Най-прозорливият дипломат в Европа
Българин предвидил пакта “Молотов-Рибентроп” година по-рано
Лъчезар Тошев
.
Малко известно
е, че пактът „Молотов–Рибентроп” е
предсказан от българския дипломат и
държавник Георги Кьосеиванов година
преди сключването му. Някога този факт
е коментиран широко от журналиста в
Радио “Свободна Европа” Евгени Силянов
– бивш дипломат, както и от френския
политик Леон Блум.
В средите на българската
дипломация Георги Кьосеиванов е бил
известен със своята прозорливост.
Близките му споделят, че като премиер
той понякога с дни не е излизал от дома
си (намиращ се на сегашния бул. „В.
Левски” в София, а не в някоя резиденция),
задълбочен в анализиране на сложните
политически ситуации в навечерието на
Втората световна война.
Затова пък
прогнозите му се сбъдвали. Заради
непроницаемостта на неговите анализи
в Министерството на външните работи
бил известен с прозвището „Сфинксът”.
 |
| Премиерът Георги Кьосеиванов с Н.В.Пр. Видинския Митрополит Неофит-Предстоятел на Св.Синод |
Най-известен в Европа той става
с прогнозата си, че Хитлер и Сталин ще
се съюзят и първият резултат от това ще
бъде четвъртата подялба на Полша.
Прогнозата му е от декември 1938 г., когато
двамата диктатори сипят хули един
срещу друг и никой не би могъл да
допусне тяхно скорошно съюзяване.
Съществува запазен документ
за това прозрение във френския
дипломатически архив.
Това е Телеграма № 34/16
декември 1938 г. от френския посланик в
София Рене Ристелюбер (RISTELHUEBER)
до Министъра на външните работи на
Франция Жорж Боне. Документът е
публикуван във Френската жълта книга
– дипломатически документи 1938-1939 г.
Екземпляр от нея беше
притежание на Евгени Силянов – секретар
в посолството на Царство България в
Берн по времето, когато посланик там е
Георги Кьосеиванов.
 |
| Кьосеиванов и Силянов в Берн |
Поради важността на документа,
предаваме текста на телеграмата изцяло.
Оригиналният текст ни беше предоставен
с любезното съдействие на г-жа Ирина
Недева.
Notice bibliographique
| Type : texte imprimé, monographie Auteur(s) : France. Ministère des affaires étrangères Titre(s) : Le Livre jaune français, documents diplomatiques. 1938-1939. Pièces relatives aux événements et aux négociations qui ont précédé l'ouverture des hostilités entre l'Allemagne, d'une part, la Pologne, la Grande-Bretagne et la France, d'autre part [Texte imprimé] Publication : Paris : Impr. nationale, 1939 Description matérielle : In-8° XLVII-431 p. Note(s) : Documents diplomatiques Sujet(s) : France -- Relations extérieures -- Administration -- Histoire France. Ministère des affaires étrangères -- Histoire Notice n° : FRBNF34193479 |
Exemplaire et cote (1)
| 1 | Tolbiac - Rez-de-jardin - magasin 8- LF128- 108 (B) support : livre |
Телеграма N° 34
Г-н Ристелюбер, Пълномощен
министър на Франция в София,
до Г-н Жорж Боне, Министър на
Външните работи
София, 16 декември 1938г.
По време на неотдавнашен
разговор, председателят на Съвета (на
Министерския съвет – б.а.) ми сподели
за силното удовлетворение, което изпитва
следствие на неотдавнашната
френско-германска декларация. Тя за
него не е била изненада. Още от посещението
му в София, преди около две години, г-н
Нойрат му е изразил голямото желание
на неговото правителство да постигне
споразумение с Франция, тъй като двете
държави вече не ги разделя никакъв спор.
Той дори е изразил огорчението си от
липсата на готовност на Париж да отговори
на неговите предложения.Що се отнася
до Германия, въпреки че желанието й за
разширяване на изток бе очевидно, може
би се лъжем, определяйки югоизточна
Европа като първата й цел. Според него
Полша е най-заплашена. Също така
полско-съветското сближаване е израз
на тази опасност. Взаимната дълбока
омраза между двата славянски народа,
предопределяше това разбирателство да
бъде краткотрайно и престорено. Напротив,
г-н Кьосеиванов не изключва, особено в
случай, че Коминтерна би се съгласил да
смекчи пропагандата си, възможността
за сближаване между СССР и Райха. Това
винаги е била мечтата на част от германския
щаб. В този случай, четвъртото разделяне
на Полша би позволило на Германия да
продължи своя силен поход на изток.
