ЛЪВОВ МОСТ - ПАМЕТНИК НА ЧЕТИРИМА БЪЛГАРСКИ КНИЖАРИ

На 15 ноември 1877 година в София са обесени четирима софийски книжари. Петият се спасил по чудо.

След Освобождението, известният издател Христо Г. Данов, предлага върху наричания тогава Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари.

От тогава този мост се нарича Лъвов мост, а лъвовете върху него символизират четиримата обесени от турците българи книжари.

В очите на българите тогава, книжарите са изглеждали по този начин.

 

 

В махалата „Капана”, близо до дюкяна си, е обесен книжарят Стоян Недялков Табаков.

 

Стоян Табаков (вляво) и Никола Вардев

 

На вратата на книжарницата, край пътя за Бистрица, увисва  Никола Стефанов Крушкин -Чолака роден през 1836г. в с. Бистрица.

 

 

Никола Стефанов - Чолака

Никола Стефанов  имал книжарница на „Куру чешме“ (на ъгъла на днешните ул. „Алабин“ и бул. „Витоша.
Като малък рано останал сирак  и  бил приет за послушник в Драгалевския манастир.

В манастира Никола Чолака се запознал с Васил Левски, при едно от посещенията му там.
Покрай обиколките си за набиране на дарения за манастира Никола Стефанов помагал и за основаването на революционни комитети в Софийско.

Обесен е пред книжарницата си.

Последните му думи били : 

„Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!”.

 

Книжарят Георги Стоицев е екзекутиран на „Шарения мост”– откъдето очаквали да влязат в София руските войски, които вече наближавали града. Паметната му плоча е до самия Лъвов мост, отстрани.

Чуждите кореспонденти отбелязват, че когато го водели на бесилото, той пеел песента "Вятър ечи, Балкан стене".

 

 

Георги Стоицев

 

Техният помощник Киро Селянина – обесили на Конски пазар, до олтара на страта църква "Св.Спас" днес под Булбанк.  (предстои да бъде експонирана при строежа на нова станция на метрото).

Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи от с. Ярджиловци) е бил пътуващ книжар, но държал и  дюкян с кафене, където е имало и нещо като книжарница.

След обесването му, на мястото три вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.

 

 

Източник: 

https://bulgarianhistory.org/chetirimata-obeseni-knijari/