 |
| Иконата "Достойно Есть" |
Празникът ѝ е на 11/24
юни.
Богородичен химн
Достойно е, наистина,
да Те облажаваме, Богородице,
Достойно есть яко воистину блажити
Тя, Богородицу, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, Те величаем. присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего. Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу Тя величаем. |
Химнът
Достойно есть!
Изпълнява
Русенският митрополит Неофит - днес Патриарх
Български и Митрополит Софийски.
Килията "Достойно есть!", близо до столицата на Св.Гора - Карея, е към манастира "Пантократор".
През вековете тя е обитавана от български монаси.
Имала е издателство и книжарница за християнска литература на български език.
Схимонах Паисий Българин (1810-1910г.
от Свищов, със светското име Прокопий х.Константинов – починал на 24 юни 1910г. на 100 години, е служил в килията десетилетия, занимавайки се активно с книжовна дейност.
Той е чичо на писателя Алеко Константинов.
Последният монах в килията от България, отец Йоан от Св. Врач (Сандански) почина неотдавна, без да вземе при себе си други българи.
Той беше увлечен от т.нар зилотство, т.е. да се противопоставя на Вселенския Патриарх, по подобие на "бунтовниците" от манастира Есфигмен.
Това усложни допълнително намирането на решение с намесата на Вселенската Патриаршия и на Манастира "Пантократор" .....
Отец Йоан в края на живота си беше пренесен в друга килия, където монаси се грижиха за него.
През това време килията беше ограбена, а и без обитатели това българско място на Атон просто рухва.
Вероятно манастирът "Пантократор" ще настани в тази килия други монаси, които едва ли ще са българи.
Една страница от нашата история се затвори!
Безславно...
Моето посещение и разговори с епитроп от Манастира "Пантократор" показа, че те са добре настроени към българите и биха приели монах в тази килия, при съответните условия....
Дори поискаха книги по богословие на български език,които да предоставят на български поклонници идващи в Манастира, имащи интерес към религиозно четиво на своя език.
Книги и Библия изпратих своевременно и те бяха получени успешно.
В края на тази страница ще видите постресаващи видеозаписи на трагичното състояние на постройката.
Манастирът "Пантократор" започна да набира средства за спешен спасителен ремонт на килията.
Според църковното предание на 11 юни 982г. в тази килия, Архангел Гавриил изпял пред монаха Гавриил Химна с който възпявят Св.Богородица на Небесата - Достойно Есть!
Още тогава иконата пред която се е случило това чудо е пренесена в Карея и е главната икона на Света гора.
Намира се в общата църква на Прота в Карея.
Ефория"Зограф" създадена от цар Борис III, управлява не само имотите на Зографския манастир но и един земеделски имот с метох в село Расово, Ломско, който е на Килията "Достойно Есть".
Средствата от него би трябвало да отиват за поддръжка на Килията "Достойно Есть" при положение, че тя запазва българския си характер!
В Народното събрание въпросът беше поставян няколко пъти, преди да се стигне до това положение.
Ще може да прочетете питанията и отговорите ....
За съжаление това не се оказа достатъчно!
Прости ни Света Богородице за липсата на интерес към запазване на тази светиня !
 |
| Чудесата на Пресвета Богородица, събрани и издадени от Схимонах Паисий Българин |
 |
| Житието на Св. Алексий Человек Божий издадено от Схимонах Паисий Българин. Денят на който се чества Св. Алексий е именен ден на Алеко Константинов - братов син на Схимонах Паисий. |
 |
| Квитанция издадена от Килията "Достойно Есть" през 1880г. В бележката се споменава старецът Паисий монах |
Изгубихме ли килията Достойно есть на Света гора Атон
https://www.youtube.com/watch?v=si0lX4ogams
Историята
на Килията
може да се прочете тук :
От сайта Света гора-Зограф:
 |
| Вдясно- част от големия скит Св.Ап. Андрей. Най-долу - килията "Достойно Есть" |
 |
| Скитът Св.Андрей и отляво на него - долу показано със стрелка - Килията "Достойно Есть" |
Недалеч от Карея, в
местност, принадлежаща на манастира
“Пантократор”, се простира голяма
долина, в която се намират множество
келии. Сред тези монашески убежища се
издигала съществуващата и сега келия
с малка църква, посветена на Успението
на Божията Майка.
