От сайта на фондация "Никола Гюзелев" :
Юбилеен концерт “Рицарят
на операта” в памет на 80-годишнината
от рождението на големия български
оперен артист Маестро Никола Гюзелев
ще зарадва ценителите на високото
изкуство в Зала 1 на Националния дворец
на културата (НДК).
Той ще се проведе на
13 декември (вторник) от 19:00 ч. и е централен
акцент в програмата на тазгодишното
издание на Новогодишен музикален
фестивал (НМФ).
Музикалната програма е
подбрана изключително прецизно и включва
арии и дуети из опери на Белини, Верди,
Пучини, Понкиели, Бойто, Джордано и
Мусоргски.
Участие в него ще вземат изявени български, македонски и италиански изпълнители, сред които:
Участие в него ще вземат изявени български, македонски и италиански изпълнители, сред които:
Бойко Цветанов
(тенор), Калуди Калудов (тенор), Марян Йованоски
(баритон), Николай Кърнолски (бас), Франческа Патанe’,
(сопран), Даниела Дякова (мецосопран).
Диригент ще е изтъкнатият италиански
майстор на палката Маестро Донато
Ренцети. Участват още Софийската
филхармония и Национален филхармоничен
хор “Светослав Обретенов” с диригент
Славил Димитров.
Концертът се организира съвместно от Фондация “Никола Гюзелев” и НДК и е част от голямото юбилейно честване в памет на рождението на големия български бас.
Билетите са в продажба на касите на Билетен център-НДК и в мрежата на Ticketportal на цени от: 20, 30, 35, 45 и 55 лв.
Юбилейните събития, посветени на Никола Гюзелев през 2016г., са под патронажа и с подкрепата на Министерството на културата на България, на Националния дворец на културата, на Българска Академия на науките, със съдействието на Италианския Културен Институт и на Италианското посолство в София, на Българския Културен Институт в Рим, на Генерално Консулство на България в Милано и Посолство на България в Рим, на Асоциация ''Артемидия'' Италия, на Римската Художествена Академия-РУФА, на Българския културен Институт в Страсбург Франция, с подкрепата на Фирма ''Свилоза'' България, на Пощенска банка България, на Корале „Джузепе Верди’’- Парма, на Община Павликени, Община София, с медийната подкрепа на БНТ, БНР, Радио Ватикана и др.
Концертът се организира съвместно от Фондация “Никола Гюзелев” и НДК и е част от голямото юбилейно честване в памет на рождението на големия български бас.
Билетите са в продажба на касите на Билетен център-НДК и в мрежата на Ticketportal на цени от: 20, 30, 35, 45 и 55 лв.
Юбилейните събития, посветени на Никола Гюзелев през 2016г., са под патронажа и с подкрепата на Министерството на културата на България, на Националния дворец на културата, на Българска Академия на науките, със съдействието на Италианския Културен Институт и на Италианското посолство в София, на Българския Културен Институт в Рим, на Генерално Консулство на България в Милано и Посолство на България в Рим, на Асоциация ''Артемидия'' Италия, на Римската Художествена Академия-РУФА, на Българския културен Институт в Страсбург Франция, с подкрепата на Фирма ''Свилоза'' България, на Пощенска банка България, на Корале „Джузепе Верди’’- Парма, на Община Павликени, Община София, с медийната подкрепа на БНТ, БНР, Радио Ватикана и др.
ПОВЕЧЕ ЗА МАЕСТРО НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ (1936-2014)
Доктор Хонорис Кауза на БАН - Българска академия на науките, Комендатор на Република Италия, носител на международната Награда „Златен Джузепе Верди” за постижения и принос в Белкантото. Удостоен с най високи отличия на България и Италия. Почетен гражданин на Павликени и Парма, Италия.
Никола Гюзелев е роден в гр. Павликени на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Никола почва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст той вече изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град. На същата възраст той осъзнава, че има и друга дарба - на художник.
