-Св. Фотий е роден между 810 и 820 г. в Цариград.
Родителите му принадлежали към първите цариградски семейства.
Баща му Сергий е бил спатарий, брат на Св. Патриарх Тарасий (784–806).
Известно е, че Св.Фотий е получил високо образование.
През 838 г. е включен в посолството до арабския халиф Мутасим (833–842). Назначен е за протасикрит, началник на императорската канцелария и протаспатарий.
Родителите му били благочестиви християни и ревностни застъпници на иконопочитанието.
Заради това били преследвани при управлението на императорите иконоборци.
Баща му бил лишен от длъжност и имущество, но това не му попречило да даде на сина си блестящо образование.
Доброто му образование и изключителният му ум дали възможност на св. Фотий бързо да се издигне в служебната йерархия. Първоначално постъпил в императорската гвардия, а по-късно заемал редица длъжности в държавната канцелария.
През 858 г. настъпила коренна промяна в живота на Фотий.
Патриарх Игнатий бил свален от патриаршеския трон и за негов приемник бил посочен Фотий. Бил интронизиран на празника Рождество Христово.
Тази промяна е един от нередките случаи на намеса на императорската власт в делата на Църквата.
В първия период, когато Фотий е патриарх на Константинопол, той изпраща с покръстителска мисия братята Св.Св. Кирил и Методий в Моравия.
Известно е, че той, заедно с императора, ръководи защитата на Константинопол от нападението на русите на 18 юни 860г.
Св.Фотий призовал Св. Богородица да защити Града, като потопил във водите на Златния рог една свята реликва – нейната риза, пазена във Влахернската църква.
Ризата на Богородица днес се намира в Грузия
В този момент станало чудо - вдигнали се вълни, които потопили
руските плавателни съдове. Така загинали руските нашественици водени от Асколд и Дир.
Градът бил спасен!
Фотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз Борис I по време на византийския император Михаил III.
През 864 г. кръщението на св. цар Борис-Михаил става при духовното участие на патриарх Фотий, който изпратил за това архиереи от Константинопол.
Светият патриарх участвал живо в започващия духовен живот на новопокръстения княз.
Св. Фотий пише през 866 година послание към св. цар Борис, в което излага същността на християнската вяра и основите на християнската нравственост, както и конкретни практически наставления
(πρὸς τὸν Χαγᾶνο τῶν Βουλγάρων Βόριδα).
(Към Хагана на българите Бориса)
„Началстващият трябва да е преизпълнен със съвършенства и благонравие...
И ти, ако само поискаш, можеш да принесеш на Бога прекрасна и най-въжделена жертва - да Му посветиш чист живот и прав ум.
Някои смятат, че достойнството на царуващия е да образува от малката държава голяма, а аз по-скоро бих казал - от лошата да създадеш прекрасна".
Това е възможно „не иначе, освен чрез прекрасен управник. Причинител на благополучието винаги считай Бога - най-бързия помощник".
В какво се състои работата на един княз
Едни добрини, пресветли и обични наш сине, малка и временна полза принасят на ония, на които те се правят. Но истински добрини са ония, които имат свойството да правят душата по-добра, като я очистват от заблуждения и страсти и я озаряват със сиянието и блясъка на добродетелите и на истината; защото те принасят на душата, която е нещо безсмъртно и богоподобно, големи и безсмъртни придобивки и неотемлимото и небесно богатство.
Вродено е у човеците съзнанието, че трябва искрено да обичат Бога и да му служат, а подобните си да обичат и любят като себе си. Но понеже волята не се съпътства от съзнанието, затова стана нужда всеобщото мнение да се предписва като повеление и закон. Но всичко това трябва да се пази с всички сили от всеки човек, управител и управляван, стар и млад, богат и беден. Защото природата на всички е еднаква, общи са и повеленията, та е необходимо всички да ги пазят прилежно.
Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие. Защото това, което човек слуша с удоволствие, той не се срамува и да го каже. А говори ли нещо, без да се срамува, това е голямо доказателство, че той няма да се засрами и да го извърши. Изобщо пази се да не ти се изплъзне езикът, защото много пъти като извърши грешка с някоя много къса дума, той причинява голяма вреда и излага самият живот на човека в опасност.
Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите и убедителните наглед доводи и на ония, които онеправдават.
Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други и – какво казвам – цели градове и домове е сривала.
Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на обществото, а много състрадателен към тия, които прегрешават към тебе.
Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят Бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт.
(Превод на откъса : Варненски и Преславски Митрополит Симеон)
Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение “Библиотека”, в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които сега не съществуват.
Произведенията на Фотий са с разнообразна тематика екзегетически, догматични, паренетични и в областта на църковното право:
- „Лексикон“ е сборник с пояснения на думи и изрази от античните гръцки автори, Септуагинта и Новия завет, подредени по азбучен ред;
- „Морививлос“ или „Библиотека“ е сборник с описания на книгите, които притежава в своята библиотека и е прочел с бележки откъси 279;
- „Амфилохия“ сборник, съставен по молба на един от учениците му Амфилохий от Кизик, под формата на около 300 въпроси и отговори с богословска тематика;
- „Номоканон“ и Фотиеви отговори на десет въпроса по църковноправни проблеми;
- „Епанагога“ – серия от въпроси и отговори по канонично право – Фотий се смята за автор на увода и част от произведението;
- 22 хомилии;
- догматични и полемични произведения: трактат срещу манихейската ерес (павликянството), трактат, посветен на Светия Дух;
- химнографски произведения;
- писма, сред които
са две, отправени към княз Борис І.
Слово за Връбница и четверодневния Лазар са включени в превод на старобългарски в Супрасълския сборник.
Създател е на Сеиминарията на остров Халки в Мраморно море, където са се обучавали и много български духовници.
Учител е на Св. Кирил и Св. Методий.
След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император Лъв VI Философ.
Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел Симеон Велики, който е учил в Магнаура - школата към Сената на Империята.
Св. Фотий прекарал последните си години в уединение и се преставил пред Господа на 6 февруари 891 година.
„Той съчетавал в себе си всички възвишени дарби - голям ум, дълбок гений, жив дух, воля - ту гъвкава като злато, ту твърда като желязо. Неговата страст за четене била извънредна и по цели нощи прекарвал над книгите.
Изкусен оратор, изряден писател както в прозата, така и в поезията - в много неща сравняван с древните писатели, той знаел всички науки на своето време и на миналите векове, във всичко отличен, така че нямал равен на себе си...
Прибавете към тия качества и приятния му външен вид, сериозното държание, благото и сдържано поведение..."
Така рисува портрета на св. патриарх Фотий векове по-късно един от най-големите му неприятели, римокатоликът Ягер.
Свързана тема на този блог:
НА 6 ФЕВРУАРИ ЧЕСТВАМЕ СВ. ПАТРИАРХ ФОТИЙ ВЕЛИКИ
http://toshev.blogspot.bg/2016/02/6.html
Свети Патриарх Фотий Велики
http://toshev.blogspot.com/2019/02/blog-post.html
