 |
РАБОТНА СРЕЩА на тема „Образованието в съвременна България – формално задължение или нови възможности” |
10 март 2013 г., гр. Банско, обл. Благоевград
Лъчезар Тошев
ОБРАЗОВАНИЕТО В ДЕМОКРАТИЧНО ГРАЖДАНСТВО, ОСНОВАНО НА ПРАВАТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
Почитаеми дами и господа,
Благодаря на Стефан Иванов за поканата да говоря отново пред Вашия форум, както и на фондация „Конрад Аденауер” за решението им да подкрепят провеждането на тази дискусия свързана с образованието.
Аз ще се спра на един от аспектите на този въпрос, свързан с образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
Точно по този въпрос бях поканен да говоря през 1999 г. пред конференция на британски и други европейски учители, която се организира в Лондон от Британския съвет, в качеството ми тогава на Вицепрезидент на ПАСЕ.
Както тогава, така и днес бих искал да започна с целите на образованието.
Първоначалната цел на образованието някога е било познанието – събирането на знания. Но след като общественото развитие е довело до там, че не е можело вече да се формират енциклопедисти – поради големия обем от информация, целта на образованието се е преформулирала, като е включила и креативния елемент – създаването на навици и умения.
Днес, това вече се оказва недостатъчно.
Глобализацията на света възлага на образованието и създаването на умението да живеем заедно. Това означава - да можем да познаваме и възприемаме по-добре другите, за да бъдат избегнати конфликти и за да се създаде по-добра възможност на индивида да живее и работи в едно мултикултурно общество.
С други думи – умението да бъдем граждани.
Активното гражданство задължително минава през познаването и ползването на нашите права и осъзнаването на нашите отговорности спрямо другите, спрямо обществото като цяло.
Обществото, в което живеем съвсем и днес преминава през тежки проблеми. Медиите непрекъснато ни съобщават за прояви на нетолерантност, расизъм и ксенофобия.
Свидетели сме на толерантност към нетолерантността.
Появиха се прояви на антисемитизъм в Европа. За българите той не е типичен, като се има предвид, че нашият народ успя поемайки риск за себе си, да спаси цялата българска еврейска общност по време на Холокоста.
У нас, понастоящем, тези прояви на антисемитизъм по-скоро са привнесени от Русия.
Непритичването на помощ при нужда също не е изолирано явление.
Етническите конфликти са все още нерешен проблем, както и религиозните конфликти.
Егоизмът, егоцентризмът, апатията към общественото развитие също са неща, които пораждат сериозно безпокойство. В някои страни нараства влиянието на екстремистките партии.
Много обезпокояващо е и маргинализирането на големи обществени групи, незаинтерсовани от проблемите на обществото. Особено бих искал да изтъкна невключването или недостатъчното включване на младежта в обществените процеси. Не са ли това индикации за една духовна, морална и културна криза?
Това беше причината през 1992 г. българският посланик при Съвета на Европа г-н Светлозар Раев да внесе в Комитета на Министрите предложение за приемане на Декларация за правата и отговорностите на гражданина. Г-н Раев не беше дипломат от кариерата. В България на 20 март 1946 г. в Модерен Театър в София произнесъл кратка реч в памет на Александър Малинов по повод годишнина от смъртта му. Бил арестуван от ДС и по-късно освободен с намесата на Никола Мошанов, който се е обърнал в негова защита към Съюзната контролна комисия. След това работил като приложник при леенето на метали. Член на секретариата на младежката организация на Демократическата партия. Емигрирал по времето на комунизма в Германия, направил докторат по история на архитектурата в Университета в Аахен. Той беше човек на духа!
А на присъстващите тук бих искал да припомня, че д-р Светлозар Раев, беше този който инициира и първия контакт на коалицията СДС с Фондация „Конрад Аденауер” през 1990 г. като организира посещението на голяма група от тогавашните лидери в Кьолн и Бон, а голяма част от разходите пое той самият. Радвам се, че това сътрудничество започнало тогава продължава и до днес и то не само със СДС, но и с другите партии от българската десница!
Първоначалната идея на г-н Раев станала известна и като българската инициатива „Права и отговорности” не беше възприета от никого, но факта, че той остана на поста си като посланик при Съвета на Европа в продължение на седем години – доста повече от обичайното, му даде възможност да преследва своята цел с една забележителна упоритост и да успее да направи своите идеи обща кауза. Българските управляващи през тези 7 години ту му даваха своята подкрепа за тази идея, ту не – и той преживя много огорчения по този повод.
