ТЪРЖЕСТВО
НА
ПРАВОСЛАВИЕТО
Тропар
на Неделя Православна
На
пречистия Твой образ се покланяме,
Благий,
като просим
прошка на прегрешенията
ни,
Христе Боже.
Защото доброволно прие с плът да се издигнеш на кръста, за да избавиш нас, които създаде, от робството на врага.
Затова с благодарност Ти пеем:
Спасителю наш,
като дойде да спасиш света, с радост изпълни всичко.
Защото доброволно прие с плът да се издигнеш на кръста, за да избавиш нас, които създаде, от робството на врага.
Затова с благодарност Ти пеем:
Спасителю наш,
като дойде да спасиш света, с радост изпълни всичко.
Празникът
Тържество на Православието е установен
в ІХ век при Константинополския патриарх
св. Методий след окончателната победа
над иконоборството, като тържество на
победата над всички лъжеучения-ереси.
Първият
опит за възстановяване на иконопочитанието
е направен от Императрица Ирина.
Седмият
Вселенски Събор е свикан от нея на 24
септември 787г. в Никея.
Проведени
са общо осем заседания по чийто решения
иконопочитанието е легализирано, а на
четвъртото заседание в заседателната
зала е внесена икона.
Последното
заседание е в Константинопол и Ирина
лично присъства на него.
На
23 октомври събора е закрит.
На
31 октомври 802г. срещу Ирина е извършен
държавен преврат, начело с главния
ковчежник Никифор Геник.
Император
Никифор I подновява иконоборството.
Но
при похода му срещу българите в битката при прохода Верегава (Веригата) - на 26 юли 811г. е обезглавен
от хан Крум и от главата му е направена
чаша.
Оконателното
възстановяване на иконопочитанието
било постигнато на свикания църковен
събор в Константинопол от императрица
Теодора II - съпруга на иконобореца
император Теофил и регентка на малолетния император Михаил III.
На
този събор с Томос на Вселенския Патриарх
били потвърдени определенията на
всичките седем предишни Вселенски
събори, вкл. догматът за
иконопочитанието и били анатемосани
иконоборците.
Това
е станало на 19 февруари 843 година
(тогава денят е съвпаднал с първата
неделя на Великия пост).
Томосът
за възстановяване на
иконопочитанието бил изработен в духа на вероопределението
на VІІ Вселенски събор, а именно, че
почитта, отдавана на образа, преминава
към първообраза, и който се покланя на
иконата, покланя се на съществото на
изобразения на нея.
По това време църквата още не е била разделена от схизма на Източна и Западна.
По това време църквата още не е била разделена от схизма на Източна и Западна.
Съборът
определил в бъдеще на този ден да се
извършва служба в памет на тържеството
на Православието, което и до наши дни
се прави.