Жоржина Дюфоа
Със Жоржина Дюфоа се запознах лично в края на 2004г.
Тогава
принц Николаос фон Лихтенщайн организираше
християнска среща в памет на загиналия
Президент на Република Македония Борис
Трайковски, който приживе беше планирал
провеждането на такава среща. И приятелите му решиха да я проведат макар и без него, но в негова памет...
Тогава на срещата бяха поканени двама души, за които се смяташе че са били близки с покойния президент Трайковски – това беше неговият Главен секретар на кабинета Зоран Йолевски (по-късно посланик в САЩ, Министър на отбраната и пр.) и … аз.
На жп-гарата в Сент Маргретен в Швейцария, близо до Боденското езеро ме чакаше лично принц Николаос, който шофирайки сам колата си ме закара до тяхната къща във Вадуц (не в замъка, а срещу него).
Столицата на Лихтенщайн се намира на около 20 километра от споменатата швейцарската гара. Но това е друга история, която може би заслужава да се разкаже отделно.
На тази християнска среща беше дошла и Жоржина Дюфоа.
Тя беше получила моята статия публикувана през 1999г. от норвежкия депутат Ларс Ризе, който и беше изпратил един брой от българския вестник „Духовен дом“ излизащ под редакцията на протойерей Стефан Стефанов от Русе.
Тя беше впечатлена и ми благодари, че нейната история се разказва в България.
Тогава тя ми разказа и историята на нейния род, който е хугенотски.
Хугенотите се обявяват против църквата след Вартоломеевата нощ и техните потомци са атеисти и дори по-силно - антитеисти, категорични противници на намесата на църквата в държавните решения и против църквата изобщо.
Как тя, която е от хугенотско
семейство става силно вярваща християнка
прочетете в статията ми по-долу.
Лъчезар Тошев
НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНА ФРЕНСКА МИНИСТЪРКА
Лъчезар Благовестов (Тошев)
Вестник „Духовен дом“, бр.5(23), май 1999г.
Тя се казва Жоржина Дюфоа. По времето на Президента Митеран г-жа Дюфоа беше Министър на социалните въпроси и националната солидарност. След това тя работеше в екипа на Президента в Елисейския дворец.
През 1991г. във Франция избухна голям скандал свързан с кръвопреливане, при което много хора бяха заразени с вируса на СПИН. Тогава се повдигна обвинение срещу тогавашния премиер Лоран Фабиюс, държавния секретар по здравеопазването Едмон Ерве и Жоржина Дюфоа, заради невземане на мерки, които да предотвратят такова заразяване.
Ерве, Дюфоа и Фабиюс пред съда.
Можем да си представим как се чувствала г-жа Дюфоа, когато всички медии и цялото общество са я обвинявали в непредумишлено масово убийство. В най-тежкия момент за нея, когато тя се прибира в кабинета си, получава съобщение, че съпругът и е болен от рак в напредлнала фаза и му предстои операция.
Виждайки пълната безизходност на положението си, г-жа Дюфоа рухва психически. Тогава тя се обръща към Бога с искрена молитва за помощ. До тогава нито тя, нито семейството и са били вярващи. Всъщност това е обичайно за социалистическите кръгове, към които Дюфоа принадлежи.
В момента на молитвата, призовавайки Бог да и помогне, тя почувствала една вълна на спокойствие, която я обзема и повярвала, че молитвата и е чута.
Това спокойствие продължило три дни, в които нейната охрана и семейството и мислели, че тя се е побъркала. Още повече ги изненадало нейното внезапно обръщане към Бога.
Жоржина започнала да се моли и за спасението на своя съпруг. Той бил пълен атеист и не вярвал в нещата, които тя правела за него.Приемал само от уважение и внимание молитвите, елеопомазването и т.н.
По време на операцията на съпруга и, лекарите констатирали, че ракът е в много напреднал стадий и без да правят опити за намеса, затворили разреза. На г-жа Дюфоа казали, че на съпруга и остават не повече от три месеца живот.
Той самият, излизайки от упойката, произнесъл първо :“Аз бях болен!“. След операцията той се преобразил напълно и станал дълбоко вярващ човек. Като минали три месеца, той отново се явил на преглед и лекарите с изненада установили, че от рака няма и следа.
Г-жа Дюфоа разказала този случай на Президента Митеран, който също бил болен от рак.
Митеран, който от 20 годишен не бил стъпвал в църква и според разпространяваните слухове, бил член на нехристиянски философски орден, бил много впечатлен.
Той дори казал, че се надява, когато умре, душата му да бъде посрещната от Бога в небесата и Той да му каже : „Видя ли, че всичко това е истина!“ и след това да го приеме.
В края на живота си, виждайки че умира, Митеран пожелал на неговото погребение, като последно поздравление към приятелите му да бъде прочетен един стих от Евангелието на Йоан (14:6): „Каза му Исус : Аз съм пътят и истината и животът; Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене.“
Никой от присъстващите не знаел, какво означава това.
А всъщност в последните мигове от своя живот Франсоа Митеран се връщал към Христа.
На 9 март 1999г. в Париж, Съдът оправда напълно Жоржина Дюфоа, като призна за виновен Едмон Ерве и го осъди.
СВЪРЗАНА ТЕМА :
19 ЯНУАРИ 1989г. - ЗАКУСКАТА С МИТЕРАН
http://toshev.blogspot.com/2021/01/19-1989.html