В тази келия уединено се спасявали един старец - иеромонах, който вече бил на преклонна възраст, и неговият послушник.
И двамата били
благоговейни, внимателни към монашеския
си живот и към вечното спасение.
Рядко
- само поради крайна нужда, оставяли
уединението си.
Веднъж се случило така,
че старецът на този послушник, като
пожелал да изслуша всенощното бдение
срещу неделния ден в карейския съборен
храм Протат, отишъл там, а богобоязливият
му ученик останал да пази келията, като
получил от стареца заповед да извърши
както може службата у дома.
Щом се свечерило, той
внезапно чул чукане на вратата на келията
и като я отворил, видял пред себе си
непознат монах.
Добродетелният
послушник го приел приветливо и с
уважение в жилището си, където странникът
останал за през нощта. Когато дошло
време за утренята, и двамата се изправили
бодро и като издигнали сърцата и умовете
си към небето, започнали със страх и
благоговение, при безметежност и нощна
тишина да изливат молитвените си чувства
и славословия пред Създателя на всичко
съществуващо.
И умилителната им
нощна служба вървяла по реда си. Когато
в края на канона дошло време да величаят
с песнопения Възвеличената и да прославят
несравнено По-славната от серафимите
Приснодева, застанали пред иконата на
Божията Майка и започнали да Я възпяват.
Монахът домакин, пълен със сърдечно
умиление и благоговение към Всевъзпяваната,
изливал хваления към Небесната Царица,
пеейки ѝ обичайната древна песен на
свети Козма, епископ Маюмски “Честнейшую
херувим”, без да прибавя към нея никакви
други славословия, освен въздишки на
умилената си душа.
Но дивният гост дал
на умилителното песнопение друго начало
и пеел със сладкия си ангелски глас
така:
“Достойно ест яко
воистину блажити Тя Богородицу,
присноблаженную и пренепорочную, и
Матер Бога нашего”;
а към това вече
добавил и: “Честнейшую херувим” до
края на песента.
Удивил се монахът и
на чудния глас на пришълеца, и на
сладостното песнопение в чест на Божията
Майка.
Чудно! - възкликнал
той, като се обърнал с изумление към
появилия се непознат след края на
песента, трогнат и умилен до сълзи от
новите ѝ думи.
- Ние пеем само “Честнейшую”,
а такава песен “Достойно ест” никога
досега не сме чували нито ние, нито
нашите предшественици.Моля те, стори
любов, напиши ми тази песен, за да мога
и аз по същия начин да величая и да
прославям Богородица.
- Добре - отговорил
непознатият. - Дай ми хартия и мастило
и ще ти напиша тази песен.
- Прости, отче! -
покланяйки се и с прискърбие, с дух на
смирение и простота казал домакинът. -
Ние със стареца се занимаваме с молитва
и ръкоделие и рядко имаме нужда от хартия
и мастило, и затова сега нямаме нито
едното, нито другото.
- Тогава ми донеси
поне някаква каменна плоча - продължил
явилият се.
Монахът донесъл една
каменна плоча и я подал на непознатия.
А той, като я взел,
започнал да пише с пръста си върху нея
цялата гореспомената Богородична песен.
И, о чудо! Камъкът се
размекнал като восък под чудодейната
ръка на удивителния посетител. Пишещият
му пръст се врязвал дълбоко в него и
думите ясно и четливо се отпечатвали
върху камъка. Като написал цялата песен,
той подал плочата обратно на монаха
домакин и рекъл:
- Отсега нататък
всички православни пейте така!
И мигновено станал
невидим за изумения от необикновеността
на явлението поглед на благоговейния
монах. Това бил Архангел Гаврил, изпратен
от Бога да възвести на християните тази
нова, съставена от ангелите, подобаваща
на Божията Майка песен.
Радостен и благоговеен
трепет обзел смирения монах при вида
на чудесно изписаната каменна плоча.
Поразен от това събитие, той дълго
разглеждал с удивление написаните от
ангела букви върху нея и като препрочел
няколко пъти чудесните думи на тайнствения
си посетител, ги научил наизуст.
