Химнът на Втората френска империя на Наполеон III :
"ТРЪГВАЙКИ ЗА СИРИЯ..."
Partant pour la Syrie
https://www.youtube.com/watch?v=AW9tHPnhNSIPartant pour la Syrie
https://www.youtube.com/watch?v=T7pX4iMp7ZQ |
| Авторката : Хортензия де Боарне |
Химнът на Втората Империя е композиран от майката на император Наполеон III, Хортензия де Боарне - съпруга на брата на великия му чичо Наполеон I.
Съавтор на химна е Александър де Лаборд.
- Partant pour la Syrie
- Partant pour la Syrie,
- Le jeune et beau Dunois,
- Venait prier Marie
- De bénir ses exploits :
- Faites, Reine immortelle,
- Lui dit-il en partant,
- Que j'aime la plus belle
- Et sois le plus vaillant.
- Il trace sur la pierre
- Le serment de l'honneur,
- Et va suivre à la guerre
- Le Comte son seigneur ;
- Au noble vœu fidèle,
- Il dit en combattant :
- Amour à la plus belle,
- Honneur au plus vaillant.
- On lui doit la Victoire.
- Vraiment, dit le seigneur ;
- Puisque tu fais ma gloire
- Je ferai ton bonheur.
- Going to Syria
- Going to Syria,
- the young and handsome Dunois
- went to ask the Virgin Mary,
- his heroic deeds to bless,
- Make it so, immortal Queen
- He said on his leaving,
- That I love the most beautiful woman
- And be the bravest
- That I love the most beautiful woman
- And be the bravest
- He writes on stone
- The oath of honor
- And follows into war
- The Еarl, his lord.
- The noble desire faithfulness
- He said to his fighter:
- Love to the most beautiful woman
- Honor to the brave
- Love to the most beautiful woman
- Honor to the brave
- We owe you the victory
- Verily! says the lord,
- Since you have established my glory,
- I will make you happy!
 |
| Пристигането на френските войски на Наполеон III в Бейрут, през 1860г. |
Първата умиротворителна акция в света
През 1860г. Франция изпраща 12 000 войници да умиротворят друзко-християнският (маронитски) конфликт по тези места в Отоманската империя.
Този конфликт е бил свързан с масови кланета на територията на днешен Ливан и Сирия, като особено жестоко е било това в Дамаск.
Акцията е извършена със съгласието на Османската империя и имала международна подкрепа.
След налагането на мира Великобритания изисква, в района да се възстанови суверинитета на правителството в Истанбул.
Това е първата умиротворителна военна операция в света!
Причините за Кримската война
Кримската война (1853-1856 г.) е предизвикана от Русия.
Парадоксално, но тази война избухва поради спор за доминиране в Светите земи и Йерусалим.
Новият император на французите Наполеон III искал от Османската империя да признае неговото влияние в тези тогава османски територии, които са святи за християните (но също за мюсюлмани и юдеи).
Същото искала от Османската империя и Русия, начело на която тогава е император Николай I.
Руските църковни искания са били удовлетворени от Османската империя, но конфликтът се разразил.
Следователно религиозните аргументи на император Николай I са били само претекст.
За да окаже натиск върху султана, Русия окупира Влашко и Молдова, като заявява, че те ще останат окупари като залог до удовлетворяване на всички руските искания.
45-хилядна руска армия навлязла в Добруджа и обсадила Силистра.
Руският флот атакувал и разгромил една турска армада в Черно море, пуснала котва в пристанището на Синоп.
В отговор Обединеното кралство и Френската империя дали ултиматум на Русия да се изтегли от окупираните територии.
Австрийската империя се присъединила към ултиматума.
Русия се изтеглила от тези територии през 1854 г.
Тъй като основният въпрос не е бил решен в нейна полза, конфликтът продължил.
През есента на тази година съюзническите сили на Великобритания, Франция и Османската империя, подкрепени от военни части на Кралство Сардиния и германското графство Насау, както и от няколко хиляди швейцарци, дебаркирали в Крим.
След едногодишна обсада те превзели важното пристанище Севастопол.
Военни действия се провеждали и в други райони.
Цар Николай I починал през 1855 г. и на престола встъпил неговият син Александър II, който започва преговори за мир със съюзниците.
Те завършват с подписване в Париж през 1856 г. на мирен договор. Договорът с победената Русия бил много тежък.
Тя загубила правото да има военен флот в Черно море, проливите били забранени за руски военни кораби и пр.
Но с подписването на Парижкия мирен договор през 1856г. цар Александър II се помирил с Европа. Неговата политика от там нататък следвала концепцията за общо решение на проблемите от Великите сили, а не едностранни руски действия.