Страници

08 ноември 2019

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ ДИМИТЪР ШИШМАНОВ









На 19 ноември 2019г. се навършват 
130 години 
от рождението на големия български писател
Димитър Шишманов.

Той не бива да бъде забравян!



 
Димитър Шишманов
(19 ноември 1889 - 1 февруари 1945г.)

Димитър Иванов Шишманов e виден български писател и дипломат.

Син е на първостроителя на българската култура, свищовлията проф. Иван Д.Шишманов от известния свищовски род Божинови и на Лидия Драгоманова, дъщеря на украинския професор Михайло Драгоманов.

Димитър Шишманов е роден на 19.11.1889 г. в София.

 Завършва гимназия в София (1907) и право в Женевския университет (1913). Участва в Първата световна война.
С  неговата подкрепа излиза от 1919 г. в София списание „Украинско-български преглед”.
Началник на Комисията по регистрациите (1919 -1932), началник на съдебния отдел на Министерството на вътрешните работи (1932-1935). Пълномощен министър на България в Гърция (1935-1940). Главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията (1940-1943).  
Министър на външните работи (14.10.1943 - 01.06.1944).
Сътрудничи на десетки издания у нас, сред които сп. „Звено”, „Златорог”, „Листопад”, в. „Огнище” и мн. др. Член на Съюза на българските писатели.

 Автор на драми, повести и разкази:

 „Депутатът Стоянов” (повест, 1919), „Хайлайф” (повест, 1919, 1992), „Разкази” (1919), „Бунтовник” (роман, 1920), „Странни хора” (разкази, 1924), „Кошмар” (драма, 1929), „Блянове край Акропола” (разкази-есета, 1938), „Зограф Павел” (разкази, 1938), „Панаирът в Стародол” (комедия в три акта, 1942), „Пламъчета над делника” (разкази, 1942), „Писма до мен самия” (дневници, 1995).

Един от основателите на българския ПЕН-клуб.

Преводач на френска, немска и украинска (Коцюбински, Франко, Олеся) литература.

Осъден  на смърт след 09.09.1944 г. от Първи състав на Народния съд, и разстрелян на 01.02.1945 г. в София.

Присъдата му е отменена през 1996 г.





Панчо Владигеров
Есенна Елегия
Посветена на убития от т.нар. Народен съд писател и негов близък приятел Димитър Ив. Шишманов

Piano Pieces Op.15 No.2 - Autumn Elegie

  Изпълнение на Десислава Щерева, пиано : 

https://www.youtube.com/watch?v=c130Lumebcc


 
 
 








ИМЕТО „ПИСАТЕЛ”

Димитър Шишманов

Един грях има, който, ако съществува на небето особен съд за литераторите, навярно най-тежко се наказва и той е да не признаваш друг писател само защото го мразиш или му завиждаш. А този грях за жалост е най-разпространеният у нас.

Често пъти съм си мислил: „Какво ли мисли публиката, като следи как в еди-кое си списание ругаят бивши сътрудници, как в друго хвалят само редактора и редакционния комитет, как в трето не казват добра дума изобщо за никого и как изведнъж след някое литературно землетресение и разместване на пластовете горното положение продължава, но само че имената се меняват и хвалените довчера стават ругани и обратно…”

Какво мисли публиката? Не мисли много ласкави неща за българската литературна действителност. За публиката думата „писател” се е превърнала доста отдавна на „писателствующ”, което ще рече маняк. Туй няма защо да си го крием. Българският писател като личност не се цени почти от никого.

Дотолкова малко се цени той, че дори хора, които довчера са били писатели, а днес по някоя причина са оставили литературата, настръхват, когато си спомнят за кръговете около списанията и не намират нищо по-обидно да кажат на писател, освен тая същата дума „писател”, която те произнасят „песател”, сякаш произлиза от „пес”…

Да си писател днес у нас е цяло геройство, не само защото литераторът материално е необезпечен, а защото е и морално дискредитиран.

Но, възразяват някои, и на Запад има завист и ежби между писателите. Да, има! Но има и приятелство. А у нас напоследък писателите всички се гледат накриво, сякаш няма в България място за първия и последния, сякаш днес не е все едно кой е най-ценният белетрист, сякаш не е много по-важно изобщо да имаме добри белетристи, които да пишат хубави работи, добри поети, които да обогатяват литературата ни, а не толкова дали тия белетристи и поети се казват Немиров, Йовков, Райчев, Багряна, Далчев и т.н.

