на
комунистическия режим
РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
№ 37
ОТ
20 ЯНУАРИ 2011 Г.
за обявяване на 1 февруари за Ден на признателност и почит
към жертвите на комунистическия режим
На основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ:
Обявява 1 февруари за Ден на признателност и
почит към жертвите на комунистическия режим.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
Линк към Държавен вестник :
ОТ САЙТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ :
Линк :
https://parliament.bg/bg/news/ID/5938
Председателят на Народното събрание Росен Желязков и народни представители присъстваха на церемонията по отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим
Председателят на Народното събрание Росен Желязков и народни представители присъстваха на церемонията по отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим пред параклиса и мемориалната стена до НДК.
Председателят на парламента заяви, че днес отбелязваме ден, в който отдаваме почит на жертвите на комунизма, но отбелязваме и този мракобесен период в българската история, който сложи своето начало преди близо 100 години с кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ и премина през червения терор непосредствено след септември 1944 г. По думите му това е период, белязал живота на поколения българи, на които не само им беше отречено правото да имат своя история, но беше обезсмислено тяхното настояще и им беше забранено бъдещето.
Това са годините на мракобесие, годините на обезсмисляне на човешкото съществуване, годините, в които никой не вярваше, че доброто може да победи злото, подчерта Росен Желязков. Според него злото не е останало в миналото и трябва да бъдем много внимателни, защото тътенът на този период се чува и днес в плахите опити за реставрация, които се чуват, от онези слова, които зоват към мизантропия, към забравяне на жертвите, на тяхната история.
Нашата памет би била абсолютно безсмислена, ако ние не предаваме научените уроци, отбеляза председателят на парламента. Днес е денят, в който трябва да се помолим за душите на жертвите, но трябва да отправим своя апел към живите, към бъдещите поколения да не забравят, да помнят, че доброто винаги побеждава, но битката е трудна, каза Росен Желязков.
За първи път тази година молитви бяха отправени от православен свещеник и от мюсюлмански духовник в памет на жертвите - православни и мюсюлмани, които заедно са осъждани и лежали в концлагерите.
На мемориалната стена бяха поднесени венци и цветя. На церемонията присъстваха и президентът (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев, политици, общественици и граждани.
Свещеници, убити през комунистическия режим в България
За поредна година припомняме убитите през комунистическия режим в България жертви сред духовниците ни и за поредна година очакваме решение на Св. Синод на БПЦ за тяхното всеобщо споменаване в храмовете, а според житията на някои от тях – прославяни като мъченици за вярата.
Няма да спрем да припомняме тези невинни жертви и неизпълнения ни като църква дълг към тяхната мъченическа кончина, който поне да успокои християнската ни съвест.
Припомняме имената на избитите духовници след нахлуването на Червената армия в България, окупацията й и налагането на съветски тоталитарен режим (със сигурност списъкът не е пълен).
йеромонах Аверкий, управител на метоха на Рилския манастир в с. Рила, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Александър Ст. Мартинов с. Горна Диканя, Радомирско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Александър Петров убит м. октомври 1944 г.
свещеник Александър Стефанов София, убит 1944 г.
свещеник Ангел Мирчев с. Цалапица, Пловдивско, убит на 10 декември 1944 г.
свещеник Ангел Хубанчев Разград , убит в затвора в Силистра
свещеник Андон Василев Андонов с. Брестово, Хасковско, убит на 25 декември 1944 г.
свещеник Андрей Иванов Стаменов с. Горна Малина, Новоселско, убит на 18 октомври 1944 г.
свещеник Атанас Иванов Велков с. Лъки, Гоцеделчевско, починал на 22 ноември 1950 г.след изтезания в лагер- кариера “Самоводене”
свещеник Атанас Йотов с. Долни Дъбник, Плевенско, убит на 21 февруари 1945 г.
свещеник Атанас Янев с. Срем, Елховско, убит м. октомври 1944 г.
Неврокопски митрополит Борис убит на 8 септември 1948 г., пред храма в Петрич
свещеник Борис Георгиев Вълканов с. Свети Кирилово, Старозагорско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Борис Дялев Батак, убит 1944 г.
свещеник Борислав Стефанов Пловдив, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Борис Цветков с. Църква, Пернишко, убит на 1 октомври 1944 г.
свещеник Василий В. Вълков с. Горни Дъбник, Плевенско, убит на 2 октомври 1944 г.
свещеник Васил Вълков Враца, убит 1944 г.свещеник Василий Дочев с. Саламаново, Шуменско, убит на 24 март 1945 г.
монах Виктор от черквата “Св. Николай” – Русе, убит след 9 септември 1944 г.
свещеник Георги Василев с. Драгалевци, Софийско, убит на 10 септември 1944 г.
свещеник Георги поп Величков с. Бухово, Софийско, убит на 24 октомври 1944 г.
