Наскоро, при представянето на мемоарната си книга, Иван Костов заяви - за изненада на много хора, че като голяма своя грешка отчита, че не е извършена лустрация в България, по времето когато това можеше да стане.
В 38-мото Народно събрание ОДС разполагаше със
137 народни представители от общо 240, от които 125 бяха на СДС.
Внесен в парламентарният съюз на ОДС беше
проект на Марио Тагарински за лустрация в държавната администрация срещу който
се обяви и Президентът Стоянов и Премиерът Иван Костов.
Имаше и проект за лустрация и на ПГ на Народен съюз - БЗНС-ДП.
Единствената успешна лустрация беше т.нар. "Закон Панев", като не се броят краткосрочните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на 41-вото Народното събрание, които се приложиха по отношение на ръководни постове на НС, в комисиите и членуването в постоянните парламентарни делегации, но ... след това бяха отменени от Конституционния съд.
Може би Костов не искаше да настройва значителни групи срещу своето управление - още в началото, но лустрацията всъщност не е репресия, а само временно отстраняване на лица от ръководни постове, за които се смята, че няма да подкрепят или дори биха могли да саботират реформите.
Вацлав Хавел по повод лустрацията в Чехия заяви, че предпочита временна неопитност пред постоянен саботаж.
Всъщност
лустрацията не е съд или раздаване на справедливост, а подкрепа за реформите.
Това тогава явно
не беше разбрано от Костов.
Неговото днешно “прозрение“ до което е стигнал, идва твърде късно.
И за него и за цялото общество.
През
2009г. за съжаление Костов все още беше на старото си мнение.
Ето защо, в малката парламентарна група на Синята Коалиция тогава имаше разнобой на мнения, точно по този въпрос.
Това разбира се, не биваше правено достояние на сините избиратели.
Ето защо, в малката парламентарна група на Синята Коалиция тогава имаше разнобой на мнения, точно по този въпрос.
Това разбира се, не биваше правено достояние на сините избиратели.
Мога да
припомня например съвместно внесеният вот на недоверие срещу правителството „Борисов
1“, в който заедно с подписите на Станишев и Доган се появиха и подписи на „сини“
депутати.
В този вот аз не взех участие нито с подпис нито с гласуване.
В 39-тото
Народно събрание също имаше подобен флирт с цел свалянето на правителството на
Симеон Сакскобургготски.
Тогава - още щом научих, се обадих на Надежда Михайлова, която беше
председател на СДС.
Тя „долетя“ в парламента и измъкна от „преговорите“ Валентин
Василев - тогава неин заместник в групата.
Прегръдката с БСП, около едно "експертно" правителство, не се състоя.
Но за това мога да
разкажа друг път.
Тук бих
искал да спомена един случай от 41-вото Народно събрание.
Ставаше дума за внесеният на 15 септември 2009г. от мен - и по моя покана подписан също и от Мартин Димитров, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Той предвиждаше въвеждане в учебните програми на информация за престъпленията на комунистическите режими, така като това е направено за национал-социалистическите.
Също така преглед на историята, така че тя да бъде актуализирана и коригирана където е нужно.
На трето място предлагахме въвеждане на задължителен предмет „Религии“ и задължително – избираем „Вероучение“. ( Пълният текст вижте по-долу.)
Този законопроект влезе за разглеждане в пленарната зала на 29 октомври 2009г.
Ставаше дума за внесеният на 15 септември 2009г. от мен - и по моя покана подписан също и от Мартин Димитров, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Той предвиждаше въвеждане в учебните програми на информация за престъпленията на комунистическите режими, така като това е направено за национал-социалистическите.
Също така преглед на историята, така че тя да бъде актуализирана и коригирана където е нужно.
На трето място предлагахме въвеждане на задължителен предмет „Религии“ и задължително – избираем „Вероучение“. ( Пълният текст вижте по-долу.)
Този законопроект влезе за разглеждане в пленарната зала на 29 октомври 2009г.
На 27
октомври 2009г. от 17 ч. на редовно заседание на парламентарната група, по повод влизането на законопроекта в дневния ред на пленарното заседание, ми беше
устроен „другарски съд“ за него и беше поискано от мен да го
оттегля.
Костов седеше
надуто в края на масата около която заседавахме, заобиколен от депутатите – членове на
ДСБ.
Аз отказах да оттегля законопроекта.
Аз отказах да оттегля законопроекта.
Асен Агов
се обърна към мен и каза :
-
Но ти ни извиваш ръцете.
(Той не уточни защо им „извивам ръцете“, но може би се беше
раздразнил от предложението ми за въвеждане на предмет „Вероучение“ макар и
като избираем.)
Аз
отговорих, че техните избиратели също очакват депутатите им да защитават такива законопроекти и биха били
шокирани да видят настоящата им позиция.
