 |
| Худ. Николай Павлович |
6
септември 1885г.
 |
| Малкото листче на телеграмата до Княза - вестител за велико събитие в българската история - Съединението |
Телеграмата на княз Александър Батенберг
“ На
другия ден – 7 септември , по обяд Князът
пристигна в Търново. Посрещнаха го
Каравелов и Стамболов.
- Е,
господа? Сега накъде? - попита Князът
- Ще
ги избеся всичките онези лудаци в
Пловдив, ако нарушат Берлинския
договор! - изръмжа Каравелов, който
беше против Съединението.
- Ваше
Височество, - извика патетично Стамболов,
- Съединението е вече дело свършено.
Пред
Ваше Височество се простират два пътя.
Единият е през Балкана за Пловдив, па
каквото Бог рече, а другият е през Свищов и по Дунава –
за Дармщат!
Княз
Александър пристъпи към Стамболов,
прегърна го и каза :
- Аз
избирам пътя за Пловдив! "
-
(Свидетелство
на Григор Начович, Разговор с П. Димитров,
1910г.)
 |
| Посрещането на княз Александър в Пловдив, пл.Джумаята. Худ. Пиетро Монтани |
“На
8 септемврий 1885 година в една от стаите
на историческото здание „Полицията” в град Велико Търново
се разиграваше следната сцена:
Княз
Александър Батенберг, потънал в прах
от пътя Русе – Търново, който бе преминал
с кола, прав сред стаята, в която имаше
само едно писалище и един стол, застанал
срещу председателя на Народното събрание
Стефан Стамболов и министър-председателя
на Княжество България Петко Каравелов
водеше жив разговор.
Каравелов
убеждаваше княза да не признава
Съединението без предварителното
съгласие на Русия… Стефан Стамболов в
крайно възбудено състояние прекъсна
министъра:
„Аз съм във връзка с временното
правителство в Пловдив, във връзка съм
със София, с цяла България!
Знайте само
едно, че целокупният български народ
на всяка цена иска Съединението и е
готов да даде най-скъпи жертви за неговото
осъществяване. Ако ние не тръгнем с
народа, той и без нас ще постигне целта
си.
Няма
време за чакане – викаше Стамболов,
като размахваше с ръце – народът е
грабнал вече оръжието”.
И
добави: „Жребият е хвърлен! Който бяга
от отговорност, нека стои вкъщи при
децата”.
И
като се изправи пред княза и го гледаше
в очите, високо продължи:
„Ваше
Височество, в този съдбоносен момент
за вас има да избирате два пътя: пътя за
Дармщат и пътя за Пловдив”. И като почака
малко, завърши – среден път няма!”.
Настъпи
тишина, а вънка тълпата, все тъй
наелектризирана, викаше: „Да живее
Съединението!”, „Да живее Княз
Александър!”. Това беше гласът на
народа.
И князът трябваше да се вслуша
в него.
„Добре
– решително каза той – аз съм с вас”.
Той
подаде ръка на Стамболов.
Още
същия момент Стефан Стамболов с вдъхновено
лице побърза да седне на масата, натопи
писалката в мастилото и почна саморъчно
да пише княжеската прокламация към
българския народ, която паметна
прокламация завършваше с пасажа:
„Приемам
от сега нататък да бъда и се именувам
княз на Северна и Южна България!”
След
това Стамболов стана и отстъпи мястото
си на княза, който без колебание седна
на същия стол, и като пое същата писалка
от ръката на Стамболов, с решителен
замах подписа прокламацията. ... ”
Общински вестник “Велико Търново”, бр. 18 и 19, 1940г.
МАНИФЕСТЪТ
НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ,
Търново, 8 септември 1885 г.
Ний
Александър I
с Божията милост и народната воля
Княз на Северна и Южна България
Да бъде известно на моя любезен
народ, че на 6-й того жителите на така
наречената Източна Румелия след
свалянието на тамошното досегашно
правителство и избиранието на друго
привременно, обявиха Съединението на
Източна Румелия с Княжеството и единодушно
ме прогласиха за Княз и на тая област.
Като имам предвид благото на
българский народ, неговото горещо
желание да се слеят двете български
държави в една и постиганието на
историческата му задача, аз признавам
Съединението за станало и приемам отсега
нататък да бъда и се именувам Княз на
Северна и Южна България.
Като приемам управлението на
тая област, аз обявявам, че животът,
имотът и честта на всичките мирни жители,
без разлика на вяра и народност, ще бъдат
запазени и гарантирани. За запазването
на реда и тишината са взети всичките
потребни мерки и с нарушителите им ще
се постъпва със сичката строгост на
закона.
Надявам се, че любезний ми
народ и от двете страни на Балкана, който
с такава радост и ентусиазъм посрещна
това велико събитие, ще ми подаде своето
съдействие в заякчаванието на святото
дело — Съединението на двете български
области в една държава и ще бъде готов
да направи всичките жъртви и усилия за
запазвание на единството и независимостта
на милото ни отечество.
Нека Бог ни бъде на помощ в
това нужно и велико предприятие.
Александър
Издаден в старата българска
столица Велико Търново днес на осми
септемврий хиляда и осемстотин и
осемдесет и пета година.
 |
| Дейците на Съединението |
На 17 септемврий 1885 г. Н.В. Княз Александър Батенберг, придружен от
Петко Каравелов и Стефан Стамболов, тръгна за Южна България. Цялото
пътуване е било триумфално шествие, възторжено посрещан и изпращан от
населението. На границата на Южна България той беше посрещнат от
властите на временното правителство. Вън от гр. Пловдив го посрещнах
лично аз, с подробен рапорт за извършения акт. Влизането на Княза в
града беше велико тържество.“
Ген. Данаил Николаев, в-к "Отечество", септември 1925 г.
 |
| Худ. Атанас Жеков |
Англичаните и
Съединението
Из спомените на Михаил Маджаров
Тук даваме няколко официални
документа, които намираме в издадената
от английското министерство „Синя
книга”, която свидетелствува, че наистина
авторите на Съединението, както и самият
княз Александър, който го подкрепи със
силата на българските войници, е било
отправено против руската политика.
 |
| Майор Данаил Николаев - Герой на Съединението |
(...)
В телеграмата си до лорд
Солзбъри английският посланик в Берлин
от
8. IX. 1885 година казва:
„ . . . Княз Бисмарк казва, че
се научил от Петербург и Виена, че двете
правителства са били твърде неприготвени
за това въстание и твърде много объркани
от това действие на българския княз,
което е съвсем противно на възгледите
и обещанието, които той направи миналия
месец на граф Калнокн и на г-н Гирса”.
Така че княз Александър е бил
обвинен във вероломство и измама.
В една телеграма от Виена
английският посланик казва:
„Видях се с граф Калноки и
той ми каза, че напълно признава
сериозността на нарушението, което са
направили на Берлинския трактат
българският княз и неговото правителство,
и е последвала нужда да действуват
всички сили за поддържане на Трактата
…”
С телеграма от същата дата
английският посланик Паджет до своя
министър в Лондон пише:
„Граф Калноки изказа мнение,
че това движение е било организирано в
България, но без съучастието или знанието
било на императора, било на руското
правителство, което, вярва, е било за
тях толкова ненадейно, колкото е било
и за него.
И в отговор на едно мое запитване
негово високо превъзходителство каза,
че не предполага
Русия да се откаже да се
присъедини на каквито и да било постъпки
за поддържането Берлинския трактат.”
На 9. IX. 1885 година английският
посланик в Берлин А. Малет пише до маркиз
Солзбъри следното:
„ . . . Княз Бисмарк ми каза,
че ако султанът успее в призива си към
царя да не признае и да осъди въстанието
в Източна Румелия, всичките сили отпосле
ще се присъединят да направят подобни
декларации.”
