Днес честваме Апостола на българите - Св. Климент Охридски Чудотворец

Икона на Св.Климент заедно със Св.Св.Кирил и Методий, Охрид

 

Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ.

Св.Св.Кирил и Методий, а с тях и Св.Климент Охридски,  посрещнати в Рим от папата, носещи мощите на Св.папа Климент Римски, фреска от църквата Сан Клементе в Рим

След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч.

Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.

Икона на Св.Климент Охридски от XIV век, вероятно от Несебър

Кондак

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Из житието на светеца написано от блажени Теофилакт Охридски

... Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо.
Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици.

худ. Д.Гюдженов - Княз Борис посреща учениците на Св.Св.Кирил и Методий

Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието.
Самият той имаше силно желание да беседва всеки ден с тях и да се учи на древни истории и светийски жития и да прочита Писанията чрез техните уста.

Но и всички, които бяха при него, по знаменит род и голямо богатство превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.„

После този същински Божий подстратег Михаил когото ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли как да даде пълна свобода на тези свещени мъже за Божието дело.

Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия (в Библията Македония е наричана Китим - бел.м. Л.Т.) , като й постави за управител Домета и като го откъсне от областта на Курта, да предаде на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да предаде Домета.

Като го изпращаше за учител на Кутмичевица, той издаде заповед до всички жители на оная страна с ревност да приемат светеца и да му дадат всяко изобилие, да му поднасят дарове и чрез видимото пред всички, да проявят скритото в душата съкровище на любовта.

И за да ги засрами още повече, сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо и със собственост на комитски род, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка.

Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик

За живота на св. Климент има редица извори на различни езици и много изследвания, обхванати в отделни библиографии.
Според "Охридската легенда" той е "родом от европейските мизи, които народът знае като българи", следователно е от българските славяни. Той е сред първите ученици на св. Кирил и Методий (от Олимп в Мала Азия до Рим) и след смъртта им продължава тяхното дело повече от 30 години в своята Родина ­ България.

От столицата Плиска св. Климент е изпратен от българския владетел св. княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица като учител на българския славянски език сред местното население, за да го просвети в християнската вяра.

Резултатът е известен: около 3500 ученици са подготвени за поддякони, дякони и свещеници, за да проповядват Христовата вяра сред новопокръстените българи.

От 893 г. до смъртта си той е епископ на български език. В науката от 150 години се спори къде е била епископската му катедра Величка, защото в титулатурата му се споменават две епархии: Тивериуполска и Величка.

В последните изследвания се предполага, че втората епископия била или в Родопите, или по реката Вардар, но няма точни данни за това.

Нов извор от Ватиканската библиотека (Ватикански кодекс № 2492 - за епископия Велеграда или Велика, Велица, Белица, днешен Берат в Албания,)  посочва два безспорни факта: седалището на св. Климент след 906 г. и датата на неговата смърт.

В документа се казва следното:

"Епископия Велаграда или Велеграда (Берат) и Канина, Северен Епир. Град в Албания, сега Берат. Епископия първо към Драчката митрополия, наричана Пулхериуполска, после Велеградска митрополия към Охридската архиепископия, а от 1767 г. към Цариградската патриаршия с митрополитски титул "Пречестен и Екзарх на цяла Албания... Епископи: 1. Филарет, неизвестно кога, 2. Серафим, също неизвестно, 3. Сергий 16 април 878, 4. Даниил, 5. Климент ­ 906 -  ­ 25 юли 916 г."

Този неизвестен досега извор показва няколко нови факта:

1. Епископ Сергий, славянин и ръкоположен от български епископ Георги, е светителствал тук, а не в Белград на Дунава, който тогава също е бил в българската държава.

2. Епископ Климент е приел Величката епископия едва през 906 г. и останал там до своята кончина.

3. За първи път научаваме точната дата на неговата смърт ­ 25 юли, докато преди това се знаеше датата на неговото погребение ­ 27 юли 916.

Новият извор има важно значение за науката. Той не само разрешава някои спорни проблеми, но ще послужи за преоценка на дискусионни въпроси от българската и общобалканската история и култура.
Сега по-ясно се разбира кога и защо св. Климент на два пъти е приемал епископски седалища, както знаехме от изворите.

