Страници

02 март 2019

ЗАДУШНИЦА





Със светиите упокой, Христе, 
душите на починалите Твои раби, където няма ни болка, ни печал, ни въздишка, но живот безкраен!

Панчо Владигеров


Есенна Елегия

Посветена на убития от т.нар. Народен съд писател и негов близък приятел Димитър Ив. Шишманов


Piano Pieces Op.15 No.2 - Autumn Elegie

  Изпълнение на Десислава Щерева, пиано :









 

28 февруари 2019

НЕИЗВЕСТНА ЛИТОГРАФИЯ НА НИКОПОЛ

В румънски извори открих тази неизвестна - поне за мен,  литография на Никопол.

На нея е изобразена една руина на двуетажна сграда с готически прозорци, което съответства на описанието дадено от руски военни пребивавали в Никопол по време на кампанията през 1810-1811г.

За съжалние руският генерал Еманюел Сен-Прист получил заповед да разруши крепостта и наредил нейното взривяването вкл. на древните постройки.

Вероятно литографията е от периода скоро след това, защото сградата, която се вижда на нея вече е доста порутена, но все още съществува.

Над тази сграда се вижда една кула известна и от други литографии, която е на върха на хълма.

Ето самата литография тук :




Ето руските описания тук  :




МАРТОС А. И.
ЗАПИСКИ ИНЖЕНЕРНОГО ОФИЦЕРА МAPTOCA.
о Турецкой войне в царствование Александра Павловича.1806—1812.

Описание Никополя и окрестностей. 
16-го Октября Никопольские ключи поднесены главнокомандующему, и город занят. 
В тот же день генерал со мною ездил осматривать крепость и по возвращении в прежний лагерь от его превосходительства даны повеления инженерным офицерам снять его и противулежащую крепость Турно с устьем реки Алты, при коем она лежит. 
На другой день, по приказанию генерала, я ездил в Никополь с генерал-адъютантом Уваровым.
Крепость расположения неправильного, эскарп и контр-эскарп по обыкновению Турецкому земляные, а мерлоны на батареях и бастионах плетневые с дубовыми перекладами. 
Набережная часть отделана каменной работой на извести, тут и комендантский дом Азиатской архитектуры, на ровном месте и близ его гавань, где пристают грузиться суда. 

Самый город разбросан по крутым горам и ущельям, дома и часть лавок почти висят, и боишься, дабы тотчас не обрушились. Турки, как мы заметили, любят выбирать такие места строиться. 
Улицы узки и чрезвычайной крутизны. 

Над городом возвышается древний готический замок, который имеет коммуникацию с Дунаем, довольно скрытой каменной потерной со сводом, по которой мы принуждены были ходить наклонившись.




Александр Христофорович Бенкендорф
ВОСПОМИНАНИЯ
1802—1837
Публикация М. В. Сидоровой и А. А. Литвина
Перевод с французского О. В. Маринина
РОССИЙСКИЙ ФОНД КУЛЬТУРЫ
Москва
2012
(…) Огорченные мы поехали в Никополь представиться графу Сен-При, который там командовал войсками. (…)
После того, как мы провели несколько приятных дней у графа Сен-При, мы сели на корабль и спустились вниз по течению прекрасного Дуная до Журжи.
Мои товарищи по поездке очень сожалели об уничтожении Систова, который они сами поджигали в прошлом году, и который был одним из красивейших городов в округе с широко развитой торговлей. (…)
Граф Сен-При получил приказ сжечь и разрушить до основания этот красивый город Никополь.
Он так хорошо исполнил этот приказ, что даже по прошествии нескольких месяцев, находясь напротив этого несчастного города по другую сторону реки, я не мог различить его следов.
Исчезло все, что находилось за пределами старой крепости, античные стены которой были прочно заложены греками и римлянами. (…)


Свързана тема :
 
Една (не)забелязана миниатюра
Хрониката на Джовани Серкамби от гр. Лука в Италия поставя въпроси

http://luchezar-toshev.blogspot.com/2015/03/blog-post_27.html

 
Лъчезар ТОШЕВ 

В.Лечител, 28.11.2013г.
         
