Значението на европейската историческа памет за бъдещето
на Европа
Резолюция на Европейския парламент приета днес, 19 септември 2019г.
Гласували - "за" - 535 евродепутати
Гласували - "против" - 66
"Въздържали се" - 53
В дебатите взе участие и българският евродепутат Андрей Ковачев.
Той е сред инициаторите на резолюцията.
Сред вносителите на проекта се е подписал и евродепутата от България Александър Йорданов.
Резолюцията се позовава на приетите резолюции на ПАСЕ от 2006г. и на Европейския парламент от 2009г.
Вносители:
Михаел Галер, Андрюс Кубилюс, Раса Юкнявичиене, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Антонио Таяни, Сандра Калниете, Траян Бъсеску, Радослав Шикорски, Анджей Халицки, Андрей Ковачев, Ева Копач, Лукас Мандл, Александър Александров Йорданов, Андреа Бочкор, Инесе Вайдере, Елжбета Катажина Лукачийевска, Владимир Билчик, Иван Щефанец, Людас Мажилис, Лорант Винце, Арба Кокалари
В дебатите взе участие и българският евродепутат Андрей Ковачев.
Той е сред инициаторите на резолюцията.
Сред вносителите на проекта се е подписал и евродепутата от България Александър Йорданов.
Резолюцията се позовава на приетите резолюции на ПАСЕ от 2006г. и на Европейския парламент от 2009г.
Вносители:
Михаел Галер, Андрюс Кубилюс, Раса Юкнявичиене, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Антонио Таяни, Сандра Калниете, Траян Бъсеску, Радослав Шикорски, Анджей Халицки, Андрей Ковачев, Ева Копач, Лукас Мандл, Александър Александров Йорданов, Андреа Бочкор, Инесе Вайдере, Елжбета Катажина Лукачийевска, Владимир Билчик, Иван Щефанец, Людас Мажилис, Лорант Винце, Арба Кокалари
от името на групата PPE
Кати Пири, Изабел Сантуш, Свен Миксер, Марина Калюранд
от името на групата S&D
Михал Шимечка, Фредерик Рийс, Рамона Стругариу, Каталин Чех, Ондржей Коваржик, Влад‑Мариус Ботош, Исаскун Билбао Барандика, Ян‑Кристоф Ойтен, Шийла Ричи, Оливие Шастел, Петрас Аущревичюс
от името на групата „Renew Europe“
Ришард Антони Легутко, Анна Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Дейс Мелбарде, Витолд Ян Вашчиковски, Ришард Чарнецки, Ядвига Вишневска, Богдан Жонца, Анна Залевска, Яцек Сариуш‑Волски, Гжегож Тобишовски, Йоана Копчинска, Елжбета Рафалска, Йоахим Станислав Бруджински, Беата Шидло, Беата Мазурек, Анджелика Анна Можджановска, Беата Кемпа, Патрик Яки, Чарли Веймерс
от името на групата ECR
При гласуването основните политически групи са подкрепили тази резолюция, включително и групата на европейските социалисти - но без представителите на БСП, в т.ч. и без председателя на ПЕС.
Трима от тях са гласували "против" (Станишев, Витанов, Пенкова), а един "въздържал се" (Христов)!
При гласуването основните политически групи са подкрепили тази резолюция, включително и групата на европейските социалисти - но без представителите на БСП, в т.ч. и без председателя на ПЕС.
Трима от тях са гласували "против" (Станишев, Витанов, Пенкова), а един "въздържал се" (Христов)!