Веселин Методиев пък дори заяви,че ще си помислят дали да подкрепят избора на Мартин Димитров на председател на СДС, ако той не оттегли законопроекта.
( Публична тайна е, че ДСБ се намесваше – при това не много дискретно - и в изборите и във вземането на решения в СДС. )
Мартин Димитров нищо не каза, но не се яви на гласуването, както ще се види по-долу.
Веселин Методиев пък дори заяви,че ще си помислят дали да подкрепят избора на Мартин Димитров на председател на СДС, ако той не оттегли законопроекта.
( Публична тайна е, че ДСБ се намесваше – при това не много дискретно - и в изборите и във вземането на решения в СДС. )
Мартин Димитров нищо не каза, но не се яви на гласуването, както ще се види по-долу.
Йордан
Бакалов също поиска да оттегля законопроекта, вероятно защото бяха съгласували с
него преди заседанието на групата обща позиция - да ми окажат натиск от всички страни.
Аз отново
отказах.
- Той е
невменяем по тази тема – заключи депутатът от СДС Михаил Михайлов.
И добави :
- Няма да го оттегли!
- Да! – казах аз ,
Няма да го оттегля!
Такива бяха тогава взаимоотношенията в малката група на Синята коалиция.
- Няма да го оттегли!
- Да! – казах аз ,
Няма да го оттегля!
Такива бяха тогава взаимоотношенията в малката група на Синята коалиция.
Ето как се развиха дебатите по този
законопроект в пленарната зала:
В защита
на законопроекта от ПГ на Синята коалиция говорих само аз.
Мартин
Димитров, който формално беше съвносител не се яви в залата нито за дебатите, нито за
гласуването.
Йордан Бакалов обаче гласува – „за“.
"За" законопроекта гласуваха
9 депутати
(Само 5 от Синята коалиция, 1-от ГЕРБ, 1-от Атака и 2 от РЗС),
(Само 5 от Синята коалиция, 1-от ГЕРБ, 1-от Атака и 2 от РЗС),
"Против" бяха
20 (11 от ГЕРБ, 8 от КБ, 1 –от Атака),
а 80 (64
от ГЕРБ, 1-от КБ, 6 от ДПС, 9 от Атака) се въздържаха.
Гласували
–„За” са :
Димитър
Чукарски, от РЗС
Евгени
Стоев от ГЕРБ
Иван Иванов, от СК(ДСБ)
Цветан Цветанов, от РЗС
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 29 октомври 2009 г.
Открито в 9,02 ч.
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/627
Гласуване по парламентарни групи
Поименно гласуване
https://www.parliament.bg/pub/StenD/gv291009.pdf
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Постъпил е доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, с който ще ни запознае господин Огнян Стоичков – председател на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за народната просвета, № 954-01-18,
внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Мартин Димитров
Димитров на 15 септември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Във връзка със законопроекта в комисията са постъпили следните становища: от Министерството на образованието, младежта и науката, от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, от Светия Синод на Българската православна църква, от Сдружението на преподавателите по история и от отдел „Европейско право” при Народното събрание.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието, младежта и науката госпожа Светлана Ломева.
От страна на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Лъчезар Тошев.
Основните елементи в законопроекта са:
На първо място, да се преразгледат и коригират учебниците по българска история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическия режим у нас и по света по същия начин, по който са информирани за националсоциалистическите престъпления. Трябва категорично да се знае какви престъпления срещу човечеството са извършени от тези режими.
На второ място, в учебната програма да се включат елементи от Програмата за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
На трето място, да се въведе задължително изучаване на религия. Дадена е дефиниция за учебния предмет „Религия” като обзор на основните религии в света. Целта е по-доброто познаване на културните различия между народите.
На четвърто място, да се въведе задължителноизбираем предмет „Вероучение” като светски, даващ познание за вярата.
Въвеждането на тези допълнителни предмети – „Религия” като задължителен и „Вероучение” като задължителноизбираем, според вносителите ще допринесе за създаване на трайни ценности в младото поколение. Предлаганите промени кореспондират със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Госпожа Светлана Ломева изложи подробно становището на Министерството на образованието, младежта и науката, спирайки се поотделно на всеки параграф от законопроекта.
Тя изтъкна, че нормативната уредба на предучилищното възпитание и училищното образование се нуждае от по-задълбочени и цялостни промени и екип от експерти работи върху нов закон за образованието.
В края на своето изложение потвърди становището на министерството, че за да бъдат обществено приемливи, аргументирани и устойчиви във времето, всички конкретни изменения в учебното съдържание, в учебните планове и програми следва да се извършват след провеждането на активна обществена дискусия с всички участници в образователната система: ученици, учители, родители, представители на академичната общност и неправителствени организации.