На
разсъмване божествената песен вече
тържествено звучала в устата на
благочестивия отшелник. Като се върнал
от бдението, старецът го заварил да пее
чудната песен и бил поразен от нея.
- Откъде си се научил
да пееш така? - попитал той послушника
си.
Тогава той разказал
на стареца всичко, което се случило,
показал и плочата с чудесно написаната
върху нея божествена песен. Старецът
внимателно изслушал необикновения
разказ на ученика си за явяването на
непознатия посетител.
Дълго с изумление
и ужас разглеждал изписаната с неземен
пръст каменна плоча и препрочитал
чудесно написаната върху нея божествена
песен.
После и двамата взели камъка,
представили го в Протата и подробно
разказали на Прота на Света Гора и пред
събранието на старците подробностите
на това чудесно събитие.
Тогава всички
с едни уста и с едно сърце прославили
Христа Господа, извършил такова чудо
за слава на Преблагословената Си майка,
и ѝ изпели новата песен, донесена на
земята от архангел Гавриил.
След това
съобщили на патриарха и на царя за това
чудесно явление на светогорския монах,
като подробно изложили в писмото си
всичко, което се било случило.
И за по-голямо
потвърждаване на истината му изпратили
в Константинопол и каменната плоча с
написаната върху нея песен на Божията
Майка.
И оттогава ангелската песен
“Достойно ест” като напълно изразяваща
славата и величието на възвеличената
повече от всички и по-славната от всички
небесни войнства Пресвета Дева Богородица
влязла в обща употреба от Христовата
Църква при божествена литургия и на
другите ѝ служби.
 |
| Аязмото от лявата страна на църквата, на мястото посочено от Архангел Гавриил |
Нещо повече, като се
разпространи по целия свят, тази песен
стана толкова обща и толкова любима на
всички православни, че сега дори и
малките християнчета я знаят и велегласно
и с голяма радост я пеят на Божията
Майка.
 |
| Наосът на църквата. Иконата "Достойно Есть" след изпяването на Химна от Архангела, по чуден начин сменила мястото си и застанала отдясно на Царските двери, където по традиция е иконата на Спасителя. Копие на иконата на Св.Богородица "Достойно Есть" и до днес стои отдясно на Царските двери. Оригиналът е в Карея - в църквата на Прота (Протатон) |
А иконата,
пред която била изпята тази радостна
песен, била взета от келията на
светогорските отци и била пренесена в
съборния храм “Протат” в Карея, където
и досега се намира в олтара на горното
място и излива благодатни дарове на
душевни и телесни изцеления върху
всички,
По същия начин и келията още от времето
на това чудесно събитие е наречена и
досега е известна на Света Гора с името
“Достойно ест”.
 |
| По време на чудото, иконите се разместили. Иконата на Св.Богородица е от дясната страна, а на Спасителя - отляво. Така са останали и до днес. |
 |
| Иконата "Успение Богородично". Надписите са на български.....Все още... |
А долината, в която
се намира тази келия, и до днес бива
наричана от всички: бдейн (тоест ψαλλειν
- пея - “пение”).
Това дивно събитие се
спомня тържествено и се празнува на
Света Гора на 11 юни.
А че това чудо
действително е древно и че явилият се
тогава ангел е бил Архангел Гавриил,
може да се види от специалната бележка,
намираща се в гръцките минеи при датата
11 юни, където се казва:
“на този ден е съборът
на Архангел Гавриил εν τω αδειν”.
Оттук се вижда, че
това чудо е станало на 11 юни. Затова
тогавашните отци започнали ежегодно
да извършват тържествен събор и литургия
в посочената долина, наречена бдейн в
памет на станалото там чудо и за слава
и чест на Архангел Гавриил.
 |
| Килията на картичка от началото на 20 век..... |
Както през време на
земния живот на Пресвета Богородица
той е бил пламенен певец, възпяващ
Нейното величие, Неин кърмител, Неин
служител и радостотворен благовестител,
така послужил и в предаването на хората
на тази наистина подобаваща за Божията
Майка песен, тъй като това служение е
прилягало само на него.
В древността
Владетелят на всички - Бог, предал на
евреите чрез ангели (Гал. 3:19), с ръката
на Моисей десетте заповеди, като ги
написал с пръста Си на две каменни плочи.