RISTELHUEBER
(Б.м. Константин фон Нойрат
– Министър на външните работи на Германия
до 1938г. - преди Рибентроп.)
 |
| Леон Блум |
По този повод, бившият
френски премиер – социалиста Леон
Блум (първият премиер –социалист във
Франция) по-късно пише в неговия вестник
„Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев
„Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208
-209):
„Когато ние във Франция всички
залагахме на картата на Москва, намери
се само един човек с безподобно прозрение,
който видя самата истина и ни я каза. И
това не е някой французин, а българският
Министър-председател Георги Кьосеиванов.
Отвори ни очите, за да ни покаже много
време преди войната и удара, че Берлин
ще се споразумее с Москва. Рядко у някого
такова политическо прозрение, обаче
ние не му повярвахме.”
(цитат по
книгата на Ирина Недева „Мисия Париж
– разговори с Евгений Силянов”, София,
2007 г., стр. 203)
Дали историята на Европа щеше
да е друга, ако бяха повярвали на
Кьосеиванов през 1938-ма?
 |
| Борис III - Цар на българите |
По време на разговорите ни по
темата, Евгени Силянов не можеше да си
спомни точно името на някакъв български
тесен социалист, който по същото време
издал в Женева книга на френски език, в
която прогнозирал, че съюзът между нацисти
и комунисти е неизбежен, „братята” ще се помирят обяснявайки, че така ще се противопоставят
заедно на плутокрацията.
Ние успяхме да намерим тази
книга.
Заглавието и е „Неизбежният
съюз Берлин – Рим – Москва”. Издадена
е на френски език в Женева през 1938 г. с
автор Габриел Лесли. Под това име –
псевдоним се крие комунистът Алексадър
Ликов, бивш социалист от групата на Бакалов, тогава
емигрант в Женева.
Един екземпляр от неговата книга
със саморъчен дарителски надпис на
автора се намира и в Народната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий”в София - в
отдела, който по времето на комунизма
в България не беше достъпен за четатели.
Също така открихме, че тя се
намира и в колекциите на други библиотеки
по света.
Известно е, че през 1944 г. Александър
Ликов става съпруг на поетесата Елисавета
Багряна.
Възможно е Кьосеиванов да е
почувствал по реакциите на левите среди,
че подобен съюз е възможен и да е предвидил
последиците от него. „Сфинксът” пази
тайните си!
Така или иначе, на 23 август
1939 г. целият свят разбира с изумление
за съюза на Хитлер и Сталин. Седмица
по-късно започва Втората световна война.
 |
| Молотов посреща Рибентроп в Кремъл |
 |
| Сталин и Рибентроп при подписването на Пакта |
 |
| Молотов подписва Пакта |
На 1 септември 1939 г. германската
армия напада Полша.
На 16 септември
Молотов официално поздравява Германия
за навлизането й в Полша, а на 17 септември
в 4 часа сутринта Червената армия напада
Полша в гръб.
На 29 септември 1939 г. е
подписан германо-съветският протокол
за подялбата на Полша!
Четвъртата
подялба!
Тогава се определят и границите
на интереси между двата тоталитарни
режима и… се приема обща декларация в
подкрепа на мира!
Прозрението на Кьосеиванов се е сбъднало!
Прозрението на Кьосеиванов се е сбъднало!
 |
| Молотов в Берлин с Рибентроп, 12 ноември 1940г. |
 |
| Молотов в Берлин, 12 ноември 1940г. |
 | ||||||||||||||||||||
| Молотов с Хитлер, 13 ноември 1940г. |
 |
| Картата парафирана от Сталин и Рибентроп за разделянето на Полша |
Впрочем, историята има продължение.
В една от статиите на Евгени Силянов за
Втората световна война, публикувана
във в. „Век 21” („Как започна войната
– такава, каквато беше”, в. „Век 21”,
бр. 24/22 юни 1994 г.) Силянов пише:
„Интересно
е за нас – българите, че сензационното,
ефимерно сближение между нацизма и
болшевизма започва с едно посещение на
управляващия съветското посолство
Астахов при българския пълномощен
министър в Берлин Първан Драганов, на
когото съветският дипломат излага
идеите на Москва за сближаване с Третия
райх. Разбира се, той избира този път,
защото знае, че Драганов ще донесе
разговора до знанието на германското
външно министерство.
Този документ
заслужава да се цитира изчерпателно не
само защото определя момента на началните
ходове на руската инициатива – той е
датиран от 15 юни 1939 г., но и защото
установява автентичността на цитираните
текстове.
