Доц. Лъчезар Карагьозов : Няма "трети" пол ! Има необходимост от коригиран превод на Истанбулската конвенция, официално определяне на значението на термините и уточняване на спорните текстове

 

Доц. Лъчезар Карагьозов е хоноруван преподавател в Биологическия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, където чете лекции по  „Сигнална трансдукция при растения и животни”.

Той е един от малкото останали от славната плеяда на българските молекулярни биолози от екипа на Акад. Асен А. Хаджиолов. 

Неговата биография има следните основни времеви жалони :

• 2005 – 2009, изследовател в Работна група по протеин тирозин кинази/фосфатази към Университета Фридрих Шилер, Йена, Германия

• 2004 – 2005, изследовател в Колежа по Медицина „Алберт Айнщайн”, Център по изследване на черния дроб, Бронкс, Ню Йорк САЩ

• 2002 - 2004, изследовател в Работна група по протеин тирозин кинази/фосфатази към Университета Фридрих Шилер, Йена, Германия

• 1995 – 2002, ст.н.с. II ст. в Институт по Молекулярна Биология, БАН, ръководител секция „Клетъчна биология и генетика”

• 1993 - 1995, ст.н.с. II ст. в Института по клетъчна биология и морфология, БАН

• 1992 - 1993, изследовател в Катедрата по Молекулярна и Клетъчна Биология, Раков Институт „Розуел Парк“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ

• 1991 - 1992, изследовател в Устерската Фондация за Експериментална Биология, Шрузбъри, Масачусетс, САЩ

• 1989 - 1991, н.с. I ст. в Института по Клетъчна Биология и Морфология, БАН

• 1988 - 1989, изследовател в Изследователския център по рака, Университет Лавал, Квебек, Канада„

• 1974 - 1987, н.с. в Институт по Молекулярна Биология, БАН

Не на последно място на него беше поверена редакцията на българското  издание на книгата на Мат Ридли "ГЕНОМЪТ- Автобиография на един биологичен вид в 23 глави" (Изд. Сиела, София, 2010г.), която описва човешкият геном хромозома по хромозома, с примери за гените, които те носят. 



Екипът на Акад. Асен А. Хаджиолов :Отляво първо е известният учен Пенчо Венков, а до него е Лъчезар Карагьозов. Акад. Асен Хаджиолов е седналият на стъпалата - в средата на групата.

С него се познавам от времето, когато работих в Института по молекулярна биология, а след това и в Института по клетъчна биология и морфология при БАН, където бяхме колеги.

През 1989г. с Лъчезар Карагьозов основахме секцията на НС "Екогласност" наречена "Биология-математика - БАН", а след това и Независимия Национален Комитет за екологична защита на гр. Свищов.

По време на парламентарните избори от 1990г., когато аз бях кандидат на СДС в Свищов, той подкрепи моята предизборна кампания.

Ето защо, когато доц.Лъчезар Карагьозов се обърна към мен с предложение да публикувам на моя блог неговият коментар по настоящите дебати в обществото - за или против Истанбулската конвенция на Съвета на Европа (Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие),  приета през 2011г. аз с радост се съгласих. 

Макар дебатите, които се водят в момента, не са научни - нито медицински, нито биологични, смятам че мнението на този голям български учен по важен обществен въпрос представлява интерес.

                                                                                                                                                                          Лъчезар Тошев

 Ето текста на доц. Лъчезар Карагьозов  :

 

Биологичен пол. 

Социална роля на половете.

Българският парламент се зае да обсъжда ратификацията на конвенцията на Съвета на Европа „За превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ от 2011 г. 

Тази конвенция, по мястото където е приета, е известна още като Истанбулска конвенция.  

Официалният текст на конвенцията е на френски и английски. Има превод и на български.  

България, и почти всичките 47 страни, които влизат в Света на Европа, са подписали Истанбулската конвенция (изключение правят Азербайджан и Руската федерация).

У нас, поради лошо изяснена и представена терминология, се  стигна до крайни, неверни и политизирани изказвания, показващи липса на осведоменост. 

Много въпроси се повдигнаха: 

има ли трети пол, полът социален ли е, може ли да си избираме пола, отнякъде се появи новото понятие „джендър“, какво значи. 

