Последствията от комунизма върху обществото и разбирането им от младите хора бяха обсъдени на конференция "Има ли бъдеще без памет – неприключилата декомунизация"
.jpg)
Снимки: Фондация "Конрад Аденауер"
От Сайта на БТА :
София ,
03.11.2022 12:57
(БТА)
За бъдещите поколения трябва да бъде обяснено, че всички тези проблеми, с които се сблъскахме - и корупцията, и неадекватната геополитическа ориентация на определени лидери и институции в България, всичко това са рецидиви на комунизма. Защото комунизмът има своето реално измерение като проблем на днешното общество.
Това каза Иван Сотиров, председател на Управителния съвет на Сдружение "Достойнство, отговорност, морал" (ДОМ) на конференция "Има ли бъдеще без памет - неприключилата декомунизация". Събитието е организирано от Фондация "Конрад Аденауер".
По думите на Сотиров е невъзможен просперитет, ако не бъде пълна декомунизацията - като начин на мислене и начин на поведение.
Норберт Бекман - Диркес от Фондация "Конрад Аденауер" заяви, че без да говорим и да си спомняме темата "комунизъм", няма бъдеще. Той отбеляза, че демокрацията не е лесна и не е даденост. Не трябва да се поддаваме на тенденции, трябва да се основаваме на фактите, за да градим бъдеще, добави Бекман-Диркес.
Стефан Донт, ръководител "Стратегия", отдел "Архиви на свидетелите", Фондация "Мемориал Берлин - Хоеншьонхаузен", заяви, че когато говорим за последните 30 години, той ще акцентира върху хората - политически затворници, които са се сблъскали с репресиите на комунистическия режим.
Днес ги описваме като свидетели на събитията. Хора, от които имаме нужда за осмисляне на комунистическата диктатура. Нашата цел е да гарантираме, че паметта на тези хора ще бъде запазена, заяви Донт. Той обясни, че с тези хора се провеждат интервюта пред камера какво са преживели в затворите, житейската им история, като досега са проведени 850 такива интервюта.
Стефан Донт отбеляза, че България е по-напред спрямо Германия, когато става дума за темата "комунизъм" и присъствието ѝ в образователната система. В Германия няма конкретна регулация кои теми и как да бъдат обсъждани. Това означава, че учениците в Германия може и да не разберат за онова време. Ние се опитваме да запълним дупките, като изпращаме свидетели да разговарят с младите в училищата, коментира той.
По думите му това е един добър обмен и автентично образование. Тези политически затворници се застъпват за ценности, които днес са важни - свобода на словото, свободен избор на държава, в която да живеем, каза Донт и добави: "В комунистическите общества това не се разбираше от само себе си. Демокрацията не е даденост. Както свидетелите казват, който спи по време на демокрацията, се събужда в диктатура".
Той отбеляза, че в рамките на проект "Пейзажът на преследването" работят с много университети, с университетската болница "Шарите", за да изследват какви са последиците от затвора по комунистическо време. Първите последици са стряскащи, когато се разгледат здравните показатели на тези хора и се сравнят с останалите. За тези хора трябва да се направи нещо, каза още Донт.
Той обясни, че имат за цел да обяснят тези неща на по-младото поколение лекари, които не са свидетели на комунизма.
"Декомунизацията" в България
Днес е 3 ноември. Денят, в който преди 33 години се проведе първото свободно шествие на "Екогласност", което не беше разрешено от комунистите. То се проведе от група граждани, които поискаха да бъдат спрени два екологични проекта. По време на това шествие се чуха и първите призиви за демокрация, изтъкна Лъчезар Тошев, бивш член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
По думите му процесът на промяна на системата се е постигнал, когато хората от улицата са започнали да оказват натиск. За да се радикализира България, беше решено да се направят контакти с управляващата комунистическа партия, която тогава владееше всичко, отбеляза Тошев. Той припомни и за големия протест през ноември 1989 г. около Народното събрание, с който хората са поискали отмяната на член първи от тогава действащата Конституция.
Благодарение на този натиск в България се извършиха демократичните промени. Те не се извършиха доброволно , а под натиска на хората, които се бореха за своята свобода, демокрация, човешки права, пазарна икономика, заяви Тошев.
Според него декомунизацията в България има следните аспекти: решенията на кръглата маса от 1990-та година, опитите за лустрация, проблема с давността за престъпленията на тоталитарните режими, неразследването на въпроса с изнесените държавни капитали в края на 80-те години на 20 век от БКП, евроинтеграцията и интеграцията на България в НАТО.
Според Тошев най-важният въпрос за страната е нейната европейска интеграция и интеграцията ѝ в НАТО, като мощен стимул за демократизация и декомунизация. Уеднаквяването на българската правна система с достиженията на Европейския съюз и стандартите на Съвета на Европа промениха изключително много България по нейния път на преход от комунистическа държава в нормална държава от западен тип, каза още Тошев.
/ЛРМ/