     Джовани Серкамби, живял в италианския град Лука 1348-1424 г., е известен с редица свои произведения, сред които и Хрониката от 1400 г. Тя се пази в архива на град Лука под № 107 в отдел „Ръкописи” и засяга периода 1164–1400 г.
     Сред миниатюрите, съпътстващи текста на Хрониката, се намира и една, показваща битката при Никопол 1396 г. 


     Тази битка има историческо значение за развитието на Европа по онова време и на нея са посветени както различни текстове, така и миниатюри, илюстриращи сражението. Може би миниатюрата, на която е посветена тази статия и която се публикува за първи път тук, е най-ранното изображение на тази битка – само 4 години след събитието. 

     Дори най-бегъл поглед върху нея, за всеки, който е бил в гр. Никопол в наше време, показва изключителната топографска точност. 
Изглежда, че авторът е ползвал скица на участник в битката, нарисувал атаките на рицарите на император Сигизмунд срещу крепостта Никопол.
Така може да се обясни невероятната точност на рисунката. 
Погледът на художника към крепостта е от р. Дунав, където се е намирала флотилията на рицарите. 


Няма данни самият Серкамби да е съпровождал похода на западните рицари. 
Показани са хълмът, на който е крепостта, и отсрещният хълм, от който рицарската армия атакува с каменометни машини и примитивни оръдия. 
Крепостта е изобразена много точно, като се имат предвид днешните руини и археологически разкопки. 
Пътят към крепостта минава в нейното подножие – както може да се види и днес, и има външна защитна стена, части от които са запазени и досега. 
Вратата на крепостта е изобразена също и тя е там, където е и досега – от задната(южната) част на хълма, на известна височина в сравнение с неговото подножие, а не от страната на Дунава. 

     Много интересни са двете знамена, които се веят на кулите. Най-горе на знамето има нарисувана глава с чалма и надпис „Баизеето”, т.е. 
„Баязид”. 

     Под това знаме има друго, на което има изобразен двуглав орел. 

 Това изображение на двуглав орел – хералдически знак и на българския царски дом, в т.ч. отбелязан в лондонското Евангелие и на саркофага на цар Иван Александър, поставя въпрос, какво се случило след превземането на Никопол от султан Баязид през 1395 г., една година преди прочутата битка. 
По този път към крепостната порта (днес само калдаръмена пътека) е вървял и цар Иван Шишман. Отляво останки от външната защитна стена.

Катерина Венедикова в „Българите в Мала Азия от древността до наши дни” (Издателство ”Идея”, 1998 г., стр. 294) цитира хрониста Узунчаршълъ, който казва:
„Челеби Мехмед даде страната Айдън на сина на българския крал Сусманос, който бе приел исляма, а взе Джюнейд, отведе го в Румелия и му даде санджака Никопол на брега на Дунав в 1413 г.“ 
В „История на Османската империя” под редакцията на Роберт Мантран (Издателство „Рива”, София, 1999 г., стр. 71) пише:
 „Джунеид бил назначен за управител на Никополис, 1414 г.” От своя страна Константин Иречек посочва, че Александър управлявал Смирна и загинал в клисурите на планината Стилария срещу о-в Хиос през 1415 г. 
Никопол

     Излиза, че Александър Шишман е бил преместен в Мала Азия през 1413 или 1414 г., а не веднага след превземането на Никопол през 1395 г. 
Не е ясно и кога той е приел исляма – веднага след убийството на цар Иван Шишман или по-късно, доколкото двуглавият орел, изобразен на знамето, е християнски символ. 
Впрочем периодът 1408-1413 г. съвпада с въстанието на Константин и Фружин и вероятното оставане на Видин като автономна област, васална на султана. Дали въстанието има връзка с „отзоваването” на Александър – не е ясно. 

     Във всеки случай имаме основание да смятаме, че той е бил в Никопол по време на битката с император Сигизмунд през 1396 г. 
И вероятно е бил там като управител на крепостта. 
Узунчаршълъ говори за преместването на Александър като управител на мястото на Джунеид, който пък е изпратен на негово място – като управител на Никопол. 
Това обяснява наличието на знамето с двуглавия орел върху Никополската крепост по време на битката през 1396 г. от миниатюрата в Хрониката на Джовани Серкамби. Над него се вее другото знаме, което показва кой е господар на Никопол по това време и е знак за това, че в крепостта е имало османски гарнизон, „гарантиращ” и лоялността на Александър. 