Лекция на доц. Лъчезар Карагьозов

Два вида сперматозоиди – два пола

За оплождането, сперматозоидите и яйцеклетката всеки е разбрал от учебника по биология за 10-ти клас. Тук тайни няма. 

Основното е, че всеки от нас започва от сливането на единичен сперматозоид и една яйцеклетка. 

Има обаче два вида сперматозоиди.

Едните носят голямата X-хромозома. 
Другите, също толкова многобройни, носят малката Y-хромозома. 

Това ги прави различни. 

Ако яйцеклетката се оплоди от сперматозоид, носещ Х-хромозома, новият индивид  e от женски пол. 
Ако оплождането стане от  сперматозоид, носещ Y-хромозома, новият индивид e от мъжки пол.

Място за „трети“ пол няма. 

Такъв просто не може да има. „Третият пол“ е само във въображението на хора с лошо или едностранчиво образование.

 Възможно е някой да обявява всяка съществуваща сексуална ориентация за отделен „пол“.  

Независимо от сексуалната ориентация или поведението, а тук не липсва разнообразие, полът - мъж или жена - остава.

В лабораторията със свои  колеги и студенти.Университетът по медицина  "Алберт Айнщайн" в Ню-Йорк

„Джендър“ или „социално поведение, съответстващо на пола“

Както често се случва, много от нещата при хората са по-сложни и разнообразни. Да вземем например поведението на мъжките и женските индивиди при другите бозайници. 

При тях това поведение не се различава в рамките на вида. 

В която и да е част на Африка да изучаваме обикновените шимпанзета, навсякъде ще намерим сходна социална структура, сходно поведение на мъжките и женските маймуни.

Не е така при хората. 

Нищо, че всички ние сме един биологичен вид, нашата социална организация, ролята на мъжете и жените се отличават в зависимост от обичаите, културата, бързо се променят и във времето. 

 Това е наложило да има две отделни понятия: пол и полова роля.

В англоезичната литература за целта се ползват думите „sex“ и „gender“ (джендър). Двете думи са близки по значение и означават „пол“. Когато става дума за граматика, „gender” означава „род“ (например на съществителните).

Едната дума (sex) се използва за означаване на анатомичните и физиологични черти, а другата (gender) – за особености в поведението и ролята в обществото.

Пример. „Мъж“  и „жена“ се отнасят до пола.

Съответно, „мъжественост“ и „женственост“ се отнасят до поведението.

Добро разяснение за използването на тези понятия дава Световната здравна организация. 

Трябва да се признае, че по отношение на животните такова деление е доста изкуствено.

Споровете

Предизвикалото спорове определение на „пол“ в Член 3 (в) от „Истанбулската конвенция“  в действителност e определение за „полова роля“, което се вижда от английския текст.

Определението е следното: „полова роля“ -  социално изградените роли и поведение, които дадено общество приема за подходящи за мъжете и жените. Много стандартно и направо консервативно определение.

Ролята на половете е  силно зависима от обществото, в което се намираме. 

В Саудитска Арабия жените не карат коли.

Някъде изневярата се наказва с убиване с камъни.

В Далечния изток мъжете пушат, а жените – не.

В някои страни физическото насилие и заплахи срещу жените се възприемат за нещо нормално, а в други – не.

Не е необходимо, според мен, за целта да се създава специален термин.

Вярно, на руски говорят за „гендерная роль“, но нека да ползваме съществуващите български думи.

Защо не е направен смислен български превод, мога само да предполагам?

Отгоре на всичко в Член 4 (3), за да се избегне повторение, от „sex, gender“, на български се появява „пол, социален пол“.

 Всеки преводач би се замислил - все пак това ще се подписва, ратифицира...

Но при нас невежеството и нехайството е нещо стандартно.

Появиха се предложения за нов превод, не липсват и конспиративни теории.

Цялата тази бъркотия от термини, преводи, предположения и догадки се вижда ясно в становището на Българската православна църква.  

Според мен очевидно има необходимост от коригиран превод на Конвенцията и официално мнение по използваните термини и спорни текстове!       

                                                 

                     доц. Лъчезар Карагьозов