В една телеграма на английския
посланик в Берлин до Солзбъри се казва:
„Гирс ми съобщи, че
императорът е осъдил българското
движение. (Гирс е руският Министър на външните работи - б.м. Л.Т.)
Той ми каза още, че княз
Александър му телеграфирал:
„Вие обичате българския
народ. Надявам се следователно, че ще
одобрите това, което съм направил.”
и че императорът му отговорил:
„Защото обичам българския
народ, затова и осъждам това, което сте
направили.”
На 10. IX. 1885 година в Белград се
събира Министерски съвет и решава да
се мобилизира сръбската армия и да се
изпрати на юг.
Високата порта протестира
против нарушението на Берлинския договор
и иска подкрепата на великите сили да
се върне законното положение. Но да се
постигне едно мирно разрешение на
въпроса, великите сили намериха формулата,
че няма истинско съединение, а само едно
лично съединение, като- князът се
назначава от султана за генерал-губернатор
на Източна Румелия за пет години. После
ще има пак преназначение.
Благодарение на това, че
България излезе победителка в
Сръбско-българската война, присъединението
беше признато. Сам князът беше се отказал
от пребиваването си в Източна Румелия.
Какви са били възгледите на
английския генерален консул за
присъединението на Източна Румелия, се
вижда най- добре от официалния негов
рапорт до Солзбъри, тогавашен министър
на външните работи на Англия, в който
рапорт се казва:
„…Политическите партии се
образуваха в Източна Румелия същевременно
със създаването на автономната област:
те се различаваха само по средствата,
за да си осигурят властта и службите.
Тъй наречените либерали, отпосле
преименувани народняци (?) (б. м. ММ - това
е погрешно, либералите бяха преименувани
„казионисти”),
бяха наклонни да разчитат
на Алеко паша за удовлетворение на
техните желания, пък противниците им
(които наричаха себе си консерватори)
предпочитаха да се доверяват повечето
на руското влияние.
Когато Алеко паша
беше в сила, либералите заемаха всичките
износни постове в областта, от които
естествено бяха извадени набързо, щом
се назначи за генерал-губернатор Г.
Кръстевич (руски кандидат).”
 |
| Стефан Стамболов |
Защо
Русия пречи на Съединението?
Стефан
Стамболов
В.
„Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г.
Мнозина
у нас живяха дo скоро време с твърдо
убеждение, че наший народ трябваше да
очаква добро от Русия; но от 6 септемврий
миналата година всеки разбра доколко
тя е била искрено (расположена) в
благопожеланията си спрямо нашата
страна. От този знаменит ден 6 септемврий
се забележва постоянно, че политиката
на руското правителство е устремена
против нашата независимост и
самостоятелност.
Всеки здравомислещ
человек разсъждава, че ако Россия е
желаела една силна, съединена и
независима България, тя трябваше
освен да се въсползва от извършеното
на 6 септемврий и да поддържа Cъединението.
Нейните доброжелателства за наший
народ щяха да се покажат пред целий
свят, че са искренни, несвързани с
никаква задня мисъл.
Обаче Россия какво
направи?
Тя употреби всички средства
само и само да попречи на народний идеал
- съединението. Не искаме да упоменавами
тука за всички интриги и подлости, които
се вършеха против интересите на нашето
Отечество.
Делото на Съединението
беше общонародно, а не частно на княз
Александра, както претендираше руското
правителство и поради което най-много
го обвиняваше, като тръбеше чрез своите
органи, че княз Александър щял бил да
продаде България ту на англичаните, ту
на турците и пр.
Интригите на руското
правителство отзоваха своето
зловредно влияние на този род от нашата
интелигенция, която, заслепена от
страстта на властолюбието, мереше
народните интереси и нужди според
своите лични.
По този начин кликата на
цанковистите проповядваше чрез печата,
че злото на България бе княз Александър,
а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров
приготовляваха почва из между
войската за свалянието на Негово
Височество, чрез което тези господа
искаха да се направят приятни и
услужливи на руското правителство,
което в замяна на това да ги закрепи на
властта, тъй като почвата им в народа
беше почнала да се исплъзва из под
краката им.
Гнусните замисли на
властолюбците се осъществиха
посредством легкомислието и
клетвопрестъпничеството на някои
военни.
После свалянието на княз
Александра от българский престол
руската политика захвана се повече и
повече да си разкрива картата.
Всеки,
който по-напред предполагаше, че може
би с отиванието на княз Александра из
България ще се премахнат причините за
едно сдобрявание с руското правителство,
остана смаян, като видя как царский
пратеник г. Каулбарса работеше не за
едно сближаванье и споразумение, а
приготовляваше бунтове и смущения
в страната с цел да предизвика една
окупация на България с руски войски и
за окончателно завоевание Отечеството
ни.
За всекиго вече стана ясна тая цел
на руските дипломати и на царят.
Грубите
отношения на руския пратеник спрямо
нашето правителство, неговото незачитанье
на законите в страната, приготовлението
на бунтове посредством подкупничества
и още други гнусни работи на този
господин накара всеки вече един честен
и съвестен человек да изгуби всяка
симпатия към „покровителката" и да
са позамисли върху нейните
благопожелания за наший народ. Настана
вече решителний час за нашите
ръководящи елементи, нашата
интелигенция да покаже пред света
доколко наший народ е достоен за
свободен индивидуален живот.
И
действително, трудно беше да се произнесе
човек отстрана като как ще се покаже
наший народ.
Борбата беше неравна:
от една страна, една велика империя,
която разполага с грамадни материални
средства, а от друга, млад един беден,
малочислен и неопитен народ, току-що
излязъл из пелените на политический
живот и който нямаше на своята страна
друго, освен правдата.
При такава
една неравна борба, при такива критически
времена, каквито преживя и преживява
нашето Отечество, когато нашата
независимост и самостоятелност са
изложени на опасности да бъдат
закопани завинаги, поражда се неволно
въпроса: как е възможно да се намерват
българи, които под булото на патриотизма
да стават още оръдия на чуждите замисли
против самостоятелността на своето
Отечество, които с четири очи гледaт да
дойдат неприятелите по-скоро у нас!
На
този въпрос може лесно да се отговори,
щом направим една повърхностна анализа
върху нравствената самостоятелност
на нашата интелигенция. При тази борба
за съхранението (на) самостоятелността
на Отечеството нашата интелигенция се
е поделила тъй: първий ред се състои от
хора, снабдени с инициатива и твърда
решимост, които се въодушевляват и
ръководят от идеята за съхранението
на истинската народна независимост
и самостоятелност, като са в същото
време твърдо убедени във високонравственнноста
и ползотворността на тази идея. Към
тази интелигенция принадлежи
болшинството от нашата интелигенция
начело с днешното правителство.
Подир
това следват личности, които не
притежават твърди политически
убеждения и на които е се едно каквото
и да бъде управлението в Отечеството
им, стига само техните лични интереси
да не бъдат докачени. Тези хора, без
всякакво понататъшно разсъждение,
са обаяни от блясъка на грубата сила
на руското правителство и очакват от
него всичко добро за България. Към този
ред не принадлежат мнозина.
Последний
ред обхваща ония хора, които се явяват
много пo-активно в полето на политический
живот, отколкото тези във вторий
ред, които не се ръководят от никакви
високонравствени принципи, а мерят
народните интереси според своите лични.
Те не се спират пред никакви средства,
за да могат да си постигнат целта,
държението властта.