     В една песен от Белоградчик, публикувана в книгата на Христо Димитров „Българо-унгарските отношения през Средновековието” (Издателство БАН „Марин Дринов“, София, 1998 г.), има следния пасаж: 
Бог да бие русите маджарци – прогонили турци анадолци, та се спрели у Никопол града.” 

     Изглежда, че част от българите още тогава са били на страната на османската държава – както впрочем е и ситуацията след битката при Анкара, когато започват междуособните борби на синовете на Баязид. Така са пропуснати възможностите за възстановяване на българската държавност – още по онова време. Сръбският деспот Стефан Лазаревич също участва на страната на Баязид в битката при Никопол с 5000 свои конници, а в 1402 г. при Анкара/Ангора, след поражението на Баязид, спасява от монголски плен престолонаследника Сюлейман. Явно такова поведение не е било нещо необичайно за онова време. Тъжно от днешна гледна точка и поучително... 
Снимка на крепостната порта с част от стените


     Може би точно това обстоятелство дава обяснение на факта, че запазилият се български герб в хрониката на Улрих Рихентал от 1420 г. е с три лъва, разположени един под друг, а за герб на българския цар е представен изправен лъв с корона върху щит и надпис Рекс Калдеорум, а не двуглав орел, явно използван от Александър/Искендер през 1396 г. в Никопол.

     Въпросите, които задава миниатюрата от Хрониката на Джовани Серкамби от гр. Лука, очакват своя отговор. 




27 февруари 2019

СПОМЕН ЗА АЛЦЕКОВИТЕ БЪЛГАРИ В ИТАЛИЯ - В СТАТИЯ ЗА МАРТЕНИЦАТА В ИТАЛИАНСКО СПИСАНИЕ






В последният брой на излязлото наскоро списание на италианските гайдари от района на Изерния, регион Молизе, където някога са се заселили Алцековите българи има публикация от Антониета ди Качия за мартеницата, в което е сложена и моя статия за легендата, свързана със синовете на хан Кубрат и тяхната сестра Хуба, останала в Балтава (дн. Полтава) -  столицата на тогавашната Велика България.







Nell’ultima parte della rivista, solitamente dedicata a tematiche non necessariamente attinenti alla zampogna e agli altri strumenti con la sacca, in questo numero ospitiamo due contributi: Antonietta Caccia, Un rito di primavera tra i patrimoni culturali immateriali dell’umanità e Latchezar Toshev, The Martenitsa un’antica tradizione bulgara, diffusa anche in altri Paesi limitrofi, derivante da un’usanza pagana che i proto-bulgari portarono dalle montagne del Pamir e che oggi è un modo con cui i moderni abitanti della Bulgaria si scambiano gli auguri all’inizio della primavera. Nell’ultima sessione del Comitato Intergovernativo della Convenzione Unesco per la salvaguardia del patrimonio culturale immateriale, tenutasi a Jeju nella Repubblica di Corea, la Martenitsa, nelle sue varianti regionali, è stata iscritta nella Lista Rappresentativa del Patrimonio Culturale Immateriale dell’Umanità prevista dalla Convenzione stessa.

Da alcuni anni, puntualmente, agli inizi di marzo anche noi del Circolo riceviamo da Latchezar Toshev un tenero biglietto augurale di Buona Primavera recante un’immagine di Martinitsa. Ve ne è una ragione e affonda le sue radici in una lontanissima tappa dell’incessante e insopprimibile migrare umano. Infatti, oltre che per la sintonia in cui siamo entrati nel nome della comune tradizione di uno strumento musicale con la sacca (noi abbiamo la zampogna, i bulgari hanno la gaida), lo scambio epistolare che si è instaurato con Latchezar Toshev (già parlamentare dell’Assemblea nazionale bulgara e poi componente del Consiglio d’Europa con la passione per la misica tradizionale e per la storia dei bulgari fuori dalla Bulgaria) muove anche da un altro interesse di tipo culturale e storico ed ha a che fare con la diaspora degli antichi bulgari.

