Изявление на докладчиците на ПАСЕ за Украйна

От сайта на ПАСЕ :

18/05/2018     Monitoring

Monitors deplore opening of bridge between Russia and illegally-annexed Crimea

EN: http://assembly.coe.int/nw/xml/News/News-View-EN.asp?newsid=7072&lang=2&cat=3

The co-rapporteurs for the monitoring of Ukraine by the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE), Eerik-Niiles Kross (Estonia, ALDE) and Dzhema Grozdanova (Bulgaria, EPP/CD), have today expressed their deep concern at the opening of a bridge over the Kerch Strait between Russia and illegally-annexed Crimea.

“The construction of this bridge, without the consent of Ukraine, violates its territorial integrity and sovereignty and only further isolates the residents of Crimea from those in the rest of Ukraine,” said the co-rapporteurs.

 “Instead of building bridges between people, this action by the Russian Federation drives them further apart. We can therefore only deplore the opening of this bridge and reiterate the Assembly’s steadfast support for Ukraine’s sovereignty and territorial integrity.”

18/05/2018     Suivi

Les rapporteurs de suivi déplorent l'ouverture d'un pont entre la Russie et la Crimée annexée illégalement.

FR: http://assembly.coe.int/nw/xml/News/News-View-FR.asp?newsid=7072&lang=1&cat=3

Les co-rapporteurs de l'Assemblée parlementaire du Conseil de l'Europe (APCE) pour le suivi de l'Ukraine, Eerik-Niiles Kross (Estonie, ADLE) et Dzhema Grozdanova (Bulgarie, PPE/DC), ont exprimé aujourd'hui leur profonde inquiétude suite à l'ouverture d'un pont sur le détroit de Kerch entre la Russie et la Crimée annexée illégalement.

« La construction de ce pont, sans le consentement de l'Ukraine, viole son intégrité territoriale et sa souveraineté et ne fait qu'isoler davantage les habitants de Crimée de ceux du reste de l'Ukraine », ont déclaré les co-rapporteurs.

« Au lieu de construire des ponts entre les peuples, cette action de la Fédération de Russie les éloigne encore plus. Nous ne pouvons donc que déplorer l'ouverture de ce pont et réitérer le soutien indéfectible de l'Assemblée à la souveraineté et à l'intégrité territoriale de l'Ukraine ».

 

Неофициален превод :

Докладчиците осъждат откриването на моста между Русия и незаконно анексирания Крим.


18 май 2018г.  Мониторинг

Съдокладчиците по мониторинга над Украйна на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Ерик Нийлс Крос (Естония, Алианс на либералите и демократите в Европа) и Джема Грозданова (България, Група на Европейската Народна Партия/Християндемократи) днес изразиха силната си загриженост по повод откриването на моста през Керченския проток между Русия и незаконно анексирания Крим.

"Построяването на моста, без съгласието на Украйна, нарушава нейната  териториална цялост и суверенитет и само допълнително изолира  жителите на Крим от тези в останалата част от Украйна"- заявиха съдокладчиците.

"Вместо да строи мостове между хората, тази акция на Руската федерация води до още по-голямо разделение.

Ние можем само да осъдим откриването на този мост и да потвърдим твърдата подкрепа на Асамблеята за украинския суверенитет и териториална цялост. "

104 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ

Изпълнения на Борис Христов : 

 

Дон Карлос от Джузепе Верди

Ария на крал Филип II

Студиен запис:

https://www.youtube.com/watch?v=6y0IROfgJbo

и

Спектакъл на Кралската опера “Ковънт Гардън”

в присъствие на Н.В. Кралица Елизабет II

https://www.youtube.com/watch?v=Z_Fo1Z9dsUw

Дует на крал Филип и маркиз Поза
Изпълняват Борис Христов и Юрий Мазурок

Юбилеен спектакъл в чест на Борис Христов в “Ковънт Гардън”

https://www.youtube.com/watch?v=pVdUmizRyg8

Бандура – Украинска народна песен

https://www.youtube.com/watch?v=eYuaIgxSIuw

 

В ролята на хан Кончак от "Княз Игор" на Бородин

В памет на Борис Христов - лиричен певец, който живя в Буджано от 1978 до 1989г.

Свързани теми на този блог :

 

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ! 