Те се обявяват
и коленичат пред величието на грубата
сила и се стремят да й се представляват
угодни и приятни, за да може тази груба
сила да ги умилостивява, те са готови
да вършат всякакви безобразия, да
направят престъпления, да предадат
Отечеството си, само да имат милостта
на по-силний.
От този род са напр.
Каравелов, водителите на бившата Источна
Румелия — лъжесъединистите.
От
характеристиката, която дадохми за
нашите хора, се вижда кой какво върши
и кой какво е. Работата е много ясна. Но
какъв е в действителност успеха на тази
наша борба, ще възразят може би някои.
„Ето и до сега не се е решило още кой и
какъв ще бъде бъдъщий български княз?"
В
отговор на това ний ще кажем, че един
успешен резултат от нашата национална
досегашна борба съществува. Той се
състои в раскриванието на истинский
исторический ход по нашите работи от
страна на общественото мнение в
образований мир.
Да се обясним: в началото
на преврата от 9-й август хората в Европа
мислеха, че ний българите сми един
нищожен народ, който не се ръководи в
своя обществен живот от никакви
високонравствени политически
принципи, а инстинктивно и без всякакви
по-нататъшни разсъждения се покланя
пред блясъка на грубата сила и е в
състояние да се откаже от всичко свято
и мило като самостоятелна нация.
Днес общественото мнение за нашите
работи не е вече така.
То високо признава,
че българский народ крие в себе си
такива жизнени сили, които му гарантират
пълно самостоятелно развитие в
политический му живот. Това обществено
мнение, в убеждението на тази истина,
заставя своите правителства през
печата и своите народни представители
да помогнат на нашия народ в борбата
му за неговата независимост поне чрез
морална поддръжка.
Като видя, че
нашия народ не желае да бъде сляпо
оръдие на завоевателните стремления
на руското правителство, издигна
знамето на възражданието и уягчаванието
на българите, като прогласи, че на
мястото на болна Турция трябва да се
основе силна самостоятелна държава.
То казва, (че) европейските интереси не
могат да не бъдат еднакви с тези на
нашия народ.
Мислим, прочее, че
днешния резултат от нашата национална
борба не е маловажен, и твърдо сме
убедени, че българския народ е повикан
да играе немаловажна роля в политическия
живот на Балканския полуостров.
Кога
Денят на Съединението беше обявен за
официален празник :
Стенограма
от заседанието на Народното събрание
СТОТНО ЗАСЕДАНИЕ
София,
сряда, 18 февруари 1998 г.
Открито в 9,04 ч.
18/02/1998
Председателствал:
председателят Йордан Соколов
Секретари:
Васил Клявков и Атанас Мерджанов
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам
заседанието.
(...)
Преминаваме към точка
втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА
НА ТРУДА И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ
И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА ОТ 1951
Г.
По първия законопроект
водеща комисия е Комисията по културата
и медиите. Има думата нейният председател
господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН
РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател,
уважаеми дами и господа народни
представители! Аз благодаря на
председателството, че именно в навечерието
на отбелязване на годишнината от
обесването на Апостола на свободата
Васил Левски, това за нас не е празник,
но това е знаменита дата, ние обсъждаме
един голям български празник, който е
бил пренебрегван. Това е Съединението
на Княжество България с Източна
Румелия.
СТАНОВИЩЕ
на Комисията
по културата и медиите
относно
законопроект за допълнение на Кодекса
на труда
N 54-01-74,
внесен от Йордан
Соколов и група народни представители
на 18.09.1997 г.
На свое заседание от
6.11.1997 г. Комисията по културата и медиите
обсъди законопроекта, предложен от
Йордан Соколов и група народни
представители. Разискванията бяха
кратки, тъй като значимостта и величието
на 6 септември - Денят на Съединението
на Източна Румелия с Княжество България,
са достатъчно силни, за да се обединят
в подкрепата на законопроекта всички
народни представители от комисията. В
своите изказвания народните представители
изтъкнаха, че датата 6 септември е
неразривно свързана и с датата 22 септември
- обявяването на независимостта на
България, достоен завършек на делото
на съединителите.
При гласуването
народните представители единодушно
подкрепиха законопроекта за допълнение
на Кодекса на труда N 54-01-74, внесен от
Йордан Соколов и група народни
представители, с който 6 септември -
Денят на Съединението, се обявява за
официален празник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Райчевски.
По втория законопроект
водеща комисия е Комисията по труда и
социалната политика. От името на комисията
има ли заместник-председател, който да
прочете становището?
Има думата госпожа
Росица Тоткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА
ТОТКОВА: Уважаеми господин председател,
уважаеми колеги! Ще ви прочета становището
на Комисията по труда и социалната
политика.
СТАНОВИЩЕ
по
законопроект за изменение и допълнение
на
Кодекса на труда N 54-01-56 от 24.VII.1997
г.,
внесен от Стефан Нешев и Иван
Бойков
На свое редовно заседание от
3 декември 1997 г. Комисията по труда и
социалната политика разгледа предложението
на вносителите за изменение и допълнение
на Кодекса на труда от 1951 г., чл. 158, ал.
2. Комисията приема, че редица разпоредби
от действащите закони трябва да бъдат
изменени, в това число и предложението
за добавяне към чл. 158, ал. 2 текст и
мотивите към него. Налице е едно реално
положение в трудовото и социалното
законодателство, което не отговаря на
динамично променящите се социални
условия.
Предложеният от вносителите
текст предвижда: "Срокът 60 календарни
дни може да бъде удължен в изключителни
случаи, но не повече от 6 месеца, по
смисъла на Концепцията за временна
нетрудоспособност. За времето след този
срок (6 месеца), следва да се използва
друг законоустановен отпуск."
Налице
е желание за осигуряване заплащането
за увеличен срок по чл. 158, ал. 2, което се
смесва с време за отпуск след този срок
за ползване на друг законоустановен
отпуск. Предложението е направено за
изплащане на възнаграждение, а не за
удължаване на отпуск при временна
нетрудоспособност.
Отпуските при
временна нетрудоспособност са в чл. 162
от Кодекса на труда. Понятието "изключителни
случаи" не е използвано в Кодекса и
не е уточнено по значение.
Комисията
приема идеята на предложения проект,
която се основава на изключително важен
социален и здравен проблем, отнасящ се
до детското здравеопазване и смята, че
той трябва да бъде разрешен, но не и по
предложения начин.
След проведените
разисквания Комисията по труда и
социалната политика взе следното
становище:
Приема мотивите на вносителите
и необходимостта от спешно нормативно
уреждане на въпроса, касаещ грижите за
децата, нуждаещи се от болнично лечение
с придружител. Да се изиска от компетентните
ведомства и институции - Министерството
на труда и социалната политика,
Министерство на здравеопазването и
Националния осигурителен институт,
предложение за правно нормативно
уреждане на поставения проблем. Да се
изиска информация за броя на засегнатите
лица, допълнителния брой на масата
работни дни, за които се дължи обезщетение
и допълнително необходимите средства
за изплащането им по дял трети от Кодекса
на труда (1951 г.), очаквани за 1997 г., и
прогнозирани за 1998 г.
Председател на
комисията: /п/ Светлана Дянкова"
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа
Тоткова.
Определям по 30 минути на
парламентарна група.
Има думата господин
Иван Бойков като вносител на законопроект.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ):
Уважаеми господин председател, уважаеми
колеги! Искам да ви запозная с някои от
мотивите по предложения от нас с колегата
Стефан Нешев законопроект за изменение
и допълнение на Кодекса на труда.
И
досега в Кодекса на труда има заложени
мерки за улесняване родителите на такива
тежко болни деца. Но вие сте свидетели,
че в последните години рязко се промени
социално-икономическата обстановка в
страната и тези тежки хронични заболявания
представляват една голяма трагедия за
семействата, в които има такива деца.
