, че би искал да ме види, по възможност
още същия ден.
Отговорих
му, че много съжалявам, но няма да мога,
тъй като заминавам за Анкара. Той ми
отговори, че е получил телеграма от
правителството в София.
Тук свършва
страница 572
Следващата
е 584 - бел. пр.
„Оставям
ви…… /не се чете/ …. с вас може да
стане в четири часа.
Тогава г-н
Балабанов ми каза, че той няма да бъде
там, но че г-н Бисеров ще дойде да получи
отговора.
Отговорих
му, че съм съгласен, но моля г-н Бисеров
да се срещне с мен в три часа в една
сладкарница, наречена „Тила“, а не в
хотела, тъй като не бих искал персоналът
на хотела да ме вижда, че се срещам с
българи.
Господин
Балабанов прие предложението ми.
Срещнах се
с господин Бисеров в три часа и си
определихме срещата с г-н Балабанов при
него в четири часа. Така че в четири часа
се явих у г-н Бисеров, където ме чакаше
г-н Балабанов сам.
* * *
РАЗГОВОР
С ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ
В четири часа
се явявам у господин Бисеров. Г-н Балабанов
е сам в дома.
Г-н Балабанов
отново ми заявява, че е сам, но ако искам
да се убедя в това, мога да проверя
апартамента.
Отговарям
му, че съжалявам, но съм длъжен да го
направя. Заедно проверихме апартамента,
там нямаше никой, освен прислужницата,
гъркиня, която не разбира български.
Г-н Балабанов
започна:
„Между
другото, господин Куюмджийски, това,
което ми казахте тази сутрин относно
недискретността на г-н Божилов с
германците, аз не бих искал да го ….. /не
се чете/, пък и той не е единственият
в България.
В България
има и други хора, които имат властта да
вземат решения. Оставете на мен, особено
сега, когато заминавам за София.
Кажете ми,
господин Куюмджийски, какво да им кажа?
Искате ли да ви изпратим двама
пълномощници?“
„Аз нямам
право да ви искам каквото и да било.
Както ви споменах тази сутрин, аз имам
право да изслушам това, което иска да
заяви българското правителство, и ви
обещавам да го предам във Вашингтон.“
Нервен, г-н
Балабанов ми каза следното:
„Скъпи
господин Куюмджийски, трябва да ви кажа,
че днес обядвах у митрополит Андрей.
Митрополит
Андрей ми каза, че някой си г-н Гепен,
холандски поданик, се е явил при него в
качеството си на зет на господин Димитри
Станчов и по време на разговора
митрополитът го е попитал дали той
познава г-н Куюмджийски. Г-н Гепен е
отговорил утвърдително.
Г-н Гепен
казал на митрополит Андрей, че за
съжаление г-н
Куюмджийски бил упълномощен от
американското правителство да влезе в
преговори с българското правителство,
за постигане на евентуално съглашение
с България.“
Г-н Балабанов
продължи:
„Ето вижте,
господин Куюмджийски, вие имате мандат,
а не ме уведомявате“.
Отговорих
му веднага:
„Мой дълг е
да ви заявя, че нямам никакъв мандат,
който да ме упълномощава да разговарям
или преговарям с България. Но аз смятам,
че съм упълномощен да изслушам всички
предложения на българското правителство
и да ги предам във Вашингтон.
Г-н Гепен е
заявил, че съм имал мандат за преговори,
тоест той знае повече, отколкото аз
самият. Аз лично знам, че съм упълномощен
да ви изслушам.
Това е всичко,
господин министър, което мога да ви кажа
и добавям, че в интерес на България е
бързо да се поправи грешката, която
страната е допуснала, като се присъединила
към Оста.“
Тогава г-н
Балабанов ми заяви следното:
„Г-н
Куюмджийски, съгласен съм с вас, че
България е допуснала много грешки.
Съгласен съм
също, че България трябва да излезе
възможно най-скоро от тази злочеста
ситуация. Ще отида в София и ще направя
всичко по силите ми, за да ги убедя.
Надявам се,
че вие като българин по рождение, ще
направите всичко възможно, за да ни
помогнете. Ще бъдете ли така любезен да
ми го обещаете, господин Куюмджийски?“
Отговорих
му:
„Ще направя
всичко възможно, ако след като отново
дойдете вие ми отправите конкретно
предложение от страна на вашето
правителство, като надлежно упълномощен
от него за това.“
Г-н Балабанов
ми каза, че след като се върне от София,
ще ме уведоми, че е пристигнал, но под
името Марков, а не Балабанов.