Още през 893 г. той е избран от българския владетел Симеон за епископ и вероятно е светителствал в Струмица (Тивериупол) до 906 г.

Наръшкият надпис от 904 г. на каменна плоча на около 20 км от Солун очертава "Граница между ромеи и българи при Симеон".

Художник : Антон Митов, 1905г.  Зала 1 на Ректората на Софийския Университет

В "Дюканжовия" Списък на българските архиепископи пише изрично:

"Климент, като станал епископ на Тивериупол (сега Струмица - бел.м. Л.Т.)  и Велика, сетне бил натоварен от Бориса, цар на българите да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина и (или) Тасипият." (Й. Иванов. Български старини из Македония 1931, с. 565), а в "Охридската легенда" (Краткото житие на св. Климент), вероятно писано на български език и преведено и преработено от архиепископ Димитър Хоматиан Охридски и на цяла България, се добавя и следващото въздигане на общобългарския светител: "Климент е възведен на епископския престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ" (Й. Иванов 1931:318).

Тук няма да се спираме на множество други въпроси, които биха могли да бъдат поставени. Бихме могли само да насочим вниманието си към известното сведение от "Българската легенда" или Пространното житие на св. Климент, също преведено от български извори и може би допълнено от архиепископ Теофилакт Български ХI-ХII век.

Той нарича св. Климент "протос епископос тис вулгарикис глоссис".
Това би могло да се преведе по няколко начина: "пръв епископ на български език", но и като "пръв (т.е. главен) епископ на българския народ".

Вторият превод отговаря повече на смисъла и на изворите. Думата "глосса" може да се преведе и като "език", но и като език на народа, който го говори, т.е. и като "народ", както е посочено в "Охридската легенда".

Накрая, но не на последно място, защо св. Климент е известен като "Охридски", след като в най-старите извори е наречен "Велички"?

Отговорът е много ясен и недвусмислен. Българските владетели изпратили Св. Климент като учител в българската крепост Девол, дали му там три големи къщи, както и места за отдих в Главиница и Охрид.

Мощехранителницата с главата на Св.Климент от ванастира до гр.Бер (Верия) - сега в Гърция, до Солун

С тези средства и на тези предоставени места св. Климент построява манастир в чест на Св. Пантелеймон в Охрид, където обичал да се връща от Велика в усамотение и покой.

Баптистериум в църквата Св.Пантелеймон, където Св.Климент е кръщавал българите

Там със собствените си ръце подготвил гроба си, в който бил погребан на 27 юли 916 г.

Тъй като светите му мощи се пазели в създадения от него Охридски манастир и извършвали и продължават да извършват чудеса, св. Климент е известен като "Охридски чудотворец".


Ст.н.с. Трендафил Кръстанов

Църковен вестник, 25 юли 1998 г.

Посрещнахме мощи на Св. Климент Охридски в София

По повод 1100 години от успението на светеца гръцка църковна делегация начело с Негово Високопреосвещенство Г-н  Пантелеймон - Митрополит на Верия, Науса и Кампания донесе за поклонение честната глава на Св.Климент Охридски чудотворец.

На 24 ноември в 18 часа, те бяха посрещнати в Патриаршеската катедрала от Българския Патриарх Неофит, Митрополитите от Св.Синод на БПЦ, почти всички свещеници от храмовете в София и стотици християни, които участваха в тържествената вечерня отслужена в съслужение с гръцките духовници.

Сн.: http://www.pravoslavie.bg

Мощите на Св. Климент Охридски пристигат от манастира "Св. Йоан Кръстител", който  е бил някога и Атонски скит и се намира на 20 километра от град Верия, близо до Солун.

Манастирът е древен монашески център известен и почитан както заради светците, живяли в него, така и заради мощите на Св. Климент Охридски.

Сн : http://www.pravoslavie.bg

Други части от мощите на Свети Климент Охридски се съхраняват в манастира основан от Св.Климент, наречен "Св. Пантелеймон", който се намира в гр. Охрид, Македония.

Сн.: http://www.pravoslavie.bg

Според преданието главата на светеца е попаднала в гръцкия манастир "Св. Йоан Кръстител", тъй като самият светец пожелал главата му да се върне на мястото, където е постриган за монах.