Резолюция на Европейския парламент относно 80-ата
годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската
историческа памет за бъдещето на Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид универсалните принципи на правата на човека и основните принципи на Европейския съюз в качеството му на общност, основана на общи ценности,
– като взе предвид изявлението от 22 август 2019 г. на първия заместник-председател на Комисията г-н Тимерманс и члена на Комисията г-жа Йоурова в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета на 10 декември 1948 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г.[1],
– като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,
– като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[2],
– като взе предвид Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, приета на 3 юни 2008 г.,
– като взе предвид своята декларация за обявяване на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008 г.[3],
– като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма[4],
– като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 9 – 10 юни 2011 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,
– като взе предвид Варшавската декларация от 23 август 2011 г. по повод Европейския ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,
– като взе предвид съвместното изявление от 23 август 2018 г. на представителите на правителствата на държавите — членки на ЕС, за възпоменание на жертвите на комунизма,
– като взе предвид своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г. в отговор на „Балтийския призив“, отправен от 45 граждани на тези страни,
– като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че през тази година се навършват 80 години от избухването на Втората световна война, която доведе до небивали равнища на човешко страдание и до окупирането на държави в Европа в продължение на много десетилетия;
Б. като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия подписаха Договора за ненападение, известен като пакт „Молотов – Рибентроп“, и тайните протоколи към него, като по този начин разделиха Европа и териториите на независими държави между два тоталитарни режима и ги разпределиха в сфери на интереси, което създаде предпоставки за избухването на Втората световна война;
В. като има предвид, че като пряко следствие от пакта „Молотов – Рибентроп“, последван от договора за дружба и граници между нацисткия режим и Съветския съюз от 28 септември 1939 г., Република Полша бе нападната най-напред от Хитлер, а две седмици по-късно – от Сталин, което лиши Полша от независимост и беше безпрецедентна трагедия за полския народ, комунистическият Съветски съюз започна война на агресия срещу Финландия на 30 ноември 1939 г., а през юни 1940 г. окупира и анексира части от Румъния – територии, които така и не бяха върнати – и анексира независимите републики Литва, Латвия и Естония;
Г. като има предвид, че след разгрома на нацисткия режим и края на Втората световна война част от европейските държави успяха да се възстановят и да започнат процес на помирение, докато други европейски държави останаха под диктатура, а някои от тях – под пряка съветска окупация или влияние, в продължение на половин век и продължиха да бъдат лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие;
Д. като има предвид, че макар престъпленията на нацисткия режим да получиха оценка и наказание на Нюрнбергския процес, все още съществува спешна необходимост да се повишава осведомеността, да се дават морални оценки и да се правят правни проучвания за престъпленията на сталинизма и други диктатури;
Е. като има предвид, че в някои държави членки комунистическите и нацистките идеологии са забранени от закона;
Ж. като има предвид, че от самото начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция, както и за прекратяване на войната и гарантиране на демокрацията в Европа; като има предвид, че за европейските страни, пострадали от съветската окупация и комунистическите диктатури, разширяването на ЕС през 2004 г. означаваше завръщане в европейското семейство, към което те принадлежат;
З. като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъдат положени основите за помирение, основано върху истината и историческата памет;
И. като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;
Й. като има предвид, че преди 30 години, на 23 август 1989 г., 50-ата годишнина от пакта „Молотов – Рибентроп“ и възпоменанието на жертвите на тоталитарните режими бяха отбелязани по време на „Балтийския път“ – безпрецедентна демонстрация на два милиона литовски, латвийски и естонски граждани, които си подадоха ръце, за да образуват човешка верига, свързала Вилнюс с Рига и Талин;
К. като има предвид, че въпреки факта, че на 24 декември 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъди подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“ наред с други споразумения, сключени с нацистка Германия, през август 2019 г. руските органи отказаха да поемат отговорност за това споразумение и последиците от него, а понастоящем подкрепят становището, че Полша, балтийските държави и Западът са действителните подбудители на Втората световна война;
Л. като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните и авторитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от сталинистки, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;
М. като има предвид, че откровено радикални, расистки и ксенофобски групи и политически партии подбуждат омраза и насилие в обществото, например чрез разпространение на изказвания онлайн, подбуждащи към омраза, което често води до увеличение на насилието, ксенофобията и нетърпимостта;
1. припомня, че както е заложено в член 2 от ДЕС, Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; припомня, че тези ценности са общи за всички държави членки;
2. изтъква, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., също така известен като пакт „Молотов – Рибентроп“, и тайните протоколи към него, с които два тоталитарни режима, които споделят целта за покоряване на света, разделиха Европа на две зони на влияние;
3. припомня, че нацисткият и комунистическият режим извършиха масови убийства, геноцид и депортирания и причиниха човешки жертви и свобода през 20 век в мащаб, невиждан в човечеството до този момент, и припомня Холокоста – ужасяващото престъпление, извършено от нацисткия режим; осъжда възможно най-остро актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека, извършени от нацистките, комунистическите и други тоталитарни режими;
