Страници

15 декември 2022

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ДНЕС : 90 години след Гладомора: Признаване на масовите убийства чрез изкуствено предизвикан глад за геноцид

 


 

 

 Източник :

https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0449_BG.html

 

 Резолюцията е приета с 507 гласа -"за", 12 гласа - "против" и 17 - "въздържали се". Двама от съвносителите са от България - Андрей Ковачев от ГЕРБ и Александър Йорданов от СДС. Общо 8 евродепутати от България са гласували и са подкрепили резолюцията от общо 17. Останалите не са участвали в гласуването. Никой от българските социалисти не е участвал в гласуването. - б.м. Л.Т.

 

Европейски парламент

2019 – 2024

 

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

 

P9_TA(2022)0449

90 години след Гладомора: Признаване на масовите убийства чрез изкуствено предизвикан глад за геноцид

PE738.888

Резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2022 г. относно 90 години след Гладомора: Признаване на масовите убийства чрез изкуствено предизвикан глад за геноцид (2022/3001(RSP))

 

Европейският парламент,

        като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна и Русия, по-специално резолюцията си от 23 октомври 2008 г. за възпоминание за Гладомора, изкуствено предизвикания глад в Украйна (1932 – 1933 г.)[1],

        като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

        като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид, Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

        като взе предвид съвместните изявления относно годишнините от Гладомора, приети на пленарните сесии на Общото събрание на ООН,

        като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

        като взе предвид резолюцията на Върховната рада на Украйна от 2003 г., с която умишлено предизвиканият глад е обявен за акт на геноцид, украинския закон от 28 ноември 2006 г. относно „Гладомора в Украйна от 1932 – 1933 г.“ и призива на Върховната рада на Украйна от 16 ноември 2022 г. към парламентите на света да признаят Гладомора от 1932 – 1933 г. за геноцид срещу украинския народ,

        като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.      като има предвид, че Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид определя като престъпление редица деяния, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група: убиването на членове на групата, причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членове на групата, умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение, налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата и насилствено прехвърляне на деца от групата към друга група;

Б.      като има предвид, че Гладоморът от 1932 – 1933 г., причинил смъртта на милиони украинци, е цинично планиран и жестоко приложен от съветския режим, за да се наложи политиката на Съветския съюз за колективизация на селското стопанство и да бъде потиснат украинския народ и неговата национална идентичност; като има предвид, че подобни жестоки методи са използвани от съветския режим в други части на Съветския съюз, по-специално в Казахстан, Беларус, Северен Кавказ и на други места; като има предвид, че потискането на украинската идентичност беше извършено също така чрез терор срещу носителите на украинската културна идентичност;

В.      като има предвид, че доказателствата сочат, че съветският режим умишлено е конфискувал реколтите от зърно и е затворил границите, за да попречи на украинците да избягат от глада; като има предвид, че през 1932 г. и 1933 г. Съветският съюз изнася зърно от територията на Украйна, докато хората там гладуват; като има предвид, че убиването на предимно селското украинско население често е съпътствано от превръщането на селяни в изкупителни жертви от страна на Агитпроп и представянето им като виновници за глада;

Г.      като има предвид, че продължаващата руска агресивна война срещу Украйна, разрушаването на нейната енергийна и селскостопанска инфраструктура, блокирането на износа на украинско зърно и кражбата на милиони тонове зърно от Русия подновиха страховете от широкомащабен, изкуствено предизвикан глад, особено в Южното полукълбо, което зависи от финансово достъпно украинско зърно;

Д.      като има предвид, че международната общност не е дала ясна правна и морална оценка на съветските престъпления; като има предвид, че оневиняването и възхваляването на тоталитарния съветски режим и съживяването на култа към Сталин в Русия, доведоха до това днес Русия да е държава спонсор на тероризма и държава, използваща терористични средства, както и до повтаряне на ужасяващите престъпления срещу украинския народ в наше време, като случващият се в момента „Kholodomor“ (хладомор) – опитът на Русия да предизвика измръзването на украинския народ до смърт чрез целенасоченото разрушаване на гражданската енергийна инфраструктура на Украйна през зимата;

Е.      като има предвид, че до декември 2022 г. парламентите или други представителни институции на държавно равнище на над 20 държави са признали Гладомора за геноцид или за престъпление срещу украинския народ и човечеството;