Нашият законопроект иска да даде
възможност да се облекчи социалното
положение на тези семейства и по този
начин да спомогне за по-леко понасяне
на несгодите от този тип лечение на
тежки хронични заболявания.
Всички
вие сте свидетели, че голяма част от
тези заболявания протичат дълго време
в болници, където в момента не е достатъчно
уреден въпросът с гледането на тези
деца. В много голяма част от случаите
се налага родителите на тези деца да
бъдат в болницата и да ги гледат там,
което ги откъсва от производствената
среда и създава големи затруднения на
тези семейства. Затова ние сме предложили
срокът от 60 календарни дни да бъде
удължен в изключителни случаи, но не
повече от 6 месеца по смисъла на Кодекса
на труда.
Аз разбирам становището на
комисията, но бих желал и вие да влезете
по-навътре в тази ситуация и да видите,
че това, което предлага комисията, по
същество е едно отлагане на срока за
влизане в действие на този закон.
Позоваването на голям брой статистическа
информация, съгласуване между министерства
на един такъв въпрос, който, според мен,
касае съвсем малък процент от болните,
само ще отложи срока за влизане в действие
на едно такова решение.
Затова аз ви
моля да приемете на първо четене този
закон, а дори ще ви помоля след това да
го приемете и на второ, с оглед на
по-бързото решение на този тежък
проблем.
Искам да ви кажа, че ние с
господин Нешев сме съгласували този
въпрос с Фондация "Ташко", с болници,
които се занимават с лечението на този
тип заболявания. Предложили сме и
изменение на правилника за приложение
на Кодекса на труда, така че да избегнем
голяма част от тези формалности и много
бързо да влезе в действие този
закон.
Призовавам ви още един път да
прочетете внимателно мотивите, които
са били водещи при предложението на
този закон и да го подкрепите на първо
четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Бойков.
Имате думата за изказвания по
двата законопроекта.
Има думата
господин Благовест Сендов -
заместник-председател на Народното
събрание.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ
(ДЛ): Уважаеми господин председател, аз
искам да кажа две думи във връзка с
първия законопроект. Няма да бъде добре
за историята на нашето Народно събрание,
когато разглеждаме въпроса за това 6
септември да стане официален празник,
да не споменем името на народния
представител от Тридесет и седмото
Народно събрание, който всички си спомнят
- Васил Михайлов. Той води жестока
битка, за да се осъществи това решение.
Аз, като подкрепям, както и преди това
подкрепях това предложение, бих искал
преди да гласуваме този законопроект
да благодарим за неговите усилия и да
споменем името му, за да остане в аналите
на Народното събрание, че неговото
желание се е изпълнило в следващото
Народно събрание, в което той, не по свое
желание, не може да присъства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря. (Ръкопляскания.)
Има
думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ
(СДС): Уважаеми господин председател,
уважаеми дами и господа народни
представители! Взимам думата по първия
законопроект като народен представител,
който иска да подкрепи предложението 6 септември
да бъде обявен за официален празник.
Това предложение е внесено от нашия
председател Йордан Соколов, но аз мисля,
че зад него седи цялото народно
представителство. Това ще е един добър
повод ние отново да се обединим, за да
застанем зад един законопроект със
съгласие - съгласие, което олицетворява
нашата национална кауза.
Искам да
добавя още нещо преди да завърша със
своя призив. Ние трябва да обявим за
национален празник не само 6 септември.
Ние сме в дълг и към една друга дата
- 22 септември, Денят на независимостта.
Почти всички не само европейски, а и
неевропейски народи са обявили деня на
тяхната независимост за официален
празник. Аз не си позволих да направя
това предложение и не го правя сега, за
да не усложня процедурата, тъй като
искам още днес, в навечерието на
отбелязването на годишнината от
обесването на Васил Левски, ние да
завършим с едно общо гласуване, със
съгласие и да възобновим една стара
традиция, според която 6 септември беше
наш официален празник.
Призовавам ви
да подкрепите това предложение и си
запазвам правото да направя свое
предложение и 22 септември да бъде обявен
за официален празник, тъй като Денят на
независимостта е ден, който не само
трябва да отбелязваме като спомен към
миналото. Той трябва да бъде и знак за
нашето бъдеще, особено в това тежко
време за България днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Други желаещи да се изкажат? Господин
Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ):
Уважаеми господин председател! Искам
да взема отношение по двата законопроекта.
Моето отношение е положително и аз ще
подкрепя и двата законопроекта. Мисля,
че макар и различни на пръв поглед, те
имат нещо, което ги обединява. И двата
законопроекта са породени в гр. Пловдив!
Съединението е станало в гр. Пловдив, а
идеята за промяна в Кодекса на труда,
свързана с облекчаване съдбата на
родители, които имат неизличимо болни
деца, също се породи в гр. Пловдив: в
Онкологичната болница заедно с колектива
на лекарите, потърпевшите майки и
фондация "Ташко". Мисля, че това е
добър повод да покажем толерантност и
към двата проблема и да гласуваме
положително и двата законопроекта на
първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има
думата народният представител Велислав
Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ
(СДС): Уважаеми господин председател,
уважаеми колеги! Искам да изразя своята
подкрепа по първия законопроект относно
обявяването на 6 септември за официален
празник. Като народен представител от
Пловдивски избирателен район този
въпрос не може да не ме вълнува и аз
искам също да благодаря на народния
представител Васил Михайлов, който в
миналия парламент на няколко пъти
поставяше този въпрос.
Не са много
датите, когато българският народ сам,
единствено със своите усилия е постигал
нещо, което е оставало с непреходно
историческо значение не само в българската,
но и в световната история. Безспорно 6
септември е една такава дата. Борбата
за българското национално освобождение
в пълния обхват, борбата за българския
национален идеал, която се разгаря
веднага след освобождението на България
през 1878 г., има своя логичен апогей през
1885 г., когато се осъществява Съединението
на Княжество България с Източна Румелия.
На практика именно в този момент България
успява чрез усилията на своите граждани
да превъзмогне част от несправедливостите,
наложени с Берлинския договор, който
разпокъсва нашата държава. За съжаление,
не в пълния размер на тези претенции,
които сме имали, но слава Богу, че тази
националноосвободителна борба на хората
в Княжество България и Източна Румелия
на практика дава своя резултат благодарение
именно на решителните български
усилия.
Тук аз искам да спомена някои
имена като Захари Стоянов, който в
Пловдив основава Българския революционен
централен комитет, Чардафон Велики,
Иван Андонов, поп Иван Генов, генерал
Николаев, капитан Николов - тези хора,
които, рискувайки своя живот, рискувайки
на практика живота на хората, които в
един момент са тръгнали след тях, не са
се поколебали да започнат борбата за
осъществяването на българския национален
идеал. Мисля, че днес действително е
много хубав за работата на 38-ото Народно
събрание, защото според мен една
несправедливост за това, че датата 6
септември досега не беше достойно
отбелязвана в нашия календар, най-после
ще бъде отстранена. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Величков.
Има думата господин Александър
Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ
(СДС): Уважаеми господин председател,
взимам думата, за да подкрепя внесения
от Вас законопроект за обявяване на 6
септември за официален български
празник. Много често, когато се връщаме
към тази дата, си припомняме думите
"Съединението прави силата". Много
често тези думи, които стоят и на входа
на българския парламент, са се тълкували
превратно и неточно. "Съединението
прави силата" се е разбирало, а в много
глави и продължава да се разбира като
безпринципно обединение на политически
сили и на политици, като представата,
че едва ли не, ако всички се обединят
или в една партия, или под една кауза,
България ще процъфти и ще върви непрестанно
напред.