4. изразява дълбокото си уважение към всяка жертва на тези тоталитарни режими и призовава всички институции и участници от ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират, че ужасните тоталитарни престъпления и системните тежки нарушения на правата на човека се помнят и предявяват пред съдилищата, и да гарантират, че тези престъпления никога няма да бъдат повтаряни; подчертава значението на съхраняването на живата памет за миналото, тъй като без памет не може да има помирение, и отново потвърждава общата си позиция срещу всяко тоталитарно управление, независимо от идеологическата му украса;
5. призовава държавите членки към ясна и основана на принципи оценка на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим;
6. осъжда всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в ЕС, като нацизма и сталинизма;
7. осъжда историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои държави — членки на ЕС; изразява дълбока загриженост относно нарастващото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост в Европейския съюз и е обезпокоен от докладваните данни в някои държави членки за тайни сътрудничества между политически лидери, политически партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски движения от различни политически деноминации; призовава държавите членки да осъдят тези действия възможно най-остро, тъй като те подкопават ценностите на ЕС – мира, свободата и демокрацията;
8. призовава всички държави – членки на ЕС да отбележат 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, и да повишат осведомеността на младото поколение по тези въпроси, като включат историята и анализът на последиците от тоталитарните режими в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС; призовава държавите членки да подкрепят документирането на тежкото минало на Европа, например чрез превода на производствата от Нюрнбергския процес на всички езици на ЕС;
9. призовава държавите членки да осъдят и да противодействат на всички форми на отричане на Холокоста, включително банализирането и омаловажаването на престъпленията, извършени от нацистите и техните сътрудници, и да не допускат омаловажаването им в политическия и медийния дискурс;
10. призовава за обща култура на историческа памет, която да заклеймява престъпленията на фашисткия, сталинисткия и другите тоталитарни и авторитарни режими от миналото като начин за благоприятстване на устойчивостта срещу съвременните заплахи за демокрацията, особено сред по-младите поколения; насърчава държавите членки да поощряват чрез официалната култура опознаването на многообразието на нашето общество и общата ни история, включително чрез образованието относно зверствата, извършени през Втората световна война, като например Холокоста, и системната дехуманизация на жертвите в течение на годините;
11. призовава освен това 25 май (годишнината от екзекуцията на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма, като това ще бъде израз на уважение и отдаване на почит на всички онези, които чрез борбата си срещу деспотизма показаха своя героизъм и истинска любов към човечеството; по този начин също така ще се предостави на бъдещите поколения ясен пример за правилното поведение, което трябва да се възприеме срещу заплахата от тоталитарно заробване;
12. призовава Комисията да предостави ефективна подкрепа за проекти за историческата памет и паметта за миналото в държавите членки, както и за дейностите на Платформата за европейска памет и съвест, и да отпусне подходящи финансови средства в рамките на програмата „Европа за гражданите“ в подкрепа на съхранението на историческата памет и възпоменанието на жертвите на тоталитаризма, както е посочено в позицията на Европейския парламент относно програмата „Права и ценности“ за периода 2021 – 2027 г.;
13. заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение представлява свободен избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;
14. изтъква, че в контекста на своето присъединяване към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа не само се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични държави, но също така демонстрираха успех, с помощта на ЕС, при прилагането на реформи и постигането на социално-икономическо развитие; при все това подчертава, че тази възможност следва да остане отворена и за други европейски държави, както е предвидено в Член 49 от ДЕС;
15. потвърждава, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развитие в посока към демократична държава ще бъде възпрепятствано докато правителството, политическият елит и политическата пропаганда продължават да оневиняват комунистическите престъпления и да възхваляват съветския тоталитарен режим; ето защо призовава руското общество да приеме осъзнаването на трагичното си минало;
16. изразява дълбока загриженост във връзка с усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и поради това призовава Комисията решително да противодейства на тези усилия;
17. изразява безпокойството си във връзка с факта, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели, като припомня, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и на комунистически символи;
18. отбелязва, че запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи;
19. осъжда факта, че екстремистките и ксенофобските политически сили в Европа все по-често си служат с изопачаване на историческите факти и използват символи и реторика, които възпроизвеждат аспекти на тоталитарната пропаганда, включително расизъм, антисемитизъм и омраза към сексуални и други малцинства;
20. настоятелно призовава държавите членки да гарантират спазването на разпоредбите на Рамковото решение на Съвета, за да се противодейства на организациите, които разпространяват слово на омразата и насилие в обществените пространства и онлайн;
21. подчертава, че трагичното минало на Европа трябва да продължи да служи за морално и политическо вдъхновение за справяне с предизвикателствата на днешния свят, включително в борбата за един по-справедлив свят, за създаване на отворени и толерантни общества и общности, включващи етнически, религиозни и сексуални малцинства, така че всеки един да припознае като свои европейските ценности;
22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Руската държавна Дума и на парламентите на държавите от Източното партньорство.
