Доц.
Лъчезар Карагьозов е хоноруван
преподавател в Биологическия факултет
на Софийския Университет „Св.
Климент Охридски”, където чете лекции
по „Сигнална трансдукция при растения
и животни”.
Той
е един от малкото останали от славната
плеяда на българските молекулярни
биолози от екипа на Акад. Асен А.
Хаджиолов.
Неговата
биография има следните основни времеви
жалони :
- 2005 – 2009, изследовател в Работна група по протеин тирозин кинази/фосфатази към Университета Фридрих Шилер, Йена, Германия
- 2004 – 2005, изследовател в Колежа по Медицина „Алберт Айнщайн”, Център по изследване на черния дроб, Бронкс, Ню Йорк САЩ
- 2002 - 2004, изследовател в Работна група по протеин тирозин кинази/фосфатази към Университета Фридрих Шилер, Йена, Германия
- 1995 – 2002, ст.н.с. II ст. в Институт по Молекулярна Биология, БАН, ръководител секция „Клетъчна биология и генетика”
- 1993 - 1995, ст.н.с. II ст. в Института по клетъчна биология и морфология, БАН
- 1992 - 1993, изследовател в Катедрата по Молекулярна и Клетъчна Биология, Раков Институт „Розуел Парк“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ
- 1991 - 1992, изследовател в Устерската Фондация за Експериментална Биология, Шрузбъри, Масачусетс, САЩ
- 1989 - 1991, н.с. I ст. в Института по Клетъчна Биология и Морфология, БАН
- 1988 - 1989, изследовател в Изследователския център по рака, Университет Лавал, Квебек, Канада„
- 1974 - 1987, н.с. в Институт по Молекулярна Биология, БАН
Не
на последно място на него беше поверена
редакцията на българското издание на книгата на Мат Ридли "ГЕНОМЪТ-
Автобиография на един биологичен вид
в 23 глави" (Изд. Сиела, София, 2010г.),
която описва човешкият геном хромозома
по хромозома, с примери за гените, които
те носят.
Екипът на Акад. Асен А. Хаджиолов :Отляво първо е известният учен Пенчо Венков, а до него е Лъчезар Карагьозов. Акад. Асен Хаджиолов е седналият на стъпалата - в средата на групата. |
С
него се познавам от времето, когато
работих в Института по молекулярна
биология, а след това и в Института по
клетъчна биология и морфология при БАН,
където бяхме колеги.
През
1989г. с Лъчезар Карагьозов основахме
секцията на НС "Екогласност" наречена
"Биология-математика - БАН", а след
това и Независимия Национален Комитет
за екологична защита на гр. Свищов.
По
време на парламентарните избори от 1990г., когато аз бях
кандидат на СДС в Свищов, той подкрепи
моята предизборна кампания.
Ето
защо, когато доц.Лъчезар Карагьозов се обърна към мен с
предложение да публикувам на моя блог
неговият коментар по настоящите дебати
в обществото - за или против Истанбулската
конвенция на Съвета на Европа (Конвенцията
на Съвета на Европа за превенция и борба
с насилието над жени и домашното насилие),
приета през 2011г. аз с радост се съгласих.
Макар
дебатите, които се водят в момента, не
са научни - нито медицински, нито биологични,
смятам че мнението на този голям
български учен по важен обществен въпрос
представлява интерес.
Лъчезар Тошев
Ето
текста на доц. Лъчезар Карагьозов :
Биологичен пол.
Социална роля на половете.
Българският
парламент се зае да обсъжда ратификацията
на конвенцията на Съвета
на Европа „За
превенция и борба с насилието над жени
и домашното насилие“ от 2011 г.
Тази
конвенция, по мястото където е приета,
е известна още като Истанбулска конвенция.
Официалният текст на конвенцията е
на френски
и английски. Има
превод и на български.
България, и почти всичките 47 страни,
които влизат в Света на Европа, са
подписали Истанбулската
конвенция (изключение правят Азербайджан
и Руската федерация).
У
нас, поради лошо изяснена и представена
терминология, се стигна до крайни,
неверни и политизирани изказвания,
показващи липса на осведоменост.
Много
въпроси се повдигнаха:
има ли трети пол,
полът социален ли е, може ли да си избираме
пола, отнякъде се появи новото понятие
„джендър“, какво значи.