Съединението ни напомня, че
няма такъв проблем. Към датата на
Съединението българските политици са
разделени: едните са консерватори,
другите са либерали и никой не тръгва
към безпринципно обединение под
формулата, че обединението на политическите
партии ще направи едва ли не
Съединението.
"Съединението прави
силата" означава нещо друго. Означава
волята на самия народ за една обединена
България в нейните Санстефански граници.
Означава мечта, национален идеал, за
който са загинали наистина хиляди знайни
и незнайни българи. Тази мечта започва
да се сбъдва именно с акта на Съединението.
Любопитно е, че точно Партията на
съединистите, които обявяват себе си
за Съединение, към датата на Съединението
Партията на Съединението е против
Съединението. И обратното, тези, които
са ги смятали за нехранимайковци, за
по-долна ръка хора, хора не от доброто,
високо тогава общество, точно те излизат
на върха на истинския акт на Съединението!
Тук вече някои от тях бяха споменати.
Най-ярката фигура разбира се е големият
български писател и публицист Захари
Стоянов.
И още нещо ни говори
Съединението. То ни говори за това, че
когато един народ има своя национален
идеал, своя национална цел и когато тази
цел е проникнала дълбоко в душата и в
мислите на народа и е била носена от
цялото българско Възраждане, няма сила,
която да спре този акт, включително и
Руската империя по това време.
Редно
е да припомним на този ден, че най-голямото
събитие в българската следосвобожденска
история - акта на Съединението, се посреща
отрицателно именно от Русия. И това не
е единствен пример, в който руската
политика се е намесвала винаги срещу
интересите на българския народ. Не
казвам - на българските политици, защото
много често в нашата българска политическа,
партийна история Русия е подкрепяла
едни или други политици. Но не веднъж в
своето развитие България е срещала
съпротивата на Русия, когато е трябвало
да осъществява свои национални идеи,
свои национални идеали, част от мисленето
и битието на българския народ.
Ето,
затова аз ще гласувам 6 септември да
бъде официален празник. Защото той е
една дата, на която българският народ
се изправя срещу няколко империи - срещу
Турската империя по това време, срещу
Руската империя по това времe, и успява
да постигне със собствени сили своето
обединение в една наистина по-широка
териториална граница. Много добре знаете
как се развиват събитията веднага след
Съединението на 6 септември. Веднага
след този величав акт едни други съседи,
които и досега питаят антибългарски
чувства и антибългарска пропаганда се
развива от тях, нападат беззащитното
българско Княжество. Става дума пък за
сръбската политика на Балканите, насочена
срещу този дълбоко морален възрожденски
акт на българската държава. И така
постепенно започва да се оформя едно
противостоене на руската имперска
политика, която продължава в някои
отношения и до днес, и на нея ние сме
свидетели в тези наистина драматични
за нацията днес дни, в които България
иска да намери своята нова, икономическа
самостоятелност. И ние сме свидетели
как тези борби като че ли огласяват едно
старо времe, връщат един стар глас, именно
гласа, при който руската и сръбската
политика много често са залагали мини
пред желанието на българския народ за
обединение.
И нека сега, когато
единодушно гласуваме за Деня на
Съединението, да го направим с ясното
съзнание, че гласуваме за наш, български
празник, защото не приемаме други народи,
други правителства да ни определят
историческите дати в нашата история,
да ни определят времето, в което ние,
българите, ще живеем. Благодаря за
вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Александър
Йорданов.
За реплика има думата господин
Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим):
Господин председател, съгласен съм, че
6 септември е светла дата. Съгласен съм,
че трябва да бъде неработен ден. Не съм
съгласен с антируската политика, която
е прокламирана от тази трибуна от
колегата Йорданов. Тъй като нито
антируска, нито антиамериканска, нито
антигерманска политика трябва ние да
правим и да я прокламираме от тази
трибуна, а напротив, трябва да привличаме
приятели отвсякъде.
Трябва да си
спомним, че нашите най-светли личности
следваха и в Русия, и във Франция, и в
други държави. И когато думата "анти"
започне да бъде лайтмотивът от тази
трибуна и то в един момент, когато нашата
енергетика драпа за оцеляване, това е
наистина антибългарска политика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За
дуплика има думата господин Александър
Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС):
Уважаеми господин председател! Аз ще
ви прочета като отговор на господин
Ганчев само един текст от изданието на
Българската академия на науките, именно
Енциклопедия на България, издание,
направено дори още от така обичаното
от господин Ганчев комунистическо
време. И там черно на бяло е казано:
"Великите сили, включително и Русия,
заемат отрицателна позиция по този
въпрос" - става дума за Съединението
на Княжество България и Източна
Румелия.
Господин Ганчев може да дрънка
от парламентарната трибуна всякакви
неща. Но той не може да смени историческите
факти, а пък изобщо не може да стигне до
истината за много от нещата, които са
ставали в българската история и които
стават и днес. Това обаче е негов личен
проблем и аз го съветвам да не превръща
личните си проблеми във въпроси на
българския парламент. Съветът е
приятелски. Мисля, че господин Ганчев
ще схване моето приятелско чувство към
него. Благодаря за вниманието.
(Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Йорданов.
Има думата господин Руси
Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ):
Уважаеми господин председател, колеги!
Започвам с нещо, което не искам да обиди
председателя. Но ми се струва, че той
беше заблуден и въведе в заблуждение и
залата. Става дума действително, както
е предложен дневният ред, за две различни
точки. Защото едното е изменение на
Кодекса на труда от 1986 г. - става дума за
6 септември, датата, която е предложена
за празник, а другото е на Кодекса на
труда от 1951 г., тъй като той все още
действа в дял трети. Така че, господин
председател, Ви моля да коригираме тази
грешка, защото наистина става дума за
два различни законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Два различни законопроекта,
но един закон.
РУСИ СТАТКОВ: Не е
един закон. Кодексът на труда от 1986 г. е
един, а от 1951 г. е друг. Ето и двата
документа. Ето, господин Джеров ще Ви
потвърди. Това са два различни закона,
които ние изменяме. Не искам да споря с
юрист като Вас, но в случая просто се
подведохте, може би затова, защото
действително дял трети от 1951 г. ние
многократно го променяхме, но той все
още действа - на Кодекса на труда от 1951
г. Така че настоявам да се коригираме,
за да можем по-нататък да бъдем в крак
с правилника и със законите.
Второ, що
се касае до конкретните законопроекти,
тъй като се възприе подход да се обсъждат
и двата. Аз съм член на Комисията по
труда и социалната политика, бил съм и
в предишния парламент. Ние сме обсъждали
подобна материя. Не е нещо ново. Благодаря
на акад. Сендов за това, което каза по
отношение на Васил Михайлов, тъй като
действително колегата Михайлов беше
много настоятелен, разбира се, не само
за тази дата, а и за друга дата.
Искам
в тази връзка да кажа, че ние обсъждахме
няколко аргумента. Първият беше, разбира
се, политическият - има ли политическа
воля за тези две дати или няма. Вторият
беше икономическият и на него бих искал
да обърна внимание.
Ако ние правим
извадка колко дни в годината в България
се работи и не се работи и търсим резултата
като цяло, ще видим, че увеличаването
на празниците не влияе благоприятно на
това, което се нарича съвкупен обществен
продукт. В този смисъл идеята за още
празници, разбира се, би била добра, но
тя трябва да бъде много внимателно
преценена - това го вметвам и не бих
искал да го развивам надълго и нашироко
- и от тази гледна точка. Разбира се, аз
подкрепям политическата воля 6 септември
да бъде официален празник. И това не е
само мое становище, доколкото ми е
известно то е и становище на нашата
парламентарна група. Така че няма проблем
в това отношение. Но изразеното в едно
изказване мнение, че трябва да търсим
и други дати, трябва вече много внимателно
да бъде прецизирано.
