Ето статията тук :
Владимир Влайков през 2007г.:
Ще има ли десницата евродепутат?
Всъщност аз бях поставен на това място в листата след тайно гласуване на Националния съвет на СДС, който не последва призива на Петър Стоянов да се гласува за Мартин Димитров - тогава отскоро член на СДС и "ново лице" и нов член на НИС от 6 февриуари ( избран с 57:31: 6 гласа).
Предисторията на това решение също е интересна.
Бях номиниран за кандидат в тези избори от СДС-Свищов, СДС-В.Търново и област Велико Търново, а в София от : СДС-Красно село, СДС-Слатина, СДС-Младост, СДС-Средец, СДС-Триадица, СДС-Изрев, СДС-Лозенец и проф. Д. Ненов персонално.
От своя страна, на 19 март внесох в Националния съвет на СДС писмено предложение водач на листата да бъде Филип Димитров.
На 20 март имаше заседание на НС, с гласуване на предложенията.
87 членове подкрепиха предложение Председателят на партията П. Стоянов да води листата, а 7 - в т.ч. и аз гласуваха водач да бъде Филип Димитров. Филип Димитров присъства, но не участва в това гласуване.
Освен това се реши, че не може и Стоянов и Филип Димитров да бъдат в листата.
Така Филип Димтров дори не стана втори в листата, а беше много грозно бламиран.
Това стана причина - разбира се не веднага, но след няколко месеца Филип Димитров да напусне политиката.
Той замина да преподава в САЩ. След това беше назначен за посланик на Европейския съюз в Грузия, а след изтичането на мандата му стана съдия в Конституционния съд.
Листата предложена от НИС на СДС и внесена за гласуване от Националния съвет се оглавяваше от Петър Стоянов.
След него имената бяха в следния ред : Мартин Димитров, Любов Панайотова, Лъчезар Тошев , Надежда Михайлова, П.Славов, Е. Кънев, Вълчо Чолаков, Христо Кирчев и др.
При гласуването аз получих 49 гласа, Мартин Димитров - 39, Христо Кирчев- 14, Любов Панайотова - 13 гласа, Надежда Михайлова - 11 гласа.
Надежда разбира се не прие да бъде на пето място в листата.
На следващите избори през 2009г. тя взе реванш, като стана водач на листата на "Синята Коалиция" и беше избрана за евродепутат.
Така аз спечелих второто място в листата, а Мартин стана трети.
Същата вечер, преди заседанието на парламентарната група на ОДС, Петър Стоянов "чел конско" на Йордан Бакалов за това, че съм бил подкрепен, така категорично.
Предисторията на това решение също е интересна.
Бях номиниран за кандидат в тези избори от СДС-Свищов, СДС-В.Търново и област Велико Търново, а в София от : СДС-Красно село, СДС-Слатина, СДС-Младост, СДС-Средец, СДС-Триадица, СДС-Изрев, СДС-Лозенец и проф. Д. Ненов персонално.
От своя страна, на 19 март внесох в Националния съвет на СДС писмено предложение водач на листата да бъде Филип Димитров.
На 20 март имаше заседание на НС, с гласуване на предложенията.
87 членове подкрепиха предложение Председателят на партията П. Стоянов да води листата, а 7 - в т.ч. и аз гласуваха водач да бъде Филип Димитров. Филип Димитров присъства, но не участва в това гласуване.
Освен това се реши, че не може и Стоянов и Филип Димитров да бъдат в листата.
Така Филип Димтров дори не стана втори в листата, а беше много грозно бламиран.
Това стана причина - разбира се не веднага, но след няколко месеца Филип Димитров да напусне политиката.
Той замина да преподава в САЩ. След това беше назначен за посланик на Европейския съюз в Грузия, а след изтичането на мандата му стана съдия в Конституционния съд.
Листата предложена от НИС на СДС и внесена за гласуване от Националния съвет се оглавяваше от Петър Стоянов.
След него имената бяха в следния ред : Мартин Димитров, Любов Панайотова, Лъчезар Тошев , Надежда Михайлова, П.Славов, Е. Кънев, Вълчо Чолаков, Христо Кирчев и др.
При гласуването аз получих 49 гласа, Мартин Димитров - 39, Христо Кирчев- 14, Любов Панайотова - 13 гласа, Надежда Михайлова - 11 гласа.
Надежда разбира се не прие да бъде на пето място в листата.
На следващите избори през 2009г. тя взе реванш, като стана водач на листата на "Синята Коалиция" и беше избрана за евродепутат.
Така аз спечелих второто място в листата, а Мартин стана трети.
