Проект за решение на Народното събрание относно изграждане на паметник на жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977г.

                                                                                               ДО

                   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                   ХLI НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                   Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и   чл.78 ал.1 от ПОДНС внасям проект за решение на Народното събрание относно изграждане на паметник на жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977г.

Моля проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.

София, 10.01.2013 г.                       Вносител:

                                                          Лъчезар Тошев

                                                          народен представител

 

      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО  НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                   Проект!

РЕШЕНИЕ

Относно: изграждане на паметник на жертвите

                при земетресението в град Свищов на 4 март 1977г.

Народното Събрание на основание Чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на Чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, 

                                          РЕШИ :

1.     Да бъде изграден паметник на загиналите в град Свищов от

     земетресението на 4 март 1977г., на пространството пред

     сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и

      туризма, на бул.Георги С. Раковски в София.

2.      На паметника да бъде гравиран следния текст :

„В памет на жертвите в град Свищов от земетресението на 4 март 1977г.” и  изписване на техните имена.

3.     Изпълнението на настоящето решение се възлага на

     Министъра на културата, Министъра на икономиката,

    енергетиката и туризма, Министъра на финансите и Кмета на

    Столичната Община.

София,  10.01.2013 г.                                         Вносител:

                                                                       Лъчезар Тошев

                                                                       народен представител

                            МОТИВИ

В дебатите за изграждане или неизграждане на ядрена електроцентрала на площадката между гр. Белене и гр. Свищов очевидно се подценява сеизмичната опасност в този регион.

Настоящето предложение цели да припомни на тези, които знаят, и да информира тези, които не знаят, че на 4 март 1977г. в огнището с епицентър – планината Вранча в Румъния стана земетресение, което нанесе сериозни щети и разрушения не само в Румъния, но и в България, и стана причина за огромен брой човешки жертви.

Тяхната памет трябва да бъде почитана и за да се помнят страшните последици, които може да предизвика такова земетресение.

В своята книга „Тайните на релефа в България” (изд.Народна просвета, София, 1988г.) на стр.138 проф. Диню Канев пише :

„ Според тектониците в Свищов изобщо не се очакваше разрушително земетресение, защото в здравата мизийска плоча, няма условия за такова земетресение. Но ето, че теорията беше опровергана. (…) Земетресението от 4 март 1977г. беше усетено в гр.Русе от 5-та степен, а на пристанището Русе-запад то се прояви в 9-та степен (по скалата на Медведев – Шпонхойер - Карник –б.м.) Пристанищният кей беше разломен.Тези разрушения са типични за земетресения от 9-та степен по дванадесетстепенната скала. Същото явление беше наблюдавано в пристанище – Свищов – в района на комбинат „Свилоза” не бяха издържали стоманено бетонни конструкции. (…) ”.

Комбинат „Свилоза”се намира в съвсем непосредствена близост с площадката, на която имаше предложения за изграждане на АЕЦ.

Същият автор на стр. 98 от книгата си пише : „Известно е, че по линията Свищов-Сухиндол се намират редица базалтови могили, а някои от тях са в границите на Долноосъмските височини. Самият факт, че базалтовите лави покриват долно-плейстоценските наслаги, дава основание да се приеме, че базалтовият вулканизъм в Дунавската равнина се проявил по субмеридионален разлом в края на плиоцена и в началото на плейстоцена. „

Този текст е писан преди началото на споровете за сеизмичността на региона, при които някои съвсем некоректно стигнаха дори  до отричане на очевидно съществуващия разлом, белязан както с базалтов вулканизъм, така и с горещи минерални води (при Свищов, Овча могила, Вонеща вода и др.).

Някога беше отхвърляна възможността за голямо разрушително земетресение при Свищов. При положение, че предишното такова е било през 1940г. и много от хората там си го спомняха, а огнището във Вранча предизвиква средно по 3 големи земетресение на 100 години и то описвани още от средновековието до днес това „отхвърляне” изглежда не само странно, но и скандално!

Подценяване на опасността доведе до огромен брой жертви – над 100, повечето загинали по време на земетресението при срутването на две големи нови жилищни железобетонни кооперации, а някои починаха от травмите си след това. Разрушени бяха Съборната църква Св.Троица, Търговската гимназия и стотици други сгради.

