Страници

26 октомври 2019

30 ГОДИНИ ОТ АКЦИЯТА НА ЕКОГЛАСНОСТ ПРЕД "КРИСТАЛ" - 25-26 октоМВРи 1989г.




Ани - дъщерята на Констанца Попова


Николина



Милицията натоварва протестиращите в "превозно средство" за да ги "изсипе" в Южния парк. Човекът, който гледа в обектива е от  службите за сигурност. 

На 25 октомври 1989г. се бях запътил към БАН и минавах през градинката пред ресторант "Кристал" (известна и като градинката пред ЦДНА).
Тогава там имаше много художници, които излагаха и продаваха свои картини. (По-късно кметът Александър Янчулев ги измести на друго място - по идея на милионера емигрант Августин Пейчинов).

В спомените ми съм асоциирал това събитие дата с 26 октомври, но снимки, които видях опровергават моята памет.

Минаването ми през тази градинка не само беше събитие, но и в известен смисъл - среща със съдбата. То промени моя живот радикално, за .... вече 30 години.

Та тогава видях няколко души, които събираха подписка против проекти за прехвърляне на води в Рила - от водосборният басейн на река Места и река Струма, течащи на юг - на север, към басейна на река Искър.
От тях познах само актьорът Петър Слабаков. Другите не познавах.

Запомнил съм една красива дама с кафяв кожен брич, която също беше застанала до подписката - сега знам, че това беше доц. Вяра Николова.

Това беше акция на независимото сдружение "Екогласност".

Наоколо наобикаляха милиционери и хора със шлифери, които бяха застанали до една "алтернативна" проява - постер на който пишеше - цитирам по памет:

"Преди да се подпишете знайте, че рупор на "Екогласност" е подривната радиостанция "Свободна Европа" .

Е - това ме амбицира още повече.

Не само се подписах под подписката, но и се записах в "Екогласност".
Те имаха нужда от биолози.
А аз вече работех като биолог в БАН.
Приеха ме с радост!

На другия ден, милиция разтури събирането на подписи, натовари с бой членовете на Екогласност в нещо, като микробус и ги "изсипа" в Южния парк.

А градинката пред "Кристал" беше оградена с дебели червени въжета - т.е. градинката беше арестувана.

Любомир Седмаков , който записа моя телефон по време на подписката, скоро след това ми се обади да отида на първото събрание.

Така моят живот тръгна в друга посока....

Скоро след това ме избраха за член на Управителния съвет на сдружението, за кандидат за депутат на първите избори през 1990г., а след това и за секретар на Екогласност, какъвто бях повече от 10 години.

Организирах първата речна демонстрация у нас - по Дунава - срещу АЕЦ-Белене - на 24 март 1990г. и първата морска демонстрация с яхти "Милост за морето" - август-септември 1990г. както и първия международен екологичен университет на палатки - "Екотопия -92" в каньона на село Реселец до Червен бряг - август 1992г.

Нищо от това не бях планирал.
То просто ми се случи.

В Института по клетъчна биология и марфология, където  тогава работех имаше ксерокс, на който тайно размножавахме апелите на Екогласност.

Донасяше ги доц. Вероника Николова. Тя ме заведе и на събранието в мазето на Института по социология ул. Московска, където заседаваха  създателите на бъдещия СДС, както и на едно голямо събрание на Клубовете за гласност и преустройство.

Така се включих в политиката, в борбата за демокрация и човешки права, както и в борбата за връщането на България в семейството на демократичните европейски държави.

Сега за тези събития пише в учебниците по история.

А тогава ние живяхме тази история!
Тя стана част от нашия живот.

Сега - 30 години по-късно си спомням за тези събития.

                                                                                     Лъчезар Тошев








Ангел Джендема

Свободата брат...

 (Испанската песен)





Не помниш ли човека от отбора
със много мазни,лепкави коси?
Той плачеше от ужас всяка пролет
убихме го,но сякаш,че е жив.

