Забравеният светец от Нове (Свищов)

Св. Лупус – забравеният светец от Нове (Свищов)

Малко от жителите на Свищов днес знаят за хората живели преди тях по тези места, за техните съдби, стремежи и исторически борби. Разбира се всички са чували за римския град Нове – седалище на I-ви италийски легион, споменат дори и в Деянията на Св. Апостоли- в книгите на Новия завет (Деяния 10:1).

С това горе-долу се изчерпват познанията на повечето от днешните обитатели на тези земи.

А какви са били хората, които преди две хилядолетия са стъпвали по същите камъни, по които днес стъпват свищовлиите ?

Българската православна църква е записала в своя календар датата на която чества паметта на Св. Мъченик Луп – 23 август, без да е положила труд да проучи неговото житие. Просто се повтаря текст взет от руския православен светител Димитрий Ростовски. Но както е известно руските църковни текстове най-често преповтарят гръцки или български протографи.

Кой всъщност е Св. Лупус ?

И това е разбираемо, тъй като в житието на Св. Димитър, се посочва, че неговият слуга Св. Лупус е арестуван заедно с него и става свидетел на мъченическата смърт на господаря си. 

 

Прибира дрехата (по-точно дяконския му орар) и пръстена, напоени с мъченическата му кръв и с тях извършва много чудеса и изцеления на страдащи от различни болести и недъзи. 

За проповядването на християнството е посечен по заповед на император Максимиан.

Част от Банското крило на Зографския манастир, Св. Гора - Атон. На синия фон горе, до Св.Димитър е изобразен Св.Луп

Християните погребали Св. Лупус с подобаващи почести, а от гроба му се подавало изцеление на всички недъзи и болести.

Според някои сведения ( Farlati, D. Illyrici sacri. Ecclesia Diocletana, 7, Venetiis 1817, p. 484-485.) в гр.Сирмиум – днес Сремска Митровица е светителствал като епископ мъченикът Луп.

Доказателства за това привежда известният агиограф Д. Пейпърброк.

Тази “алтернативна” история на Св. Лупус и особено посочването на обстоятелството за орара на Св. Димитър водещо към извод, е той е бил дякон в църквата, могат да са интересни за църковните историци. 

( Повече за историята на Св.Димитър и Св.Лупус  може да се прочете тук :
 Св. Димитър Солунски или Сирмиумски (Сремски) Чудотворец и неговият слуга св. Луп от Нове (Свищов)

Венцислав Каравълчев

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,22967/view,article/)

Св. Лупус и Нове

Но особено интересно за жителите на Свищов е едно ранно свидетелство от Теофилакт Симоката, живял в първата половина на 7 век и написал своя “История” ( Световна история) в която описва и делата на император Маврикий.

 В случая от интерес е да приведем тук един цитат публикуван в Гръцките Извори за българската история – 2 (стр. 330-335), в която се говори за поход по южния бряг на Дунава на брата на императора - стратега Петър през лятото на 594г.

“На втория ден дошъл при града Ятрус и след като преминал покрай крепостта Латаркий, разположил се на стан в Нове. Местните жители, когато чули, че стратегът ще дойде, излезли от града и му устроили много тържествено посрещане. 

Те помолили Петър да отпразнува с тях празника на мъченика Лупус, защото в този ден било навечерието на празника на мъченика Лупус. Обаче стратегът казал, че не можел да прекара деня на това място, понеже било неоходимо да отпътува.

 Но гражданите като все повече настоявали и го молели, накарали стратега да вземе участие в празненството. 

След като престоял два дни в града, Петър потеглил оттам и установил лагера си при Теодоропол, а рано сутринта дошъл в така наречената Курсиска (Секуриска?). На третия ден устроил стана си в Асимунт”. (На устието на р.Осъм – бел. ред).

Друг хронист – Теофан Изповедник цитиран в пак в Гръцките извори за българската история (стр. 249-250) описва същата история, но без да споменава Св. Лупус :

“А императорът, като чул, че славянските племена се отправят към Коонстантинопол, му пискал писмо пълно с обиди и оскръбления. Петър като се насилил , пристигнал в Нове. Личните войни на града, заедно с епископа посрещнали стратега. Като ги видял, стратегът, удивен от въоръжението им и тяхната мъжественост, заповядал да напуснат крепостта и да се присъединят към ромейското множество. Но войниците, на които бела поверена ораната на града, не склонили да направят това. Разгневен стратегът изпратил Генцон с множество войници. А онези, като се научили, избягали в църквата и затваряйки вратите и, заседнали вътре. 