По подобен начин и сега началникът на
небесните сили предал на всички
православни пресладката и изключително
силно желаната песен в чест на Божията
Майка, като също я написал на каменна
плоча с архангелския си пръст.
Това чудо станало по време на царуването на братята императори Василий II и КонстантинVIII, наречени Багренородни, синове на Роман II младши, по времето, когато Константинополски Архиепископ и Вселенски патриарх бил Николай Хрисоверг[3] ( Патриарх през годините 979 - 991г.).
Това чудо станало по време на царуването на братята императори Василий II и КонстантинVIII, наречени Багренородни, синове на Роман II младши, по времето, когато Константинополски Архиепископ и Вселенски патриарх бил Николай Хрисоверг[3] ( Патриарх през годините 979 - 991г.).
По този начин в светата
ни Източна Христова Църква са ни известни
четири изпети от ангели песни: 1) “Слава
във висините Богу”; 2) “Свят, Свят, Свят
е Господ Саваот”; 3) Трисвятое, тоест,
“Свети Боже, Свети Крепки, Свети
Безсмъртни, помилуй нас” и 4) само тази
песен в чест на Богородица.
 |
| Килията "Достойно Есть" през 1930г. |
Освен предадения
по-горе от нас разказ за това архангелско
чудо, в съществуващи на Атон ръкописи
срещнахме и следните сведения, отнасящи
се за това събитие:
Тъй като
ангелското присъствие внася в душата
на благочестивия човек радост и веселие,
докато бесовското мечтание поражда в
него боязън и страх[4],
то благоговейният послушник приел с
радост като съмолитвеник явилия му се
в образ на странстващ монах ангел.
По Божи промисъл
благочестивият послушник останал до
определен момент в неведение и не
разбирал, че му се явил ангел, подобно
на това, както на Лука и Клеопа, които
пътували заедно със Спасителя и
разговаряли с Него, за известно време
им се премрежили очите, за да не Го
познаят (Лук. 24:16).
След чутото последвало
ново чудо.
Свещеното изображение
на Богородичния образ, пред който била
изпята ангелската песен, излъчвало
силен блясък и светият лик на Божията
Майка сякаш изразявал удоволствие и
съгласие с изказваната към Нея похвала.
Тъй като това чудо
станало на 11 юни, на този ден древните
светогорци и особено живеещите в Карея
си спомняли тържествено за това събитие,
извършвайки празнична служба на
Господарката Владичица Богородица.
Не могли, разбира се,
да не почетат със специална служба и
Архангел Гавриил и решили да установят
в негова чест събор по аналогия с
установения от светата Църква събор на
26 март също в негова чест.
Но тъй като в повечето
случаи 11 юни се пада през Петровия пост,
през който, когато се пее “Алилуя”, се
извършват и междучасия, то, за да запазят
това свето установление на Църквата и
да не позволят нарушаване на поста,
постановили да се празнува само
Богородичният празник в самия ден на
извършването на чудото, а съборът на
Архангел Гавриил да се пренесе на 13 юли.
С течение
на времето преданието за тази промяна,
понеже било незаписано, започнало да
се забравя и мнозина започнали да
недоумяват по какъв повод на 13 юли се
празнува събор на Архангел Гавриил[5].
 |
| Надписът над входа - на старобългарски, описва станалото чудо. |
През 1488 година
Богородичната икона “Достойно ест”
извършила следното чудо. Богоносните
древни отци, просияли на Света Гора, от
древност са установили на втория ден
на Пасха да се извършва литийно шествие
с тази честна икона около Карея.
За тази
цел всички монаси, живеещи в Карея и в
келиите, намиращи се в околностите ѝ,
се събирали на църковна служба в храма
Протат и след литургията участвали в
литийното шествие.
През споменатата
година четирима монаси, които живеели
в Карея, в метоха на манастира “Свети
Дионисий” по сатанинско внушение
нарушили това светоотеческо предание
и установление.
Когато литийното шествие
минавало покрай техния метох, те не само
не излезли да посрещнат светата икона,
но и като се затворили в жилището си,
нарекли участниците в литийното шествие
чревоугодници и винопийци, а установяването
на литийното шествие - противозаконно
дело. Божията
Майка не
оставила без вразумление тези нещастни
поругатели на светинята. Същия ден
вечерта внезапно, без предшестващи
признаци на буря, се излял проливен дъжд
с градушка.