Но несравнимо повече биха били жертвите и екологичните поражения, в т.ч. върху селското стопанство в много голям район, ако следствие на земетресение се предизвика авария в ядрена централа, свързана с радиоактивно замърсяване. Не само Свищов, но и България не би могла да понесе такава авария! И това би било една огромна трагедия! Ето защо е недопустимо да се поема какъвто и да е риск или една група да се налага над друга по този въпрос.

Като свидетел на онези трагични  събития (и народен представител в 41-вото Народно събрание, който е бил в Свищов по време на земетресението от 4 март 1977г., когато загинаха много мои приятели, съученици, учители и познати), смятам за свой дълг да се боря тази трагедия да не се повтори още повече в огромните мащаби на евентуална ядрена авария.

И затова предлагам този паметник да бъде поставен именно там където се вземат решения за изграждане на енергийни обекти.

Така той ще напомня на вземащите решения, че безопасността на хората е преди всички други съображения!

                                                    Вносител:

                                                    Лъчезар Тошев

                                                    народен представител

Приложения

Имена на жертви от земетресението от 4 март 1977г. в гр.Свищов

от възпоменателните плочи в гр. Свищов

Борислав Г.Петров, р. 24.02.1930г.

Димитринка Н.Димитрова, р. 24.08.1952г.

Ана Ст.Петрова, р. 18.09.1954г.

Емилия Тр.Симеонова, р.19.09.1956г.

Тодорка К.Костадинова, р.05.08.1953г.

Красимир Т.Георгиев, р.29.04.1934г.

Иван Хр.Маринов, р.07.01.1937г.

Иван Хр.Иванов, р.05.02.1951г.

Иван Т.Иванов, р.27.01.1952г.

Иван Г.Иванов, р.29.09.1939г.

Димитър Л.Голчев, р.05.01.1954г.

Антония Й. Янкова, р.23.09.1957г.

Димитър Ан. Митев, р.04.04.1956г.

Магадалина Т.Бонева, р. 11.07.1936г.

Димитър Б.Иванов, р.11.06.1952г.

Николай Ал.Славов, р.25.04.1948г.

Цвятко К.Цвятков, р. 18.11.1947г.

Милко Ив.Кичков, р. 10.01.1954г.

Николай Ан. Николаев, р.23.11.1953г.

Валентина К.Петрова, р.04.01.1957г.

Йордан Ив.Йорданов, 14.02.1946г.

Венцислав Вл.давидов, р.26.10.1943г.

Николинка Н.Давидова, р.28.03.1950г.

Иван Д.Иванов, р.04.05.1933г.

Владо Ив. Димитров, р.20.04.1949г.

Николай Ив.Прашанов, р.18.04.1918г.

Методи Хр.Иванов, р.07.11.1929г.

Катя П.Борисова, р.09.07.1957г.

Костас Х. Сарандидис, р.16.05.1933г.

Татяна Н.Рашкова, р.12.11.1944г.

Симеон Й.Иванов, р. 02.06. 1955г.

Христо К.Гърбов, р. 26.10.1951г.

Маргарита Ст.Игнатова, р.15.11.1951г.

Пенчо П.Събев, 21.07.1921г.

Надежда Д.Дамянова, р.21.06.1914г.

Йордан П. Кянов, р. 30.01.1925г.

Дафина С.Кянова, р. 12.10.1926г.

Зорница П.Стефанова, 12.03.1972г.

Ирена П.Стефанова, р.04.10.1976г.

Блондинка Й.Петрова, р.03.02.1947г.

Карло П.Томов, р. 19.01.1937г.

Мария Д.Томова, р.10.12.1941г.

Робертина К.Томова, р.15.02.1964г.

Явор К. Томов, р. 22.09.1968г.

Христо К.Янков, р. 07.08.1942г.

Надежда Хр.Янкова, р.28.07.1940г.

Тотка Ст.Стойчева, р. 01.10.1939г.

Велина Д.Стойчева, р. 01.03.1968г.

Димитринка М.Личева, р.26.10.1938г.

Надежда М.Личева, р. 10.03.1968г.

Митка Ат.Стойчева, р.12.11.1939г.

