ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ "УРЕДИ" РУСИЯ С МОНИТОРИНГ ОТ СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА АРХИВИТЕ

 

 

На 8 април на сайта на ПАСЕ се появи отговор на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, на въпроса поставен от Ръководителя на българската делегация в ПАСЕ Димитър Главчев за т.нар. трофени архиви на Руската Федерация, заграбени като плячка от Червената армия по време на Втората Световна Война.

Отговорът компромисно не споменава Русия в текста, но е съвсем ясно, че тя е единствената страна, която не позволява достъп до тези "трофейни архиви". Освен това нейното име остава споменато в заглавието на отговора.

Становището е прието без дебати и с консенсус от представителите на 47-те страни-членки на Съвета на Европа, което означава, че и Русия мълчаливо се е присъединила към него. 

 

Постижението на Димитър Главчев, показва как само един депутат в ПАСЕ, познавайки процедурите, с известно търпение може да постигне тематична коалиция по даден въпрос между 47 държави.

Reply to Written question

Doc. 15259   08/04/2021

https://pace.coe.int/en/files/29111/html

 

НЕОФИЦИАЛЕН ПРЕВОД!

ДОСТЪП ДО Т.НАР. "ТРОФЕЙНИ" АРХИВИ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

Отговор на писмен въпрос : Писмен въпрос  № 754 (Документ 15148)

Приет на 1400-тото заседание на Комитета на постоянните представители (31 март 2021)

 

Комитет на Министрите

1.       В отговор на въпроса поставен от почитаемия парламентарист, Комитетът на Министрите обръща внимание, че целта на препоръките, които той отправя към страните-членки е да  хармонизират, на базата на общите ценности на Съвета на Европа, европейските политики по важни въпроси от интерес за всички страни-членки.

Независимо то това, той отбелязва, че оправяните препоръки не са обвързващи.

2.        Препоръка Rec (2000)13 на която почитаемият парламентарист се позовава, прилага този подход към приемането на Европейска политика по достъп до архивите, базиран на общи принципи в съответствие демократичните ценности. В съответствие с това той препоръчва на правителствата на страните-членки да приемат „ законодателство за достъп до архивите вдъхновени от принципите очертани в тази препоръка […] привеждайки съществуващото законодателство в съответствие със същите принципи“.

3.       Комитетът на Министрите е напълно наясно за важността на връщането на културните ценности на други европейски страни и за достъпът до архивите и следствие на това призовава всички страни-членки, които още на са го направили, да приложат принципите записани в Препоръка Rec (2000)13. Той също така изисква постоянната Комисия за Култура, Наследство и Ландшафт (CDCPP) да разгледа провеждането на изследване на приложението на препоръката.

 

 

Reply to Written question

Doc. 15259 08/04/2021

https://pace.coe.int/en/files/29111/html

 

 Какво попита Димитър Главчев вижте тук :

ВЪПРОСЪТ ЗА ДОСТЪП ДО Т.НАР. ТРОФЕЙНИ АРХИВИ ЗАГРАБЕНИ ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ - ЗА ВТОРИ ПЪТ ПОСТАВЕН В ПАСЕ.

http://luchezar-toshev.blogspot.com/2020/09/blog-post.html

Писмен въпрос до Комитета на министрите № 754

[Док. 15148],

24 септември 2020 г.

 

 

Достъп до така наречените „трофейни” архиви на Руската федерация

 

Писмен въпрос внесен от г-н Димитър Главчев, (България, ЕНП/ХД)

В становището си № 193 (1996) относно молбата на Русия за членство в Съвета на Европа Парламентарната Асамблея заявява, че:

• Парламентарната Асамблея отбелязва, че Руската федерация споделя напълно нейното разбиране и тълкуване на поетите ангажименти, както те са изложени в параграф 7 и възнамерява:

• (...) да договори претенциите за връщане на културна собственост на други европейски държави на принципа ad hoc, като се прави разграничение между видовете имущество (архиви, произведения на изкуството, сгради и пр.) и видовете собственост (държавна, частна или институционална);

• (...) да уреди бързо всички въпроси, свързани с връщане на имущество, изискано от държави-членки на Съвета на Европа, особено архивите, прехвърлени в Москва през 1945 г.