Все пак , по време на втората среща на държавните глави на страните –членки на Съвета на Европа през 1997 г. се прие текст във финалната декларация, който също така залегна и в “плана за действие” за приемане на декларация „Права и отговорности”.
Така беше даден мандат на Комитета на Министрите да състави работна група за изработване на Декларация и програма. Тази група беше оглавена от френския посланик Жак Варен – дипломат със забележителни качества, който успя да постигне консенсус между 41 страни-членки на Съвета на Европа – да съгласува всяка дума и запетайка на текста, зад който застанаха всички.
В крайна сметка на 7 май 1999 г. в Будапеща, Комитета на Министрите по повод 50-тата годишнина на Съвета на Европа прие Декларация и програма за образование в демократичното гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
Тази декларация постави началото на една нова страница, не само за Съвета на Европа, но и за целия континент.
Подобен въпрос беше дебатиран и в Конгреса на местните власти и регионите в Европа.
В ООН, този въпрос също се постави – от група от бивши държавни глави, но там все още не е отбелязан успех по този въпрос.
Един от главните пунктове, който предизвика този дълъг 7-годишен дебат в Съвета на Европа беше терминът “отговорности”. Някои хора го възприемаха погрешно като задължения и смятаха, че по този начин те биха ограничили правата на човека.
Разбира се, установи се – а поред мен това беше и очевидно от самото начало – че докато задълженията са предмет на кодификация, то отговорностите са морална категория /като самоконтрола например/ - и се постигат чрез възпитание и образование. Отговорностите са свързани с осъзнаване на мястото ни в обществото – което за нас не е и не трябва да се възприема като околна среда, а е един общ организъм. То означава още познаване и прилагане на нашите собствени права и уважаване и зачитане на правата на другите. Нашите права свършват там, където започват правата на другите. Ние не трябва да нарушаваме правата на другите, както и те не трябва да нарушават нашите.
Така стигаме до извеждането на понятието гражданин, което не е синоним на понятието поданик.
Дефиницията около която се обедини Съветът на Европа е следната:
„Гражданинът, според нас, е автономна личност, която е наясно със своите права и отговорности в обществото и участва в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това гражданите са тези, които определят рамката, в която се упражняват правата и свободите на всеки и където договарянето и контрола на хората, които упражняват властта, се намират под надзора на всички останали граждани.”
Демократичното гражданство е това, което създава подобни личности.
Разликата между понятията гражданин и поданик, т.е. жител на една държава, е съзнавано и преди. Така например, проф. Стефан Баламезов, който е автор на учебник по конституционно право от средата на 40-те години, завършва своята книга с призива:
“Гражданино, не забравяй, че твоите права и свободи са извоювани с упорита и усилна борба. Те ти принадлежат и никой не може да ти ги отнема. Защото инак, след всяко тяхно ограничаване или накърняване от управляващите или поради твоето нехайство, ти ще загубиш нещо, което не се вижда и консумира, но е всичко. Това е съзнанието, че си свободен човек. Тогава неусетно ти се обръщаш в автомат – регистриран и номериран, вършещ само това, което ти се заповядва и така сам се превръщаш в поданик.”
Това е въпросът, по който говорим днес!
Вие, без съмнение знаете, че целта на Съвета на Европа е да изгражда по-свободно, по-толерантно и по-справедливо общество в неговите държави - членки. Ето защо още в началото на Декларация, за която говоря, отново беше потвърдена първостепенната роля на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и беше изразено убеждението, че духовните и моралните ценности представляват истинския източник на личната свобода, политическия плурализъм и върховенството на закона.
Вземайки това предвид, Съветът на Европа заяви, че въпросът за по-доброто познаване и разбиране от страна на отделните хора на техните права и отговорности не търпи отлагане. Хората трябва да познават и упражняват правата си и да уважават правата на другите.
Ето защо се подчертава основополагащата роля на образованието, но и на възпитанието за справяне с тези проблеми. Защото в противен случай негативните явления могат да станат тенденция, застрашаващи мира и демокрацията, както на национално, така и на международно равнище.
В декларацията се обръща внимание и на отговорностите към настоящите и бъдещите поколения за запазване на естествената и създадената от човека околна среда. С други думи, поставя се не само екологичният, но и моралният аспект, а освен това за първи път в такъв документ се говори за права на бъдещите поколения.
Този текст е и моят скромен принос към изработването на този документ, но идеята за него се роди при един разговор с френския учен – известния Жак Ив Кусто, когото срещнах в София през 1992 г.