100 години от рождението на Борис Христов

http://toshev.blogspot.com/2014/05/100.html

100 години от рождението на Борис Христов

http://toshev.blogspot.com/2014/05/100_18.html

  

В памет на Борис Христов

http://toshev.blogspot.bg/2016/06/blog-post_28.html

ЗАЩО БОРИС ХРИСТОВ НЕ ПЯ В БЪЛГАРИЯ

103 години от рождението на "Най-великия от великите"

http://toshev.blogspot.bg/2017/05/blog-post_18.html

Неизвестен досега запис на Борис Христов :

Глинка. "Ночной смотр"

Исполняют Борис Христов, Александр Лабинский

https://www.youtube.com/watch?v=y4O0TnPFS6o

ЧЕСТИТ СПАСОВДЕН !

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

 

 

 

ИЗ ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

А Той им отговори: Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;  но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий;  и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим  и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето,  ще дойде по същия начин,  както Го видяхте да отива на небето. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път. Скалата на Елеонския хълм където е станало Възнесението Христово И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. ПАТРИАРШЕСКАТА ЦЪРКВА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО  "ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО" ВЕЛИКАТА ЦЪРКВА Патриаршеската църква на Царевец във Велико Търново е наричата "Великата Църква" както преди това наричали църквата "Св. София" в Константинопол. Тогава, когато Цариград е бил под властта на латинците, Велико Търново е наречен Трети Рим и Втори Констанитнопол. Този израз се среща в посланието на Вселенския Патриарх Калист.

ПАМЕТ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ОТ ВЕЛИКИТЕ

 
НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ

Сугуба ектения  от Александър ГРЕЧАНИНОВ

https://www.youtube.com/watch?v=fKQSRur76bQ

 

Дует на Атила и Ецио (Аеций) от операта „Атила“ на Джузепе Верди

Спектакъл на Софийската опера

Изпълняват Никола Гюзелев и Никола Василев

Любителски запис : 
https://www.youtube.com/watch?v=v-G5GpGlMkQ

Записът е лош, но такова ниво днес няма къде да се види – не само в България!

В памет на оперния певец Никола Гюзелев  

 

https://www.youtube.com/watch?v=fffiDVSIEH4

 

 

В МАКЕДОНИЯ ЛАНСИРАТ ИДЕЯ ЗА ФЕДЕРАЦИЯ С БЪЛГАРИЯ

Македонското списание "Фокус", бр. 1179,

 11 май 2018г.

Ристе ЉУБОТЕНСКИ

Во овој момент, можеби чудна, но корисна може да биде идејата да се разговара и договара создавање на еден облик на федерација меѓу Република Бугарија и Република Македонија, како начин на кој Македонија може непречено да се интегрира во евроатлантските структури.

Авторът е политолог и бизнесмен. 
Бил е пръв съветник на Президента Киро Глигоров.

Историята на Живоносния извор

Историята на Живоносния извор

 Разказана от Лъчезар ТОШЕВ

 В. Лечител, бр. 41, 10.10. 2013г.

 

    За извора с жива вода се говори и в западните легенди и приказки. Това свято място е изобразено и на иконите, известни като “Живопринятний източник”.

Кръстоносните походи стават причина историята му, доста изкривена, да се пренесена на запад. А у нас историята на извора с жива вода е дошла отново чрез приказките, дошли от Западна Европа.

А този извор съвсем не е далеч от България!

     Интересно е да се знае историята му, тъй като това е едно от най-светите места на православието.


То обаче не е включено в програмите на туроператорите.

Този чудотворен извор се намира пред крепостните стени на Цариград, срещу Мевлянската порта – някога портата Пиги (извор).

Близо е и до зазиданата Златна порта на Константинопол.

     Легендата разказва, че на 4 април (стар стил) 450 г. сл. Хр. един войник от тракийското племе беси на служба в ромейската армия на име Лъв Маркел, минавал през горичката, посветена от древността на Св. Богородица, намираща се пред цариградските стени.

     Там той срещнал един сляп човек, който молел за вода.

Войникът решил да му помогне и влязъл в горичката. Тогава той чул глас, който му казал:

 „Царю Лъве, водата, която търсиш, е наблизо. 
Влез в тази горичка, гребни с твоите ръце от водата на извора, който ще намериш там, и я занеси на жадния, а с калта от извора помажи очите му. Тогава ще разбереш коя съм. Аз отдавна пребивавам на това място. Ще ти помогна да построиш тук храм на мое име и всички, които идват и ме призовават с вяра, ще получат изцеление, а молитвите им ще бъдат чути!” 