Така започва да
рисува, да пее и да свири, като в различни
периоди от детството си вярва, че ще
бъде велик художник, ненадминат певец
или бъдещ Паганини. Когато е на 15 г.,
веднъж чува по радиото изпълнение, което
го кара да "замръзне".
Монологът
на Борис от операта "Борис Годунов"
на Мусоргски в изпълнение на Едмонд
Косовски пробужда в него любовта към
операта.
През 1951 г. семейството му се премества да живее в София.
Започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен".
Не спира и с рисуването - печели конкурси в училище.
Приет е в Художествената академия в специалността "Живопис".
Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника. По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи.
Явява се на конкурс за нови членове на Академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса.
Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист.
През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Берлин и той се подготвя да замине.
По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решение да остане в България и да учи пеене при него. Завинаги остава благодарен на учителя си, за когото през целия си живот говори с много обич и почитание.
През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно - на 27 юни 1961 г. дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл на "Турандот".
През 1961 г. става и редовен артист в Народната опера. Следват ролите на Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор".
През 1963 г. в ролята на Филип II от "Дон Карлос" Гюзелев печели Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София.
Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена. През 1968 г. той за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката.
Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди. Успехът му е колосален.
Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Реджо" - Парма, "Сан Карло" - Неапол, "Щатсопера" - Виена, "Щатсопера" и „Дойче Опер“ - Берлин, "Ковънт Гардън" - Лондон, "Гранд Опера" - Париж, "Болшой театър" - Москва, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Колон" - Бунос Айрес и много други.
Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоан Съдърланд, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Катя Ричарели, Грейс Бъмбри и много др.
Edmund Kossowski - Monolog Borysa https://www.youtube.com/watch?v=2vZElh2Big8
През 1951 г. семейството му се премества да живее в София.
Започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен".
Не спира и с рисуването - печели конкурси в училище.
Приет е в Художествената академия в специалността "Живопис".
Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника. По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи.
Явява се на конкурс за нови членове на Академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса.
Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист.
През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Берлин и той се подготвя да замине.
По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решение да остане в България и да учи пеене при него. Завинаги остава благодарен на учителя си, за когото през целия си живот говори с много обич и почитание.
През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно - на 27 юни 1961 г. дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл на "Турандот".
През 1961 г. става и редовен артист в Народната опера. Следват ролите на Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор".
През 1963 г. в ролята на Филип II от "Дон Карлос" Гюзелев печели Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София.
Nicola Ghiuselev sings Boris's death from ''Boris Godunov'' of M.Mussorgskij (from the site:http://www.nicolaghiuselev.com/) https://www.youtube.com/watch?v=2xjX5obdNAg
Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена. През 1968 г. той за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката.
Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди. Успехът му е колосален.
Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Реджо" - Парма, "Сан Карло" - Неапол, "Щатсопера" - Виена, "Щатсопера" и „Дойче Опер“ - Берлин, "Ковънт Гардън" - Лондон, "Гранд Опера" - Париж, "Болшой театър" - Москва, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Колон" - Бунос Айрес и много други.
Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоан Съдърланд, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Катя Ричарели, Грейс Бъмбри и много др.
От 1994 г. започва неговата педагогическа дейност. Началото е през 1994-1996 г., когато Никола Гюзелев е Директор на Българската академия за култура в Рим на името на ‘’Борис Христов’’ и подготвя два курса млади талантливи певци, които сега са на българските и на световните сцени.
Той продължи да предава своя опит на младите почти до края на земния си път.
Неговите последни изпълнения на голямата сцена са в Италия, на Арената в гр. Мачерата с ролите на Филип и Инквизитора от ‘’Дон Карлос’’ на Верди през лятото на 2005 г., в Прага, Концерт в прочутата концертна зала ‘’Рудолфинум’’през декември 2008 г., в Софийска Опера на Коледния концерт по случай удостояването му със званието Доктор Хонорис Кауза на БАН през декември 2009 г.