Генцон от почит към храма останал в бездействие, но Петър ядосан уволнил Генцон от началството на войската и изпратил скрибона да му доведе по позорен начин епископа. 
Жителите на града се събрали вкупом и по позорен начин изгонили скрибона от града. И затваряйки вратите приветствали император Маврикий, а стратега обсипали с ругатни. 

 Така позорно се оттеглил от там Петър. Той изпратил напред хиляда съгледвачи, които се натъкнали на българи , хиляда на брой. Българите уповавайки се мира, който хагана сключил се движели безгрижно. Обаче ромеите се втурнали срещу българите. Българите изпратили седем души, като ги увещавали да не нарушават мира. Ония които били изпратени напред, като чули това го съобщили на стратега. 

А стратегът казал : “Дори и императъторът да пристигне, не ще ги пощадя.” След като се завързало ражение, ромеите били разбити. Но българите не ги преследвали, за дап не би като победят да се изложат на опасност. А стратегът бичувал жестоко таксихиарха на изпратените напред войници. “

Останките от огромната трикорабна епископска базилика в римския град Нове, до Свищов. Вероятно именно в нея, а не в другата базиликата до римската вила извън стените са се покояли мощите на Св. Лупус

Нове при Свищов или Нове при Чезава, близо до Голубац в днешна северна Сърбия

Тъй като Нове при Свищов не е единственият римски град на Дунава с това име, редакторите “Roman Martilogy” (последно променяня през 2001 и 2004г.) на жития на светиите поставят под въпрос къде точно са се сътояли описаните събития.

Те наричат мястото Нови, вместо Нове и посочват големия римски кастел Нове до сегашния град Чезава в северна Сърбия.

Полемизирайки с тях, Джон Дилън посочва, че най-вероятно мъченичеството на Св. Лупус да е станало в Нове (Дн. Свищов) във или до града намиращ се в Долна Мизия, още повече като се има предвид описаното в изворите “Голямо Преследване на християните” в Дуросторум – дн. Силистра. 

Византийският Синаксар посочва датата на мъченическата смърт на Св. Лупус – 23 август, която е приета и от останалите християнски църкви в т.ч. в споменатата Римска Мартирология.

Към тези аргументи можем да добавим и някои георафски съображения.

Ако проследим събитията от похода на стратега Петър, те показват маршрута по който се е двиила неовата армия. Неговият маршрут включва следните пунктове : Константинопол – Дризипера – Одесос (дн.Варна) – Марцианопол – Залпада – Акве – Скопис – Пистос – Залпада – Ятрус – Латаркий – Ятрус – Нове – Теодоропол – Асимунт.  

При скорост на армейския обоза по това време - 3 км/ч, на пехотата - 5 км/ч, а на конницата в поход - 7 км/ч, тази армия не може от Ятрус - на устието на р.Янтра, да измине за два дни няколко стотин километра и да се озове в другия Нове при днешния град Чезава.

Съвсем очевидно е, че този поход се е провеждал в Долна Мизия, а не в Горна Мизия, където се е намирал другият град Нове при дн. Чезава.

Лупус не е Вулфила

В някои публикации, авторите се изкушават от съответствието на имената (Лупус на латински и Вулф на немски означава вълк) и идентифицират Св.Лупус с просветилтеля на ост-готите Вулфила, обявяван за създател на т.нар. сребърна библия..

Само че те забравят, че Източната Римска Империя не е светска, а християнска държава.

Дори императорът има дяконски статут в църквата по право.

Няма как в тази държава да се чества официално един еретик изповядващ Арианската ерес, заклейчмеина още на Първия Вселенски Събор. Ощи повее пред брата ана имератора, както това е станало в Нове.

Иконография

Св. Лупус е изобразен на фрески от 14 век (1312 и 1321/1322г.) посветени на мъченичеството на Св. Димитър. 

Църква Св.Богородица в Грачаница, в Косово:


http://tinyurl.com/383dspm

Детайл – Св.Лупус
http://tinyurl.com/ztyrcso

В менологията от Солун ( 1322 – 1340г.)
(Oxford, Bodleian Library, MS Gr. th. f. 1, fol. 52v): 
http://image.ox.ac.uk/images/bodleian/msgrthf1/52v.jpg

На фреска от около 1330г. В църквата Св.Спас в Кучевище (Чучер Сандево) в Република Македония

http://tinyurl.com/zsjktcd


Фреска в  църквата Възнесение в манастира Високи Дечани до Печ, Косово

http://tinyurl.com/3y9wowj

И в по-нова фреска от 1545-1546г. От Теофан Стрелицас – Батас, (Теофан Критски) Св.Гора -Атон, манастир Ставроникита
http://www.pravoslavie.ru/sas/image/100856/85668.b.jpg?0.6645478308462354