Блог на Лъчезар Тошев: 9 СЕПТЕМВРИ 1944г. - ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА ЗА БЪЛГАРИЯ

На 9 септември 1944г. с военен преврат, при започнала окупация на страната от Червената армия на СССР, беше свалено правителството на земеделеца Константин Муравиев състоящо се от земеделци, демократи и народняци - всички те с про-съюзническа ориентация.

Комунистическата пропаганда десетки години обявяваше този преврат за антифашистки.

Но в правителството на Муравиев нямаше нито един фашист!

Правителството на Муравиев, което беше свалено, вече беше обявило война на национал-социалистическа Германия, беше амнистирало политическите затворници, възстановило партиите и вече влязло в преговори със съюзниците за примирие в Кайро.

Българската армия, която до тогава не беше участвала във военни действия, беше изпратена да воюва с хитлеристката армия и през битките при р. Драва и езерото Балатон стигна чак до Клагенфурт.

България даде около 30 000 жертви в борбата срещу Хитлер, но не беше призната от СССР за съвоюваща държава.

В резултат на преврата, в България беше наложен червен терор.
Убийствата започват още на 9 септември,а само през първия месец са убити 28 000 души (1/3 от общия брой убити в окупираните през 1944г. от Червената армия страни от Източна и Централна Европа), а за целия период на комунистическия режим - между 50 000 и 60 000.

Много от тях са умъртвявани след жестоки изтезания.

Огромен брой от убитите са обявявани за безследно изчезнали, чиито имена са публикувани още тогава в Държавен вестник, а съдбата им стана известна едва след 1989г. - при откриването на масовите гробове на тези хора.

Хиляди хора са били съдени, след като вече са били убити.

Т.нар Народен съд е произнасял присъдите си след партийни решения и нареждане от Москва.
Една зловеща пародия на съд, произнасящ решенията си в името на малолетния цар.

Политически убийства на емигранти.

200 хиляди са били изпратените в откритите за целта повече от 90 концентрационни лагери.

800 000 са били следените от Държавна сигурност, много десетки хиляди бяха интернирани, въдворени по местожителство, лишени от възможност да упражняват професиите си.

Вероизповеданията бяха разгромени. Конфискувана беше частната собственост.

Земеделските стопани насилствено са включвани в т.нар. кооперации, в които те не бяха (съ)собственици, а само работници.

Печатът изцяло беше поставен под контрола на комунистическата партия.

Политическият плурализъм беше унищожен - чак до края на 1989г.

Извършени бяха "чистки" във всички сфери на живота.

Инкриминирани бяха книги на известни писатели.

Художници бяха хвърляни в затвора.

Учени бяха пращани в лагери и принуждавани да отричат трудовете си. Лекари бяха жестоко репресирани.
Дори генетиката беше забранена.

Държавното управление беше поето от злобни и некомпетентни хора.

В този период Парламентът на практика престана да съществува, а т.нар. избори - с един кандидат в район, печелещи с 99.99% бяха една цинична бутафория.

Тържество на националното предателство беше натискът върху част от българите да се откажат от своята народност и насилствено да се запишат като "македонци", различни от българите.

Преследвани бяха и българите - мюсюлмани и турците, които не желаеха да сменят имената си.

Предаването на националния суверенитет на друга държава - Съветския съюз, за 45 години.

А двукратните опити да се присъединим към СССР като 16-та съветска република, зад гърба на българския народ е пример за планиране на държавна измяна.

Обсебени бяха значителни финансови ресурси, които от обществени станаха собственост на комунистическите кръгове и значителна част от тях бяха изнесени в чужбина.

Тази трета национална катастрофа за България , комунистите имаха наглостта да наричат "освобождение".

През 2009г. внесох проектозакон, с който предлагах въвеждане на две дати за възпоменание в Кодекса на труда -

23 август -Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа

и 9 септември -

Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 ІХ 1944г.”

Този законопроект не беше приет, но с отделно решение на Народното събрание от 19 ноември 2009г. - внесено пак от мен, 23 август беше обвявен за Ден за памет и почит.

Не е ли време втората дата също да бъде обявена - за траурен ден на почит към жертвите на комунистическия терор, на който всички да отправяме мислите си към това, което се е случило?

Ето текста на отхвърления законопроект :