Войникът намерил извора, занесъл вода на слепеца, помазал с кал очите му и той прогледнал.

     По това време император бил Маркиан. След него за император бил избран войникът Лъв Маркел под името Леон I (457 - 473 г.).

Тогава той заповядал да издигнат храм, посветен на Св. Богородица, при извора, където изградил и мраморен басейн за благодатната вода. Притичващите се с вяра към извора получавали изцеления от болести.

     Водата вдигала хора от смъртно легло!

     Император Юстиниян I, който също бил на смъртно легло, оздравял, когато пил от чудотворната водата на извора. Тогава – по негова заповед, храмът, изграден от Лъв Маркел, бил превърнат в манастир.                                                                                                                                                                                                                                                                                                 В началото на септември 924 г., когато българският цар Симеон обсаждал Константинопол, манастирът бил изгорен при едно  от нападенията на българите, но веднага бил възстановен. 

 

В него на 8 октомври 927 г. цар Петър – синът на Симеон Велики, бил венчан от Вселенския патриарх Стефан за внучката на император Роман – Мария Лакапина. 

По този повод и сключването на 40-годишен мир Мария била прекръстена на Ирина (мир). Сватбата била организирана от регента Георги Сурсувул – брат на Симеоновата царица. 

Тогава българският цар Петър получил титлата “Василевс”, която по ранг била втора в света след тази на византийския император. 

Пак тогава българската църква била призната за автокефална и се наредила в православните диптихи (т.е. редът на старшинството на поместните църкви) след Вселенската патриаршия, Александрийската патриаршия, Антиохийската патриаршия и Йерусалимската патриаршия, които били просияли от древност и определени от Вселенските събори. 

След превземането на Константинопол от турците, манастирът бил разрушен, а камъните от храма били използвани за джамията на султан Баязид II.

Изворът бил засипан, а в съседство с него били направени мюсюлмански гробища, които могат да се видят и днес.

     През 19 век християните започнали да правят опити да възстановят храма на Живоносния извор. Днешният храм бил построен през 1835 г.

Мюсюлманите също се притичвали към извора и вземали от водата, която наричали “Водата на Св. Мария”. 

Някои от иконите, изобразяващи Живоносния извор, станали чудотворни.

     Православната църква чества Живоносния извор в петък на Светлата седмица след Великден


     Днес в манастира няма постоянно монашество. В момента там пребивават румънски монахини, но храмът е под юрисдикцията на Вселенския патриарх.

 В манастира се покоят мощите на 15 вселенски патриарси. 

Сред надписите по плочите на двора на храма се четат и имена на българи, което показва колко почитана е била тази светиня от всички православни народи.

Турците наричат извора „Балъкли“, т.е. Рибния извор.

Легендата разказва, че когато в 1453 г. турските армии обсаждали Константинопол, двама монаси стояли край извора и, за да се нахранят, сложили няколко рибки да се пекат на скара. Единият казал:

 „По-скоро тези рибки ще скочат от скарата и ще заплуват отново, отколкото турците да превземат Константинопол.“

Тогава се случило чудо! Рибките оживели и наистина скочили от скарата в извора, където заплували. 

И до днес в извора плуват няколко рибки, които имат черни черти само от едната страна на тялото – потомки на онези, които някога били сложени да се пекат на скарата и оживели.

     В най-ново време историята на Живоносния извор се допълва с посещението на Свищовския хор. 

Това се случи на 4 ноември 2006 г.

Тогава Първият Български Хор “Янко Мустаков” (основан през 1868 г. в свищовската църква „Св. Преображение“) посети Цариград с мисията да помогне със своето изкуство за набиране на средства за спасяването на прочутата Желязна църква на цариградските българи.

По този начин свищовлии искаха да продължат делото на българските възрожденци. Първата спирка на хора беше именно в църквата Живоносен извор. 

След като пътуваха цяла нощ с автобус от Дунава до Босфора, в сняг, дъжд и студ, свищовските хористи, независимо от умората, изпълниха на български език химна “Достойно Eсть” в чест на Св. Богородица до самия Живоносен извор.

Не пропуснаха да си отнесат и от благодатната вода.

