Свети Георги Зограф,.....
 |
| сн. Л. Тошев |
......Чудотворната Аравийска икона, Свети мощи и осветено коливо за празника на Свети Георги Победоносец приготвено от монасите в Зографския манастир .......
ЧУДОТО НА СВЕТИ ГЕОРГИ С БЪЛГАРИНА
"Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил.
Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Иосиф (Стефан) и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път.
Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ (схима), представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.
И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брата си и се покачи на престола. Тогава срещу него (Симеон) се надигна маджарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живее князът, а навън, при народа.
Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. И аз извиках високо:
"Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави".
Па се обърнах и към свети Георги и казах:
"Свети Георги при светото кръщение попът ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците".
Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И като се озърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час".
Щом изрекох тия думи с плач, ето, моят кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи до него.
И пак рекох: "Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене".
Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на Свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.
После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: "Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на Светия Мъченик Георги.
Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш Славата Божия".
И запитах: "Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? - Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше".
- И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите.
И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата.
Като се почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.
Когато се върнахме у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих: "Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери Твоята рабиня Мария!". После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох:
"Скови ми, братко, кръст от тия обръчи".
Той ги скова, както ми беше казал светецът.И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на светия Великомъченик Георги".
"Житие, страдания и чудеса на свети великомъченик Георги",
Издание на манастир Св. вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2006г.
Този разказ е по Ръкописен пролог от 14-15 век, който се пази в БАН. Същият разказ се съдържа и в Пролог от 14 век, пазен в Троице-Сергиевата лавра.
 |
| худ. Алфонс Муха "Света гора - Атон" |
 |
| С дядо Неофит в библиотеката на Зографския манастир |
 |
| В кутията е Служебникът на Патриарх Евтимий Търновски, а до него е оригиналната История на Св. Отец Паисий Хилендарски |
Кога Гергьовден беше обявен за официален празник :
СТО ДВАДЕСЕТ И СЕДМО
ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 6 май 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
София, сряда, 6 май 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
06/05/1998
Председателствали:
председателят Йордан Соколов и
заместник-председателят Иван
Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Иван БойковПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Секретари: Калчо Чукаров и Иван БойковПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
(…)
На основание
чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията
и дейността на Народното събрание, искам
да направя едно съобщение и едно
предложение.
На заседанието на Председателския съвет тази сутрин единодушно се съгласихме да бъде внесен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с параграф единствен: "В чл. 154, ал. 1 след думите "Първи май - Ден на труда и на международната работническа солидарност", се добавят думите "6 май, Гергьовден - Ден на храбростта и Българската армия".
На Председателския съвет проектозаконът е подписан от представителите на всички парламентарни групи и от председателя на Народното събрание. Разпределен е на водеща комисия, дори вече има становище.
Така че моето предложение е, ако не възразявате от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, тяхната точка днес да стане т. 2, а т. 1 да бъде "Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда" за обявяване на 6 май за официален празник.
На заседанието на Председателския съвет тази сутрин единодушно се съгласихме да бъде внесен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с параграф единствен: "В чл. 154, ал. 1 след думите "Първи май - Ден на труда и на международната работническа солидарност", се добавят думите "6 май, Гергьовден - Ден на храбростта и Българската армия".
На Председателския съвет проектозаконът е подписан от представителите на всички парламентарни групи и от председателя на Народното събрание. Разпределен е на водеща комисия, дори вече има становище.
Така че моето предложение е, ако не възразявате от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, тяхната точка днес да стане т. 2, а т. 1 да бъде "Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда" за обявяване на 6 май за официален празник.
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към
разглеждането на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата председателката на водещата Комисия по труда и социалната политика госпожа Дянкова.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата председателката на водещата Комисия по труда и социалната политика госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие вече разбрахте, че сутринта на Председателския съвет беше взето това добро решение - 6 май да бъде обявен за официален празник, вследствие на което Комисията по труда и социалната политика се събра и реши да подкрепи този законопроект за промяна в чл. 154 на Кодекса на труда. Цялата комисия единодушно подкрепя законопроекта за допълнение на чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда, с който се обявява за официален празник 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.
Това е едно много кратко становище, но мисля, че е едно много дълбоко послание от името на комисията към целия български народ и към Българската армия, както и към всички други слоеве от населението, които празнуват днешния празник. Аз мисля, че по този начин комисията даде своя принос за националната гордост и за националното достойнство на българския народ. От догодина се надяваме, че този празник наистина ще бъде празнуван от всички хора в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да вземе отношение?
ОБАЖДАТ СЕ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда N 854-01-51.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 203, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожа Дянкова има думата за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение да приемем и на второ четене това изменение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? - Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 191 народни представители: за 189, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 191 народни представители: за 189, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност" се добавят думите "6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграф единствен.
Гласували 192 народни представители: за 191, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
От догодина Гергьовден става официален празник на Република България. (Ръкопляскания.)