 Una parte di essi, secondo quanto riferisce Paolo Diacono nella sua “Storia dei Longobardi”, guidati da un nobile di nome Alzek, nella seconda metà del VII secolo si insediò, pacificamente e su concessione del duca di Benevento, in ampie zone dell’attuale regione Molise ponendovi le proprie nuove radici, dopo quelle originarie dei lontani altipiani del Pamir e quelle balcaniche da cui la varie tribù, dopo essere state unificate da Khan Kubrat intorno al 650, presero ciascuna la propria strada; dalle attuali Bulgaria, Ucraina e Macedonia alla regione del Volga in cui fondarono la città di Bolgar (vicino all’attuale città di Kazan nella repubblica russa del Tartastan) e fino alle terre degli antichi sanniti, oggi Molise. Popoli che vanno, popoli che vengono.


Antonietta Caccia, Presidente






























LA MARTENITSA


La Martenitsa - un segno costituito da una coppia di fiocchi rossi e bianchi (filo rosso e bianco), è un simbolo con cui i bulgari danno il benvenuto alla primavera e si augurano salute e felicità.
Questa è una vecchia tradizione pre-cristiana.

L’origine della parola "Martenitsa" deriva dal nome del primo mese della primavera - marzo. Il Primo marzo i bulgari, ma anche alcuni residenti dei paesi limitrofi - Romania e Macedonia – mettono sui loro vestiti o ai polsi la Martenitsa. 
 
Questi simboli si mettono anche su alcuni animali domestici - cavalli, cani, il montone che conduce il gregge e altri ancora.

La Martenitsa si porta come un segno della primavera prima amcora di vedere una cicogna o una rondine.

La Martenitsa viene poi rimossa e attaccata ad un albero da frutta in fiore.
Questa tradizione proviene dal primo paese dei Bulgari - vicino alle montagne del Pamir in Asia - più di 2.000 anni fa.

In questo luogo il “dio” Farno – “dio” della prosperità, raffigurato come un ariete con al collo la Martenitsa. 
 
Durante l'Impero Romano, il nuovo anno iniziava il primo marzo, e cosi questa festa si e combinata con la vecchia tradizione.

L’Articolo 62 del Sesto Concilio Ecumenico della Chiesa Cristiana, tenutosi a Costantinopoli nel 681 anno vieto "la festa popolare celebrata il primo giorno di marzo".

Proprio in quel momento i bulgari erano impegnati ad attraversare il Danubio e con la formazione del loro paese non notarono questo divieto.
E poi, non erano ancora diventati cristiani.
A poco a poco la Martenitsa ha perso il suo significato pagano per diventare solo il saluto della primavera, un augurio di salute - in una tradizione bulgara.
C'è una leggenda relativa a come i bulgari interagiscono tra loro con la Martenitsa nei diversi luoghi dei loro insediamenti.

Nel VII secolo, i bulgari iniziarono a stabilirsi nel territorio della moderna l'Ucraina creando la capitale bulgara Baltava (oggi Poltava).

Dopo la morte di Khan Kubrat (Kurt) – l’unificatore di tutte le tribù bulgare, i suoi figli si sono separati. Il più grande - Boyan Baltava è rimasto in prima linea nella cosiddetta Baltava con i”bulgari neri”; il secondo figlio - Kotrag è stato il fondatore della città di Bolgar sul fiume Volga (vicino all'attuale Kazan, dove i “bulgari argenti” si sono convertiti all'Islam).

Asparuh ha portato i suoi bulgari sul Danubio, l’ha attraversato e si e stabilito nel paese dove i bulgari vivono oggi; Kuber e Mavar (Mauros) sono andati prima nella Pannonia, poi a Salonicco, in Macedonia.

Altsek si stabile con la sua orda vicino a Campo Basso in Italia, e in seguito stipulo un contratto con il principe dei Langobardi di Benevento Grimoaldo e suo figlio Romoaldo.

I fratelli avevano una sorella rimasta in Baltava.
Poiche si affliggeva per i suoi fratelli invio allora un simbolo vivente della Martenitsa a guisa di saluto dal vecchio paese e di augurio di buona salute.

Poi la continuo ad inviare Martenitse ogni primavera, e cosi si chiamo Baba Marta.
In fatti tutti credono che durante il mese di marzo il tempo sia molto variabile, di un umore fluttuante che ricorda Baba Marta, ora addolorata per i suoi fratelli, ora fel ice di avere loro notizie.

Così, continuando la tradizione della Martenitsa i bulgari odierni salutano l'arrivo della primavera, e mantengono un legame spirituale con gli altri, ovunque essi vivano nel mondo.

