Отец Петър Киселков със съпругата си Славка и синовете си Стефан и Димитър, 1937 г.
Публикацията е с любезното съгласие на авторката и следна текста и публикуван в сп. "Минало" 2/2011 г.
УБИТ, ОСЪДЕН, ОКЛЕВЕТЕН
История на едно разследване
Нина КИСЕЛКОВА
Първоначалният подтик да започна да издирвам автентична информация за свещеник Петър Стойчев Киселков, брат на дядо ми по бащина линия, е свързан с неговата трагична участ. В моето детство името му се споменаваше рядко, винаги с приглушен глас и на затворени прозорци. От близките си знаех, че след 9 септември 1944 г. той бил убит от комунистите, а впоследствие обявен за безследно изчезнал и осъден задочно на смърт от Народния съд в Дряново (14 – 25 февруари 1945 г.)[1] заради издайничество, което в действителност не бил извършил.
Отец Петър Киселков (ил. 1) е роден на 2 ноември 1901 г. в с. Ганчовец, Дряновска околия, в семейството на даскал Стойчо Киселков и жена му Минка Ганева[2] и е най-образованият между осемте им деца. Завършва средното свещеническо училище в Бачковския манастир и е ръкоположен за свещеник на 17 януари 1930 г.[3] До задържането му от властите в навечерието на Кръстовден 1944 г. [4] служи като канонически енорийски свещеник в църквата „Св. Успение Богородично” в с. Енчевци, Великотърновска епархия[5]. След арестуването му е обявен за изчезнал[6]. Разбира се, че е жестоко убит, когато близо до Енчевци, в местността „Сечен камък” по пътя от Трявна за Габрово, един овчар се натъква случайно на полуразложена човешка глава, за която се установява, че е на отец Петър Киселков[7]. Въпреки това името на енчевския свещеник е включено в списъка на 49-те обвиняеми, подведени под отговорност от народния обвинител при Шести състав на Плевенския областен народен съд[8]. Обвинението срещу него гласи, че бил „голям германофил и комунистоядец”, „правил систематически доноси на полицията в Габрово и Дряново” против братя Ноеви от с. Енчевци, осъдени през 1942 г. на доживотен затвор по Закона за защита на държавата, и против техните жени и сестра им, разстреляни като ятачки без съд и присъда на 9 юни 1944 г. в местността „Сечен камък”[9] .
Шести състав на Плевенския областен народен съд заседава в околийския център Дряново от 14 до 25 февруари 1945 г.[10]. Свещеник Петър Киселков е признат за виновен по повдигнатите срещу него обвинения и е осъден като „отсъствующ” на смърт и конфискация на цялото имущество[11].
Първите подробности за неговото осъждане ми станаха известни през 1997 г., когато копия от обвинителния акт и присъдата на Народния съд в Дряново бяха предоставени на моето семейство от близки на други осъдени в същия процес. Още на пръв прочит правеха впечатление две неща. Освен свещеник Петър Киселков, за същите престъпления са обвинени още трима души. Същевременно, докато в списъка на 49-те обвиняеми, подредени според тежестта на предявените им обвинения, името му е на двадесет и осмо място, в присъдата то е начело на първата група - на осъдените на смърт.
По-късно през същата година журналистът Богдан Морфов, който подготвяше публикация за православни свещеници, жертви на комунистическите репресии[12], се свърза с мене по телефона с молба да му помогна да събере сведения за отец Петър Киселков. Така и не успях да склоня някой от по-възрастните роднини да се срещне с него. И аз, от своя страна, не се реших да разкажа каквото съм чувала.
През 2003 г. случайна среща в Дряново ме върна отново към тази тема. Моя близка, с която не се бяхме виждали отдавна, сподели с мене една случка от 50-те години. Тя била в началното училище, когато един ден майка й, служителка в дряновската община, се прибрала много разстроена от работа. Вкъщи обяснила, че същия ден при нея били две млади жени, учителки в Енчевци. Те й разказали, че детската градина в селото сега се помещавала в къщата на убития поп Петър Киселков, където едно време фашистите инквизирали децата на комунистите от селото. По стените още имало следи от кръвта на измъчваните.
Чутото беше толкова чудовищно, че след няколко дни заминах за Енчевци. Ръждясала табела сочеше отклонението за селото по шосето от Трявна за Плачковци. По времето, когато отец Петър Киселков е бил тук енорийски свещеник, в Енчевци са живели около 260 – 270 души[13]. При преброяването през 2001 г. в селото са били регистрирани 18 жители[14].
Без особени затруднения открих някогашната Попова къща – тя се намираше до църквата „Св. Успение Богородично” и изглеждаше така, сякаш наистина в нея са се разигравали злокобни събития (ил. 2).
Спомням си как приближих къщата едновременно със страх и надежда, и голямото ми облекчение, когато не видях на фасадата плоча или знак, които да свидетелстват за фашистки инквизиции, извършвани на това място.
