 |
| Иван Цанков |
Из спомените на ИВАН ЦАНКОВ - Член на Тулчанския революционен комитет и участник в четата на Панайот Хитов и във Втора българска легия, за срещата му с Георги Раковски.
Откъс от книгата на Иван Цанков
"Спомени от миналото",
София, 1917 г.
(...)
Влязох
при него в стаята, в която той си почиваше върху едно английско канапе,
и ме покани да седна.
Като му обясних за целта на посещението ми, той
ме изслуша видимо много спокоен. Тъкмо тогава той пишеше "Червена града
Русчука" и "Българските хайдути".
Преди да взема последно сбогом от
него, той се понамести върху своя английски диван седишком, взема
позиция, сбръчка си малко челото и гледайки ме направо в очите с
устремителен поглед, започна със своя приятен, много тих и увлекателен
глас:
"Ей, добри ми Иванчо и мил съотечественико, ти ще заминеш и няма
вече да се видим, защото аз предчувствувам, че скоро ще настъпи краят на
моя многострадален и измъчен живот ( като казваше тези последните думи,
гласът му малко попресекна, очите му се понасълзиха и лицете му бе
много затъжено).
Когато се завърнеш в свободна България, когато с божата
воля настъпи най-щастливият момент да избира народът свой княз, да
кажеш на нашите българи да не посмеят да изберат който и да бил българин
за свой княз, нито някой от съседните нам свободни малки християнски
държави.
Гледайте той да произхожда от велик род и да има родствени
връзки с държавни короновани глави, но в никакъв случай да не избирате
който и да бил руски княз, защото тогава ще настъпи краят на България (
последното бе изказано доста натъртено).
 |
| Георги Раковски (вляво на снимката) със Стефан Чаушев, 1861г. |