Ж.     като има предвид, че през 2022 и 2023 г. се отбелязва 90-ата годишнина от Гладомора;

1.       признава Гладомора, изкуствено предизвикания глад през 1932 – 1933 г., причинен от нарочната политика на съветския режим, за геноцид срещу украинския народ, тъй като е извършен с намерението да се унищожи група хора чрез умишлено налагане на условия на живот, които преднамерено се очаква да доведат до тяхното физическо унищожаване;

2.       почита паметта на всички жертви на Гладомора и изразява своята солидарност с украинския народ, който е страдал по време на тази трагедия, особено с останалите оцелели от Гладомора и техните семейства; отдава почит на онези, които са загинали в резултат на тези престъпления, извършени от тоталитарния съветски режим;

3.       решително осъжда тези актове на геноцид на тоталитарния съветски режим, довели до смъртта на милиони украинци и нанесли значителни вреди на основите на украинското общество;

4.       призовава всички държави, особено Руската федерация и другите държави, които възникнаха след разпадането на Съветския съюз, да отворят своите архиви във връзка с изкуствено създадения глад в Украйна през 1932 – 1933 г. ;

5.       призовава всички държави и международни организации, които все още не са признали Гладомора за геноцид, да го направят; призовава Руската федерация, в качеството ѝ на основен наследник на Съветския съюз, официално да признае Гладомора и да се извини за тези престъпления;

6.       призовава държавите – членки на ЕС, и трети държави да насърчават осведомеността за тези събития и други престъпления, извършени от съветския режим, като включат историческите знания за тях в образователни и изследователски програми, за да предотвратят подобни трагедии в бъдеще;

7.       изразява съжаление относно факта, че 90-ата годишнина от Гладомора се провежда, докато Русия продължава агресивната си война срещу Украйна, нарушава суверенитета и териториалната цялост на тази държава и се стреми да ликвидира Украйна като национална държава и да унищожи идентичността и културата на нейния народ; осъжда освен това факта, че агресивната война на Русия срещу Украйна създаде световна продоволствена криза, като Русия унищожава и разграбва украинските складове за зърно и продължава да затруднява износа на зърно от Украйна за най-нуждаещите се държави;

8.       осъжда манипулирането на историческата памет от страна на настоящия руски режим с цел оцеляване на режима; във връзка с това повтаря, че осъжда принудителното затваряне от страна на руските органи на организациите за защита правата на човека и на гражданските права „Международен Мемориал“ и Правозащитния център „Мемориал“ – акт, който подчертава ревизионистичната идеология на настоящия руски режим; призовава ЕС и неговите държави членки, публичните и частните институции и гражданското общество като цяло активно да осъждат и отхвърлят всички опити за изопачаване на исторически факти или манипулиране на общественото мнение в Европа чрез фалшиви исторически послания, които са изфабрикувани и разпространявани в подкрепа на идеологията и оцеляването на престъпни режими; призовава всички институции на ЕС и държавите членки да подкрепят академичните среди и гражданското общество в документирането, научните изследвания и образованието относно политическите репресии и тоталитарните престъпления в Съветския съюз;

9.       осъжда най-категорично всички форми на тоталитаризъм; изразява съжаление, че престъпленията на съветския тоталитарен режим все още не са разгледани от юридическа гледна точка, че техните извършители не са подведени под съдебна отговорност и че престъпленията никога не са били ясно осъдени от международната общност; призовава за всеобхватна, историческа и правна оценка на съветския режим и за прозрачен обществен дебат относно неговите престъпления, което е от изключително значение за изграждането на обща европейска история и памет за миналото и по този начин също за укрепването на устойчивостта на нашите общества спрямо съвременните заплахи за демокрацията; повтаря, че оценката на съветския режим и прозрачния обществен дебат за неговите престъпления са най-важни за самата Русия, за да се повиши обществената осведоменост, да се изгради устойчивост срещу дезинформацията и изопачените исторически послания и да се предотврати повторението на подобни престъпления;

10.     възлага на отговорните служби на Европейския парламент незабавно да преведат настоящата резолюция на руски и украински език;

11.     възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Върховната рада, на президента и на правителството на Украйна, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на президента, правителството и парламента на Руската федерация, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на генералния секретар на Съвета на Европа.

 

 



[1]        ОВ C 15E, 21.1.2010 г., стр. 78.