Господи, возвах
- на бдението в Зограф, 2017
Приема се, че манастирът "Свети Георги Зограф" на Атонската Света
гора е основан около Рождество Христово през 919 година.
Според Сводната грамота (хрисовул,
съставен в периода XVI-XVII век):
По време на царуването на Лъв
Мъдри в неговото царство живеели трима
братя - Мойсей, Арон и Иоан Селима родом
от Първа Юстиниана, от града Лихнидион,
сега наричан от всички Охрид.
Те се
поселили в светата Атонска гора, на
южната й страна, и тук съградили три
пирга (кули), отдалечени един от
друг.
Братята се събирали заедно
само веднъж седмично, заедно с идващите
при тях.
Даже мнозина идвали чак от
царските чертози и оставали да живеят
при тях. Тогава направили съвет и намерили
място за построяване на обител в една
гориста долина.
И те, след като изсекли
горския храсталак, намерили един зелен
мрамор, блестящ като сняг, и построили
обща обител в лето Господне 6427 от
Сътворението на света (=
919 г. от
Р.Хр.), наименувана "Св. Георги",
който, според преданието сам се нарисувал
на една икона и от тогава тази обител
се нарекла Зограф, както се споменава
и до днес.
 |
| Карта на местоположението на Манастира "Зограф" и околностите. От лявата страна се вижда т.нар. Стар манастир, който е кулата "Селина" (построена Йоан Селина/Селима от Охрид), където по-късно се е подвизавал Св. Патриарх Евтимий като монах на Атон |
И още в Зографската история :
По Божи промисъл те открили в горските
дебри място с неизречено благоухание
и в годината 919 от Рождество Христово
съградили малък съборен храм, на който
искали да дадат име.
Едни казвали да
бъде на Великия Николай, Мирликийски
Чудотворец, други на свети Климент -
Охридския чудотворец.
Заради братската
любов, въздържайки се от несъгласие,
решили, че е по-добре да се обърнат с
молитва към Бога и Той Сам да определи
на чие име да се посвети църквата.
И ето, в дълбока нощ, в часа на
най-пламенната им молба необикновена
светлина, по-силна от слънчевата, се
разляла от новопостроения храм, а когато
дошло утрото, те влезли в храма и видели
нещо чудно и изключително.
На приготвената
дъска, положена на Светия Престол, имало
самоизписан образ на свети великомъченик
Георги, от който през тази нощ излизало
небесното сияние и осветявало смирената
пустиня.
Заради тази самоизписана икона нарекли
храма „Свети Георги Зограф“ - т.е.
„живописец“.
Окрилени от това голямо чудо, тримата
братя утвърдили с царски грамоти
владенията на новия манастир и пожертвали
за него богати дарове. Наскоро манастирът
достигнал цветущо състояние.
Така възникнал манастирът „Зограф“
- с дадено от Бога име и засвидетелствано
от Него чрез велико чудо.
 |
| Коливо в манастира (варено жито с орехи и плодове, украсено с образа на Св.Георги) |
 |
| Конакът наЗографския манастир в Карея. Там пребивава представителят на манастира в Св.Кинотис - колективното управление на Св. Гора. |
|
|
 |
| Портата на Зографския конак |
Първи сведения за манастира :
Първото споменаване на манастира "Зограф" в документ е през 972г. в т.нар Трагос (пергамент от кожа на козел) на император Йоан Цимисхи, представляващ правилник - типикон на Св.гора - подписан от иумените на манастирите - в т.ч. и монах Георги - игумен на манастира "Зограф".
По-добре се чете тук :
А ето и разчетения текст тук :
Руски
пътеписи за българските земи XVII—XIX век
Съст.