Г-н Балабанов
ме попита също дали познавам или съм
виждал някой си господин, назоваващ се
архитект Севов.
Отговорих
му, че знам, че господин архитектът Севов
е в Истанбул, но че не го познавам и не
съм го виждал, защото по принцип избягвам
да се срещам с българи, които не познавам.
Помолих г-н
Балабанов да ми изясни кой е този господин
Севов и той ми отвърна следното:
„Господин
архитект Севов е бившият частен съветник
на цар Борис, на него дължим най-голямата
вина, че България влезе в съюз с Оста.
Сега, виждайки
критичната ситуация в която се намира
България, той се опитва да поправи
грешката, като търси контакти с
англичаните, американците и сърбите.
Не знам дали
идва от името на принц Кирил или е тук
по своя инициатива, съветвам ви да не
се срещате с него. Аз обаче имам среща
с него в деветнайсет часа и ще разбера
точно какво прави той тук.
Ако разбера,
че е нещо сериозно, ще ви телефонирам,
преди тръгването ми, значи преди двадесет
и един часа, тъй като влакът ми е в
двадесет и един и тридесет“.
Господин
Балабанов не ми се обади.
Върнах се в
хотела и предадох на г-н Гурфен втория
си разговор с Балабанов.
Обърнах
внимание на г-н Гурфен, че когато двама
човека са занимават с една и съща мисия,
то тя не може да доведе до благоприятен
резултат.
Потвърдих
му, че съгласно думите на г-н Балабанов,
г-н Гепен, който работи за УСС (Службата
за стратегически услуги)
в Истанбул се е срещал с митрополит
Андрей и че в интерес на Америка е
по-добре аз да се върна в Америка, а Гепен
да ме замести, въпреки че генерал Донован
бе наредил на полковник на Тулмин да
телеграфира на Гепен да се въздържа от
разговори с когото и да било по отношение
на България.
ДОСЛОВЕН
РАЗГОВОР С ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ СЛЕД
ЗАВРЪЩАНЕТО МУ ОТ СОФИЯ
5 февруари
1944 г.
На 4 февруари
нашият пратеник ни информира, че г-н
Балабанов е пристигнал от София със
сутрешния влак. Този петък, 4 февруари,
аз не излязох от хотела, останах си в
стаята до 16 часа в очакване на телефонно
обаждане или пратеник от г-н Балабанов.
До този час
не последва никакво съобщение или
телефонно обаждане.
Върнах се в
хотела в 20 ч. и в 20.15 ч. телефонът звънна
и министърът ми каза:
„Добър вечер,
Ангел, Марков се обажда.
Днес пристигнах
и бих искал да поговорим. Кажете ми, къде
бихте искали да се срещнем утре вечер
в 19 часа?“
Отговорих
му, че съм съгласен и предлагам същото
място, където се бяхме видели преди
заминаването му.
Събота, 5
февруари, в уречения час, отидох при г-н
Балабанов у дома на г-н Бисеров, Генералния
консул на България.
Вратата ми
отвори г-н Бисеров, беше в смокинг –
отиваше на концерт.
Г-н Балабанов
ми каза:
„Искате ли
да се уверите, че тук няма друг, освен
нас двамата. Днес, събота, само прислужницата
е у дома."
Отговорих
отрицателно и му казах, че му вярвам,
по-скоро интересът на България налага
да сме предпазливи.
Господин
Балабанов отговаря:
„Да, разбира
се, затова и аз трябва да внимавам, дори
повече от вас, господин Куюмджийски.“
После г-н
Балабанов ми казва:
„В София
имах възможността да говоря много
открито, убедително и решително:
С
министър-председателя, г-н Божилов;
С министъра
на външните работи;
С ръководителите
на най-големите политически партии в
България, като господата Мушанов, Буров
и Стайнов, както и с най-влиятелните
представители на българската преса;
Освен това,
разговарях доста дълго и с Регентството,
първоначално заедно с тримата членове
на Регентството, а после с всеки един
от тях по отделно.
Убеден съм,
че ги накарах да си променят мнението.
Те решиха да променят сегашната политика
и да опитат да постигнат сближаване със
Съюзниците, така че, Регентството,
включително и всички членове на
правителството ми възложиха мандат да
ви заявя, на вас господин Куюмджийски,
че те са осъзнали необходимостта да
променим настоящата политика и да се
отървем от Оста.
Заявявам
ви също така, въз основа на мандата,
който притежавам, че Регентството и
правителството са готови да разговарят
с Америка по този въпрос. Следователно,
кажете господин Куюмджийски, какво
трябва да направим?“
Отговорих
на господин Балабанов, че тази декларация
не е достатъчна за мен и че бих искал да
знам:
Какво би
могла да направи българската армия.
