НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

ТЪРЖЕСТВО 

НА

 ПРАВОСЛАВИЕТО

Тропар на Неделя Православна

 

На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, 

като просим 

прошка на прегрешенията ни, 

Христе Боже.

Защото доброволно прие с плът да се издигнеш на кръста, за да избавиш нас, които създаде, от робството на врага.

Затова с благодарност Ти пеем:

Спасителю наш, 
като дойде да спасиш света, с радост изпълни всичко.

 

Празникът Тържество на Православието е установен в ІХ век при Константинополския патриарх св. Методий след окончателната победа над иконоборството, като тържество на победата над всички лъжеучения-ереси. 

 Първият опит за възстановяване на иконопочитанието е направен от Императрица Ирина.

Седмият Вселенски Събор е свикан от нея на 24 септември  787г. в Никея. 

Проведени са общо осем заседания по чийто решения иконопочитанието е легализирано, а на четвъртото заседание в заседателната зала е внесена икона. 

 

Последното заседание е в Константинопол и Ирина лично присъства на него. 

На 23 октомври събора е закрит. 

 

На 31 октомври 802г. срещу Ирина е извършен държавен преврат, начело с главния ковчежник Никифор Геник.

Император Никифор I подновява иконоборството.

 

Но при похода му срещу българите в битката при прохода Верегава (Веригата) - на 26 юли 811г. е обезглавен от хан Крум и от главата му е направена чаша.

Оконателното възстановяване на иконопочитанието било постигнато на свикания църковен събор в Константинопол от императрица Теодора II - съпруга на иконобореца  император Теофил и регентка на малолетния император Михаил III.

На този събор с Томос на Вселенския Патриарх били потвърдени определенията на всичките седем предишни Вселенски събори,  вкл. догматът за иконопочитанието и били анатемосани иконоборците. 

Това е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост). 

Томосът за възстановяване на  иконопочитанието бил изработен в духа на вероопределението на VІІ Вселенски събор, а именно, че почитта, отдавана на образа, преминава към първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.

По това време църквата още не е била разделена от схизма на Източна и Западна.

Съборът определил в бъдеще на този ден да се извършва служба в памет на тържеството на Православието, което и до наши дни се прави.