Маргарита Кожухарова
ВАСИЛИЙ ГРИГОРОВИЧ БАРСКИ
(Превод — Маргарита Кожухарова)
Руският монах-пътешественик
Василий Григорович Барски (Киевски) е роден през 1701 г. в гр. Киев в
семейството на небогат търговец. От 1724 г. предприел пътешествие по
светите места в Европа, Азия и Африка, което продължило 24 години. Първата му
обиколка завършила през 1735 г. Известно време Бар ски живял в руското
посолство в Цариград, но скоро заминал за Атон. Втората му обиколка продължила
до 1746 г. След като преминал през Гърция, България, Молдавия и Полша, на 2
септември 1747 г. той се върнал в Киев след дълго бродене по чужди земи и
наскоро след това починал (7 октомври 1747 г.).
„По времето на гръцкия цар Лъв Мъдри, през 6417 (911) г.
трима знаменити и благородни братя от известния град Охрид, потомци на великия
ромейски цар Юстиниан, запалени единствено от любовта към бога и презрели
временната слава и почести на света, отидоха в Атонската планина и си изградиха
върху стълбове уединени килии, недалеч един от друг, на около една верста
разстояние, на близките хълмове, в горския пущинак, където и до днес се виждат
малко останки от основите на килиите. И в документите за манастирските граници
са вписани. По тези места обикаляха и добродетелно живееха, преди още да бъде
съграден манастирът, а имената им са Мойсей, Аарон и Йоан. Те си построиха доста малка църква в долчинката
и я нарекоха в чест на великомъченик Георги [...] и се събираха в нея всяка
неделя и по празници да служат литургия според обичая на отшелниците. След това
се прочуха с добродетелния си живот и с разказите за Чудотворната икона на
великомъченика Георги, която се намираше там. И дойдоха на поклонение Лъв Мъдри
от Цариград и българският цар Иван от Търново и създадоха манастир съвършен, като го дариха с много дарове и имот
и му определиха границите, както са записани в хрисовулите, които се пазят и до
днес в манастирскТози манастир е много по-стар от Хилендарския и от много
други. Наречен е „Зограф” заради чудотворната икона на свети великомъченик
Георги, която се намира там, наричана още Зовом, и за която после се
появила повест. Най-напред трябва да се спомене, че там има две икони на свети
Георги, на поставки до земята. Те са изографисани с твърде изкусно и удивително
старо живописно майсторство. И на двете светецът държи в ръцете си копие и
толкова са подобни една на друга, че почти не могат да се различат. Намират се
до предните стълбове, дето са пред иконостаса, или пред дърворезбата, която е
пред клиросите, в посребрена и позлатена обковка, осветени от незагасващн
кандила, но иконата, която е на дясната страна, е постара и е първата, и много
по-изкусно нарисувана, и с по-богата украса, та тя се нарича Зограф.
Другата се намира в лявата страна и се е появила в друго време [...]ата
скевофилакия [...]”
Църковният и манастирският ред се спазват там много
добросъвестно, а не както в другите светогорски манастири. Извън манастира има
малко килии за пустинници, понеже земята му е доста оскъдна. Отначало е имал
много земя, на един час път както на ширина, така и на дължина, но му я отнел
цар Стефан Сръбски по време на царуването си (както споменах по-горе в
хрисовулите) и я подарил на своя Хилендарски манастир. Но още по-завистливо е
окото на съседния гръцки манастир (не споменавам името му, за да не ме съдят),
много неприятности причинява на монасите в многогодишни и многократни разпри за
притежаването на някакво място, което е недалеч от манастира и се нарича Йоаница,
защото там някога е бил скитът на Йоан — единия от заселилите се най-напред
трима братя, споменатите по-горе пустинници. И зографци били много пъти
призовавани на вътрешен и външен, на християнски и агарянски съд, или по-право
на беззаконие, и като не умеели да се защитят поради природната си простота,
често изкупували това място с парите си. По този повод последното им голямо
поитеснение в Цариград беше по време на моето пребиваване през 1746 г. И
зографци изкупиха, разбира се, тази Йоаница за 300 лв. (180 рубли) от благите
си съседи и се примириха с немалка мъка в сърцата. Но те и без друго са много
задлъжнели, голяма е бедността сред монасите, дори най-необходимото нямат и едва
ли не запустял манастир обитават [...].