Струва ми се, че ако писателите си даваха отчет колко малко публиката изобщо се интересува от личностите им, колко често пъти като чете дори някоя тяхна книга, която харесва, забравя името на автора, те биха много по-малко се гонили и наместо да се грижат за славата на своето име, биха залегнали да очистят, да възвишат онова на занятието си, да направят щото у нас „писател” да значи не само от художествено, а и от човешко гледище нещо благородно, нещо способно да се жертвува за идеал, нещо интересно, привлекателно, което заслужава да се види, да се обича…

в. „Слово”, бр. 1482, 20.05.1927 г.



Още текстове на Димитър Шишманов може да намерите тук :












06 ноември 2019

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА "БРАТЯ" ОТ ФИЛИП ДИМИТРОВ




На 14 ноември 2019г. в Централния дом на архитекта,
 
ул. Кракра №11 в София,
от 18 :30 часа,
 
 Издателство "Стефан Добрев"
организира 

представяне на новата книга

на
 
 Филип Димитров
 "Братя"
 
 






Повече за книгата прочетете тук :


НОВА КНИГА НА ФИЛИП ДИМИТРОВ С ИСТОРИИ ОТ БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ
http://toshev.blogspot.com/2019/09/blog-post_29.html
 
 
 



 


05 ноември 2019

Light of Men - a book by Philip Dimitrov





About the book Light of Men  :

 The book presented here is an attempt to reconstruct the events and human relations unfolding about 2000 years ago within the group of the early followers of Jesus Christ, namely His family members and immediate followers.

While exploring both the historical and human context the book follows strictly the events described in the Gospel and Acta and makes use of the contemporary texts and less known traditions connected with the events.
The author is not preaching his faith but leaves it to the reader to find his own way through the story.
"Unexpected” and “utterly different” were the words used for Light of Men when it was first published in Bulgarian.

Light of Men poses the question of how far the psychological approach to Bilblical history can bring us in the search for a more adequate comprehension of the New Testament facts.
And how inadequate the lack of it might be.

With its vast amount of information and analytical depth, this treatise-like novel will be of significant interest to Biblical scholars, historians of religion, theologians, students of antiquity, and anyone who wishes to expand his understanding of Early Christianity.

As the renowned Bulgarian literary critic and historian Bozhidar Kunchev wrote, the book is a “profound reflection on what human beings are and ought to be.”

 






About the  author :

Philip Dimitrov  is born in Sofia in 1955.
 
He graduated in Law at the St. Climent Ohridski University of Sofia (1977); had a Specialization in Woodrow Wilson Center (2003) and holds a PhD in Political Science from New Bulgarian University (2010).

He had a Law practice for a period of 20 years (between 1979 and 2015, with breaks) and was appointed Constitutional Court Justice in 2015.  

He lectured at the American University in Blagoevgrad (2002 - 2008), University of Toronto, Canada (2007), Christopher Newport University, Virginia, USA (2008-2009) and is Distinguished Professor (Reader) at the New Bulgarian University, Sofia (since 2015).

He was member of the XXXVI and XXXVII National Assembly and Vice-President of the XL National Assembly, member of the European Parliament (2007), Ambassador of the Republic of Bulgaria at the United Nations (1997 - 1998) and the USA (1998 - 2002) and of the European Union in Georgia (2010 - 2014).

Prime Minister of the Republic of Bulgaria (1991 -1992).
Doctor Honoris Causa of the University of Georgia, Tbilisi (2014).
Author of political and politico-legal studies and historical novels


 

Publications by Philip Dimitrov



For They Lived, Oh Lord - a novel, 1991 (The Balkans in the first half of the 14th century) (in Bulgarian) 

 The True Story of the Round Table Knights, 1997 (in Bulgarian)

The Myths of Bulgarian Transition, 2002 (in Bulgarian)

Light of Men, 2003 (in Bulgarian) and 2019 (in English) (The history of the early church)

Jumping into the Atlantic, Woodrow Wilson Center, 2003 (in English)

The New Democracies and the Transatlantic Link, 2004 (in Bulgarian)

Political Representation after Communism, 2010 (in Bulgarian)

Revisiting the Beginning of the Bulgarian Transition, 2016 (in English)

 Brothers (2019) (History of the Balkans IX-XI century) (in Bulgarian)



About the publisher:

The American Research Center in Sofia (ARCS) is a non-profit foundation, registered in Bulgaria in 2005, which facilitates academic interaction, research, and activities in the humanities and social sciences in Bulgaria and neighboring Balkan countries.
A vital component of the mission of the American Research Center in Sofia is to make scholarship regarding Bulgaria and the Balkans more widely known throughout western Europe and North America. ARCS publishes two lines of volumes, American Research Center in Sofia Monograph Series and Papers of the American Research Center in Sofia. The Center will also contribute toward the publication of books whose author/editor chooses an independent publisher. 