 Това без съмнение беше първото изпълнение на български език, след сватбата на цар Петър на 8 октомври 927 г. 

Благочестивото послание на Богохранимия град Свищов не остана незабелязано от Вселенската патриаршия. Именно то отвори тежките врати на Патриаршията за тях по-късно същия ден.

     „Те наистина са благословени!”, възкликна след изпълнението им Пол Гикас – международен секретар на Вселенският патриарх, който след това лично показа православните светини, съхранявани в Патриаршията, на хористите.

Самият Вселенски патриарх ги благослови след музикалния поздрав към него в храма (с изпълнение на многолетствие за патриарха на гръцки и на български) и всеки хорист получи позлатено кръстче с името на Негово Всесветейшество. 

Най-вероятно това беше и първото изпълнение на български език в Патриаршеската църква „Св. Георги“ във Фенер.

     Забележително е, че на хористите бяха предложени най-почетните места в църквата. 

А след това Негово Всесветейшество Патриарх Вартоломей I прие “на бяло сладко” свищовската делегация не в тронната зала, а в личния си кабинет.

     Рядка чест за българите!

     Така, със своето благородно дело, свищовските хористи направиха името на Свищов отново да се чуе в Цариград – като достойни потомци на
славни предци!

 Химнът, който хорът изпя на самия Живоносен извор в прослава на Св. Богородица – “Достойно Есть”, не беше избран случайно. 

Според преданието този химн е изпят в Света гора – Атон, от Архангел Гавриил на 11 юни 982 г. в една малка килия близо до Карея – Светогорския център, обитавана от монаси българи.

Килията "Достойно Есть" днес

Монахът, който станал свидетел на чудото, също се казвал Гавриил. Когато чул песента и поискал текстът да се запише, не се намерило друго освен една каменна плоча.

Тогава Архангелът докоснал плочата, тя омекнала и той с пръста си записал текста.

“Отсега нататък пейте така всички православни!” – казал той и станал невидим.

Иконата пред която Архангел Гавриил изпял Богородичния химн "Достойно Есть"

Иконата, пред която се извършило това чудо, оттогава до днес е главната икона на Света гора. А в килията съвсем доскоро се подвизаваха в отшелничество български монаси. 

Един от монасите, подвизавали се там, е бил чичото на Алеко Константинов - Прокопий х.Константинов, монахът Пахомий, а когато приел схима се нарекъл Паисий Българин (1810-1910 г.). 

При него килията е имала своя голяма издателска дейност на църковна книжнина на български език и книжарница.

Тази килия принадлежи на манастира „Пантократор“ и нейната история, както и опитите да се запази българският й характер в съвременни времена заслужават отделен разказ.

Писмото на Вселенския Патриарх до свищовските хористи :

 + Вартоломей, 

Архиепископ на Константинопол-Нов Рим и Вселенски Патриарх

На музикословейшата Елизабет Людмилова-Диригентка на Свищовския хор " Янко Мустаков" и в Господа възлюбена дъщеря на Наше Смирение благодат и мир от Бога !

Класическата музика паралелна на византийската църковна такава, винаги е трогвала Наше Смирение-още повече чута от хоров състав.

С много и особена радост се осведомихме от Вашето благочестиво писмо за предложението Вашия Свищовски хор да дойде в Града, за да представи специална програма в подкрепа на намиращия се във Фенер свещен храм на Свети Първомъченик и Архидякон Стефан, както и хористите да се поклонят на свещените и преподобни светини на нашата православна вяра в Града.

Очаквайки Вашето идване Ви съветваме да осведомите за него , отговорниците на намиращата се тук обична българска общност за организиране от тяхна страна на Вашата художествена изява.

Нека щедро дарената благодат и благословение на Всеблагия Бог заедно с Отеческото и Патриаршеско Наше благословение и молитва, бъдат със всички отдадени на изкуството членове на Вашия хор и върху Ваше обично музикословейшество.

4 Август 2006г.
 

+Константинополски Вартоломей, горещ в Бога молитствувател

Ще имат ли българите своя църква в Йерусалим?

 

 

 

Ще имат ли българите своя църква в Йерусалим?

Нужна е църковна дипломация на Светия Синод, подпомогнат от държавата, казва Лъчезар Тошев*

 http://www.mediapool.bg/shte-imat-li-balgarite-svoya-tsarkva-v-yerusalim-news205221.html

13.04.2013

 Даниела Горчева

 
Г-н Тошев, тези дни българите в Израел отправиха отворено писмо до новия български патриарх Неофит с призив БПЦ да съдейства за създаване на българска църква в Йерусалим. Има ли шанс тяхната кауза?