Същата вечер, преди заседанието на парламентарната група на ОДС, Петър Стоянов "чел конско" на Йордан Бакалов за това, че съм бил подкрепен, така категорично.
Независимо от това, че бях на второ място в листата, от медийното време на кампанията, което се заплащаше и тогава, както е и сега , аз получих от СДС - 0 (нула) минути по телевизия и 2 пъти по 1 (една) минута по БНР.
На 21 март 2007 в СДС дойде г-жа Шейла Гън (Sheila Gunn) - консултант на британските консерватори по политическа и медийна комуникация.
Работила беше за Джон Мейджър (Лидер на консерваторите след Баронеса Тачър) и политически кореспондент на вестник Таймс. Темата на срещата беше :
"Комуникационен план и план на кампанията - оценка на състоянието”.
Нейното заключение след срещата беше, че от кандидатите в листата аз съм най-подходящ за представяне пред медиите (след моите 4 мандата в Народното събрание, това не беше изненадващо).
Но ... това не се вписваше в концепцията за "нови лица" на Петър Стоянов, поради което телевизионното време за мен в кампанията беше споменатите по-горе 0 (нула) минути. И 2 (две) минути по БНР.
Нейното идване беше нещо като подкрепа от британските консерватори за СДС, тъй като тогава Петър Стоянов беше решил да прави коалиция на европейско ниво с тях (Подписването на тяхната платформа"Движение за европейски реформи" Петър Стоянов извърши на 6 март- заедно с британските консерватори на Камерън - от Обединеното Кралство и тези на Тополанек - от Чехия), които бяха в процес на напускане на съюза си с ЕНП (което и стана скоро след това).
Аз се противопоставих на тези планове и пледирах за лоялност към ЕНП. СДС се раздели по този въпрос, но в крайна сметка надделя виждането за оставане в ЕНП.
ЕНП от своя страна заплаши СДС с изключване заради този "флирт".
На 8 март Председателството на групата на ЕНП предложи на Бюрото на ЕНП да изключи СДС.
Ние се хвърлихме да"спасяваме" СДС и успяхме. Този скандал имаше своята цена, изразена в отлив на гласове от синята листа.
Но още на 8 февруари Жозеф Дол - лидер на групата ЕНП-ЕД беше заявил, че ЕНП в България, това вече е ГЕРБ.
Това се беше случило, след като Петър Стоянов отказал среща с Дол, а ГЕРБ се срещнали с него.
Обяснението на Стоянов беше, че той е отказал срещата, защото се е срещнал с Дол в коридора преди това и поговорили малко там. Без коментар....
Не знам дали това беше причината, но Председателят на Групата на ЕНП в ПАСЕ , на когото бях Вицепрезидент по това време, подкрепи само мен, а не Стоянов със специално писмо.
СДС в крайна сметка остана в ЕНП, а не тръгна с консерваторите.
И досега смятам, че това сътресение и то в разгара на кампанията, беше вредно за СДС и се отрази на резултатите от изборите.
СДС тогава взе 4.73% (91 503 гласа), а ДСБ - 4.64% (83 944 гласа) и нито една от двете партии не спечели мандат.
Тежестта на мандата тогава беше 107 650 гласа.
На 8 март Председателството на групата на ЕНП предложи на Бюрото на ЕНП да изключи СДС.
Ние се хвърлихме да"спасяваме" СДС и успяхме. Този скандал имаше своята цена, изразена в отлив на гласове от синята листа.
Но още на 8 февруари Жозеф Дол - лидер на групата ЕНП-ЕД беше заявил, че ЕНП в България, това вече е ГЕРБ.
Това се беше случило, след като Петър Стоянов отказал среща с Дол, а ГЕРБ се срещнали с него.
Обяснението на Стоянов беше, че той е отказал срещата, защото се е срещнал с Дол в коридора преди това и поговорили малко там. Без коментар....
Не знам дали това беше причината, но Председателят на Групата на ЕНП в ПАСЕ , на когото бях Вицепрезидент по това време, подкрепи само мен, а не Стоянов със специално писмо.
СДС в крайна сметка остана в ЕНП, а не тръгна с консерваторите.
И досега смятам, че това сътресение и то в разгара на кампанията, беше вредно за СДС и се отрази на резултатите от изборите.
СДС тогава взе 4.73% (91 503 гласа), а ДСБ - 4.64% (83 944 гласа) и нито една от двете партии не спечели мандат.
Тежестта на мандата тогава беше 107 650 гласа.
Земеделците от Народен съюз съответно - 29 742 гласа, а ССД - 14 355.
