Вечен пътник. Боян Магът – спомени, писма, документи
Електронната книга може да се отвори през сайта тук :
Линк :
Или директно тук :
https://www.rivapublishers.com/pdf-flipbook/index.php?id=1201
Кликнете върху страниците за увеличаване, за да се чете.
Използвайте стрелките за разлистване на страниците!
Боян Гацов (1903 – 1992) е автор на стихосбирки и повести, на стихотворни драми и поетични антологии, на художествени преводи и мемоарни текстове. Познат с литературния псевдоним Боян Магът, през 30-те и 40-те години на миналия век той е сподвижник на известни писатели и видни имена в нашата художествена култура. Сърдечно човешко и творческо приятелство го свързва и с поетесата Мара Белчева, една от най-обаятелните и духовно извисени българки на своето време, с която общува отблизо до края на живота й.
След като Боян Гацов напуска този свят, той е забравен като творец. Започва очернянето на името му от звани и незвани автори, които упражняват перото си върху връзката му с Мара Белчева. Без уважение към фактите, с пренебрежение към моралните норми и ценности, един достоен живот е увенчан с позорна клевета.
В днешното трудно и неспокойно време, при острия дефицит на обществена справедливост и професионална доблест, тази книга ни поднася оригиналните архивни извори и документалните източници, за да възкреси истината и да реабилитира името на един оклеветен човек и достоен българин.
Неизвестни фотографии, писма и документи дават възможност на съвременния читател да се запознае с интересни факти от литературното ни минало, да се докосне до личния и художествен свят на Мара Белчева и нейния „духовен син“; да почувства атмосферата на едни преломни български времена.
„Вечен пътник“ от Боян Магът е един сериозен опит за разкриване чрез поетичното слово на дълбоки истини. Нейният външен строеж и символиката, която заключават хубавите стихове, говорят за поет с богати видения и възвишено отношение към призванието си. И „Вечен пътник“ ще остане като един от сериозните му трудове в нашата най-нова поезия.
Георги
Константинов,
сп. „Златорог“, г. XV, кн. V.