Тъй като Йерусалим е извън диоцеза на Българската православна църква тя не може да реши сама този въпрос. Единствената възможност за създаване такъв храм е това да стане чрез споразумение с Йерусалимската патриаршия, под чиято юрисдикция са православните в Светите земи. То би трябвало да бъде за създаване на подворие на БПЦ в Йерусалим и съответно на Йерусалимската патриаршия в София.

С други думи, нужна е църковна дипломация, за което следва Св. Синод да направи необходимите постъпки. 

В това Св. Синод може да бъде подпомогнат, но не може да бъде заместен от друг.

Очевидно не е толкова просто, колкото изглежда?

Самочинни действия като тези предприети от Румънската православна църква, започнала да строи църква в Йерихон, без съгласието на Йерусалимския патриарх, могат да доведат до разрив в отношенията с управляващата диоцеза църква.

 Скандалът, който бе предизвикан от тези действия, е урок за останалите.

А не е ли странно, че Българската православна църква е единствената, която няма никакъв храм в Светите земи?

Безспорно е странно, като се има предвид доброто отношение към БПЦ от страна на Държавата Израел заради ролята на българските архиереи в спасяването на цялата еврейска общност в България от депортация по времето на Холокоста.

Ако не ме лъже паметта навремето Вие поставихте този въпрос на дипломатическо ниво и бяха предприети известни стъпки ?

Когато в началото на 2004 г., в качеството ми на Председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията поставих този въпрос пред посланика на Израел в България Авраам Шарон, той ми отговори, че в неговата страна смятат Българската православна църква за църква на праведници и са готови в рамките своите компетенции да съдействат за построяване в Йерусалим на дом за български поклонници и представители на БПЦ с параклис. 

Тогавашният министър на външните работи Соломон Паси заяви, че по принцип подкрепя инициативата.

Римска мозайка с карта на Йерусалим

 
 Представител на Дирекция “Вероизповедания”, мисля, че това беше г-н Георги Кръстев, посети Йерусалим, за да се запознае на място с имота, който предлага израелската страна. Това се оказа жилищен имот в един блок и очевидно не е бил сметнат за подходящ. Затова и въпросът е останал висящ.

Българите в Израел всъщност настояват за предоставяне на имот, върху който да построят своя църква?

Закупуването на имот в Стария град в Йерусалим никак не е лесно, тъй като това е свещен град за три световни религии и търсенето е голямо, а предлагането почти липсва. 

Също трябва да се има предвид, че такъв имот в стария град би струвал доста скъпо. 

Очевидно БПЦ няма да има необходимите за закупуването на имота средства.

Вие какво решение виждате?

Би могло да се помисли за изграждане от българската държава на дом за поклонници, както предлага Израел, с един параклис, голям колкото църква. 

Представям си този комплекс външно да изглежда като манастир. 

Финансирането на проекта може да се предвиди в държавния бюджет или да се организира всенародна подписка, чрез която да се съберат нужните средства.

Каква е разликата между параклис и църква?

Параклис може да се изгражда дори в частен имот, в болници и пр. 

Параклисът не е църква, което е една възможност за изграждане на такъв в сградата без поставянето на въпроса, че е в църковен диоцез под друга юрисдикция.

Но дори ако това се осъществи, пак няма да има българска църква, а само параклис?

След това този имот може да се дари на БПЦ и тя да поиска от Йерусалимската патриаршия параклисът в него да се трансформира в църква.

 Това може да стане като се поставят св.мощи и се освети престолът в олтара на храма, на който да се извършва безкръвната жертва и тайнството на пресъществяване на Светите дарове в литургията.

В църквите, които са трикорабни, престолите обикновено са три.

Йерусалимската чудотворна икона на Св.Богородица в Гетсимания

Може би едно такова решение не бива да се пренебрегва. 
А има ли и друга възможност?

Втората възможност е Йерусалимската патриаршия и Българската патриаршия директно да се договорят за създаване на църковни подвория, като всяко от тях отстъпи за ползване на другата една църква в своя диоцез и с взаимно съгласие този въпрос да бъде разрешен. 