В края на тази декларация Съветът на Европа реши да придаде приоритетно значение в програмата си на обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
Тази декларация постави целите, на базата на които се прие и програма, съпътстваща декларацията.
В България, аз се опитах да инициирам дискусия по тази тема, като внесох още на 17 май 1999 г. проект за решение на Народното събрание, с който се възложи на Министерския съвет да изработи национална програма за приложение на декларацията на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство.
На 7 юни 2000 г. след дебати, Народното събрание прие това решение, в което отдаде заслужена почит на инициатора на идеята д-р Светлозар Раев. (ДВ бр.48 /13.06.2000 г.)
След изборите през 2001 г. поставих този въпрос отново в питане до премиера Симеон – някога „Български”, а тогава вече само ”Сакс Кобургготски”.
На 12 октомври 2001 г. той отговори пред Парламента в шеговит стил „Драги Тошев, аз съм стар европеец” и заяви, „Бъдете абсолютно сигурни, че целта на Нашето правителство и лично моята, е да се приобщим час по-скоро към Западна Европа със западни моди и западни отношения.”
Неговото правителство организира една международна конференция по темата, която се проведе в София и с това се изчерпа направеното по темата.
Междувременно, след активни дебати в Европа, се стигна до съвместното обявяване на 2005 г. за година на европейското гражданство, основано на образование, като съвместна кампания на Съвета на Европа и на Европейския съюз.
През 2009 г. зададох подобен въпрос към Министъра на образованието, младежта и науката г-жа Йорданка Фандъкова. Имам впечатлението, че тя имаше по-голямо разбиране за важността на темата, но тъй като остана на този пост за кратко, за съжаление не успя да допринесе особено за прилагането на тази инициатива.
Внесох и законопроект за промени в Закона за народната просвета, чрез който поднових дебатите по темата в Народното събрание, но не получих подкрепа за предлаганото законово гарантиране на предлаганите мерки.
Дори днешният заместник-министър - Милена Дамянова, тогава на по-ниска длъжност, опонира на предложението с аргумента, че с него се въвежда терминологията на Съвета на Европа.
И до днес смятам този аргумент за абсурден, защото ние сме част от Съвета на Европа. Той не е външна организация за българите!
Правният отдел на Народното събрание допълни картината с пояснението, че този вид решения на ПАСЕ (макар, че решението не беше на ПАСЕ, а на Комитета на Министрите – т.е. обвързваше правителствата на страните) не са задължителни. Законопроектът беше подкрепен от 9 депутати, (1 от ГЕРБ, 1 от Атака и 5 от СК) 20 бяха против, а 80 се въздържаха.
У нас цареше, а и до днес цари дълбоко неразбиране за смисъла и целите на този вид образование и възпитание.
За разлика от нашата ситуация, в Западна Европа се работеше активно по темата. През 2010г. Европа направи още една крачка напред по тази тема, като Комитета на Министрите на Съвета на Европа прие Харта за образованието за демократично гражданство и образование за човешките права.
Този документ представих почти веднага на събрание във Велико Търново, който е родният град на Светлозар Раев – както в негова памет, така и за да дам възможност на неговите съграждани да се запознаят с приноса му в Европейския процес.
През 2011 г. вследствие на доклада на г-жа Мари-Луиз Бемелманс – Видес от Холандия, ПАСЕ прие Резолюция 1845 за фундаменталните права и отговорности. През 2013г. въпросът за отговорностите влезе и в друга резолюция на ПАСЕ с № 1921.
За съжаление, Г-н Раев, не беше сред живите, за да види триумфа на своята идея, но поне не беше огорчен за пореден път от липсата на разбиране в родната му страна по този въпрос.
Извън историята на тази тема, бих искал да посоча също, че в доклада за младежта, още от 2008 г. имаше изключително тревожни данни за срива на ценностната система на значителна част от младежите в нашата страна, за антидемократичните тенденции и дори призиви за разрушаване на демократичната система въобще. Престъпният комунистически режим се разглежда като „доброто старо време”, развива се егоцентризъм, значителна част от младежите се изживяват като „лузъри” и поколение на такива, настроени срещу пазарните принципи и демокрацията.Значителна част - 2/3 от младежите смятат, че законите може и да не се спазват, когато властват парите. Над половината живеят с усещането, че след престъплението не следва наказание. Няма възмездие, което означава, че всичко е позволено и правилата в обществото не са важни.