Както е нормално за един
пълномощен министър, Драганов е отправил
такъв доклад и в София и той се намира
в българския архив.”
Воден от тези
указания на г-н Силянов, потърсих в
архивите докладите на Първан Драганов
от Берлин през 1939г. - Държавна Агенция
“Архиви”, фонд 176-и, оп.1-ш, а.е.117.
Преписка с Българската Царска
Легация в Берлин, 1939г. Папка № 16.
(Тези текстове
от доклади на Пълномощния министър
Първан Драганов, се публикуват за първи
път!)
Какво намираме
там по темата:
1.На 6 май 1939г.
Първан Драганов изпраща кратка телеграма
изх.№60 (заведена в МвнР на 7 май 1939г.-вх.№
403) която гласи : “Има признаци, че от
тук се правят опити, за подобряване на
отношенията със СССР, които има изгледи
да сполучат! Драганов”.
 |
| Първан Драганов |
2. На 14 юни 1939г.
Драганов изпраща поверително донесение
до д-р Георги Кьосеиванов № 73 заведено
на 17 юни в МВнР с вх.№ 551 със следния
текст :
“Г-н
Министър-Председателю,
Днес ме посети
Съветският шарже д'афер г-н Астахов,
който остана на разговор с мен почти
два часа. Моето впечатление от дългия
разговор с г.Астахов се състои в следното
:
Съветска Русия
се намира в колебание по кой път да
тръгне, затова и изкуствено забавя
преговорите с Англия.
Русия би желала
да не поема никакъв ангажимент към
Англия и да не бъде увлечена в конфликта,
който би се разиграл в Европа, но се
страхува от намеренията на Германия.
Ако Русия получи
уверения от Берлин, че Германия няма
намерение в случай на война да я напада,
Русия няма да сключи споразумение с
Англия и би пазила неутралитет.
Нещо повече, Русия
би била готова да се споразумее с
Германия, тъй като няма агресивни
намерения спрямо нея и различието на
комунистическия от националсоциалистическия
мироглед не е пречка за една такова
споразумение.Германците,обаче до сега
не са направили предложение, а само
намеци, че биха били готови, да се
споразумеят с Русия.
Напоследък и
пресата и националсоциалистическите
водачи са много въздържани по отношение
на Русия, което би било един добър
презнак;търговските преговори, които
се водили в Москва с Германия, отивали
също добре.Неговото впечатление било,
че и немският народ щял да посрещне със
симпатия едно споразумение с Русия.
Рапалското споразумение не е
денонсирано, но неизвестността на
германските далечни политически цели
създават опасения в Москва.
Едно споразумение
с Англия, гаратира границите на Румъния,
а Русия не е признала присъединението
на Бесарабия към Румъния, нито се е
отказала от правата си над нея.
Едно споразумение
между Германия и Русия би било от полза
и за България, която лесно би получила
своята част от Добруджа, а също и изхода
на Бяло море.
Русия толерира
днешното положение на Балтийско море,
т.е. търпи съществуването на Летония,
Естония и Финландия, но се опасява, че
Германия може да заеме тези страни.
Германия не е
изяснила до сега своите политически
цели.
Хитлер не е
коригирал идеите си по отношение на
Русия в новите издания на “Майн Кампф”,
което създава опасения за германска
агресивност спрямо Русия.
Тези опасения са
само, които карат Русия да търси сближение
с Англия, с цел да се избегне войната.
Но кога войната
ще бъде по-малко вероятна?
Ако се сключи
споразумение с Англия , или ако се
отхвърли или ако се протакат преговорите?
Върху този въпрос, който г-н Астахов си
постави, не можа сам да отговори, но като
че ли при коментирането му беше наклонен
да вярва, че ако се сключи споразумението
между Англия и Русия, Германия ще
предизвика в скоро време войната, а
войната може да бъде предизвикана и от
поляците, които уверени в подкрепата
на Англия Франция и Русия ще станат
непредпазливи.
Русия като че ли
търси да възприеме такова поведение,
което ще направи войната сега невъзможна
или най- малкото, ще я отложи, за едно
по-далечно бъдеще.
Моля приемете
Г-н Министър-Председателю, уверенения
в отличното ми към вас уважение!
П.Драганов”
3. По-късно Драганов
отново се върща към темата. На 22 август
1939г. Драганов изпраща поверителен доклад
заведен в МвнР на 26 август 1939 г. с №
765-а.
В него има пасаж
за разговор с г-н Вьорман - Държавен
под-секретар на германското МВнР – от
21 август. В него Драганов информира ,че
България ще иска да запази неутралитет,
който разбира се ще бъде приятелски към
Германия.”Дали Турция и Румъния ще
счетат един такъв неутралитет за
неутралитет е въпрос.”пише Драганов.
