ПО ПОВОД ГОДИШНИНАТА ОТ "ПУЧА" В МОСКВА ПРЕЗ 1991г.

„Пучът“ т.е опитът за държавен преврат в Москва започна  на 19 август 1991г. в 6 часа сутринта.

Съветският съюз още не беше  се разпаднал и КПСС още не беше забранена. 

Същия ден минах през Народното събрание да обменим мисли с някои от нашите съратници (още не бях депутат, но имах пропуск). И сега е още "в очите ми" една сцена, на която случайно станах свидетл и наблюдавах от площадката на стълбите за втория етаж.

От вход "Север" влезе Андрей Луканов. Още на входа веднага го наобиколиха 10-тина депутатки от БСП, да чуят неговото мнение и той нещо им разправяше.

А иначе БСП "нямаше достатъчно информация" за да обяви позиция. Такава прочете Александър Лилов доста по-късно, когато вече всичко стана ясно.

  На 20 август сутринта, занесох на Главния редактор на в. Демокрация моя статия, с молба да я помести в следващия брой. 

Тогава Главен редактор на „Демокрация“ беше Волен Сидеров.   

Година по-рано, той беше кандидат за депутат на изборите за Велико Народно Събрание в листите на СДС - от „Екогласност“. Аз също бях от „Екогласност“. Очаквах, че той ще публикува статията. 

Волен Сидеров  я взе, прочете я и я заключи в касата. На следващият ден си купих вестника и видях, че тя не е излязла. 

Не можах да повярвам. Тогава бях не само в ръководството на „Екогласност“, но и член на Националния Координационен Съвет на СДС, кандидат за народен представител в София, на предстоящите избори и пр.

 Посетих го отново  на другия ден и отново получих полу-обещание. 

Но на 21 август тя пак не излезе, а след това вече събитията направиха публикуването и без значение. 
В моя архив намерих копие от този текст.

По повод годишнината от „пуч“-а извършен  в Москва, публикувам  текста така, както съм го предоставил на 20 август 1991г. във в. Демокрация.

ЛИЧНО МНЕНИЕ

ПРЕВРАТ ИЛИ СПЕКТАКЪЛ НА ЦИРК „МОСКВА“

Развитието на събитията в СССР отнашало шокира всички и създаде впечатление за реставрация на властта на консервативните сили в КПСС.Организацията на преврата обаче, все повече започва да прилича на бутафорен спектакъл от типа на този, който се разигра в Букурещ при свалянето на Чаушеску през 1989г.

Все по-очевидно става, че подстрекателят на преврата (който стои в сянка)служи на тандима Горбачов-Елцин. Натрапва се извъдът, че чрез  този непрофесионален и необмислен преврат, консервативните сили в КПСС се компрометират окончателно.

Може да се очакват два основни варианта, чрез които ще продължи процесът в Москва:

Първи вариант :

Превратът се проваля. Горбачов се завръща и се разправя окончателно със всичките си врагове наведнъж. Повод вече има. Сталинистите са превратаджии и в най-добрия случай, ще бъдат отстранени от държавната власт.

Втори вариант :

Горбачов е убит или не е възстановен (евентуално запазва само представителни функции без особена власт).

Националният герой Елцин става Президент и отмъщава за Горбачов на консерваторите.

И в двата варианта на спектакъла, "новаторите" от КГБ се справят окончателно със „старците“ – идеолози, които в момента пречат на икономическото развитие на страната като поддържат провалилите се постановки на Маркс и Ленин.

По тови начин КГБ „спасява“ страната, а заедно с това и своята власт над нея.

Времето ще покаже, дали тази теза е правилна, но мисля, че изчаквателната позизция на „московските слуги“ в България не е случайна.

Лъчезар Тошев

Коментар от август 2019г.

Е - времето показа, че нещата в СССР се развиха по втория вариант. 

Превратът беше разгромен. Горбачов се завърна от почивката си в Крим.

Завръщането на Горбачов след "Пуча"

Но ...  СССР се разпадна. КПСС беше забранена.

Елцин като Президент но не на СССР, а на Русия, забрани КПСС.

Горбачов беше отстранен безкръвно - след като не съществуваше вече СССР, не можеше да има и Президент на СССР.