Главата му бе лесно наранима
бодеше се на всякакъв бодил.
На всяка дума слагаше и рима,
на всеки шеф му слагаше пасквил,защото...

Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.




Той караше се с всякакви контроли
и пееше в обществен писуар,
и плачеше от ужас всяка пролет,
че люлякът смърди на хлорна вар.

Веднъж се втурна бесен в трафопоста,
направи късо с някакви жени
и хвърли се полупиян от моста
и с луда крава сгази три коли.

Разбира се попадна в затвора
и включи се във футболен отбор,
но никак не престана да говори
и неведнъж си вкара автогол.

Затворниците,много лоши хора,
го смачкахме с чугунени глави,
но нека затова да не говорим,
но нека затова да помълчим,защото...

Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.

Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.

Свободата брат е пъпа на живота.
Свободата брат брънка от хомота.

Свободата брат е кръв по твойта риза.
Свободата брат е блюдото,което вчера си облизал.

Николина Николова, чиято беше обувката за която писа Марко Ганчев (вж. по-долу)



ОБУВКАТА НА СОФИЙСКАТА ПЕПЕЛЯШКА




Марко Ганчев

Излъчено по радио “Свободна Европа”
на 30 октомври 1989 г.

На 26 октомври 1989 година, към обед, когато завърши милиционерският погром над активистите на Екогласност в центъра на София, насред асфалта на улица “Раковски” остана една дамска обувка.

Цивилните и униформените биячи толкова припряно влачеха жертвите си към специалния автобус, че най-малката им грижа бе да не изпадне върху асфалта нечия обувка. Когато секат гора, трески хвърчат – тая крилата фраза навремето я бе изрекъл самият Йосиф Висарионович Сталин. Камо ли сега да не изхвърчи някоя дамска обувка, голяма работа.

Един гражданин изтича сред запустялата улица и вдигна обувката. Момчета, момичета – трогателно-безпомощно се заозърта минувачът. – Обувката! Обувката на вашето момиче! Горкото, по чорапи къде ще го карат? Занесете му я! – молеше се той на някого от младежите, който му се виждаше симпатичен. Но се оказваше, че оня е от другата страна на барикадата и с отвращение му отблъскваше обувката, като внимаваше да не прекърши китката на ръката му. Гражданинът разбра, че трябва да я даде на някого от влачените и ританите по уличното платно. Но на тях не им бе до чуждите обувки. “Момчета, момичета, обувката!” – беззвучно вече мърдаше устни минувачът, а може би викаше силно, но го заглушаваха виковете на свидетелите от тротоарите, от входовете на магазините, от прозорците на сградите: “Уууу! Позор! Фашисти!”

Обувката на софийската пепеляшка остана върху асфалта да чака своя принц. Не ще е нужно принцът да праща глашатаи по цялото царство, които да открият на чие момиче принадлежи обувката. Ще я намерят лесно нашата пепеляшка не само в столичния ни град под тоновете оловна пепел от Кремиковци. Ако не я намерят в изпепеленото поле край Пирдоп и Златица, тя ще да е някъде в лунните кратери на Средногорието, изкопани от комбината “Медет”, надвишаващи по размер огнището на вулкана Етна. Ще я познаят по сивата девненска пепел в косите й или по златистата пепел от циментовите заводи край бившата Златна Панега. В никой случай не ще е успяла да си измие косите в бълбукащите някога карстови извори-реки на тия две щастливи долини. Но най-бързо глашатаите ще намерят пепеляшка край угасналото огнище на нашите надежди. Изрива пепелта, за да търси живо въгленче из нея. Ако България се оказа мащеха на своите пепеляшки, те се оказаха нейни истински дъщери. И на свой ред искат да бъдат истински майки на своите деца, а не мащехи, които хладнокръвно да им поднасят мляко, пълно с радиоактивен йод. Гласност за това, което поглъщаме с млякото и с ябълките, искат пепеляшките от Екогласност. Гласност къде ще иде водата от високата част на Рила планина. Ясно, ще иде за стоманата в Кремиковци. Но къде ще иде стоманата от Кремиковци? Дали няма да отиде за танкове, които от своя страна ще отидат в Кабул, в Прага или в Будапеща? Изтърбушили сме планините си за последното късче медна руда, но по петнайсет години чакаме за телефон, защото нямало достатъчно медни жици и официалната директива е да се телефонизират само трийсет процента от жилищата в страната. А къде отива денонощното производство например само на севлиевския кабелен завод? Развитите страни платиха с екологичното си замърсяване поне своя висок стандарт, а ние хем се замърсихме, хем си останахме бедни. Пепеляшките вече искат гласност и за това. Там е цялата болка на властите, несвикнали още да боравят дори поне с дозирана гласност като своите съветски колеги, камо ли със свобода на словото като в Полша и в Унгария.