Що се касае до
втория законопроект - за изменение на
Кодекса на труда от 1951 г. в неговия дял
трети, който касае държавното обществено
осигуряване, ние имаме вече един Закон
за фонд "Обществено осигуряване",
обаче тук трябваше още няколко такива
да бъдат приети. И в предишния парламент
имаше готовност по тях, но не стигна
време. Но няколко закона трябваше да
бъдат приети. Аз виждам, че колегите от
Евролевицата са работили по една
концепция, която правителството на Жан
Виденов беше обсъждало. Тази концепция
е у мен и, разбира се, че аз подкрепям
подобни идеи.
Ако вие сте прочели
внимателно мотивите на колегите, ще
видите, че те са по-широки. Там се говори
и за фонд. Този фонд е записан като
"Болести и майчинство в концепцията
на правителството на Жан Виденов".
Няма никакво значение заглавието, но
явно е, изводът за мен е, че когато се
търси решение на проблемите, наистина
има и общи идеи. И тези идеи, разбира се,
колегите от Евролевицата, може и всеки
друг колега да ги внесе, изискват
законодателно решение.
Аз подкрепих
тяхната идея в комисията, но съм длъжен
да подчертая, че що се касае до правната
й страна, тя не е добре представена.
Разпоредбата, която се предлага да се
измени, е неясна като текст, защото има
две допълнителни вметвания, в които се
говори, в едното за концепция за временна
нетрудоспособност, такава концепция
поне не е известна, говори се за отпуск,
а същевременно в този член става дума
за парични обезщетения.
Аз подкрепих,
повтарям, тези идеи, а не толкова самия
текст, защото наистина се налага час
по-скоро законодателно решаване и
промяна или по-скоро отмяна на дял III от
Кодекса на труда от 1951 г., но не просто
отмяна, а решение в съвременните условия.
Председателката на комисия пое ангажимент,
тъй като това го има в становището на
комисията, съответните министерства
да дадат становище и този въпрос да не
се отлага. За съжаление, обаче, аз не
знам вносителите дали са получили
допълнително информация, за да могат
да си разработят идеята, защото все пак
тя в този парламент е тяхна, виждам, че
днес няма представители на министерствата.
Бих
искал в заключение, господин председател
и уважаеми колеги, да кажа, че наистина,
за да не правим промени на парче, ние
трябва да видим още веднъж тази материя
отнесена и към Закона за детето, тъй
като и тогава, когато я обсъждахме,
ставаше дума за това, да я видим въобще
към социалното осигуряване, към
краткосрочното осигуряване и фактически
в рамките на тази година, не по-късно,
ние най-после да направим тези законопроекти
- един или няколко - които да отменят
Кодекса на труда от 1951 г., дял III, за да
не се бърка и председателят. Благодаря
ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Статков.
Реплика - господин Велислав
Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ
(СДС): Уважаеми господин председател,
уважаеми колеги! Аз ще направя реплика
по изказването на господин Статков за
първия законопроект.
Господин Статков,
не е толкова важно количеството на
празниците, когато говорим за историята
на един народ, защото горко на този
народ, който не тачи собствените си
исторически дати и който има къса
историческа памет. Аз по-скоро съм
изненадан, че в един друг период - преди
1990 г. - не само 6 септември, но и 3 март не
беше празник.
Ако говорим за количество,
отпаднаха някои други празници - 9 и 10
септември, 7 ноември. Така че едва ли е
нарушено толкова количеството. Но нека
да се научим да тачим и да празнуваме
българските си празници, когато
българският народ със собствените си
усилия е постигнал нещо.
Аз пак повтарям,
че се радвам, че днес българският
парламент ще реши този въпрос, надявам
се, единодушно. Искам да благодаря и на
председателя на Народното събрание, че
именно той от ранга на своята институция
прави това предложение, защото отвън
на нашата сграда пише: "Съединението
прави силата!". Благодаря. (Единични
ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Величков.
Втора реплика - господин
Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ
(СДС): Уважаеми господин председателю,
уважаеми госпожи и господа народни
представители! Уважаеми господин
Статков, логиката Ви, че с увеличението
на празниците се влияело по някакъв
начин на брутния вътрешен продукт,
според мен не издържа - тоест увеличаването
на празниците можело да доведе до пагубни
последствия в икономиката.
Господин
Статков, цяла Европа празнува Коледните
празници някъде около десетина дни. И
една малка Холандия, в тази връзка, която
празнува Коледа както целия християнски
свят, произвеждаше брутен вътрешен
продукт пет пъти по-голям от този на
социалистическа България. Тоест не бива
да се внушава чрез тази висока трибуна
на обществото, че чрез увеличаването
на празниците... Тук става дума за една
светла дата за българския народ, става
дума за дата, свързана с българския
национален идеал. Не бива да се спекулира
така лековато с тези светли дати на
нашата история. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За
дуплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ):
Уважаеми господин председател, колеги!
Странно защо се вадят думи и контекст
от изказване. Аз категорично подчертах,
че има политическата воля в Парламентарната
група на левицата и, разбира се, като
изказваше своята позиция, 6 септември
да бъде официален празник. Но тук вече,
държа да го подчертая, идеята и за други
празници изисква, наистина изисква да
се прецени доколко това са такива дати,
които обединяват, които наистина са
значими. И второ, тя не може да не бъде
погледната, говоря и за други, защото
се спомена в едно изказване и това беше
повод аз да направя такава кратка
реплика, не може да не бъде прецизирана
от тази гледна точка, защото опитът на
другите страни показва, че те отчитат
този факт - какъв съвкупен обществен
продукт се произвежда. Отчитат го. Тогава
в предишната комисия бяха дадени даже
факти, тук е господин Койчев, който беше
председател на тази комисия, когато
обсъждахме този проблем. Ние не можем
да не мислим и за тази страна на въпроса.
Иначе желанието да има много празници
е нещо хубаво.
Що се касае до другите
аргументи, които се изказаха, аз трябва
да ви кажа, че много нашироко се разля
въпросът - за преоценката на историята
и т.н. - нещо, което отива на този елемент,
който и господин Йорданов се опита да
внесе - да търсим актуалност по различни
поводи в един конкретен законопроект,
който касае конкретно нещо. Мен ми се
струва, че ако се тръгне по този път, ще
се сгреши. Много ще се сгреши, защото,
прав беше господин Ганчев, че господин
Йорданов точно днес, когато ние говорим
за днешната реалност, прави преценка
на едно минало, в което, ако е чел
дипломацията на Кисинджър, има много
други неща. И ако е праволинеен да цитира,
има много неща, върху които трябва да
се замислим.
А що се касае до 9 септември
и т.н., мисля, че в това отношение има и
много аргументи "за" и в една друга
конфигурация и други такива проблеми
биха могли да бъдат поставени. Но
повтарям, не това е темата днес и аз не
бих искал да се отклонявам.
Още веднъж
подчертавам: ние подкрепяме 6 септември
и не от днес, не от вчера. Аз съм бил
председател на Общински съвет на БСП в
Монтана и съм го празнувал 1992 г. Така че
няма проблеми там, където вие ги търсите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има
думата господин Александър Джеров -
заместник-председател на Народното
събрание. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ
(НС): Уважаеми господин председател,
уважаеми колеги! Ще взема становище по
два въпроса.