Latchezar Toshev


THE MARTENITSA




The Martenitsa is constituted by a twined wool dolls – white and red, made by red and white yarn which the Bulgarians are giving to each other as a gift ( They are always given as gifts, not bought for oneself. Martenitsas are given to close people, loved once and friends.) when is celebrated the forthcoming Spring, always on 1-st of March. They are wishing each other health, longevity and happiness. It is an old tradition of Pre-Christian origin.

The Etymology of the word “Martenitsa” is derived from the name of the month of March - in Bulgarian it is pronounced as Mart, which is the first month of the Spring.
On 1-st of March the Bulgarians and the inhabitants of the neighboring states Romania, Macedonia and North of Greece are pinning the Martenitsas (Martenitsi – in plural) on their cloths and on their hand - tied around the wrist. 

It could be tied also around the neck of domestic animals as dogs, donkeys, horses, rams, goats etc. This Martenitsa should be kept until you see a stork or a swallow as first birds of the Spring. Then the Martenitsa should be taken off and putted on a budding fruit-tree in blossom.

Such a tradition is dated back to the ancient fatherland of Bulgarians which was in Middle Asia in the slopes of Mountain Pamir where the Bulgarians came from in Europe nearly 2000 years ago. Initially the Martenitsa had symbolized a god of prosperity called Farn – presented as a Ram with Martenitsa.

During the Roman Empire, the New Year has stared on 1-st of March and this Fest was combined by Bulgarians with their old tradition. In the Canon 62 of the decisions of the 6-th Ecumenical Council (Synod) of the Christian Church (then still united) held in Constantinople - in the Palace of Trullo - in the year 680 AD, this Fest was prohibited. Then the Synod has stated : 

“ Canon 62 “The so-called Calends, and what are called Bota and Brumalia, and the full assembly which takes place on the first of March, we wish to be abolished from the life of the faitful.” 
 
But in this very moment the Bulgarians were busy with the establishment of their new state, crossing the Danube-river in a battle with the Byzantine army and missed this decision of the Church. In addition – at that time they were not Christianized yet and did not cared a lot about such decisions.
Step by step, the Martenitsa has lost it paganistic meaning and became only a celebration of the Spring, as well as salutation in a typical Bulgarian way.

It is a legend about the Martenitsa referring to the time of devision of the Bulgarian tribes. 
 
In 7-th Century AD, the Bulgarians to first become united in a single state located on the territory of Today's Ukraine with a capital city of Baltava (today's Poltava). It was called “ Great Bulgaria”. From the name of the capital city – Baltava, derives the royal style of the Rular – Baltavar. After the death of Khan Kubrat (Kurt) - the Ruler and unifier of all Bulgarian tribes, his sons had divided again. 
 
The Eldest – Bat Boyan (Bayan) had remained in Baltava and his peoples remained with him there were named - “Black Bulgarians”. The second son – Kotrag has moved to Volga-river and had established there the state of “Bulgaria on Volga” which has lasted until 14-th Century AD. Its capital city was Great Bulgar. It is located near the current city of Kazan. His people were named “Silver-Bulgarians”. Asparukh – the third son, moved to Danube-river with his horde and had founded the state of Bulgaria – where the Bulgarians lived today since year 681 AD. 
 
The other sons of Kubrat - Kuber and Mauros had settled first in Panonia – under the Khanate of Avars, but them moved to Macedonia and settled not far from Thessaloniki.
Alzek (Altsek) with his horde has settled in Campobasso and Isernia in today's Italy - under a contract with the Langobard's Prince Grimoald of Benevento and his son Romoald, serving them as commander of his own cavalry troops, receiving the title of a Gastald. 

The brothers had a sister who remained in their old home in Baltava. Being in sorrow for her brothers, she decided to send them a live swallow- birds with Martenitsas as a greetings from the ancient Fatherland by her and wishes for health and prosperity. Some say that her name was Huba, but due to receiving her Martenitsas in March, she became known as Baba Marta (Grandma Marta). 

The weather in March is very variable and changing very rapidly. In the people's imagination, it reflects the change in the mood of Baba Marta . When snowing and getting cold in March, the Bulgarians say that Baba Marta is angry, because her people are in quarrels and when the weather is sunny and warm, this means that she is smiling to the Bulgarians.