Дали
Регентството и армията заедно с него,
в подходящия момент биха се присъединили
към съюзническата армия, за да прогонят
германците от България.
Господин
Балабанов ми отговори следното:
„Смятам, че
да, но аз съм дипломатически представител
и както вие ми бяхте казали по време на
разговора ни от 18 декември, по-добре би
било да стоя настрани. Ще телеграфирам
незабавно в София да изпратят двама
пратеници, надлежно упълномощени да
обсъдят с вас тези подробности.“
Отговорих
му: „Не, не същите лица, които бях поискал
по-рано, защото имената им вече се знаят
от германците. Сега трябва да изпратят
един военен или един бивш военен и един
цивилен, за предпочитане г-н Мушанов
или г-н Буров например, с мандат да ни
заявят при какви условия България би
се отделила от Оста и при какви условия
армията й би се присъединила към
Съюзниците. За момента тези господа не
би трябвало в никакъв случай да повдигат
териториалния въпрос.“
На което г-н
Балабанов ми каза следното:
„Надявам се
ще направите необходимото по време на
разговорите да няма бомбардировки.“
Отговорих
му:
„Господин
министър, за да мога да телеграфирам да
преустановят бомбардировките, трябва
да поискам съгласието на един от колегите
ми от финансовата мисия тук, за да подпише
заедно с мен въпросната телеграма. За
целта, искам да ви помоля да повторите
пред този колега, това, което ми казахте
въз основа на мандата, който притежавате
от вашето правителство и Регентството.“
Господин
Балабанов се съгласи и си уговорихме
среща заедно с моя колега за другия ден,
неделя, в 15 часа на същото място.
Господин
Балабанов ме попита, дали евентуално
бих приел, заедно с военния, и архитект
Севов като втори пълномощник.
Отговорих
му:
„Съжалявам
много, но трябва да ви кажа, че предпочитам
цивилният да бъде лице, което добре
познавам, но ако българското правителство
иска архитект Севов да бъде част от
българската делегация, не бих възразил
този господин да бъде трети член.“
Господин
Балабанов ми спомена още няколко имена,
между които г-н Каракочов, генерален
директор на моята банка „Френско-българска
банка“.
Отговорих му отрицателно, защото
неговото име е било споменато от г-н
Божилов пред германците.
За предпочитане
се договорихме за първо цивилно лице
г-н Мушанов.
Колкото до архитект Севов,
в случай че той бъде избран, г-н Балабанов
да му каже да се яви при мен, като изрече
следните думи:
„Господин
Марков ви изпраща своите почитания.“
Това ще означава, че той е упълномощен
от българското правителство да подпомага
другите правителствени делегати.“
Разговорът
ни приключи в 20,30 часа.
Върнах се в
хотела в 20,45 часа и уведомих г-н Гурфен
за разговора ми с г-н Балабанов. Потърсихме
полковник Джедуин, за да го помоля да
ме придружи на срещата с г-н Балабанов.
За голямо
наше съжаление, не успяхме да открием
полковник Джедуин. Чакахме до 1 и половина
сутринта, той все още не се бе прибрал
у дома си.
На другата
сутрин телефонирахме на полковника и
ни бе отговорено, че е заминал за
провинцията и няма да се върне преди 17
часа.
Оставихме
му съобщение с молба да се яви в
американското консулство за разговор.
При това
положение, решихме г-н Гурфен да ме
придружи вместо полковник Джедуин.
РАЗГОВОР
С ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО
МУ ОТ СОФИЯ
6 февруари
1944 г.
В 15 часа,
неделя 6 февруари, заедно с г-н Гурфен
се явихме за срещата с г-н Балабанов у
дома на г-н Бисеров, генерален консул
на България.
Г-н Бисеров
ни отваря вратата и аз представям г-н
Гурфен на г-н Бисеров, а после и на г-н
Балабанов.
Казвам на
г-н Балабанов ако обича да повтори пред
г-н Гурфен съдържанието на мандата,
разрешаващ декларацията пред г-н
Куюмджийски.
Г-н Балабанов
повтори дословно онова, което ми бе
казал предишния ден, тоест на 5 февруари
в 19 часа, като подчерта, че е упълномощен
от правителството да направи тази
декларация пред г-н Куюмджийски.
(...)
(Продължението - вкл. големият доклад на Куюмджийски, с оценка на ситуацията в България` и за личностите в българската политика, се намира в гореспоменатата книга - и то както е в оригинал - на френски език.)
.