(от сайта на Св.Синод)

Празник и на Софийския Университет

 По стар стил, денят на Св.Климент Охридски се чества на 8 декември.

Поради това, този ден  е празник и на Софийския Университет, чийто патрон е светецът. Това е ипразникът на неговите студенти.

От тогава не само студентите от Софийския Университет "Св.Климент Охридски" , но и всички други български студенти, честват този ден и като свой празник.

Днес малко от тях знаят защо точно на 8 декември е студентският празник.

Той е обявен за такъв по предложение на един от създателите на Университета - проф. Иван Шишманов - Първостроителят на българската култура.


Един от неговите студенти, а по-късно известен български писател - Стилян Чилингиров, съчинява и химн на Св.Климент Охридски, който да се изпълнява заедно с традиционния студентски химн "Gaudeamus".

Академичният хор на маестро Ангел Манолов, винаги го включваше в репертуара си за 8 декември.

Химн на Св. Климент Охридски

текст : Стилян Чилингиров

музика : Добри Христов

На неразделний роден край

звездата и възхода!

Чрез твоя дух народът

през цели векове мечтай.

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

И облак не еднаж смрачи

небето му красиво

И чашата горчива,

изпи с насълзени очи.

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Самин сред хиляди тегла,

Остана неприведен

Ту първи, ту последен,

Бленува твоите дела

И тебе нощ и ден

О, Клименте свещен

И тебе нощ и ден,

О, Клименте свещен

И твоя подвиг векове

запази в родно слово.

Сега той бъдно ново

в борба за родний край кове.

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

На края роден верний син

Любов и блян в народа -

Изгрея веч свобода

Над Шар, над Емус и Пирин

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Закрилник български бъди,

Пред светлий трон на Бога,

Та нивга изнемога

Да не усетим ний в гърди

Моли се пресвети

за нази сявга ти!

Моли се пресвети,

за нази сявга ти!

20 юли 1916г.

Църковен вестник, бр.29, 29 юли 1916г.

Народното събрание гласува за премахване на комунистическите символи от обществени места

Законопроект за изменение и допълнение
на

Закона
за обявяване на комунистическия режим за престъпен

 

Внесен от народните представители Методи Борисов Андреев, Петър  Владиславов Славов, Мартин  ДимитровДимитров и Вили  Младенов Лилков на 27.01.2016г.

 

Приет на първо гласуване на 24.11.2016г.„

"За“ - 104 народни представители, „против“ - 46,  3-ма -"въздържали се"


Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016г.

Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни

 

P8_TA-PROV(2016)0441

Резолюция на Европейския парламент

 

от 23 ноември 2016 г.

 

относно

 

стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни (2016/2030(INI))

Европейският парламент,



— като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма (1),

— като взе предвид декларацията, приета на срещата на високо равнище в Страсбург/Кел на 4 април 2009 г. по повод 60-ата годишнина на НАТО,

— като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(2),

— като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. относно борбата с тероризма,

— като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 март 2015 г.,

— като взе предвид заключенията на Съвета относно Регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш от 16 март 2015 г., които бяха потвърдени отново от Съвета по външни работи на 23 май 2016 г.,

— като взе предвид доклада от 18 май 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител), озаглавен „ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят“ и текущата работа по нова глобална стратегия за сигурност на ЕС,

(1) ОВ C 137E, 27.5.2010 г., стр. 25.

(2) OВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 24.  

— като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия (1),

— като взе предвид Плана за действие на ЕС относно стратегическата комуникация (Ref. Ares(2015)2608242 - 22/6/2015),

— като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (2),
— като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс от 5 септември 2014 г.,

— като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации(3),

(1) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 35.

(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.

(3)Приети текстове, P8_TA(2015)0410.  

