ЗА ПРИПОМНЯНЕ : ЩЕ УСПЕЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ ДА СЪБЕРЕ ОБРАТНО РАЗДАДЕНИТЕ ОТ КОМУНИСТИТЕ КРЕДИТИ ?

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 1 юли 2011 г.

Открито в 9,01 ч.

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

Уважаеми колеги, продължаваме с Доклад за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.

.......................................................................................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Започваме с парламентарен контрол.

Първи отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите господин Симеон Дянков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно мерки, предприети от правителството, и в частност от министъра на финансите, за събиране на кредитите, отпуснати на други държави в периода преди 1990 г.

Заповядайте, господин Тошев, за да развиете въпроса си.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми народни представители!

Господин Министре, известно е, че България е вземала по времето на комунизма огромни заеми, които изплащаме и в момента, но е по-малко известно, че тя също е давала кредити на голям брой държави.

Списъкът на държавите прилича на географски справочник. Те са изписани тук при мен на три страници, може би са и повече, включва и голям брой държави от Азия, Африка, Латинска Америка. Даже и Съветският съюз е попаднал сред тези, които са получили кредити от България.

Пикът на кредитите е особено голям от 1983 г. нататък (показва графика) до 1986 г., когато достига дори до милиард и половина.

Данните са от :

ДОКЛАД

на Временната анкетна парламентарна комисия

ОТНОСНО ПРОВЕРКАТА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ – ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЯВАНО; ДЪРЖАВИТЕ-КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ; ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1990 Г. НАСАМ ПО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЕЗИ СПОРАЗУМЕНИЯ, 2005г..

Също тогава е пикът на раздаваните партийни помощи на марксистки революционни партии.

Огромен е пикът тогава, през същия период.

В този период също има пик и на опрощаване на кредити и разсрочването им.

Това също съвпада и с периода, когато масово се създават задгранични дружества и се изнасят значителни средства от България в тях.

Моят въпрос към Вас е базиран на Решение, прието от Тридесет и деветото Народно събрание на 19 май 2005 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 45 от 2005 г., по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави, произходът на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено, държавите – кредитополучатели, и действията на правителствата след 1990 г. по събирането на тези кредити. Има препоръка към Четиридесетото Народно събрание да продължи тази дейност. Тогава нищо не е направено от Народното събрание.

Затова сега се обръщам към Вас със следния въпрос:

Какви мерки са предприети от правителството и в частност от министъра на финансите за събиране на кредити, отпуснати на други държави, в периода преди 1990 г.?
Каква е събираемостта на тези вземания към настоящия момент? 
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.

Преди да започнете, едно съобщение: днес на гости в парламента са младежи от Младежката организация на ГЕРБ в Хасково. Колеги, моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)

 

Заповядайте, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: 

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! 

Основната част от вземанията на Република България, възникнали в периода до 1990 г., главно през 80-те години, както Вие коректно казахте, са формирани в резултат на предоставени правителствени кредити и също в изпълнение на подписани междуправителствени споразумения и протоколи.

В рамките на мандата на нашето правителство сме започнали преговори за връщане на тези кредити с шест страни длъжници.

През 2010 г. бяха финализирани споразумения за уреждане на българския правителствен дълг – вземания от страна на България, със Сирийската арабска република и с Виетнам.

Продължава текущото изплащане на никарагуанския правителствен дълг в съответствие със Споразумение от 2002 г. В резултат на предприетите от нашето правителство действия за 2010 г. в държавния бюджет на страната ни бяха реализирани валутни постъпления, съответстващи на 17 млн. лв. Пояснявам: когато има веднъж споразумение, то обикновено се разплаща в продължение на няколко години, обикновено за пет години.

На 20 април 2011 г. беше подписано споразумение с правителството на Република Замбия за връщането на техния дълг към България.

В преговори сме за уреждане на монголските правителствени задължения към Република България – това е четвъртата държава, за която споменах, както и на задължения от Украйна и от Черна гора. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Господин Тошев, заповядайте за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, благодаря за този отговор, но това са скромни суми в сравнение с това, което е било раздадено.

Моля Ви, като стъпите на решението на Тридесет и деветото Народно събрание, да внесете в парламента подробна справка по този въпрос. Двете минути за парламентарен контрол са крайно недостатъчни за дебати по тази тема, за да можем да се запознаем цялостно с проблема за събирането на отпуснатите кредити от България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: 

 Желаете ли дуплика, господин Дянков?

Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: 

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тошев, 

Поемам ангажимента като финансов министър да предоставя на Народното събрание подробен анализ не само за 2010 2011 г., а може би е по-добре да се направи анализ в рамките на последните 5-10 години точно какви мерки са предприети, с кои държави и, разбира се, както казахте, има още дълъг списък държави, с които все още предстоят такива преговори.
Поемам този ангажимент.
Благодаря за вниманието.

СВЪРЗАНА ТЕМА :
  

Държавен вестник, брой 45 от 31.V. 2005г.

 

 

РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ - ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЕНО; ДЪРЖАВИТЕ КРЕДИТОПОЛУЧ

РЕШЕНИЕ 

 

ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ - ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЕНО; ДЪРЖАВИТЕ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ; ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1990 Г. НАСАМ ПО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЕЗИ СПОРАЗУМЕНИЯ

Обн. ДВ. бр.45 от 31 Май 2005г.

Народното събрание, след като изслуша и обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави - произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Оценява като вредни действията на ЦК на БКП и правителствата на Република България в периода 1968 - 1989 г., свързани с раздаване на партийни и държавни кредити и помощи в подкрепа на военни режими и чужди комунистически и социалистически партии. Кредитите са предоставяни на високорискови страни с изключително ограничен капацитет на връщане на задълженията и още при предоставянето им са били в значителна степен несъбираеми. Тези действия са допринесли за формиране и увеличаване на външния дълг и са довели българския народ до тежка икономическа и социална криза.

2. Оценява положените усилия от правителства след 1989 г.: на Любен Беров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, по управление на дълга към България и запазването на българските интереси.

3. Счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управление на дълга към България.

4. Препоръчва на 40-ото Народно събрание:

4.1. да разработи и приеме Стратегия за управление на дълга към България, като част от стратегията за управление на външния дълг, която да послужи като средство за активизиране на правителствата за събирането му;
4.2. да възложи и упълномощи Министерския съвет:
4.2.1. да организира чрез специализиран орган и/или ангажира международен финансов агент за управление и събиране на дълга към България;
4.2.2. ежегодно да докладва на Народното събрание за предприетите действия.
Решението е прието от ХХХIХ Народно събрание на 19 май 2005 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 19 май 2005 г.
Открито в 9,01 ч.

19/05/2005

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.

(….)

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:

ДОКЛАД ОТНОСНО ПРОВЕРКАТА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ – ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЯВАНО; ДЪРЖАВИТЕ-КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ; ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1990 Г. НАСАМ ПО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЕЗИ СПОРАЗУМЕНИЯ.

Моля господин Минчо Спасов, председател на временната комисия, да представи доклада и проекта за решение.

 

ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.


Уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставянето и времето, когато това е било осъществявано; държавите-кредитополучатели и действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.

“По предложение на министъра на финансите господин Милен Велчев Тридесет и деветото Народно събрание със свое решение от 19 януари 2005 г. създаде Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави. 

Поради големия обем информация за събиране и обработка първоначалният тримесечен срок за работа на комисията бе удължен с последващо Решение на Народното събрание от 15 април 2005 г. до 19 май 2005 г. За този сравнително кратък период Временната анкетна комисия успя да изпълни своята задача. Комисията изиска, прегледа и анализира значителна по обем информация, изслуша представители на различни институции, проведе дискусии и се обедини около заключенията, отразени в този доклад, с особено мнение на госпожа Стела Банкова, което все още не съм получил едно към едно.

Докладът съдържа факти, цифри, периоди, графики и описание на действията на българските правителства по формиране, управление и уреждане на задълженията към България. Оценката за тези действия в ретроспекция следва да направи Народното събрание, като се произнесе по предложенията на комисията за бъдещи действия и внесеното проекторешение.

Състав на комисията.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание беше предложено в състава на комисията да бъдат включени представители на всички парламентарни групи и независими народни представители.
Временната анкетна комисия проведе общо осем заседания.

Писмени становища и предложения в процеса на работата депозираха народните представители Тошо Пейков и Йордан Нихризов.

Единствено Българската социалистическа партия, респективно Коалиция за България, не излъчи свои представители и бойкотира работата на комисията.

Външни експерти и участници

В работата на комисията взеха експерти от Института по правни науки към БАН, дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, Българска народна банка и др.

Бяха поканени и изслушани представители на Министерството на финансите: министър Милен Велчев, заместник-министър Илия Лингорски, господин Лъчезар Стефанов, господин Васил Иванов, отговорни служители в отдел “Валутно-финансов” в същото ведомство, госпожа Даниела Бобева – бивш министър на търговията и външноикономическото сътрудничество през 1997 г.

Събрана и обработена информация

От Централния държавен архив при Министерския съвет изискахме и получихме справки и извлечения от разсекретени документи от фондове 136-МС; ф. 630-Българска външнотърговска банка; ф.1 (Б)-ЦК на БКП; фонд 1 Б оп. 64-оригиналните секретни решения на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Към доклада също са приложени в електронен вид и на хартиен носител посочените документи и вие ги получихте на CD. В това CD се съдържа настоящият доклад с линкове към съответните сканирани приложения, които са взети от Централния и партийни архиви.

От архива на Народното събрание Временната анкетна комисия получи предложението на главния прокурор Иван Татарчев за снемане на депутатския имунитет на народния представител Александър Лилов във връзка със следствено дело 3 от 1992 г. по описа на Главна прокуратура.
По делото е повдигнато обвинение и са привлечени като обвиняеми Тодор Живков, Милко Балев, Гриша Филипов, Чудомир Александров, Димитър Станишев, Андрей Луканов, Георги Атанасов, Емил Христов, Йордан Йотов, Стоян Михайлов и Васил Цанов за престъпление по чл. 203 във връзка с чл. 202, чл. 201 във връзка с чл. 282, във връзка с чл. 20 от Наказателния кодекс.

След проведеното предварително производство с постановление на Софийска градска прокуратура от 2000 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 237 във връзка с чл. 21 от НПК. Според тези основания производството се прекратява от прокурора, когато той намери, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, когато деецът е починал или деянието не представлява престъпление.

От Министерството на икономиката Временната анкетна комисия изиска протоколите от проведените заседания на двустранните смесени междуправителствени комисии. По време на тези заседания, на които са присъствали компетентни представители от различни сфери на държавното управление на Република България и на други държави, проследихме, от една страна, механизмите на договаряне при формиране на дълга към България, а от друга, активността в действията на българските правителства от 1990 г. насам, а по-точно – поставян ли е въпросът за уреждане на дълга на тези държави към България и какво е договаряно. Към доклада е приложен в електронен вид списък на двустранните спогодби, които нашата страна е подписала.