Първо, господин Руси
Статков правилно постави въпроса, че
всъщност, за съжаление, имаме два
нормативни акта с едно и също съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Наименование.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
Единият нормативен акт, закон е Кодексът
на труда от 1951 г., който е запазен само,
малко наизуст работя, с глава трета и
той действа именно като такъв в
общественото осигуряване. След него
има гласуван Кодекс на труда, за който
нормално говорим и който включва
цялостната система на трудовите
правоотношения. Затова е правилно,
когато уточняваме и като кажем само
"Кодекс на труда", да добавим онова,
което е необходимо, за да се знае за кой
от двата кодекса на труда говорим.
Естествено, това поставя може би пред
нас задачата да нямаме такъв паралел
на два еднакви по название нормативни
актове. Това е първият въпрос.
Вторият
въпрос, по предложението, направено от
председателя на Народното събрание за
корекция, за изменение в чл. 154, ал. 1 и да
се добавят думите, не става дума за
добавяне на думите, а за допълване на
празниците с още един: 6 септември - Ден
на Съединението.
Аз изразявам тук
становището на Парламентарната група
на Народния съюз. Ние поддържаме изцяло
така направеното предложение. Може би
трябваше много по-отдавна и тази дата,
и този ден, този исторически факт да
влезе в съзнанието, в списъка - по-точно
казано, на празниците.
Аз не бих
споделял виждането, че когато определяме
националните празници, трябва да
изхождаме от някакви икономически
интереси, вреди, загуби и тъй нататък.
Или имаме един национален празник, или
нямаме. Когато имаме национални празници
ще ги тачим, ще ги уважаваме и това ще
бъдат неработни дни.
Мисля, че Република
България няма да пострада икономически,
ако включи в списъка на празниците и
още един такъв ден. Нека да уважаваме
българската история!
За съжаление,
имаше един период, в който ние забравихме
българската история, българските
ценности, впрочем истинската българска
история и вмъкнахме в историята факти,
дни, които нямаха нищо общо с българския
народ. Затова дълг е на нашето Народно
събрание да включим в празниците и тази
дата - Шести септември, защото Денят на
Съединението мисля, че няма защо да
обяснявам, е такъв важен момент в
българската история, който не може да
бъде пренебрегнат. И освен това има един
друг ефект, когато ние поставяме Шести
септември - в случая денят на Съединението
- в списъка на националните празници.
Нека българската младеж малко повече
да бъде научена, че България има прекрасни
моменти, има прекрасни дни и тях трябва
да ги тачим. С други думи самото уважение
към деня е налице, но също така нека да
възпитаваме и младежите да уважават
българската история. Благодаря ви.
(Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров,
включително и за правните разяснения.
Има
думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ
(независим): Уважаемо ръководство на
Народното събрание, уважаеми колеги!
Аз подкрепям и приветствам идеята Шести
септември да бъде официален празник на
България.
Смятам, че основанията за
това са ясни на всички и са близки на
повечето от нас.
Шести септември е
една от малкото дати, на която България
е съумяла да направи нещо самостоятелно,
въпреки волята на великите сили -
подчертавам - на всички велики сили.
Същите тези, които съвсем целенасочено
разпокъсаха страната ни на Берлинския
конгрес, а бяха подготвили разпокъсването
още много преди Берлинския конгрес.
Историята на дипломацията в това
отношение е красноречива.
Искам да
подчертая, че примерът на Шести септември
е това как може и трябва да се използва
- подчертавам - да се използва от една
малка страна промяната в отношението
между някои велики сили. Два или три дни
преди Шести септември турското
правителство връчва демарш на
Великобритания, тя да изтегли войските
си от Египет. Стамболов като един много
проницателен политик, стратег, държавник,
оценява, че това може да означава ясно
и категорично, че до тогавашната
категорична и винаги във всички случаи
подкрепа на Великобритания за Турция
ще бъде поставена под въпрос.
Забележете,
Великобритания традиционно е подкрепяла
Турция в геополотически план не само в
нашия регион, но неочаквано появилите
се интереси на Великобритания към
Суецкия канал, който е открит десетина
години преди това, в края на 60-те години,
изведнъж променя традиционните отношения
между две велики тогава сили, от които
едната все още продължава да бъде
такава.
Моето съображение е, че ние,
идеализираме отношението на великите
сили към нас, но подчертавам, когато
решим да се озъбим на някоя от тях,
изпадаме в съвършено неразумен телешки
възторг от умилението на някоя от другите
към нас. България никога не е била
фаворитка на нито една велика сила.
Напротив, с наши територии, с наши
интереси винаги са стимулирали
регионалните си фаворити всички велики
сили досега.
И в това отношение просто
аз бих препоръчал на народното
представителство и на тези, които то
излъчва, далеч по трезво отношение към
интересите на великите сили, далеч по
консолидирано отношение към интереса
на България.
И ще напомня още едно
нещо - съединението прави силата, да,
вярно е. Но някой, господа народни
представители, трябва да направи самото
това съединение. Нека тази велика дата
да не бъде поредното основание, поредният
повод за раздори. Нека от време навреме
правим това съединение, което прави
силата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Смоленов.
Заповядайте, имате думата,
господин Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ):
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да бъда
съвсем кратък. Като, разбира се, подкрепям
всички тези аргументи, които бяха
изложени, най-вече исторически справки,
които бяха направени във връзка с
предложението за 6 септември, ще кажа
още един свой аргумент, който ме кара
абсолютно убедено да подкрепя това
предложение. Това е именно, че тази дата
е един символ, един знак и за всички нас,
които живеем в това време, а и за нашите
деца. Това е знак, че сред страшно многото
дати и години на разединение на българите
и противопоставяне на българите ние,
българите, имаме и времена, когато сме
били единни, когато сме били заедно и
точно в тези времена ние сме успявали.
Аз мисля, че приемането на едно такова
решение е изключително отговорно и до
голяма степен насочено и към бъдещето.
И аз мисля, че точно нашето Народно
събрание - Тридесет и осмото Народно
събрание, би трябвало да направи това,
защото съм убеден, че ако го направим,
всички българи, както и нашите деца ще
си спомнят, че имаме една дата, имаме
един национален празник, който непрекъснато
ще ни напомня, че когато сме били заедно,
когато сме се обединявали около нещо,
което ни свързва като българи, точно
тогава сме успявали! Аз ще подкрепя това
предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има
думата господин Иван Куртев -
заместник-председател на Народното
събрание.
ИВАН КУРТЕВ (СДС):
Уважаеми господин председател, уважаеми
госпожи и господа народни представители.
Трети мандат съм в Народното събрание,
но си признавам, че никога не съм заставал
на трибуната с такова вълнение.
Шести
септември за мен винаги е бил най-големия
ден в новата ни история. Денят, в който
българският народ е постигнал една
победа, а много малко победи е постигал
нашият народ, нека да си признаем, и
постига една безкръвна победа, една
победа въпреки всичко!
Шести септември
е същевременно една изстрадана дата.
Този много велик за българите ден по
различни причини вече повече от 100 години
е пренебрегван. Най-напред поради липсата
на историческа дистанция, да го наречем
така, поради различното отношение към
дейците на Съединението, тъй като всички
те са и политически лица, а политическите
страсти продължават понякога доста
дълго, така че дори и преди идването на
комунизма в България, 6 септември, ако
направите една проверка ще видите, че
не е получил онова признание, което е
заслужавал.
А за времето на комунистическото
управление пък той беше направо забравен.
И не само беше забравен, беше проблем
да се работи и от историците по неща,
свързани с този много голям за България
ден.