През следващата година се запознах с оскъдната информация по случая в публикуваните през тоталитаризма исторически изследвания за антифашистката борба в този край[15]. Според изложените в тях факти през 1942 г. братя Съби и Ради Ноеви са били осъдени на доживотен затвор по ЗЗД заради участието си в нелегална бойна група, действала на територията на Плачковския район през 1941 – 1942 г. и разкрита от агент-провокатор на полицията[16].
След осъждането на братя Ноеви техните жени и сестра им продължават да подпомагат нелегалните, но на 4 април 1944 г. са арестувани от полицията. С предателство се свързва само задържането на Минка, жената на Съби Ноев, но за личността на предателя не се споменава нищо[17]. Ятачките са откарани в Габрово и подложени на изтезания, докато в Енчевци децата им са поставени под полицейско наблюдение. На 9 юни 1944 г. трите жени заедно с още четирима комунисти и ремсисти са изкарани от ареста и разстреляни без съд и присъда в местността „Сечен камък” по шосето от Габрово за Трявна[18]. По същия начин този ден на различни места в околностите на Габрово са избити още 17 души[19].
От публикациите до момента ставаше безспорно ясно, че отец Петър Киселков със сигурност не е имал никакво отношение към провала на Плачковската бойна група през 1942 г. Значеше ли това обаче, че и другото обвинение срещу него него – в издаване на ятачките – е също така лъжливо?
Може би щях да се откажа от по-нататъшно проучване, ако през 2008 г. не бях посетила отново Енчевци. Този път се срещнах с две свидетелки на събитията от 1944 г. – едната е била по това време на 13, а другата – на 11 години. На въпроса ми дали знаят защо свещеник Петър Киселков е бил убит, получих два взаимно изключващи се отговора. Единият гласеше: „Заслужаваше си го. Той беше издайник”, а другият: „Какво издайничество? Комунистите в селото не се криеха, а се държаха предизвикателно. Колко пъти ги предупреждаваха!”
Решението ми да продължа да търся истината за отец Петър Киселков узря няколко месеца по-късно, след като разговарях в Дряново с 92-годишната сестра на покойната му съпруга. Тогава именно си поставих за задача да реконструирам събитията, разиграли се през 1941 -1944 г. в с. Енчевци, като издиря в архивите автентични непубликувани документи и сведения и ги съпоставя с материалите по случая от Народния съд в Дряново.
В това начинание ме мотивираше фактът, че двамата с отец Петър Киселков бяхме от един род и носехме една и съща фамилия. Липсата на обществено съгласие по въпроса за Народния съд и предупрежденията на околните, че се захващам с предварително загубена кауза, ме амбицираха още повече. Увереност ми вдъхваха най-вече опитът ми в журналистиката и познанията, които бях натрупала, докато работех в Централния държавен исторически архив през 80-те години. А съмненията и опасенията ми бяха свързани с неизбежния въпрос: ако действително отец Петър Киселков е бил невинен, защо тогава е бил убит така жестоко, осъден посмъртно и заклеймен като предател от Народния съд в Дряново?
Село Енчевци, 2008 г. Поповата къща. На втори план вляво – камбанарията на църква „Св. Успение Богородично”, днес недействащ храм, паметник на културата от национално значение.
* * *
Още първите документи, издирени в Териториална дирекция „Архиви” във В. Търново през 2008 г., сочеха, че за онова време разправата с отец Петър Киселков не е изолирано явление във Великотърновската епархия[20]. След 9 септември 1944 г. на нейна територия са били задържани от милицията 35 свещеници, от които към 11 април 1945 г. четирима се водят в неизвестност, двама междувременно са осъдени от Народния съд на смърт, а 11 – на различни срокове затвор[21].
През следващите две години се запознах с цялата запазена оригинална съдебна документация за Народния съд в Дряново в Архива на МВР, както и с онези официални писма, рапорти, сведения, протоколи и доклади по случая, които успях да открия във фондовете на Териториална дирекция „Архиви” в Габрово[22].
От изключително значение за моята работа се оказа фактът, че Съби Ноев, свидетел на процеса в Дряново[23] , в периода 1966 – 1977 г. четири пъти е депозирал в тогавашния Окръжен партиен архив Габрово спомени за нелегалната борба в Плачковския район, които днес са част от Колекцията от документални материали за историята на БКП и РМС в Габровски окръг[24].
От своя страна записах спомените на сестрата на съпругата на отец Петър Киселков за убийството на зет й и ги предоставих на Историческия музей Дряново[25].
Издирените документи даваха възможност да бъдат възстановени значителна част от обстоятелствата, свързани с арестуването на ятачките през април 1944 г., както и със задържането, изчезването, убийството и осъждането на отец Петър Киселков няколко месеца по-късно.
До арестуването им през септември 1942 г. братя Ноеви живеят със семействата си в Енчевци заедно в една къща, където от края на 1941 г. е устроено нелегално скривалище. Те са собственици на дъскорезница в селото, в чийто двор след задържането им полицията открива скрито оръжие[26].
От края на 1942 г. двамата братя излежават доживотните си присъди като политически затворници в Плевенския затвор. През това време с тяхно съгласие жените и сестра им подпомагат партизаните[27].
Междувременно дъскорезницата е отдадена под наем на двама души от околните села[28].
Към края на 1943 г. годината конфликтът между властите и участниците във въоръжената съпротива придобива характера на гражданска война, при която и за двете страни няма правила и закони[29]. За борба с нелегалното въоръжено движение се създават т. нар. ловни дружини - военно-полицейски формирования под ръководството на войската[30]. В планинските райони полицията започва да търси землянки и скривалище за храна на нелегалните, а по селата извършва разузнавателни акции за залавяне на укриващи се партизани[31].
Мерките на правителството стигат и до Плачковската селска община.
На 10 март 1944 г. в Плачковци е разквартируван взвод на ловна рота. Друг взвод на същата рота е настанен в сградата на училището в Енчевци, само на 50 м от къщата на братя Ноеви. Независимо от надвисналата опасност в нелегалната квартира продължават да се печатат на циклостил позиви срещу властта, които след това се разпръскват из околните села[32]. Подозрението на преследвачите се насочва към семействата на двамата братя-политзатворници от Енчевци[33]. Сутринта на 4 април тримата нелегални, които се укриват в къщата на братя Ноеви, изпращат Минка с конспиративна задача извън селото. Същия ден следобед в Енчевци пристигат началници от полицията в Плачковци, вземат войници от взвода, разквартируван в училището, и блокират къщата, където са нелегалните. По време на последвалия обиск партизаните успяват да влязат в подготвеното за такива случаи скривалище и не са открити. Пред къщата е поставен часовой. Малко по-късно нелегалните се измъкват през задния прозорец и поемат необезпокоявани към гората[34].
Минка Ноева е арестувана при завръщането й в селото[35]. По искане на командира на ловната рота двете с Донка, жената на Ради Ноев, са отведени под конвой в Плачковци[36]. Впоследствие е арестувана и зълва им Рада Трайкова[37].
Задържаните жени са още в участъка в Плачковци, когато единият от наемателите на дъскорезницата - Колю Станев Иванов - предава там револвера, който е намерил в стърготините на работилницата[38]. По-късно трите жени са прехвърлени в полицията в Габрово, където разпитите продължават, съпроводени от изтезания.[39].
Вън от ареста в Габрово събитията се развиват главоломно. На 1 юни 1944 г. в София е назначен нов кабинет начело с Иван Багрянов. На 6 юни 1944 г. съюзниците откриват втори фронт във войната срещу нацистка Германия. Предстоящо е влизането на Съветската армия в Румъния. В тази обстановка българското правителство хвърля всички усилия за ликвидиране на въоръжената съпротива вътре в страната, което довежда до пълен произвол и беззаконие от страна на властите[40].
На 8 срещу 9 юни вечерта Рада Трайкова, Донка и Минка Ноеви заедно с още четирима комунисти и ремсисти са изкарани от ареста и са разстреляни в местността „Сечен камък” по пътя от Габрово за Трявна. От запазената част на месечния поверителен доклад на кмета на Плачковската селска община за политическите настроения в общината в периода 28 май – 28 юни 1944 г. се разбира, че през този период на територията на общината е намерено скривалище, където имало раница и позиви с комунистическо съдържание[41].
Късно вечерта на 8 септември 1944 г. освободените от Плевенския затвор братя Ноеви заедно с представители на БРП, БЗНС и „Звено” заемат общината в Плачковци и сформират комитет на ОФ[42]. Комитетът се оглавява от Съби Ноев, който за известно време заема и кметското място[43]. Брат му Ради Ноев застава начело на народната милиция[44]. Веднага започва издирването на „онези лица, които са взели участие във фашистки акции и тормоз към населението”, за да бъдат задържани и дадени на Народния съд[45].
По време на събитията по 9 септември 1944 г. от Плачковската община „безследно изчезват” петима души: от Енчевци - търговецът Рачо Иванов Енчев (р. 1893), съпругата му Мона Рачева Иванова (р. 1907) и отец Петър Киселков; от Плачковци – търговецът Бончо Колев Бончев (р. 1892) и аптекарят Петър Георгиев Хаджиев (р. 1899) [46]. Документирано е единствено задържането и изчезването на отец Петър Киселков[47].
На 25 септември 1944 г. архиерейският наместник в Дряново спешно съобщава на Великотърновския митрополит Софроний, че отец Петър Киселков от с. Енчевци е арестуван в селския участък на Плачковци[48], макар да няма сведения, че „се е проявявал по отношение на комунистите”[49]. От престоя на отец Петър Киселков в участъка няма запазени протоколи от проведени разпити или други документи[50]. Заедно с други задържани той е откаран в Дряново, след което следите му се губят. Писмото, с което на 5 октомври 1944 г. Великотърновският митрополит Софроний се застъпва за него пред председателя на Отечествения фронт в Дряново, очевидно остава без последствие[51].