Целта на голямото побоище от 26 октомври бе да се изтласкат сбирките на неформалните организации от централната част на столицата някъде към периферията, където ще им симпатизират по-малко минувачи. Активистите на Екогласност понесоха върху ожулените си от асфалта гърбове своите плакати към Южния парк. Върху явно пукнатите им масички, разгънати пред скрито пукнатите им ребра, продължиха да събират подписи срещу проекта за обезводняване на Рила планина. Позасрамени от световното обществено мнение, властите на 28 октомври дори докараха духова музика до тяхната масичка. Денят бе почти лятно топъл и слънчев, духовата музика свиреше, опрощаващи усмивки се разменяха между разпозналите се бити и побойници от оня ден. Може би всеопрощението настъпваше под въздействието на мекия есенен ден, чрез който майката природа се показваше към всички ни наистина майка, а не мащеха. Но защо диригентът толкова внезапно даде знак на свирачите да надуят силно инструментите, преди още да са поели дъх както трябва? Господи, защо било? Защото в съседната алея провеждало събрание на открито Независимото дружество за защита на правата на човека. Духовата музика съвсем не била докарана за нашето добро настроение, а за да заглушава ораторите. Тоя път мащехата биеше заварените си деца не с милиционерски, а с диригентски палки. Е, все пак не е толкова жестоко. А и не може гръмката държавна музика да заглуши малкия оркестър на надеждата. Тия от публиката, които стояха по-близо до ораторите, препредаваха думите им от уста на уста към цялото множество. От уста на уста и от епоха на епоха се препредаваха пламенните думи на младото и непознато племе, жадуващо за свобода.

Млади връстници на моите синове, а знаете ли, че аз помня връстниците на моя баща как, когато бяха на вашите години, също жадуваха за свободата с толкова пламнали очи, колкото и вие. Това навярно можете да си представите. Но ако ви кажа, че те същите, вече не така млади, са отдали заповедта за побоя над вас оня ден? Те същите днес докараха духовата музика да заглушава вашите думи. Утре и вие ще станете като тях. Вие ще отдавате заповеди на цивилни и униформени биячи да разпръсват събранията на вашите деца и внуци. Вие ще преобличате в цивилни дрехи военни духови музики да заглушават ораторите им. Не вярвате ли? Само създайте своя организация на принципа на демократическия централизъм и няма да усетите колко скоро ще си размените местата. Дано независимите ви сдружения си останат завинаги независими, ръководени от най-високата по ранг конфедерация на човешките въжделения: свобода, милост, взаимопомощ, плодотворен труд. Иначе по-дообре обувката на днешната софийска пепеляшка да си остане там върху асфалта, без да намери своя принц. Какъв смисъл има да го намери, приказката да завърши щастливо, принцът да се ожени за принцесата, да народят нови деца, но след време техните обувки отново да бъдат захвърлени на асфалта, за да търсят своите нови принцове.

И все пак обувката на софийската пепеляшка е тая, която ни повежда в крак с времето…



Bulgarian dissidents win temporary green light

by Denise Searle and Mike Power in Sofia
23 October 1989


 A breath of political fresh air is blowing through the Bulgarian capital as the opposition has won a green light to pursue its activities for the first time in 40 years.
Under the protection of a large contingent of foreign diplomats and journalists here for an East-West environmental conference, Bulgaria’s fledgling dissident movement has organised mass meetings and open-air rallies, held press conferences and issued policy statements.