свещеник Георги Николов Вучков с. Мазарачево, Кюстендилско,убит 1944 г.
свещеник Георги Иванов Дангоров Софийско, убит 1944 г.
свещеник Георги Кирилов убит 1944 г.
свещеник Георги Йорданов Кирков енорийски свещеник в храм “Св. Дух”, София,убит на 25 септември 1944 г.
свещеник Георги Стоянов Атанасов Пазарджик, убит на 7 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Вълев с. Костиево, Пловдивско, убит 1944 г.
свещеник Димитър Вълков с. Смилец, Панагюрско, убит на 4 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Гогев Рублев с. Жиленци, Кюстендилско, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Димитър Евтимов София, убит 1944 г.
свещеник Димитър Иванов Бояджиев с. Лозница, Търговишко, убит на 2 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Петров -Пенкьовски енорийски свещеник с. Дивля, Радомирско, убит на 13 ноември 1944 г.
свещеник Димитър Евтимов Петров с. Злогош, Кюстендилско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Евстатий поп Витошки енорийски свещеник в Бояна, Софийско, убит на 18 октомври 1944 г.
свещеник Евстати Янков Чепеларе, убит 1944 г.
свещеник Иван Ангелов с. Осмо Калугерово, Ловешко убит на 11 март 1945 г.
свещеник Иван Борисов Русе, убит 1944 г.
свещеник Иван Калинов Владов с. Пейчиново, Беленско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Иван Вълков Дряновски с. Бреница, Белослатинско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Иван Николов Гайдаров Пирдоп, убит 4 май 1950 г.
свещеник Иван Илиев Джолев с. Влахи, Св. Врач, убит, м. юни 1948 г.
свещеник Иван Тодоров Иванов с. Тръстеник, Плевенско, убит на 14 септември 1944 г.
свещеник Иван Ангелов Иванов Ловеч, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Иван Ковачев Йотов с. Мъдрец, Харманлийско убит м. октомври 1944 г.
свещеник Иван Кабакчиев с. Бръшлян, Плевенско, убит на 14 октомври 1944 г.
свещеник Иван Камберов с. Осоица, Новоселско убит м. април 1945 г.
свещеник Иван Периклийски гр. Кюстендил, убит 1944 г.
свещеник Иван Койчев Попов с. Мъдрец, Харманлийско, убит 10 октомври 1944 г.
свещеник Иван Попов с. Батачка, Русенско, убит на 9 септември 1944 г.свещеник Иван Тодоров с. Кирилово, Старозагорско, убит на 14 април 1945 г.
свещеник Иван Хаджийски гр. Ихтиман, убит м. септември 1944 г.свещеник Иван Нанков Цанков с. Борисово, Поповско убит на 24 март 1945 г.
свещеник Иван Русинов Цветанов с. Белозем, Пловдивско, убит на 5 октомври 1944 г.
архимандрит Ириней протосингел на Софийската митрополия убит 1944 г.
свещеник Исак Панайотов София, убит 1944 г.
свещеник Йордан поп Иванов с. Негованци Радомирско, убит на 27 септември 1944 г.
свещеник Йордан Ал. Камберов с. Поибрене, Панагюрско,енорийски свещеник с. Осоица, Новоселско убит 1944 г.
свещеник Йордан Петров Панов с. Брегово, Видинско, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Йордан поп Хаджийски Софийско, убит 1944 г.
свещеник Киприан Пловдив, убит 1944 г.
свещеник Кирил Димитров убит 1944 г.
свещеник Кирил Енчев с. Горна Баня, Софийско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Кирил Манчев Димитров с. Дебели лак, Радомирско, убит на 17 март 1945 г.
свещеник Кирил Георгиев Тодоров с. Яхиново, Дупнишко убит 1944 г.
йеромонах Климент – Кирил Дудевски игумен на манастира “Св. Спас” – Сопот убит на 20 януари 1945 г.
свещеник Константин Бъчваров Враца, убит 1944 г.
свещеник Лука Радев Юруков архиерейски наместник в Панагюрище, убит на 4 октомври 1944 г.
свещеник Методи Ананиев с. Борован, Белослатинско убит 1945 г.
свещеник Методи М. Данов Видин, убит на 1 март 1945 г.
свещеник Михаил Лазаров Софийско, убит 1944 г.
архимандрит Наум, протосингел на Варненска митрополия убит 1944 г.
йеромонах Наум Амистов убит 1945 г.
свещеник Никола Георгиев Вълков с. Верен, Чирпанско, убит на 27 септември 1944 г.
свещеник Никола Тодоров Калайджиев с. Опълченец, Чирпанско убит на 15 март 1945 г.
свещеник Никола Пешев Миленков с. Подгоре, Белоградчишко убит на 21 февруари 1945 г.