На 12 ноември 1944 г. църковното настоятелство при храма в Енчевци разглежда на извънредно заседание въпроса за свещеник Петър Киселков, който е „в неизвестност от много дълго време, т.е. от 9.IX.1944 г.”, и решава да предложи на църковните власти той да бъде освободен от длъжност. Протоколът от заседанието е изпратен на архиерейския наместник в Дряново с придружително писмо, в което се казва: „По нареждане на комитета [на] ОФ трябва да освободите досегашния енор. свещеник Петър Ст. Киселков от енорията ни и назначите друг на негово място с избор”. В писмото се съобщава също, че вече има кандидат за това място, който се подкрепя от комитета на ОФ, църковното настоятелство и енориашите. Архиерейският наместник отговаря отрицателно, като се аргументира, че енорията още не е овакантена[52].
Приблизително по това време в местността „Сечен камък” са намерени човешки останки, за които се установява, че са на отец Петър Киселков[53].
На 31 януари 1945 г. във Велико Търново Ангел Генов, народен обвинител при Плевенския областен народен съд – гр. Велико Търново, предявява обвинение срещу 49 души от 5 околии на област Плевен - Дряново, Елена, Търново, Павликени и Свищов, за престъпления, попадащи под Наредбата-закон за Народния съд[54]. Публикуването на обвинителния акт открива наказателно дело 1/1945 по описа на Плевенския областен народен съд – гр. Велико Търново, насрочено за 14 февруари 1945 г. в околийския център град Дряново.
Във връзка със събитията в Енчевци в обвинителния акт са предявени обвинения срещу четирима души: единия от наемателите на дъскорезницата - Колю Станев Иванов; общинския съветник от Енчевци Иван Добрев Иванов; търговеца Рачо Иванов от същото село, и свещеник Петър Киселков. За последните двама изрично е посочено, че са отсъстващи. Всичките са обвинени, че са предали на властите разстреляните впоследствие ятачки.
На 28 януари 1945 г. братя Ноеви организират пренасянето на останките на убитите жени от „Сечен камък” до Енчевци, където те са препогребани при паметника на загиналите във войните. Жителите на селото са задължени да присъстват на церемонията. Съби Ноев чете публично писмо с имената на предателите, получено от другарка на загиналите жени, която е била заедно с тях в ареста в Габрово[55].
На 14 февруари 1945 г. в 15 часа следобед, в залата на читалище „Развитие” в град Дряново, Шести състав на Плевенския областен народен съд под председателството на Тодор Кирчев пристъпва към разглеждане на наказателно дело от общ характер 1/945[56]. Срещу отсъстващите обвиняеми ход на делото е даден задочно.
По случая в Енчевци съдът изслушва от 15 до 20 февруари двамата присъстващи обвиняеми, които отхвърлят предявените им обвинения, и седем свидетели. От техните показания се разбира, че е имало неуредени сметки между наемателите на дъскорезницата и жените на братя Ноеви и че след тяхното арестуване Колю Станев е намерил в дъскорезницата един пистолет и го е предал на властите. Става ясно също, че Рачо Иванов не е криел от своите съселяни неприязънта си към братя Ноеви и техните семейства, но никой не привежда конкретни доказателства той да ги е издал на властите. Няма доказателства и срещу свещеник Петър Киселков[57]. Част от свидетели сочат като виновник за издаването на жените другия наемател на дъскорезницата - Димитър Костов, но от запазените документи не се разбира защо той не е призован да участва в процеса дори като свидетел[58].
На 25 февруари 1945 г. в Дряново Шести състав на Плевенския областен народен съд признава за виновни четиримата обвиняеми по случая в Енчевци „Отсъстващите” свещеник Петър Киселков и Рачо Иванов получават смъртни присъди, а имената им са поставени начело в списъка на осъдените на смърт. Колю Ст. Иванов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор. На тримата е наложена конфискация на целия имот. Иван Д. Иванов е осъден на една година условно[59].
Присъдите са постановени по чл. 2 п. 8 от закона за съдене от Народен съд. Осъдените по тази точка се причисляват към „различните вдъхновители и проводници на свирепия фашистки терор в страната – виновниците за убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, извършени във връзка с водената външна и вътрешна политика след 1 януари 1945 г. за подавяне народната съпротива и борба срещу тая политика” [60].
С това моето пътуване към истината завърши. Вече знаех със сигурност, че свещеник Петър Киселков не е предал трите ятачки от Енчевци и всичко това е било известно на засегнатите лица още преди процеса в Дряново.
Защо тогава е бил убит?
Разправата с „народните врагове” – политически и лични противници на завзелите властта комунисти – започва още на 9 септември 1944 г.[61]. Масовите беззакония в страната продължават до края на годината, като пикът на насилието е между 25 септември 1944 г., когато законопроектът за Народния съд е одобрен от Министерския съвет, и 6 октомври 1944, когато Наредбата-закон за Народния съд влиза в сила. Указанията на ЦК на БРП към партийните структура са този промеждутък да се използа за „негласна ликвидация на най-злостните врагове”[62], „след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища”[63] . Списъците на „враговете на народа”, които трябва да бъдат избити, са изготвяни в околийските комитети на БРП/к/ и впоследствие унищожавани[64]. Екзекуциите се извършват главно от т. нар. ликвидационни тройки – групи, съставени от комунисти[65]. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души[66]. С институционализирането на Народния съд в края на 1944 г. разправата с „народните врагове” се прехвърля в съдилищата[67], където става „едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат”[68].