Освен това през 2000 г. Комитетът на министрите прие своята Препоръка № R 2000(13) до държавите-членки относно европейската политика за достъп до архивите, която е в сила и за Руската федерация като пълноправен член на Съвета на Европа. Писмен въпрос към Комитета на Министрите по тази тема (№ 644, Док.13310/26 септември 2013г.) не получи отговор поради изтичането на мандата на вносителя, но този важен и все още нерешен проблем изисква по-нататъшно разглеждане.

Г-н Главчев пита Комитета на министрите:

• Как Комитетът на министрите следи изпълнението на своята Препоръка № R 2000(13) от държавите-членки и по-специално от Руската федерация относно т.нар. „трофейни” архиви, които са били прехвърлени в Москва през 1944-1945 г.?

 

 

Свързани теми :

 

ВЪПРОСЪТ ЗА ДОСТЪП ДО Т.НАР. ТРОФЕЙНИ АРХИВИ ЗАГРАБЕНИ ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ - ЗА ВТОРИ ПЪТ ПОСТАВЕН В ПАСЕ.

http://luchezar-toshev.blogspot.com/2020/09/blog-post.html

Русия и българските "трофейни архиви"

Разговор на Г. Папакочев с Л. Тошев

http://toshev.blogspot.bg/2013/10/blog-post.html

От сайта на БНР-Хоризонт: Казусът със заграбените от Червената армия трофейни архиви е в застой

http://luchezar-toshev.blogspot.com/2020/10/blog-post_27.html

 

 

Последна инициатива в ПАСЕ -

Внесен писмен въпрос до Комитета на Министрите, представляващ правителствата на 47-те държави-членки

http://toshev.blogspot.bg/2013/09/47.html

Парламентарна Асамблея на Съвета на Европа

Писмен въпрос № 644 до Комитета на министрите

[Док. 13310],

26 септември 2013 г.

 

Достъп до така наречените „трофейни” архиви на Руската федерация

Писмен въпрос внесен от г-н Лъчезар Тошев, България, ЕНП/ХД

В становището си № 193 (1996) относно молбата на Русия за членство в Съвета на Европа Парламентарната Асамблея заявява, че:

• Парламентарната Асамблея отбелязва, че Руската федерация споделя напълно нейното разбиране и тълкуване на поетите ангажименти, както те са изложени в параграф 7 и възнамерява:
• - да договори претенциите за връщане на културна собственост на други европейски държави на принципа ad hoc, като се прави разграничение между видовете имущество (архиви, произведения на изкуството, сгради и пр.) и видовете собственост (държавна, частна или институционална);
• - да уреди бързо всички въпроси, свързани с връщане на имущество, изискано от държави-членки на Съвета на Европа, особено архивите, прехвърлени в Москва през 1945 г.

Освен това през 2000 г. Комитетът на министрите прие своята Препоръка № R 2000(13) до държавите-членки относно европейската политика за достъп до архивите, която е в сила и за Руската федерация като пълноправен член на Съвета на Европа.

Г-н Тошев пита Комитета на министрите:

Как Комитетът на министрите следи изпълнението на своята Препоръка № R 2000(13) от държавите-членки и по-специално от Руската федерация относно т.нар. „трофейни” архиви, които са били прехвърлени в Москва през 1944-1945 г.?

 Written question No. 644 to the Committee of Ministers
 | Doc. 13310 | 26 September 2013

Access to the so called “Trophy” archives of the Russian Federation

Written Question from Mr Latchezar TOSHEV, Bulgaria, EPP/CD
In its Opinion 193 (1996) on the application by Russia for membership of the Council of Europe, the Parliamentary Assembly stated that:

• The Parliamentary Assembly notes that the Russian Federation shares fully its understanding and interpretation of commitments entered into as spelt out in paragraph 7, and intends:

• (...) to negotiate claims for the return of cultural property to other European countries on an ad hoc basis that differentiates between types of property (archives, works of art, buildings, etc.) and of ownership (public, private or institutional);

• (...) to settle rapidly all issues related to the return of property claimed by Council of Europe member States, in particular the archives transferred to Moscow in 1945;

Furthermore, in the year 2000 the Committee of Ministers adopted its Recommendation No. R (2000)13 to member States on a European policy on access to archives, which is also in force for the Russian Federation as a full member of the Council of Europe.