— като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 април 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

— като взе предвид Съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ JOIN(2016)0018,

— като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета от 20 април 2016 г. относно изпълнението на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност (COM(2016)0230),

— като взе предвид проведеното от Европейския фонд за демокрация проучване на осъществимостта на медийни инициативи на руски език в източното партньорство и извън него, озаглавено „Bringing Plurality and Balance to the Russian Language Media Space“ (Осигуряване на плурализъм и балансираност в рускоезичното

медийно пространство),

— като взе предвид доклада на специалния докладчик на Обединените нации за насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма (A/HRC/31/65),

— като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека (CCPR/C/GC/34),

— като взе предвид член 52 от своя правилник,

— като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по култура и образование (A8-0290/2016), А. като има предвид, че ЕС е поел ангажимент действията му на международната сцена да бъдат ръководени от принципи като демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и свобода на медиите, достъп до информация, свобода на изразяване на мнение и медиен плурализъм, последният от които може, въпреки всичко, да бъде донякъде ограничен, както се посочва в международното право, включително в Европейската конвенция за правата на човека; като има предвид, че субектите от трети страни, които се стремят да дискредитират Съюза, не споделят същите ценности;

Б. като има предвид, че ЕС, неговите държави членки и граждани се намират под растящ постоянен натиск да се справят с информационни и дезинформационни кампании и кампании за изопачаване на истината и пропаганда от страна на държави и недържавни субекти, като транснационални терористични и престъпни организации от съседството на ЕС, които имат за цел да подкопаят самата идея за обективна информация или етична журналистика, представяйки цялата информацията като предубедена или като инструмент на политическата власт, които също са насочени срещу демократичните ценности и интереси;

В. като има предвид, че свободата на медиите, достъпът до информация и свободата на изразяване на мнение са основни стълбове в една демократична система, в която прозрачността на собствеността върху медиите и на източниците на финансиране на медиите е от първостепенно значение; като има предвид, че стратегиите за осигуряване на качествена журналистика, медиен плурализъм и проверки на фактите могат да бъдат ефективни, само ако доставчиците на информация се ползват с доверие и надеждност; като има предвид, че в същото време следва да е налице критична оценка по отношение на това как да се подхожда към медийни източници, за които е доказано, че многократно са използвали стратегии за преднамерена заблуда и дезинформация, особено в „новите медии“, социалните мрежи и цифровата сфера;

Г. като има предвид, че информационната война е исторически феномен, който е толкова стар, колкото е и самата война; като има предвид, че информационната война беше широко използвана по време на Студената война и че оттогава е неразделна чест от съвременната хибридна война, която представлява комбинация от прикрити и явни военни и невоенни мерки, използвани за дестабилизиране на политическото, икономическото и социалното положение в съответната държава, обект на атака, без официално обявяване на война, насочена не само срещу партньори на ЕС, но и срещу самия ЕС, неговите институции и всички държави членки и граждани, независимо от тяхната националност или религия;

Д. като има предвид, че с анексирането на Крим от Русия и водената от Русия хибридна война в Донбас Кремъл ескалира конфронтацията с ЕС; като има предвид, че Кремъл засили своята пропаганда, като Русия засили ролята си в европейската медийна среда с цел създаване на политическа подкрепа сред европейското обществено мнение за руските действия и подкопаване на последователността на външната политика на ЕС;

Е. като има предвид, че пропагандирането на война и всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, представляващо подбудителство към

дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон, съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права;

Ж. като има предвид, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика, което доведе до намаляване на критичното мислене сред аудиторията, като по този начин я направи по-податлива на дезинформация и манипулации;

З. като има предвид, че пропагандата и навлизането на руски медии е особено силно и често несравнимо по своя мащаб в държавите от източното съседство; като има предвид, че националните медии в тези страни често са слаби и не са в състояние да се справят със силата и мощта на руските медии;

И. като има предвид, че за легитимиране на действия, застрашаващи суверенитета, политическата независимост, сигурността на гражданите и териториалната цялост на държавите — членки на ЕС, се използват технологии на информационната и комуникационната война;

Й. като има предвид, че ЕС не признава ИДИЛ/Даиш за държава или държавоподобно образувание;

К. като има предвид, че ИДИЛ/Даиш, Ал-Кайда и много други проповядващи и използващи насилие джихадистки терористични групи системно използват комуникационни стратегии и пряка пропаганда, както офлайн, така и онлайн, за да оправдават своите действия срещу ЕС и неговите държави членки и срещу европейските ценности, както и за да вербуват млади хора от Европа;

Л. като има предвид, че след декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург/Кел, в която беше подчертано нарастващото значение на това НАТО да комуникира информация по подходящ, навременен, точен и гъвкав начин относно своите еволюиращи роли, цели и мисии, през 2014 г. в Латвия беше създаден Център за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации (NATO StratCom COE), който беше приветстван в декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс;

Стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни
1. Подчертава, че враждебната пропаганда срещу ЕС има много различни форми и използва различни инструменти, често съобразени с профилите на отделните държави — членки на ЕС, с цел изопачаване на истината, предизвикване на съмнение, разделяне на държавите членки, провокиране на стратегически разрив между Европейския съюз и неговите северноамерикански партньори и парализиране на процеса на вземане на решения, дискредитиране на институциите на ЕС и на трансатлантическите партньорства, чиято роля в структурата на европейската сигурност и икономика е призната, в очите и съзнанието на гражданите на ЕС и на съседните държави, и подкопаване и еродиране на европейското наративно послание, основано на демократичните ценности, правата на човека и принципите на правовата държава, припомня, че един от най-важните използвани инструменти е насаждането на страх и несигурност сред гражданите на ЕС, както и представянето на враждебните държавни и недържавни субекти като много по-силни, отколкото са в действителност;

2. Призовава институциите на ЕС да признаят, че стратегическата комуникация и информационната война не са само външен, но и вътрешен проблем на ЕС, и изразява безпокойство от множеството разпространители на враждебна пропаганда в рамките на ЕС; изразява загриженост от факта, че някои държави — членки на ЕС, не съзнават в достатъчна степен, че са аудитория и арена на пропаганда и дезинформация; призовава в тази връзка съответните действащи лица на ЕС да преодолеят настоящата липса на яснота и съгласие относно това какво трябва да се счита за пропаганда и дезинформация, както и да разработят, в сътрудничество с представители на медиите и експерти от държавите — членки на ЕС, съвместен набор от определения и да съберат данни и факти за използването на пропаганда;

3. Отбелязва, че дезинформацията и пропагандата са част от хибридната война; следователно подчертава необходимостта да се повиши осведомеността и да се демонстрира увереност чрез институционална/политическа комуникация, мозъчни тръстове/академични изследвания, социални медийни кампании, инициативи на гражданското общество, медийна грамотност и други полезни дейности;

4. Подчертава, че стратегията на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация от страна на трети държави може да приеме различни форми и да включва, по-специално, традиционните медии, социалните мрежи, учебните програми и политическите партии както в Европейския съюз, така и извън него;

5. Отбелязва многопластовия характер на настоящите стратегически комуникации на ЕС на различни нива, включително на институциите на ЕС, на държавите членки, на различни органи на НАТО и на ООН, на НПО и на организации на гражданското общество и призовава за възможно най-добро съгласуване и обмен на информация между тях; призовава за повече сътрудничество и обмен на информация между различните участници, изразили безпокойството си от тези пропагандни действия и желаещи създаването на стратегии за борба с дезинформацията; счита, че в контекста на ЕС това съгласуване следва да бъде възложено на институциите на Съюза;

6. Признава, че ЕС трябва да изведе като приоритет своите усилия в областта на стратегическата комуникация, като това следва да включва и съответните ресурси; отново заявява, че ЕС представлява успешен модел на интеграция, който, насред криза, продължава да привлича държави, които желаят да възпроизведат този модел и да станат част от него; подчертава поради това, че ЕС трябва да излъчва положително послание относно своите успехи, ценности и принципи с решителност и смелост, както и че в своето наративно послание ЕС трябва да заема настъпателна, а не отбранителна позиция;

Разпознаване и изобличаване на руската дезинформационна и пропагандна война
7. Отбелязва със съжаление, че Русия използва контакти и срещи с партньори от ЕС по-скоро за пропагандни цели и за публично отслабване на общата позиция на ЕС, отколкото за установяване на истински диалог;

8. Признава използването от страна на руското правителство на широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове и специални фондации (напр. Русский мир), специални органи (Россотрудничество) многоезични телевизионни канали (напр. RT), псевдо информационни агенции (напр. Спутник), трансгранични социални и религиозни групи, тъй като режимът желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности, социални медии и интернет троли, за поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за нефункциониращи държави в източното съседство на ЕС; подчертава, че Русия инвестира значителни финансови ресурси в своите инструменти за дезинформация и пропаганда, използвани или пряко от държавата или чрез контролирани от Кремъл дружества и организации; подчертава, че от една страна, Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение, и че от друга страна, пропагандата на Кремъл е пряко насочена към конкретни журналисти, политици и лица в ЕС;

