12 ноември 2016

Българска корона в Двореца Хофбург във Виена?

 
 
 
 
Съдбата на българската царска корона на последните владетели от  Второто Българско Царство е от интерес за изследователите на българската история.  Унищожена ли е била короната или е запазена? Ако е запазена – къде се намира? 
 
 
 





Унгарецът Тамаш Еньо Секереш твърди, че короната известна като корона на Стефан Бочкай е някогашната българска корона.  
Тя се намира в Кайзерлихе Шатцкамер в Двореца Хофбург във Виена - в съкровищницата на императорите на Свещенната Римска Империя, по-късно на Австро-Унгарската империя.




Освен това твърдение има статия за унгарците в Трансилвания от Салай-Бароти, където има повече информация за тази корона.
Тя е била дадена от султан Ахмед I през 1605 на Стефан Бочкай, като награда за неговият съюз с турците.

Според изследователите короната е изработена в Персия, тежи 1.88 кг. и е висока 23.5 см. Обсипана е със скъпоценни камъни, обработени доста примитивно. 
Най-горе има връх от зелен камък - вероятно смарагд, пробит по неговата дължина.

Обсипана е с бисери, поставени в радиални линии, а и като двоен обръч в основана на короната.




 
Отпред - на челото има кръст, който трудно се забелязва на снимките. Той е отделен от тялото на короната. 
Тъй като Персия по времето на Второто българско царство е била вече изцяло ислямизирана, наличието на кръст в челото на короната означава, че или тя е правена по поръчка на християнски владетел или е изработена с персийски техники в християнска страна.
 
По "някои данни" пише Салай-Бароти, тази корона е била някога короната на сръбските или българските царе.








 

 

SZALAY–BARÓTI: A MAGYAR NEMZET TÖRTÉNETE


A szorongva várt megmentő nemsokára föllépett Bocskay István személyében.

Ő, mint láttuk, Báthory Zsigmond udvarában egyike volt a német-párti főuraknak s mint ilyennek, nem kis része volt ama szomorú eseményekben, a melyek a török elleni háborút megelőzték.
Ez volt oka annak, hogy Endre bíboros hűtlenségben elmarasztalta. Szerencsére nem esett áldozatul, hanem Prágába ment,

 a hol egy ideig Rudolf király udvarában élt, mint annak tanácsosa.

Hogy aztán Báthory Endre életét és uralmát veszté, Rudolf visszaadta erdélyi birtokait.
Azonban némely befolyásos egyéniségek fondorlatai következtében most sem juthatott Erdélybe,
hanem Bihar-megyei nagy terjedelmű jószágain élt.

Bocskay egész addigi életében semmi olyat nem tett, a mi őt német-ellenes színben tüntette volna fel.
S mégis épen neki kellett a hazát a németektől megszabadítania. E különös jelenség magyarázata igen egyszerű.
Bocskay nem tartozott a kicsinyes emberek közé, nem lelkesült sem a német, sem a török barátságáért, de lelkesült a magyar hazáért.

 
Neki a szövetség akár az egyikkel, akár a másikkal, nem volt czél, csupán eszköz, Magyarország sorsának javítására.

Hogy tehát annak idején kész volt a némettel szövetkezni, azért történt, mert azt vélte, hogy Magyarország – a mint akkoriban volt: a német császár királysága alatt, ennek többi országaitól is segítve – és Erdély egyesült erővel képes lesz, legalább nagyjából elűzni a törököt a haza területéről. 


S hogy ez nem volt oly minden alapot nélkülöző számítás, kitünik abból, hogy a háború eredménytelenségét csak az elkövetett bűnök és hibák sokasága okozá.

(…)
 
Az aranyból készült korona két főalkotó-részbő áll. Alsó része diadém, a melyet fent liliomok és levelek, lent gyöngyök szegélyeznek.
A középső liliom hegyén egyenes szárú kereszt, a többi liliomokén egy-egy rubint.
 A liliomok felületén smaragdok, rubintok és türkisek. A levelek hegyét rubint ékesíti. Maga a diadém is sűrűn ki van rakva drágakövekkel.
 A korona felső része kupola-alakú. Gyöngysorok nyolcz részre osztják, a melyek drágakövekkel vannak borítva.
A kupola csúcsán nyolcz aranylevélből alkotott kis korona látszik, középen smaragddal, a levelek hegyén pedig egy-egy gyöngygyel.
 A korona felülete nagyobb része niellós, gránát-almaszerű díszítéssel.
 
A korona magassága: 0,235 méter, súlya 527 arany vagy 1.88 kilogramm. Van hozzá indiai selyemmel és ezüst brokáttal borított tok is.

Némely adatok szerint a görög császárok, mások szerint a régi szerb, illetőleg bolgár fejedelmek viselték. 

  Jelenleg a bécsi császári kincstárban őrzik, a hová Bocskay halála után került.  Baránski Emil rajza, fényképről.


Ако сравним изображенията на сръбската корона и на българската запазени по фреските, може да установим известно различие.

Сръбската корона има отпред продълговата вертикална линия. Фреските на които е изобразен цар Душан показват този типичен образ. 
 
Подобна е короната на фреската в Боянската църква на цар Константин Тих, но това е предмет на отделно изследване. Короните от фреските и миниатюрите на цар Иван Александър и цар Иван Шишман не са такива.