Нещо като онзи виц за съветския космонавт, който беше излетял от СССР, но тази държава се разпадна и ичезна и той намаше вече къде да кацне.

Още когато видях в репортажите Елцин да говори стъпил върху танк от Таманската дивизия, почувствах театралността,  от която „трагичната руска душа“ просто не може да избяга. 

Елцин чете възвание стъпил върху танк от Таманската дивизия. Бялата сграда отзад е парламентът.

Напомняше твърде силно на опера или на театър.  Тогава у нас беше известен съветския цирк "Москва", поради което използвах в заглавието това сравнение.

Но тук искам да напомня, че на първия митинг на демократичната общност - още преиди формирането на СДС,

аз носех един плакат на който пишеше "Театрална трупа БКП",

а от другата страна "Мислещи демократи - обединете се!" 
 

(Може би е необходимо да поясня нещо за втория лозунг.

Тогава - в края на 1989г. вече се бяха формирали две неформални групи.

Групата, която беше -"за" обединение на демократие тогава надделя и се създаде Съюза на Демократичните Сили. Аз очевидно бях един от тях.

Групата с която Луканов (от БКП) поддържаше добри отношения, не искаше това да се случи.

Те искаха отделните малки и слаби групички да се "разперят като ветрило" и да превземат целия политически спектър.

Всякаква надежда за успех на тези малки групи срещу мощната тогава БКП, която разполагаше с огромен ресурс, беше или илюзия или опит да се попречи на консолидацията на опозицията. А и те виждаха своята роля по-скоро в катализатори на реформи в БКП, а не в отстраняването и от власт.

Освен това, историята показа, че дори имащите еднакви платформи, когато се явяват на избори отделно, започват да се конкурират и дори да враждуват помежду си.....  но това е друга история...)

Защо Волен Сидеров не публикува тогава тази твърде кратка бележка в нашия вестник „Демокрация“  за мен беше загадка.

Но към днешна дата вече не е !

Л.Т.



ОЩЕ ПО ТЕМАТА :

Анатоли Голицин

Меморандум до ЦРУ: 26 август 1991

АНАЛИЗ НА ЦЕЛИТЕ НА КАЛКУЛИРАНИЯ „ПРЕВРАТ” И НЕГОВИЯ ИЗЧИСЛЕН „ПРОВАЛ”

Според моята оценка съветският „преврат” и неговият „провал” представляват грандиозна измама – те са провокация. Неспособността на участниците в „преврата” и „провала” бяха умело планирани и изпълнени. Основният аргумент в подкрепа на тази оценка е фактът, че нито съветските военни, нито КГБ, Партията и водещи медийни фигури нямаха нито умението да започнат успешен преврат, нито волята да съкрушат съпротивата срещу него. Това наистина е нещо ново!

Изправени пред реална криза в Унгария през 1956, същите сили демонстрираха изключително умение и решителност да смажат автентичното въстание. Познаването на съветския манталитет и безмилостните действия на Москва в миналото са ме убедили, че съветските военни, Партията и ръководителите на медиите без изключение имат уменията, волята и смелостта да смажат истинска съпротива и опозиция. В този случай те не ги демонстрираха, защото неуспешният „преврат” беше извършен в съгласие с партийните инструкции; а и самата Партия и Комсомолът организираха мнимата съпротива срещу него.

Реалните участници както в „преврата”, така и в неговия „провал” бяха около 20 000 избрани членове на Партията и Комсомола с две или три танкови дивизии, водени от техните политически комисари и шепа посветени партийни функционери и генерали, които жертваха своя престиж в интерес на партийната стратегия под ръководството на нейните стратези. Калкулираната природа на „преврата” и неговото разписание показват, че той беше инсцениран от руския президент Елцин, за да бъде съхранен по същество Съюзът във време на преход към нова форма на федерация.