От Министерския съвет Временната анкетна комисия получи над 50 извлечения от протоколи от заседания на Министерския съвет за периода 1990-2005 г., на които са били докладвани, обсъждани и решавани въпроси по уреждане задълженията на трети страни към Република България. Налице са две категории документи:

За задълженията на отделни държави

Част от тези решения бяха разгледани в закрито заседание и са секретно приложение към настоящия доклад поради неизтеклите срокове за разсрекретяване по чл. 33, ал. 3 и чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация и те са на разположение на народните представители в деловодството на Народното събрание.
Втората категория са обобщаващи доклади и решения по анализ и управление на дълга към България. Най-важните от тях са:

- Доклад с вх. № 3-812 от 30 декември 1993 г. от господин Стоян Александров – министър на финансите, относно “Прехвърляне на вземанията на правителството на Република България към Република Танзания”.

Част от него гласи: “Предложената сделка от английското дружество е една от многобройните предложения на чуждестранни юридически лица за изкупуване на наши вземания към трети държави. В същото време за пръв път в Министерския съвет се внася доклад за одобряване на такава сделка.

До този момент вторичният дългов пазар изцяло се подценява от компетентните органи в България като средство за реализация, макар и частична, на вземанията ни към трети страни и банки, възникнали в резултат на щедрото раздаване на кредити от предишни правителства без обезпечение и гаранции.

Някои от тези вземания, поради неплатежоспособността на длъжниците (суверенни или частни) или поради многофункционалната им задлъжнялост спрямо трети държави или лица, са безнадеждни и тяхната котировка на вторичния пазар е изключително ниска. Правителството и в частност Министерството на финансите следва да оценява всяко предложение и да търси изгодата от сключването на подобна сделка с цел да се реализират поне частично вземанията при благоприятна конюнктура.” – край на цитата.

- Доклад с вх. № 03-00-0650 от 8 август 1994 г. отново от господин Стоян Александров – министър на финансите, относно “Уреждане на задълженията към Република България по предоставени правителствени кредити”. „

Част от него гласи:

 “Вземанията на Република България по предоставяни правителствени кредити на развиващите се страни към 30.11.1993 г. възлизат на 2,1 млрд. щ.д., от които просрочени 1,7 млрд. щ.д. Кредитите са предоставени на над 30 развиващи се страни за заплащане вноса на български стоки и за изграждането на комплектни обекти. 

Една част от левовата равностойност на износа и задграничното строителство е платена на българските фирми и организации директно с бюджетни средства, а за другата, по-голямата част, е ползван левов банков кредит. 

За този банков кредит Министерството на финансите плаща на Българска външнотърговска банка всяка година от бюджета около 700 млн. лв. лихви.” – край на цитата.

- Доклад по Протокол № 40 от 15 май 1997 г. от заседание на Министерския съвет от госпожа Даниела Бобева – министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, относно “Вземания на Република България от страни от Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка”.

Част от него гласи: “Целта е да се разработи единна стратегия на България спрямо всички страни, имащи задължения към нас, както и да се набележат конкретни мерки за съгласувани действия на всички български институции по реализация на вземанията.”

- Доклад с вх. № 03-00-102 от 11 март 1998 г. от господин Муравей Радев – министър на финансите, относно “Вземания на Република България по предоставени правителствени кредити”.

Част от него гласи: “В настоящия момент голяма част от тези държави са в тежко финансово състояние и имат голям външен дълг. Една част от кредиторите им – предимно международни финансови организации и държави от ОИСР – са опростили отпуснатите заеми и предлагат примера им да бъде последван и от други страни, включително и България… Считам, че проблемите следва да се решават при прилагане на следните осем подхода…”, които са посочени по-долу в доклада.

От Министерство на финансите получихме справка и копия от споразумения за предоставяне на стокови кредити, извършване на инженерингови услуги, разсрочка на вземанията, опрощаване на вземанията, предоставяне на безвъзмездни и партийни помощи.

Сведение, което сме озаглавили като приложение № 3 от Министерство на финансите, за вземанията на България от предоставени правителствени кредити, клирингови и бартерни споразумения към 31 декември 2004 г. 

По мнение на комисията, споделено и от Министерство на финансите, не е подходящо да се публикува информация за сключените споразумения въз основа на приети решения от Министерския съвет за уреждане на българските вземания след 1991 г.

Тези решения на Министерския съвет в основната си част попадат в обхвата на Закона за защита на класифицираната информация. Те съдържат клаузи за конфиденциалност в процеса на тяхното изпълнение. Към момента са налице споразумения, които са в процес на изпълнение и обявяването на информация за тях би поставило под въпрос финализирането им. 

Обявяването на информация за постигнати от нашата страна по-благоприятни условия, в сравнение с тези, постигнати от други държави-кредитори, би поставило в затруднено положение наши длъжници и партньори, с които България е постигнала такива договорености. 

Това несъмнено ще има негативни последици в отношението към нашата страна. Ето защо тези приложения са засекретени и са на разположение на народните представители в деловодството при специален режим.

Справка относно потвърдени и спорни суми по задълженията на страните-длъжници до 1990 г. (таблица № 2, предоставена от Министерство на финансите, която съдържа класифицирана информация). 

Същата онагледява състоянието към момента на нейното изготвяне. 

В нея се внасят непрекъснати промени, произлизащи от текущи процеси по уточняване на сумите, проведени преговори или в резултат на арбитражни процеси. 

Обявяването на подобни данни в публичното пространство би могло да има негативно отражение върху положителното приключване на описаните по-горе процеси, както и при подготовка на договорености за изплащане на задълженията към България.

Ето защо справката на тези споразумения е на разположение на народните представители в регистратурата на Народното събрание.

- Справка за вземанията от страни, попадащи в разширената инициатива за силно задлъжнели и бедни страни (HIPC).

- Справка за разпределение на страните-длъжници по региони.

Обща характеристика на кредитите, отпускани от Република
България на други държави

Стремежът на комисията да спази стриктно задачата, поставена й в решението на Народното събрание, предопредели структурирането на доклада, както следва:

Произход и размер на кредитите

Раздаването на средства е ставало чрез държавни кредити, партийни и държавни помощи. Разсрочването и опрощаването на кредитите и сключването на нови кредити с очевидно неплатежоспособни държави размива разликата между "помощ" и "кредит" и прави тази класификация условна. 

Използван е механизмът на "преференциално завишените цени" (между 30 и 100%) на стоките, внасяни от страните-длъжници, при което загубите за българските фирми-вносители са се поемали от републиканския бюджет. Пример за това е Никарагуа.

 Това е констатирано и в доклада на господин Стоян Александров от 1994 г. до Министерския съвет:

 "Една част от левовата равностойност на износа и задграничното строителство е платена на българските фирми и организации директно с бюджетни средства, а за другата, по-голямата част, е ползван левов банков кредит.

За този банков кредит Министерството на финансите плаща на Българската външнотърговска банка всяка година от бюджета около 700 млн. лв. лихви."

Оказвана е държавна помощ и във вид на безвъзмездни ежегодни доставки на нефт. 

В рамките на доклада ние сме приложили и копие от едноличните ръкописни бележки, с които се материализира и визуализира каква е била процедурата по предоставянето на подобни помощи.

Цитирам: "Допълнителната помощ за Никарагуа е съгласувана с др. Тодор Живков. Количеството нефт е увеличено лично от др. Тодор Живков при срещата му с Биярес Арес." Милко Балев, 21 март 1988 г.

Оспорването на част от главниците и лихвите прави трудно определянето на точните суми на раздадените средства. Допълнително затруднение по отношение на ясната класификация и характеристика на кредитите е и обстоятелството, че същите са отпускани в различни валути, включително и вече несъществуващи.

В края на 1989 г. оценката на предоставените от Република България правителствени кредити на развиващи се страни възлиза на 2,8 млрд. щатски долара. 

От тях са погасени едва 29,3%, просрочени са около 708 млн. щатски долара, разсрочените само през 1989 г. са 813 млн. щатски долара. В навечерието на демократичните промени в България страната е имала да получава около 2 млрд. щатски долара, като съществена част от тях по неизвестни за нас причини са били разсрочени именно през 1989 г. Тук не са включени и задълженията на СССР. 

Това означава, че във всички случаи общата сума на задълженията на други страни към Република България непосредствено преди реформите е била значително над 2 млрд. щатски долара, т.е. съпоставена с външния дълг, е възможно да се доближи до една трета от него.

Раздаването на кредити на развиващи се страни е една от основните причини за натрупването на огромния външен дълг на страната.

Това е констатирано в приложенията с решението на Народното събрание, с което е снет имунитетът на народния представител Александър Лилов като приложение към доклада на главния прокурор Татарчев.

От приложената графика № 1 вие виждате разпределението на дадените кредити по години в милиони долари – средствата – по ординатата, годините – по абцисата.

От приложената графика става ясно, че формирането на основната част от дълга към България в периода 1983-1986 г. е било най-интензивно. 

Лицата, участвали в процеса на вземане на решения за раздаване на средствата, Тодор Живков, Милко Балев, Гриша Филипов, Чудомир Александров, Димитър Станишев, Андрей Луканов, Георги Атанасов, Емил Христов, Йордан Йотов, Стоян Михайлов и Васил Цанов, са били следствени по следствено дело № 3/1992 г. по описа на Главна прокуратура и съгласно чл. 8 от Конституцията Народното събрание не може да се произнася по наказателната им отговорност, а само по политическата такава.

От приложената справка на Министерството на финансите (Приложение № 3) е видно, че към настоящия момент вземанията на България по такива спогодби са в размер на 1,345 млрд. щатски долара; 309,755 млн. рубли; 2,155 млн. валутни лв.; 0,066 млн. иракски динара; 0,281 британски паунда; 57,1 млн. условни разчетни единици.

Следва да се отбележи и даде оценка на позицията на ген. Атанас Семерджиев, който се противопоставя на разкомплектоването на Българската армия в проекторешение на ЦК на БКП за предоставяне на военно имущество в непосилно за страната ни количество.
Правната рамка за сключването на международни договори, включително и за отпускане на кредити, е очертана с Конституцията на Народна република България от 1971 г., Указ № 1496 за участие на Народна република България в международни договори и Решение № 7 от 2 юли 1992 г. на Конституционния съд на Република България.

Механизмът на отпускане на кредити е бил следният. Най-напред се е изготвял доклад до Министерския съвет от заинтересованото министерство, обосноваващ необходимостта от предоставянето на кредит. След това се е изготвял проект на спогодба между Народна република България и съответната държава в съответствие с действащата нормативна уредба, като проектът на спогодба е следвало да бъде приложение към доклада до Министерския съвет. Впоследствие докладът се е съгласувал със заинтересованите министерства и ведомства. Накрая се е вземало решение от Министерския съвет за предоставянето на кредит и упълномощаване на длъжностно лице да подпише спогодбата със съответната държава.

Така описаната процедура е в съответствие с действащата след 1975 г. нормативна уредба, а именно Указ № 1496/1975 г.

Видно от данните, документите на партийния архив на БКП, решенията за отпускане, разсрочване и опрощаване на пари и стоки са вземани след доклад от съответния отдел на ЦК на БКП или министър. В тези доклади е посочвано тежкото състояние на държавите, кандидатстващи за помощ, и затрудненията, които България има по обслужване на предишни вземания от тези държави, но обикновено е било вземано политическо решение за "посрещане на исканията".

Рядко изключение от това правило е отказът от отпускане на военна помощ в големи размери, видно от докладната на ген. Атанас Семерджиев, посочен по-горе.