На следващия ден сутринта
се оказало, че растенията в зеленчуковата
градина, лозите и всички други плодове
на този метох били напълно похабени.
И
което е най-удивително - това бедствие
засегнало само Дионисиатския метох.
Всички явно видели в това събитие Божия
гняв към хулителите на светинята.
Когато
монасите съобщили на своя манастир за
постигналото ги бедствие, пребиваващият
по това време в обителта им светейши
Константинополски патриарх Нифонт[6]
в справедливия си гняв им наложил строга
епитимия за безумието им и за презрението
им към светата икона.
На следващата
година по внушение на светейшия патриарх
Нифонт тези монаси вече проявили
подобаващо уважение към светинята и
тържествено поискали прошка от участниците
в литийното шествие, каквато и получили.
Впоследствие и монаси
от манастира “Кутлумуш” също се оказали
нарушители на светоотеческото предание
относно честната икона “Достойно ест”.
Те си въобразили, че тъй като са манастирски
братя, не трябва да участват в литийното
шествие заедно с келиотите[7],
а трябва да го направят отделно, както
и другите манастири[8].
Така и постъпили. Но това превъзнасяне
на кутлумушци не било угодно на Майката
на смирилия се до образ на раб Господ
(Фил. 2:7).
В този момент разбойници
неверници внезапно нападнали кутлумушкото
пристанище по суша и по море и предали
на огън всичко, което се намирало там.
Като видели в това явен Божи гняв, те се
разкаяли за превъзнасянето си и през
следващите години започнали да спазват
чина, установен от древните свети Отци
- да извършват литийно шествие съвместно
с другите почитатели на светинята.
Но след известно време
същите кутлумушки отци отново нарушили
светоотеческото предание по отношение
на тази света икона.
Този път те получили
свише още по-силно вразумление:
новопостроената им трапезария и други
сгради и стени вътре в манастира и извън
него внезапно били разрушени подобно
на иерихонските стени.
Като видели това,
те се осъзнали и побързали да се разкаят
за неразумието си.
Нека по молитвите на
винаги блажената и пренепорочна Майка
на нашия Бог всички ние да се удостоим
с небесното царство! Амин.
Тропар,
глас 4
Да прибегнем, верни,
с дръзновение към Милуващата Царица
Богородица и умилно да Я призовем:
“Изпрати ни Твоите
богати милости!
Запази Църквата ни,
запази хората в благоденствие, избави
земята ни от всякаква беда, дари мир на
света и спасение на душите ни!
Молитва
О, Пресвета и Премилостива
Владичице Богородице! Като падаме
коленопреклонно пред Твоята света
икона, смирено Те молим: чуй гласа на
молението ни, виж скръбта ни, виж бедите
ни и като любвеобилна Майка, побързай
да се притечеш на помощ на нас, грешните!
Умоли Твоя Син и наш
Бог да не ни погуби заради беззаконията
ни, но човеколюбиво да прояви Своята
милост към нас!
Измоли ни, Владичице,
от Неговата благост телесно здраве и
душевно спасение, и мирен живот, плодородие
на земята, благоразтворение на въздуха
и благословение свише за всички наши
добри дела и начинания!
И както в
древността си погледнала милостиво към
смиреното славословие на атонския
послушник, който Те възпявал пред
пречистата Ти икона и си му изпратила
Ангел да го научи да пее небесната песен,
с която Те славословят Ангелите, така
сега приеми и усърдната молитва, която
Ти принасяме.
О, Всевъзпявана Царице!
Протегни към Господа
богоносните Си ръце, с които си носила
Богомладенеца Иисус Христос, и Го умоли
да ни избави от всяко зло. Прояви,
Владичице, милостта Си към нас:
изцели
болните,
утеши скърбящите,
помогни на
бедстващите
и ни удостой да изживеем
благочестиво този земен живот,
да получим
непосрамваща християнска кончина
и да
наследим Небесното Царство
по майчиното
Ти ходатайство пред Родилия се от Теб
Христос, нашия Бог, на Когото заедно с
Безначалния отец и с Пресветия Дух
подобава всяка слава, чест и поклонение
сега и винаги, и във вечните векове.