9. Припомня, че службите за сигурност и разузнавателните служби са достигнали до заключението, че Русия има капацитета и намерението да извършва операции, които имат за цел да дестабилизират други държави; посочва, че това често става под формата на подкрепа за политически екстремисти и мащабни дезинформационни и масмедийни кампании; отбелязва освен това, че такива медийни дружества присъстват и осъществяват активна дейност в ЕС;

10. Посочва, че информационната стратегия на Кремъл допълва политиката му на засилване на двустранните отношения, икономическото сътрудничество и съвместните проекти с отделни държави — членки на ЕС, с цел отслабване на единството и подкопаване на политиките на ЕС;

11. Изтъква, че стратегическата комуникация на Русия е част от една по-голяма подривна кампания за отслабване на сътрудничеството в ЕС и суверенитета, политическата независимост и териториалната цялост на Съюза и неговите държави членки; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да проявяват бдителност по отношение на руските информационни операции на европейска територия, да увеличат споделянето на капацитет и усилията в областта на контраразузнаване с цел противодействие на такива операции;

12. Отправя остра критика по отношение на руските опити за прекъсване на процеса на интеграция в ЕС и в тази връзка изразява съжаление относно руската подкрепа за антиевропейските сили в ЕС, по-специално за крайно десни партии, популистки сили и движения, които отричат основните ценности на либералните демокрации;

13. Изразява сериозна загриженост във връзка с бързото разрастване на вдъхновени от Кремъл дейности в ЕС, включително на дезинформация и пропаганда, насочени към запазването или увеличаването на руското влияние за отслабване и разцепване на ЕС; подчертава, че голяма част от пропагандата на Кремъл има за цел да представи някои европейски страни като принадлежащи към „традиционната сфера на влияние на Русия“; отбелязва, че една от основните му стратегии е разпространяването и налагането на алтернативно наративно послание, което често се основава на манипулирано тълкуване на историческите
събития и цели оправдаване на нейните външни действия и геополитически интереси; отбелязва, че фалшифицирането на историята е една от основните му стратегии; в тази връзка отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността за престъпленията на комунистическите режими посредством публични кампании и образователните системи и от подкрепа за изследователски дейности и дейности по документиране, по-специално в бившите членки на Съветския блок, с цел противодействие на наративното послание на Кремъл;

14. Подчертава, че Русия използва отсъствието на международна правна рамка в области като киберсигурността и липсата на отговорност в медийното регулиране и обръща всяка неяснота по тези въпроси в своя полза; подчертава, че агресивните действия на Русия в киберпространството улесняват информационната война; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да обърнат внимание на ролята на точките за обмен на интернет трафик като жизненоважна инфраструктура в стратегията за сигурност на ЕС; подчертава неотложната необходимост да се гарантира устойчивостта на информационните системи на равнището на ЕС и на държавите членки, особено срещу откази и прекъсвания, които могат да имат централна роля в един хибриден конфликт и в противодействието на пропаганда, както и от тясно сътрудничество в това отношение с НАТО, особено с Центъра на НАТО за високи постижения в областта на кибернетичната отбрана;

15. Приканва държавите членки да разработят координирани механизми за стратегическа комуникация в подкрепа на определянето и противодействието на дезинформация и пропаганда, за да се изобличат хибридните заплахи;

Разбиране и справяне с методите на ИДИЛ/Даиш на информационна война, дезинформация и радикализация  

 16. Съзнава разнообразието от стратегии, които ИДИЛ/Даиш използва, както в регионален, така и в световен план, за своите политически, религиозни, социални и проповядващи омраза и насилие наративни послания; призовава ЕС и неговите държави членки да разработят наративно послание, опровергаващо това на ИДИЛ/Даиш, с участието на образователната система, включително чрез овластяване и по-силно видимо присъствие на умерени мюсюлмански учени, които се ползват с доверието да делегитимират пропагандата на ИДИЛ/Даиш; приветства усилията на Световната коалиция за борба срещу ИДИЛ/Даиш и в това отношение подкрепя регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да разработват и разпространяват наративно послание, опровергаващо джихадистката пропаганда, със специален акцент върху образователно измерение, показващо теологичната корумпираност на проповядването на радикален ислям;