Лекция на доц. Лъчезар Карагьозов |
Два
вида сперматозоиди – два пола
За
оплождането, сперматозоидите и
яйцеклетката всеки е разбрал от учебника
по биология
за 10-ти клас. Тук
тайни няма.
Основното
е, че всеки от нас започва от сливането
на единичен сперматозоид и една
яйцеклетка.
Има
обаче два вида сперматозоиди.
Едните
носят голямата X-хромозома.
Другите, също толкова многобройни, носят малката Y-хромозома.
Другите, също толкова многобройни, носят малката Y-хромозома.
Това
ги прави различни.
Ако
яйцеклетката се
оплоди от сперматозоид,
носещ Х-хромозома,
новият индивид e от женски пол.
Ако оплождането стане от сперматозоид, носещ Y-хромозома, новият индивид e от мъжки пол.
Ако оплождането стане от сперматозоид, носещ Y-хромозома, новият индивид e от мъжки пол.
Място
за „трети“ пол няма.
Такъв
просто не може да има. „Третият пол“
е само във въображението на хора с лошо
или едностранчиво образование.
Възможно
е някой да обявява всяка съществуваща
сексуална ориентация за отделен „пол“.
Независимо
от сексуалната ориентация или поведението,
а тук не липсва разнообразие, полът -
мъж или жена - остава.
„Джендър“
или „социално поведение, съответстващо
на пола“
Както
често се случва, много от нещата при
хората са по-сложни и разнообразни. Да
вземем например поведението на мъжките
и женските индивиди при другите
бозайници.
При
тях това поведение не се различава в
рамките на вида.
В която и да е част на Африка да изучаваме обикновените шимпанзета, навсякъде ще намерим сходна социална структура, сходно поведение на мъжките и женските маймуни.
В която и да е част на Африка да изучаваме обикновените шимпанзета, навсякъде ще намерим сходна социална структура, сходно поведение на мъжките и женските маймуни.
Не е
така при хората.
Нищо, че всички ние сме
един биологичен вид, нашата социална
организация, ролята на мъжете и жените
се отличават в зависимост от обичаите,
културата, бързо се променят и във
времето.
Това
е наложило да има две отделни понятия:
пол и полова
роля.
В
англоезичната литература за целта се
ползват думите „sex“ и „gender“ (джендър).
Двете думи са близки по значение и
означават „пол“. Когато става дума
за граматика, „gender” означава „род“
(например на съществителните).
Едната
дума (sex)
се използва за означаване на анатомичните
и физиологични черти, а другата (gender)
– за особености в поведението и ролята
в обществото.
Пример.
„Мъж“ и „жена“ се отнасят до пола.
Съответно,
„мъжественост“ и „женственост“ се
отнасят до поведението.
Добро
разяснение за използването
на тези понятия
дава Световната здравна организация.
Трябва
да се признае, че по отношение на животните
такова деление е доста изкуствено.
Споровете
Предизвикалото
спорове определение на „пол“ в Член 3
(в) от „Истанбулската конвенция“ в
действителност e определение за „полова
роля“, което се вижда от английския
текст.
Определението
е следното: „полова роля“ - социално
изградените роли и поведение, които
дадено общество приема за подходящи за
мъжете и жените. Много стандартно и
направо консервативно определение.
Ролята
на половете е силно зависима от
обществото, в което се намираме.
В
Саудитска Арабия жените не карат коли.
Някъде
изневярата се наказва с убиване с камъни.
В
Далечния изток мъжете пушат, а жените
– не.
В
някои страни физическото насилие и
заплахи срещу жените се възприемат за
нещо нормално, а в други – не.
Не е
необходимо, според мен, за целта да се
създава специален термин.
Вярно,
на руски говорят за „гендерная роль“,
но нека да ползваме съществуващите
български думи.
Защо
не е направен смислен български превод,
мога само да предполагам?
Отгоре
на всичко в Член 4 (3), за да се избегне
повторение, от „sex, gender“, на български
се появява „пол, социален пол“.
Всеки
преводач би се замислил - все пак това
ще се подписва, ратифицира...
Но
при нас невежеството и нехайството е
нещо стандартно.
Появиха
се предложения
за нов превод, не липсват и конспиративни
теории.
Цялата
тази бъркотия от термини, преводи,
предположения и догадки се вижда ясно
в становището
на Българската православна църква.
Според
мен очевидно има необходимост от
коригиран превод на Конвенцията и
официално мнение по използваните термини
и спорни текстове!
доц. Лъчезар Карагьозов