Амин.
[1]
Взето от Ακολουθια εις το Αξιον
Εστιν. Тази повест се намира и в Νεον
Μαρτιρολογιον. Тя е написана там от
прота на Света Гора иеромонах Серафим
Фтиполу през 7056 г. от сътворението на
света (1548 г. след Рождество Христово).
[2]
Дотогава тази икона на Пресвета
Богородица е била известна като “Милующа”
- Милваща или Милостива. Това име и днес
се среща на много места.
[3]
В съчинението си “История Атона”,
ч. III, раздел I, стр. 148, преосвещеният
Порфирий Успенски казва, че песента
“Достойно ест” е била известна още на
преп. Иоан Дамаскин, който не я е съчинил
сам, а я е взел от отците на Третия
Вселенски Събор (431 г.).
Но това не е точно
така. Пълният текст на песента “Достойно
ест”, както е изпята от Ангела, липсва
при св. Иоан Дамаскин. Съставената от
него стихира в Октоиха на 6-ти глас, в
събота на малката вечерня започва със
следните думи:
“Достойно ест яко
воистину, блажити Тя Богородицу, в Твое
бо пречистое вшед чрево всех Создател”
и т.н. (“Достойно е наистина да Те
ублажаваме, Богородице, защото Създателят
на всички влезе в Твоята пречиста
утроба...”), а думите: присноблаженную
и пренепорочную, и Матер Бога нашего,
липсват в тази стихира.
А само сходството на
началните думи на стихирата с
началните думи на изпятата от Ангела
песен не може да бъде основание за това
- авторството на цялата песен да бъде
приписвано на св. Иоан Дамаскин.
Преосвещеният Порфирий
потвърждава, че до Х век песента “Достойно
ест” не е влизала в състава на светата
Литургия, което се вижда и от приведеното
от нас сказание.
Може обаче да се счете
за несъмнено, че както посочената стихира
на 6-ти глас, съставена от св. Иоан
Дамаскин, така и песента “Честнейшую”,
съставена от неговия съвъзпитаник и
приятел преп. Козма Маюмски, са били
известни и в светогорските манастири,
пеели са се поотделно, но не са влизали
в състава на светата Литургия, а са били
само за частна употреба.
Но ето, на Божията
Майка ѝ е било благоугодно манастирите
на Света Гора, която Тя е взела под Своето
благодатно покровителство, да Я ублажават
чрез тази песен и небесният Благовестител,
който някога Я възвеличил с името
Благодатна и Благословена между жените,
възвестил тази песен на смирените
отшелници на Атон.
Това архангелско
възвестяване съединило двете песнопения
в чудна хармония на една песен, придало
ѝ свещена санкция и оттогава я направило
богослужебна песен, общо употребявана
в целия християнски свят.
[4]
Този предмет е разгледан добре от
преп. Макарий Египетски. Виж Свети
Макарий Египетски, Духовни беседи,
беседа 7, въпрос 3, Славянобългарски
манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”,
Света Гора, Атон, 2002 г., стр. 83-84.
[5]
В гръцкия сборник от синаксари
(Συναξαριστις) направо се казва, че не
е известно по каква причина на този ден
се чества памет и празник на Архангел
Гавриил.
Изказва се, впрочем,
само една проста догадка, че може би
този добър Ангел е направил някакво
благодеяние на християните и че вероятно
за възпоменаване на това благодеяние
те са се събирали на този ден и са
благославяли благодетелния Божи Архангел
(виж 13 юли).
И светителят Димитрий
Ростовски, съобщавайки за празнуването
на втори празник в чест на Архангел
Гавриил, също казва, че няма сведения
поради каква причина е установено да
се празнува този втори събор. Той самият
не счита за сигурно изказаното от него
лично мнение по този въпрос (виж неговите
Чети Минеи, 13 юли).
[6]
Виж животоописанието му в Атонски
Патерик.
[7]
Не е излишно да отбележим, че тук, на
Света Гора, келия означава не просто
една стая, а цял отшелнически дом с
всички житейски принадлежности към
него и с църква.
А ако при отшелническия
дом няма църква и други условия за живот,
тоест място за лозе и гора, това вече се
нарича не келия, а калива (колиба).
