Рядка снимка от зората на фотографията на отец Неофит Бозвели, намерена в сръбския държавен архив.
Подпис на Архимандрит Неофит Петров Котленец
Източник : toshev.blogspot.com
МАТИ БОЛГАРИЯ НА ПРАГА НА ЕВРОПА
Т О Н И З А Р Е В
През април 1841 г. под конвой от търновски сеймени, Неофит Бозвели е докаран принудително в Атонския манастир „Хилендар”.
Така Вселенската патриаршия отстранява опасния си противник и радетел за българска църковна свобода.
Тук, в тежка душевна криза, Неофит намира отдушник в любимите си книжовни занимания.
През зимата на 1841г. и най-късно до пролетта на 1842г. той написва първия си сатиричен диалог „Просвещенний европейц, Полумершая Мати Болгария и Син Болгарии”.
Пленникът в Хилендарската килия страда не само за своята участ, но и от жалкото и тъжно състояние на поробената Родина.
В това изпълнено с трагичен патос съчинение, има три действащи лица. Централен образ е Майка България.
Изоставена и забравена, тя се намира в тъмна и висока пещера край Янтра. Отшелницата е облечена в черно раздрано расо и е в „жалостноплачевно изпаднало състояние”, наранена „ люто, смертоносно и отровно”. Очите ѝ са пострадали от непрестанен плач.
Тя не случайно е попаднала тук. На това място, през славното минало, в реката се оглеждали дворците на българските царе. „Терново или Тринова града е бил царствующий град– столнина на Българските царе– и сред Болгариата е... у старо време имал 40 церкви ...”- така с гордост отец Неофит започва описанието на старопрестолния град, в неговото „Краткое политическо Землеописание”, отпечатано в Крагуевац през 1835 г.
А сега от пещерата се виждат само джамбазите на панаира в Горна Оряховица и золумите на гръцката Търновска митрополия. Знаменателен е фактът, че мъченицата не е сама, при нея се е отзовал Европеецът.
Отец Неофит Хилендарец - Бозвели
Плач бедныя Мати Болгарiя! Ръкопис на отец Неофит Бозвели.
Европа! Възникнала от недрата на митологични представи, преживяла крушението на античния свят, тя ще извърви нелек път. Гражданската история неизбежно ще следва Църковната, докато ясно се очертаят географските и разделителни граници на континента. България, част от Европа, е обречена да попадне в сърцето на османските завоевания. Византия – нейната съперница ще изчезне завинаги.
Духовното подчинение ще е не по-малко тежко от това на друговерците. Западната част на Европа няма да просъществува в летаргия. Нейната трансформация ще премине през прераждането на Ренесанса, религиозните и граждански войни, кървави революции и грандиозни научни открития. Така ще се стигне до идеите на Просвещението и до наченките на гражданското общество.
Ето, че вече и чужденците се интересуват от съдбата на българския народ. Европеецът сам е дошъл да види измъчената страна. До това време през поробените земи са преминали не малко пътешественици, дипломати, мисионери, авантюристи. Но интересът към съдбата на народа, заемащ централно място на Балканите ще се яви доста по- късно.
На 8 август 1841 г., докато Неофит е замислял диалога си, към България потегля видният френски учен икономист, член на Академията за морални науки и политика Жером-Адолф Бланки. Изпратен от френското правителство, неговата мисия е да проучи ситуацията след кървавото потушаване на Нишкото въстание, при което са ликвидирани над 225 български села. Европеецът Бланки застава на страната на българския народ и на правото му да потърси подкрепа от великите сили. Завърнал се във Франция, през 1843 г. той публикува книгата „ Пътуване из България през 1841 година“. Съчувствието му е на страната на както той пише: „прекрасната и опустошена страна, наречена България”.
Жером-Адолф Бланки
Пътувания из България през 1841 година.
Малко по-рано, друг французин, големият поет и политик, Алфонс-Мари-Луи дьо Ламартин през 1833 г. при преминаването си през България се разболява и попада в село Йени кьой ( Ветрен, Пазарджишко). Страданията на болестта го принуждават да погледне отблизо народа, който го е приютил. И той дава следното обективно заключение за българите: „ Те са напълно зрели за независимостта си и заедно със сърбите, техните съседи, ще положат основите на бъдещите държави на Европейска Турция „.
Разсъжденията на Бланки са подобни : „ За България часът ще удари, когато успее да подготви свои хора” ( курсивът е на автора). И още една истина – ученият икономист дава следното пророческо заключение, валидно и днес: „Денят, в който България ще се радва на режим, гарантиращ сигурността на капиталите и на хората, обширните пустеещи земи, оставени днес като безплодни пасбища на произвола на козите, ще бъдат обработени и ще могат да изхранят тройно, а може би и петорно повече население от сегашното”.
Но нека да се завърнем при диалога на Неофит. Просветеният другоземец се обръща с безпределна любов и съчувствие към алегоричния образ на Родината: „Многонаранимая мученице! Доблейшая страстотерпице! Пустинная горлице!”. Европеецът е изумен от невежеството, което го обкръжава и от отрицателните качества на народа: „завист, рвение, лакомство, грабление, клевети, предателства, братовозневиждане... ”.