Mr Toshev,


To ask the Committee of Ministers:

• How the Committee of Ministers is monitoring the implementation of its Recommendation No. R (2000) 13 by member States and in particularly by the Russian Federation in respect of the so called “Trophy” archives which were transferred to Moscow in 1944-1945.

   

Question écrite No. 644 au Comité des Ministres
| Doc. 13310 | 26 septembre 2013

Accès auxdites archives «Trophées» de la Fédération de Russie

Question de M. Latchezar TOSHEV, Bulgarie, PPE/DC
Dans son Avis n° 193 (1996) sur la demande d’adhésion de la Russie au Conseil de l'Europe, l’Assemblée parlementaire a affirmé ce qui suit :

• L’Assemblée parlementaire prend note que la Fédération de Russie partage pleinement sa conception et son interprétation des engagements contractés, tels qu’énoncés au paragraphe 7, et qu’elle a l’intention :

• (...) de négocier les demandes de restitution de biens culturels à d’autres pays européens sur une base ad hoc qui permettrait de distinguer les différentes catégories de biens (archives, œuvres d’art, bâtiments etc.) et de propriétaire (public, privé ou institutionnel) ;

• (...) de régler rapidement toutes les questions relatives à la restitution de biens réclamés par les Etats membres du Conseil de l'Europe et notamment les archives transférées à Moscou en 1945 ;

En outre, en l’an 2000, le Comité des Ministres a adopté sa Recommandation n° R (2000) 13 aux Etats membres sur une politique européenne en matière de communication des archives qui s’applique également à la Fédération de Russie en sa qualité de membre à part entière du Conseil de l'Europe.


M. Toshev,


demande au Comité des Ministres : 

• de quelle manière il suit la mise en œuvre de sa Recommandation n° R(2000) 13 par les Etats membres et notamment par la Fédération de Russie en ce qui concerne lesdites archives « Trophées » qui ont été transférées à Moscou en 1944 -1945.

 




 

Свързани теми :

 

 

Русия и българските "трофейни архиви"

Разговор на Г. Папакочев с Л. Тошев

http://toshev.blogspot.bg/2013/10/blog-post.html

 

Христо Христов :

 

 Има ли още български архиви, заграбени от Кремъл

http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/1469-2013-10-06-14-47-37

С този въпрос съм се занимавал и през 2002г.  и преди това - през 1998г.

 

 

 

 

Ето част от моя архив по темата :

През 2002г. 

 

 

 

Отговор :

През 1998г.

Актуалният парламентарен въпрос зададен от 

д-р Васил Паница, Иван Н.Иванов и Веселин Методиев  

към министър Ивайло Калфин по същата тема,  25 януари 2008г.

ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 25 януари 2008 г.
Открито в 9,05 ч.

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/385

(...)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, в оставащите около 50 минути ще започнем с въпроси, зададени от народни представители към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Първо, въпрос, зададен от народните представители Веселин Методиев, Васил Паница и Иван Иванов.

Господин Паница, заповядайте да развиете вашия въпрос към министър Калфин.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! В месеците след 9 септември 1944 г. голяма част от документалните масиви на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, Министерството на войната и Кабинета на двореца са конфискувани от Съветската армия и са изпратени в Съветския съюз.
По същото време е конфискуван целият военноморски архив от Варна, а в следващите месеци – до м. май 1945 г., са конфискувани архивите на нашите посолства в Будапеща, Букурещ, Варшава, Прага и Берлин.
До момента са правени частични постъпки от българските власти, които не са дали конкретен резултат – говоря за периода след 1990 г. През 1991 г. е имало договореност между президентите Елцин и Желев, но до краен резултат не се стига. През 1992-1993 г. е имало разговори и кореспонденция между заместник-директора на руските архиви Козлов и директора на българските архиви тогава Веселин Методиев.
Искам да кажа как са изземвани тези архиви, за да се спре наличната спекулация: “Кажете ни кои архиви да ви върнем точно”. Обикновено офицери от тогавашното НКВД и Съветската армия са влизали в съответното ведомство, изисквали са от съответните чиновници документите, които ги интересуват. Ясно е, че тези чиновници по никакъв начин не могат да направят опис и не са правили опис на това, което е иззето.
Като считаме, че тези архиви са част от нашата национална история и представляват важен източник за националната ни памет, господин вицепремиер, отправяме към Вас следния въпрос: какви действия предприема българското правителство за връщане на отнетите от Съветската армия български архиви?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, за да отговори на зададения му въпрос.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН:

Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Паница!