В дискусията взеха участие народните представители – членове на комисията. Народният представител Веселин Методиев гласува „въздържал се”, като заяви, че въпросът с изучаването на репресиите в тоталитарната държава през ХХ век е много сериозен и усилието следва да се направи от българската историческа гилдия, но не със силата на закон. Относно въвеждането на задължителен предмет „Вероучение” той изтъкна, че въпросът е фундаментален и не следва да се решава чрез закон, както и че училището не е институцията, която трябва да се натовари с проблема за вярата.
Народният представител Ивелин Николов, след като изложи аргументите си против законопроекта, заяви, че представителите на Парламентарната група на Коалиция за България няма да го подкрепят и призова за повече експертност в законотворчеството.
Народният представител Лютви Местан заяви, че се нуждае от по-категорично и конкретно становище на министъра на образованието, младежта и науката и гласува „въздържал се”.
Професор Станилов в своето изказване заяви, че съдържанието на учебниците не може да се регламентира със закон, а се определя от държавните образователни изисквания за учебно съдържание.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: без ”за”, „против” – 4, „въздържали се” – 16, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров на 15 септември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
С мое разпореждане от 18 септември 2009 г. допълнително законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
От името на вносителите господин Тошев има възможност да защити законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Почитаеми народни представители! Законопроектът, който внасяме с моя колега Мартин Димитров, според нас е от голямо обществено значение. Както в комисията, така и тук бих започнал с цитати от Доклада за младежта, внесен през м. октомври м.г. от министър-председателя в Народното събрание.
Там има изключително смущаващи текстове, като например:
В друг текст се казва, че Агенция „Медиана” регистрира много ниска степен на доверие и респект по отношение на правораздавателната система.
Над половината от младежите живеят с усещането, че след престъплението не следва наказание – както непосредствено, така и в перспектива.
Така отпадат обществено утвърдените задръжки за прекрачване на закона – убеждението, че в крайна сметка идва възмездието.
Има още редица много смущаващи текстове в този доклад. Ние всъщност за първи път се обръщаме към него – да дебатираме дали тези въпроси са важни или не, защото става въпрос за нашите деца, не за някакви чужди, за поколението, което идва след нас, за бъдещето на нашето общество. Това е нашата собствена държава.
Предложението, което внасяме заедно с Мартин Димитров, има три аспекта - да се въведе в изучаване в гимназиалния курс за трите предложения:
Третият въпрос, по който имаше редица дебати, беше нашето предложение да се изучава в горните класове в училище религия като задължителен предмет, който да включва по-широко познание за световните религии, защото живеем в мултикултурно общество.
По отношение на първото предложение бих искал да припомня, че миналата година на 18 септември Народното събрание с решение подкрепи Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.
Що се отнася до религиозното образование, бих могъл да предложа справка – как този въпрос стои в 33 страни от Европа.
Задължителен предмет с алтернатива „Етика” или „Нравственост” за тези, които не желаят да изучават религия, се изучава в 11 страни – Белгия, Германия, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия и Финландия.
Незадължителен е предметът в следните 5 страни: Грузия, Естония, Италия, Словения и Унгария.
Смятам, че парламентът е мястото, където трябва да проведем този дебат и да решим.
Като задължително-избираем в момента в България предметът „Религия” се изучава като сравнителен, тоест за повече от една религия - като свободноизбираем, а някъде като задължително-избираем. Ние предлагаме религията да стане задължителен предмет както основните предмети, тъй като тази информация е необходима на младото поколение. Затова не смятаме, че има нещо нередно в предложението, което правим.
Смятам, че е важно да се обърнем с лице към този остър въпрос. Надявам се с нашето предложение да отворим дискусията по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
За процедура има думата господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време до приключване на точката от нашата програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното ни време с оглед приключване на дебатите и гласуване по тази точка.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Има ли желаещи народни представители да участват в дебата?
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев, ние приветстваме наличието на законодателна инициатива за усъвършенстване на Закона за народната просвета в посока съхраняване и утвърждаване на моралните ценности на българския народ и възпитаване на подрастващото поколение в граждански добродетели. Изразяваме своето принципно съгласие с желанието на вносителите за формиране у младите хора на граждански добродетели и жива историческа памет.
Подкрепям също и намерението на вносителите за подпомагане и развитие на нравственото образование на българските деца и ученици, но в този вид представеният ни законопроект не предлага най-адекватните законови решения за постигането на набелязаните цели.
Законът за народната просвета е нормативен акт с най-висш ранг в йерархията на правните документи в системата на народната просвета. С него се уреждат устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета. В чл. 15 се задава най-общо обхватът на общообразователната и професионална подготовка от гледна точка на възможностите за личностно развитие на учениците. В този смисъл не е уместно добавянето в чл. 15, т. 1 на Закона за народната просвета на текст, който се отнася до учебното съдържание и промени в учебниците по конкретна тема, каквато е престъпленията на комунистическите режими у нас и по света.