Колкото и малко да съм работил в
тази област, не знам дали знаете, но и
аз бях един от изследователите на тази
дата, затова така се вълнувам, беше много
трудно и това могат да потвърдят и други,
които са се занимавали с история, беше
много трудно да се издаде нещо, свързано
с 6-и септември почти до 1985 г. ,
когато станаха 100 години от събитието
и беше направено едно национално
честване.
Значението на 6-ти септември,
аз тук още един аргумент искам да дам в
подкрепа на аргумента, че той ще стане
национален празник, 6-и септември е
естественият завършек на българското
Възраждане. Неслучайно сред дейците,
които правят 6-и септември, са хора, които
са работили още с Левски, като Иван
Арабаджията, Иван Андонов, неслучайно
там са хора като Захари Стоянов, като
Стефан Стамболов, като Спас Турчев,
които са сред организаторите на Априлското
въстание. Дори ако щете, неслучайно
най-големият изследовател на този период
- Димитър Страшимиров, когато издава
"Архива на Възраждането" в два
тома, първият том обхваща периода до
Освобождението на България, а вторият
том от "Архива на Възраждането"
обхваща документите, свързани със
Съединението на България.
Следователно
6-и септември трябва да бъде приеман и
точно като такава една дата - като
върховия момент от Възраждането на
България, от онзи исторически процес,
който прави от нас това, което сме ние
днес. И в списъка на сегашните официални
празници на нашата страна, ако погледнем,
ще видим, че точно такъв един ден липсва
- един ден на народна победа. Защото
имаме Ден на народните будители, имаме
24-и май, имаме 3-и март, но ден, в който да
се отбелязва една народна победа, чисто
народна победа, само наша си, без ничие
друго участие, ден, който да подхранва
и самочувствието на младите поколения,
нямахме.
От тази гледна точка
предложението на господин Йордан Соколов
и на група народни представители 6-ти
септември да стане официален празник
е нещо, което аз изцяло адмирирам и искам
да благодаря предварително на всички
вас, които ще подкрепите този законопроект,
аз съм убеден в това, и този много велик
ден в нашата по-нова история ще намери
онова признание, което винаги е заслужавал.
Благодаря ви. (Частични ръкопляскания
в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има
ли други желаещи?
Господин Руси Статков
има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ):
Уважаеми господин председател, колеги!
Аз мисля, че не бива да продължаваме с
различните интерпретации и свои лични
виждания за 6-ти септември, да се
отдалечаваме от главното, което наистина
е много важно. Не мога да се съглася,
господин Куртев, тъй като съм учил
история през този комунистически период,
за който Вие казвате, че не е писано. Там
имаше наистина много факти във всички
учебници, които са излизали, и достатъчно,
за да можем и аз, и моите съученици да
имаме това отношение към тази дата, към
Съединението. Моля ви, се не бива всичко,
което ни се иска да го представим в
някаква светлина, да го приписваме като
негатив на комунизма. Просто не е
вярно.
Що се касае до това, че не е бил
официален празник, наистина е така. И
още веднъж изразявам и волята на колегите
и не само от този парламент, а и от
предишния, защото ние го бяхме приели
това, оставаше техническото решение...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо
не го приехте техническото решение?
РУСИ СТАТКОВ: Не
можахме да го приемем, защото си вървеше
ръка за ръка с други предложения за
празници. И ние търсим обединението.
Това предложение трябва да се приеме с
консенсус. И всяко едно предложение за
празници трябва да се приема с консенсус.
Защото всеки друг празник, който е приет
без консенсус, не може да бъде официален
празник на България. И такъв трябва да
ни е подходът.
Затова още веднъж
казвам: ние ще подкрепим датата, но моля
ви се, нека да не продължаваме с различни
интерпретации, които ни отдалечават от
тази подкрепа и ни карат не да мълчим,
а да се възмущаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За
дуплика има думата господин
заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС):
Уважаеми господин председател, уважаеми
дами и господа! Уважаеми господин
Статков, наистина, по-млад сте и затова
може би не знаете някои неща. Аз неслучайно
казах, че преди 9-и септември 6-и септември
не е ценен по достойнство. Защо? Защото
участник е бил Стамболов, а Стамболов
не е бил много долюбван; участнци са
били Захари Стоянов, Димитър Ризов, Иван
Стоянович и т.н. Партизанщината я е имало
и тогава. Вие наистина сте по-млад и
сигурно не знаете, но в първите години
след 9-и септември не само 6-и септември
беше забравен, Захари Стоянов беше
забранен, господин Статков, Иван Вазов
беше изваден от читанките! И по-добре
да не се връщаме към тези неща наистина.
Но това си беше факт. И мога да ви споделя
собствените си патила - 7 години
ходене по мъките, за да излезе една
книга, посветена на Съединението. Ако
беше на 6 септември денят на трамвайната
стачка, сигурно щяха да я издадат за 24
часа. Такива бяха нещата.
Затова нека
наистина се обединим около този много
голям ден. Без да търсим поради какви
причини досега не е бил оценяван, да го
обявим най-после за национален празник
и да имаме един хубав национален празник.
(Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря на господин
Куртев.
Други желаещи да се изкажат?
Няма.
Преминаваме към
гласуване.
Ще гласуваме, както е
по Правилника за организацията и
дейността на Народното събрание, отделно
двата законопроекта. Наистина се оказва,
че има нещо, което не би трябвало да бъде
така - два нормативна акта с едно и също
заглавие: Кодекс на труда от 1986 г. с
редица изменения след това и Кодекса
на труда от 1951 г., това е всъщност само
един дял от най-стария Кодекс на труда,
така нареченият дял трети, но той си е
останал като самостоятелен нормативен
акт, по отношение на който е вторият
законопроект.
Моля, гласувайте на
първо четене законопроект за допълнение
на Кодекса на труда N 540174, внесен от
Йордан Соколов и група народни
представители.
Гласували 199 народни
представители: за - 199, против и въздържали
се - няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът
е приет на първо четене.
За процедура има
думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС):
Уважаеми господин председател, уважаеми
колеги! На основание чл. 66, ал. 2 от
Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание предлагам да
преминем към гласуване и на второ четене
на същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това
предложение има ли някой? Няма.
Моля,
гласувайте направеното предложение.
Гласували
192 народни представители: за - 192, против
и въздържали се - няма.
Предложението
е прието.
Преминаваме към второ четене
на законопроекта за допълнение на
Кодекса на труда.
Господин Влашки,
имате думата за доклад.
ДОКЛАДЧИК
МЛАДЕН ВЛАШКИ:
З А К О Н
за
допълнение на Кодекса на труда
Параграф
единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "24
май - Ден на българската просвета и на
славянската писменост" се добавят
думите "6 септември - Ден на Съединението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и
параграф единствен на законопроекта.
Гласували
199 народни представители: за 199, против
няма, въздържали се няма.
Законът е
приет единодушно на второ четене.
(Ръкопляскания.)
Преминаваме към
гласуване на първо четене на Законопроекта
за изменение и допълнение на Кодекса
на труда от 1951 г.
Моля, гласувайте този
законопроект на първо четене.
Гласували
179 народни представители: за 79, против
11, въздържали се 89.
Законопроектът не
се приема на първо четене.
Има думата
госпожа Петя Шопова, заместник-председател
на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ):
Уважаеми господин председател, уважаеми
колеги! Мисля, че в пленарната зала не
стана ясно, че има обща воля за това
духът на законопроекта да бъде подкрепен
на първо четене, какъвто е смисълът на
първото четене.
От името на парламентарната
група моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване на
първо четене законопроекта за изменение
и допълнение на Кодекса на труда от 1951
г.
Моля, гласувайте.
Гласували 201
народни представители: за 160, против 1,
въздържали се 40.
Законопроектът е
приет на първо четене.