With this ancient tradition the Bulgarians welcoming the Spring, but also being dispersed in various parts of the world, through Martenitsa's they are keeping their unity in one spiritual community.

Latchezar Toshev




СВЪРЗАНИ ТЕМИ :

ГАЙДАРИ ОТ ИТАЛИЯ В БЪЛГАРИЯ

Жест от Италия


Потомци на Алцековите българи в Италия


Проф. Пламен Павлов разговаря с Лъчезар Тошев

Потомците на Алцековите българи в Италия

04.11.2016г.
Published on 16 Dec 2016
Проф. Пламен Павлов разговаря с Лъчезар Тошев




Още веднъж за българите на Алцек,
Петър Добрев, в.Лечител, 21.11.2013г.




 




26 февруари 2019

ЗА НАТУРАЛНИТЕ ДАНЪЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ







НАСКОРО В ИНТЕРНЕТ СЕ РАЗРАЗИ ДИСКУСИЯ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ С НАТУРАЛНИТЕ ДАНЪЦИ НАЛАГАНИ ПО ВРЕМЕТО НА ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ.

НАПРИМЕР СОБСТВЕНИК НА ЛОЗЕ БИЛ ДЛЪЖЕН ДА ВНЕСЕ НАЛОГ ОТ  5 ЯЙЦА ЗА ВСЯКА ГЛАВИНА ОТ ЛОЗИТЕ СИ. 

ИСКАЛО СЕ МЛЯКО ДОРИ ОТ ВОЛОВЕ И ПР. 

АРГУМЕНТЪТ БИЛ, ЧЕ КОЙТО НЯМА, ЩЕ ПРОДАДЕ КАКВОТО ИМА И ЩЕ КУПИ С ПАРИТЕ ПРОДУКТИТЕ ЗА НАТУРАЛНИЯ ДАНЪК.

КОЙТО НЕ МОЖЕЛ - КОНФИСКУВАЛО СЕ ИМУЩЕСТВОТО МУ.

ЯВНО УЧАСТНИЦИТЕ В ДИСКУСИЯТА НЕ ЗНАЕХА, ЧЕ ТОЗИ ПРОБЛЕМ БЕШЕ ПОСТАВЕН, ДИСКУТИРАН И РЕШЕН ПРЕДИ 19 ГОДИНИ - ПРЕЗ 2000г.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЪС ЗАКОН ВЪЗСТАНОВИ ПРАВАТА ВЪРХУ ОТНЕТИТЕ ИМОТИ НА ТЕХНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ И ГИ ОБЕЗЩЕТИ.

ЕТО КАК СТАНА ТОВА :

ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
София, сряда, 12 април 2000 г.
Открито в 9,04 ч.

СТЕНОГРАМА:


(...)

Точка четвърта от седмичната програма е:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АМНИСТИЯ И ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТИ ИМУЩЕСТВА, внесен от Лъчезар Тошев.

Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Джеров, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Господин председател, дами и господа народни представители! Ще ви изнеса становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по току-що споменатия законопроект.

"На редовно заседание, проведено на 2 март 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за допълнение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, внесен от господин Лъчезар Тошев.

Беше докладвано, че при приемане на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества е пропуснато да се отбележи, че се амнистират и престъпленията по чл. 118 от Наказателния закон, който беше в сила до 1951 г. 

По този текст се санкционираха тежко земеделските стопани, които не бяха в състояние да изпълнят задължителни доставки на земеделска продукция в непосилни размери. 

Покрай осъждането им на затвор от собствениците бяха конфискувани големи количества земи, дворни места и ниви. 

Беше предложено да се възстанови и тук справедливостта, като се приемат предлаганите поправки в чл. 1, т. 2 и в чл. 2, т. 2 с включване на думите и в двата текста "и по чл. 118".

Също така в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията беше предложено към чл. 8 да се създаде една нова алинея със следното съдържание:

"Исканията за връщане на конфискувани недвижими имоти и обезщетявания по чл. 118 от Наказателния закон, в сила до 13 март 1951 г., се предявяват в едногодишен срок от влизането на тези изменения на закона в сила. "

Комисията единодушно подкрепи и реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта заедно с предложеното допълнение от комисията.

Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Тошев като вносител има думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги! Аз бях чувал, че по времето на Вълко Червенков е имало един натурален данък в България, когато земеделски стопани, които примерно имат лозя, са били принуждавани да плащат с яйца този натурален данък или пък да се иска вълна, мляко от волове.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Откъде знаеш?

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Напротив, аз знам това, господин Корнезов, много добре. Казвали са ми. И тук има свидетели от възрастните, които си спомнят за този натурален данък. 

Бих искал да продължа. Искано е мляко от волове, които очевидно не дават мляко. Нали така? 
И който не плати с тези продукти, е бил санкциониран сериозно. 

Ако той не можел да плати с пари наложената глоба, му е бил конфискуван имотът, което е разпоредбата на чл. 118 от Наказателния закон, действащ до 1951 г.

Тези санкции според мен са били налагани тенденциозно, с цел да бъдат принудени тези частни земеделски стопани да влизат в ТКЗС. 

Днес се оказва, че има техни наследници, които желаят да си възстановят отнетите по такъв текст имоти - дворни места, ниви и др. - и не биха могли да го направят, защото не сме отменили тази санкция със Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, който беше приет през 1991 г. и изменен също през 1991 и 1997 г.

Тъй като този пропуск трябва да бъде поправен, аз внасям това предложение с цел да добавим в този закон и текстовете в чл. 1, т. 2 и чл. 2, т. 2 и чл. 118. Това е моето предложение.

Аз приемам напълно предложението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и благодаря на колегите, които обръщат внимание, че тъй като срокът, в който собствениците е трябвало да кандидатстват за амнистиране и връщане на тези отнети имущества по другите текстове, е изтекъл, тук следва да се въведе един срок, който те предлагат да бъде едногодишен, в който засегнатите да могат да направят своите постъпки, за да получат обратно имотите си и да се възползват от тази амнистия по този член.

Така че смятам, че Народното събрание ще вземе предвид, че една такава поправка е справедлива, че тя е от обществено значение и ще гласува този законопроект. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Любен Корнезов има думата.




ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Разбрахме какво са му разказвали на господин Тошев. Може би да е било така или не е така, но от вол мляко да се иска, не съм чувал - поне аз.
Въпросът обаче е юридически. Вероятно е имало несправедливости. То къде ли е справедливо!

Вие предлагате, господин Тошев, всъщност два параграфа, като включвате чл. 118 на Наказателния закон, който е действал към 1951 г. Но всъщност аз направих справка, тя е тук, пред мен. Този член 118, който Вие имате предвид, има няколко изменения, включително има изменения и през 1956 г.
Там действително е казано в промените, но си е останало съдържанието, че този, който не предаде на държавата селскостопански произведения, подлежащи на задължителните държавни доставки, му се налага наказание глоба, респективно включително лишаване от свобода. Става дума обаче за ал. 3, за така наречената конфискация. Както Вие казвате, конфискувани са земи, конфискувани са къщи, конфискувано е някакво друго имущество. 

Поне в текста, както този от 1951 г., така и изменението през 1956 г., във всички случаи - казва ал. 3 - се конфискува доставката, която е трябвало да бъде представена. Примерно, както Вие казахте, млякото се конфискува, селскостопанската продукция се конфискува - това, което е задължителната доставка, тя се конфискува. Земята или някакво друго имущество няма как да бъдат конфискувани, защото това не е държавна доставка. Точно този е текстът на ал. 3 на чл. 118, към който Вие сте се насочили.

Освен това - поне за мен - юридически не е прецизно, тъй като имаме влезли в законна сила присъди, съдебни актове. Друг е въпросът дали законът е бил справедлив или не е справедлив. Но има влезли в законна сила присъди. Не може със закон, както господин Тошев счита, практически да се отменят съдебни актове, които се ползват с рес юдиката. В тази насока е и решение на Конституционния съд.
Аз мисля, че по-правилно е тези граждани, които са засегнати несправедливо от тогава действащия Наказателен закон и по-специално от чл. 118, чрез Върховния съд да искат отмяна на тези присъди, които - пак казвам - несправедливо са били санкционирани. Но не може чрез закон да отменяме присъди.