В чл. 9, т. 2 се определят основните цели на общообразователната подготовка. Посочването на резултатите от обучението като комплекс от знания, умения и отношение по конкретни теми от учебното съдържание не е предмет на закона, а на учебната програма за съответния клас по съответния предмет.
По т. 2 – предложения за промени в чл. 10, т. 4, след думата „религия” да се добави думата „вероучение”.
Предложението за промяна на наименованието на културно-образователната област е в две посоки. Първата е замяна на „гражданско образование” с „образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите”. И второто – добавяне на думата „вероучение”.
Гражданското образование е законово регламентирано в нормативната уредба в системата на народната просвета през 2000 г. То съществува като важен интердисциплинарен елемент на учебното съдържание по предметите от задължителната общообразователна подготовка от 1 до 12 клас, както и като самостоятелен предмет в 12 клас на гимназиалния етап на средната образователна степен.
Основен ресурс за осъществяване на гражданско образование носят учебните предмети от културно-образователната област, обществени науки, гражданско образование и религия. Това е тенденция, налагаща се във всички европейски образователни системи и е свързана с придобиване на ключови компетенции чрез интердисциплинарно обучение.
Организацията на учебния процес и нормативната уредба дават възможност за разширяване обхвата на гражданското образование в часовете за задължително-избираема и свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и извънучилищна дейност.
Образованието за демократично гражданство е термин, използван в образователната политика на Съвета на Европа като част от една по-широка общоевропейска идея за развитие на демократичното гражданство.
Утвърдената и действаща учебна документация по гражданско образование, държавните образователни изисквания, учебните програми и учебниците, съответстват по основните цели, съдържателни компоненти, методи, организационни форми на обучение, очаквани резултати на идеята за образование за демократично гражданство на Съвета на Европа.
Не считаме, че е необходимо утвърдилият се в общественото пространство в професионалната общност и нормативната уредба термин „гражданско образование” да бъде заменян с концептуално по-широкия „образование в демократично гражданство”. Заглавието на културно-образователната област, обществени науки, гражданско образование и религия.
Въвеждането на нов предмет „Вероучение” като задължително-избираем учебен предмет и „Религия” като задължителен изисква широк обществен консенсус, още повече, че часовете са строго определени като брой и всяко предложение за нов предмет налага преразпределението им и намаляване на часовете по друг предмет.
Проведените през 2007 и през 2008 г. социологически изследвания от „Алфа Рисърч” и „Центъра за изследване на общественото мнение” на нагласите на обществото показват, че идеята за задължителен предмет „Вероучение” или „Религия” се ползват с подкрепата едва на 16% и съответно от 14,1% от анкетираните, като в рамките на това съответно идеята за конфесионален тип обучение се одобрява съответно от 16 и от 18%.
За да бъдат обществено приемливи, аргументирани и устойчиви във времето, конкретните изменения в учебното съдържание, в учебните планове и програми би следвало да се извършват след провеждането на обществена дискусия чрез активното участие на учители, родители, представители на академичната общност и неправителствените организации.
Сравнително нисък и все по-намаляващ е броят на учениците, изучаващи религия като задължително-избираема подготовка и свободноизбираема подготовка. За миналата учебна година това са 13 256 ученици от 1 до 12 клас.
По т. 3 предложения за промени в чл. 10, нова т. 9.
По отношение на предложението е необходимо да се уточни, че всяка културно-образователна област включва определени учебни предмети, които се изучават съгласно учебния план. Предложението включва проблематика, която е обект на учебното съдържание по учебния предмет „История и цивилизация”.
Предлаганата промяна в чл. 15, т. 3 да се замени като задължително избираема подготовка „Религия” с „Вероучение” не е ясно обоснована. Нито става ясно от предлаганите промени как религията ще стане предмет от задължителната подготовка, което е написано в мотивите, а „Вероучение” - като задължително-избираема.
Поради неяснотата на предложението е по-добре да се запази ситуацията както е в момента – „Религия” като задължително избираем предмет. Тази сложна проблематика се нуждае от внимателен анализ и широка обществена дискусия. Затова днес ние няма да подкрепим внесения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на госпожа Банковска? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията по обсъждания законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 20, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Ще направя съобщенията за Парламентарен контрол, който ще се проведе утре, петък, 30 октомври 2009 г. от 11,00 ч.
Но... Съдбата води, който иска и влачи, който не иска.
Можем да се радваме, че правителството "Борисов 3" - макар и късно, въведе в учебните програми образование за престъпленията на комунистическите режими.