След това в същия
доклад следва един много интересен
пасаж :
“Г-н Вьорман,
завършвайки разговора ми благодари за
съобщението , което му бях направил към
средата на юни за разговора ми с руския
шарже д'афер Астахов /върху разговора
съм донесъл с № 73 от 14 юни/. Направи
ми впечатление, че г-н Вьорман ми благодари
още веднъж за един разговор, който съм
имал с него преди два месеци, но не можах
да си го обясня защо.Обяснението обаче,
дойде същия ден вечерта, когато немското
радио предаде съобщението за заминаването
на фон Рибентроп за Москва за да сключи
пакт за ненападение с Русия. По отношение
на Русия г-н Вьорман каза, че отиват
добре, че са приключени щастливо
търговските преговори и че е заминала
делегация на изложбата в Москва, която
е била добре приета!”
Ето, че
свидетелството на Евгени Силянов се
оказа съвсем точно, с малко отклонение
в датите поради краткото техническо
забавяне на кореспонденцията.
Бележка:
От
Уикипедия научаваме следното за Рапалския
договор споменат от съветския дипломат
Астахов :
“Рапалският договор
е договор между Ваймарската република
(Германия) и Руската Съветска Федеративна
Социалистическа Република(РСФСР),
подписан на 16 април 1922г. в италианския
град Рапало. Договорът представлява
отказ от каквито и да било териториални
и финансови претенции, предвидени от
Брест-Лотовския договор, с който
Революционна Русия излиза от Първата
световна война. Двете правителства също
се договарят да нормализират
дипломатическите си отношения и за
„сътрудничество в дух на взаимно
доброжелателство и посрещане на
икономическите нужди на двете страни“.
Договорът е подписан по
време на Конференцията в Генуа от Георги
Чичерин, външен министър на РСФСР, и
неговият германски колега Валтер
Ратенау.
На 5 ноември в Берлин към
договора е подписано допълнително
разширено споразумение, с което се
урегулират отношенията на Германия с
контролираните от Русия съветски
републики – Украинска ССР, Белоруска
ССР, Грузинска ССР,Азербайджанска ССР,
Арменска ССР и Далекоизточната република.
Със секретен анекс към
договора от 29 юли се предвижда Германия
да обучава свои военни части на територията
на Съветския съюз, в нарушение на
Версайския договор.
Рапалският договор слага
край на дипломатическата изолация на
двете страни след края на Първата
световна война и Октомврийската революция
. Договорът е замислен като ревизионистичен
пакт срещу Версайската систкема отп
договори, с която двете страни губят
значителни територии и политическа
мощ, след подписването им. За Запада
този договор е като предупреждение за
засилващата международна позиция на
двете правителства. За много консервативни
и крайнодесни елементи въвВаймарска
Германия Рапалския договор също е
предупреждение за предприетото решение
на правителството за тесни връзки със
Съветския съюз.
Полша ,Прибалтийските
страни и Финландия са засегнати от
засилващото се международно положение
на Съветския съюз. В отговор на това те
се опитват да установят тясно сътрудничество
в сферата на отбраната. Въпреки опитите
на чуждите политици да попречат на това
сътрудничество, главната заплаха идва
от противопоставянето на идеята в
парламентите на тези страни.
Макар, че договореностите
са потвърдени отново на хартия с
Берлинския договор от 1926г., две от
Великите сили към средата на десетилетието
установяват приятелски отношения
с Германия – това са Великобритания и
Франция.
Георги Кьосеиванов завършва живота си в изгнание - във Веве, до Монтрьо - на Женевското езеро.
Живее от пенсия, отпусната му с решение на Конгреса на САЩ, каквито са отпускани за видни държавници живеещи в изгнание.
Погребан е в гробището на съседното на Веве селце Ла Тур де Пейлц.
Малко преди смъртта си той пише :
" И дните идват и си отиват, докато дойде последният, в спомени за миналото, в грижи за настоящето и без надежди за бъдещето! "
БИА-НБКМ, ф.207, (необработената част) Георги Кьосеиванов, Великден 1959г. писмо до бившия дипломат, а след това политически емигрант в Париж Христо Шишманов.
БИА-НБКМ, ф.207, (необработената част) Георги Кьосеиванов, Великден 1959г. писмо до бившия дипломат, а след това политически емигрант в Париж Христо Шишманов.
СВЪРЗАНИ ТЕМИ :
НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ
НЕУТРАЛЕН БЛОК
Лъчезар
Тошев