НА СМЪРТТА НА КАТРАНОВА
 |
| Сава Филаретов
(1825 Жеравна-1863г. Кайро)
|
За да
обикнем добрите хора
Нам не ни треба тъй много време
Нам не ни треба тъй много време
Двe-три
недели или чeтири
Без много
думи, без уверения
Любов и
дружба се вкореняват.
.
Оназ година, по това време
Далеч от
място, где сме родени,
далеч от
майка, баща, роднини,
в древня
столица на родно племе,
ми се
видяхме и запознахме.
Чувства
високи тук ни сближиха.
.
Аз още
помня, не ще забравя
Твоите думи,
прощални, мили,
Кога да
тръгнеш по път железен
Далеч да
идеш, здраве да търсиш.
Аз още помня
твойте въздишки
Тежки,
печални, като предгробни.
.
.
Сякаш да
беше жива раздяла…
Гаче ли нещо
нам я предсказа.
Гаче без да
щеш, някаква жалост
печал дълбока
и неутешна
бе на лице
ти изображена :
Тъй ни
изгледа- та после тръгна.
.
.
Другари
верни, до час последни
Бяха се
сбрали да те проваждат
Един през
други те прегръщаха
Весело здраве
ти пожелаха!
Те се
възвиха, но аз съгледах
Кога из очи,
сълзи ронеха…
.
.
Мина се
зима, дойде и пролет
Аз се
погледвам и се надея
Книга не
пишеш, не се обаждаш.
По това
мислех, че скоро ще дойдеш.
Но що да
чуя, що да ми кажат :
„Умрял Катранов, умрял горкият!“
.
.
Каква загуба
и каква жалост
Каква надежда
и благи мисли
Се изгубиха
и се затриха!
Още по-жално
кога помисля,
Че он помина
в млади години,
Във възраст
любезна, пълен със сили.
.
.
Но сълзи
наши тук не помагат.
Божята съдба
не изменяват!
Дух
животворен, що си ти имал
любов към
братя що си питаял
вечно да
веят из твой земен гроб,
одушевляват българский
млад род!
.
Прощавай брате, прощавай друже!
Прощавай брате, прощавай друже!
Нека ти бъде
на утешение
Сълза от
сърце, от съжаление
Да се утеши
твоята сянка,
Дето отсъде
чуят се думи :
„Умрял Катранов, умрял горкият!“
.
.
(От „БЪЛГАРСКА ХРИСТОМАТИЯ или сборник от избрани образци по всичките родове съчинения – с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списателе. За в класовете на градските училища и реалните гимназии. Съставиха И.Вазов и К. Величков, Част II – Поезия, стр. 186-188, Печатница Д. В. Манчов, Пловдив, Свищов, Солун , 1884г.)
Николай
Димитров Катранов е първородният син
на Димитър Катранов - чорбаджи Митю и
Пауница Илия Цанкова.
 |
| Пауница Цанкова - Катранова, майката на Николай Катранов |
Роден
в Свищов през 1829 г.
Той
е прототипът на известния герой Дмитрий
Инсаров от романа на Ив.Тургенев "В
навечерието".
Начално
образование получава в родния си град
при големия български учител и просветител
Христаки Павлович (негов свако).
След
това през 1846 г.продължава образованието
си във Втора Киевска гимназия на разноски
на Свищовската църковна община и на
"Българската добродетелна дружина"
в Букурещ.
През
1848 г. е студент в Историко-филологическия
факултет на Московския университет. В
Москва е имал подкрепата на богатия
българин Иван Николаевич Денкоглу/1791-1861/,
виден търговец в Москва.
 |
| Сборник в който са поместени събраните от Николай Катранов български песни
Денкоглу
е поддържал материално учещи се български
младежи, подпомагал училището в Габрово,
построил училище в София.
Подарява
15 000 златни лири на Московския университет
за стипендии на студенти от България,
с което дава възможност на много млади
българи да завършат университет. В
неговия дом българите били винаги желани
гости. Денкоглу се приобщава към идеята
за освобождение на балканските славяни.
Младият
Катранов бил чест гост в дома на Денкоглу.
Пламенните
му речи, изразителната външност, умният
поглед, одухотвореното му лице
предразполагали към него. За него и за
всеки патриот, не може да има лично
щастие извън щастието на Родината и
народа.
Младият
Катранов бил горещ последовател и
пропагандатор на делото на Паисий
Хилендарски.
Той
познавал българската история чрез
"Царственика" на Христаки Павлович.
С голям, възторжен ентусиазъм отива да
учи в Историко - филологическия факултет.
Запознат
още от детство с "Рибния буквар"
на Петър Берон, а по-късно и със самия
автор, под негово влияние решава да се
посвети на учителската професия.
"Само
с помощта на просветата и културата е
възможно да се спаси нашия народ от
страдания и робство" (Н.К.).
В
Москва Катранов се проявява като сериозен
и способен студент, с висока ерудиция
и невероятна енергия. Той събира и
превежда български песни, пише стихове,
в които проличава неговата поетична
душа.
Превежда
Байрон и Гьоте. Най-пълно животоописание
на Николай Катранов у нас прави Иван
Клинчаров, който казва:
"В
България Катранов се научи да обича
Родината и да ненавижда тираните, а от
московската литература и философски
книги той издига любовта и ненавистта
в степен на високо съзнание от
необходимостта за просвещение на масите
и революционни преобразования в
страната".