В западните страни на подобни проблеми се обръща изключително внимание, тъй като развитието на младежите предопределя бъдещето на обществото. Без съмнение, самото общество се нуждае от реформи и връщане на първенствуващата роля на обществения морал. Но и обучението в демократично гражданство за новите поколения, в чиито ръце съвсем скоро ще се окаже съдбата на нашето общество и на нашата страна трябва да е приоритетен въпрос. Нали става въпрос за нашата държава!
Бих искал да се върна тук, към актуалните събития, които се случват у нас и които този доклад предвещаваше, ала тогава никой не му обърна внимание.
Когато днес се иска да се забранят партиите, които са форма на правото на сдружаване на граждани с общи виждания, когато хем се гори Конституцията, хем се искат поправки в нея, които не могат да станат по конституционния ред, хем се отричат институциите, хем се иска представителство на гражданите в тях, без да е ясно кой кого представлява, хем се иска смъртна присъда за всички депутати или поне отзоваване на всички без изключение, хем се иска да не се разпуска парламента, със съжаление и с горчивина констатираме, че у нас пропуснатите възможности за образование в демократично гражданство, като приоритет не само на учебната система, но и на медиите, на общинските програми и на неправителствените организации, без възрастово ограничение, доведоха до тази криза на легитимността в която се намираме.
Тя е и криза на ценностите, на морала, на държавността и на нацията.
Лошото управление наля допълнително масло в огъня, в който в момента изгаря представителната демокрация в България.
Това не е проблем само на България. Но в Европа по тези въпроси се говори сериозно, те са приоритет, на проблемите се обръща нужното внимание и те се решават.
Така например, през юни 2011г. в ПАСЕ се проведоха широки дебати по темата „Как да живеем заедно в 21 век”, по която бях избран да бъда основен докладчик.
Темата е свързана с възникването на паралелни общества на новодошлите в европейските страни и проблемите с интегрирането в обществото на тези общности. Беше изготвен доклад от група видни бивши политици, начело с Йошка Фишер, а моят доклад беше алтернативен на техния и предлагаше друг подход, който беше приет от ПАСЕ с 2/3 мнозинство. След дебатите в ПАСЕ, Комитетът на Министрите предприе стъпки в тази посока, приети бяха програми, провеждат се кампании. Това продължава и днес! Но не и у нас!
У нас тези процеси, сякаш не достигат, като че бъдещето на нашето общество не ни засяга. Смята се,че това са някакви „западни моди”.
Темата се смята да абстрактна, далечна, отвлечена, а всъщност,макар и засягаща, нещо, което е невидимо, всъщност е всичко на което се крепи обществото – това, което прави групата хора – общност, а народа - нация.
Преди да завърша, бих искал да акцентирам на една моя инициатива, която лансирам от 2008 г. до днес и това е необходимостта за създаване на Форум за бъдещето, в който да се включат всички възможни обществени фактори – не само партии, но и профсъюзи, екологични организации, вероизповедания, неправителствени организации, учени в т.ч. футуристи и пр. Подобни форуми има в много страни и те обсъждат бъдещето в дългосрочен план – много отвъд следващите избори. Темите могат да бъдат свързани с устройството и функционирането на държавата, с контрола на тези които упражняват властта, с общото формиране, приемане и периодично препотвърждаване на правилата, по които функционира обществото и намирането на демократично представителство, изразяващо общата воля в рамките, приети с участието на всички.
Внесох това предложение в 40-тото народно събрание. То не беше прието. Два пъти го внесох в 41-вото Народно събрание – със същия успех, при съвсем различно мнозинство. В края на януари 2012 г. се обърнах към новоизбрания президент - Росен Плевнелиев, но не намерих разбиране и от него. Ето защо на 22 януари т.г. (2013) внесох в ПАСЕ предложение за препоръка (Документ 13105/22.01.2013г.) за създаване на Европейски форум за бъдещето, в който се препоръчва и създаването на мрежа от национални форуми, които да дебатират дългосрочните въпроси на нашето развитие – не само до следващите избори, а с хоризонт до следващите поколения.
Предложението е подписано и от Председателят на групата на ЕНП в ПАСЕ и Председателят на социалистическата група. Защото темата не е партийна и засяга всички и най-вече идните поколения.
Накрая бих искал още веднъж да отдам дължимото на инициатора на приемането на декларацията на Съвета на Европа и до днес известна като „Българската инициатива” – д-р Светлозар Раев.
Неговата инициатива е един проект с историческо значение, който наред с другите си достойнства показва, че и представители на сравнително малки нации могат да дават равностоен принос в Европейския процес.