Publications of the American Research Center in Sofia
 

Monograph Series, Conference Papers, Historical Fiction, and Collaborative Book Subsidies 

ARCS will contribute toward the publication of books whose author/editor chooses an independent publisher. Under this category of support, the Center sponsored the publication in March 2013 of a Bulgarian translation of 14 essays from The Pen and the Sword, a collection of papers by James Clarke (edited by Dennis Hupchick), published by Bulgarian Academy of Sciences Press. An English translation of Hristo Hristov’s award-winning book Kill the Wanderer, which re-examines the evidence and reveals new facts concerning the murder of the Bulgarian dissident Georgi Markov, was published in Sept. 2013 by Gutenberg Press. On the horizon is a collection of documents pertaining to the little-known Plan to detach Bulgaria from the Axis during WWII.

More :

ARCS Publications Catalog



04 ноември 2019

ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ В СОФИЯ





КМЕТЪТ НА СОФИЯ

ТЯ Е!


209 542 гласа или  49.98%

(4.85% повече от претендентката Мая Манолова!)


  На добър час!

 


03 ноември 2019

30 ГОДИНИ ОТ ШЕСТВИЕТО НА ЕКОГЛАСНОСТ







 ШЕСТВИЕТО НА ЕКОГЛАСНОСТ - ПЪРВАТА ПУБЛИЧНА ДЕМОНСТРАЦИЯ В СОФИЯ СЛЕД НАЛАГАНЕТО НА ТОТАЛИТАРНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ






И аз бях там...

Ето ме на снимката - зад Пирин Водиничаров, на втория ред - най-дясно. 




... и тук, под дясната дръжка на плаката "Да спасим рила и Места"...


... и тук вдясно от Цветан Кардашев и Румен Данов, отдясно на вертикалния транспарант.



Споменът ми за това събитие беше, че по ул. Московска бяха докарани огромен брой униформени милиционери, строени в карета - като в батална сцена от филм за войните на Наполеон. 
Не бях виждал такова нещо.

 Това беше несъразмерно, в сравнение с относително малката група на "Екогласниците". 

Вярно, че отзад застанаха и другите "неформали" - от "Подкрепа", Независимото дружество за правата на човека, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството,  клубовете на писатели и пр. 

Предната година беше станала демонстрацията на майките в Русе, срещу обагзяването (но все пак тя беше срещу проблем идващ от съседна държава - Румъния), но в София публична демонстрация срещу политиката на властта не беше виждана от разрома на Никола Петковистите насам.

Но общо групата беше сравнително малка.

  Защо властите се бяха уплашили толкова и сега не мога да разбера?

Много години по-късно, през 2008г. говорих на един митинг в Будапеща и казах, че комунистическата власт, която имаше целият репресивен апарат на разположение,  се боеше от мечтата за свобода, защото тя беше по-силна.

Вероятно такъв беше и случаят в София през 1989г.


След "боя пред Кристал", се очакваше, че милицията отново ще нападне и разпръсне демонстрацията.

Никой не знаеше какво ще последва.

Отстрани имаше доста "зрители", а
също и пред "Александър Невски". 
Ние минахме в техния "шпалир".

Снимаха и няколко камери... Фотоапарати...
Не знаехме дали не са на милицията...

Имах чувството, че тези отстрани очакват да видят, какво ще се случи, дали милицията ще нападне и какво ще стане след това...
Те хем бяха там, но не бяха с нас.

Шествието беше обявено на 16:45 ч. но тръгна една минута преди 17ч.

Първите стъпки бяха направени в абсолютна тишина.

И тогава ...  удари голямата камбана на катедралата "Александър Невски".

(Тя и до днес бие всеки ден в 17 часа.
Едва ли някой от Екогласност беше планирал това. Нито пък някой активист се беше качил специално  за да бие камбаната, като знак на демонстрация.)

Когато удари камбаната, аз почувствах, като че ток да минава през мен. 

Всички други с които съм говорил казват същото.


Тогава всички го почувстваха като знак от Съдбата.

И всъщност беше...

Бог ни благослови!



Някой отзад (аз бях на втория ред и не можех да видя кой) запя "Хубава си моя горо". Другите подеха.

Първите скандирания бяха "Искаме чиста природа".

 После пак отзад някой започна да вика "Демокрация, демокрация!"
Хората подеха...

Пред мен Пирин Воденичаров протестира, че така се  променя целта на шествието. Не му обърнаха внимание!

След няколко минути шествието стигна до Народното събрание. Подписката беше връчена, Петър Слабаков каза няколко думи и всичко приключи.

Днес това е част от българската история.

История, която ние живяхме!