Неуспешният „преврат” и „съпротивата” бяха внимателнo изчислени прояви, насочени основно към Запада. Това обяснява защо контактите на западните медии с Москва не бяха прекъснати нито за миг. Напротив, важни фигури в съветските медии като Витали Коротич и представители на института на Арбатов бяха под ръка както в Москва, така и в Съединените щати, за да „помогнат” на западните медии със своята интерпретация на развитието в СССР. Това показва колко добре съветските стратези като Арбатов и неговите експерти по американски медии са овладели изкуството да прожектират подобни прояви за консумация от американските медии и в целия Запад. Съветските стратези се стараеха да подчертаят пред Запада неадекватността на „преврата” и сензационната храброст и съпротива, демонстрирани от новите „руски демократи” и техния лидер Елцин” при „защитата” на съветския парламент – техния символичен еквивалент на Белия дом. Основната външна цел на проявата беше да се демонстрира на Запада, че съветската демократизация е автентична, че тя има подкрепата на народа и че тя функционира. Те искат да убедят Запада, че западните инвестиции в СССР ще се изплатят.

Те очакват, че сега Западът ще отговори с нов план „Маршал”, който ще наводни Съветския съюз със западна технология и съвместни предприятия, което ще стимулира и преустрои съветската икономика по примера на германската и японската икономика след Втората световна война. Вътрешната цел е да се повлияе на съветското население да приеме новата, контролирана от Партията „демокрация” като реална сила и да развие мощта и зрелостта на новата „демократична” структура и популярността на нейните лидери, особено на Елцин. Друга цел е да се използва инсценирания преврат, за да се реорганизират и „реформират” съветската бюрокрация, армията, разузнавателните и контраразузнавателните служби и дипломатическата служба и да им бъде даден нов „демократичен” образ.

Съветските стратези осъзнават, че само с такъв нов образ, включващ „скъсване с миналото” и разграничаване от комунизма, тези организации могат да бъдат превърнати в ефективни оръжия за конвергенция с техните аналози в Съединените щати. Друга вътрешна цел е да се подчертае промяната в системата чрез сензационното, предавано по телевизията, но калкулирано премахване на стари комунистически символи като паметниците на Ленин и Дзержински и на червените знамена.

Тези промени не представляват истинско и искрено отхвърляне не съветските планове и намерения за окончателна световна победа. Макар и външно много сензационни, промените са козметични. Те само демонстрират, че Арбатов и другите знаят как да манипулират американските и други западни медии чрез използването на могъщи символи като разрушаването на Берлинската стена, събарянето на статуи на Ленин и Дзержински и инсценираната „отбрана” на съветския „Бял дом” от страна на Елцин.

Ако Съветският съюз действително се движеше към истинска демокрация и искаше „да скъса с миналото”, тези символични промени биха били съпроводени от въвеждането и осъществяването на програма за декомунизация, необратимата (не козметична) забрана на организациите на комунистическата партия и Комсомола на всички нива в целия СССР, отстраняването на всички „бивши” членове на Партията и Комсомола от всички главни властови позиции, включително от КГБ, Съветската армия и нейните политически комисари, министерствата, особено на вътрешните и външните работи, и профсъюзите.

Твърди се, че Елцин е забранил комунистическата партия в Русия. Но би трябвало да се зададе въпроса: а защо забрави да забрани Комсомола? (Забележка: според „Ню Йорк Таймс” от 29 септември 1991 Комсомолът е гласувал своето саморазпускане; уставът му е бил променен, за да позволи на младежките съюзи в съветските републики да го наследят. – подчертано от автора).

За да е убедителна, необходимата чистка на бивши комунисти би трябвало да се проведе на всички нива, каквато беше целта на програмата за денацификация в Германия след войната. Без такава програма сегашните промени, колкото и да са внушителни, ще останат козметични.

В момента няма средство за надеждно различаване на истинските демократи от бившите комунисти в Русия. Все пак един важен критерии за преценка на искреността на внезапното и почти едновременно обръщане на бившите комунистически лидери в автентични демократи би било откровено официално признание от тяхна страна, че КПСС и правителството са приели дългосрочна стратегия в периода 1958-60 година, че „перестройката” е напреднал стадий на тази стратегия и че тя в бъдеще ще бъде изоставена в полза на нормални, открити отношения. Няма обаче какъвто и да било признак на такова признание.

