Не ми е известно, книгата на сър Уинстън Чърчил за Първата Световна Война - "СВЕТОВНАТА КРИЗА 1911-1918", за участието му в тези драматични събития, когато той е Пръв Лорд на Адмиралтейството, да е превеждана на български език. Жалко!
В нея има редица любопитни моменти, като например настояването му България да бъде привлечена в лагера на Антантата, като за това Сърбия и Гърция да и направят съответни териториални концесии, а те да бъдат компенсирани с други територии.
При това, той застъпва гледището, че Сърбия има интерес да привлече България за съюзник, като и отстъпи т.нар. Безспорна зона в Македония, вместо да държи там войски, за да подтиска съпротивата на местното население.
Предлагам на читателите на блога да се запознаят с откъс от частта за 1915 година, посветена на Балканите.
Благодаря на Десислава Прошкова, за техническата помощ, която ми оказа за откриване на точния пасаж, който търсех в английския текст, предвид огромния обем на целия текст. Това много ме улесни.
Преводът на български по-долу е мой, поради което трябва да се приеме за неофициален. Болдът на отделни части от текста също е мой.
Следва и автентичният текст на английски език, за да може, който желае да направи сравнение с българския превод.
Тази част от предисторията на включването на България в Първата Световна война е малко известна или дори неизвестна за голяма част от българите.
Поради това си заслужава, чрез този кратък откъс да се предизвика интерес у нас към произведенията на младия тогава Уинстън Чърчил.
Лъчезар Тошев
Сър Уинстън Чърчил
СВЕТОВНАТА КРИЗА
Том 2, 1915г. Стр. 460-462
https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.186806
Балканите в руини
(…)
Италианските операции в Тирол не доведоха до нищо повече от окупирането на пет малки забележителности в австрийска територия.
Така към руската катастрофа се добави и италианската безизходица :
и двете упражниха фатално влияние върху българския ум.
Въпреки това, всички погледи на Балканите бяха приковани към полуостров Галиполи, докато стана известен резултатът от битката при залива Сувла.
Докато тя не беше загубена, българите се въздържаха и през месец юли имаше все още надеждни възможности те да бъдат привлечени на страната на Съюзниците.
Австро-германската атака срещу Сърбия, която изглеждаше така неизбежна през февруари, не беше узряла още през всичките летни месеци. Дълбоката тревога с която някои членове на Кабинета разглеждаха тази голяма опасност, за щастие още не беше родена, докато тези месеци изминаваха.
Не виждам друга причина за забавянето на тази атака от оказването на влияние върху балканските страни и върху България, от операциите при Дарданелите и увереността така широко разпространена сред балканските страни, че Англия никога не би се отказала от такива усилия, без да постигне успех.
Непрекъснатите боеве на полуостров Галиполи, знанието, че големи подкрепления ще се изсипят там, и че предстоеше още едно голямо изпитание на сила в този театър, вдигаха акциите на България; и действията на България, бяха това, което на свой ред доведе до Австро - Германската атака срещу Сърбия.
Аз бях през юли – както това беше видно – силно на мнението, че не бива да залагаме цялата си Балканска политика единствено на резултата от битката при Галиполи, но че докато правим всичко по възможностите си да си осигурим победа там, ние също така, трябва да се стремим да спечелим България.
Това можеше да стане само, чрез натиск над Гърция и Сърбия за териториални отстъпки, комбинирани с даване на заеми и поддържане на очакванията за успех при Галиполи.
Предстоящата опасност пред която Сърбия беше изправена и условията ограничаващи възможностите на Съюзниците да и окажат помощ прави необходимо, тя да отстъпи и да предаде „безспорната зона“ в Македония на българите, на които тя е принадлежала по раса, по история, по договор – и докато тя им беше отнета по време на Втората Балканска война – по завоюване.
Сърбия, при първата атака на Австрия срещу нея през 1914г. дори до последен дъх, намираше за нужно да държи големи военни части в българската част на Македония, за да подтиска местното население.
Правото и разумът, претенциите за справедливост и най-властните призиви за необходимост съветваха сърбите да предадат поне Безспорната зона.
Към обикновените увещания на дипломацията се добавиха и специални апели на Суверените и управниците на съюзните страни.
Принц-Регентът на Сърбия беше молен от Царя, от Президента на Френската Република и от Крал Джордж V, да направи отстъпка, сама по себе си важна за общата кауза и жизненоважна за безопасността на Сърбия.
Но на всички тези апели сръбското правителство и парламент упорито отказваха.
Съюзническата дипломация се движеше тежко напред – всяка телеграма или мярка, трябваше да бъде одобрени от всички съюзници – дори беше се стигнало до точката да се откажат всякакви пари или стоки за Сърбия, ако тя не изпълни настойчивото им искане, когато започна финалната инвазия.