От друга страна, трябва да се има предвид, че по отношение на някои държави в периода след 1980 г. не ни бяха представени документи, потвърждаващи спазването на тази процедура, а по-точно не получихме решения на Министерския съвет, който съгласно чл. 103, т. 9 от Конституцията на Република България и чл. 7 от Указ № 1496/1975 г. е бил компетентен да сключва международни договори. Вместо решения на Министерския съвет ни бяха представени решения на Политбюро на ЦК на БКП.

 Те имат политически характер, но според нормативната уредба на Народна република България не са волеизявления на компетентния държавен орган. Считаме, че е възможно да са били взети решения от Министерския съвет по тези кредити, но при работата на комисията същите не бяха представени от съответните държавни институции.

Източници на задълженията

Република България като кредитор е страна по повече от сто спогодби за предоставяне и преоформяне на кредити. 

Задълженията обикновено са поемани с решение на Политбюро на ЦК на БКП, последвано от доклад на ресорния министър и решение на Министерския съвет. 

В някои случаи тази процедура не е била спазвана – поемането на задължението е ставало с устно обещание от съответен партиен ръководител при посещение на делегация, договарянето се е извършвало, средствата са отпускани, а едва на следващата година са били утвърждавани от Министерския съвет (например уговорка между Григор Стоичков и президента на Мозамбик Ж. Шинсано през 1987 г.).


В други “спешни случаи”, цитирам, отпускането е ставало с едноличен подпис на партийния и държавен ръководител, без да се събират други подписи. Следва факсимиле на ръкописна бележка: 

“Бързо!
Да се изпълнява, без да се събират други подписи – по указание на другаря Милко Балев.
31 януари 1986 г.
Д. Димитров”

(който е завеждал централното деловодство на БКП, става дума за решението за отпускане на 1,7 млрд. за Ирак).

Цели на отпусканите кредити

Кредити, отпускани на трети държави по
идеологически причини

При предоставянето на кредитите са преобладавали политическите аргументи, а не финансово-икономическите. Неслучайно в повечето случаи кредитите са били предоставяни паралелно с партийни и/или държавни помощи. Обикновено подпомагането на революционните, социалистически и други режими се е осъществявало след съгласуване със СССР, който е давал указания и натиск до членовете на СИВ да оказват “помощ” на страни от Третия свят с “правилна” политическа ориентация. Обичайният мотив е бил, цитирам: “...нашата дружба и във верността ни към бъдещото общо дело – защитата на мира и социализма...”, както откриваме в искане на председателя на Сандиниския фронт за национално освобождение Даниел Ортега до Тодор Живков.

 В голямата си част страните-кредитополучатели от тази категория са били страни с реакционни режими и неработеща икономика, например Никарагуа, в която 50% от брутния вътрешен продукт отива за военни цели, 50% от работоспособното мъжко население е в армията, и целта на исканата помощ е била да се противодейства на надигането на “контрареволюционните” сили и овладяване на общественото недоволство.

Кредитите са раздавани щедро въпреки неплатежоспособността на страните-кредитополучатели и без обезпечение и гаранции. Това е установено и в докладите от 1993 и 1994 г. на финансовия министър Стоян Александров. При непостъпване на очакваните погашения по външните кредити България често е била принудена да търси нови външни заеми, за да финансира своя внос и дългови плащания. Крайно безотговорно в Политбюро, Секретариата и Валутната комисия обаче се пренебрегват предупрежденията за липсваща или намалена платежоспособност на страните-кредитополучатели. 

Воден от политически съображения, най-висшият ешелон в партията и държавата игнорира отрицателните становища на специализираните ведомства. При наличната информация е невъзможно да се прецени дали тези решения са мотивирани от надеждата за петролни доставки или от други съображения.

Със секретни решения на ЦК на БКП безвъзмездно са оборудвани партийните централи на други социалистически и комунистически партии, например организационното обзавеждане на сградата на Сандиниския фронт за национално освобождение “Фарабундо Марти”, финансирани са печатни издания, например органът на Египетската комунистическа партия, давана е издръжка на резиденти на чужди комунистически партии в София, например неофициалните престои на резидентите на Иранската трудова партия, давани са пари, оръжие и военно обучение на чужди студенти, предоставяни са безплатни самолетни билети за представители на чужди комунистически и социалистически партии, финансирани са чужди партийни конгреси и изборни кампании, обучение на кубинските бойци в Ангола и други.

Партийните помощи на приблизителна стойност 25 млн. щатски долара, държавните помощи около 190 млн. щатски долара и отпуснатите кредити от България до 1989 г. са дадени в следващата таблица в щатски долари приблизително, поради огромната по обем работа по преизчисляването им в отделни валути. 

Тук ще намерите сумите в рубли, лева, преводни рубли, валутни лева, щатски долари, клирингови долари, британски лири, алжирски динари, сирийски лири, германски марки, турски лири, тунизийски динари, ирландски реали, рупии, белгийски франкове.

Отпусканите партийни помощи сме илюстрирали и със следната графика според годините, когато са отпускани. По абсцисата са годините, по ординатата – сумите в милиони щатски долари.

Кредити, предоставяни по икономически съображения

Част от кредитите, макар и малка, са били икономически обосновани или с високия процент възвръщаемост на инвестициите в специална продукция, която е била трудно реализируема на други пазари, или с доброто качество на инженерингови услуги от български специалисти, или с надеждата за бъдещи суапови сделки от типа “дълг за инвестиции”. Кредитите от този тип са отпускани на страни с по-стабилна икономика и политическа необвързаност (Перу, Индия, Нигерия) и се обслужват или вече са уредени. 

Поради икономическата база за отпускането им понякога кредитните линии не са били усвоявани напълно, тъй като въпросните държави са намирали по-изгодни условия за финансиране на международния финансов пазар.

На практика по-голямата част от кредитите са стокови, като по силата на сключените спогодби Народна република България е предоставяла машини, оборудване, включително специална продукция и инженерингови услуги на държавите, стойността на които е преоформяна като държавно задължение към България.

Държави, на които са предоставяни, опрощавани
кредити и помощи

Бенефициенти по предоставяни от България кредити са над 30 държави от Африка, Близкия Изток, Латинска Америка и Европа. След приспадане на насрещни вземания в полза на България е оформен дълг от страна на Русия и Украйна, който е урегулиран чрез споразумение за доставка на специално имущество и резервни части в съотношение 50:50.

Най-значителни кредити са предоставени на Ирак от 1,2 млрд. щатски долара, като през 1989 г. е разсрочено около половината от задължението. Погасената до 1989 г. сума е едва 8% от дължимата и въпреки това, включително и през 1989 г., иракската страна продължава да ползва кредита. 

Прави впечатление, че просрочените задължения са около 364 млн. щатски долара, а Министерският съвет е взел решение за разсрочване на половината от целия кредит. 

Изобщо политиката по отношение на кредитирането на Ирак е изцяло неизгодна за страната, както от гледна точка условията за предоставяне на кредита, така и по отношение на цялостното третиране на това вземане.

На второ място по значимост е кредитът за Либия. От предоставените общо 429 млн. лв. едва 182 млн. лв. са погасени към края на 1989 г., а просрочени са близо половината от дължимите суми. 

Немалка част от тези кредити са предоставяни на HIPC страни, това са страни с хиперинфлация и бедни, със среден доход – по-нисък от 320 долара на глава от населението годишно, по отношение на които съществуват утвърдени процедури от Световната банка за погасяване на техните кредити и/или политика на пълното им опрощаване.

При разглеждането на вземанията на Република България към трети държави следва да се отчете и обстоятелството, че някои от тях са признати безусловно, например Куба, други са оспорени, а за трети има спорове по отношение на точния размер на вземанията, например Виетнам.

С оглед запазване интересите на България в преговорите със страните-длъжници и избягване на окуражаването им за оспорване на части от дълга и лихвите списъкът на оспорените и непотвърдени задължения е оформен като класифицирано приложение от настоящия доклад и е на разположение в регистратурата на Народното събрание.

Анализ на действията на правителствата от 1990 г. насам.

Когато се оценяват действията на правителствата след 10 ноември 1989 г. по събиране на вземанията, трябва да се вземе предвид, че, за съжаление, кредити са предоставяни на високорискови страни с изключително ограничен капацитет за връщане на задълженията, т.е. още при предоставянето им кредитите са били в значителна степен несъбираеми. От друга страна, шансовете за възмездяване на загубите допълнително се ограничават от дълговата криза на развиващите се страни, както и тоталната промяна на геополитическата ситуация след падането на Берлинската стена.

Разпадането на социалистическия блок и СИВ води до разпад на геополитическия фундамент на тези вземания и прави усилията на правителствата, колкото и амбициозни да са, неефективни, защото липсва международна рамка и инструменти за мултинационално решаване на проблема. По принцип индивидуалните действия на страните на дълговите пазари са по-малко ефективни от мултинационалните схеми за уреждане на дълговите проблеми.

Мерките, които правителствата на Република България са вземали за събиране на вземанията от страните-длъжници, могат да се обобщят в:

- Дипломатически средства. Поставянето на проблемите за изплащането на задълженията към страната от развиващите се страни на базата на двустранните отношения се е осъществявало при всички правителства след 1989 г., но ефективността на този подход и най-вече на двустранното уреждане на дълговия проблем е твърде ограничено.

- Търговско-икономически. Схемите на замяна на дълг срещу собственост, както и на замяна на вземанията със стокови еквиваленти, е един от ефективните способи за уреждане на задълженията към Република България. За съжаление, малко от задълженията са уредени чрез такива схеми, а от друга страна, в тези схеми се съдържа риск цените на вносните стоки да надхвърлят пазарните и допълнително да редуцират дълга към страната.

- Финансови. Тези мерки включват пряка продажба на дългове, както и използването на посредници. В доклада на Андрей Луканов – министър на външноикономическите връзки, Стоян Овчаров – министър на икономиката и планирането, и Васил Коларов – председател на Българската народна банка, от 7 септември 1989 г. се предвиждат “всякакви други възможности за ускоряване получаването на дължимите плащания чрез използване посредничеството на влиятелни комисионери”. Такива операции са извършвани от повечето от правителствата от 1989 г. Насам.

Като цяло историята на събиране на вземанията показва незадоволителна приемственост между правителствата по отношение на водената политика и инструменти за решаване на проблема с вземанията. Другата съществена слабост е липсата на ефективна координация между институциите при формулирането на политическите решения на проблема.
Активността на правителствата от 1990 г. насам по събиране на дълга към България може да бъде проследена от сключените спогодби за уреждане на задълженията с различни държави, предшествани от доклади, внасяни от съответните министри в Министерския съвет (графика № 3 илюстрира активността на правителството при сключването на спогодби).

Активността на правителствата може да бъде проследена и в дейността на двустранните междуправителствени комисии, участвали в срещите на делегации от съответните държави-длъжници. Поставянето на проблема с връщане на заемите, предоставени на развиващи се страни, в рамките на смесените комисии е по-скоро формално.

Прави впечатление, че въпросите за погасяване на задълженията към Република България се поставят едва в края на дневния ред на тези заседания, а не като необходимо условие на търговско-икономическото сътрудничество. Най-често текстовете на протоколите от тези заседания гласят: 

“Ще се предприемат мерки за уточняване на задълженията”, но не се предвиждат конкретни предложения, не се декларира в ясна форма позицията на страната по вземанията от съответната страна. Това създава впечатление за толерантност по отношение на страните-длъжници и неясна политика на страната-кредитор относно претенциите си по съответните вземания.