Така българите в Йерусалим и поклонниците, идващи от България, ще могат да имат богослужения на своя майчин език.

*Лъчезар Тошев е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

През 2003 година подема инициатива за осъждане престъпленията на комунистическите режими на международно ниво, която въпреки силната съпротива на комунистическите партии от много страни и на някои държави, успешно завършва с известната днес Резолюция 1481/2006. Същата година (2006) Л. Тошев е награден с медала “За заслуги” (Pro Merito ) на ПАСЕ за принос към европейската кауза.

Народен представител от СДС в шест поредни мандата (36 - 41 Народно събрание). В периода 2001-2005 е председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

http://www.mediapool.bg

Българска църква в Йерусалим

 В.Лечител, бр.18, 2.05.2013г.

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=3&b=382

     Българите в Израел отправиха тези дни отворено писмо до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит с апел за създаване на българска църква в Йерусалим.

     Ето и част от самото писмо до българските архиереи:

     „Ние, българите в Израел, се чувстваме осиротели и духовно гладни, защото нямаме наш молитвен дом и не участваме редовно в Светите тайнства, установени от Православната църква...

 Днес българите са единственият православен народ без свое духовно присъствие по Светите земи... В тези времена на изпитание за целия ни народ считаме, че е въпрос от изключителна важност установяването на българско духовно присъствие в Израел. 

Време е Българската православна църква да поведе народа към духовно възраждане и съвместно с държавата да направи постъпки за изграждане на български храм в Йерусалим. 

Вярваме, че молитвеното служение на БПЦ в Израел би имало силата да обедини и възроди духа на българите тук.

 

Хилядолетно маслиново дърво в Гетсиманската градина

     Известно е, че някога зад Гроба Господен в Йерусалим е имало голям български храм, който вече не ни принадлежи. 

Понастоящем тази църква в Йерусалим принадлежи на Якобитската монофизитска униатска църква. 

Мястото е мрачно и изоставено, както се чувстваме и ние, българите християни, живеещи в Израел.

Скалата на която Христос се е молил, преди да бъде арестуван

Осъзнаваме, че да си върнем загубеното днес е много трудно, затова молим Светейшия Български патриарх и Светия Синод за съдействие и провеждане на разговори с Йерусалимската патриаршия за построяване на български храм и установяване на служение в него по правилата и каноните на БПЦ, независимо дали ще бъде на Гроба Господен или на което и да е друго място на Обетованата земя.

Така, както някога Светейшият патриарх Кирил помогна за спасяването на българските евреи, се надяваме Светейшият Йерусалимски патриарх Теофил да прояви разбиране към духовните нужди на българските православни християни в Израел. 

Разбираме, че е трудно изграждането на такъв храм под юрисдикцията на Българската патриаршия... 

Въпреки всичко считаме, че възстановяването на българското служение тук, в Израел, е от изключителна важност, както за нас, българските православни християни в Израел, така и за целия български народ!...

     Вярваме, че въпреки трудностите, няма невъзможни неща за нашия Господ Иисус Христос и, уповавайки се на Него и на Неговата Света Православна църква, ви молим смирено и от сърце за благословение на това светло дело!..."

Гробът Господен - Божи гроб

     Въпросът за българска църква в Йерусалим е поставен още през 2004 г. от тогавашния Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Лъчезар ТОШЕВ. 

 Като депутат във всичките шест мандата – от 36-ото до 41-вото Народно събрание – той не спира да повдига въпроса за построяване на български храм в Йерусалим пред министрите на външните работи Соломон Паси (през 2004 г.) и Румяна Желева (през 2009 г.), пред посланика на Държавата Израел в България през 2004 г. – г-н Авраам Шарон.

     • Г-н Тошев, вече десета година работите за каузата, която трябва да обедини милиони православни от България и Израел – да имаме свой храм в Светите земи. Какво пречи да се реализира тази толкова благородна идея?

     – Това не е лесно, не само по финансови причини, а и защото Йерусалим е извън диоцеза на Българската православна църква.

 Ето защо тя не може да реши сама този въпрос. Единствената възможност за създаване на такъв храм е това да стане чрез споразумение с Йерусалимската патриаршия, под чиято юрисдикция са православните в Светите земи. 

Такова споразумение би трябвало да бъде за създаване на подворие на БПЦ в Йерусалим и съответно на Йерусалимската патриаршия в София. Нужна е църковна дипломация!  