Допълнителни документи :
 |
| Ген. Уйлям Донован (1883-1959), директор на УСС |
Първият мемрандум
на ген. Уйлям Донован от 2 август 1943г.
П
Р И Л О Ж Е Н И Е
2
август 1943 г.
секретно
Декласифицирано
МЕМОРАНДУМ
ЗА ГЕНЕРАЛ ДИЙН:
ОТНОСНО: Откъсване на България
от Оста
Ситуацията
в момента:
Успехът на Съюзническото
настъпление в Сицилия и предстоящите
политически промени в Италия имат пряка
връзка върху позицията на България.
Хората не са настроени прогермански.
Царицата на България е дъщеря на Краля
на Италия. В някои кръгове има силно
изразени проамерикански настроения,
докато земеделци-комунисти са с проруски
нагласи.
Следствие на развитието на
събитията в Италия е възможно Германия
да реши да запази отбранителна линия,
следваща долината на р. По, по крайбрежието
на Далмация, по Трансилвания и Карпатите,
като в такъв случай България ще бъде
оставена извън отбранителната линия.
Тази възможност увеличава несигурността
в България, имайки предвид демонстрацията
на въздушна сила като тази при вчерашната
бомбардировка на рафинерията в Плоещ,
която се оказа още по-голям обезпокоителен
фактор.
Съставът на армията е 700 000 души,
които са добре подготвени и представляват
заплаха докато все още връзката с Оста
се поддържа, но биха имали неоценима
стойност, ако могат да бъдат използвани
от Съюзническите сили.
Възможни
действия:
Смята
се, че могат да бъдат предприети стъпки,
за да се откъсне България от Оста или
чрез влиянието на Царя или пък, ако това
не успее, чрез действия, които Генералният
щаб на армията и Патриархът на Българската
православната църква могат да бъдат
убедени да предприемат. Намесата на
Генералния щаб и на Патриарха може би
ще е свързана с абдикацията на цар Борис
III. Във всеки случай
необходимо условие е намесата на някой
с много силни връзки в България.
Агентът:
През
последната година Разузнаването на САЩ
работи с един човек, който е с български
произход, а личните му контакти в съда,
сред военните и църковни среди са от
особена важност.
Той е добре познат сред
чиновниците на Държавния департамент
и на полк. Джадуин, който до неотдавна
беше американско военно аташе в Анкара.
Той е бил основният частен банкер в
България и е човек с голямо богатство.
Съпругата му е лична приятелка на
Царицата, а самият той е личен приятел
с Началника на Генералния щаб, с Патриарха,
с български дипломати и други влиятелни
личности. Сега той е натурализиран
американски гражданин (това
е направено чрез армията)
и е готов да подготви и проведе оттеглянето
на България от страните на Оста.
Той
смята, че шансовете му за успех в този
критичен момент са много добри, а неговата
дефиниция за успех включва обезоръжаването
и интернирането на германските войски,
които сега са в България, унищожаването
на германските амуниции и оръжие и
превземането на италианските за
българските и Съюзническите войски.
Въпрос,
който да се реши от военните власти:
Ако
от военна гледна точка отделянето на
България от Оста и присъединяването й
към каузата на Съюзническите войски се
смята от непосредствена военна важност
и ако няма споразумение между САЩ и
Русия, забраняващо на Щатите да извършат
това, дали трябва да бъдат предприети
веднага стъпки, за да се използват
услугите на тази уникална и квалифицирана
личност? Ако да, трябва да се вземе
предвид сформирането на малка мисия,
включваща може би представител на
Военното министерство като полк. Джадуин,
на Държавния департамент като г-н Кенън
и на Разузнаването. За целта на мисията
би могло да е полезно на агента да са
даде вонен ранг, а явната му мисия в
Близкия изток може да е на съветник по
банкови и монетарни въпроси, влияещи
на военните формирования в тази област.
Смята се, че ако този план или някой друг
бъде одобрен от военните, веднага трябва
да се вземат мерки да бъде въведен агента
на терен, така че всичко да е подготвено
възможно от най-ранна дата. Отделно от
военната значимост да се отдели България
от Оста, психологическият ефект от
разпадането й веднага след Съюзническото
настъпление в Сицилия, би имало много
голям ефект.
Заключение:
Очевидно
е, че това начинание влече след себе си
въпроси от най-висша национална политика
и че не може да се пристъпи към него
докато те не бъдат изяснени.
Превод: Харалампи Попов
ОФИС
НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ
Вашингтон
23
март 1944г.