Руска Т.Димитрова, р. 24.07.1904г.

Христо Т.Димитров, р.13.06.1930г.

Александър Хр.Димитров, р.22.08.1964г.

Тодор Д.Тодоров, 15.09.1901г.

Маруся Ив.Димитрова, р.11.01.1936г.

Владимира Ан.Димитрова, р.22.07.1968г.

Йорданка Сл.Андреева, р.06.05.1943г.

Борислав Й. Шишков,р.11.02.1942г.

Галина В. Шишкова,р. 07.02.1946г.

Ирина Б.Шишкова,р.23.08.1968г.

Васил Б.Шишков,р.01.11.1972г.

Кунка Ст.Ненчева, р. 22.01.1944г.

Георги Н.Дамянов, р. 09.04.1912г.

Валери М.Дамянов, р.26.06.1966г.

Елена Н.Давидова, р.11.05.1905г.

Мария Д.Курдова, р.23.10.1942г.

Георги Д.Лазаров, р.12.09.1934г.

Милена Г. Давидова, р. 07.06.1970г.

Ирина Г.Давидова, р. 22.03.1975г.

Надка С.Пантелеева р.13.03.1931г.

Елисей Е.Енчев, р. 30.06.1923г.

Петранка Г.Енчева, р. 16.10.1932г.

Марин Д.Личев, р. 18.04.1933г.

Даниел Кр.Крумов, р.17.07.1974г.

Димитър Ат.Григоров, р.21.10.1942г.

Маргарита Й.Григорова, р. 13.11.1945г.

Наско Д.Григоров, р. 29.06. 1965г.

Данчо Д.Григоров,р. 12.07.1967г.

Невяна К.Илиева, р.16.11.1931г.

Калин Вл.Каменов, р.08.11.1971г.

Олга В.Теохариду, р. 06.12.1949г.

Ники Й. Теохариду, р.08.11.1971г.

Васил Ар.Стефополус, р. 15.08.1913г.

Филарети Н. Стефополус, р.12.04.1914г.

Аргир В.Стефополус, р. 20.08.1947г.

Димка Д.Стефопдлус, 31.06.1949г.

Филарети Ар.Стефополус, р.21.01.1970г.

Васил Ар. Стефопулос - род. 04.03.1072 год.

Тодорка Т. Ангелова - род. 20.02.1943 год.

Евгени Д. Ангелов, р.08.05.1969г.

Игнат Т.Табаков, р.18.10.1943г.

Йорданка Ст. Табакова, р. 29.04.1944г.

Тошко Иг. Табаков,р. 28.12.1967г.

Борис Р.Стоев, р. 20.01.1969г.

Антон Р. Стоев, р. 01.05.1975г.

Николай Д.Трифонов, р.19.07.1926г.

Иват Ст.Василчин, р. 13.09.1943г.

Кина  М. Василчина, р.17.05.1945г.

Стефчо Ив. Василчин, р.23.01.1965г.

Владимир Ив.Василчин, р.02.01.1965г.

Димитър Ан.Димитров,р.31.07.1939г.

Енчо Г.Енчев, р.08.04.1924г.

Цветанка К.Енчева, р. 28.08.1928г.

Марин Д.Дамянов, р.12.02.1944г.

Цветанка Д.Дамянова, р. 14.03.1945г.

Снимки на разрушената Търговска гимназия в Свищов

проект за отмяна на решение

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

ХLI НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и   чл.78 ал.1 от ПОДНС внасям проект за решение на Народното събрание относно отмяна на решение на Народното събрание от 24 октомври 2012г.за провеждане на национален референдум.

               

Моля проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.

София, 7 януари 2013 г.              Вносител:

                                                        Лъчезар Тошев

                                                        народен представител

 

      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО  НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                   Проект!

РЕШЕНИЕ

Относно: отмяна на решение на Народното събрание за

                 провеждане на национален референдум

                 (Обн., ДВ бр.83/30.10.2012г.)

Народното Събрание на основание Чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на Чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

                                          РЕШИ :

Отменя решение за провеждане на Национален референдум с въпрос „ Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” прието от 41-вото Народно събрание  на  24 октомври 2012г.  (Обн.,ДВ бр.83/30.10.2012г.)