17. Отбелязва, че ислямистките терористични организации, по-специално ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, провеждат активни информационни кампании с цел подкопаване на европейските ценности и интереси и засилване на омразата срещу тях; изразява загриженост относно широкото използване от страна на ИДИЛ/Даиш на инструментите на социалните медии, и по-специално на Туитър и Фейсбук, за постигане на неговите цели за пропаганда и вербуване, особено сред младите хора; подчертава в тази връзка значението на включването на контрапропагандната стратегия срещу ИДИЛ/Даиш в една по-широка,

всеобхватна регионална стратегия, която да съчетава дипломатически и социално-икономически инструменти, както и инструменти за развитие и предотвратяване на конфликти; приветства създаването на работната група за стратегическа комуникация — Юг, която има потенциала ефективно да допринася за разкриване на противоречията в екстремистката пропаганда и за борбата срещу влиянието на ИДИЛ/Даиш;

18. Подчертава, че ЕС и европейските граждани са основна целева аудитория за ИДИЛ/Даиш и призовава ЕС и неговите държави членки да работят в по-тясно сътрудничество за защита на обществото, по-специално на младите хора, от опитите за вербуване, като по този начин засилват устойчивостта им на радикализация; подчертава необходимостта от засилване на акцента върху усъвършенстването на инструментите и методите на ЕС, най-вече в киберпространството; насърчава всяка държава членка, в тясна връзка с Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, създаден през октомври 2015 г., да проучи и да подходи ефективно към социалнодемографските причини в основата на податливостта към радикализация, както и да създаде многоизмерни структури (свързващи академичните изследвания, администрациите на затворите, полицията, съдилищата, социалните служби и образователните системи) за борба с радикализацията; подчертава, че Съветът призова за насърчаване на мерките на наказателното правосъдие за борба с радикализацията, водеща до тероризъм и насилнически екстремизъм;

19. Призовава държавите членки да работят за преустановяване на достъпа на ИДИЛ/Даиш до финансиране и финансови средства и за прилагане на този принцип във външната дейност на ЕС и подчертава необходимостта от разкриване на истинската същност на ИДИЛ/Даиш и от отхвърляне на идеологическото му легитимиране;

20. Призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат съгласувани действия на равнище ЕС срещу систематичното насърчаване на словото на омразата от нетолерантни, радикални проповедници чрез проповеди, книги, телевизионни предавания, интернет и всички други средства за комуникация, които създават плодородна почва за процъфтяването на терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда;

21. Подчертава колко е важно за ЕС и държавите членки да си сътрудничат с доставчиците на услуги на социалните медии с цел противодействие на разпространението на пропагандата на ИДИЛ/Даиш чрез каналите на социалните медии;

22. Подчертава, че ислямистките терористични организации, по-специално ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, провеждат активни кампании за дезинформация с цел подкопаване на европейските ценности и интереси; подчертава във връзка с това значението на конкретна стратегия за борба с ислямистката и насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация;

23. Подчертава, че наличието на безпристрастна, надеждна и обективна комуникация и на информационни потоци, основани на факти, относно събития в държавите —

членки на ЕС, би предотвратило разпространението на пропаганда, подхранвана от трети страни;

Стратегия на ЕС за противодействие на пропагандата
24. Приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25. Отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26. Подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27. Отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28. Подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29. подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30. Подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31. Призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32. Изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави — членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33. Отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34. Потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35. Подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36. Подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37. Подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;
38. Призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация „The Disinformation Digest“ и „The Disinformation Review“ с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;


39. Настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40. Подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41. Подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42. Приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;
43. Отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44. Счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45. Призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46. Подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че
финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47. Изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48. Призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49. Отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50. Отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51. Счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52. Подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии — включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер — които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на
младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53. Подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54. Посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55. Подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56. Осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57. Подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в
своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58. Призовава върховния представител/заместник-председател и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

o

o       o

59. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.


Приета с 304 гласа "за" срещу 179 "против" и 208 - "въздържали се".