Вие много правилно отбелязахте по какъв начин български архиви са били конфискувани и изземвани от руската страна. Не трябва да се забравя, че през това време България е победена страна и по силата на международните договори в България работи Съюзническа контролна комисия.
Точното установяване на предадената и частично върната документация е действително сложен въпрос, който не е изцяло уточнен още от нас.

Вие сам споменахте за това нещо. Между другото, тук трябва да направим разлика между български архиви и архиви, които имат отношение към българската история, тъй като има архиви, свързани с този период, които не са български, но които имат отношение към всичко това, което се е случвало в България през периода 1939-1944 г.

През 1946 г. българското правителство е поискало от руската страна информация и връщане на архивите, които са били отнети.

През 1949 г. това искане е било подновено и са били върнати няколко пратки с архиви на българската страна.

Оттогава – от 1949 г. до настоящия момент при нас няма информация въпросът да е бил допълнително поставен. Тогава са върнати частично архиви, основно свързани с работата на Министерския съвет, като е имало някои, които са липсвали. Те са описани в опис като руската страна тогава е обявила, че са били изгорели.

След това, в началото на 90-те години, както Вие споменахте, президентът Желев е поставил в свой разговор този въпрос на руския президент по това време.

В момента въпросът с връщането на българските архиви – първо, с изясняването на техния списък, достъпът до тях и връщането на българските архиви, стои в българо-руските отношения. Този въпрос беше поставен на различни равнища, включително и на най-високо равнище, по време на посещението на руския президент в София в средата на този месец.

Това, което беше уточнено в разговор между двамата президенти, а след това аз имах разговор с руския външен министър по този повод, беше, че първо трябва да се изясни, тъй като ние имаме известна идея, но трябва да се изясни двустранно точният списък на архивите, към които ние проявяваме интерес.

На второ място трябва да се уточни кои от тях са вече върнати в България с тези пратки.
На трето място трябва да се уточни достъпът до тези архиви и на четвърто, разбира се, българското искане за получаването им обратно като не трябва да забравяме, че през 1997 г. руската страна е приела един закон, който ограничава връщането на подобен вид документи.

Но докато стигнем до конкретното искане за конкретните документи, би трябвало да бъде свършена допълнително експертна работа.

Това беше договорено по време на посещението на руския президент в София и в най-скоро време експерти от Агенция “Държавен архив” и от руския архив ще започнат да работят за изясняването на документите, за откриването им къде са и за установяване на достъпа и възможностите на връщането им, така че този въпрос ще продължим да го следим, да го обсъждаме в двустранните отношения и да информираме обществеността. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Веселин Методиев. Той има право на реплика.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Господин Калфин, от Вашия отговор искам да обърна внимание на две неща – първо, че по време на политически срещи, които засягат щекотливи въпроси, често се ползва професионален експертен език, за да се даде политически път на нещо или да се спре политически нещо. Вие го знаете отлично.

В случая с иззетите български документи това, което чухме публично от руската страна, и това, което Вие сега ни информирате, а именно, че ще се провери достъпът, че ще се изгради експертна група, означава на обикновен политически език, че не е налична воля. Защо?
Използването на един архив означава свобода на достъпа до справочниците на въпросния архив. Руските архиви са популярни в целия свят с това, че те не допускат за читателите, гражданите, достъп до самите справочници. Трябва да заявите тема, по която се интересувате и ви се подбират документи.

Ако Вие отидете в Англия и поискате във Форин офис документи за българската история от периода 1939-1944 г., никой няма да ви даде папките с тези документи, а ще Ви даде описите, за да си намерите сам това, което търсите.

Затова в нашия случай, много Ви моля, обръщаме Ви внимание специално в министерството, ръководено от Вас, и политическото равнище, което ще се занимава с този случай занапред, да не допуска чрез експертни способи на практика да не се отговаря на въпроси. Няма български архиви, няма български експерти, които ще могат да кажат какво точно документ по документ търсим, защото господин Паница Ви каза, че при такова изземване, а и Вие самият казахте, че по време на война кой е този чиновник, който ще си сложи въжето на врата и ще започне да описва документите, които му взема офицер от НКВД?