свещеник Петър Василев Дивизиев, архиерейски наместник в Разлог, убит 6 октомври 1944 г.
свещеник Петър поп Иванов с. Саранци, Новоселско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Петър Стойчев Киселков Трявна, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Петър К. Киселов с. Енчовци, Дряновско, убит на 24 февруари 1945 г.
свещеник Петър Петров с. Шишковци, Кюстендилско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Петър Петров Русев с. Къпиновец, Великотърновско, убит м. септември 1944 г.
свещеник Рафаил Раев с. Стражица, Горнооряховско убит м. октомври 1944 г.
йеромонах Савел от Рилския манастир, убит 1944 г.
свещеник Светослав Василев Варна, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Стефан поп Василев енорийски свещеник в храм “Св. Атанасий”, Перущица, убит на 22 септември 1944
свещеник Стефан Георгиев с. Попица, Белослатинско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Стефан Илиев Камбитов с. Сенокос, Св. Врач, убит, м. юни 1948 г.
свещеник Стефан Камберов гр. Банско, убит на 22 юли 2002 г. пред вратите на манастира “Св.Панталеймон”
свещеник Стефан Маринов Трън, убит на 1 октомври 1944 г.
свещеник Стефан Петров Враца, убит 1944 г.
свещеник Стефан Митков Тафров с. Зелениково, Пловдивско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Стефан поп Христов с. Загорци, Новозагорско убит на 16 март 1945 г.
свещеник Стефан Тенев Маринов с. Крън, Казанлъшко, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Съби Кънев Кривошиев архиерейски наместник в Севлиево, убит на 6 октомври 1944г.
свещеник Тодор Тумбев Велико Търново, убит 1944 г.
свещеник Трифон Ил. Спасов с. Гиген, Плевенско убит на 31 декември 1944 г.
свещеник Христо Димитров Николов София, убит на 14 септември 1944 г.
свещеник Христо Маринов с. Ореховица, Плевенско убит през лятото на 1957 г.
свещеник Христо Николов Стоименов с. Рашка Гращица, Кюстендилско убит м. октомври 1944г.
свещеник Цветан поп Кръстев Враца, убит 1944 г.
свещеник Цветан поп Христов с. Крушовица, Оряховско убит на 16 февруари 1945 г.
свещеник Цонко Петков Ковачев енорийски свещеник в с. Левски, Карловско убит на 23 септември 1944 г.
йеромонах Паладий Дяков (1912-1944)
Линк :
http://bosilkov.com/bg/museim/yeromonah-paladiy-dyakov-1912-1944-133
Мъчениците за Христа от
апостолско време и до днес са страдали много. Бог по благодат им давал
сили да търпят. Споменът за мъченическата смърт на йеромонах Паладий
навежда на такива размисли. Вината му е, че вярвал в Бога и служел
честно на светата Църква, като учел и другите на вяра, чест и родолюбие.
Роден
е през 1912 г. в град Видин. Произлиза от родолюбиво християнско
семейство. Основното и средното си образование получил в родния си град.
Жаден за духовно знание, той завършил Богословския факултет на
Софийския университет. Светското му име е Митко Дяков. След завършването
на богословското си образование приел монашество. Видинският митрополит
Неофит оценил дарбите и призванието му и го ръкоположил за иеродякон и
йеромонах. Назначил младия монах Паладий за свой помощник - протосингел.
Като такъв той проявил изключително усърдие. Развил голяма религиозна
дейност в цялата Видинска епархия.
По нрав бил кротък и възпитан
човек. Никога не употребявал груби думи и не повишавал тон. Подкупвал с
благата си усмивка. Това твърдят сега неговите бивши ученици. Той
преподавал религия във Видинската гимназия.
Станал любимец на
учениците си, които се стараел да предпазва от рушителната сила на
новите атеистични идеи. Водел диспути с ученици ремсисти, заразени от
опасния бацил на безбожието. На тях с голям успех доказвал убедително
правотата на християнската вяра, която те дръзко провъзгласявали за
"опиум на народите". Спасил много млади хора от заблудата на модерното
тогава отрицание на Бога. Спорел с кротост, но с думи, в които блести
истината за Бога. Умеел да води благороден спор. Не търсел изява и
признание. Искал всяка заблудена душа да се завърне в бащиния дом - при
Бога, и премръзнала от човешки умувания, да се стопли при огнището на
чистата и крепка вяра. Отец Паладий не предал нито един ремсист на
властите. Борбата, която водел, била борба на идеи. Оръжието му било
словото Божие. Големите му познания по богословските въпроси, съчетани с
искрена любов към човека, правели чудеса. Крайните се озлобявали, но
повечето проглеждали за вярата.
