Статията е подписана с псевдонима К.Д.
Зад този псевдоним стои Иван Михайлов
Както е известно Бен Гурион е един от основателите на израелската държава и дългогодишен нейн ръководител.
Спомените му, от времето на борбите за изграждане на самостоятелна еврейска държава, са били публикувани напоследък в Париж.
От живота на Бен Гурион за нас е интересен и лично ни засяга периода след младо-турската революция до Балканската война включително.
По онова време днешният Израел бе включен в рамките на османската империя и живущите там евреи бяха поданици на Султана. По същото време, авторът е живел в Солун и Цариград и описва впечатленията си.
Идеята за създаване на еврейско огнище в Палестина в последствие преобразила се в идея за създаване на самостоятелна еврейска държава е обладавала още от юношески години Бен Гурион. В името на своя идеал той не се е поколебал да напусне родното си место в Полша и да поеме тежкия пионерски път на заселник в Палестина. Той бързо се издигнал и въпреки младостта си заел едно от ръководните места всред еврейското население там. За да бъде още по-полезен и тъй като двамата еврейски представители в Цариград не задоволявали изискванията на сънародниците си, Бен Гурион бил изпратен в Солун, за да изучи турския език и в последствие да следва право в Цариград.
Ето какво дословно пише в своята книга за този момент от живота си, Давид Бен Гурион:
"Двамата еврейски депутати, които заседаваха в парламента, Карасо от Солун и Машиах от Смирна не вземаха никога думата в наша полза. Единствен в защита на евреите и на ционизма бе българският депутат от Македония Димитър Влахов"
/стр. 45/
Сам Бен Гурион, съвременник и личен приятел на Димитър Влахов подчертава
" Българин от Македония"
И по-надолу, на страници 48 и 49 авторът отново пише за Влахов, но никъде не изпуска да подчертае "нашият приятел БЪЛГАРИНЪТ Влахов".
Никъде не става и дума за някаква македонска нация, а само за българи и за български език.
За това, както Бен Гурион, и цялата еврейска солунска община свидетелствуват.
Ще използваме случая, за да подчертаем обективността, с която Бен Гурион си служи като описва отношенията на турците към населението от чужд произход в началото, по време и в края на Балканската война, през което време авторът е прекарал като студент в Цариград.
Ще отворим една скоба, за да подчертаем, че и в спомените на друг един ръководител на Израел, известният Моше Даян, се говори за тази война и Даян пише, че майка му, родом от Украйна, по време на Балканската война се записала доброволка като санитарка в Българската армия.
Бен Гурион е имал възможност да опознае еврейското малцинство в Солун и Македония и дава за същото отлична оценка като подчертава, че всички те били сефаради, т. е. от испански произход и имали твърде отрицателно отношение към ашкеназите, т. е. евреите от руски произход. Тази констатация напълно е валидна и за стара България.
"Ben Gourion, MEMOIRES
Israel avant Israel, Paris 1974, Ed. Grasse, 507 p.