Друг е подходът на страните-кредиторки, които в много случаи записват в протоколите на смесените комисии ясно своите претенции за редукция или прихващания на задължения, включително за преоформяне на дългове на български държавни предприятия в държавен дълг.

От протоколите също може да се съди, че в много случаи липсва приемственост в работата на междуправителствените комисии. Честите структурни и персонални промени и слабата координация са ограничили шансовете за спазване на завоювани в преговорите позиции, както и за реализиране последователна политика по връщане на кредитите.

Графиката по-долу отразява действията на правителствата във връзка със сключването на различни спогодби за уреждане на задълженията на отделните държави.

Двете графики илюстрират активността на правителствата, проявявана по време на провежданите двустранни междуправителствени комисии. Графиките са разделени според това дали на тези комисии е поставен или не въпросът за вземанията на България.

От 1991 г. в Министерския съвет са внасяни повече от 10 доклада от министрите на финансите, касаещи формиране на позиция и даване на пълномощия за урегулиране на задълженията на отделни държави.

Докладът на господин Стоян Александров до Министерския съвет с вх. № 03-00-0650 от 8 август 1994 г. е първият обобщен анализ на задълженията към България. 

Докладът на господин Муравей Радев до Министерския съвет с вх. № 03-00-0102 от 11 март 1998 г. е втори опит за обобщаване на проблемите за необслужвания дълг към България. В него са предложени и конкретни възможни подходи за регулиране и управление на задълженията, а именно:

“1. Преди всичко трябва да се използват всички съществуващи възможности за реализиране на вземанията ни чрез парични погашения, съобразно първоначалните договорености, или за договаряне на разсрочени плащания в приемливи срокове на част от задълженията, с оглед постигане на частично изплащане към момента на договарянето и пълно изплащане на задължението на по-късен етап.

2. Договаряне на погасяването на задълженията чрез доставка на стоки, произведени в страните-длъжници на база на международни цени. При този подход обаче съществува риск да не се приложат подходящи за българския пазар или за реекспорт стоки. Трябва да се има предвид и усложнената процедура по реализиране на вземанията на държавния бюджет чрез българските фирми-доставчици.

3. За вземания в преводни рубли могат да се ползват както подходите за уреждане на задълженията чрез доставка на стоки на база ценовите равнища към момента на разпадане на системата за разплащания в преводни рубли, така и преизчисляване на задълженията в свободно конвертируема валута чрез приемлив коефициент.

4. Трансформиране на дългове в собственост на територията на страната-длъжник. Такъв подход би бил приемлив при наличие на интерес от страна на български предприемачи за откупуване на държавни вземания от републиканския бюджет.

5. Продажба на дълговете на вторичния пазар. Този вариант би могъл да се обсъжда за всеки конкретен случай, съобразно условията на дълговия пазар за съответната страна. За целта е необходимо да се извършат съответни проучвания на дълговите пазари и съобразно тези проучвания да се преценяват възможностите за частична или пълна реализация на вземанията ни от някои от страните. При вземане на решения за продажба следва да се вземат под внимание и стратегическите интереси на нашата страна.

6. За задължения, водени в затворени валути или по сметки за погашения със стоки, могат да се търсят възможности за усвояването им от намиращите се в съответната страна български дипломатически, консулски и търговски служби и представителства.

7. Считам, че не би следвало да се поемат ангажименти за провеждане на разговори по проблемите на дълговете със страни, които се стремят да провеждат активна политика за опрощаване на задълженията им.

8. Когато се предвижда предоставяне на по-благоприятен статут във взаимната търговия на страна, която има неизпълнени или необслужвани задължения във връзка с отпуснати правителствени кредити от България, би следвало активизирането на търговско-икономическите отношения да се обвързва с решението на финансовите проблеми между страните.”
Докладът на госпожа Даниела Бобева – министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, приет на заседание на Министерския съвет от 15 май 1997 г., относно “Вземания на Република България от страни от Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка” съдържа анализ на задълженията към България по държави и предлага изготвяне на стратегия по управление на дълга. Доклада ще намерите като приложение към настоящия.

С Решение на Министерския съвет от 16 март 1998 г. министърът на финансите е задължен да сформира работна група от представители на заинтересованите министерства, ведомства и организации, които да провеждат предварителни преговори по реализация на българските вземания от предоставени правителствени кредити, както с представители на правителствата на страните-длъжници, така и с партньори, предложили своите услуги в областта на сделките с дългови инструменти. Групите са заседавали неколкократно, но поради липсата на институционализация кадровите промени в състава им са водели до забавяне и затрудняване на дейността им.

След 2001 г. работата по събиране на вземанията е продължена и активизирана чрез използване на всички възможни способи за събиране на задълженията, като с цел максимална защита интересите на България се избягва продажба на дълга на трети страни срещу конвертируема валута, каквато практика е имало по-рано. Продължена е практиката за ползване на консултанти по някои от сделките, като комисионата им задължително е била поемана от страната-длъжник.

За периода 2001-2005 г. Министерският съвет на Република България е взел решения за консолидиране на дълга и уреждане на плащанията със следните страни: Алжир, Никарагуа, Етиопия, Либия, Сирия, Ангола, Замбия, Йемен, Танзания и Нигерия. Основните трудности при водене на преговорите представлява получаването на потвърждение от страната-кредитополучател за размера на сумите, както и инициираната от Световната банка и Международния валутен фонд през 1996 г. HIPC-инициатива. 

Проучени са условията, при които страни като Чехия, Словакия и Русия са уредили вземанията си от споменатите страни при редуциране на дълга в усреднен размер 88-90% от общата сума (главница и лихви). Отчитайки тежкото финансово положение на HIPC-страните, както и нестабилната политическа обстановка, от една страна, и твърдото намерение на Международния валутен фонд, Световната банка и Парижкия клуб да предприемат политика, водеща по същество до пълното опрощаване на външния дълг на държавите, включени в инициативата, българското правителство трябва да уточни дължимите суми и да фиксира обхвата на взаимните финансови претенции със силно задлъжнелите и бедни страни.
Анализ на правната уредба, определяща действията на правителствата след 1990 г., може да бъде намерен в Приложение № 1 – правен анализ към настоящия доклад.


Препоръки за бъдещи действия

Използвайки инструментариума на парламентарния контрол временната анкетна комисия събра и обработи огромен обем информация от различни източници, която по мнението на експерти от Министерство на финансите ще бъде изключително полезна при уточняване правните и икономически параметри и позиции при преговорите с отделните държави-длъжници. За съжаление обаче времето за работата на комисията беше доста ограничено. 

Има много материали, които трябва да се добавят към целия пакет от документи. Събраната информация от временната анкетна комисия и резултатите от нейната работа следва да послужат не само за ретроспекция на процеса на натрупване и управление на задълженията към България, но също така би следвало да са от полза за решаването на проблема и по-нататък, да станат основа и начало за едно организирано усилие за връщане, макар и частично, на този безотговорно раздаден национален ресурс. 

С оглед спецификата на периода, в който приключи работата си временната анкетна комисия, препоръките й са отправени към Четиридесетото Народно събрание и новото правителство, което ще бъде избрано от него. Поради това реализацията им ще зависи от наличието на политическа воля в следващия парламент работата по установяване и връщане на задълженията да продължи.

Поради изложените по-горе съображения комисията предлага настоящият доклад да се предостави на председателя на Четиридесетото Народно събрание за предприемане на действия в няколко варианта, приложими заедно или поотделно:

1. Стратегия за управление на дълга към България.
Тази стратегия следва да се предложи от Министерския съвет и да се одобри от Народното събрание. Тя може да бъде част (приложение) към стратегията за управление на външния дълг.
Освен това Министерският съвет ежегодно да внася в Народното събрание информация, заедно с отчета за изпълнение на държавния бюджет, и отчет за действията си по събиране на задълженията през съответната година. 

2. Създаване на институция за управление на дълга към България.
Правителствата след 10 ноември са били поставени в много трудни условия, за да успеят да върнат поне част от задълженията. Подходът е бил по-скоро “единични сделки на принципа на случая”, а не постоянна и последователна политика по вземанията. За разлика от традиционните държави-кредитори, които имат ясна и последователна политика и поведение на кредитори, Република България няма. Липсата на приемственост и последователност в политиката, подхранвана от липсата на координация между институциите, е ограничила значително възможностите за връщане на дължимите кредити. Затова създаването на агенция или междуведомствена група по вземанията с мандат да разработи цялостна стратегия, да осъществява координация между министерствата и другите заинтересовани институции, би било първата крачка към по-нататъшното решаване на проблема.
Институционалното създаване на организационна единица, която активно да търси задълженията от длъжниците, а не само пасивно да очаква предложения от страните-длъжници или посредници, може да бъде реализирано в два варианта:

- сформиране на междуведомствена комисия, по подобие на тази по т. 5.4 от доклада;
- създаване на отделен орган, например агенция, където да се съсредоточат експертите от държавните ведомства, ангажирани с проблемите по вземанията на България.

3. Ангажиране на международен финансов консултант, който изцяло да поеме като агент управлението на дълга към България.

4. Решение на Тридесет и деветото Народно събрание, което да даде оценка: 

- за действието на българските правителства по раздадените от България кредити и помощи до 1989 г. и относно управлението и събирането на вземанията;

- да препоръча на Четиридесетото Народно събрание да задължи и упълномощи Министерския съвет да извърши препоръчаните или други действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Спасов.
Бихте ли представили проекта за решение в цялост?

ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.

“Проект!

РEШЕНИЕ

 

Народното събрание, след като изслуша и обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави, произхода на кредитите, целите на предоставянето и времето, когато това е осъществявано, държавите кредитополучатели, действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституицята на Република България

РЕШИ:

1. Оценява като вредни действията на Централния комитет на Българската комунистическа партия и правителствата на Република България в периода 1968-1989 г., свързани с раздаване на партийни и държавни кредити и помощи в подкрепа на военни режими и чужди комунистически и социалистически партии. Кредитите са предоставени на високорискови страни с изключително ограничен капацитет на връщане на задълженията и още при предоставянето им са били в значителна степен несъбираеми. Тези действия са допринесли за формиране и увеличаване на външния дълг и са довели българския народ до тежка икономическа и социална криза.
   
   2. Оценява положените усилия от правителствата след 1989 г. на Любен Беров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски по управление на дълга към България и запазването на българските интереси.
   
   3. Счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управление на дълга към България.
   
   4. Препоръчва на Четиридесетото Народно събрание:
   
   4.1. да разработи и приеме стратегия за управление на дълга към България, като част от стратегията за управление на външния дълг, която да послужи като средство за активизиране на правителствата за събирането му;
   
   4.2. да възложи и упълномощи Министерския съвет:
   
   4.2.1. да организира чрез специализиран орган и/или ангажира международен финансов агент за управление и събиране на дълга към България;
   
   4.2.2. ежегодно да докладва на Народното събрание за предприетите действия.”
   
   

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Спасов.
Колеги, откривам разискванията по доклада и проекта за решение.
Има думата господин Тошо Пейков.

ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, аз подписах доклада, който току-що представи председателят на комисията господин Спасов. Подкрепям и проекта за решение.

“Не съди, за да не бъдеш съден” е казано в Библията. И не за да ги съдим, а за да разкрием истината съставихме този доклад. Искам да предложа на вашето внимание извода, че щедрото раздаване на кредити по идеологически причини от страна на върхушката на Българската комунистическа партия е главната причина за натрупването и на непосилния външен дълг на страната до 1989 г. 

И така, основната част от дълга към България се формира за 3-4 години – от 1986 до 1989 г. и съвпада по време с натрупването на задълженията на България към външни кредитори. Решенията за раздаване на пари са вземани от Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Станишев, Андрей Луканов. 

Нито един кредит не е разрешен от царя. В мотивите преобладават политическите аргументи. Безгрижно кредити са отпускани на неплатежоспособни получатели на страни без обезпечения, без гаранция. В същото време с решение на същите лица българските граждани са товарени с нови и нови външни заеми и са задлъжнявали годишно с милиарди.
Най-щедри са кредитите, отпускани от комунистическата олигархия на Ирак. 

Кредитирането на Саддам Хюсеин е най-неизгодно за страната. По-късно се оказа, че то е било много изгодно за комунистическата, по-късно за социалистическата партия и за някой нейни другари.
Уважаеми колеги народни представители, за да си изясним предмета на изследване на нашата комисия бих желал да ви представя по-значимите непогасени кредити, с какво решение са отпуснати те, имената на отговорните партийни функционери и длъжностните лица.

Първо, на 6 декември 1983 г. членовете на Политбюро на ЦК на БКП вземат решение “Б” № 44.

 С него те дават съгласието си правителството на Народна република България да предостави на правителството на Република Ирак кредит в размер на 300 милиона щатски долара за периода от 1984 до 1985 г. 

Решението е взето на базата на докладна записка, изпратена на 29 ноември 1983 г. от министър-председателя Гриша Филипов. 

В записката е посочена целта на отпускания кредит – закупуване на въоръжения, боеприпаси, бронетанкова техника, услуги за военната промишленост на Ирак. 

Условията на кредита са следните: проста годишна лихва от 5%, изплащане на кредита в срок до две години. Но това не става. А сега чуйте – съгласно информация на Министерството на финансите към 31 декември 2004 г. общата дължима на България сума от страна на Ирак е 1 млрд. 596 млн. долара. 

От същата справка на министерството е видно, че условията на предоставяне и погасяване на този кредит не са изпълнени. Отговорни са членовете на Политбюро на ЦК на БКП, взели това решение и премиерът Гриша Филипов.


Второ, къде е този милиард? Едно от най-важните решения –"Б" № 5, за предоставяне на кредит в размер на 1 млрд. щатски долара на Република Ирак е взето от секретарите на ЦК на БКП на 31 януари 1986 г. Целта на кредита е "доставка на специално имущество" при следните условия: срок на погасяване – 5 години; 5% годишна лихва; 5% платими в брой при всяка експедиция.

Секретарите на ЦК на БКП упълномощават председателя на Министерския съвет Гриша Филипов да подпише спогодбата. В решението с гриф "Лично, строго поверително!" е записано, че предоставянето на кредита трябва да бъде обвързано с редовното получаване на погасителните вноски, което условие не се изпълнява. Решението е взето прибързано, по политическа съобразност, с цел въоръжаване на Република Ирак.
На 31 януари 1986 г. първият заместник-завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на БКП – Димитров, е приложил към преписката за взетото решение своя бележка: "Бързо! Да се изпълнява без да се събират другите подписи. По указание на др. Милко Балев." Отговорни за несъбраните вземания в резултат на това политическо решение са секретарите на ЦК на БКП и министър-председателят Гриша Филипов.
Трето, на 8 февруари 1984 г. членовете на Политбюро на ЦК на БКП вземат Решение "Б" № 8 за предоставяне на кредит в размер на 1 млрд. 600 млн. щатски долара на Социалистическа народна арабска либийска джамахирия за периода от 1985 г. до 1990 г. Целта на кредита е - изграждане на производствени мощности "до ключ" за отбранителната промишленост на Либия, доставка на въоръжение, боеприпаси, бойна техника и друго имущество, помощ за обучение на кадри, ремонт на авиационна и ракетна техника. Условията на изплащане са ежегодно да бъдат погасявани 20% от стойността на извършените доставки и услуги за период от пет години, съгласно погасителен план.

И така, към 31 декември 2004 г. общата дължима ни от страна на Либия сума е 55 млн. 108 хил. долара. Отговорни за несъбраните вземания са посочените в преписа от решението на Политбюро лица: Димитър Станишев, Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров.
Четвърто, на 13 октомври 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП взема Решение "Б" № 24, с което дава съгласието си да бъде предоставен на Алжирската народна и демократична република кредит в размер на 70 млн. щатски долара с цел покупка на специално имущество при 10-годишен срок на погасяване. Решението е взето в резултат от разгледана докладна записка, изготвена от Андрей Луканов – заместник-председател на Министерския съвет. "Това предложение е съгласувано по принцип с др. Петър Младенов и с др. Димитър Станишев", пише до членовете на Политбюро Андрей Луканов. 

Пето, на 17 юни 1982 г. секретарите на ЦК на БКП вземат Решение "Б" № 21, с което дават съгласието си да се предостави правителствен кредит на Алжирската народна и демократична република в размер на 300 млн. щатски долара. Цел – доставка на военнотехническо имущество. Условията за погасяване на кредита са следните: срок за погасяване – 10 години; авансово плащане в брой в щатски долари - 20%; годишна лихва – 5,75%.

Към 31 декември 2004 г. Алжир дължи на България общо 22 млн. 471 хил. щатски долара. Отговорни за сключването на договора са Димитър Станишев, Андрей Луканов, Кирил Зарев, Велко Палин и Христо Христов – имената на които са изброени в преписката по вземането на решението (вж. Централен държавен архив). 

Искам да представя на вашето внимание и по-значимите партийни дарения за сметка на България – с какво решение са дарени и имената на отговорните партийни функционери и длъжностни лица.
На 8 януари 1993 г. главният прокурор Иван Татарчев изпрати до председателя на Тридесет и шестото Народно събрание искане народните представители да разрешат да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Александър Лилов, като на същия се определи мярка за неотклонение "домашен арест".
След като се запознаха с обвиненията на главния прокурор, народните представители ги уважиха и снеха имунитета на Александър Лилов, като дадоха на господин Татарчев разрешение за възбуждане на наказателно преследване.

Какви доказателства бяха приведени от главния прокурор? Секретарите на ЦК на БКП са подписали 25 секретни решения от група "Б" на Секретариата на ЦК на БКП за предоставяне на безвъзмездна помощ – военно оборудване, храни, медикаменти и парични средства на комунистическите партии на Никарагуа, Ливан, Виетнам, Хондурас, Салвадор, Египет, Чили, Мозамбик и др. Общо помощта възлиза на 2 млн. 644 хил. лв., 1 млн. 700 хил. щатски долара и хиляди рубли. По делото е повдигнато обвинение и са привлечени като обвиняеми: Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Станишев, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Чудомир Александров, Андрей Луканов – за престъпление по чл. 203, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Според главния обвинител решенията са довели до увеличаване на външния дълг на България,съдържат признаците на престъплението "длъжностно присвояване в особено големи размери". Посоченото престъпление е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. В приложените като доказателства към делото решения от група "Б", взети от секретарите на ЦК на БКП, фигурира винаги и неизменно на първо място името на секретаря Димитър Станишев.

"Не съди, за да не бъдеш съден!" е казано в Библията в Новия завет. Казано е още: 

"Децата не носят вината на родителите си.". Но все пак нека такива деца да не се обаждат и да мълчат за това как, от кого е направен и как се управлява дългът към България, натрупан поради щедрите идеологически увлечения на техните родители.
Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Представете си: как ви се вижда младият Станишев в ролята на млад премиер, който събира кредитите, пръскани и отпускани с лека ръка от неговия баща? Не е ли това една историческа смешка?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пейков.

Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по обсъждания проект за решение на доклад на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е било осъществено; държавите-кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
Господин Нихризов, заповядайте.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията, която беше излъчена от Народното събрание, направи почти невъзможното да се опита да събере материалите от над 6000 страници, в които се съдържаше информацията за това как са били пръскани с лека ръка парите на българите в един много важен период от време, когато Комунистическата партия, управляваща тази страна, е разбирала, че постепенно нейното време изтича и когато вече се е виждало, че Берлинската стена ще се срути всеки момент.

Аз очаквах представителите на сегашната наследница – Българската социалистическа партия, да вземат отношение по този въпрос, защото тяхното ярко отсъствие от състава на комисията говореше за пълна незаинтересованост. Навярно този доклад ще бъде счетен като предизборно мероприятие и искрено съжалявам, че той се явява точно в края на Народното събрание, явява се, въпреки опитите на определени среди да саботират работата на тази комисия.
Все пак в доклада са събрани неща, които българите трябва да чуят, а комисията работи напълно обективно и най-вече в интерес да постави за бъдещите управленци задачи да се съберат българските пари, доколкото това е възможно.

Господин Тошо Пейков преди мен изреди една дълга поредица от кредити, които са били отпускани на рискови държави. В доклада също има драстични примери. Ако аз трябва да продължа поредицата на господин Пейков, навярно не само днешното, но и утрешното заседание няма да ни стигне. Аз обаче ще се опитам да тръгна по друг път и да кажа няколко числа, които са важни за обобщенията, които направихме в тази комисия, и за желанието на нашия Парламентарен съюз Демократи за силна България да предложим подход, по който могат да се съберат поне част от средствата, да се синхронизират действията на бъдещите управленци в събирането на тези разпръснати по света средства. Защото, честно казано, част от парите са попаднали в джобовете и на определени бандити само поради партийната им принадлежност и то с хвърчащи бележки, подписани от тогавашните отговорни другари, членове на Политбюро.
Първата цифра, която ще спомена, я има записана в доклада и трябва да бъде подчертана дебело с червена черта. 

Това е сумата, която председателят на комисията съобщи в доклада – 2 млрд. долара. Над 2 млрд. долара, уважаеми дами и господа, защото изчисленията са приблизителни, тъй като са раздавани или по-скоро разпръсквани пари в различни периоди от време и в различни валути на високорискови държави. (Реплика на народния представител Иво Атанасов.) И ако в един определен момент, господин Атанасов, Ви дойде на акъла, можете да отворите страниците на този доклад и въпреки че сте литератор, да намерите нещо различно, което ще ви сбърка предизборните лозунги и това, което развявахте дълги години тук. На всичкото отгоре тези кредити са раздавани при занижаване на цената на продукцията, която ние изнасяме.

 А ние изнасяме продукция преди всичко военна, преди всичко наречена специална, при това за приятелски държави. И даже се изхитряваме, господин Атанасов, много се изхитряваме – на Революционния сандинистки фронт ние изпращаме модерни автомати “Калашников”, а на не толкова революционното управление на тогавашна Коста Рика пускаме старите автомати “Шпагин”, които са били на склад в Министерството на вътрешните работи. Дори там сме се опитали да ги делим на приятели, по-малко приятели.
Но схемата не е само в това, цената, по която ние сме давали тази продукция, е определено занижавана. 

И, господин Атанасов, Вие си спомняте всички онези хвалебствени думи, които бяха говорени от тази трибуна за нашия Военнопромишлен комплекс. Да, ние по времето на социализма имахме една златна кокошка, наречена от Вас, т. нар. Военнопромишлен комплекс. Но какво излиза, господин Гагаузов, сред тези страници? Сред тези страници излиза следното – че ние продаваме тази продукция по занижена цена, а насреща получаваме обещание, че ще ни бъдат доставени стоки, които са от 2 до 5 пъти с повишени цени. 

И дори вашите експерти, господин Гагаузов, се възпротивяват, че бананите, които идват от Никарагуа, са златни за България, тъй като цената им е от 3 до 5 пъти по-висока, отколкото международната цена. Но Вие не обичате да четете, Вие считате, че това, което кажете, е истина от първа ръка. Това е истината, която намерихме в тези страници. И най-лошото е другото, че тази загуба, която се е трупала през годините вследствие на ниските цени на износа и подаръка към революционните държави и правителства, и високите цени, по които насреща сме получавали някакви трохички като възмездие, се оказва, че България в нейните икономически субекти трупа дълг. 

И този дълг ние покриваме с кредити, които теглим от лошите капиталистически страни. 

И сега ще ви кажа, уважаеми дами и господа отляво, ще ви цитирам другаря Ленин, когото вие много добре познавате. Той е казал следващия умен цитат:

 “Капиталистите ще ни продадат въжето, на което ние ще ги обесим.” Само че тези капиталисти от времето на Ленин са се изхитрили и започнали да не дават пари, а да отпускат кредити. И тези кредити са с лихва 7 – 8%. И докато ние подаряваме своята продукция през тези славни години от 1969 до 1989 г., насреща в последния период, когато оставаме бедни заради загубите, трупани от тези перфектни икономически мероприятия, теглим кредити от капиталистите, които обаче си ги искат обратно. 

И не само днешното поколение, но и следващите поколения ще трябва да плащат тези кредити. И ако ние вземем цялата тази поразия, свършена от другарите Милко Балев, Тодор Живков, Димитър Станишев и сиа кампаниа, и я остойностим грубо, ще видим, че нашият външен дълг щеше да бъде поне с една трета по-малко от това мероприятие, което те са извършили. Тоест 1989 г. нямаше да ни завари с над 10 млрд., нямаше другарят Андрей Луканов да бъде принуден да обявява мораториум, нямаше да ходим в гладните зими и да събираме купоните, защото нашият външен дълг нямаше да бъде в такъв порядък.
Но не е само това.

 Има още един доклад в библиотеката, който за съжаление също се яви в края на Народното събрание и няма да получи такава популярност, каквато дори ще има това решение на комисията. В този доклад са разгледани външнотърговските дружества, парите, които България е отпуснала там. Е, прибавете още 2 млрд. лв., които са били разпръснати вече в определени направления за фирми, за определени дори агентурни фирми, и ще видите, че нашият външен дълг може да се намали наполовина. Само че тази втора част, за която говоря, предварително е била насочена към частни джобове и те се върнаха, тези другари от чужбина, вече като господа бизнесмени и излязоха на светли позиции с пари, които са били заделени от народния джоб.

Но да продължим нататък с въпроса за кредитите. Сред всички кредити стърчи дългът на Ирак. 

Стърчи, господин Румен Овчаров, със страшна сила. 

Защото в момента той е над 1 млрд. и 700 млн. и много трудно може да бъде събран – по същия начин, по който и онзи дълг към съответните наши бивши другари от Никарагуа, Ангола, Мозамбик и т.н. Но какво се забелязва при неговото отпускане – в момента, когато Ирак е в тежко икономическо положение и дори икономическите експерти на другаря Балев казват, че не е изгодно да се отпуск дълг и когато Ирак иска разсрочване на една част от дълга, ние не само че му разсрочваме два пъти по-голяма сума, ами на всичкото отгоре му наливаме и още пари. Наливаме ги с една хвърчаща бележка, на която господин Балев пише: “Много бързо!”, без да се направи необходимото съгласуване със съответните експерти по нареждане на неговото мило Политбюро. По всяка вероятност господин Балев не е взел сам решението. Някой е стоял зад него. Но закъде се е разбързал господин Балев? Много е лесно да се направи изводът.

Следващият доклад е на Комисията за петролгейт. Аз искам от тази трибуна да заявя, че другарят Милко Балев и другарите около него очевидно са имали намерението да използват режима на Саддам Хюсеин и Ирак, като една касичка, предвид бъдещите процеси, които са вървели в страната. Е, сега частни фирми, които са били навремето управлявани от същите другари и техните последователи отиват при господин Саддам Хюсеин и събират дълга, но вече не го връщат в България. Става поредният скандал и много лесно може да се обясни връзката между двата доклада – този за отпускането на кредитите и защо Ирак продължава да ни дължи, а в същото време съществуват български фирми и партии, които са в списъците на иракските източници за получаване на пари, но вече като частни пари, а не като пари на държавата. (Реплика от КБ.)
Оттук нататък, господин Божинов, Вие трябваше да дойдете в комисията и да видите още интересни неща, заложени за Вашето бъдеще. Сега в момента вие сте социалисти…

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ти какъв си?

ЙОРДАН НИХРИЗОВ: … членове на Социнтерна и заложихте това нещо в много по-ранни години. Аз се учудих и даже се удивих, когато другарят Димитър Станишев организира пленум на Чилийската социалистическа партия, който се провежда през месец януари 1983 г. във Враня. Този пленум подготвя ХХІV конгрес на социалистическата партия. Мотивите са: понеже тя е приятел на комунистическата партия. Осигуряват се билети - билетите от Мозамбик и от Европа, осигуряват се и разходите за преспиване. И се казва: “Тъй като тази партия беше на издръжката на Съветския съюз, ГДР и Унгария, дойде нашият ред – дайте и ние да им дадем средства.” 

Не се учудвам сега, господин Божинов, защо в Социнтерна по искане на комисията, свързана с финансите, прескочихте изведнъж три нива и станахте пълни членове. Просто сте зарибявали определените физически лица от онова време. Само че аз си задавам другия въпрос: къде беше тогава д-р Москов, къде беше тогава д-р Дертлиев – във времето, когато бащата на вашия председател е хранил чилийските другари, защото са приятели на комунистите? Ето това също го има в страниците, които прочетохме. Но можем да продължим нататък. Можем да продължим с въпроса: как и какво е било положено за събирането на вашия външен дълг?

 Оказва се, че вместо правителствата, начело с Гриша Филипов и Георги Атанасов, да положат усилия да се събере това, което е било раздадено, щедро са давали разрешения да се ликвидира това задължение. Така че ние не само сме им доставяли пушките по съответното направление, ами и на всичкото отгоре сме им ги занасяли с наши кораби, а оттам нататък сме им признавали и транспортните разходи.

Само че ви питам: като взехме, че доставихме оръжие на Гренада, а Рейгън влезна след това с американските войски, дали ще можем сега да си намерим дълга обратно, тъй като Рейгън вече е мъртвец и дали тогавашната пропаганда, която се водеше от БКП, че е нападната една независима страна (единични викове от КБ: “Е-е-е!”) отговаряше на истината, след като вие сте доставяли оръжие за тази независима страна с определени цели?

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Хайде, хайде, бягай!

ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да, ще бягам, господин Овчаров, но преди това ще Ви кажа в лицето – ако разгледате тези 6 хил. страници, Вие може да направите една пълна историческа справка за превратите, които са се случили след Втората световна война (реплика от народния представител Румен Овчаров) в България – доставки за Ирак от 1958 г. - тогава става смяната на правителството. Има още: през 1964 г. – в Алжир смъкват Бембела; 1972 г. – Бангладеш. (Реплики в КБ.) След това имате доставки за Гренада, за Куба, за Ангола, за Никарагуа, даже се учудих - за Коста Рика и за Боливия!

 И после се сетих, че имаше един генерал след убийството през 1968 г. на Че Гевара, който се оказа по-ляв и реши да има някакви отношения с Куба. Разбрах, че това също се е дължало на доставки на приятелското управление на Боливия. 

На кого не сме раздавали? 

Даже някой си минал, и това го има в доклада, казвам нарочно “някой си”, и поискал 10 хил. долара, защото нямало с какво да се оправя и ние сме казали: 

“Ами, между 5 и 10 хил. долара ще му дадем така на другаря, защото е наш приятел”. 

Аз съжалявам, че по онова време не са идвали и още такива другари, защото сега ми е чудно как щяхме да съберем тези подаяния. 

Дотук по въпроса за това какви поразии е свършила Българската комунистическа партия и как господа наследниците на тази партия в момента се отнасят към въпроса. Аз пак ще повторя, че очаквах да ги чуя от тази трибуна и те да кажат своето отношение. Навярно сега ще отговорят с едно изречение: “Всичко е лъжа. Не се е случило. Това е предизборна кампания!”. Затова аз пак за журналистите и за хората, които ни слушат, казвам: съжалявам, че не се предава това наше заседание и ще повторя цифрите: 2 млрд. долара минимум ние сме разхвърляли несъбираеми в други страни; отделно още 2 млрд. ние сме заделили - по-скоро хората, които са ги управлявали, за да ги сложат в собствените си джобове. Това е отношението на Българската социалистическа партия – наследница на Българската комунистическа партия към управлението на този дълг.

Оттук нататък нещо конструктивно. В момента всички правителства, които са последвали след 1990 г., са били в трудна позиция, защото тези военни доставки, тези доставки на специална продукция, за които сме вземали даже кредити от т.нар. мръсни капиталисти от Запада, са практически несъбираеми и трудно признаваеми, ако не в друго, то поне в лихвите. И в момента тези правителства, които са последвали, са положили някакви усилия. Вярно, подходът е бил различен. Докато правителството на Иван Костов е използвало междудържавните отношения и все пак е реализирало няколко сделки, други са ползвали методика на външен консултант и посредник. Дали това е порочно или не, знайте едно нещо – лесно раздадените пари се връщат трудно и едва ли стойността им ще бъде същата, която сме раздали.

Но все пак ние от Парламентарния съюз на Демократи за силна България решихме да предложим нещо, въз основа на това че господин Муравей Радев е бил направил първият обобщен доклад за подходите, а именно създаване на независим орган, който да контролира работата на правителствата, за да може да има приемственост между тях. Да, в доклада се цитират осемте точки, като подходи, предложени от господин Радев.

Ние смятаме, че следващата стъпка трябва да бъде създаване на стратегия.

 Журналисти ни попитаха: ама защо ви е орган, защо ви е стратегия, кой ще го плаща? 

Само от Ирак имаме да получаваме над 1 млрд. 

Имайте предвид, че свършеното от комисията не е цялостното изследване на всички материали. Част от тях все още са заключени в партийния архив на БСП или част от тях все още са секретни и ние не успяхме да се доберем до тях, тъй като нямаше отзивчивост на съответните институции, а времето беше малко.

Така че в България трябва да има орган, който да се опита да върне поне трошичките от щедро раздадените от БКП пари на техни приятели. Така или иначе народът трябва да знае истината и колкото и да ви е мъчно, господа комунисти – бивши, настоящи, променени социалисти, тя боде в очите. 