Като дошла политическата промяна,
която има в идейната си основа атеизма, отец Паладий се оказал един от
първите, набелязани за премахване. Новите управници, като били уверени,
че никога няма да прекършат силния му дух, решили да го погубят. Сред
многото хора от Видин и Видинско, арестувани мъчени и избити, бил и той.
Обявен
за опасен идеен враг на атеистичната власт, той бил арестуван още на 11
септември 1944 година. Здравко Даскалов, негов ученик от гимназията,
разказва, че в този ден с група съученици разговаряли пред църквата.
Изведнъж от двора на митрополията излезли четирима цивилни въоръжени
служебни лица, които извеждали отец Паладий.
Той вървял между двама,
плътно прилепени към него, третият крачел зад него, а четвъртият -
отпред. Отец Паладий забелязал събраните ученици, погледнал към тях и
извикал: "Довиждане, момчета! С мен е свършено! Бог да ви пази!".
В
участъка бил пребит от бой по най-жесток начин. Той понасял с търпение
страданията като Божи служител. Негов събрат твърди, че се молел за
своите мъчители като архидякон Стефан с думите: "Боже, прости им, защото
те не знаят какво правят!".
Мъчителите, като не могли да сломят духа
му, до такава степен се озлобили, че извадили очите му и отрязали
пръстите на ръцете му. В големите мъки той извикал към небето: "Боже,
помогни ни да издържим!". Страданието по човешки било непосилно. Като
знаел това, просветеният и верен на Бога духовник, молел благодат свише.
И Бог му я пращал. Той устоял, без да се поколебае. Като видели
твърдостта му, накрая го посекли, а през 1945 г. бил задочно осъден от
Народния съд.
След 17 септември безжизненото му тяло било закарано в
местността Вълчи дол в гората, близо до село Макреш. Там били отведени и
избити също градският лекар Илия Велков, съдебният кандидат Венелин
Шутилов и още над 150 видни граждани на Видин, Кулата и околността.
Труповете
им били нахвърлени в дола, откъдето кучета влачели части от телата им
дни наред. Никой не смеел да ги погребе.
Това масово убийство било извършено от партизани на отряд "Георги Бенковски", воден от командира Витко Иванов с прозвището Бако.
Вината на отец Паладий била очевидна -
той не я отричал. Докато много от избитите свещеници си гледали само
духовната работа в рамките на своята енория, не се вплитали в идейни
спорове, като си оставали верни на Бога и духовния дълг, то отец Паладий
воювал. Тази силна дума за един духовник при него има най-благороден
духовен смисъл. Той воювал с най-силното оръжие - словото Божие. Затова
нямало никакво съмнение, че ще бъде унищожен.
При това, като работел с
младежите, той станал председател на младежката националистическа
организация "Легион". Всички легионери били гонени. Но и да не било
това, протосингелът на Видинската митрополия бил достатъчно виновен с
активната си антиатеистична просветна дейност.
Достойно изминал
страдалческия си път отец Паладий. И духът на този страдалец за Христа
останал с блясъка на чиста белота пред небето.
Съдбата на убийците е
трагична, тя се повтаря при всички случаи по един и същи начин. Тука не е
достатъчно изследвана. Знае се само за Бако, който не издържал на
терзанията на съвестта. Като не познавал покаянието, което единствено
облекчава душата, той се пропил. Искал в нетрезво състояние да забрави
греха и да отпъди виденията на жертвите си. За него съвременникът му
Здравко Даскалов твърди: "... като последна отрепка се мъкнеше из
града".
Ценни сведения за живота и мъченическия подвиг на йеромонах
Паладий е оставил ставрофорният иконом Николай Цветков Василев,
енорийски свещеник в село Антимово, Видинско. Той лично и отблизо
познавал протосингела.
Като изпраща сведения за него с писмо № 3 от 3 март 1999 г. до Видинския митрополит Дометиан, той пише:
"Отец Паладий беше истински Христов служител и с апостолска ревност обикаляше Видинска епархия, като развиваше усърдна религиозна дейност..."
Това писмо той пише по повод 55 години от мъченическия му подвиг. Чрез митрополит Дометиан той отправя молба до Светия Синод на БПЦ да бъде канонизиран за преподобномъченик.
На свой
ред митрополит Дометиан, като представя написаното, с писмо № 86 от 26
март 1999 г., пише до Синода. Подкрепяйки мнението за канонизацията, той
твърди също, че йеромонах Паладий се изявил "като ревностен
благовестник на Христовото Евангелие в борба срещу атеизма".
Йеромонах
Паладий несъмнено е между българските свещеномъченици на небесата. Той
спасил от отровата на безбожието и много свои духовни чеда, които ще
наследят царството Божие. А една човешка душа е много по-скъпа от всички
съкровища на света. Затова и неговият подвиг е неизмеримо голям.
Игумения Валентина Друмева
Из книгата "Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време",
Изд. Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон