ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ХLI НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
УВАЖАЕМА
ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл.78 ал.1 от ПОДНС внасям проект за решение на
Народното събрание относно отмяна на решение на Народното събрание от 24
октомври 2012г.за провеждане на национален референдум.
Моля проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и приемане
съгласно установения ред.
София, 7 януари 2013
г. Вносител:
Лъчезар
Тошев
народен
представител
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
РЕШЕНИЕ
Относно: отмяна на решение на Народното събрание за
провеждане на
национален референдум
(Обн., ДВ
бр.83/30.10.2012г.)
Народното Събрание на основание Чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република
България и на Чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното
събрание
РЕШИ
:
Отменя решение за провеждане на Национален референдум с въпрос „ Да се развива ли ядрената енергетика в Република
България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” прието от 41-вото Народно
събрание на 24
октомври 2012г. (Обн.,ДВ бр.83/30.10.2012г.)
София, 7 януари 2013 г. Вносител:
Лъчезар Тошев
народен представител
МОТИВИ
По време на гласуването на решението на Народното събрание за провеждане на
национален референдум с въпрос „ Да се развива ли ядрената енергетика в
Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, прието на 24 октомври
2012г., беше изтъкнато, че такова решение би било незаконно. Тази позиция се
основаваше на чл.9 ал.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната
власт и местното самоуправление, според който национален референдум се
произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите
на въпроси с национално значение от
компетентността на Народното събрание.
Същевременно чл.45 ал.1 от Закона за
безопасно използване на ядрената енергия гласи, че ядрена централа на територията на Република България се изгражда по решение на Министерския съвет.
Отпадането в решението на конкретното наименование на АЕЦ-Белене не промени
ситуацията, защото решенията за строеж
на ядрени централи се вземат от Министерския съвет, а не от Народното събрание.
Следователно, съгласно Закона те не попадат сред темите, които подлежат на
референдум.
За съжаление в законовия срок, не се сезира Конституционния съд, който да
прецени тези аргументи.
Народните представители и министрите
от правителството, както и Президентът и Вицепрезидентът при встъпване в
длъжност полагат клетва, в която се заклеват да спазват Конституцията и
законите на страната. Ако допускат грешки в това отношение, Конституционният
съд има задължението да ги поправя, но за това трябва да има воля да бъде
сезиран. Ако това не стане, институцията
която е допуснала грешката, има възможност да се поправи сама.
Настоящето предложение дава
възможност на Народното събрание да прецени отново законосъобразността на
взетото решение за провеждане на национален референдум.
Идеята да се обсъди развитието на енергетиката в дългосрочен план и цялото
общество да изрази становище по пътищата за развитие е добра идея.
Изчерпването на запасите от изкопаеми горива (газ, уран, петрол и въглища)
е проблем, който стои не само пред българския народ, а и пред цялото
човечество. Също така екологичните проблеми при добива на енергийните ресурси,
проблема с хранилищата за радиоактивни отпадъци и отработено гориво и пр.
Прогнозите за намаляване на водните
ресурси, вкл. в района където се намира нашата страна и опасността това да
затрудни функционирането на електроцентрали, използващи водна пара или вода задвижващи
турбини (ТЕЦ, АЕЦ, ВЕЦ) също следва да бъде обсъдена, като се даде възможност
да се чуят гледни точки от специалисти, от обществени организации, бизнес среди
и пр.
В този контекст може да се обсъжда къде е мястото на ядрената енергетика в
общата концепция за развитие на енергетиката.
За съжаление в дебатите по повод предстоящия на 27 януари 2013г. референдум това не е повод на дискусии до момента, а в оставащите 10-тина дни едва ли може да се проведе по начин, който да доведе обществото до момент, когато ще може да се произнесе с информирано решение.
Тази ситуация обезсмисля провеждането на този референдум и изразходването
на повече от 15 милиона лева за неговото организиране и провеждане.
В дебатите, които се водят до момента, се наблюдават единствено политически
сблъсъци и опит за спечелване на партиен реванш в контекста на предстоящите
парламентарни избори, обсъждат се скандалните
разкрития за нередности по проекта АЕЦ-Белене (които обаче трябва да водят до
сезиране на съдебната система), свидетели сме на геополитически сблъсъци и пр.
Голяма група русофили и представители на левицата подкрепят идеята да се
строи АЕЦ именно в Белене, като си представят, че това ще бъде руски проект.
Най-вероятно същите хора биха били яростно против, ако се вземе решение за строеж на АЕЦ с
американска технология и от американски фирми, което впрочем е много вероятно.
Жалко е, че такива съображения и желанието тази кампания да се използва
като трамплин за предстоящите парламентарни избори са в основата на дебатите,
провеждани по повод референдума.