В действителност по време на „стихийната саморазправа” и Народния съд в страната се извършва подмяна на обществения елит на всички равнища.
За Дряновска околия, която наброява около 33 900 души жители[69], безследно изчезналите по събитията на 9 септември 1944 г. са общо 9 души[70]. В Плачковската селска община, която има 4 500 жители[71] процентът на избитите без съд и присъда надвишава над четири пъти средното число за околията.
Характеристиките на мъжете в списъка на изчезналите от Плачковската селска община показват, че става въпрос за солидни и състоятелни лица на възраст между 43 и 52 години с обществено положение, авторитет и позиции, които им позволяват да влияят върху местната общност[72].
Присъствието на отец Петър Киселков в този списък не е учудващо, като се има предвид, че като свещеник той е бил всекидневно в контакт с жителите на общината. Очевидно е бил лоялен към политиката на Българската православна църква, за което говори включването му в групата на свещениците от Великотърновската епархия, командировани през лятото на 1942 г. за четири месеца в Скопско-Велешката епархия след присъединяването на „новите земи” към България[73]. За разлика от други свещеници, подсъдими в същия процес, за него, обаче, няма сведения да е бил автор на проправителствени статии в печата[74]. Негово писмо до владиката, писано след завръщането му от Македония през 1942 г., с искане да му бъдат възстановени някои правомощия, прехвърлени на друг свещеник по време на отсъствието му, го представя като човек със самочувствие, който отстоява правата си, умее да се изразява аргументирано и ясно и притежава висока правописна култура[75]. Трудно можем да си представим, че личност с такива качества ще промени отведнъж убежденията си и ще се въздържа от критики към новата власт и нейните представители в общината. С неговото арестуване в навечерието на Кръстовден, когато съгласно установената православна традиция свещениците посещават и благославят всеки дом в своята енория, са пресечени в зародиш всякакви отрицателните коментари сред населението за местния комитет на ОФ, които биха могли да доведат до консолидиране на недоволните.
Имало ли е лична вражда между отец Петър Киселков и Съби Ноев?
Двамата са почти връстници – Съби Ноев е роден през 1900 г. Саморъчно написаната му автобиография го разкрива като амбициозен човек, който последователно се стреми към обществена изява и признание[76]. Въпреки заслугите му към народната власт, обаче, кариерата му след 9 септември 1944 г. преминава основно в Плачковската община[77].
В спомените си Съби Ноев никога не се връща към свидетелстването си пред Народния съд в Дряново, както и никъде не свързва отец Петър Киселков с арестуването на трите жени от Енчевци. Името на енчевския свещеник се среща за пръв и последен път в най-късните му спомени и визира един сблъсък между двамата, състоял се през 1934 г.[78] По това време Съби Ноев е кмет на Енчевци, избран с листата на левите земеделци на общинските избори през януари същата година. Без какъвто и да е било административен опит преди, той среща отначало сериозни затруднения със закона за селските общини и правата на кмета[79]. Заповедта, с която забранява просията и подаянията на всички лица в кметството, става повод за остър конфликт между него и отец Петър Киселков. Въпросът е отнесен до околийския управител. Съби Ноев е принуден да подаде оставка. След настъпилото уедряване на общините в резултат на предприетата от правителството на К. Георгиев административна реформа, в края на същата година Съби Ноев губи окончателно кметския си пост[80]. Вероятно тази случка стои в основата на твърдението му пред Народния съд в Дряново, че през 1932 и 1934 г. отец Петър Киселков е атестирал братя Ноеви „като най-лоши хора за тогавашната власт”[81]. От друга страна, фактът, че братя Ноеви и техните жени не са посещавали църковните служби[82], сигурно е предизвиквал откритото неодобрение и недоволство на свещеника.
В подкрепа на тезата, че убийството на отец Петър Киселков не е акт на стихийна разправа с предател, а част от операцията за планомерно унищожаване на действителни и потенциални противници, предприета от новата власт, говорят още следните факти:
- времето на неговото ”изчезване” - 25 септември 1944 г., което изключва всякакво предположение за спонтанно възмездие[83];
- съвпадението на неговия социален профил с този на останалите „безследно изчезнали” от Плачковската селска община;
- липсата на каквито и да било преки доказателства за вината му в показанията на подсъдимите и свидетелите на процеса в Дряново.
Защо Народният съд в Дряново избира един убит селски свещеник, за да му припише най-отблъскващи престъпления и да го превърне в главен подсъдим?
Подредбата на обвиняемите в обвинителния акт подсказва, че вероятно според първоначалния замисъл главен обвиняем е трябвало да бъде 32-годишният бивш полицейски началник Стамен Ст. Живков от Дряново, който е първи в списъка и с чийто разпит започва процесът[84]. В заключителната си реч обаче народният обвинител признава, че в полза на този подсъдим „има много неща” и дори призовава съда да бъде по-снизходителен към него[85]. Очевидно с присъствието и поведението си в залата Стамен Ст. Живков се оказва далеч от търсената представа за „палача-фашист”, който е трябвало да бъде заклеймен и осъден на смърт за назидание. Чувствително по-млад от повечето обвиняеми, добре познат на съгражданите си в Дряново, баща на малко дете, той сигурно предизвиква симпатиите и съчувствието на публиката.
Вероятно в хода на делото организаторите на процеса са преценили, че „отсъстващият” отец Петър Киселков, заемащ двадесет и осмо място в списъка на обвиняемите, е далеч по-удобна мишена за заклеймяване. Той няма как нито да се защити, нито да въздейства с личността си на публиката, съставена в мнозинството си от дряновци, които едва ли са го познавали лично. Така в края на процеса името му се озовава начело на списъка на осъдените на смърт. След него е „отсъстващият” търговец Рачо Иванов и чак тогава идва бившият полицейски началник Стамен Ст. Живков[86].
За гоненията срещу духовенството във Великотърновската епархия през този период вече беше споменато. На процеса в Дряново, освен отец Петър Киселков, обвиняеми са още петима свещеници, като трима от тях са осъдени на продължителни срокове затвор[87]. На местно равнище това е много сериозен удар върху авторитета на православното духовенство, възприемано от комунистическия режим като най-силния му идеологически противник и конкурент за влияние върху съзнанието на хората в този момент.
Освен това принадлежността на отец Петър Киселков към свещеничеството и набеждаването му в предателство пораждат асоциация с Вазовия поп Кръстю – едно лесно за запомняне клише, което непрекъснато ще се повтаря през следващите десетилетия.
* * *
Когато започнах настоящото проучване, се надявах да намеря доказателства за невинността на свещеник Петър Киселков, които биха могли да послужат за отменяне на постановената срещу него присъда, съгласно изискванията на действащия Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица[88].
Днес, след стотиците прегледани страници документален материал, съм дълбоко убедена, че един ден – след пет, десет или повече години – всички присъди на Народния съд ще бъдат отменени със закон. Увереност ми дава първата направена крачка в тази насока - влязлото в сила на 10 август 2010 г. допълнение към Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с което фактически се анулират присъдите срещу участниците в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница през 1943 г., осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г., като безусловно им се признава гражданска и политическа реабилитация.
Нина КИСЕЛКОВА
Публикувано в сп. „Минало”, 2011 г., кн. 2., с. 71-82.
Текстове под илюстрациите:
Ил. 1: Отец Петър Киселков със съпругата си Славка и синовете си Стефан и Димитър, 1937 г. Личен архив.
Ил. 2: С. Енчевци, 2008 г. Поповата къща. На втори план вляво – камбанарията на църква „Св. Успение Богородично”, днес недействащ храм, паметник на културата от национално значение. Личен архив.
[1] По-нататък в текста само „Народният съд в Дряново”
[2] Биографичните данни за свещеник Петър Киселков са предоставени от кмета на с. Ганчовец Тодор Маринов с писмо № 31/01.04.2009 г. Вж. също ТДА-Габрово, ф. 263к, оп. 1, а.е. 4.
[3]ТДА-Габрово, ф. 263к, оп. 1, а.е. 4,, л. 43.
[4] До календарната реформа от 1968 г. Българската православна църква чества Кръстовден на 27 септември.
[5] ТДА-Габрово, ф. 263к, оп. 1, а.е. 4; ТДА- В.Търново, ф. 74 к, оп. 1, а.е. 88, л. 39, 40, 43. Преписка между Великотърновската митрополия и Дряновското архиерейско наместничество, относно арестуването и задържането в полицейския участник на свещеник Петър Киселков от с. Енчевци, Дряновско.
[6] Пак там.
[7] Исторически музей Дряново , инв. № ІІІ – 6814, л. 1.
[8] АМВР, ІІ НС 1422, л. 1 - 9 .
[9] Пак там.
[10] АМВР, ІІНС – 1422, л. 11-12 ,27.
[11] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 11-12.
[12] Когато през 2008 г. реших да потърся Богдан Морфов, той междувременно беше починал. Не успях да намеря и публикацията, за която той събираше тогава сведения.
[13]НРБ, Главна дирекция на статистиката, „Предварителни резултати от преброяване на населението на 31 декември 1946 г. Брой на населението по населени места”, София, Държавна печатница, 1947 г., с. 32.
[14] „Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001 г.”, том 1 „Население”, книга 3 „Население по области, общини и населени места”, София, 2002 г., с. 150.
[15]Врачев, Иван, Койчо Митев, Цоньо Петров, Борбата срещу фашизма в Габровски окръг 1939–1944. С.: Партиздат, 1979; Врачев, Ив., Те загинаха в бой за народната свобода. Албум на загиналите в Габровски окръг. С.: Изд. „Наука и изкуство”, 1966; Тодоров, Димо, По бойния път на габровските и севлиевските партизани. С.: Изд. „Медицина и физкултура”, 1972.
[16]Вж. Врачев, Иван, Койчо Митев, Цоньо Петров, цит. съч., 1979, с 174-175.
[17]Врачев, Ив., цит. съч., 1966, с. 162-163, 166.
[18]Пак там. Вж. също: Врачев, Ив., К. Митев, Ц. Петров, цит. съч., 1979, с. 339-340.
[19] Пак там.
[20] ТДА-Велико Търново, ф. 74к, оп. 1, а.е. 88, л. 43, 129.
[21] Пак там. За гоненията срещу православното духовенство след 9 септември 1944 г. вж също:Калканджиева, Даниела, Българската православна църква и „народната демокрация” (1944 - 1953). Силистра: фондация „ДЕМОС”, 2002; Чурешки, Стефан, Православието и комунизмът в България 1944 – 1960 г. , „Просвета – София” АД, 2004 г.; „Български новомъченици от комунистическия режим” ,поредица на в. „Църковен вестник” ,, 2003 – 2004 г. http://www.pravoslavieto.com/history/20/bg_novomuchenici.htm;
[22]ТДА-Габрово, ф. 1к (Околийско управление Габрово, 1908–1947), ф. 12к (Селско общинско управление Плачковци, 1925–1946), ф. 3к (Околийско управление Дряново, 1898–1944), ф. 6б (Околийски комитет на БКП Дряново), ф. 263к (Архиерейско наместничество Дряново, 1902-1953).
[23] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 60.
[24] ТДА-Габрово, бивш ОПА, ф. 152 Б, Спомени, с. 1-50; 618 Б, Спомени, л. 1-11; ф. 755 Б, Спомени, с. 1 - 4; ф. 1097Б, Спомени, л. 1-51.
[25] Исторически музей Дряново , инв. № ІІІ – 6814, л. 1.
[26] ТДА-Габрово, бивш ОПА, ф. 152Б, с.1-26.
[27] Пак там, с. 26-47. Вж. също ТДА-Габрово, бивш ОПА, Спомени, ф. 1097Б, л. 33-35.
[28] АМВР, ІІ НС-1423, том І, л. 319.
[29] Стателова, Елена и Стойчо Грънчаров. „История на Нова България 1878-1944”, т. ІІІ, Издателска къща АНУБИС, София, 1999 г., с. 626 - 627; Исусов, М., Политическият живот в България, 1944–1948. С.: АИ „Проф. М. Дринов”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2000 г., с. 7.
[30] Симеонов, Стефан „Българската държавна полиция (1941-1944)”, София, Полиграфична база на МВР, 1991 г., с. 62; Стателова, Елена и Стойчо Грънчаров, цит. съч., с.626.
[31] Симеонов, Стефан , цит. с. 64.
[32] ТДА-Габрово, бивш ОПА, ф. 152Б, с. 42-47.
[33] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 67 – 68.
[34] ТДА-Габрово, бивш ОПА, ф. 1097Б, л. 34-35.
[35] Пак там.
[36] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 67 – 68.
[37] Няма данни кога точно е станало това - дали по-късно на 4 април 1944 г. или през следващите дни.
[38] АМВР, ІІ НС-1423, том І, л. 318 – 319.
[39] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 60, 67-68; ІІ НС-1423, том І, л. 318 - 319. ТДА Габрово, бивш ОПА. Спомени, 1097Б, л.35.
[40] Стателова, Е., Ст. Грънчаров, цит. съч., 1999, с. 625-628.
[41] ТДА-Габрово, ф. 3 к, оп. 1, а.е. 34, л. 120.
[42] Петрова, Славка, Деветосептемврийската социалистическа революция 1944 г. С., 1981, с. 320.
[43] Пак там.
[44] ТДА-Габрово, бивш ОПА. Спомени, ф. 1097Б, л. 44-49; ф. 152 Б, л. 34 – 41.
[45] Пак там.
[46] ТДА- Габрово, фонд 212, оп. 1, а.е. 15, л. 36 – 37.
[47] ТДА Велико Търново, ф. 74к, оп. 1, а.е. 88, л. 39-43.
[48] През 1944 г. Плачковци е административен център на числящата се към Дряновска околия Плачковска селска община, съставна част от която е и с. Енчевци.
[49] ТДА Велико Търново, ф. 74к, оп. 1, а.е. 88, л. 39-43.
[50]Писмо с изх. № КИ-Ч-08-8865/26.03. 2009 г. на Евт. Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия до Н. Киселкова. В архива на комисията се съхраняват документите на предшествениците на Държавна сигурност за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.
[51]ТДА-Велико Търново, ф. 74к, оп. 1, а.е. 88, л. 40.
[52] ТДА-Габрово, ф. 263к, оп. 1, а.е. 2, л. 194, 195, 199.
[53] Исторически музей Дряново , инв. № ІІІ – 6814, л. 1.
[54] АМВР, ІІ НС 1422, л. 1 - 9.