ГЕРБ тогава получи 21.69% (419 301 гласа), а НДСВ 6.26% (120 945 гласа) . За сравнение БСП получи 21.41% (414 050 гласа), а ДПС - 20.26% (391 711 гласа), Атака 14.22% (120 945 гласа).
ГЕРБ тогава получи 21.69% (419 301 гласа), а НДСВ 6.26% (120 945 гласа) . За сравнение БСП получи 21.41% (414 050 гласа), а ДПС - 20.26% (391 711 гласа), Атака 14.22% (120 945 гласа).
Във Великотърновска област аз спечелих повече преференции от Петър Стоянов благодарение на вот в Свищов и във Велико Търново. Това беше и единствената област където Стоянов се класира втори по преференции.
СДС - Велико Търново издаде и специална брошура н моя подкрепа.
Но на тези избори, белязани от множество вътрешни раздори в десницата - разцепена между своите две - вече враждуващи части - СДС и ДСБ, не успя да има нито един евродепутат.
Тъй като подкрепата на Люк ван ден Бранде - тогава Председател на Групата на ЕНП в ПАСЕ, а после Президент на Комитета на Регионите на Европейския съюз беше важна за СДС, една от споменатите две минути по БНР, които получих в тази кампания, беше посветена на неговото писмо.
За коректност трябва да кажа, че писмото на Люк ван ден Бранде излезе и в два вестника, с читатели от кръга на тогавашната десница.
Ето какво написа той тогава :
Luc van den Brande
Chairman of the EPP/CD GroupParliamentary Assembly of the Council of Europe :
Latchezar is a model citizen!
Следва пълен превод на писмото на български език:
Люк ван ден Бранде-Президент на групата на Европейската Народна Партия в ПАСЕ :
Лъчезар е образец за гражданин!
 |
| Люк ван ден Бранде с Комисаря Хан |
Страсбург, 18 април 2007 г.
Голямо удоволствие беше за мен да познавам и да работя с Лъчезар Тошев тук в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и на равнище Европейска Народна Партия.
Най-ценното качество на Лъчезар е неговата човечност с присъщата му вяра в добротата на всяко човешко същество и неговата лична ангажираност да допринася за обществото, в което живее. Накратко, Лъчезар е образец за гражданин.
Лъчезар беше член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа повече от 13 години, обхващащи съзидателните години в живота на нашата организация.
През тези години Съветът се трансформира от улегнал и благопристоен джентълменски клуб в организация, която за малко повече от 10 години, увеличи повече от двойно своя размер и бе длъжна да намери нови визионерски подходи към изцяло новите реалности.
Приносът на Лъчезар и неговите колеги в нашата работа през тези години е неоценим.
Във времето си в Асамблеята, Лъчезар представи голям брой доклади по широк кръг от въпроси.
В техния списък са теми като
Парламентарният контрол над международните организации,
Международното сътрудничество в средиземноморския и черноморския басейн,
важното становище от 1995 г. по кандидатурата на Латвия за член на Съвета на Европа,
Биотероризмът,
Унгарският закон за преференциално третиране на етническите унгарци,
Пактът за стабилност в Югоизточна Европа,
голям брой екологични доклади и още много.
Голямото наследство, оставено от Лъчезар на Асамблеята е докладът за
Международно осъждане на тоталитарния комунизъм,
една идея, приета на дневен ред и от нашите колеги в Европейския парламент.
В края на 2005 г., с дълбоко съжаление научих, че Лъчезар напуска парламентарната Асамблея.
Човек с неговия калибър и рядката комбинация от личностни качества и политическа мотивираност не се среща често и както е казал един по-мъдър от мен човек - политикът гледа към следващите избори, а държавникът към следващото поколениe.
Ако хората в България изберат Лъчезар Тошев в Европейския парламент на 20 май 2007 г. те ще са взели мъдрото решение да препотвърдят европейски мандат на един наистина голям държавник.
Съжалявам, че Лъчезар напусна Асамблеята, но знам, че полученият опит ще му послужи добре в бъдеща и равностойно предизвикателна роля.
През 2006 г. Президентът на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, удостои Лъчезар Тошев с почетно членство в Асамблеята и Медал за заслуги.
По онова време Лъчезар беше вторият български гражданин почетен така.
За мен беше и ще бъде отново изключително голяма чест да работя с моя приятел и колега Лъчезар Тошев.
Люк ван ден Бранде
Президент
Като признание за служене на европейската кауза
Лъчезар Тошев се обявява за почетно асоцииран член на
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и
ще се ползва с прерогативите, определени с решението
от 13 януари 1988 г.
Страсбург – 23.01.2006 г.