[1] ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 392.
[2] OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
[3] OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.
[4] OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.
European Parliament resolution of 19 September
2019 on the importance of European remembrance for the future of
Europe (2019/2819(RSP))
– having regard to the universal principles of human rights and the
fundamental principles of the European Union as a community based on
common values,
– having regard to the statement issued on 22 August 2019 by First
Vice-President Timmermans and Commissioner Jourová ahead of the
Europe-Wide Day of Remembrance for the victims of all totalitarian
and authoritarian regimes,
– having regard to the United Nations Universal Declaration of
Human Rights adopted on 10 December 1948,
– having regard to its resolution of 12 May 2005 on the 60th
anniversary of the end of the Second World War in Europe on 8 May
19451,
– having regard to Resolution 1481 of the Parliamentary Assembly of
the Council of Europe of 26 January 2006 on the need for
international condemnation of crimes of totalitarian Communist
regimes,
– having regard to Council Framework Decision 2008/913/JHA of 28
November 2008 on combating certain forms and expressions of racism
and xenophobia by means of criminal law2,
– having regard to the Prague Declaration on European Conscience
and Communism adopted on 3 June 2008,
– having regard to its declaration on the proclamation of 23 August
as European Day of Remembrance for the Victims of Stalinism and
Nazism adopted on 23 September 20083,
– having regard to its resolution of 2 April 2009 on European
conscience and totalitarianism4,
– having regard to the Commission report of 22 December 2010 on the
memory of the crimes committed by totalitarian regimes in Europe
(COM(2010)0783),
– having regard to the Council Conclusions of 9-10 June 2011 on the
memory of the crimes committed by totalitarian regimes in Europe,
– having regard to the Warsaw Declaration of 23 August 2011 on the
European Day of Remembrance for Victims of Totalitarian Regimes,
– having regard to the joint statement of 23 August 2018 of the
government representatives of the EU Member States to commemorate the
victims of communism,
– having regard to its historic resolution on the situation in
Estonia, Latvia and Lithuania, adopted on 13 January 1983 in reaction
to the ‘Baltic Appeal’ of 45 nationals from these countries,
– having regard to the resolutions and declarations on the crimes
of totalitarian communist regimes adopted by a number of national
parliaments,
– having regard to Rule 132(2) and (4) of its Rules of Procedure,
A. whereas this year marks the 80th anniversary of the outbreak of
the Second World War, which led to unprecedented levels of human
suffering and the occupation of countries in Europe for many decades
to come;
B. whereas 80 years ago on 23 August 1939, the communist Soviet Union
and Nazi Germany signed a Treaty of Non-Aggression, known as the
Molotov-Ribbentrop Pact, and its secret protocols, dividing Europe
and the territories of independent states between the two
totalitarian regimes and grouping them into spheres of interest,
which paved the way for the outbreak of the Second World War;
C. whereas, as a direct consequence of the Molotov-Ribbentrop Pact,
followed by the Nazi-Soviet Boundary and Friendship Treaty of 28
September 1939, the Polish Republic was invaded first by Hitler and
two weeks later by Stalin – which stripped the country of its
independence and was an unprecedented tragedy for the Polish people –
the communist Soviet Union started an aggressive war against Finland
on 30 November 1939, and in June 1940 it occupied and annexed parts
of Romania – territories that were never returned – and annexed
the independent republics of Lithuania, Latvia and Estonia;
D. whereas after the defeat of the Nazi regime and the end of the
Second World War, some European countries were able to rebuild and
embark on a process of reconciliation, while other European countries
remained under dictatorships – some under direct Soviet occupation
or influence – for half a century and continued to be deprived of
freedom, sovereignty, dignity, human rights and socio-economic
development;
E. whereas although the crimes of the Nazi regime were evaluated and
punished by means of the Nuremberg trials, there is still an urgent
need to raise awareness, carry out moral assessments and conduct
legal inquiries into the crimes of Stalinism and other dictatorships;
F. whereas in some Member States, communist and Nazi ideologies are
prohibited by law;
G. whereas European integration has, from the start, been a response
to the suffering inflicted by two world wars and by the Nazi tyranny
that led to the Holocaust, and to the expansion of totalitarian and
undemocratic communist regimes in central and eastern Europe, and a
way to overcome deep divisions and hostility in Europe by cooperation
and integration and to end war and secure democracy in Europe;
whereas for the European countries that suffered under Soviet
occupation and communist dictatorships, the enlargement of the EU,
beginning in 2004, signifies their return to the European family to
which they belong;
H. whereas the memories of Europe’s tragic past must be kept alive,
in order to honour the victims, condemn the perpetrators and lay the
ground for a reconciliation based on truth and remembrance;
I. whereas remembering the victims of totalitarian regimes and
recognising and raising awareness of the shared European legacy of
crimes committed by communist, Nazi and other dictatorships is of
vital importance for the unity of Europe and its people and for
building European resilience to modern external threats;
J. whereas 30 years ago, on 23 August 1989, the 50th anniversary of
the Molotov-Ribbentrop Pact was marked and the victims of
totalitarian regimes remembered during the Baltic Way, an
unprecedented demonstration by two million Lithuanians, Latvians and
Estonians who joined hands to form a living chain spanning from
Vilnius to Tallinn through Riga;
K. whereas despite the fact that on 24 December 1989 the Congress of
People’s Deputies of the USSR condemned the signing of the
Molotov-Ribbentrop Pact, in addition to other agreements made with
Nazi Germany, the Russian authorities denied responsibility for this
agreement and its consequences in August 2019 and are currently
promoting the view that Poland, the Baltic States and the West are
the true instigators of WWII;
L. whereas remembering the victims of totalitarian and authoritarian
regimes and recognising and raising awareness of the shared European
legacy of crimes committed by Stalinist, Nazi and other dictatorships
is of vital importance for the unity of Europe and its people and for
building European resilience to modern external threats;
M. whereas openly radical, racist and xenophobic groups and political
parties have been inciting hatred and violence in society, for
example through the online dissemination of hate speech, which often
leads to a rise in violence, xenophobia and intolerance;
1. Recalls that, as enshrined in Article 2 of the TEU, the Union is
founded on the values of respect for human dignity, freedom,
democracy, equality, the rule of law and respect for human rights,
including the rights of persons belonging to minorities; recalls that
these values are common to all Member States;
2. Stresses that the Second World War, the most devastating war in
Europe’s history, was started as an immediate result of the
notorious Nazi-Soviet Treaty on Non-Aggression of 23 August 1939,
also known as the Molotov-Ribbentrop Pact, and its secret protocols,
whereby two totalitarian regimes that shared the goal of world
conquest divided Europe into two zones of influence;
3. Recalls that the Nazi and communist regimes carried out mass
murders, genocide and deportations and caused a loss of life and
freedom in the 20th century on a scale unseen in human history, and
recalls the horrific crime of the Holocaust perpetrated by the Nazi
regime; condemns in the strongest terms the acts of aggression,
crimes against humanity and mass human rights violations perpetrated
by the Nazi, communist and other totalitarian regimes;
4. Expresses its deep respect for each victim of these totalitarian
regimes and calls on all EU institutions and actors to do their
utmost to ensure that horrific totalitarian crimes against humanity
and systemic gross human rights violations are remembered and brought
before courts of law, and to guarantee that such crimes will never be
repeated; stresses the importance of keeping the memories of the past
alive, because there can be no reconciliation without remembrance,
and reiterates its united stand against all totalitarian rule from
whatever ideological background;
5. Calls on all Member States of the EU to make a clear and
principled assessment of the crimes and acts of aggression
perpetrated by the totalitarian communist regimes and the Nazi
regime;
6. Condemns all manifestations and propagation of totalitarian
ideologies, such as Nazism and Stalinism, in the EU;
7. Condemns historical revisionism and the glorification of Nazi
collaborators in some EU Member States; is deeply concerned about the
increasing acceptance of radical ideologies and the reversion to
fascism, racism, xenophobia and other forms of intolerance in the
European Union, and is troubled by reports in some Member States of
collusion between political leaders, political parties and law
enforcement bodies and the radical, racist and xenophobic movements
of different political denominations; calls on the Member States to
condemn such acts in the strongest way possible as they undermine the
EU values, of peace, freedom and democracy;
8. Calls on all Member States to commemorate 23 August as the
European Day of Remembrance for the victims of totalitarian regimes
at both EU and national level, and to raise the younger generation’s
awareness of these issues by including the history and analysis of
the consequences of totalitarian regimes in the curricula and
textbooks of all schools in the EU; calls on the Member States to
support the documentation of Europe’s troubled past, for example
through the translation of the proceedings of the Nuremberg trials
into all EU languages;
9. Calls on the Member States to condemn and counteract all forms of