Но народът трябва да знае и вие също трябва да съдействате това, което е изнесено от България, поне част от него да бъде върнато в името на истината, в името на това, че при вас има промяна. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Друг път за България няма, господин Атанасов. Това е единственият път – истината, само истината и цялата истина.

ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Двадесет милиарда ви търси Филчев. Къде са тия пари?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дискусията по проекта за решение продължава.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А кворумът?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие знаете как се проверява дали има или няма кворум. Нали знаете правилника? Според мен, кворум има, след като заседанието е открито и е започнало.
Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, внимателно следих доклада и това интересно изказване, може би на конгрес, на господин Нихризов, но не знам то имаше ли общо с пленарната зала. Неговата партия може би така обсъжда проблемите на България. Това, което за мен е най-неприемливо в този доклад, е, че не се разглеждат проблемите на днешния ден и това как България събира своите кредити. Особено изказването на господин Нихризов, пък и на доклада трябва да ни доведе до мисълта, че така са раздавани кредити, просто така, че няма как да си ги съберем и дори и да вземем една трохичка това щяло да бъде някакво достойнство. Това ни казва господин Нихризов – нещо, което е далеч от действителността. Най-много се говори за т.нар. иракски дълг, за това, че той е бил дълг за оръжие.

В самия доклад пише нещо съвсем друго – че вземанията на България, които към момента са над 2,1 млрд. щ.д., това е на стр. 4, от които просрочени са 1 млрд. и 700 млн., са кредити, предоставени на над 30 развиващи се страни.

 Предполагам, че никой не е очаквал България да предостави кредити на Съединените щати или тогава на Съветския съюз, или на Чехия, Полша и Унгария за заплащане на вноса на български стоки и изграждане на комплектни обекти. Може би в комисията сте видели колко български граждани, въз основа на тези кредити, са работили в страните от Близкия Изток, в Либия, колко от тях са работили в тази Никарагуа и тази Куба, колко български комплектни обекти са изнесени, българска машиностроителна продукция. 

И това Ваше вторачване в оръжието, което също е изнасяно, ми се стори доста едностранчиво. И в опитите си да прехвърлите цялата българска история върху, така да се каже, решенията на една партия, Вие по същество се опитахте да унижите българския народ и тези усилия, които този български народ в тези 45 години е осъществявал да се развива, да работи.

Аз не бих искал да обсъждаме този важен проблем, който е свързан с работата на българите, с техните усилия, със задълженията към тях по този пренебрежителен начин, както го направихте Вие. Мисля, че не това заслужават усилията на българската държава, тогава член на един политически и икономически съюз, който е имал определена политика, определени взаимоотношения с развиващите се страни, както е отбелязано в доклада: в голямата си част всички тези кредити са раздадени на основа на решенията на компетентните органи тогава в българската държава.

Ако е имало проблеми с нарушения, с престъпления, мисля, че, както цитирахте нееднократно, главният прокурор беше положил много усилия да достигне до доказателства за това, до присъди за това. Такова нещо в България няма. Така че аз ще оставя тази страна на прокуратурата, на съда и ще се върна към предмета на комисията, според мен.
Защо ние не участвахме? 

Защото за нас е най-важно това, което тук е записано в едно изречение, към което дори няма и приложение. След като се изброяват цитати от отделни доклади, на стр. 21 се казва, мисля, че това беше основното: “продължена е практиката за ползване на консултанти по някои от сделките като комисионната им задължително е била поемана от страната-длъжник”.

За периода 2001-2005 г. – това, което ние искахме да се анализира, пише: “Министерският съвет на Република България е взел решения за консолидиране на дълга и уреждане на плащанията със следните страни: Алжир, Никарагуа, Етиопия, Либия, Сирия, Ангола, Замбия, Йемен, Танзания и Нигерия. Основните трудности при водене на преговорите представляват получаването на потвърждение от страната-кредитополучател за размера на сумите, както и инициативата от Световната банка и Международния валутен фонд през 1996 г. HIPC-инициатива”. 

Проучени са условията. Имало е много трудности. Отчитайки тежкото финансово положение Парижкият клуб е призовавал да се опрощават дълговете, но нито една дума за анализ на тези решения на Министерския съвет.

Нима вие не проучихте тези решения? Какво ме интересува това, че вие сте натрупали решенията от периода от 30 години назад, които са били основа за преговорите, а не сте анализирали дължимите към България суми, проведените преговори по тях и това дали тези преговори са проведени ефективно или не? 

Аз смятам, че тези 6 хил. страници и тези тук, раздадени ни над 100 страници, не отговарят на единствения полезен за парламента и България въпрос, намиращ се в § 5.5, по който нищо не се казва. Аз съм изумен, че комисията не се е заела с основния проблем, от който би имала полза българската държава. 

Това че сте цитирали доклада на Муравей Радев и сега ни предлагате на създадете агенция или някаква комисия е велико откритие, което сигурно следващият парламент ще има предвид. Но от гледна точка на практическата полезност аз не бих могъл да го оценя като нещо много съществено.

В този смисъл действително няма какво да кажа по този доклад, защото за мен той не съдържа анализ на основното. Например Вие говорите за дълга към Ирак и че той бил направен по начин, по който струва трохички. Вие трябва да знаете, господин Нихризов, че именно дългът към Ирак се признава от много консултанти, които посещават България, като един много добре обезпечен дълг. 

Един от малкото дългове, които могат да бъдат основа за сериозни преговори извън Парижкия клуб. 

Това не Ви ли го каза министърът на финансите на групата? Нека малко отговорно да гледаме към нещата, защото България трябва да си получи този дълг, а не тук, от трибуната на Народното събрание, да се заявява, че той струва отделни стотинки.

Много Ви моля да имате предвид това, че следващото правителство и следващият парламент сериозно трябва да се занимават с тези въпроси. Нека да не превръщаме този изключително важен въпрос в пародия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

Уважаеми господин Папаризов, не очаквах такова повърхностно изказване. Все пак Вие сте депутат, който дълги години участва в работата на този парламент, и министър по онова време, когато са раздавани парите. Част от тях са били и във времето, когато Вие сте участвали във властта. Е, разбира се, можехте да не знаете за разписката на долуподписания Ибрахим, член на ЦК на партията на Социалистическия авангард на Алжир, който вземал 15 хил. долара от България, станал и си заминал. 

Това е нещо нормално, но поне можехте да знаете, че Съветският съюз, след това Русия, и Украйна имат дълг към България. И там сме били кредитори, господин Папаризов. Вие сте министър на външнотърговските отношения в известно време, ако не Ви бъркам министерството, но поне това трябва да знаете, защото този дълг се уреждаше в последващите години.

Така че не се опитвайте да иронизирате нещата. И на големи държави сме давали заеми, и на Китай сме давали заеми, и на бедния Кувейт дори сме давали заеми, за да не умрат от глад. 

Но всичко това е затворено сред тези страници, които трябваше да прочетете. Защото, ако ги бяхте прочели, щяхте да видите, че Атанас Семерджиев дори е направил докладна записка, че има опасност да останем без бойна готовност, тъй като оръжието от армeйските складове трябвало да отиде като помощ.

Прочетете доклада, господин Папаризов, тогава вземайте отношение. Иначе много ще приличате на Вашата партия, която говори по принцип, а Вие сте човек, когото уважавам, специалист, експерт в икономическата област.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има народният представител Минчо Спасов.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Папаризов, аз също очаквах от Вас малко по-подготвено изказване. Когато Вие казахте, че голяма част от кредитите са отишли и цитирахте доклада на господин Стоян Александров “са предоставени на над 30 развиващи се страни за заплащане вноса на български стоки и за изграждането на комплектни обекти.”, но Вие не продължихте да четете изречението по-нататък:

 “Една част от левовата равностойност на износа и задграничното строителство е платена на българските фирми и организации директно с бюджетни средства, а за другата, по-голямата част, е ползван левов банков кредит. За този банков кредит Министерството на финансите плаща на Българската външнотърговска банка всяка година от бюджета около 700 млн. лв. лихви.” - край на цитата.

Господин Папаризов, достатъчно ли бях ясен? Моят баща е бил две години в Либия, аз също съм живял една година в Либия, но сега се оказва, че ние сме плащали със собствени български пари на нашите български служители. Четете го в доклада на господин Стоян Александров, това не е мой цитат.

По отношение на критиката Ви към препоръките, които са конструктивната част от доклада, аз бих бил доволен, ако вие прочетете т. 6.2., може би не сте внимавали, където ние казваме: “Правителствата след 10 ноември са били поставени в много трудни условия, …” 

Ние оценяваме, че “има липса на приемственост и последователност в политиката, подхранвана от липсата на координация между институциите, което е ограничило значително възможността за връщане на дължимите кредити.” Тоест ние даваме една критична оценка на тази координация.
Ще Ви моля наистина да се запознаете добре с доклада и тогава да го коментираме. Аз наистина очаквах представителите на БСП да участват в работата на комисията, но за съжаление това не се случи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Не знам с кого ме бърка господин Нихризов, но аз преди промените в България не съм се занимавал с кредити и още повече не съм бил министър, а след това, когато и аз събирах тези кредити, както тук пише “и всички други правителства”.

Проблемът е много по-сериозен. Това, че Вие твърдите, че не е вярно, че кредитите са ни главно за развиващите се страни, че също така имаме изграждани комплектни обекти в рамките на СИВ, които са на кредит, и това обезсмисля твърдението, че основните получатели са развиващите се страни, аз не мога да се съглася с Вас, тъй като действително съвместните дългосрочни строежи, които България е осъществявала, на газопроводи, на находища за добив на метали в крайна сметка по някакъв начин, поради прекъсването на много от тези обекти, бяха уредени действително след промените, настъпили в края на 80-те години. 

Но не това е предметът на Вашия доклад. 

Предмет на Вашия доклад са несъбираеми вземания от развиващите се страни, с които няма досега такива редовни взаимоотношения по изплащането на кредитите, каквито има с бившите страни–членки на СИВ, и Вие потвърдихте това. И понеже с развиващите се страни няма нормални взаимоотношения, аз очаквах да видя анализ на това как българските правителства изграждат тези взаимоотношения, как достигат до решения директно в преговори, чрез посредници ли и това беше смисълът на тази комисия.

Господин Спасов отбелязва, че много от тези кредити, които ние сме давали на развиващите се страни, за да могат да работят наши инженерингови и други фирми, са били оформяни, докато те са извършвали съответното строителство, с кредити в страната. Ами безспорно. 

По какъв друг начин би могло да бъдат осъществени тези кредити, ако за продукция, която е изнасяна, съответно не са ползвани кредити вътре в страната? Нали това е смисълът на кредита? Как да се оформят? Като подарък от бюджета ли? Това, че кредитите не се изплащат води до това, че продължават естествено да вървят лихви към български банки. Аз не виждам тук някакъв проблем, защото в крайна сметка наличието на неизплатен кредит на чужда страна към България означава, че този кредит съответно е бил оформен със съответен вътрешен кредит в страната за износа на съответните стоки. 

Не мога да разбера какво той вижда, че аз не съм прочел. Проблемът действително е да намерим механизмите как тези кредити да бъдат върнати и докладът щеше да спечели, ако той се занимаваше с това, а не да преразказва историята на отпускането на кредитите в течение на 30 години. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Папаризов.
Има ли други изказвания?