До Генерал
Уйлям Донован
Директор,
Офис на стратегическите служби Свръх
секретно
Вашингтон
(разсекретен
на 6 юли 1973г.)
Долуподписаните
членове на специалната мисия изпратена
в изпълнение на Вашите инструкции в
Средния и Близкия Изток миналия ноември
с цел да влезе в контакт с българските
власти и да установи дали може България
да бъде откъсната от Оста и да премине
на страната на Обединените Нации има
честта да докладва:
1.Мисията
пристигна в Истанбул на 1 декември 1943г.
и скоро след това влезе във връзка с
лица в София в резултат на което българския
министър председател телеграфира на
г-н Балабанов - българският министър
(пълномощен министър-б.р.) в Турция,
изисквайки от него да влезе във връзка
с г-н Куюмджийски.На 18 декември г-н
Куюмджийски се срещна с г-н Балабанов
в Анкара в отговор на това изискване.
Г-н
Балабанов, който е близък приятел на
г-н Куюмджийски, разговаря с него
откровено за българската грешка да се
присъедини към Оста и попита, дали г-н
Куюмджийски има възможност да помогне
на България. Г-н Куюмджийски отговори,
че той не би могъл в момента да дискутира
с г-н Балабанов тази тема, но ако
упълномощени представители на българското
правителство биха били изпратени в
Истанбул, той би разговарял с тях.
Той
предложи управителят на Българската
Национална Банка г-н Гунев и генерал
Попов (и двамата близки приятели на г-н
Куюмджийски) като подходящи лица, които
да бъдат избрани.
Г-н
Балабанов каза , че той би телеграфирал
и препоръчал такова действие в София.
2. Тъй
като не беше получен отговор от г-н
Балабанов, мисията направи втори директен
опит в София, към края на декември.Този
път съобщавайки на опозиционните лидери
г-н Мушанов и г-н Буров(и двамата също
така добри приятели на г-н Куюмджийски).
Тези хора
изпратиха специален пратеник да ни
уведоми, че им е невъзможно лично да
преминат границата, но те биха се радвали
да получат още информация от г-н
Куюмджийски. Поисканата информация,
по-късно им беше препратена и ние знаем,
че те са използвали своето влияние върху
правителството за да го подтикнат да
действа.
3. На
29 януари 1944г.г-н Балабанов информира
г-н Куюмджийски , че в Истанбул-на път
за София, неговото правителство го е
повикало спешно и че той е уверен, че ще
бъде питан отново за разговорите си с
г-н Куюмджийски.
Последно
за отбелязване е , че не е имало отговор
на съобщението изпратено от него на 18
декември.При тези обстоятелства, той
няма какво да добави. Г-н Балабанов
допълни , че България е направила много
сериозни политически грешки и че е
необходимо тя да излезе от своята
настояща нещастна позиция колкото може
по-скоро.
Той каза
, че ще направи всичко каквото може в
София, за да убеди неговото правителство
да действа благоприятно и че той се
надява ,че г-н Куюмджийски като българин
по рождение ще продължи да помага. Г-н
Куюмджийски заяви, че той би направил
всичко във възможностите си, когато
получи от г-н Балабанов категорично
предложение от българското правителство.
4. На
4 февруари г-н Балабанов се върна в
Истанбул и си уреди среща с г-н Куюмджийски
на следващия ден. На срещата той каза,
че е говорил дълго с Министър председателя,
Министъра на външните работи, лидерите
на най-важните политически партии и
основните представители на печата.
Допълнително е разговарял с регентите-като
група и поотделно. Той заяви , че е убеден,
че е успял да промени техните позиции,
да ги накара да решат да променят
настоящата българска политика и да се
опитат да се сближат със съюзниците.
Той
добави, че регентите и правителството
са го упълномощили и инструктирали да
информира г-н Куюмджийски, че те разбират
необходимостта от промяна на тяхната
политика и освобождаване от техните
връзки с Оста.
Той също
каза, че е упълномощен да заяви, че
регентите и правителството били съгласни
да обсъждат тази тема със Съединените
Щати и попита г-н Куюмджийски какво
трябва да се направи по-нататък.
Г-н
Куюмджийски отговори, че той би искал
да знае какво мисли българската армия,
дари регентите са с армията и дали
армията би се присъединила към обединените
армии в изгонването на германците от
България в подходящ момент.
Г-н
Балабанов отговори, че армията стои зад
правителството и не би имало трудности
по този въпрос.
Той каза,
че би телеграфирал в София да изпратят
веднага двама упълномощени представители
за да обсъдят детайлите.
Г-н
Куюмджийски и г-н Балабанов в определен
момент ще обсъдят личността на подходящи
представители.