Св. Синод е този, който може да направи необходимите постъпки. В това той може да бъде подпомаган, но не може да бъде заместен от друг. 
Самочинни действия, като тези, предприети от Румънската православна църква, са пример за това. Тя започна да строи църква в Йерихон, без съгласието на Йерусалимския патриарх и отношенията между двете патриаршии се влошиха изключително много.

 Такъв подход би могъл да доведе до скандал и разрив в отношенията с управляващата диоцеза църква и затова такива идеи не трябва да се насърчават.

     Факт е, че Българската православна църква е единствената, която няма никакъв храм в Светите земи. 

Някога е имала, но след загубването на автокефалията на Търновската патриаршия и всичко, което църквата ни е имала в Йерусалим, е било загубено.

     • А какво е отношението на израелските власти към тази идея? 

     – Доброто отношение към БПЦ от страна на Държавата Израел, заради ролята на българските архиереи в спасяването на цялата еврейската общност в България от депортация по време на Холокоста, е предпоставка за намиране на решение на проблема.

     Когато в началото на 2004 г., в качеството ми на Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, поставих този въпрос пред Негово Превъзходителство посланика на Израел в България г-н Авраам Шарон.

Той ми отговори, че в неговата страна Българската православна църква се смята за църква на праведници и са готови в рамките своите компетенции да съдействат за построяване в Йерусалим на дом за български поклонници и представители на БПЦ с параклис.

     • Защо тогавашното българско правителство не е поело подадената ръка и не е реализирало тази възможност?

     – Тогавашният министър на външните работи Соломон Паси заяви, че по принцип подкрепя инициативата. Представител на Дирекция “Вероизповедания” – мисля, че това беше г-н Георги Кръстев, посети Йерусалим, за да се запознае на място с имотите, които предлагаше израелската страна.

Едната възможност е била за жилищен имот на стойност сто хиляди долара намиращ се в един блок.

Другата възможност, която се е предлагала, е за бивш хотел на стойност 5 млн. долара. 

Очевидно вида на предложените имоти не е бил подходящ за църква и затова и въпросът е останал висящ. 
През 2009 г. имах ново питане към министър Румяна Желева, която също имаше положително отношение към идеята, но виждате, че този въпрос не е решен и до днес.


     Закупуването на имот в Стария град в Йерусалим никак не е лесно, тъй като това е Свещен град за три световни религии и търсенето е голямо, а предлагане почти липсва. 

Също трябва да се има предвид, че такъв имот в стария град би струвал много скъпо.

Очевидно БПЦ няма да има необходимите за закупуването на имота средства. Затова смятам, че вариантът за споразумение между двете патриаршии за създаване на подвория в диоцеза на другата е по-подходящ.

     • Не може да няма изход от тази наглед неразрешима ситуация. Ако има истинска вяра в едно благородно начинание и готовност за действие – то ще се осъществи. Вие виждате ли такъв изход?

     – Ако се тръгне по пътя, който предлага Израел, може българската държава да изгради дом за поклонници в Йерусалим, с един параклис, голям колкото църква, ако бъде предоставен парцел за тази цел в стария град.

 Представям си този комплекс външно да изглежда като манастир. 

Параклис може да се изгражда дори в частен имот, в болници и пр. 

Параклисът не е църква, което е една възможност за изграждане на такъв в сградата без поставянето на въпроса, че е в църковен диоцез под друга юрисдикция. 

Финансирането на такъв проект може да се предвиди в държавния бюджет или да се организира всенародна подписка чрез която да се съберат нужните средства.

     • “Лечител” е готов да подкрепи такава всенародна подписка и да дари първите средства в нея. Но как да се реализира мечтата за действаща българска църква?

     – На следващ етап този имот може да се дари на БПЦ и тя да поиска от Йерусалимската патриаршия параклисът в него да се трансформира в църква. 

Ако Държавата Израел даде съгласието си, това ще улесни много получаването на съгласие и от Патриарха на Йерусалим. Това трансформиране може да стане много лесно.

Трябва да се поставят и осветят престоли в олтара на храма. Престолите са каменните маси в центъра на олтара, на които се извършва безкръвната жертва и тайнството на пресъществяване на Светите дарове в литургията.

 В църквите които са трикорабни, престолите обикновено също са три.