И, завършвам, господин председател, с това, че единственият начин, е когато чуете фраза, каквато е чута в българските медии от руски архивист, че това е военен трофей, рязко политически да реагирате, защото в противен случай ще оставите на експертно равнище да бъдете подвеждани и въпросът няма да има своето решение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин Методиев, Вие, разбира се, много добре познавате работата и особеностите на работата с архивите. Това обаче, което трябва да е ясно, е, че за първи път се поставя на най-високо равнище този въпрос и се получава ангажимент от руската страна.

За пръв път той влиза като точка в двустранните отношения и това ще бъде една тема, която, един път влязла, вече ще се обсъжда при всяка една възможност на съответните равнища.
За първи път се получи, и това беше даже публично, на пресконференцията с двамата президенти, от руския президент се чу, че руската страна ще спазва законите и правилата в Русия, но с най-добро желание този въпрос да бъде решен, така че аз мисля, че и публично беше заявена политическата воля за това.

Действително в момента експертите трябва да си свършат работата, тъй като ние имаме, доколкото на мен ми е известно, частична идея какво евентуално бихме искали да получим от руската страна. Това в никакъв случай не е цялата информация или поне, доколкото разбирам, нашият държавен архив не живее с мисълта, че това е цялата информация. Така че действително първо трябва да се уточнят кои са тези масиви, които бихме имали интерес да получим обратно, и точно заради това беше и този политически ангажимент, който и публично беше казан от руския президент.

Аз Ви уверявам, че този въпрос ще продължи да се поставя, докато не бъде решен. Благодаря.

 

 

 

ЧЕТИРИСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, петък, 27 март 2009 г.
Открито в 9,05 ч.

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/557

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин в София през м. януари 2008 г. беше постигната договореност да се създаде комисия, която съвместно чрез български и руски специалисти да установи каква е процедурата, по която да се изясни въпросът с количеството български архиви, намиращи се в Русия, достъпът до тях и процедурата за връщането на тези архиви в страната. Искам да кажа, че всъщност това са изцяло отнетите насилствено и отнесени в Русия от Червената армия архиви на Министерския съвет, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на войната и на Канцеларията на Двореца. Едновременно с това е отнет и архивът на Черноморския ни флот във Варна и архивите от нашите посолства в Букурещ, Будапеща, Берлин, Прага и Варшава. Измина повече от една година оттогава и при последното посещение на президента Първанов в Русия в началото на м. февруари беше даже показано как му е връчена папка с част от тези архиви. Той изрично каза: “не папки, а папка”. По този повод отправих въпрос към министъра на външните работи Ивайло Калфин, защото той самият преди година казваше, че това е важен елемент на българо-руските отношения, тоест елемент от външните отношения на България. Той се постара, поради липса на политическа воля у него да отговори на ясно поставения въпрос, да прехвърли на експертна почва въпроса, заявявайки, че това касае отдел “Архиви” и по този повод въпросът е към Вас.
Тъй като това са архиви, които са част от българската национална памет и историческо богатство и могат да осветлят важна част от историческите събития в България и свързани с България, отправям към Вас следния въпрос: господин министър, каква част от изнесените български архиви през Втората световна война от руските войски е върната у нас, има ли договореност и срокове за връщане на останалата част? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, за да отговори на въпроса на господин Иванов. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.

Уважаеми госпожи и господа народни представители!