В хода
на този разговор г-н Балабанов отбеляза,
че основната грижа на България е да не
би страната да бъде разрушена и разпокъсана
и че както той разбира никакви териториални
въпроси не биха били разглеждани в
настоящия момент, но той би искал да
отбележи този въпрос.
Г-н
Балабанов също изрази надеждата , че
мисията би направила всичко необходимо,
да прекрати бомбардировките в очакване
на избора и пристигането на българските
представители в Истанбул.
Той беше
информиран, че съответната телеграма
ще бъде изпратена във Вашингтон.
На 6
февруари г-н Балабанов прие г-н Куюмджийски
и майор Гърфейн и потвърди по същество
неговия разговор от предния ден с г-н
Куюмджийски, преповтаряйки, че той е
получил дефинитивен мандат от неговото
правителство да дискутира този въпрос
и че той ще информира незабавно своето
правителство искайки да бъдат изпратени
веднага упълномощени представители.
Той поиска
най-голяма дискретност от страна на
всички заинтересовани, така че и дума
от преговорите да не достигне до
германците.
5. Никакъв
отговор не е бил получен от София чрез
г-н Балабанов, който беше посетен отново
в Истанбул от г-н Куюмджийски и полковник
Джадуин, който тогава се срещна с него
за първи път и се представи като бивш
военен аташе в България. Представянето
на полковник Джадуин тогава, направи
възможно мисията да подчертае повишаването
на значимостта на нейното представителство.
В отговор на въпроса на г-н Куюмджийски,
г-н Балабанов не беше с състояние да
даде задоволителен отговор за мълчанието
на своето правителство. Той попита с
очевидна загриженост, дали ако българското
правителство не изпрати мисия,
бомбардировките над София ще бъдат
подновени. Беше му казано, че това е
чисто военен въпрос и не може да бъде
обсъждан.
Г-н Балабанов тогава попита
дали ако неговото правителство не
изпрати предварителна малка мисия, биха
могли да изпратят голяма мисия, която
да обсъди детайлите по които има съгласие.
Възможната самоличност на представителите
беше дискутирана , тъй като това беше
най-доброто място за среща.
Още веднъж
беше изтъкнато, от г-н Куюмджийски и
полковник Джадуин, че всички представители
трябва да имат пълен мандат от своето
правителство. Г-н Балабанов заяви, че
отново ще настои пред своето правителство
да предприеме незабавни действия,
отбелязвайки, че по негова оценка
преговорите би трябвало да започнат
незабавно.
По
съображения за сигурност (имаше публикация
във вестниците в Истанбул относно
"опипване за мир" без разбира се
специално посочване на тази мисия) и
също по психологически причини, мисията
реши да се изтегли временно от Турция.
Съответно на 9 март майор Гърфейн и г-н
Куюмджийски заминаха за Кайро, последвани
няколко дни по-късно от полковник
Джадуин, след спиране в Анкара за да
предаде на г-н Балабанов послание от
Държавния секретар, което Вие пратихте
на мисията-че ако България изпрати мисия
в Кайро, тя ще бъде посрещната от
представители на Великобритания, Русия
и САЩ. Г-н Балабанов изглеждаше много
доволен от тази информация и заяви, че
незабавно ще информира правителството
си.
Беше му обяснено, че посланието е
дошло от най-висшата власт,при което
той отбеляза, че неговото правителство
трябва да избере важни личности като
членове на мисията и че те трябва да
бъдат от такъв калибър и да имат такива
пълномощия, че да могат да дискутират
тематиката от всички страни.
Той беше
уверен, че нужните транспортни подготовки
могат да бъдат направени ако неговото
правителство назначи мисия и беше
договорено с него, че всяка бъдеща
комуникация по въпроса трябва да бъде
изпратена от него на Генералния консул
Бери в Истанбул, който незабавно ще
информира Държавния департамент във
Вашингтон.
Трябва
да бъде отбелязано във връзка с горното,
че се случиха няколко важни политически
развития в интервала след разговора
между г-н Балабанов и г-н Куюмджийски
от 5 февруари и получаването на посланието
от Държавния секретар.Тези развития
значително объркаха общата ситуация.
Например
финландско-руските мирни преговори не
отбелязаха прогрес, италианската
кампания очевидно среща трудности,
маршал Тито се обяви за свободна и
независима Македония и преговорите
между Великобритания и Турция които
според съобщенията в печата биха довели
до включване на Турция във войната, се
провалиха след отпътуването на британската
мисия от Анкара. Всички тези събития
могат очевидно да повлияят на българската
преценка за точното време за действие
спрямо съюзниците. Освен това някои
български официални лица държаха речи
по териториални въпроси, независимо че
беше казано ясно на г-н Балабанов, че
тези въпроси са извън дневния ред към
момента.