Други критерии за преценката на искреността на внезапното обръщане на комунистическите лидери във вярващи в истинската демокрация биха включвали:

- официалното признание, че „дисидентското движение” и неговият лидер Сахаров са служили на интересите на тази стратегия под контрола на КГБ;

- публичното осветяване на основните агенти на КГБ сред съветските учени, свещеници, писатели и личности от театъра и киното, които играеха активна роля в контролираната от КГБ политическа „опозиция” – особено личности като „консервативния” Кочетов и „либерала” Твардовски, които през 1960-те години проведоха контролирана от партията и КГБ дискусия, за да създадат фалшивото впечатление, че съветското общество се движи към демокрация;

и накрая: категоричното отхвърляне на всякакво стратегическо намерение за „конвергенция” със САЩ.

Очевидното отсъствие на всички тези критерии показва, че символичните промени означават само, че стратезите са стигнали до заключението, че старите символи са изживели своята полезност – поне в Съветския съюз и Източна Европа – и трябва да бъдат заменени с нови, по-атрактивни и по-популярни символи. Освен това тези козметични промени са логични и бяха предсказани в миналото от мен.

Съветският съюз разбра, че конвергенция със Съединените щати не можe да се постигне със старите, компрoмитирани символи като Ленин, Дзержински и други, свързани в западното съзнание с терор, репресии, емиграция и кръвопролитие. Конвергенцията изисква въвеждане на нови, привлекателни и „демократични” символи, създаващи впечатлението, че съветската „демокрация” се приближава към западния модел.

Няма съмнение, че тези козметични промени, реорганизацията на съветската бюрокрация и новият, по-загадъчен статут на нейните лидери като Елцин ще се разглеждат от Запада като задълбочаване на процеса на съветска „реформа”, предлагаща нови възможности за западната политика. Но слабостта на Запада остава непроменена: той не може да схване обстоятелството, че е изправен пред ускорение на разгръщата се съветска стратегия за конвергенция, която има за цел да постигне подчинението на Запада на Москва под комунистическо световно правителство като крайна цел.

Макиавелистката решителност и въображение, демонстрирани от съветските стратези чрез техния инсцениран „преврат” и неговото предварително нагласено поражение са тревожни. Няма съмнение, че тези маневри ще бъдат последвани не само от фалшиви самоубийства, но и от инсценирани процеси срещу мнимите лидери на „преврата”. Тези лидери може да бъдат привидно осъдени на затвор. В действителност обаче те ще живеят удобен пенсионерски живот в курортни области като Крим и Кавказ. Русия е голяма страна и може да се намерят места, където да се скрият.

„Превратът” и неговият „провал” показват, че Съветският съюз е готов да извърши всичко в преследване на своята стратегия за конвергенция. Това ми напомня забележката на Владимир Жеников, бивш резидент на КГБ във Финландия, и Алексей Новиков, друг офицер от КГБ, по време, когато се приемаше стратегията през 1961.

Двамата се бяха върнали наскоро от отпуска в Москва. Когато ги попитах за последните новини от централата, двамата отговориха с различни думи, но едно и също съдържание: този път КГБ ще свърши с капиталистическа Америка веднъж завинаги. Тогава им повяврвах и вярвам, че това, което се случва днес, е лоша поличба за западната демокрация.

Другият тревожен аспект на ситуацията е западната еуфория и безкритичното приемане на сегашните съветски развития за чиста монета. Това показва колко лесно Западът може да бъде омагьосан от инсценираните съветски спектакли и колко оправдана е вярата на стратезите, че тяхната „ера на провокациите” ще доведе до желаните резултати. Нещо повече, западната еуфория и наивност само окуражават съветските стратези да инсценират нови спектакли, по-уверени от всякога, че техните стратегически планове са реалистични.

Превод : Борислав Ванков

Текстът е от книгата на Анатоли Голицин 

The Perestroika Deception от 1995, пълният текст на която (на английски) се намира и в интернет, например тук:

https://www.chinhnghia.com/GOLITSYN(Anatoliy)-Perestroika_Deception_(1998).pdf

или тук:

https://archive.org/stream/AnatoliyGolitsyn/Golitsyn-ThePerestroikaDeception-TheWorldsSlideTowardsTheSecondOctoberRevolution1995_djvu.txt

Тя се състои от разсекретени меморандуми на автора до ЦРУ.