Уважаеми господин Иванов,

Благодаря за отправения въпрос. Действително Вие настойчиво поставяте въпроса за изясняване на това как ще се осъществи и в какви срокове връщането на намиращите се в Русия български национални архиви. Искам само да направя една малка бележка. Не че по някакъв начин омаловажавам моето участие, но все пак да кажа, че аз като вицепремиер, отговарящ за архивите, отговарям. Това не ми е тясната професионална област, затова ако някъде направя грешка или съответно не съм достатъчно компетентен, наистина ще моля да ме извините, тъй като експертите от Държавна агенция “Архиви” основно са готвили отговора.
Основно документацията, за която става въпрос, действително е за периода на Втората световна война, главно 1939-1944 г., от институциите, които Вие вече споменахте, да не ги повтарям. Това са документи, които проследяват като цяло процеса на вземане на решение и последващите действия за участието на България в Тристранния пакт. Между другото, много често не се прави разлика и се иска България да настоява за връщане и на документация, която се отнася до България, без да е създадена от български държавни институции. Това е важен въпрос. Ние, разбира се, нямаме основание за настойчиво поставяне на такъв въпрос. При желание от руската страна и в съответствие с тяхното законодателство без съмнение това може да бъде направено.
Въпросът за връщането на българските архиви е поставян през годините в срещи между представителите на двете страни. Както и Вие споменахте, през м. януари 2008 г., когато господин Путин беше на посещение в България, той беше поставен по един по-ясен, по-точен начин и се постигна договореност за установяване на контакти между компетентните институции на двете страни и за уточняване на местонахождението и обема на изнесената документация. След това, както всички знаят, на 29 януари т.г. Министерският съвет взе необходимото решение и последва нота от страна на българското правителство, като с нея беше представено пред руската страна официално искането за връщането на тези български архиви.
Какво знаем ние дотук? Дотук се установи, че процедурата за придвижване на едно такова искане е уредено в Русия с Федералния закон за културните ценности, преместени в Съветския съюз в резултат на Втората световна война и намиращи се на територията на Руската федерация. Този закон обявява в собственост на Русия всички чуждестранни произведения на изкуството, в това число книги, ръкописи и архивни материали, като, цитирам: “частична компенсация за вредата, причинена на културното богатство на Русия в резултат на разграбването и унищожаването на културните й ценности от Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война”.
Това е закон, аз не мога да го коментирам, господин Иванов. Такава процедура е приложена през годините и към страни, които са поставяли подобно искане. Към момента на нас ни е известно подобно искане да са представяли Австрия, Франция, Унгария и Полша, и върви по един и същи начин. Ако ми дадете възможност, ще кажа по-нататък какъв е редът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, аз не мога да оспоря ретроспекцията на проблема, която Вие направихте. В същото време Вашият отговор само доказва колко важен е въпросът към момента и до каква степен българското правителство е в невъзможност да допринесе сериозно за решаването на този проблем. Първо, изрично казах, че това е нашата национална памет в много важен за страната ни период, за да си изясним механизмите, ако щете – и отношението на други страни към България и преговорите, които България е водила в този много важен за страната ни период, който определи нашето развитие за десетилетия, а бих казал и за столетие напред.
На второ място, от цитирането на закона на Руската федерация, приет от Руската Дума, се разбира, че всъщност нашите архиви са културна ценност на Русия. По този повод има специален ред, който може да постанови евентуално връщането на част от тези архиви в страната. Освен това се намеква, че Германия и нейните съюзнички, каквато е била България, едва ли не са отнели ценности, принадлежащи към културния и обществен архив на Русия – нещо, което изобщо не е вярно, що се касае до България. Многократно беше изтъквано, че български войник не е участвал във войната с Русия и не е стъпвал на територията на тогавашния Съветски съюз.
При това положение аз считам, че отговорната позиция на българското правителство е да отстои единствено правилното – че ако България е била победена страна в края на Втората световна война, след това бяха подписани няколко, мисля че поне два договора, за вечна дружба, сътрудничество и взаимопомощ със Съветския съюз, тоест бяхме съюзници със Съветския съюз. Сега по мнението на двамата президенти и министър-председатели ние сме равностойни партньори, да не говоря, че чрез огромните мегапроекти България се намира в прекалено за мен тесни и недостатъчно коректно тесни връзки с Русия. Въпреки това руската страна отказва да покаже жест на добра воля, като върне на България част от нейната историческа памет. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ние нямаме някакви принципни различия с Вас. Искам само да довърша. Харесва ни или не, този федерален закон е факт. Не бих могъл да си позволя да коментирам законодателство на друга страна. Независимо дали е справедливо или не, тук са законодатели и знаят, че понякога законът не може да отрази всички особености на живота, та чувството за справедливост да е 100% осигурено.
Така или иначе добри намерения и добри знаци от руска страна според мен са налични. Както знаете, при посещението на президента Първанов в Москва през февруари т.г. президентът Дмитрий Медведев му връчи папка с български материали, която е малка, но тя е символична. Там се съхраняват важни документи, свързани с Генералния щаб на българската войска тогава, дипломатическите представителства, преписката на Княз Кирил и някои други архивни единици. Ще обясня това, което в момента малко бави работата.
Първият голям проблем е, че ние нямаме точен опис на изнесените архивни единици от страната. Защото това е ставало във времена...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): За 30 минути са ги отнемали от министерствата. Какви описи?!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изслушайте ме. Това е ставало в период, когато е имало смяна на институции, доста динамични времена. На второ място – това не е ставало с еднократен акт, а многократно. В крайна сметка българските експерти, които са работили в руските архиви, са локализирали българска документация с обем около 50 хиляди страници. Дали това е цялата, към момента е трудно да се каже, но не защото някой не иска, а защото това обективно е трудно. Вторият проблем е изискването на Федералния закон за културните ценности – когато се иска обратно връщане на такава културна ценност, да се посочва точното местонахождение на исканата за връщане документация. Това от наша гледна точка е доста трудно. Тук не става въпрос за картина, закачена в Ермитажа.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Всичко минава през волята на Русия.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Моля да проявите известно търпение и разбиране. Това не е нежелание от българска страна да се реши този въпрос, а донякъде технически и юридически въпрос. Уверявам Ви, че ще продължим да настояваме, та всичко необходимо като експертни оценки, експертно участие от страна на Държавна агенция “Архиви” да бъде направено и със сигурност ще бъде направено. Благодаря.