Holocaust denial, including the trivialisation and minimisation of
the crimes perpetrated by the Nazis and their collaborators, and to
prevent trivialisation in political and media discourse;
10. Calls for a common culture of remembrance that rejects the crimes
of fascist, Stalinist, and other totalitarian and authoritarian
regimes of the past as a way of fostering resilience against modern
threats to democracy, particularly among the younger generation;
encourages the Member States to promote education through mainstream
culture on the diversity of our society and on our common history,
including education on the atrocities of World War II, such as the
Holocaust, and the systematic dehumanisation of its victims over a
number of years;
11. Calls, furthermore, for 25 May (the anniversary of the execution
of the Auschwitz hero Rotamaster Witold Pilecki) to be established as
International Day of Heroes of the Fight against Totalitarianism,
which will be an expression of respect and a tribute to all those
who, by fighting tyranny, demonstrated their heroism and true love
for humankind, and will also provide future generations with a clear
example of the correct attitude to take in the face of the threat of
totalitarian enslavement;
12. Calls on the Commission to provide effective support for projects
of historic memory and remembrance in the Member States and for the
activities of the Platform of European Memory and Conscience, and to
allocate adequate financial resources under the ‘Europe for
Citizens’ programme to support commemoration and remembrance of the
victims of totalitarianism, as set out in Parliament’s position on
the 2021-2027 Rights and Values Programme;
13. Declares that European integration as a model of peace and
reconciliation has been a free choice by the peoples of Europe to
commit to a shared future, and that the European Union has a
particular responsibility to promote and safeguard democracy, respect
for human rights and the rule of law, not only within but also
outside the European Union;
14. Points out that in the light of their accession to the EU and
NATO, the countries of Eastern and Central European have not only
returned to the European family of free democratic countries, but
also demonstrated success, with the EU’s assistance, in reforms and
socio-economic development; stresses, however, that this option
should remain open to other European countries as stipulated in
Article 49 TEU;
15. Maintains that Russia remains the greatest victim of communist
totalitarianism and that its development into a democratic state will
be impeded as long as the government, the political elite and
political propaganda continue to whitewash communist crimes and
glorify the Soviet totalitarian regime; calls, therefore, on Russian
society to come to terms with its tragic past;
16. Is deeply concerned about the efforts of the current Russian
leadership to distort historical facts and whitewash crimes committed
by the Soviet totalitarian regime and considers them a dangerous
component of the information war waged against democratic Europe that
aims to divide Europe, and therefore calls on the Commission to
decisively counteract these efforts;
17. Expresses concern at the continued use of symbols of totalitarian
regimes in the public sphere and for commercial purposes, and recalls
that a number of European countries have banned the use of both Nazi
and communist symbols;
18. Notes that the continued existence in public spaces in some
Member States of monuments and memorials (parks, squares, streets
etc.) glorifying totalitarian regimes, which paves the way for the
distortion of historical facts about the consequences of the Second
World War and for the propagation of the totalitarian political
system;
19. Condemns the fact that extremist and xenophobic political forces
in Europe are increasingly resorting to distortion of historical
facts, and employ symbolism and rhetoric that echoes aspects of
totalitarian propaganda, including racism, anti-Semitism and hatred
towards sexual and other minorities;
20. Urges the Member States to ensure compliance with the provisions
of the Council Framework Decision, so as to counter organisations
that spread hate speech and violence in public spaces and online, and
to effectively ban neo-fascist and neo-Nazi groups and any other
foundation or association that exalts and glorifies Nazism and
fascism or any other form of totalitarianism, while respecting
domestic legal order and jurisdiction;
21. Stresses that Europe’s tragic past should continue to serve as
a moral and political inspiration to face the challenges of today’s
world, including the fight for a fairer world, creating open and
tolerant societies and communities embracing ethnic, religious and
sexual minorities, and making European values work for everyone;
22. Instructs its President to forward this resolution to the
Council, the Commission, the governments and parliaments of the
Member States, the Russian Duma and the parliaments of the Eastern
Partnership countries.
1
OJ C 92 E, 20.4.2006, p. 392.
2
OJ L 328, 6.12.2008, p. 55.
3
OJ C 8 E, 14.1.2010, p. 57.
4
OJ C 137 E, 27.5.2010, p. 25.