Завършил
образованието си в Москва, той се завръща
в България, за да вземе участие в
назряващия всенароден подем, за което
пише писмо на Г. С. Раковски.
В
началото на 1853 г. заедно с жена си Лариса
пристига в Свищов. В големия просторен
дом на баща му Димитър Катранов, младото
семейство е посрещнато радушно от
родителите, братята и сестрите.
Верен
на своите учители-просветители, той се
готви за активна преподавателска
дейност. В този момент нещата приемат
пълен обрат.
Заболява
от остра форма на туберкулоза. Заедно
с Лариса се връща обратно в Москва, за
да потърси помощ от тамошните лекари.
Ив.
Денкоглу му оказва голяма и щедра
материална помощ. Московските професори,
безпомощни, го изпращат да се лекува
във Виена.
Там
пък считат, че по-добре ще му се отрази
лечебния въздух на Италия. Лариса и
Николай заминават за Венеция през април
1853 година.
Във
Венеция, по време на разходка с гондола,
силно се простудява, което означавало
край при наличието на туберкулозното
заболяване.
На
5 май 1853 г. умира в ръцете на Лариса.
Опелото е извършено в източноправославната
гръцка църква "Св. Георги" във
Венеция и е погребан в гробището на о.
Сан Кристофоро (виж тетрадката на
помещика Василий Каратеев).
Пауника
загубва първородния си син. За нея и
цялото семейство това е било ужасен
удар. Много трудните съобщения и
невъзможността за контакти е направило
положението още по - тежко. /Пауника
Катранова - "Този Николай, дето отиде
толкова далече от мен, ще ме съсипе!"./
Пауника умира в 1883 година.
|
 |
| Иконата отдясно на Царските двери на Съборната църква Св.Троица в Свищов, рисувана от Николай Павлович. Старите свищовлии казвали, че в образа на Христос, Павлович е нарисувал лицето на своя братовчед Николай Катранов. |
В
"Архива на Николай Павлович-1852-1894
г.", от стр.19 личи болката и трагедията
на брат му Илия, който чрез братята
Димитър и Николай Павлович търси
информация за брат си, а те от своя страна
чрез Антон Цанков изпращат писма, за да
научат за състоянието му. Трогателна е
съпричастността и покрусата при това
голямо нещастие, но за жалост никой не
е могъл да помогне.
 |
| Романът на Тургенев, на френски език "Един българин в навечерието" |
Gentile signore,
Mi
dispiace per il ritardo, ma non è stato possibile consultare i
registri.
Ho copiato l'atto di morte che stava cercando.
La persona
in questione non abitava a Venezia, ed è morto all'ospedale.
Non si
sa dove è stato sepolto.
Ma certamente no al nostro cimitero.
Cordiali
saluti
La
Bibliotecaria
Despina
Vlassi
1853,
Μαΐου 5
Il signor
Nicolò Catranoff, nativo della Bulgaria (come venne asscrito),
figlio di ***, dell’età di anni 24, nubile, studente (come venne
asscrito), cessò di vivere oggi alle ore 2 e mezzo antimeridiane in
questo nostro spedale Flangini-Pickering, per lenta flogosi
polomonare.
Come
forestiere di passagio, abitò nel detto spedale dal 23 gennaio 1853,
per curare la propria salute.
Medico, il
signor Dr dalla Bruna.
Firma:
Dionisio
Sacromonaco Loverdo, cappellano.
(Archivio
Istituto Ellenico di Venezia, II.
Chiesa, 5. Atti Civili, reg. 30,
Numero 2, San Giorgio de' Greci. Libro dei morti )
Неофициален превод !
Поясненията в скоби маркирани в червено са мои.
Уважаеми
господине,
Съжалявам за
забавянето, но не беше възможно (веднага)
да се направи справка в регистрите.
Копирах смъртния
акт, който търсехте.
Въпросният
човек не е живял във Венеция и е починал
в болницата.
Не се знае
къде е погребан.
Но със сигурност
не в нашето гробище.
Най-добри
пожелания,
Библиотекарка :
Деспина Власи
Библиотекарка :
Деспина Власи
5 май 1853г.
Г-н Николо
Катранов, родом от България (както е
записано), син на *** (не се чете), на 24
години, несемеен, студент (както е
записано) днес престана да живее (т.е. починал)
в 2.30 ч. в нашата болница Фланджини-Пикеринг,
след дълго белодробно възпаление. Както
пътуващ чужденец, той е пребивавал в
споменатата болница от 23 януари 1853 г.,
за да се грижи за здравето си.
Доктор :
господин д-р
дала Бруна
Подпис :
Дионисио Сакромонако Ловердо, свещеник.
Дионисио Сакромонако Ловердо, свещеник.
(Архив на
Елинския институт във Венеция, II. Църква,
5. Граждански актове, рег. 30, номер 2, Сан
Джорджо де 'Гречи. Книга (регистър) на
починалите)
Снимки на "Гръцката болница" "Фланджини-Пикеринг" към църквата Св.Георги във Венеция където е починал Николай Катранов.