София,  7 януари 2013 г.                     Вносител:

                                                         Лъчезар Тошев

                                                         народен представител

                                        МОТИВИ

По време на гласуването на решението на Народното събрание за провеждане на национален референдум с въпрос „ Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, прието на 24 октомври 2012г., беше изтъкнато, че такова решение би било незаконно. Тази позиция се основаваше на чл.9 ал.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според който национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

 Същевременно чл.45 ал.1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия гласи, че ядрена централа на територията на Република България се изгражда по решение на Министерския съвет.

Отпадането в решението на конкретното наименование на АЕЦ-Белене не промени ситуацията, защото решенията  за строеж на ядрени централи се вземат от Министерския съвет, а не от Народното събрание.

Следователно, съгласно Закона те не попадат сред темите, които подлежат на референдум.

За съжаление в законовия срок, не се сезира Конституционния съд, който да прецени тези аргументи.

 Народните представители и министрите от правителството, както и Президентът и Вицепрезидентът при встъпване в длъжност полагат клетва, в която се заклеват да спазват Конституцията и законите на страната. Ако допускат грешки в това отношение, Конституционният съд има задължението да ги поправя, но за това трябва да има воля да бъде сезиран. Ако това не стане,  институцията която е допуснала грешката, има възможност да се поправи сама.

 Настоящето предложение дава възможност на Народното събрание да прецени отново законосъобразността на взетото решение за провеждане на национален референдум.

Идеята да се обсъди развитието на енергетиката в дългосрочен план и цялото общество да изрази становище по пътищата за развитие е добра идея.

Изчерпването на запасите от изкопаеми горива (газ, уран, петрол и въглища) е проблем, който стои не само пред българския народ, а и пред цялото човечество. Също така екологичните проблеми при добива на енергийните ресурси, проблема с хранилищата за радиоактивни отпадъци и отработено гориво и пр.

 Прогнозите за намаляване на водните ресурси, вкл. в района където се намира нашата страна и опасността това да затрудни функционирането на електроцентрали, използващи водна пара или вода задвижващи турбини (ТЕЦ, АЕЦ, ВЕЦ) също следва да бъде обсъдена, като се даде възможност да се чуят гледни точки от специалисти, от обществени организации, бизнес среди и пр.

В този контекст може да се обсъжда къде е мястото на ядрената енергетика в общата концепция за развитие на енергетиката.

За съжаление в дебатите по повод предстоящия на 27 януари 2013г. референдум това не е повод на дискусии до момента, а в оставащите 10-тина дни едва ли може да се проведе по начин, който да доведе обществото до момент, когато ще може да се произнесе с информирано решение.

Тази ситуация обезсмисля провеждането на този референдум и изразходването на повече от 15 милиона лева за неговото организиране и провеждане.

В дебатите, които се водят до момента, се наблюдават единствено политически сблъсъци и опит за спечелване на партиен реванш в контекста на предстоящите парламентарни избори, обсъждат се  скандалните разкрития за нередности по проекта АЕЦ-Белене (които обаче трябва да водят до сезиране на съдебната система), свидетели сме на геополитически сблъсъци и пр.

Голяма група русофили и представители на левицата подкрепят идеята да се строи АЕЦ именно в Белене, като си представят, че това ще бъде руски проект. Най-вероятно същите хора биха били яростно против,  ако се вземе решение за строеж на АЕЦ с американска технология и от американски фирми, което впрочем е много вероятно.

Жалко е, че такива съображения и желанието тази кампания да се използва като трамплин за предстоящите парламентарни избори са в основата на дебатите, провеждани  по повод референдума.

Такъв подход обаче, не е отговор на въпроса за развитието на енергетиката и мястото на ядрената енергетика в нея. Той е мотивиран от партийни и геополитически пристрастия и не се отдалечава от „злобата на деня”.

Това обаче води до опорочаване на идеята за референдум по такъв специален въпрос, който без съмнение е от голяма важност за развитието на нашата страна в бъдеще.

Друг въпрос е, че на площадка с неприемливо висока сеизмичност като тази между Белене и Свищов, за която се спори е  недопустимо да се строят опасни обекти каквато е една АЕЦ. И точно по това нашето общество трябва да постигне консенсус, тъй като бъдещето ни е общо!