Ecoglasnost protester.
Photograph: Chris Niedenthal/LIFE Images Collection via Getty

Such activities are still small compared with protests in other East European countries, but their scale has taken the authorities and even the dissidents themselves by surprise.

Bulgaria’s greens, Ecoglasnost, had by last night collected more than 5,000 signatures after nine consecutive days of campaigning on the streets of central Sofia. A leading member of Ecoglasnost, Beyan Kiurianov, said: ‘It seems we are being tolerated .. while journalists and diplomats from 35 countries are in Sofia. We must speak out while we have the chance.’
Ecoglasnost is protesting against the siting of a nuclear power station on the Danube island of Belene which they say is on an earthquake zone, and also against a project to divert the Mesta River which flows into northern Greece





 

Beatings and arrests mar East-West conference on the environment


4 November 1989



THE 35-nation East-West environment conference in the Bulgarian capital
Sofia was seriously disrupted last week after Bulgarian militia attacked
a group of ecology activists. Members of Ecoglasnost, Bulgaria’s equivalent
of Friends of the Earth, were beaten and arrested while trying to collect
signatures on a pro-conservation petition.

More than 40 people were seized, including 10 passers-by and a Soviet
delegate to one of the conference’s parallel events. All were later freed.


Those arrested included Ecoglasnost secretary and Sofia city councillor
Alexander Karakachanov, who had hospital treatment for severe bruising and
abrasions of the back and neck. Other detainees complained of damaged kidneys,
cracked ribs and broken fingers.

The arrests and assaults caused a row at the environment meeting of
the Conference on Security and Cooperation in Europe (CSCE). Two sessions
were suspended while delegates criticised the militia’s actions, the first
time this has happened at a CSCE event. 
Some delegations, including Britain, indicated that they might withdraw
from the meeting or refuse to sign the concluding document unless the Bulgarian
government provided a satisfactory explanation. Richard Smith, head of the
delegation from the US, said his country was unlikely to sign the final
document under such circumstances.

Next day, Bulgaria’s environment minister, Nikolai Dyulgerov, admitted
that the security forces had overstepped the mark. Delegates accepted the
statement, but many demanded assurances that these incidents would not happen
again.

The US immediately submitted a strongly worded proposal calling for
independent unofficial environmental groups to be given the right to exist,
express their views and function without harassment. This proposal is likely
to be incorporated into the Sofia meeting’s final document.

Ecoglasnost had capitalised on the unusually tolerant atmosphere in
Sofia resulting from the presence of hundreds of foreign diplomats and journalists.
The group held three public meetings, each attracting more than 1000 people.

During the first two weeks of the three-week conference, Ecoglasnost
collected more than 9000 signatures on a petition calling for more public
consultation about a hydropower and irrigation scheme to divert some of
the south-flowing Mesta river away from Greece to Bulgaria’s Trakia Plain.
Ecoglasnost says the project will destroy nature reserves and raise the
water table around Bulgaria’s second city, Plovdiv.

In a surprise move, Yordan Yotov, a senior official of Energoproekt,
the Bulgarian firm in charge of the project, addressed one of Ecoglasnost’s
public meetings, calling for dialogue. Ecoglasnost responded by inviting
Yotov to a public debate. 

Denise Searle and Mike Power, Sofia 



                                                                                                                           Сн. Ирина Недева
Вече 30  години, на 26 октомври минавам през градинката пред "Кристал" и си спомням за събитията от онези дни.

Така направих и тази година.

По пътя ме срещна журналистката Ирина Недева, която документира със снимки, как си слагам значката от 1989г. с която съм бил на всички прояви на Екогласност.


                                                                                                                             Сн. Ирина Недева
















 





















































 
 
















 
 

25 октомври 2019

ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ





Изборите за кмет на София винаги са знакови.

На избори едни кандидати се явяват с амбиция да бъдат избрани.