Такъв подход обаче, не е отговор на въпроса за развитието на енергетиката и
мястото на ядрената енергетика в нея. Той е мотивиран от партийни и
геополитически пристрастия и не се отдалечава от „злобата на деня”.
Това обаче води до опорочаване на идеята за референдум по такъв специален
въпрос, който без съмнение е от голяма важност за развитието на нашата страна в
бъдеще.
Друг въпрос е, че на площадка с неприемливо висока сеизмичност като тази между
Белене и Свищов, за която се спори е недопустимо
да се строят опасни обекти каквато е една АЕЦ. И точно по това нашето общество
трябва да постигне консенсус, тъй като бъдещето ни е общо!
Въпроси за развитието на енергетиката е добре да бъдат дискутирани спокойно,
с участие на всички обществени среди, учени, политици, профсъюзи, екологични
движения и пр. на един своеобразен „Форум
за бъдещето”, какъвто България все още няма, но какъвто съществува в много
други развити страни.
Такива дискусии и търсене на отговори на поставените въпроси трябва да
предшестват вземането на решения, а не да ги следват!
Ето защо смятам, че отмяната на решението на Народното събрание за
провеждане на национален референдум от 24 октомври 2012 трябва да бъде подкрепено
и обществото да се върне към една истинска дискусия по темата за бъдещето на
енергетиката в дългосрочен план.
Тук възниква въпросът: Възможно
ли е да се отмени вече взетото от Народното събрание решение?
За това има прецедент във Великото Народно Събрание.
На 28 май 1991г. ВНС по предложение на Парламентарния Съюз на
Демократичните Сили(без участието на обявилите гладна стачка 39 депутати от СДС които са напуснали заседанията
на парламента към онзи момент),
със 158 гласа –„за”, 29 - „против” и 37-„въздържали се” взема решение,
което гласи :
„(…)
На основание чл. 78 точка 3 от
действащата Конституция определя да се проведе национален референдум по чл.1,
ал.1 от проекта за нова Конституция във връзка с формата на бъдещето държавно
управление.
2.1
Референдумът да бъде
произведен въз основа на процедурните норми от Закона за допитването до народа,
публикуван през 1983г. и Указ № 1791 за прилагането на този закон, приложими в
настоящите условия
3. Предлага на Председателя (Президента) на
Републиката на
основание чл.92,точка 6 от действащата
Конституция да
определи
6 юли 1991г.(събота) за дата за провеждане на
националния референдум
4.
В зависимост от резултата на референдума,
Комисията за
изработване на проект за Конституция на
България да
предложи евентуални изменения в него.
(…) „
На 5 юни 1991г.
Великото Народно Събрание решава
да преразгледа взетото решение за провеждане на национален референдум и със 177
гласа – „за”, 35 гласа –„против” и 33 гласа –„въздържали се”, приема решение, с
което отменя решението за провеждане на национален референдум.
Това решение гласи :
На
основание чл. 79 ал.1 от конституцията на Република България, Великото Народно
събрание реши:
Отменя
точки 2,3 и 4 от Решението на Великото Народно Събрание от 28 май 1991г.относно
предложението за провеждане на референдум по формата на държавно управление,
във връзка с чл.1, ал.1 от проекта за нова Конституция.
Причината за отмяна на това решение не са някакви
новонастъпили обстоятелства, а осъзнаването от тогавашните народни
представители, че приоритет пред страната е демократизацията, а не разделението
на монархисти и републиканци, което би забавило разграждането на
комунистическата тоталитарна система.
Логично е, че Народното събрание има право да
отмени всеки свой акт, както е постановил и Конституционния съд на Република
България в своето Решение №2 от 18 февруари 1993г. по конституционно дело № 36
от 1992г. (Обн.,ДВ.бр.16 от 26.02.1993г.)
То гласи :
„(…) Решенията на Народното събрание по своето
естество са правни актове, които имат задължителна сила за всички държавни
органи, организации и граждани. Приемането и правното действие са
регламентирани с разпоредбите на чл.81и чл.88 ал.2 и 3 от Конституцията и чл. 71 от Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание. Тези актове подлежат на контрол за
конституционосъобразност. В Конституцията не съществува изрична разпоредба,
която да забранява на Народното събрание да ги отменя или изменя. С оглед на
това и в рамките на своите конституционни правомощия Народното събрание има
право да ги изменя и отменя, когато прецени, че има основания за това.
(…)
Обстоятелството, че решението е изпълнено и от това
са настъпили правни последици, не ограничава правото на Народното събрание да
изменя и отменя собствения си акт, който е приело при осъществяване на
конституционните си правомощия.”
При това положение е очевидно, че
няма пречка приетото решение за провеждане на национален референдум, взето от Народното
събрание на 24 октомври 2012г., да бъде отменено, стига да има политическа воля
за това.
Вносител:
Лъчезар
Тошев
народен представител
