XVII Конгрес на ЕНП в Рим през 2006г. – когато поисках земята да се разтвори и да ме погълне.



Поглед към Ватикана от хълма Монте Марио

На 30 и 31 март 2006г. в Рим се състоя XVII Конгрес на ЕНП, който прие историческият документ „Съюз на ценностите“, който стана основната платформа на ЕНП. Той се проведе в юбилейната година за ЕНП, когато партията навърши 30 години от създаването си.

Конгресът избра и ново ръководство на ЕНП.

До тогава СДС имаше вицепрезидент на партията – една твърде престижна позиция, която беше непостижима мечта за много от партиите-членки.

Това беше Надежда Михайлова.

Начело на СДС тогава беше бившият Президент Петър Стоянов. В ЕНП тогава членуваше не само СДС, но и Демократическата партия, земеделците на г-жа Мозер. Определен статут имаше и партията на г-жа Мария Капон.

СДС имаше квота от делегати за този конгрес с право на глас.

 Мисля, че 5 гласа. За Конгреса на ЕНП замина Петър Стоянов с делегация само от 3 души.

Аз не бях между тях. Впрочем никога не съм бил включван в партийната делегация на СДС за тези конгреси. Не намираха за нужно да ме включват, въпреки, че в случая сам си поемах разноските по участието.

Но аз присъствах на конгресите на ЕНП като Вицепрезидент на Групата на ЕНП в ПАСЕ. За първи път бях на конгреса на ЕНПв Тулуза през 1997г. но в лично качество, когато ЕНП се обедини с Европейския Съюз на Християн-демократите и стана значима сила на европейската политическа сцена.

СДС беше приета в ЕНП на следващата (1998) година.

 Тъй като през 2006г. вече не бях член на ПАСЕ, нито депутат, Групата на ЕНП ме включи като гост на Конгреса и получих съответната акредитация и покана. Но в това ми качество групата не ми покриваше разходите по участието.

Това не ме накара да се откажа.

Намерих си евтин самолетен билет до Рим, а с помощта на католическата църква успях да намеря и евтин хотел в близост до църквата Санта Мария Маджоре.

Той се стопанисваше от един женски католически орден.

Беше много добър, чист.

Осигуриха ми постна закуска, тъй като тогава бяхме влезли във Великия пост.

Но неудобството му беше, че трябваше да се прибирам не по-късно от 22 часа, когато се затваряха вратите.

Преди да замина на конгреса, станах свидетел на една доста срамна за СДС сцена, когато партията отказа да номинира Надежда Михайлова за нов мандат като Вицепрезидент на ЕНП, а това направи г-жа Мозер от името на земеделската партия БЗНС-НС.

На 27 март от мобилния телефон на Международния секретар на СДС Антоанета Христова ми позвъни Николай Младенов.

Разбрах, че той е в компанията на Илия Лазаров, тогава Главен секретар на СДС.

 Николай ме попита дали мога конфиденциално да направя така, че Надежда да не бъде избрана, а също и да лобирам да се гласува срещу Алойз Петерле от Словения, тъй като има още една кандидатка от тази страна.

Ако тя влезе , по принципа за баланс между половете, това би било аргумент да не се гласува за Надежда.

Попитах – ако СДС е против Надежда, издига ли свой кандидат?
Не! – отговори Николай.  Ами тогава какво искат? И аз това им казвам – отговори Николай.

Що се отнася до Петерле - продължих аз, той ми е приятел, активно защитава християнските ценности и не мога да се включа в никаква акция срещу него.

СДС досега не се е обръщало към мен.

А и аз не съм от делегатите с право на глас на партията, тъй като не съм включен в делегацията на СДС за Рим.

И им кажи още, че няма нищо тайно, което да не се разкрие. 

Два дни по-късно, на летището в София, всички се оказахме в залата за качване на самолета.

Този ден, малко преди излитането бяхме свидетели на частично но ясно слънчево затъмнение, когато част от слънчевия диск беше закрит.

Накъде пътуваш, ме питаха колегите на летището?
Всички пътища водят към Рим - отговарях аз.