Други се явяват просто за да спечелят популярност, която да използват в бъдещето.

Трети се явяват за да отнемат гласове на някого - и така да помогнат на друг кандидат или просто за да провалят кандидат, когото не харесват.

Четвърти участват в негласно споразумение с водещ кандидат, не за да бъдат избрани, а за да атакуват неговите противницив кампанията.

Пети - за да "спазарят" след първия тур подкрепата си за някой от кандидатите, които отиват на втори тур.
                                                                        И т.н. и  т.н. и  т.н.....


Настоящите избори в София са особено важни, тъй като чрез тях БСП се надява да овладее властта не само в столицата, но след това и в страната.

Не трябва да го допуснем!


Точно преди 30 години минавайки през градинката пред "Кристал" се включих в "Екогласност", а скоро след това участвах в създаването на СДС и така влязох в политиката.

През тези години се борих последователно за отстраняване на БСП от властта и завръщането на България в европейското семейство . 

Заедно с моите съратници имахме победи и поражения, надежди и разочарования, радости и покруси. 

Но не се отказахме от каузата, зад която застахме преди 30 години.

Аз продължавам да я защитавам и днес!
Борбата съвсем не е приключила!

Сега, когато вече не съм обвързан с членство в партии и организации, единственото, което мога да направя за постигането на тази цел е да подкрепя с гласа си на избори този кандидат, който може да измести БСП от управлението - на всички нива.

Моят глас на изборите е моят принос за постигането на тази цел.


От всички кандидати за кмет в София на тези избори, 
единствено Йорданка Фандъкова има шанс да победи червения кандидат.

Това е очевидно.

Нейната победа ще попари амбициите на БСП, чрез изборите в София да се опита да се върне във властта - не само в София, но и в страната.

Виждам, че много хора с които се познавам от общите ни борби през изминалите 30 години мислят също така.

София трябва да остане синя! 
Не трябва да се разпиляват сини гласове!
Столицата ни не трябва да почервенява!

Затова без никакво колебание на предстоящите избори ще подкрепя кандидатурата на Йорданка Фандъкова от коалицията ГЕРБ-СДС, с бюлетина № 68.



Лъчезар Тошев






24 октомври 2019

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОРЕЛА




ОРЕЛЪТ НА ХАН АСПАРУХ
ЩЕ "КАЦНЕ " В СОФИЯ
на 1 ноември 2020г.

 
 
 

УКРАЙНА ПОКАЗВА СЪКРОВИЩЕТО ОТ ВОЗНЕСЕНКА У НАС


На 1 ноември 2020г. - Ден на народните будители, в Археологическия музей на БАН се открива изложбата „Съкровището от Вознесенка и неговата епоха“.
Планира се тя да бъде открита на 1 ноември 2020 г. и да продължи до края на януари 2021 г.


Най-значимият експонат в тази изложба е "Орелът на Аспарух".


През 1930 г. при археологически разкопки на брега на р. Днепър до с. Вознесенка – днес в чертите на град Запорожие,  археологът Владимир А. Гринченко открил  укрепление с размер около 5000 кв.м., което не е било обитавано дълго,  в което имало около 30  погребения на знатни воини.

Едно от тези погребения – най-богатото, съдържало сребърен лъв, сребърен орел с монограм на гърдите, златно стреме и други общо около 1600 предмети -  юзди, стремена – железни и инкрустирани със злато, върхове на стрели, метални апликации на колани, позлатени и посребрени копчета, саби с ценни обкови и др.

В изложбата в София, ще бъдат показани 50 от тези предмети.

Освен това, ще бъдат показани и експонати от други две подобни съкровища , неизвестни на българската публика.

 
БЛАГОДАРЯ УКРАЙНА!


Инициативата за показването на това съкровище се роди в срещата на Председателя на Комисията по външна политика в Народното събрание д-р Джема Грозданова с тогавашния украински посланик у нас Н.Пр. г-н Микола Балтажи ( по произход  от украинските българи),  проведена на 12 юли 2016г. на която имах честта да присъствам и аз.