По наша
преценка, първата цел на мисията ни беше
постигната,по-точно осъществяването
на директен контакт с българското
правителство, изясняване че по принцип
българското правителство желае да
напусне Оста и осигуряването на канала
по който да се извърши подготовка по
изпращането на българска мисия в Кайро
за среща с британски, американски и
руски делегати.
Ние сме
на мнение че:
1.
Желанието на българското правителство
да се присъедини към Съюзниците е
искрено.
2.
Действията от страна на България по
присъединяването и към Съюзниците биха
могли да бъдат силно ускорени ако
България
получи гаранции, че няма намерение от
страна на Съюзниците за разрушаването
и разпокъсването и, нито
за
предотвратяване продължението на
сегашната династия, давайки на българския
народ да реши в полза на
династията
и че разглеждане на българските претенции
за нейните граници от 1912г. не се изключва
априори.
3. Ако
не бъдат предприети незабавни стъпки
за изпращане на упълномощени представители
в Кайро
България
би могла да бъде подложена на по-нататъшен
значителен натиск, като бъде
информирана,
че ще се подновят масовите бомбардировки
над български цели.
4. Би
имало огромен ефект,ако се знае , че
Съюзниците са готови да осигурят хора
и материали за да помогнат за
изгонването
на германците и защита на България от
германско отмъщение. Въпросът има
специално значение в този
момент,
вземайки предвид руското напредване в
Румъния и съобщението за окупирането
на Унгария от Германия.
5. Чрез
г-н Куюмджийски и контактите и връзките
установени от него, сега съществува
практически метод
за
комуникация с българското правителство
и влиятелни фигури на мнението на
Съюзниците описано по-горе или
всички
други субекти които биха могли да
повлияят България да предприеме незабавно
действие.
Очакваме
Вашите бъдещи инструкции.
С уважение,
Ангел
Куюмджийски,
полк.С.Джадуин,
майор Мъри
Гърфейн
СВРЪХСЕКРЕТНО
Декласифицирано на 6 юли 1973г.
ОФИС НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ
СЛУЖБИ
ВАШИНГТОН, Д.К.
23 март 1944г.
СЕКРЕТЕН МЕМОРАНДУМ ЗА ГЕНЕРАЛ ДОНОВАН :
1.
Както поискахте тази сутрин, описвам по-долу
някои факти, които не бяха включени във формалния доклад на мисията, от
днес, отнасящи се до моите частни и лични
дискусии с г-н Балабанов, отделно от по-формалните взаимоотношения, които той
имаше с останалите членове на мисията. Тези факти не са известни на моите
колеги и те са описани тук само за Ваша и на най-висшите политически власти информация.
2.
Моето главно усилие – както знаете, беше да постигна
– с общо съгласие, откъсване на България от Оста. За мен беше ясно, а също и за
г-н Балабанов, че това би могло да не е възможно и тогава би могло да се окаже
необходимо да се разгледа прилагането на
силови средства. Ние дискутирахме изцяло този проблем. Аз го попитах, дали например
той е готов и способен да формира – с армията, ново правителство, което да
измести настоящото правителство и да поеме контрола над страната.
Той отговори, че ако е необходимо той е
напълно готов да действа по този начин, но първо би желал да опита да убеди
настоящото правителство, да се откъсне от Оста, тъй като той би искал да се
избегне ужаса на гражданска война в България и почти сигурната последваща окупация
от Германия. Ако неговите добронамерени усилия се провалят, каза той – той би се
обърнал към армията с цел извършване на държавен преврат, отбелязвайки впрочем,
че никакъв преврат не би могъл да успее без материална помощ идваща извън
България.Отбеляза също, че нито той, нито военните лидери са в позицията да
осигурят необходимия материал, тъй като голям брой от офицерите в армията и
правителствените функционери в момента получават редовно допълнителна компенсация
от Германия. Някаква заместваща организация би трябвало да се направи, тъй като
при съществуващите обстоятелства техните редовни заплати от българското
правителство са напълно неадекватни, за
покриване на техните основни нужди. Аз
отговорих, че не мога да направя никакви категорични обещания от името на
Съединените Щати, но ако той удовлетвори моите очаквания за получаване на
необходимата подкрепа за успешен държавен преврат, тогава аз бих му гарантирал,
от моето лично богатсво, определена сума пари за постигане на визираната цел.