     • Бяхте споделили пред мен и за още една Ваша идея за решаване на този проблем чрез църковни подвория. Бихте ли обяснили по-подробно?

     – Втората възможност – Йерусалимската патриаршия и Българската патриаршия директно да се договорят за създаване на църковни подвория, като всяко от тях отстъпи за ползване на другата една църква в своя диоцез и с взаимно съгласие този въпрос да бъде разрешен. 

Така българите в Йерусалим и поклонниците, идващи от България, ще могат да имат богослужения на своя майчин език.

 Ако има съгласие, това може да стане лесно и бързо и без сериозни проблеми. БПЦ има подворие в Москва и съответно руската православна църква – в София. 

Ползваме църква в Рим по споразумение със Светия Престол. Румънската църква има свой храм в София.

В Цариград БПЦ няма подворие, но Желязната църква и сградата с храма на бившата Българска екзархия се ползват от българската църковна община там, която е към Вселенската Патриаршия, но богослужението е на български език – съгласно споразумението за вдигане на схизмата от 1945 г. 

Виждате, че е е намерено решение.

Мисля, че решение е възможно и по отношение на Йерусалим, ако Св. Синод се обърне пряко към Негово Светейшество Йерусалимския патриарх Теофил и предложи откриване на подвория на всяка от патриаршиите в диоцеза на другата. Православната църква е една!

Тя е мистичното тяло Христово и ние можем да се черкуваме във всяка православна църква, независимо в кой диоцез се намира. Въпросът, заради който в миналото са възниквали много конфликти между българи и гърци, е за езика. Молитвата винаги е на майчин език! Затова се надявам на разбиране от страна на Йерусалимската патриаршия.


     Интервюто взе Светла ЛЕФТЕРОВА

 

 

 

 

 

 

 

 Всички пътища водят към Иерусалим

· Презвитер Стефан М. Стефанов · 25/08/2006

http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%98%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC/

"Получено е принципно разрешение от страна на Държавата Израел за създаване в Иерусалим на дом за българските поклонници" – това потвърди за Православие БГ презвитер Стефан Стефанов от храм "Св. Николай Чудотворец" в Русе. За реализирането на този проект се очаква позицията на Светия синод на Българската православна църква, както и становището на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет.

Православие БГ прилага документи от 2004 г., свързани с тази инициатива, които ни бяха любезно предоставени от г-н Лъчезар Тошев, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-то Народно събрание.

От ранни векове всеки християнски народ се стремял да има духовно присъствие в Светия град. Германският монах Йоан Вюрцбургски през ХІІ век споменава, че българите имали параклис в храма на Божи гроб. Споменава ги на второ място след гърците. 
Други източници говорят за български манастир, съществувал от времето на цар Симеон Велики, чак до началото на ХІХ век. Още няколко достоверни исторически източника дават сведения за българско духовно присъствие в Светата земя.

През вековете на унищожена държавност единствената благородническа титла на нашия народ е “хаджи”. Поклонническите пътувания особено зачестяват през годините на Духовното възраждане. Хаджилъкът давал духовна опора на подтиснатия народ. Керваните с поклонници пътували с месеци, а даровете, които донасяли се пазели като светини и се предавали от поколение на поколение.

През последните години зачестиха пътуванията на български поклонници до Иерусалим и Светите места, свързани с живота на нашия Спасител Иисус Христос. За съжаление там няма нито български храм, нито дом за поклонниците. Такива постъпки вече са направени. Нещо повече – получено е принципно разрешение от страна на Държавата Израел за създаване в Иерусалим на дом за българските поклонници. Израелските власти предлагат освен гостни стаи в него да има и параклис. Това разрешение е представено в писмо от 10 май 2004 г. от Н. Пр. Посланик Авраам Шарон до Лъчезар Тошев, Председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека в ХХХІХ Народно събрание (на 8 юни 2004 г. г-н Тошев отправя актуален въпрос за позицията на Външно министерство по случая – Б.ред.). Отчитайки отличните двустранни отношения между Република България и Държавата Израел Министерството на външните работи изразява пълно одобрение и готовност за логистична подкрепа на инициативата.

За реализирането на този проект от решаващо значение обаче е позицията на Българската православна църква. Българските поклонници и нашето общество все още са в очакване да научат каква е тя. Засега ние, българите, оставаме единственият православен народ без духовно присъствие в Иерусалим.