След това посланик Балтажи проведе различни срещи със Столична Община, Министерството на културата, БАН  и др. които дадоха резултат , макар и след приключването на неговия мандат.

Но в живота често е  така : "Едни сеят - други жънат" (Вж. Йоан 4:37)






За съжаление сред предметите няма да бъде показан и сребърният лъв, който е изгубен по време на Втората Световна война - предполага се, че е изгорял в бомбардировките.  За него имаме представа от графиката на първооткривателите. (Вж. изображението по-горе - отляво, долу).

В гробната яма са били забити и три меча, какъто е бил обичаят за погребение на знатни войни у скитите - сармати,  от които сме и ние българите.










Върху гърдите на орела има гравиран монограм, който - в съгласие с християнската традици (виж и Кубратовите пръстени от с. Малая Перешчепина) се чете от дясно наляво.

(От дясно наляво се обикаля литийно Божи Гроб в Йерусалим, преди да се влезе в него.)

Текстът гласи :

 ЕСПОР

Когато се добави титлата за владетел /цар, която масово е използвана в онова време сред народите идващи в Европа от Азия вкл. готи - "РИХ", се получава и името на нашия Кан  известен като Аспарух - основател на Българската държава от тази страна на Дунава - син на Великия обединител Кубрат Курт.

От титлата Кан, Кана е произлязла титлата Княз.


Сравни с текста на двата преписа на "Именника на бъргарските владетели " от които знаем името на нашия владетел.


Московски препис

" Есперерих княз ... Род емоу Доуло"





Уваров препис

"Есперих княз... Род Дуло"

Има и още един исторически извор, в който името на българския владетел е изписано като Испор цар.

Това е ръкопис от Преображенския старверски манастир до Москва №123 на Гилфердинговата сбирка обнародван от Стоянович в "Споменик на сръбската кралска  академия, III, стр. 160-193, 1890г.
Публикуван е у нас от Иван Йорданов.

"Сказание на пророк Исая, как беше възнесен от ангелите до третото небе."






 



 
“И тогава, след него  се намери друг цар в българската земя – детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство.  И този цар създаде велики градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя и преди това бяха прочие етиопи. Испор цар владя над българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава”.
 
(Бележка : Старото име на р.Днестър е било Дунбир, Дунвир. От там и грешката на летописеца - Дунав. Измаилтяни - става въпрос за хазарите, които са приели юдейската вяра. Етиопи - деца на слънцето, с огнени очи - т.е. дошли от изток.)
 
 

В Арменската география "Ашхарацуйц" на Ананий Ширакаци пише:

"В Тракия има две планини и реки, от които едната - Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На тоя остров живее Аспар-хрук, синът на Хубраат, който побягна пред хазарите от Българската планина и прогони аварите на запад. Той се посели на това място."

 



За първи път у нас ще бъде показано и "Златното стреме", върху което е създавана България. Също така и късият скитски меч на конника създал нашата държава ще бъде сред експонатите.





 
 
 
"НИЙ СМЕ ПОТОМЦИ
НА ХАН АСПАРУХ
В НАС ИМА ВЯРА,
СИЛА И ДУХ! "
 
 
 
 

23 октомври 2019

23 октомври 1956 - Денят в който унгарците се изправиха срещу съветските танкове






НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА УНГАРИЯ







„Ние не искаме да бъдем повече роби!”

Изказване на Лъчезар Тошев на митинг в  Будапеща
 23 октомври 2008г. 


  Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!








     Здравей, Унгария!
     Здравейте, унгарски приятели! 



     Много благодаря на кмета на Буда-вар за поканата да бъда днес с вас!
     Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз.

     Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни!



     Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят!

Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора!


Оригиналното знаме от 1956 дарено на Съвета на Европа

     По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците!
Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща.

     Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!


    В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура!

 След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери! Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща! 

Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух! 

Защото той беше много по-силен от тях!






     Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления.
     Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие!

     Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления!
     Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения.

     Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото. И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия!




     Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност!

На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост!


Митингът в Буда



     Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция!


Митингът в Чьомьор

     Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!

Митингът в Буда


Слава на жертвите! 

GLORIA VICTIS!





Още по темата :

В Унгария – памет за комунистическия терор в България 
 
https://toshev.blogspot.com/2014/09/blog-post_30.html 
      
      
 Унгарски Кавалерски кръст на Ордена за заслуги 
 
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА: 60 ГОДИНИ ОТ УНГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ 23 ОКТОМВРИ 1956г.  https://toshev.blogspot.com/2016/10/60-23-1956.html
      
 

22 октомври 2019

КАК КОМИНТЕРНЪТ ОРГАНИЗИРАШЕ ПОЛИТИЧЕСКИ УБИЙСТВА В БЪЛГАРИЯ


През 1925г. Царство България публикува книга на френски език озаглавена "Болшевишкият заговор срещу България", в която са  описани престъпленията на болшевиките в България и са представени оригинални инструкции на Коминтерна заловени от полицията преди да бъдат унищожени.

Изданието е на Царската печатница (Печатницата на Двореца) в София.

С разпространението на книгата европейското и световното обществено мнение е ангажирано със събитията България по това време и извършваните престъпления на комунизма в нашата страна.

Помествам тук няколко страници от книгата, екземпляр от която ми беше подарен през 90-те години на миналия век от известния емигрант и меценат Джеймс Велков - Председател на емигрантската "Българска лига за правата на човека" и спонсор за написването на книгата на Стефан Груев "Корона от тръни".





 


"Изпълнението на смъртните присъди"

 
Публикуваме тук пълния текст на едно секретно писмо до Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал.

Този документ, заедно с изпълнителния план, който вече бяхме публикували по-подробно, е едно ново доказателство за демоничните планове на убийците от III-я интернационал, които се опитват да подготвят нови кървави размирици в нашата страна и на Балканите.

 

Ето текста на това писмо:

 

И.К.К.И.                                           Пролетарии от всички страни, съединяввайте се.

Централна секция на отдела                     
за външни отношения
 12 март 1925   
   No 2960                                   
   Москва                                                       АБСОЛЮТНО СЕКРЕТНО

                                                    
 
  Унищожете след изпълнение.
                                                      
 
Официално  представителство на Коминтерна - втора
 секция.    За другаря Бужански

 

 

"No 346 получен на 19.3.25 в контролната секция, отдел за външни отношения.

 

"Съгласно заповед на Комунистическата Федерация на Балканите при И.К.К.И. от 12 март, ви информираме с настоящето, че след неговото получаване трябва да влезете във връзка с другаря председател на Контрола на вашата секция на македонската група "Оуена Оюка Тауеб" (тази македонска група, чието име е съобщено чрез обикновените пароли, е, вероятно, четата на Пандурски-Паница-Филип Атанасов, която е в службна на Москва, N.D.R.I.) и да съобщите, че съгласно горепосочената заповед, комунистическата Федерация на Балканите утвърди решението на македонската група "Оуена Оюка Тауеб" относно  изпълнението на присъдата срещу Русинов и Гаджич от другарите Йодко и Кашемиров, опитни служители на оперативната секция за тероризъм.

 
Освен това, съгласно същата заповед, трябва да съобщите на другарите от контрола на балканския център, които са на ваше пряко разположение, следното:

 

            1. От 15 април, всички служители под контрола на балканския център са обявени в състояние на моболизация.

            2. Комадирите на групите от трима, петима и десетима, са длъжни да информират до обяд на 15 април другарите от своите групи за мобилизацията и да им връчат заповедите относно разпределението на задачите, предвидени в инструкцията на И.К.К. No 27,001 от 10 март 1924.

            3. Отговарящите за складовете с оръжие, предназначено за раздаване в достатъчно количество за всяко направление, съгласно сведенията на отговорниците за тези направления.

            4. Оръжието ще се раздава в ноща на 15 срещу 16 април. То ще се съхранява от командирите на групи от десет под тяхна пряка отговорност.

            5. Денят и часът на съгласуваното обявяване на въстанието ще бъдат уточнени от представителството на комитета за действие, съвместно с упълномщените от И.К.К.И. лица за всяко направление, в съответствие с местнте условия.

            6. Тактическото изпълнение на заповедта ще бъде следвано в строга координация с плана на командирите на военните направления.           

            7. Бойните отряди (от три, пет и десет души) трябва да съгласуват техните действия с групите на бедните селяни, които ще действат по същия план, но по друга организация.

            8. За да предприемат въоръжени действия, бойните отряди трябва да направляват бойните групи на селяните и във всички случаи са длъжни да контролират строго изпълнението на утвърдените от висшепоставените органи планове.

            9. Оповестяват се членовете на селските и работнически бойни организации, чието надигане ще бъде координирано с оперциите на македонската група "Оуена Оюка Тауеб", че най-малкото нарушение на бойната заповед ще бъде наказвано с незабавна смърт.

            10. По време на операцията, другарите от македонския балкански център, бидейки в постоянна връзка, държат центъра в течение на операциите и информират за заповедите и указанията, които дават на командирите на бойните групи в случай на объркване или неяснота между действията на бойните направления. 

            Разпорежданията трябва да бъдат незабавно предоставени на органите с използване на код AI-s, и зповядвайки тахното унщожяване след изучаването им.

            По заповед на Изпълнителния Комитет на Коминтерна.

 

            Генерален секретар на сецията за външни отншения,
А.Дорот.
Контрол.

         
   "Втора секция I.C.S.A.S. Ch. O. O. G. S. K."     

 

            На този документ е написана следната резолция:

 

            "До другаря Златев. Съобщете незабавно на другаря Янчев присъдата, преведете указанията следвеайки код AI-s в достатъчно количество, връчете я на секцията за секретно изнасяне.
            Запазете в моите лични архиви страница II."

 

19.III.1925.                                                               С. Бужански." 


























ИНСТРУКЦИИ НА ИЗПЪЛКОМА НА БАЛКАНСКАТА СЕКЦИЯ
 

Да се унищожи в случай на арест.
 

ЛИЧНО.

 

До Изпълкома на Б.К.П.

Изпълкомът на балканската секция смята за необходимо да се премине към незабавно изпълнение, в интерес на балканската федерация и при следните условия:
§ 1. 

Трябва да се обърне особено внимание на софийския гарнизон, на първи инженерен батальон, където все още са запазени остатъци от комунистически клетки.
§ 2.

"Необходимо е да се създадат нови организации във войската от първи сектор от страна на другаря Маринов, най-вече в първи кавалерийски полк, където разполагаме с доверени лица.
§ 3. 

"Съюзът на запасните офицери трябва да бъде използван с посредничеството на другаря Максимов, на когото бяха връчени необходимите инструкции.

§ 4.

"В персонала на софийската префектура на полицията, където служат другарите Стоянов и Танев, трябва да започне създаването на комунистически клетки.

§ 5.

"Дейността на всички комунистически клетки трябва да бъде насочена към датата 28-29.XII.24.
§ 6. 

"Централният комитет на българската партия следва да допринесе с всичките си  сили за разбиването на руската бяла гвардия по цялата територия на България; в този случай провокациите и убийствата на ръководители са допустими. 

§ 7.

"Вредното влияние, упражнявано предимно от съпартийците на Цанков, трябва да бъде незабавно парализирано като за тази цел може да бъдат организрани атентати срещу Цанков-Лазарев-Русев-Вълков.

§ 8.

"Сметките на всички военни кредити ще бъдат предоставени на другарката Екимова и на Боян.
§ 9. 

"Срокът за приключване на организационната работа е определен за 20.XII.24.
 

                                                                                        Поздрав от Другаря                                                                                      Председател на Комитета                                                                                          Комредком (?N.D.L.R.)

                                                                                                      (п) Манкин

                                                                      Секретар" (не се чете N.D.L.R.).