 

цар Стефан Душан, фреска от манастира Лесново от XIV век.





Цар Константин Тих, фреска в Боянската църква, 1259 година.


При изображението на българската корона на цар Иван Александър от костницата на Бачковския манастир, виждаме този кръст на челото, маркиран с бисери, с двоен обръч от бисери в основата, точно като този на короната на Стефан Бочкай.

 

Фреска от XIV век, от костницата на Бачковския манастир изобразяваща цар Иван Александър.Короната е със зелен връх.



По-нова фреска от Бачковския манастир. Короната на цар Иван Александър е със зелен връх




При изображението на младия цар Иван Шишман в миниатюрата на Лондонското евангелие, там също се забелязва маркиран такъв челен кръст и продълговат връх.
 

 


Фрагмент от миниатюрата в Лондонското евангелие изобразяваща цар Иван Шишман

 
 

 
 
"Персийската връзка" т.е. изработването на короната в Персия или от персийски златари остава неясна, но все пак, нека да припомним, че цар Шишман е имал и герб, посочен паралелно с държавния герб на царството (с трите лъва), над който е написано Рекс Калдеорум - Цар на халдейците.





Улрих Рихентал,“Хроника на Констанцкия събор”, 1420 г.
Пояснителен надпис към изображението, гласи : “Императорът на България, който има за пълномощие един представител от ордата и владее също кралство Халдея.”
 


На тази снимка по-долу кръстът в челната част на короната се вижда по-добре






Ето снимката :
 
 




















09 ноември 2016

Уроци на историята: Стамболийски - министър в кабинета на либерала Теодоров


 

 


 
След катастрофата на България в Първата световна война, от октомври 1918г. до ноември 1919г. водачът на БЗНС Александър Стамболийски е министър в коалиционния кабинет на Министър-председателя  Теодор Теодоров, който е председател на либералната Народна партия.
 
Александър Стамболийски като член на делегацията начело с Теодор Теодоров в Ньой
 
 

Неговите съпартийци го критикуват, че е направил компромис и е влязъл в коалиция с една класическа буржоазна партия.

На това селянинът Стамболийски, със своето здраво чувство на прагматизъм отговаря :

Когато идва порой, който заплашва да отнесе градината ти, нямаш време да градиш дувари.
Използваш каквото имаш под ръка за да отклониш пороя. Хвърляш камъни, пръст, клони, дървета, гюбре ...
После, като отмине опасността може да изграждаш солидни стени.

Съвсем актуално и днес!
 
 
 
Но ....  историята учи, че никой не се учи от историята….

 

 

08 ноември 2016

От сайта на ПАСЕ : Президентските избори в България - добре организирани, въпреки, че точността на избирателните списъци остава проблем

Bulgaria Presidential election well administered, although accuracy of voters’ lists remains a concern


 
 
Strasbourg, 07.11.2016 - An 8-member delegation of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE) , led by Mr Joseph O'Reilly (Ireland, EPP/CD) and accompanied by representatives of the Venice Commission, visited Bulgaria from 3 to 7 November 2016 in order to observe the presidential election.
 
 
The delegation met with presidential candidates or their representatives, with the Central Election Commission, with members of the Bulgarian delegation to the PACE as well as with representatives of the media and of civil society.
The delegation concluded that the election was technically well administered and fundamental freedoms were respected. The election administration worked in a professional, scrupulous and transparent manner. The relatively high turnout can be considered as the expression of the hope for a long-lasting political stability in the country.
 

 
 
The campaign was competitive and an increase of public confidence in the electoral procedures was observed. However, the electoral campaign was low-key and the media did not show much interest in reporting on the election. There was no public debate on substantial issues among the main candidates.
The accuracy of the voters’ lists remains a concern. Accurate voters’ lists are central to a credible democratic electoral process.
 
 

 
 
The Venice Commission’s Code of good practice in electoral matters and the Council of Europe’s standards do not recommend any amendments to fundamental elements of the electoral law within one year before the elections. Prior to this election, the Bulgarian National Assembly adopted on several occasions amendments to the Electoral Code. PACE has requested the Venice Commission to provide an opinion on these amendments.
 
On election day, the PACE delegation split in 6 teams and observed the vote in Sofia and its surroundings, as well as in the districts of Blagoevgrad, Plovdiv, Veliko Tarnovo, Montana, Vratza and Pernik. In the polling stations observed, the election day was assessed as generally calm.
The Parliamentary Assembly of the Council of Europe and the Venice Commission will continue to work alongside the authorities of Bulgaria in the field of elections with a view to continue progress. The delegation will present its final report during the first PACE part-session of 2017.


Members of the delegation :
Joseph O’REILLY, Ireland (EPP/CD), Head of the Delegation
Geneviève GOSSELIN-FLEURY, France (SOC)
Predrag SEKULIC, Montenegro (SOC)
Anne MULDER, Netherlands (ALDE)
Luis Alberto ORELLANA, Italy (ALDE)
Suat ÖNAL, Turkey (EC)
Ertugrul KÜRKÇÜ, Turkey (UEL)
Frank SCHWABE, Germany, Co-Rapporteur of the Monitoring Committee (ex officio)