Неофит добре знае, че измъчената му родина е част от Eвропейския континент. Пак в Землеописанието страстният патриот е отредил :„ Европа, в която ми живееме...”. Ето и характеристиката на тази част от света : „многонародна и добронравна”, надминаваща другите континенти „ с разновидните си художества, науки и изкуства ”.
Друг патриот и просветител – Константин Фотинов, през 1843 г. ще издаде в Смирна още една география озаглавена „Общое землеописание„. В частта, посветена на Европа, наново е отбелязано : „ Болгария се намерува в южна страна на Европа”. Към предимствата на континента се причисляват изградените железни пътища и плавателни канали, по които преминават кораби и стоки. Накрая са зададени реторични въпроси :
„Каква е Европа ? Какво преимущество има?”, „Где се намерува Болгария?”. В учебника, заедно с другите раси и народи, са отпечатани и хубави картинки, с образи на различните европейски жители. Това е пръв нагледен поглед към Европа от нейната посестрима – България.
Общое землеописание. Смирна. 1843. Карта на Европа с въпросник.
Просветеният европеец се обръща нежно към Мати Болгария и се стреми да я успокои. Той е довел при нея един от нейните синове, за да я изцери от смъртоносните и рани. И ето в присъствието на чужденеца, Синът умилително моли майката, да целуне нейната десница и да я покрие със своите сълзи . Той горестно обяснява, че за бедите на населението са виновни гърчеещите се чорбаджии, които заедно с гърците плячкосват населението. Затова много българи са забегнали и са се разпилели по чужбина. Представителят на Европа допълва, че само българският народ се намира в такова „безбожно, безчеловечно и бедно и окаянно, уничиженно и хулно состояние”.
Колко са били високопросветените българи по това време? От 1801 до 1840 година само 20 българи са завършили висше образование в чужбина. Късно е станала раздялата със средновековните духовни норми. Николай Генчев отбелязва: „ Естествено е тогава погледът на българите да се обърне към Европа – поредният център на цивилизацията, предложил принципно нов модел на социално и културно развитие на човешкото общество” ( „Българска възрожденска интелигенция „ С. 1991. ).
Един от тези цивилизовани българи е Александър Стоилов от Ескизахара ( Стара Загора), нарекъл се Бейоглу, по късно известен под името Александър Екзарх. От1836 г. той изучава медицина в Париж. Тук ще пристигне Гаврил Кръстевич от Котел, трайно ще се установи и Николо Пиколо от Търново. Александър ще придружи Жером Бланки в споменатото пътуване из изстрадалите български земи. За просветения французин това е щастлива звезда: „За мен господин Александър Стоилович Бейоглу Екзарх бе повече от драгоман – той се оказа действен, интелигентен и предан спътник”. Получило се е взаимно опознаване, което е обогатило завинаги и двамата.
За голямо съжаление диалозите на Неофит Бозвели не са имали щастлива съдба. Отпечатването им пропаднало и не са станали достояние на тогавашната общественост. Не е успял да ги издаде и Раковски, който получава безценните книжа от дякон Григорий Немцов (бъдещият Доростоло- Червенски митрополит Григорий ) . След много митарства те са издадени в по-късно време, за да са актуални и днес.
Досега диалозите на Неофит са разглеждани едностранчиво, единствено като сатира срещу фанариотите и гръкоманите, срещу невежеството, лицемерието и равнодушието на българския народ. Пропуска се нещо важно. Бунтовният монах включва в полемичните си проповеди нов герой: благородният и отзивчив Европеец, готов да помогне на поробена България. Той се допълва от просветения българин, получил образование в чужбина. Диалогът „ Просвещенний Европейц...” е първата, макар и останала в архив, пледоария в полза на европейското.
Неофит Бозвели се причислява към първите наши европейци: Софроний Врачански, Петър Берон, Анастас Кипиловски, Константин Фотинов, Александър Екзарх, Лазар Йовчев ( Екзарх Йосиф І ).
През епохата на Възраждането жаждата за Европа не секва. В Цариградски вестник, бр.65 от 1849 г., учителят Стефан Изворски от Котел, публикува стихотворение под надслов „ Книжнина и въспитание „ . В него той пожелава :
В кой час поемнеш
Книга да учиш,
Българско мляко
В нея да сучиш,
Да ся ухраниш
Като славянин,
С имя да станиш
Европеянин . ( курсивът мой– Т.З. )
По-късно европеизмът ще премине през различни виждания, ще потърсим нашия коректив, но винаги в рамките на стария континент.
Европейското развитие не ще попречи на нашите стремежи, напротив – така те се задълбочават и придобиват своят цивилизационен смисъл.
Бедната Мати Болгария! Колко дълго е чакала на прага на Европа! Колко е несправедливо да си в предверието на това, към което принадлежиш. И ето чудото стана! България сега се завърна в „Европа, в която ми живееме”. За това заслужена дан имат онези възрожденци, които първи разпръснаха мрака и проправиха пътя към общността на другите културни европейски народи. Днес имаме ли тези подготвени хора и сигурността, за които е писал Бланки?
Дали ще провалим нашето европейско настояще и бъдеще ?
Оставяме отговора на този въпрос на недалечно време.