Само стая, или само
помещение и спалня на монах - това е
даматион или кавя. На Света Гора има
около 600 пустиннически келии и каливи.
Тези келии и каливи зависят напълно от
манастирите и нямат никаква самостоятелност.
И обитателите им са
само временни стопани на имота, който
преминава от един стопанин към друг
винаги със знанието на манастира по
силата на известни взаимни условия,
така че новият стопанин на келията или
на каливата не поема никакви духовни
или материални задължения на предишния.
Съвсем друго нещо са
манастирите и скитовете.
Тук каквито и да са
задължения се предават от поколение на
поколение. Уместно е да прибавим и че
това, което сега на Атон се нарича келия,
в древността се е наричало понякога или
μονη или μονηδριον.
Затова и в Службата
на иконата “Достойно ест” келията
“Достойно ест” е наречена и келия -
κελλιον, κελλη θ μονηδριον.
[8]
На втория ден на Пасха във всички
светогорски манастири се извършват
литийни шествия. Манастирът “Кутлумуш”
се намира само на четвърт час път от
Карея и литийното шествие с иконата
“Достойно ест” винаги минава покрай
него.
ДНЕС КИЛИЯТА "ДОСТОЙНО ЕСТЬ" НА АТОН Е В РАЗРУХА, ОКРАДЕНА И РУШАЩА СЕ!
Поради това в нея вече са настанени двама гръцки монаси, които се заемат с възстановяването на това свято за християните място за подвижнически подвиг.
След столетия в които там са здвучали български молитвени песнопения, в нея вече се служи на гръцки език.
 |
| Килията ограбена след заболяването и смъртта на о.Йоан |
Поради това в нея вече са настанени двама гръцки монаси, които се заемат с възстановяването на това свято за християните място за подвижнически подвиг.
След столетия в които там са здвучали български молитвени песнопения, в нея вече се служи на гръцки език.
 |
| Новите монаси в килията "Достойно Есть" |
Двамата монаси започнаха ремонт на покрива :
Поставиха камбаните отново :
Но в църквата плочата с текста на химна "Достойто Есть" вече е на гръцки.
Видеозапис на положението там :
Два различни сайта са публикували този видеозапис :
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДО
МИНИСТЪРА
НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Г-Н НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ВЪПРОС
от
Лъчезар Тошев,
Народен представител от
ПГ на СК
На основание чл. 90, ал.1 от
Конституцията на Република България
във връзка с чл. 82 от ПОДНС внасям въпрос
с искане на писмен отговор
ОТНОСНО:
дейността на Ефория „Зограф” по
отношение на Килията „Достойно Есть”
към манастира „Пантократор” в Света
Гора-Атон и запазването на Богослужението
на български език там.
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТРЕ,
Килията „Достойно Есть” към
манастира „Пантократор” – Света гора
- Атон традиционно се обитава от български
монаси.
Един от тях е бил отец Пахомий
(1810-1910) - в схима Паисий Българин, чичо
на Алеко Константинов, който като монах
в тази светогорска килия издава голям
брой книги на български език, някои от
които преводни.
Между тях са „Чудесата на Св.
Богородица”, жития на светии и пр.
Тази килия е второто
място на Света Гора след Зографския
манастир „Св. Вмчк. Георги”,
което привлича поклонниците от България.
Освен това бидейки част от манастира
„Пантократор”, тя играе ролята на мост
между българската и гръцката църковна
традиция.
За подкрепа на килията христолюбиви
българи са правили дарения, които днес
се управляват от Ефория „Зограф”, между
които земеделска земя и къща с параклис
в село Расово до гр. Лом.
Това дарение обаче е с условието
за запазване на българския характер на
Богослужението в тази килия.
Последните данни, които имам от
средата на миналата година, е че
единственият монах в килията - отец
Йоан, е тежко болен и за него се грижат
монаси в друга килия.
Тъй като отец Йоан не е приел
други монаси при него, а и няма монаси
говорещи български език в братството
на манастира „Пантократор”, е възможно
българският характер на Богослужението
в килията да се загуби.
