НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА УНГАРИЯ
„Ние не искаме да бъдем повече роби!”
Изказване на Лъчезар Тошев на митинг в Будапеща
23 октомври 2008г.
Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!
Здравей, Унгария!
Здравейте, унгарски приятели!
Много благодаря на кмета на Буда-вар за поканата да бъда днес с вас!
Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз.
Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни!
Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят!
Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора!
По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците!
Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща.
Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!
В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура!
След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери! Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща!
Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух!
Защото той беше много по-силен от тях!
Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления.
Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие!
Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления!
Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения.
Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото. И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия!
Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност!
На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост!
Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция!
Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!
GLORIA VICTIS!
23 октомври 2008г.
Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!
Здравей, Унгария!
Здравейте, унгарски приятели!
Много благодаря на кмета на Буда-вар за поканата да бъда днес с вас!
Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз.
Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни!
Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят!
Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора!
 |
| Оригиналното знаме от 1956 дарено на Съвета на Европа |
По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците!
Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща.
Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!
В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура!
След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери! Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща!
Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух!
Защото той беше много по-силен от тях!
Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления.
Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие!
Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления!
Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения.
Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото. И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия!
Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност!
На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост!
 |
| Митингът в Буда |
Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция!
 |
| Митингът в Чьомьор |
Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!
 |
| Митингът в Буда |
Слава на жертвите!
GLORIA VICTIS!
Още по темата :
В Унгария – памет за комунистическия терор в България
https://toshev.blogspot.com/2
https://toshev.blogspot.com/2
Унгарски Кавалерски кръст на Ордена за заслуги
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА: 60 ГОДИНИ ОТ УНГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ 23 ОКТОМВРИ 1956г. https://toshev.blogspot.com/20