Въпроси за развитието на енергетиката е добре да бъдат дискутирани спокойно, с участие на всички обществени среди, учени, политици, профсъюзи, екологични движения и пр. на един своеобразен „Форум за бъдещето”, какъвто България все още няма, но какъвто съществува в много други развити страни.

Такива дискусии и търсене на отговори на поставените въпроси трябва да предшестват вземането на решения, а не да ги следват!

Ето защо смятам, че отмяната на решението на Народното събрание за провеждане на национален референдум от 24 октомври 2012 трябва да бъде подкрепено и обществото да се върне към една истинска дискусия по темата за бъдещето на енергетиката в дългосрочен план. 

Тук възниква въпросът: Възможно ли е да се отмени вече взетото от Народното събрание решение?

За това има прецедент във Великото Народно Събрание.

На 28 май 1991г. ВНС  по предложение на Парламентарния Съюз на Демократичните Сили(без участието на обявилите гладна стачка  39  депутати от СДС които са напуснали заседанията на парламента към онзи момент),

със 158 гласа –„за”, 29 - „против” и 37-„въздържали се” взема решение, което гласи :

„(…)

На основание чл. 78 точка 3 от действащата Конституция определя да се проведе национален референдум по чл.1, ал.1 от проекта за нова Конституция във връзка с формата на бъдещето държавно управление.

2.1    Референдумът да бъде произведен въз основа на процедурните норми от Закона за допитването до народа, публикуван през 1983г. и Указ № 1791 за прилагането на този закон, приложими в настоящите условия

3.    Предлага на Председателя (Президента) на Републиката на

  основание чл.92,точка 6 от действащата Конституция да

  определи   6 юли 1991г.(събота) за дата за провеждане на

   националния референдум

4.      В зависимост от резултата на референдума, Комисията за

   изработване на проект за Конституция на България да

   предложи евентуални изменения в него.

(…) „

На 5 юни 1991г.  Великото Народно  Събрание решава да преразгледа взетото решение за провеждане на национален референдум и със 177 гласа – „за”, 35 гласа –„против” и 33 гласа –„въздържали се”, приема решение, с което отменя решението за провеждане на национален референдум.

Това решение гласи :

На основание чл. 79 ал.1 от конституцията на Република България, Великото Народно събрание реши:

Отменя точки 2,3 и 4 от Решението на Великото Народно Събрание от 28 май 1991г.относно предложението за провеждане на референдум по формата на държавно управление, във връзка с чл.1, ал.1 от проекта за нова Конституция.

Причината за отмяна на това решение не са някакви новонастъпили обстоятелства, а осъзнаването от тогавашните народни представители, че приоритет пред страната е демократизацията, а не разделението на монархисти и републиканци, което би забавило разграждането на комунистическата тоталитарна система.

Логично е, че Народното събрание има право да отмени всеки свой акт, както е постановил и Конституционния съд на Република България в своето Решение №2 от 18 февруари 1993г. по конституционно дело № 36 от 1992г. (Обн.,ДВ.бр.16 от 26.02.1993г.)

То гласи :

„(…) Решенията на Народното събрание по своето естество са правни актове, които имат задължителна сила за всички държавни органи, организации и граждани. Приемането и правното действие са регламентирани с разпоредбите на чл.81и чл.88 ал.2 и 3 от Конституцията и чл.  71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тези актове подлежат на контрол за конституционосъобразност. В Конституцията не съществува изрична разпоредба, която да забранява на Народното събрание да ги отменя или изменя. С оглед на това и в рамките на своите конституционни правомощия Народното събрание има право да ги изменя и отменя, когато прецени, че има основания за това.

(…)

Обстоятелството, че решението е изпълнено и от това са настъпили правни последици, не ограничава правото на Народното събрание да изменя и отменя собствения си акт, който е приело при осъществяване на конституционните си правомощия.”

При това положение е очевидно, че няма пречка приетото решение за провеждане на национален референдум, взето от Народното събрание на 24 октомври 2012г., да бъде отменено, стига да има политическа воля за това.

                                                      Вносител:

                                                     Лъчезар Тошев

                                                      народен представител