Освен това, пак ви повтарям, вижте текста на чл. 118, който е действал преди почти петдесет години, за да разберете, че целта, която Вие искате да постигнете, и това, което тук ни говорите, не отговаря поне на юридическото положение, което е съществувало към този момент. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:
Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания?
Има думата господин Джеров.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Господин председател, дами и господа! Господин Корнезов, това не е самостоятелен законопроект, за да го критикуваме в основната му постановка. Това е закон, който допълва текст. След като има такъв закон, не може да бъде критикувано допълнението, защото то по принцип не изменя нищо. То само добавя към наличните текстове още един текст. Прегледайте самия закон, който допълваме: "Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането осъдените лица по следните деяния". И тук имаме един текст от три точки, в който действително са визирани престъпленията по предишния Наказателен закон. Следователно, това, което Вие възразявате, не може да бъде прието. Ние допълваме нещо, което вече е станало закон. Така че, по същество тук какво има да говорим? Допълва се само. Нищо повече. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
За втора реплика има думата господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС):
Господин Корнезов, аз искам да Ви припомня, че причината да внеса този законопроект, е това, че когато хората са поискали да им бъдат върнати тези имоти, им се отговаря: не можем да ви ги върнем, тъй като този член не е отменен. Това е причината и това в момента е актуално.
Затова смятам, че е справедливо ние да добавим и този текст към останалите, които вече сме приели още през 1991 г. и през 1997 г. сме изменили. Така че намирам това за основателно и се надявам Вие също да подкрепите този законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Искате ли думата за дуплика, господин Корнезов? Не.

Има ли други изказвания?
Има думата господин Борислав Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС):
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че с внимание изслушах мотивите на уважаемите от мен господин Корнезов и господин Джеров и няма да взимам отношение, разбира се, по точните юридически неща, защото не е моя работа, но мисля, че колегата Тошев се опитва да поправи една несправедливост на времето. 
И колкото и да са немного тези хора, на които са им взели земя, защото безспорно точно това, което се дължи, ако им е конфискувано, няма да може да се върне, но дори и най-малката несправедливост на времето, която бихме могли да поправим, мисля, че е наш дълг, стига това да стане по един наистина перфектен начин, който да не прави нещата невъзможни в юридически смисъл.

Мисля, че дори и, пак повтарям, да не са много тези хора, тази справедливост от позицията на времето ние им я дължим. Мисля, че ще направи чест на Народното събрание, ако по най-добрия начин се опитаме да ги възмездим за това, което онова време им е отнело, разбира се, и при налична възможност. 

Мисля, че такава практика в Народното събрание има и аз с най-голямо удоволствие ще подкрепя колегата Тошев. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Няма други изказвания.

Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества.

Гласували 98 народни представители: за 94, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

За процедура има думата господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да преминем към второ обсъждане и гласуване на законопроекта за допълнение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно становище има ли?

Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 10, въздържали се 5.
Предложението е прието и моля господин Джеров да докладва законопроекта.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители!

"З А К О Н
за допълнение на Закона за амнистия и връщане
на отнети имущества, обнародван в "Държавен вестник",
бр. 1 от 4 януари 1991 г. и последващите изменения


§ 1. В чл. 1, в т. 2 накрая се добавят думите "и чл. 118".
§ 2. В чл. 2, в т. 2 накрая се добавят думите "и чл. 118".
§ 3. В чл. 8 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:

"(5) Исканията за връщане на конфискувани недвижими имоти и обезщетявания по чл. 118 от Наказателния закон, се предявяват в едногодишен срок от влизане в сила на тези изменения на закона."
Това е съдържанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има ли изказвания? Няма.

Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, така както е предложено от вносителя, и § 1, 2 и 3, така както са предложени от комисията.
 
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
 
Заглавието и § 1, 2 и 3 са приети.




Държавен вестник, брой 34 от 25.IV.2000г.

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АМНИСТИЯ И ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТИ ИМУЩЕСТВА

Обн. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г.

§ 1. В чл. 1, т. 2 накрая се добавят думите "и чл. 118 от Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г.".

§ 2. В чл. 2, т. 2 накрая се добавят думите "и чл. 118 от Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г.".

§ 3. В чл. 8 се създава ал. 5:

"(5) Исканията за връщане на конфискувани недвижими имоти и обезщетявания по чл. 118 от Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г. се предявяват в едногодишен срок от влизане в сила на тези изменения на закона."

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.