Иван Иванов, от СК(ДСБ)
Йордан Бакалов, от СК(СДС)
Лъчезар Тошев, от СК(СДС)
Любомир Иванов, от СК(СДС)
Мариана Даракчиева, от СК(СДС)
Станислав
Станилов, от АтакаЦветан Цветанов, от РЗС
Стенограма на дебатите :
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 29 октомври 2009 г.
Открито в 9,02 ч.
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/627
Гласуване по парламентарни групи
https://www.parliament.bg/pub/StenD/gv291009.pdf
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Преминаваме към следващата точка от
работната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Постъпил е доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, с който ще ни запознае господин Огнян Стоичков – председател на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за народната просвета, № 954-01-18,
внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Мартин Димитров
Димитров на 15 септември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Във връзка със законопроекта в комисията са постъпили следните становища: от Министерството на образованието, младежта и науката, от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, от Светия Синод на Българската православна църква, от Сдружението на преподавателите по история и от отдел „Европейско право” при Народното събрание.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието, младежта и науката госпожа Светлана Ломева.
От страна на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Лъчезар Тошев.
Основните елементи в законопроекта са:
На първо място, да се преразгледат и коригират учебниците по българска история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическия режим у нас и по света по същия начин, по който са информирани за националсоциалистическите престъпления. Трябва категорично да се знае какви престъпления срещу човечеството са извършени от тези режими.
На второ място, в учебната програма да се включат елементи от Програмата за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
На трето място, да се въведе задължително изучаване на религия. Дадена е дефиниция за учебния предмет „Религия” като обзор на основните религии в света. Целта е по-доброто познаване на културните различия между народите.
На четвърто място, да се въведе задължителноизбираем предмет „Вероучение” като светски, даващ познание за вярата.
Въвеждането на тези допълнителни предмети – „Религия” като задължителен и „Вероучение” като задължителноизбираем, според вносителите ще допринесе за създаване на трайни ценности в младото поколение. Предлаганите промени кореспондират със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Госпожа Светлана Ломева изложи подробно становището на Министерството на образованието, младежта и науката, спирайки се поотделно на всеки параграф от законопроекта.
Тя изтъкна, че нормативната уредба на предучилищното възпитание и училищното образование се нуждае от по-задълбочени и цялостни промени и екип от експерти работи върху нов закон за образованието.
В края на своето изложение потвърди становището на министерството, че за да бъдат обществено приемливи, аргументирани и устойчиви във времето, всички конкретни изменения в учебното съдържание, в учебните планове и програми следва да се извършват след провеждането на активна обществена дискусия с всички участници в образователната система: ученици, учители, родители, представители на академичната общност и неправителствени организации.
В дискусията взеха участие народните представители – членове на комисията. Народният представител Веселин Методиев гласува „въздържал се”, като заяви, че въпросът с изучаването на репресиите в тоталитарната държава през ХХ век е много сериозен и усилието следва да се направи от българската историческа гилдия, но не със силата на закон. Относно въвеждането на задължителен предмет „Вероучение” той изтъкна, че въпросът е фундаментален и не следва да се решава чрез закон, както и че училището не е институцията, която трябва да се натовари с проблема за вярата.
Народният представител Ивелин Николов, след като изложи аргументите си против законопроекта, заяви, че представителите на Парламентарната група на Коалиция за България няма да го подкрепят и призова за повече експертност в законотворчеството.
Народният представител Лютви Местан заяви, че се нуждае от по-категорично и конкретно становище на министъра на образованието, младежта и науката и гласува „въздържал се”.
Заместник-министър Светлана Ломева уточни, че „На този законопроект не му е
сега времето, тъй като се подготвя нов Закон за образованието и не следва да се
правят промени на парче. Това е официалната позиция на министерството”.
Професор Станилов в своето изказване заяви, че съдържанието на учебниците не може да се регламентира със закон, а се определя от държавните образователни изисквания за учебно съдържание.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: без ”за”, „против” – 4, „въздържали се” – 16, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров на 15 септември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
С мое разпореждане от 18 септември 2009 г. допълнително законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
До момента
няма постъпило становище от комисията.
От името на вносителите господин Тошев има възможност да защити законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Почитаеми народни представители! Законопроектът, който внасяме с моя колега Мартин Димитров, според нас е от голямо обществено значение. Както в комисията, така и тук бих започнал с цитати от Доклада за младежта, внесен през м. октомври м.г. от министър-председателя в Народното събрание.
Можете да го
поискате от Библиотеката, ако желаете да се запознаете с целия доклад, който е
голям.
Там има изключително смущаващи текстове, като например:
„Антидемократичните
настроения, както и разрастването на призивите за разрушаване на демократичната
политическа система въобще се оказва, че са намерили място в младежите, в
младото поколение.
Над една четвърт от българската младеж практически се
обявява срещу основите на демократичната държава”.
Една четвърт са отговорили
така.
А каква е точната цифра на младежите, които мислят така, всъщност не се
знае изобщо – може да бъде и повече.
В друг текст се казва, че Агенция „Медиана” регистрира много ниска степен на доверие и респект по отношение на правораздавателната система.
Близо две трети
от младите хора са убедени, че в страната властва правото на парите, а не
силата на правото.
Особено тревожно е положението при учениците – три четвърти от тях са убедени, че човек ще се измъкне, ако има пари да плати.
Особено тревожно е положението при учениците – три четвърти от тях са убедени, че човек ще се измъкне, ако има пари да плати.
Това ги прави силно податливи
към „прехвърлянето на границите”, още повече във възрастта на естествения
стремеж за търсенето на границите на позволеното.
Над половината от младежите живеят с усещането, че след престъплението не следва наказание – както непосредствено, така и в перспектива.
Така отпадат обществено утвърдените задръжки за прекрачване на закона – убеждението, че в крайна сметка идва възмездието.
Има още редица много смущаващи текстове в този доклад. Ние всъщност за първи път се обръщаме към него – да дебатираме дали тези въпроси са важни или не, защото става въпрос за нашите деца, не за някакви чужди, за поколението, което идва след нас, за бъдещето на нашето общество. Това е нашата собствена държава.
Затова смятаме, че трябва да се предприемат стъпки – да се обърнем с лице към
този въпрос.
Предложението, което внасяме заедно с Мартин Димитров, има три аспекта - да се въведе в изучаване в гимназиалния курс за трите предложения:
информация за
престъпленията, извършвани от тоталитарните режими – комунистическите и
националсоциалистическите.
Това да се приложи най-после, въпреки че от 2000-та
година има решение на Народното събрание за възлагане на правителството да
изработи Програма за обучение по демократично гражданство, основано на правата
и отговорностите на гражданите.
Това не е изпълнено, както разбрахме от
отговора на госпожа Фандъкова в първия ден за парламентарен контрол в отговор
на моя въпрос.
И ето, ние предлагаме този елемент в образованието –
образованието в демократично гражданство, съгласно програмата, която беше
приета през 1999 г. в Съвета на Европа по българска инициатива и която в
момента е приложена в много страни.
Третият въпрос, по който имаше редица дебати, беше нашето предложение да се изучава в горните класове в училище религия като задължителен предмет, който да включва по-широко познание за световните религии, защото живеем в мултикултурно общество.
Европейският съюз е такава мултикултурна общност.
И съответно –
образование в съответната религия по избор на родителите – задължително-избираем
предмет, който сме предложили да се нарича „Вероучение”.
По отношение на първото предложение бих искал да припомня, че миналата година на 18 септември Народното събрание с решение подкрепи Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.
В една от точките на тази
декларация специално се препоръчва пренаписване на европейските исторически
книги по начин, по който децата биха могли да се осведомят за комунизма и
неговите престъпления, както са научени да преценяват нацистките престъпления.
Това е текст, който миналата година нашето Народно събрание е подкрепило със
свое решение.
Смятаме, че не трябва да се отрича възможността в закона да се
опишат рамките на образованието в България и какво очакваме от образователната
система.
Това не може да бъде оставено да се решава от по-ниските нива.
В
крайна сметка парламентът и Министерството на образованието, младежта и науката
са органите, които трябва да решават тези въпроси.
Първият министър на
народната просвета в България – д-р Георги Атанасович, е наредил „диетата на
училищата”, тоест направил е програмата на училищата, тоест какво да се учи.
Така от самото начало на нашето образование в Третата българска държава
образователният процес и програмите са били дискреция на правителството.
В
случая предлагаме в закона да се запишат няколко рамкови текстова за тези три
елемента.
Не смятаме, че това е някакъв вид груба намеса в създаването на учебните
програми.
Що се отнася до религиозното образование, бих могъл да предложа справка – как този въпрос стои в 33 страни от Европа.
Само в три от тях няма такова
образование. Това са Франция, Украйна и Беларус.
В останалите страни например
задължителен и без алтернатива е предметът „Религия” в 10 страни, 7 от които са
западни страни – Австрия, Великобритания, Дания, Ирландия, Норвегия, Сан
Марино, Швеция, а три от тях са православни – Гърция, Румъния и Кипър.
Задължителен предмет с алтернатива „Етика” или „Нравственост” за тези, които не желаят да изучават религия, се изучава в 11 страни – Белгия, Германия, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия и Финландия.
Незадължителен е предметът в следните 5 страни: Грузия, Естония, Италия, Словения и Унгария.
Смятам, че парламентът е мястото, където трябва да проведем този дебат и да решим.
Къде другаде трябва да се проведе такъв важен обществен дебат, който
засяга бъдещето на нашата нация и на нашето общество?!
Ние трябва да решим към
коя от тези групи трябва да принадлежи и България.
Защото не е без значение
дали тези основни ценности, които обучението по религия и по вероучение ще
дадат на младото поколение, ще бъдат въведени в училищата и по какъв начин ще
бъдат въведени.
Като задължително-избираем в момента в България предметът „Религия” се изучава като сравнителен, тоест за повече от една религия - като свободноизбираем, а някъде като задължително-избираем. Ние предлагаме религията да стане задължителен предмет както основните предмети, тъй като тази информация е необходима на младото поколение. Затова не смятаме, че има нещо нередно в предложението, което правим.
То се основава на нашето разбиране за важността на
моралните ценности, които макар и да са невидими, създават основите на нашето
общество. Виждате, че без тях обществото рухва. Медиите всеки ден ни информират
колко малко се цени например човешкият живот.
За много хора той очевидно вече
не е такава ценност, каквато е бил по-рано. Има убийства, извършени от деца,
което е особено тревожно.
Смятам, че е важно да се обърнем с лице към този остър въпрос. Надявам се с нашето предложение да отворим дискусията по въпроса.
Надявам се всички народни
представители да участват активно в тази дискусия, за да намерим нашето
българско решение на този въпрос, който, както много пъти досега казах, не е
маловажен, а е от най-съществено значение за основите на обществото, за
бъдещето на нашата страна и нашата нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
За процедура има думата господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време до приключване на точката от нашата програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното ни време с оглед приключване на дебатите и гласуване по тази точка.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Има ли желаещи народни представители да участват в дебата?
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев, ние приветстваме наличието на законодателна инициатива за усъвършенстване на Закона за народната просвета в посока съхраняване и утвърждаване на моралните ценности на българския народ и възпитаване на подрастващото поколение в граждански добродетели. Изразяваме своето принципно съгласие с желанието на вносителите за формиране у младите хора на граждански добродетели и жива историческа памет.
Подкрепям също и намерението на вносителите за подпомагане и развитие на нравственото образование на българските деца и ученици, но в този вид представеният ни законопроект не предлага най-адекватните законови решения за постигането на набелязаните цели.
Законът за народната просвета е нормативен акт с най-висш ранг в йерархията на правните документи в системата на народната просвета. С него се уреждат устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета. В чл. 15 се задава най-общо обхватът на общообразователната и професионална подготовка от гледна точка на възможностите за личностно развитие на учениците. В този смисъл не е уместно добавянето в чл. 15, т. 1 на Закона за народната просвета на текст, който се отнася до учебното съдържание и промени в учебниците по конкретна тема, каквато е престъпленията на комунистическите режими у нас и по света.
В чл. 9, т. 2 се определят основните цели на общообразователната подготовка. Посочването на резултатите от обучението като комплекс от знания, умения и отношение по конкретни теми от учебното съдържание не е предмет на закона, а на учебната програма за съответния клас по съответния предмет.
По т. 2 – предложения за промени в чл. 10, т. 4, след думата „религия” да се добави думата „вероучение”.
Предложението за промяна на наименованието на културно-образователната област е в две посоки. Първата е замяна на „гражданско образование” с „образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите”. И второто – добавяне на думата „вероучение”.
Гражданското образование е законово регламентирано в нормативната уредба в системата на народната просвета през 2000 г. То съществува като важен интердисциплинарен елемент на учебното съдържание по предметите от задължителната общообразователна подготовка от 1 до 12 клас, както и като самостоятелен предмет в 12 клас на гимназиалния етап на средната образователна степен.
Основен ресурс за осъществяване на гражданско образование носят учебните предмети от културно-образователната област, обществени науки, гражданско образование и религия. Това е тенденция, налагаща се във всички европейски образователни системи и е свързана с придобиване на ключови компетенции чрез интердисциплинарно обучение.
Организацията на учебния процес и нормативната уредба дават възможност за разширяване обхвата на гражданското образование в часовете за задължително-избираема и свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и извънучилищна дейност.
Образованието за демократично гражданство е термин, използван в образователната политика на Съвета на Европа като част от една по-широка общоевропейска идея за развитие на демократичното гражданство.
Утвърдената и действаща учебна документация по гражданско образование, държавните образователни изисквания, учебните програми и учебниците, съответстват по основните цели, съдържателни компоненти, методи, организационни форми на обучение, очаквани резултати на идеята за образование за демократично гражданство на Съвета на Европа.
Не считаме, че е необходимо утвърдилият се в общественото пространство в професионалната общност и нормативната уредба термин „гражданско образование” да бъде заменян с концептуално по-широкия „образование в демократично гражданство”. Заглавието на културно-образователната област, обществени науки, гражданско образование и религия.
Въвеждането на нов предмет „Вероучение” като задължително-избираем учебен предмет и „Религия” като задължителен изисква широк обществен консенсус, още повече, че часовете са строго определени като брой и всяко предложение за нов предмет налага преразпределението им и намаляване на часовете по друг предмет.
Проведените през 2007 и през 2008 г. социологически изследвания от „Алфа Рисърч” и „Центъра за изследване на общественото мнение” на нагласите на обществото показват, че идеята за задължителен предмет „Вероучение” или „Религия” се ползват с подкрепата едва на 16% и съответно от 14,1% от анкетираните, като в рамките на това съответно идеята за конфесионален тип обучение се одобрява съответно от 16 и от 18%.
За да бъдат обществено приемливи, аргументирани и устойчиви във времето, конкретните изменения в учебното съдържание, в учебните планове и програми би следвало да се извършват след провеждането на обществена дискусия чрез активното участие на учители, родители, представители на академичната общност и неправителствените организации.
Сравнително нисък и все по-намаляващ е броят на учениците, изучаващи религия като задължително-избираема подготовка и свободноизбираема подготовка. За миналата учебна година това са 13 256 ученици от 1 до 12 клас.
По т. 3 предложения за промени в чл. 10, нова т. 9.
По отношение на предложението е необходимо да се уточни, че всяка културно-образователна област включва определени учебни предмети, които се изучават съгласно учебния план. Предложението включва проблематика, която е обект на учебното съдържание по учебния предмет „История и цивилизация”.
Предлаганата промяна в чл. 15, т. 3 да се замени като задължително избираема подготовка „Религия” с „Вероучение” не е ясно обоснована. Нито става ясно от предлаганите промени как религията ще стане предмет от задължителната подготовка, което е написано в мотивите, а „Вероучение” - като задължително-избираема.
Поради неяснотата на предложението е по-добре да се запази ситуацията както е в момента – „Религия” като задължително избираем предмет. Тази сложна проблематика се нуждае от внимателен анализ и широка обществена дискусия. Затова днес ние няма да подкрепим внесения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на госпожа Банковска? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията по обсъждания законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 20, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Ще направя съобщенията за Парламентарен контрол, който ще се проведе утре, петък, 30 октомври 2009 г. от 11,00 ч.
(...)
Е, сега през 2019г. Иван Костов, може би
съжалява, за тогавашната си позиция, впрочем устойчиво прокарвана с различни
действия чак до 2013г., но пропуснатите
моменти в историята безвъзвратно са отлетели.
Те нито могат да се върнат, нито
извършените грешки да се поправят.
Но... Съдбата води, който иска и влачи, който не иска.
Можем да се радваме, че правителството "Борисов 3" - макар и късно, въведе в учебните програми образование за престъпленията на комунистическите режими.
Свързана тема :
Опити за лустрация в 41 Народно събрание http://toshev.blogspot.com/2018/07/41.html
Свързана тема :
Президентът Желю Желев срещу лустрацията.
Припомням, че в последните години от живота си той многократно заявяваше - при това публично, че грешката на прехода е била, че БСП не е била забранена (заради репресиите и национално предателство) - б.м. Л.Т.
Парламентарната група на ченгетата и българското бъдеще
Едвин Сугарев
5 Септември 2012
Източник:
Току що – тази сутрин, пети септември
2012 г., българския парламент отхвърли
законопроекта за лустрация, предложен
от Лъчезар Тошев, депутат от Синята
коалиция.
Закономерно – подобно отхвърляне на
лустрационно законодателство не се
случва за пръв път – има си дълга
традиция.
И симптоматично: за дереджето
на демокрацията у нас – след като за
всички вече е пределно ясно, че тъкмо
ченгетата на ДС са реалните бащи на
изродения – не, думата не е точна – на
юродивия български преход.
Резултатът е важен – не по-малко важен
е обаче и конкретният политически принос
към този резултат. За са гласували –
познайте колко – всичко на всичко 12
депутати. Приблизитнелно колкото е
парламентарната група на Синята коалиция.
Само че не бързайте да се радвате на
дисциплината на вносителите. Приносът
на традиционната десница е всичко на
всичко... три гласа “за” (от тях единият
на Лъчезар Тошев).
Странно! Къде ли са били останалите?
Сърбащи кафе във фоаейто? Позабавили
се в станциите на МС покрай морския
бряг? А лустрацията дали пък не беше
част от техните предизборни обещания?
(Кой ли ще ги помни какви са били...)
Свързана тема :
Президентът Желю Желев срещу лустрацията.
Припомням, че в последните години от живота си той многократно заявяваше - при това публично, че грешката на прехода е била, че БСП не е била забранена (заради репресиите и национално предателство) - б.м. Л.Т.