 

СТО ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 2 юли 2010 г.
Открито в 9,05 ч.

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/728

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, за днешното му участие в парламентарния контрол.

Преминаваме към въпроси и питания към Николай Младенов – министър на външните работи.
Въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно съдбата на българските документи, изнесени в Съюза на съветските социалистически републики в края на Втората световна война.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът с връщането в България на изнесените в края на 1944 г. и началото на 1945 г. архиви от пребиваващата тогава в страната Червена армия не се поставя за първи път. Аз самият съм повдигал на два пъти въпроса към Вашия предшественик господин Ивайло Калфин, отговорът не беше задоволителен. Независимо от обясненията, които тогава ми даде представителят на правителството на Сергей Станишев, в отговора личеше и липса на политическа воля този въпрос настойчиво да бъде поставен.
Ако днес отправям към Вас подобен въпрос, то е първо, защото се касае за архиви, които представляват неотменима част от националната история на страната в един решаващ момент по време на Втората световна война – момент и по-точно години, които определиха развитието на България за десетилетия напред. От друга страна, защото се касае наистина за архиви, които могат да осветлят за нас, българските граждани, нашата история. Това са архивите на Министерския съвет, на Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Канцеларията на двореца, архива на Българския черноморски флот, както и на някои наши посолства в част от страните от Централна Европа.
Независимо от широко рекламираното желание от страна на руския президент Владимир Путин при неговото посещение да се възстанови, така да се каже, българският архив, това нещо не се случва вече трета година.
По този повод, господин министър, отправям към Вас въпроса, без да го чета дословно: какви мерки ще предприеме Министерството на външните работи, ръководено от Вас, и българското правителство, за да може българската държава да получи било като оригинални документи, било дори и като ксерокопие материалите, които са отнесени от страната и които са част от нашата национална памет? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Николай Младенов – министър на външните работи.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, благодаря за Вашия въпрос.
Руската страна определя тези архиви като трофейни от победата във войната и всъщност това е главната пречка за отсъствието на конкретен резултат до този момент. Въпреки това тази тема продължава да бъде част от разговорите между Република България и Руската федерация и неведнъж е била поставена на най-високо равнище. За първи път тя е поставена пред руския президент - тогава Владимир Путин, на 18 януари 2008 г.
Министерството на външните работи изясни внимателно изискванията на руската страна за получаване на допуск до тези архиви и по наше предложение българското правителство тогава с решение на Министерския съвет през 2009 г. е подготвило официално искане до правителството на Руската федерация в съответствие с тяхното законодателство. Към искането е бил приложен пълен списък на конкретните български документи и посочени руските архивохранилища, в които те се намират. Исканията са били връчени през м. януари 2009 г.
Въпросът отново е бил поставен от българския президент в Москва през м. февруари 2009 г. Тогава руският президент – вече господин Медведев, като обещаващ жест от руска страна връчва съвсем символичен по обем пакет от български архивни документи от руските хранилища. При това посещение, на среща с председателя на Държавната дума господин Гризлов той е бил помолен да окаже лично съдействие за извършване на законодателна промяна, която фактически да даде възможност да бъдат извадени от категорията трофейни българските архивни материали, за да могат да бъдат върнати.
Този въпрос въобще не е свален от дневния ред на българо-руските отношения и ние продължаваме да работим с Държавна агенция „Архиви” като водещо ведомство в сътрудничеството ни с руската страна на база на споразумение, което съществува от 2005 г.