Същото нещо се случи и с Кавала.
Г-н Венизелос, със своята почти безпогрешна оценка на глобални въпроси, беше готов за заложи цялата си популярност в Гърция,и да се окаже в убийствено неизгодно положение на противоречията си с Бонг, заплашвайки го заради неговата готовност да отстъпи Кавала на България при определени условия.
Ако можеха Съюзниците да осигурят на България незабавното предаване на Безспорната зона в Македония и пристанището Кавала, изглеждаше твърде вероятно, да бъдат предизвикани да ни се притекат на помощ и през юли, техните армии да маршируват към Одрин.
Изглежда сигурно, че дори ако пълният резултат от това не бъде постигнат, чувствителното отстъпване на територии, чрез намесата на Съюзниците, щеше да направи невъзможно цар Фердинанд да вкара страната си във вражеския лагер.
Г-н Радославов, направи с брутално откровен език, вярна оценка на българската позиция през тези месеци. Ефективни мерки не бяха предприети и всичко беше оставено на риска от битката при полуостров Галиполи.
(...)
(карта от доклада на Карнегиевата комисия,публикуван през 1914г. в Лондон)
The Italian operations in the Tyrol led to no more than the occupation of five small separate salients of Austrian territory. Thus to the Russian disasters, was added the Italian deadlock : and both exercised a fatal influence upon the Bulgarian mind.
Nevertheless all eyes in the Balkans were riveted on the Gallipoli Peninsula until the result of the Battle of Suvla Bay became known. Till it was lost the Bulgarians held their hand, and in the month of July there were still hopeful possibilities of bringing them in on the side of the Allies.
The Austro-German attack upon Serbia which had seemed so imminent in February had not matured during, all the months of the summer. The deep anxieties with which some members of the Cabinet viewed this great danger were happily not borne out as the months slipped away.
I know of no cause for the delay of this attack other than the influence exercised upon the Balkan States and upon Bulgaria by the operations at the Dardanelles, and the belief so widely held throughout the Balkan States that England would never relinquish such an effort without
achieving success. The continued fighting on the Gallipoli Peninsula, the knowledge that large reinforcements were pouring out, and that another great trial of strength in that theater was impending, dominated the acticai of Bulgaria ; and the action of Bulgaria was the fact which in turn governed the Austro-German attack on Serbia.
I was, as has been shown, strongly of opinion during the month of July that we ought not to stake the whole Balkan policy solely on the result of a battle in Gallipoli, but that, while doing everything in our power to secure a victory there, we should also strive to win Bulgaria.
This could be done only by territorial concessions forced upon Greece and Serbia, combined with the granting of loans and the expectation of success in the Dardanelles. The imminent peril in which Serbia stood, and the restricted conditions under which the AlUes could afford her protection, made
it indispensable that she should cede, and if necessary be made to surrender, the uncontested zone in Macedonia to the Bulgarians, to whom it belonged by race, by history, by treaty, and — until it was taken from them in the second Balkan War — by conquest.
Serbia, even when at the last gasp during the first Austrian attack upon her in 1914, had
found it necessary to keep large numbers of troops in the Bulgarian districts of Macedonia to hold down the native population. Right and reason, the claims of justice, and the most imperious calls of necessity, alike counseled the Serbians to surrender at least the uncontested zone.
To the ordinary exhortations of diplomacy were added special appeals by the Sovereigns and the Rulers of the allied countries. The Prince Regent of Serbia was besought by the Tsar, by the President of the French Republic, and by King George V, to make a concession right in itself, necessary in the common cause, vital to the safety of Serbia.
But to all these appeals the Serbian Government and Parliament proved obdurate. The allied diplomacy, moving ponderously forward — every telegram and measure having
to be agreed to by all the other parties to the alliance — had just reached the point of refusing any further supplies of stores or money to Serbia unless she complied with their insistent demand, when the final invasion began.
The same sort of thing happened about Kavalla. M. Venizelos, with his almost unerring judgment of great issues, was prepared to imperil his whole personal popularity in Greece and place himself at a deadly disadvantage in his controversies with the Bong by intimating his readiness to acquiesce in the cession to Bulgaria of Kavalla in certain circumstances.
Had the Allies been able to secure for Bulgaria the immediate cession of the uncontested zone in Macedonia and the port of Kavalla, it seems very probable that they might have been induced during the month of July to come to our aid and to march on Adrianople.
It seems certain that, even if this full result had not been obtained, the tangible cession of this territory to Bulgaria at the instance of the Allies would have made it impossible for King Ferdinand to carry his country into the hostile camp.
Monsieur Radoslavoff gave in brutally frank language a perfectly truthful account of the Bulgarian position in these months. No effective measures were however taken, and all was left to the hazard of the battle on the Gallipoli Peninsula.