Като изключим Венци Върбанов, от делегацията на г-жа Мозер, другите не говореха с мен.
Вероятно си мислеха, че щом не съм с тях, вероятно съм с някой от другите делегации. Но така и не ме попитаха.

В Рим пристигнахме на летището, където от посолството дойдоха с кола да вземат Петър Стоянов и неговата делегация. Не ме поканиха да отида до града с тях.  Аз без проблеми слязох до града с влака.

Намерих лесно църковния хотел „Джусти“ и се настаних.

На другия ден отидох на пиаца Барберини, откъдето имаше микробус за делегатите до известната Вила Миани на хълма Монте Марио), където се провеждаше конгреса  (не далеч от Академията на Борис Христов).

Вилфрид Мартенс открива Конгреса на ЕНП в Рим

Оказа се, че в БЗНС-НС също има търкания. Румен Йончев се беше дистанцирал от г-жа Мозер, при която стоеше Венцислав Върбанов. по-късно той се придвижи към БСП и като техен партньор, беше избран за депутат с листатата на лявата коалиция.

Започналите консултации за избор на ново ръководство бяха  голяма изненада за останалите членове на ЕНП.

Петър Стоянов открито обясняваше в кулоарите, защо не трябва да се избира Надежда - за да не създавал втори център в СДС.

А тя беше от неговата партия, която не издигаше друг кандидат...

Г-жа Мозер издигаше нейната кандидатура, без Надежда да е от същата партия.
Очевидно, така тя отговаряше на СДС, който не я подкрепи при конфликтите в БЗНС, а също показваше характер и независимост.

 Може да се приеме, че и това беше в контекста на опит за създаване на нова парламентарна група, към която се опитваха да привлекат и Надежда.

Надежда също не ми говореше.

По принципа, че щом не съм дошъл с нея, значи съм „доведен“ от Стоянов…

Мария Капон също се включи в кампанията срещу избирането на Надежда, като с това подкрепи еднаквата, но не обща позиция и на Стоянов и на Костов.

Праматарски и Надежда гласуваха за приемането на ДСБ в ЕНП.

На работното заседание на ЕНП в Истанбул в края на предната година - на 1 декември 2005г. (WG 3) от СДС присъствахме Филип Димтров и аз и подкрепихме приемането на ДСБ в ЕНП.

От тях не получихме никаква благодарност. Дори ни оплюха пред българските медии. На това заседание остро срещу ДСБ се обявиха  представители от скандинавските партии.

Речта на Петър Стоянов на Конгреса

Въпреки, че Надежда гласува  за приемането на ДСБ в ЕНП, те бяха против преизбирането и, вероятно защото хранеха илюзии, че ще могат да издигнат свой кандидат на следващия изборен конгрес на ЕНП.

 Костов от своя страна си тръгна демонстративно преди речта на Стоянов.  



Легендарни фигури от ЕНП, участници на конгреса в Рим. Лео Тиндеманс, Жак Сантер, Рене ван дер Линден.Отзад вдясно подпрял се на ръцете си - Люк ван ден Бранде.

- Г-н Тошев, кажете ни какво става - питаха делегати на конгреса от други страни, като виждаха какво става в българското им политическо семейство?

- Не бих искал да отговарям на този въпрос. Моля ви не ме питайте - казвах им в отговор аз.

 И всичко това ставаше в контекста на приемането на програмния документ „Съюз на ценности“. В този момент предпочитах земята да се разтвори и да ме погълне.



Юнкер и Сантер

Грешката на Надежда беше, че не успя да получи подкрепа от германските делегати, които бяха много голяма група. Освен това тя нямаше нови идеи, които да предложи на делегатите.

Така СДС загуби тази ключова позиция в ЕНП.
На летището при връщането на другия ден накрая Константин Димитров от ДСБ не издържа и дойде при мен.

-Ти всъщност като какъв присъстваше на Конгреса - попита той?

- Ами като гост на ЕНП – отговорих аз.

След това продължих разговора с проф. Пьотеринг, който също чакаше своя полет на летището.