Съгласно руското законодателство обаче в момента връщането на архиви на чужди страни, намиращи се в руски архивохранилища, може да стане само на базата на законодателна промяна, на приемане на закон от Руската дума. За всеки конкретен случай на връщане на такива архиви, се обръщам към Вас и чрез Вас към всички народни представители в своите контакти с Държавната дума и Федералното събрание на Руската федерация също да търсите от тях съдействие за решаване на проблема с връщането на изнесените от България и съхранявани в Русия документи. Тези документи наистина са изключително важни за българската история. Далеч преди да заема настоящия пост, както аз, Вие и много други представители на гражданското общество в България сме били неведнъж ангажирани с кампании в това отношение. Настоящият министър-председател господин Бойко Борисов също е поставял неведнъж въпроса, в качеството си на кмет на София, в срещите си с Русия. Продължаваме да работим по този въпрос, но за съжаление към днешна дата не мога да Ви зарадвам с новината, че сме постигнали някакъв голям успех. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Иванов.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателното представяне на това, което до момента е направено. Мога да заявя от мое име, но съм убеден, че всички колеги в парламента ще постъпят по същия начин, че при всички парламентарни контакти както от страна на българския парламент, така и в международните форуми, в които участваме, ние ще повдигнем този въпрос пред руските колеги. Надявам се, че и Вие, в качеството Ви на външен министър, при всеки разговор с руския външен министър Сергей Лавров ще повдигате и настойчиво ще търсите решение на този въпрос. Защото преди всичко трябва да се изтъква, че приетият в Руската федерация закон от 1997 г. казва, че всъщност се задържат всички такива трофеи като частична компенсация за вредата, причинена на културното богатство на Русия от Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война. Вие знаете, един български войник не е изпратен на Източния фронт, един български войник не е стъпил на територията на тогавашния Съветски съюз. Ние не сме участвали по никакъв повод и начин в разграбването на културното богатство на Русия. С други думи, ние не можем да бъдем страна, третирана така, както е третирана Германия, която наистина беше окупирала по време на Втората световна война една голяма част от Съветския съюз.
На второ място, няма съмнение, че като важен елемент от българската история тези архиви са именно нужни на нас. Те прашасват някъде в някои чекмеджета в Москва и някои други градове, но на нас те са ни абсолютно необходими. Като имам предвид, че в средата на м. юли предстои среща на българския министър-председател Бойко Борисов с неговия руски колега Владимир Путин, отправям настойчив призив към Вас: в точките, които ще бъдат изложени от страна на българския министър-председател, да залегне и този въпрос. Защото, господин министър, един народ, който не познава своето минало и няма памет за своята история, няма и истинско бъдеще. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Николай Младенов.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, искам да се съглася с Вас по няколко точки.
Първо, България никога и под никаква форма не е нанасяла вреда на руското културно-историческо наследство. Напротив, допринасяла е за него не само през последните 50 или 100 години, а бих посмял да кажа през последните няколкостотин години.
На второ място, това, което за нас е важно, е България да има достъп до тези архиви, за да може да се изтрият и да се изчистят бели петна в нашата история за един период, който е ключов за развитието на страната ни. Не можем, гледайки напред, да не погледнем и на това, което се е случило през тези сложни години преди Втората световна война и по време на Втората световна война.
За нас не е въпрос кой ще държи трофея от войната, за нас основен въпрос е да можем ние, с оглед на собствената си история, със собственото си себеуважение да погледнем към тези архиви, за да установим какво наистина се е случвало в този доста турболентен период. Именно затова искам да Ви уверя, че и Външно министерство, и всички представители на правителството, както благодаря Ви и за уверението от името на народните представители, ще продължим да поставяме този въпрос много активно на всички нива и да търсим такава възможност, която да ни позволи да имаме достъп до тези архиви, да ги анализираме и да ги интегрираме в нашата историческа памет. Благодаря ви.