Той отговори, че не е въпрос за сума, която аз бих могъл да осигуря от личните
си средства, тъй като сумата за която става въпрос би била значителна –
отбелязвайки, че това може да бъде въпрос на живот и смърт за много от
българскте лидери и проблем за подкрепа на техните семейства, ако те бъдат
убити. В допълнение той отбеляза, че като частно лице, аз не бих могъл да
осигуря въоръжението и амунициите които биха били необходими тогава, тъй като понастоящем,
всички български военни доставки се контролират стриктно от германците. В тази връзка
– каза той, би било напълно възможно да се корумпират германските офицери,
които контролират доставките за българската армия и че той има отлични
възможности да направи това, но му липсват необходимите средства.
Той също каза, че при един сигнал от
съюзниците, че те са готови да дебаркират със съществени сили, неговата
организация би могла да обкръжи германските сили, които тогава биха се намирали
в България и като резултат те да бъдат пленени или унищожени от българската
армия.
3.
Попитах г-н Балабанов, каква точно помощ – в пари
и материали биха били необходими. Той отговори, че не може да даде точна оценка,
но възможният размер би трябвало да бъде достатъчно количество за издръжка на армията
за три месеца.
Като се има предвид, че настоящят военен
бюджет е около 200 000 000 щатски долара, това би означавало около 50 000 000
щатски долара, към които трябва да се добавят още около 10 милиона щатски
долара използвани за висши не-военни функционери. Очевидно, повечето от тези
средства ще трябва да се заплатят в левове, но вероятно около 10 милиона в долари трябва да се запазят за плащания извън
България. Тези оценки са на база на евентуален преврат срещу Регентството. Ако
Регентството бъде убедено да участва в новото правителство, известни разходи
трябва да бъдат направени в тяхна полза. Може би трябва да се отбележи, че за плащанията
в левове, трябва да се отпечата специална партида от валутата във Вашингтон,
което би изисквало клауза за не-незабавен доларов еквивалент.
Ако е необходимо, аз бих могъл да Ви съобщя
– в условия на строга конфиденциалност,
имената от армията и правителството, чрез които г-н Балабанов би могъл да
направи нужната организация.
4.
В допълнение, за завършване на военните и
политическите обсъждания, аз получих пряко от Владиката Андрей, обещание че той
би могъл заедно със Синода да организира цялата необходима пропаганда срещу
Германия, в полза на Съюзниците (в
частност САЩ), както в
подкрепа на настоящето правителство, ако то се присъедини към Съюзниците, така
и в подкрепа на ново правителство благосклонно към Съюзниците, което би могло
да се формира от г-н Балабанов, след държавен преврат. Има две условия срещу
обещанието на Владиката Андрей :
Първо,
Митрополит Стефан (Председател
на Синода) да стане
Председател на новото Регентство, ако ново Регенство бъде създадено и
Второ,
Митрополит Неофит, да стане един от Регентите и наставник на Царя.
За да се предприеме първата стъпка, без
по-нататъчно забавяне, аз лично подсигурих Митрополит Андрей с необходимия
кредит, чрез моите бивши банкови връзки в България. Ако трябва програмата да
продължи под ръководството на Съюзниците, всички необходими бъдещи разходи,
биха били разбира се, отвъд моите възможности и средства трябва да бъдат
осигурени от източник на правителството на Съединените Щати.
5.
В обобщение, въпреки че ситуацията на Балканите се промени
значително от времето на моите разговори
с г-н Балабанов и Владиката Андрей, аз все още смятам, че е възможно да се
постигне откъсване на България от Оста, или чрез убеждаване или чрез държавен
преврат, а и в двата случая, подкрпепата на Църквата, която беше уредена, може
на практика да гарантира обществена подкрепа за новото правителство. Всяка
политика, насочена към тази цел, трябва да бъде гъвкава и нагаждаща се към
промените в общата политическа стуация и разбира се, всяка такава политика
трябва да бъде предварително одобрена от САЩ, Великобритания и Русия. Дотолкова, доколкото това се отнася до Русия, аз
бих искал да добавя, че Руският посланик в Турция е информирал г-н Балабанов,
че той знае за моите разговори с него, и че той би искал да го посъветва, да действа бързо и да завърши договореностите,
които Съединените Щати се опитват да постигнат чрез мен.
Ако мога да бъда полезен
с нещо занапред, трябва само да
ми наредите.
А.К.
Превод : Лъчезар Тошев
Свързани публикации на този блог :
Launching
a New Book
Премиера
на книга във Вашингтон
НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ
НЕУТРАЛЕН БЛОК
Лъчезар
Тошев