Господин Овчаров, заповядайте.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател!

Неслучайно Коалиция за България не участва в работата на тази комисия, неслучайно и днес дебатът тук протича с такъв голям интерес от народните представители, неслучайно са и участниците в дискусията от страна на членовете на комисията.

Не бих искал да характеризирам изказването на господин Тошо Пейков – един човек, който първо приказва, а после мисли. Не бих искал също така да разсъждавам и по изказването на господин Нихризов. Учуден съм и от него, и от господин Спасов, от очевидни неща, които те не само че не са си направили труда да разберат, но очевидно не са знаели, когато са влизали в комисията.

Не е ли известно на господата народни представители, че всяка една държава стимулира експорта на собствената си продукция, давайки кредити на държавите, в които тази продукция се реализира? Не сте ли чували, господин Спасов и господин Нихризов, че американската “Ексимбанк” дава кредити на държавите, които реализират американска продукция? Че точно с такъв кредит се реализира например американската част от реконструкцията и модернизацията на АЕЦ “Козлодуй”. Не сте ли чували, че японският фонд за международно сътрудничество отпуска точно такива кредити и че с такъв кредит в момента се реализира реконструкцията и модернизацията на ТЕЦ “Марица-изток 2”? При това лихвите са двойно по-ниски от тези, които България е договаряла преди 15-20 години с държавите, за които Вие говорите. Не сте ли ги чули тези неща?

Що се отнася до “откритието” на господин Нихризов за бедния Кувейт, то според мен граничи по безумството си с “откритието му”, че България е отговорна за превратите в целия свят след Втората световна война!

Разбира се, аз няма да се спирам повече, защото от това, което чух от господин Нихризов, си правя един много ясен извод, че неговата партия не е нито социалдемократическа, нито пък още по-малко ще бъде някога член на Социалистическия интернационал, защото той просто е един клеветник. Да стигнеш до извода, че БСП е станала член на Социнтерна, защото е плащала на останалите партии-членки на Социалистическия интернационал, това според мен е клевета с международна значимост, господин Нихризов! И Вие трябва все пак да си мислите, когато приказвате такива неща от трибуната на Народното събрание на Република България! 

А въпросът, който трябваше да бъде разгледан от комисията, беше съвсем друг. Не отново да се правят исторически справки, които ние сме слушали и гледали дълго време, по които имаше наказателни дела, които наказателни дела завършиха с оправдателни присъди. Въпросът беше да се види какво и как е правило правителството на Национално движение Симеон Втори след 2001 г. по преструктурирането и по събирането на тези задължения.

И на този въпрос вие не давате ясни и категорични отговори. Всъщност, ако внимателно се прочете, господин Спасов, този параграф на стр. 11, т. 5.5 ние можем да си направим няколко извода, при това изводи, които твърдо и еднозначно потвърждават съмненията, които Българската социалистическа партия и Коалиция за България направиха през м. януари тази година. 

А съмненията тогава бяха, че българската държава, имам предвид българското правителство, зад гърба на българския парламент, в нарушение на Конституцията е преструктурирала и е редуцирала задълженията на чужди държави към България, при това в огромни размери. Вие го признавате в рамките на 88-90% - така, както са правили Русия, Словакия и така нататък. Тоест, вие признавате този факт.
Второто твърдение, което тогава ние казахме, че България е препродавала този дълг на трети страни, Вие и това признавате – че сте избягвали такива продажби, но те са съществували. 

Признавате и третото ни съмнение, че е имало консултанти по сделките. Ние тогава назовахме един от тези консултанти “Рефълс”, швейцарска фирма, Вие и това признавате. Продължена е практиката за ползване на консултанти по някои от сделките.

Уважаеми дами и господа народни представители, аз от името на Парламентарната група на Коалиция за България след един внимателен прочит на заключенията правя категоричния извод: докладът на комисията, въпреки безсмислените исторически справки, въпреки празната риторика, която беше изнесена тук, еднозначно подкрепя твърденията и разкритията, които бяха направени от депутати на Коалиция за България.

България е преструктирала външния дълг в периода след 2001 г., при това в размери и с такива редукции, които никой не е давал право на правителството на България да прави. България е препродавала дълга си на трети страни срещу валута, както е записано. Българското правителство е продължило практиката и е използвало консултанти. 

Така че, уважаеми дами и господа, вашата комисия на практика със своите решения и със своите изводи подкрепя разкритията, които ние направихме в началото на годината.
И ако оставим настрана демагогията, ние бихме могли даже да бъдем доволни от работата. 

И накрая, за да завърша, очевидно е, че този въпрос ще продължи и в следващия парламент, очевидно е, че външният дълг на други страни към България е проблем, от който ние така, с лека ръка, няма да можем да се измъкнем. И някои хора ще носят и отговорност за това – редукции в размер на 80-90%, опити за оправдания с високозадлъжнелите страни – това са изключително несериозни неща.

Въпросът е ще създадем ли наистина механизъм, ще създадем ли условия и възможности външният дълг към България да бъде събран, а не да се занимаваме тук с празна и безсмислена риторика в навечерието на изборите.
Уважаеми господин председател, тъй като виждам празната зала, искам да направя процедурното предложение да бъде направена проверка на кворума. Подобни решения могат да бъдат вземани само при наличието на достатъчен брой народни представители в залата. (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест Вие преди да пристъпим към гласуване, предлагате проверка на кворума ли, господин Овчаров? Да, разбрах.
Заповядайте, имате думата за реплика.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Тъй като според Вашите думи станах международник-клеветник, искам да продължа с още една международна клевета, която е включена в страниците на доклада. 

Ще Ви я цитирам, тя е много кратичка: “Другарю Станишев, другарят Хесус Фариа ме помоли да Ви предам, че изпитват остри финансови затруднения във връзка с продължителната изборна кампания. 

Биха били крайно благодарни, ако ЦК на БКП може да им окаже известна помощ. 

Надяват се да получат 10 хил. или най-малко 5000 долара по възможност през м. юли-август.” 

Докладната е от 24.06.1983 г. Това е част от продължаващите ми международни клевети!

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): От юни 1962 г. Е!

ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Оттук нататък, господин Овчаров, не всичко, което е сложено в историята, е необходимо да бъде затворено, без да бъде прочетено. Ако Вие, уважаеми господин Овчаров, дадете на определени среди, за които предварително знаете, че няма да ви върнат средствата, след това обвинявайте всички останали правителства, че не могли да намерят международни рекетьори, които да съберат средствата от престъпниците, които са ги получили с ваше разрешение!
Разликата обаче, която се цитира в този доклад, е, че правителството, където финансов министър е господин Радев, има подход, свързан с междудържавни преговори. Така че Вашите обвинения оттук нататък са единствено опит да избягате от дебата.
И самият факт, че в момента искате проверка на кворума, означава, че искате да избягате от решенията, с които сам се съгласихте, че са абсолютно обективни.

Така че, когато искате да участвате в работата на една комисия, изпратете там свои представители. Те, може би, а и Вие, господин Овчаров, ще кажат как да се събере нещо, което е разсипано от вашата предшественица. Защото, ако забележите графиката, единствените неуспешни усилия в тази посока е правило правителството на Жан Виденов, в което и Вие бяхте министър.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. С тази реплика изтича първата част от днешното пленарно заседание, след което ще дам почивка.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Има процедура.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма процедура. Има правилник. В 11,00 ч. има почивка.
За втора реплика има думата господин Минчо Спасов.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Аз наистина се надявах, че Вие ще вземете думата в този парламент малко по-подготвен! Искам да Ви кажа, че единствената и първата сделка за продажба на дълг е осъществена по доклад на господин Стоян Александров през м. ноември-декември 1993 г. за продажба на вземането на Република България към Република Танзания на Английското дружество “Пидико лимитед”. След 2001 г. продажба на вземания не е извършвана и това нещо щяхте да го прочетете, ако бяхте погледнали доклада. Това не е прецедент, не е лошо да се продават вземанията на България, но след 2001 г. правителството е счело, че е по-безопасно да не се прибягва към този радикален метод.
Ползвани са консултанти, каквато е международната практика, така е. И ние също препоръчваме и в бъдеще да се ползват такива консултанти, както ги ползват САЩ, както ги ползват Франция и Германия.
Но моля ви се, когато коментираме доклада, нека да бъдем по-подготвени и да го четем внимателно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Няма да коментирам изказването на господин Нихризов. То е поредната стъпка в тази посока, за която си говорим.
Що се отнася до изказването на господин Спасов. Аз разбрах кога е първата сделка, но не разбрах кога е последната, господин Спасов. (Реплики на народния представител Минчо Спасов.) Кога е последната сделка? И кои са тези консултанти? Дали те са част от тези, назовани от нас, или са други? С чие решение и как са избирани консултантите? Правени ли са търгове за обществени поръчки, господин Спасов? Кой и как е разрешил редукцията на външния дълг на България – до 90% редукция? Кой и как?!

Народното събрание има право да прави това, господин Спасов. Така че и Вие тук, господин Спасов, когато излизате като народен представител, си направете труда да прочетете Конституцията на Република България, в която сте се заклели! 

И тогава раздавайте оценки дали този бил подготвен или неподготвен. Много Ви моля, Вие сте народен представител на България, а не, как да кажа, някакъв защитник на корпоративни интереси на определени министри от правителството! Дръжте се като народен представител на Република България, избран от Ямболския регион, ако не ме лъже паметта и искащ отново да бъде избран от този регион. Благодаря ви за вниманието.

Има процедура...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма процедура. Процедурата ще я подновите след почивката. Проверка не се прави по време на почивка.

Обвявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Заседанието продължава.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов за процедура.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, Народното събрание в своята последна работна седмица реши утре да няма парламентарен контрол, за да разглежда много важни за България въпроси. Мнозинството преценява, че такъв важен въпрос е този за кредитите, отпускани по време на предишния режим. И тук има изказвания за 2 милиарда, които се търсят, няма да се върнат, въпреки че главният прокурор Никола Филчев търси над 20 милиарда, изчезнали по време на приватизацията при сегашното и предишното правителство, но процедурното ми предложение е свързано с това, че ако наистина мнозинството смята този въпрос за важен нека да бъде така добро да направи кворум в залата. Кворум очевидно няма. Преди малко преброих депутатите – те са някъде между 25 и 30.
Поради това, уважаеми господин председател, от името на нашата парламентарна група, както заявихме и преди почивката, искаме поименна проверка на кворума. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, списъка!



Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джеват Яшар Мехмед - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Борисов Маринчешки - отсъства
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Дияна Божинова Костадинова - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Николов Маринов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Николов Чакъров - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Николова Донева - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цветослав Василев Кръстев - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

С господин Джаферов – 120 народни представители.
Има кворум, събран макар и с мъка.
Продължаваме заседанието.

Продължаваме с разискванията по доклада и решението на тази временна комисия.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по доклада, респективно решението на комисията?
Ако няма, ще трябва да преминем към гласуване.

Решението е прочетено, докладът също е прочетен, решението е раздадено. Няма направени бележки по решението, следователно гласуваме решението на тази временна комисия, така както ви е представено.

Моля, гласувайте.

Гласували 133 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 3.

Решението е прието.