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТО И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(Обн., ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г. и бр. 27 от 4.04.1986 г., доп., бр. 6 от 22.01.1988 г., изм. и доп., бр. 21 от 13.03.1990 г., изм., бр. 30 от 13.04.1990 г., в сила от 13.04.1990 г., бр. 94 от 23.11.1990 г., бр. 27 от 5.04.1991 г., в сила от 5.04.1991 г., доп., бр. 32 от 23.04.1991 г., изм., бр. 104 от 17.12.1991 г., в сила от 17.12.1991 г., доп., бр. 23 от 19.03.1992 г., изм. и доп., бр. 26 от 31.03.1992 г., доп., бр. 88 от 30.10.1992 г., изм. и доп., бр. 100 от 10.12.1992 г., в сила от 1.01.1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд на РБ от 20.07.1995 г. - бр. 69 от 4.08.1995 г.; доп., бр. 87 от 29.09.1995 г., изм. и доп., бр. 2 от 5.01.1996 г., изм., бр. 12 от 9.02.1996 г., изм. и доп., бр. 28 от 2.04.1996 г., изм., бр. 124 от 23.12.1997 г., доп., бр. 22 от 24.02.1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 30.04.1998 г. - бр. 52 от 8.05.1998 г.; доп., бр. 56 от 19.05.1998 г., бр. 83 от 21.07.1998 г., бр. 108 от 15.09.1998 г., изм. и доп., бр. 133 от 11.11.1998 г., бр. 51 от 4.06.1999 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 1 от 4.01.2002 г., бр. 105 от 8.11.2002 г., изм. и доп., бр. 120 от 29.12.2002 г., бр. 18 от 25.02.2003 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., бр. 52 от 18.06.2004 г., в сила от 1.08.2004 г., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 27 от 29.03.2005 г., доп., бр. 46 от 3.06.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 83 от 18.10.2005 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 24 от 21.03.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 48 от 13.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 57 от 14.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 68 от 22.08.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 75 от 12.09.2006 г., изм. и доп., бр. 102 от 19.12.2006 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 40 от 18.05.2007 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., доп., бр. 104 от 11.12.2007 г., изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г.)

Параграф единствен :

В Чл.154(1) след текста “24 май-Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” се добавя следния текст :

„23 август – Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа,

9 септември – Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 ІХ 1944г.”

Вносител:

Лъчезар Тошев

МОТИВИ

На 18 септември 2008г. Народното Събрание подкрепи Пражката Декларация “Европейската съвест и комунизма”. Сред препоръките на Пражката декларация е и предложението, 23 август да бъде обявен за ден за почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими. На 23 август 1939г. е сключен пактът Молотов - Рибентроп в секретния протокол към който, двата тоталитарни режима си разделят Европа на сфери на влияние и дни след това започва Втората Световна Война.

Този съюз между националсоциалистическа Германия и комунистическия Съветски съюз имаше пагубни последици за Европа и донесе милиони жертви и огромни страдания на човечеството.

Такъв ден на възпоменание на жертвите е и крачка към затваряне на пропастта в българското общество, изкопана от престъпленията на комунистическия режим в България , обявен за престъпен със Закона от 5 май 2000г.Настоящото предложение е и в съответствие с приетата Резолюция 1481/2006г., приета от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и документа 11112/2006г. на Комитета на Министрите на Съвета на Европа за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими, както и Резолюцията на Европейския парламент ”Европейската съвест и тоталитаризма” от 2 април 2009г. и Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за Сигурност, както и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009г. “За ново обединяване на разделена Европа”.

В Резолюцията на Европейския парламент се казва :

” 15. Призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност”.

В мандата на 40-тото Народно събрание беше направено подобно предложение от група народни представители сред които бях и аз, което обаче макар и одобрено на ниво комисия, не влезе в дневния ред и не беше прието.

Вярваме, че про-европейското мнозинство в 41-вото Народно събрание ще направи необходимата крачка за присъединяване на България към позицията на Европейския парламент.

По повод 65 годишнина от преврата на 9 ІХ 1944г. с който започва налагането на тоталитарен комунистически режим в България предлагаме този ден, да се обяви за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 ІХ 1944г.

Този режим беше наложен с терор и убийства на десетки хиляди хора, изпращане в концентрационни лагери на над 200 000 души и различни други репресии. 9 ІХ 1944г.е черна дата в българската история и повод за възпоменание на тези мрачни времена, за да не се представя комунистическия режим като „романтична алтернатива” на демокрацията. На 9 ІХ 1944г. в условията на започнала съветска окупация на България с преврат беше свалено демократичното правителство на земеделеца Константин Муравиев, което беше това правителство, което обяви война на Хитлер, даде амнистия на политическите затворници, водеше преговори в Кайро със съюзниците за излизане на България от войната и беше категорично про-съюзнически ориентирано.

В Резолюцията на Парламентарната Асамблея на ОССЕ от 3 юли 2009г. въпросът с празнуване на дати в прослава на тоталитарното минало също е поставен.

В текста на резолюцията се казва:

.................................

Парламентарната Асамблея на ОССЕ :

................................

14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени;

15. Изисква още от правителствата и парламентите на държавите-участнички да разградят напълно всички структури на управление и модели на поведение, чиито корени са свързани с нарушаване на правата на човека;

16. Призовава отново всички държави-участнички да отворят историческите и политическите си архиви;

17. Изразява дълбока загриженост от прославянето на тоталитарни режими, включително от провеждането на публични демонстрации, прославящи нацисткото или сталинисткото минало, както и от възможното разпространение и укрепване на различни екстремистки движения и групи, включително неонацисти и скинари;”

С предложения законопроект се предлага да се премахне двусмисленото отношение в България към датата 9 ІХ и тя да бъде обявена със закон за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 ІХ 1944г.