 |
| С Теодор Димитров в Женева |
Тези дни в пресата отново се заговори за завещанието на покойния библиотекар на ООН в Женева и колекционер Теодор Димитров.
По този повод, публикувам моите две питания в Народното събрание за начина на съхраняване на уникалните културни ценности, които той завеща на България.
Имах и възможността докато беше още жив да се срещна и лично с него в Женева - през 1996г.
За мен от най-голяма важност тогава бяха книгите му в които той беше събрал жалбите на българите от Македония останала в кралство Югославия след Балканските войни и Първата Световна войни, които са били изпращани до Обществото на Народите в Женева.
Сред тях са и жалбите на българите от Скопие изпращани през 30-те години на миналия век от кмета на града Димитър Шалев, с чийто син Иван Шалев бях приятел, а оставам приятел също и с внука му Димитър Шалев младши, който беше дипломат в нашата мисия в Страсбург, а сега работи в ООН.
По моя молба, Теодор Димитров подари един комплект от тези книги на библиотеката на Съвета на Европа. След това за уверение ми изпрати копие от благодарственото писмо, което беше получил за направеното дарение. Скоро след това Теодор Димитров почина.
Сега, когато библиотеката на Съвета на Европа беше закрита, вероятно книгите са били предадени на Университета в Страсбург, заедно с другите.
След смъртта му, успяхме заедно с евродепутата д-р Андрей Ковачев да уредим по един комплект от тези книги да се изпратят на библиотеката на Европейския парламент и тази на Европейската комисия.
В дарението му, което направи на България в което е и замъкът Жекс до Женева (но на територията на Франция) е включена и една много рядка книга на гръцки и френски език от 17 век, съдържаща договорите на Византийската империя, в която има и два досега неизвестни договора с български владетели от периода на нашата история преди приемането на християнството.
Предполагам, че тази книга сега се пази в Народната библиотека в София.
Надявам се, поне някои от нашите историци да и обърнат нужното внимание.
Лъчезар Тошев