Използвах възможността
да поставя този въпрос пред Негово
Всесветейшество Архиепископът на
Константинопол – Нов Рим и Вселенски
Патриарх Господин Господин Вартоломей
I, под чието
духовно ръководство са манастирите на
Светата Гора Атонска, а той от своя
страна поиска становището на Светия
Кинотис на Света Гора.
За съжаление не беше постигнат
резултат.
Тъй като Вие упражнявате контрол
над дейността на Ефория „Зограф”,
създадена да управлява имотите на
Славянобългарския манастир „Св. Вмчк.
Георги – Зограф” и на килията „Достойно
Есть” (назована неправилно „скит”
в Указа на Президиума на Народното
събрание и Държавния съвет за Ефорията
за подпомагане на българския манастир
„Св.Георги Зограф” и скита „Достойно
Ест” в Света Гора – Атон от 1979г. ), моля
да ми отговорите писмено на въпроса:
Предприети ли са постъпки от
българската държава за запазване на
българския характер на Богослужението
в килията „Достойно Есть” на Света
гора - Атон и как се стопанисва от Ефория
„Зограф” имотът, дарен на тази килия?
Изпращат
ли се от Ефория „Зограф” средствата,
получени от стопанисването на имота в
с. Расово до гр. Лом, на килията „ Достойно
Есть” и поддържа ли се връзка с манастира
„Пантократор”?
С
уважение :
Лъчезар Тошев
ВСЕЛЕНСКА ПАТРИАРШИЯ
СВЯТ И СВЕЩЕН СИНОД
ГЛАВЕН СЕКРЕТАРИАТ
Прот. номер 946
До Досточтимия (Почетния, Знатния) господин Лъчезар Тошев, Депутат в Българския
парламент
София
В отговор на писмото от 3 март т.г. от Ваша уважаема Досточтимост към Н.Б. Всесветейшество Вселенския патриарх г-н Вартоломей, относно Свещената Светогорска келия „Достойно есть“, по Негова почетна повеля, тоест по решение на Светия и Свещен Синод, ви информирам за следното:
Въпросът за езика на богослужение е поставен във вашето писмо като най-голям духовен фактор и „причина за множество бедствени стълкновения“, което е самата истина.
Надхилядолетната история на Света Гора ясно показва, че е възможно хора, произхождащи от различни народи (племена) и говорещи различни езици, да си съработничат и да живеят заедно в хармония под покрова на Владичицата Богородица и духовния надзор на Вселенския патриарх. Очевидно е, че други фактори, а не различието в езика, са довели „през изминалите векове“ до взаимни обвинения.
По-конкретно, Свещената келия „Достойно ест“, в която за първи път се е изпял едноименният ѝ богородичен химн, от край време е била място на подвижничество за монаси от гръцки, български и сръбски произход, и това без различието в езика да е представлявало някаква пречка.
От Монахология на Свещената келия се доказва, че през миналия век в нея са дошли и
са монашествали общо 11 монаха, от които 7 с гръцки, 3 с български и 1 със сръбски произход.
Затова впрочем и Монах Герасим Смирнакис в своя паметен труд за Света Гора, издаден през 1901 година (стр. 537), и дума не споменава за „българска келия“, докато при други случаи на свещени подслони не пропуска ясно да ги назове.
Нас ни изненада донесението ви за о. Йоан като „единствен монах от български произход“ в тази келия.
Този Монах е роден в Нови Петрич, ном Серес, а семейството му е било прогонено
от родния си дом в България, защото е било с гръцко самосъзнание. Доколкото се отнася до „от много векове“ богослужение на български език това не е валидно, тъй като е всеизвестно, че през изминалия век богослужението в Свещената келия не се е извършвало на български език.
Вселеността на Вселенската патриаршия е изключително характерна за надхилядолетния Свещен Атон. В Свещения манастир Пантократор, към който принадлежи Свещената келия „Достойно есть“, както и генерално към Света Гора, се посрещат гости за поклоничество независимо от вероизповедта им от всички краища на вселената, тоест заселват се и монаси, произхождащи от всякакви националности, при спазване на каноничната установеност.
Като свеждам това до знанието на ваша Достопочитаемост, оставам с най-добри пожелания и
любов в Господа.
Патриаршията, 3 ноември 2010 г.
(Следва собственоръчен подпис)
+ Архимандрит Елпидофор Ламбриниадис
Главен секретар