[55] Писмото не е архивирано към делото, никъде в документите от процеса не се уточняват споменатите в него имена. Вж. АМВР, ІІ НС-1423, том І, л. 318 – 319; ІІНС – 1422, л. 42.
[56] АМВР, ІІ НС – 1422, л.27.
[57] Съдържанието на дадените показания е представено подробно в публикацията от същия автор "Към дискусията за преосмисляне на близкото историческо минало: събитията в Плачковската селска община (1941–1944) и Народният съд в Дряново (14-25 февруари 1945 г.). Хронология на един частен случай". В: Political, Social, Economic and Cultural Elites in the Central- and East-European States in Modernity and Post-Modernity. Hungarian-Bulgarian History Conference Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Editors: Gábor Demeter and Penka Peykovska. Sofia-Budapest, 2010. с..299 – 316.
http://geogis.detek.unideb.hu/Munkatarsaink/DemeterGabor/Penka_Demeter_BUL408.pdf
[58] АМВР, ІІНС – 1422, л. 42, 60, 67 – 68.
[59] АМВР, ІІНС – 1422, л. 11-12.
[60] Мотиви към Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. ЦПА, ф. 250, оп. 1, а.е. 20, л. 1-7. Цит. по http://www.promacedonia.org/pm/pm_pr1.html (08.09.2009)
[61] Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008, с. 26-27.
[62]Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва от 25 септември 1944 г. ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49. Цит. по http://www.decommunization.org/Decommunization.htm
[63] Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва от 1 октомври 1944 г. ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.60. Цит. по http://www.decommunization.org/Decommunization.htm
[64] Семерджиев, Петър, Какво зная за Народния съд през 1944-1945 г. - В. „Литературен форум”, 03.02.- 09.02. 1998 г. http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/archive/980501/8.html (02.11.2009).
[65] Методиев, Момчил, цит. съч., 2008 г.,с. 26-27.
[66] Мешкова, Поля, Диню Шарланов, Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд, С.: Агенция „Демокрация”, 1994. Вж. Приложения. http://www.promacedonia.org/pm/index.html
[67] Методиев, Момчил, цит. съч., 2008 г.,с. 26-27.
[68]Доклад от Георги Петров, бивш главен народен обвинител, до ЦК на БРП/к/, относно работата, трудностите, пропуските, резултатите и значението на Народния съд в България, 3 юли 1945 г.
http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f250bop1ae68.pdf
[69]НРБ, Главна дирекция на статистиката, цит. съч., 1947 г., с. 32.
[70]ТДА – Габрово, фонд 212, оп. 1, а.е. 15, л. 36 – 37, 48.
[71]НРБ. Главна дирекция на статистиката, цит. съч., 1947, с. 32.
[72] ТДА-Габрово, ф. 263 к, 1,2-2.
[73] ТДА Габрово, ф 263 к, оп. 1, а.е. 2.
[74] АМВР, ІІ НС 1422, л. 1 – 9.
[75] ТДА Габрово, ф 263 к, оп. 1, а.е. 2.
[76] Съби Ноев (1900 – 19...) по професията сградостроител, основно образование. Общински съветник и кмет на на с. Енчевци (1934 г.), През 30-те години се включва в кооперативното движение. Основател и един от председателите на кооперация „Съгласие” в с. Енчевци. Член на БРП от 1939 г.След 9 септември 1944 г. заема различни партийни, стопански и административни постове в района - председател на Плачковския общински съвет (1948 - 1951), председател на Околийския съвет Дряново (1951-1952), директор на предприятие „Лев” при гара Плачковци (1952 - 1957) и др. Вж. ТДА Габрово, ОПА, ф. 152 Б, с.1 15, 48-50.
[77]Пак там.
[78] ТДА Габрово, бивш ОПА, ф.1097 Б, Спомени,, с. 8 – 9.
[79] Пак там.
[80]Пак там.
[81] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 60.
[82] АМВР, ІІ НС – 1422, л. 67.
[83]За четири от петте „изчезвания” в Плачковската селска община има свидетелство, че са извършени след 25 септември 1944 г. Не се знае единствено кога е бил убит търговецът Бончо К. Бончев, но точно срещу него впоследствие не са събрани доказателства, за да бъдат подведен под съдебна отговорност от Народния съд било в Дряново. До съд не стигат и други двама от „безследно изчезналите” - аптекарят Петър Хаджиев и Мона Иванова. Вж. Исторически музей Дряново , инв. № ІІІ – 6814, л. 1; ТДА – Габрово, фонд 212, оп. 1, а.е. 15, л. 48.
[84] АМВР, ІІ НС 1422, л. 1 – 9, 27.
[85] АМВР, ІІНС – 1422, л. 80 -85.
[86] АМВР, ІІНС – 1422, л. 11 и 12.
[87] АМВР, ІІ НС 1422, л. 1 – 9, 11-12.
[88]Към февруари 2011 г. Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се прилага спрямо осъдените от Народния съд при условие, че те „са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.[88]” (чл. 1/1/).